№ 79
гр. Враца, 24.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Росица Ив. Ангелова
при участието на секретаря Ваня Люб. Василева
като разгледа докладваното от Росица Ив. Ангелова Административно
наказателно дело № 20221420200022 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.59-63 от Закона за административните
нарушения и наказания (ЗАНН) и е образувано по жалба на А.И.А от
гр.Враца, ЕГН ********** против Наказателно постановление (НП) № 21-
1795-000184 от 14.21.2021 г., издадено от началник група към ОД на МВР -
Враца, РУ Враца, с което за нарушение на чл.98, ал.2, т.4 от Закона за
движение по пътищата (ЗДвП) и на основание на чл.53 от ЗАНН и чл.178д от
ЗДвП е наложено административно наказание „глоба” в размер на 200.00
(двеста) лева.
Жалбоподателят оспорва НП, позовава се на обстоятелството, че
управлявания от нея автомобил към момента на деянието е притежавал
валиден стикер за паркиране на паркоместа, определени за инвалиди, издаден
от община Враца. Същата не отрича, че е паркирала на такова паркомясто,
като твърди, че е обслужвала инвалид, който в конкретния случай е бил с нея
в автомобила. Алтернативно моли за приложение на чл.28 ЗАНН.
В съдебното заседание жалбоподателят твърди, че не е извършила
виновно нарушение на закона и моли съда да отменени издаденото
наказателното постановление.
Ответната страна - началник група към ОД на МВР, РУ Враца, редовно
призован, не се явява, в становището си по случая моли съда да потвърди НП.
Врачанският районен съд, като взе предвид депозираната жалба,
събраните по делото доказателства, доводите и съображенията на страните,
намери за установено от фактическа страна следното:
Жалбата против атакуваното НП е подадена в законоустановения 7
(седем)-дневен срок и същата е процесуално допустима. Административно
1
наказателното производство е образувано със съставянето на акт за
установяване на административно нарушение (АУАН) № 203 от 06.12.2021 г.
за това, че на 01.11.2021 г., около 14:55 часа в гр. Враца, на ул. ”Оборище” №
7, водачът А.А. е паркирала управлявания от нея лек автомобил марка „Ауди
ТТ” с рег.№********** на място, предназначено за хора с трайни
увреждания. АУАН е съставен във връзка с подадено Възражение срещу
съставен на 01.11.2021 г. фиш за налагане на глоба, серия Х, № 0743015 в
размер на 200.00 лева за нарушение на чл.98, ал.2, т.4 ЗДвП. АУАН е съставен
в присъствие на жалбоподателя и свидетел. Актосъставителят квалифицирал
нарушението като такова по чл.98, ал.2, т.4 ЗДвП – престоят и паркирането
са забранени на места, определени за хора с трайни увреждания.
Жалбоподателката подписала АУАН без възражения. В АУАН не са описани
иззети доказателства. В законоустановения тридневен срок за представяне на
писмени възражения по АУАН, жалбоподателят не е депозирала такива пред
наказващия орган.
Въз основа на горния акт за установяване на административно
нарушение, след преценка на събраните доказателства по случая, при
идентично словесно описание на извършеното нарушение, наказващият орган
е издал атакуваното НП № 21-1795-000184 от 14.12.2021 г., издадено от
началник група към ОД на МВР - Враца, РУ Враца, с което за нарушение на
чл.98, ал.2, т.4 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) и на основание на
чл.53 от ЗАНН и на чл.178д от ЗДвП /Наказва се с глоба в размер 200 лв. лице, което,
без да има това право, паркира на място, определено за превозно средство, обслужващо
хора с трайни увреждания, или за превозно средство, приспособено и управлявано от хора с
трайни увреждания/, на жалб.А. е наложено административно наказание „глоба”
в размер на 200.00 (двеста) лева.
При обжалването на НП пред Врачанския районен съд са събрани
гласни доказателства, като са допуснати до разпит актосъставителят и
свидетелят, присъствал при съставянето на акта. Актосъставителят твърди, че
на посочените в АУАН дата и място са констатирали, че жалбоподателят е
паркирала управляваното от нея МПС на паркомясто, определено за хора с
трайни увреждания, означено с пътна маркировка, като водачът не е бил в
автомобила и на предното стъкло не е бил поставен опознавателен знак,
сочещ че автомобилът се ползва от инвалид. Св.Пл.П. установява с
показанията си, че в автомобила не е имало хора и проверяващите са
поставили уведомление на предното стъкло на автомобила.
В хода на делото е разпитан и св.В.В., който твърди, че е инвалид и
притежава карта, издадена от община Враца за паркиране на места за хора с
трайни увреждания. Същият установява още, че въпросният ден е бил заедно
с жалб.А. с нейния автомобил, когато отишли до магазин „Кауфланд“ и
паркирали на място за инвалиди, като твърди, че е поставил стикера си на
таблото на колата, но последният най-вероятно е паднал от там.
Съдът дава вяра и кредитира показанията на свидетелите, като
достоверни и припокриващи се с останалите доказателства по случая.
По делото са приети и съответно приложени следните релевантни
писмени доказателства: АУАН № 203 от 06.12.2021 г.; НП № 21-1795-000184
2
от 14.12.2021 г.; Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г., издадена от министъра на
вътрешните работи; Заповед № 369з-293/08.02.2021 г., издадена от директора
на ОД МВР Враца; Справка за нарушител/водач А.А.; Жалба от А.А. срещу
фиш за налагане на глоба серия Х, 0743015; Писмени сведения от А.А. и от
В.В.; Копие на карта за паркиране на хора с трайни увреждания, издадена от
община Враца, валидна до 31.07.2024 г.; Експертно решение №6773 от зас.
№183 от 19.12.2017 г. на ТЕЛК на В.В. за 94% т.н.р. без чужда помощ; Глоба
с фиш , серия Х, № 0743015 от 01.11.2021 г.
При гореустановената фактическа обстановка съдът достига до
следните правни изводи:
Жалбата е депозирана от легитимна страна, в предвидения от
законодателя преклузивен срок и срещу наказателно постановление от
категорията на обжалваемите, поради което се явява процесуално допустима
и следва да се разгледа по същество. Процедурата по установяването на
административно нарушение, издаването на наказателно постановление и
неговото обжалване е уредена в ЗАНН. За неуредените в посочения
нормативен акт случаи, чл.84 от ЗАНН препраща към субсидиарно
приложение на разпоредбите на НПК. Разглеждайки жалбата по същество, по
аргумент на чл.314, ал.1 от НПК, вр. чл.84 от ЗАНН, независимо от
посочените от жалбоподателя основания, съдът изследва правилното
приложение на материалния и процесуалния закон.
Актът за установяване на административно нарушение и наказателното
постановление са съставени съгласно изискванията съответно на чл.37, ал.1,
б. „б” от ЗАНН и на чл.47, ал.2 от ЗАНН, във връзка с чл.47, ал.1, б.„а” от
ЗАНН от материално компетентни органи, видно от приложените по делото
заповеди.
Актът за установяване на административно нарушение е съставен
съобразно изискването на чл.40, ал.1 от ЗАНН – в присъствието на
нарушителя и свидетел; подписан е от актосъставителя и от свидетеля,
посочени в него, съгласно разпоредбата на чл.43, ал.1 от ЗАНН. И АУАН и
НП отговарят на изискванията съответно на чл.42 от ЗАНН и на чл.57 от
ЗАНН, тъй като съдържат всички необходими реквизити, посочени и в двете
разпоредби.
Разгледано по същество, извършването на нарушението на разпоредбата
на чл.98, ал.2, т.4 от ЗДвП, която предвижда, че паркирането е забранено на
места, определени за хора с трайни увреждания, не се доказа по категоричен и
безспорен начин, както от свидетелските показания, така и от писмените
доказателства. Несъмнено процесният лек автомобил е собственост на
жалб.А., но същата на 01.11.2021 г. е обслужвала лице с увреждане –св.В.В.,
притежаващ валиден стикер, издаден от община Враца за право на паркиране
на предвидените за това места. От събраните гласни и писмени доказателства
се установи, че на 01.11.2021 г. около 14:55 часа в гр.Враца, на ул.”Оборище”
7 жалбоподателката е паркирала управлявания от нея лек автомобил „Ауди
ТТ” с рег.№********** на място, определено за хора с трайни увреждания,
означено с пътна маркировка, като водачът си служил с карта за паркиране на
3
хора с трайни увреждания, чийто притежател В.Василев е ползвал
автомобила. В задълженията на водачите е да са наясно тези паркоместа при
какви условия се ползват. В случая се касае за място, определено за превозно
средство, обслужващо хора с трайни увреждания, като паркиралият
автомобил към момента на извършване на деянието е обслужвал именно
такова лице, притежаващо карта за паркиране. В подкрепа на изложеното,
жалбоподателят ангажира писмени и гласни доказателства от трети
незаинтересовани от изхода на делото лица.
С оглед гореизложеното, се мотивира извод, че административно-
наказващият орган незаконосъобразно е установил жалб.А. да е осъществила
състава на нарушението по чл.98, ал.2, т.4 от ЗДвП, предвид на което
административната й отговорност е ангажирана неоснователно.
Отделно от гореизложеното, съдът, намира че по делото се установиха
данни, които да дават и основание случаят да се характеризира като
маловажен, предвид липсата на вредни последици от деянието.
С оглед гореизложеното, съдът следва да отмени наказателното
постановление като незаконосъобразно.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Врачанският
районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 21-1795-000184 от 14.12.2021
г., издадено от началник група към ОД на МВР - Враца, РУ Враца, с което за
нарушение на чл.98, ал.2, т.4 от ЗДвП, на основание чл.178д от ЗДвП, на
А.И.А от гр.Враца е наложено административно наказание „глоба” в размер
на 200.00 (двеста) лева, КАТО НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд – Враца по реда на гл.XII АПК в 14-дневен срок от получаване на
съобщението за неговото изготвяне.
Съдия при Районен съд – Враца: _______________________
4