№ 1880
гр. Пловдив, 03.08.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в закрито заседание на
трети август през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Светлана Анг. Станева
Членове:Недялка Д. Свиркова Петкова
Мирела Г. Чипова
като разгледа докладваното от Мирела Г. Чипова Въззивно частно
гражданско дело № 20225300501957 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 274 и следващите във връзка с чл. 413,
ал. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от „А1 БЪЛГАРИЯ“ ЕАД,
ЕИК: *********, чрез пълномощника му адвокат Р., против разпореждане,
постановено по ч. гр. д. № 121/2022 г. по описа на Районен съд – Първомай,
обективирано в Заповед № 205 от 27.06.2022 г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК, с което е отхвърлено подаденото от
жалбоподателя заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу
длъжника ЕТ „Н-В.М.“, ЕИК: *********, за сумата от 2132,84 лв. –
неустойка за неизпълнение по договор М6598671 от 30.09.2020 г., ведно със
законната лихва върху тази сума от датата на подаване на заявлението до
окончателното плащане, както и за сумата от 121,59 лв. – обезщетение за
забава върху вземането за неустойка за периода 09.08.2021 г. – 07.03.2022 г.
В жалбата се излагат доводи за неправилност на атакувания съдебен
акт. Оспорват се изводите на първоинстанционния съд за нищожност
неустоечната клауза по договора, както и изложените от него съображения за
нередовност на подаденото възражение в частта относно претендираната
неустойка. Отправя се искане за отмяна на обжалваното разпореждане и
постановяване издаването на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за
процесните суми, ведно със законната лихва върху вземането за неустойка от
датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане, както и да се
присъдят претендираните разноски в пълен размер.
Препис от жалбата не е връчван на длъжника съобразно правилото на
чл. 413, ал. 2 ГПК.
Пловдивският окръжен съд, след като се взе предвид наведените от
жалбоподателя доводи и се запозна с представените по делото доказателства,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
1
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ГПК от надлежна страна
срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата е допустима
и следва да бъде разгледана по същество.
Производството пред първоинстанционния съд е образувано по
подадено от „А1 БЪЛГАРИЯ“ ЕАД заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК срещу длъжника ЕТ „Н-В.М.“ за следните суми:
сумата от 931,47 лв. – главница, представляваща неплатени месечни такси и
потребление за използване на услуги по договор М6598671 за периода
07.02.2021 г. – 06.09.2021 г., ведно със законна лихва върху тази сума от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до
окончателното изплащане, сумата от 2132,84 лв. – неустойка за
неизпълнение по същия договор, ведно със законната лихва върху тази сума
от датата на подаване на заявлението до окончателното плащане, както и за
сумата от 191,16 лв. – мораторна лихва върху посочените вземания, от които
69,57 лв. – мораторна лихва за вземането за месечни такси и потребление за
периода 31.03.2021 г. – 07.03.2022 г., и 121,59 лв. – мораторна лихва върху
вземането за неустойка за периода 09.08.2021 г. – 07.03.2022 г. Със
заявлението е поискано и присъждането на разноски за заповедното
производство.
За да откаже издаване на заповед за изпълнение за претендираната сума
за неустойка за неизпълнение по процесния договор, съдът е приел, че
искането на заявителя в тази му част е в противоречие с добрите нрави.
Развити са мотиви, че клаузата за неустойка, уговорена в размер на сбора от
всички стандартни месечни абонаментни такси до края на срока на договора
след предсрочното му прекратяване, е нищожна като уговорена в
противоречие с добрите нрави и нормите на добросъвестността. С оглед
отхвърляне на претенцията за неустойка, съдът е отхвърлил и акцесорната
претенция за мораторна лихва върху това вземане.
Съгласно разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК съдът издава заповед
за изпълнение в тридневен срок от подаване на заявлението, освен когато
искането е в противоречие със закона или с добрите нрави. Следователно,
правилно заповедният съд е извършил проверка за действителността на
клаузите, въз основа на които се претендират процесните вземания.
Настоящата инстанция споделя изцяло изводите на районния съд, че
уговорената от страните неустойка при предсрочно прекратяване на договора
по желание/вина на потребителя в размер на сбора от всички стандартни
месечни абонаментни такси /без отстъпките/, дължими до изтичане на срока
на ползване на услугите, е в отклонение на присъщите на неустойката
функции и противоречи на добрите нрави, като неоснователни се явяват
изложените в частната жалба доводи в обратната посока. Съобразно
разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. на ВКС по
т. д. № 1/2009 г. ОСTK, автономията на волята на страните да определят
свободно съдържанието на договора и в частност да уговарят неустойка е
ограничена от разпоредбата на чл. 9 ЗЗД в две посоки: съдържанието на
2
договора не може да противоречи на повелителни норми на закона, а в равна
степен и на добрите нрави. Това ограничение се отнася както за
гражданските, така и за приватизационните договори, а също и за търговските
сделки /по арг. от чл. 288 ТЗ/. Ако единствената цел, за която е уговорена
неустойката излиза извън присъщите обезпечителна, обезщетителна и
санкционна функции, същата следва да се приеме за нищожна поради
накърняване на добрите нрави. В случая уговорена по посочения по-горе
начин, неустойката дава право на мобилния оператор да получи цялото си
вземане по договора, като той самият е освободен от задължението си да
предоставя мобилни услуги поради едностранното прекратяване на
правоотношението. Това създава условия за неоснователното му обогатяване
и нарушава принципа за справедливост, залегнал в чл. 9 ЗЗД. В тази насока е
трайната съдебна практика, съобразена и от заповедния съд, която приема за
нищожни клаузи за неустойки при прекратяване на срочни договори /наем,
лизинг, за мобилни услуги/, при които размерът на неустойката при
предсрочно прекратяване на договора по вина на клиента е равен на
дължимата от същия престация до края на договора – така Решение №
110/21.07.2016 г., постановено по гр. д. № 1226/2015 г. на ВКС, Решение №
283/27.12.2018 г., постановено по гр.д. № 2951/2017 г. на ВКС и др.
Неоснователно е оплакването на жалбоподателя, че в случая се касае за
сключен договор между търговци, поради което при преценката за
нищожност на клаузата за неустойка следва да се съобрази нормата на чл. 309
ТЗ, според която не може да се намалява поради прекомерност неустойка,
дължима по търговска сделка, сключена между търговци. В случая
заповедният съд не е обсъждал приложението на чл. 309 ТЗ, а е формирал
извод за нищожност на неустоечната клауза поради противоречие с добрите
нрави.
Във връзка с позоваването в частната жалба на Решение от 22.11.2018 г.
по преюдициално запитване по приложението на Директива 2006/112/ЕО по
дело С-295/17 следва да се отбележи, че СЕС е дал задължително тълкуване
на членове от Директива 2006/112/ЕО относно общата система на ДДС и
облагане с ДДС на суми, определени предварително в договор за
предоставяне на услуги, която клиентът дължи при предсрочно прекратяване
на договора. Това тълкуване не е относимо към преценката за нищожност на
неустоечна клауза в договор за предоставяне на съобщителни услуги поради
противоречие с добрите нрави. Същото се отнася до данъчното облагане на
сумите /обезщетения или неустойки/, които операторът получава от клиента
при предсрочно прекратяване на договор.
За пълнота на изложението и с оглед наведеното в частната жалба
оплакване следва да се отбележи, че действително, ако заповедният съд е
счел, че заявлението е нередовно в частта относно претендираната неустойка,
то е следвало по аргумент от разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 1 ГПК да даде
указания на заявителя за отстраняване на нередовностите. Заявлението
подлежи на отхвърляне като нередовно, когато допуснатите нередовности не
3
бъдат отстранени след дадените от съда указания в законоустановения срок,
какъвто не е настоящият случай, доколкото указания на заявителя не са
давани.
По изложените по-горе съображения съдът намира, че е налице
предвиденото в чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК основание за отказ за издаване на
заповед за изпълнение за претендираната неустойка, а оттам и за акцесорната
претенция за обезщетение за забава върху вземането за неустойка. Ето защо
частната жалба следва да се остави без уважение като неоснователна, а
обжалваното разпореждане – да се потвърди.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане, постановено по ч. гр. д. № 121/2022 г.
по описа на Районен съд – Първомай, обективирано в Заповед № 205 от
27.06.2022 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, с което е
отхвърлено подаденото от „А1 БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК: *********, заявление
за издаване на заповед за изпълнение срещу длъжника ЕТ „Н-В.М.“, ЕИК:
*********, за сумата от 2132,84 лв. – неустойка за неизпълнение по договор
М6598671 от 30.09.2020 г., ведно със законната лихва върху тази сума от
датата на подаване на заявлението до окончателното плащане, както и за
сумата от 121,59 лв. – обезщетение за забава върху вземането за неустойка за
периода 09.08.2021 г. – 07.03.2022 г.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4