Решение по дело №221/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ вр. § 8 от АПК.

Образувано е по жалба от И.С.И.-К., ЕГН **********, с адрес ***, чрез адв. В.Б. *** срещу отговор-отказ на искане за издаване на скица за собствения й имот, находящ се в местност „Ачмалъка“, землището на гр. Игнатиево, община Аксаково, обективиран в писмо изх. № 1100-32/1/19.01.2023 г., издадено от Кмета на Община Аксаково.

Изложени са твърдения за незаконосъобразност на отказа, тъй като с него се ограничава правото на жалбоподателката да се разпореди с имота си. Иска съдът да отмени отказа и да задължи кмета на община Аксаково да издаде скица за недвижимия имот. Претендира присъждане на разноските за производството, вкл. адвокатско възнаграждение.

В съдебно заседание се представлява от адв. В.Б., който поддържа жалбата и по съществото на спора заявява, че няма промяна от 2011г., когато е била издадена скица и липсата на ПНИ не е пречка за извършване на исканата услуга.

Ответникът – Кмет на Община Аксаково, чрез ст. юрисконсулт Д. М. оспорва жалбата, като поддържа изразеното в отказа становище, че не може да издаде скица, тъй като за местността, в която се намира имотът на жалбоподателката, няма план. Това е територия със земи по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, а плановете за тези територии се възлагат и одобряват от Областния управител. Претендира разноски, като прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Настоящият съдебен състав на Административен съд-Варна, като се запозна с доводите на страните, прецени събраните доказателства в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

Със заявление вх. № 11 00-32/09.01.2023г., подадено по електронен път от адв. В.Б., като пълномощник на И.С.И. – К., е поискано издаването на скица за недвижим имот, представляващ 600/780 кв.м. от имот, находящ се местност „Ачмалъка“, землището на гр. Игнатиево, община Аксаково. Към заявлението са приложени нотариален акт, документ за платена такса, съдебно решение, пълномощно.

На 19.01.2023г. е издадено писмо изх. № 11 00-32/1/, с което кметът на Община Аксаково уведомява пълномощника на жалбоподателката, че за местност „Ачмалъка“, землище на гр. Игнатиево не е изработван, респ. няма наличен план. Указва, че информация за етапа по възлагане и одобряване на ПНИ за местността може да се получи от областна администрация Варна, тъй като областният управител възлага тези планове.

Писмото е обжалвано и е образувано настоящото производство.

При така изяснената фактическа обстановка и след проверка на оспорвания административен акт, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е подадена от надлежна страна, имаща правен интерес от оспорването – адресат на акта, срещу подлежащ на обжалване пред съда административен акт. Жалбата на И.И.-К. е подадена на 24.01.2023г. – в установения от закона 14-дневен срок от съобщаването на акта – 19.01.2023г., поради което е допустима за разглеждане. Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Предмет на съдебен контрол е писмо № 1100-32/1/19.01.2023 г. на Кмета на Община Аксаково, с което е отказано издаването на скица за собствения на жалбоподателката имот, находящ се в местност „Ачмалъка“, землището на гр. Игнатиево, община Аксаково, съгласно НА ********* на СВ Варна.

Съгласно чл. 168 от АПК, съдът проверява законосъобразността на оспорения акт към момента на издаването му на всички основания по чл. 146 АПК, без да се ограничава само с тези, посочени от оспорващия, като може да обяви нищожността на акта дори да липсва искане за това.

За законосъобразността на акта, необходимо е да са налице в тяхната съвкупност всички изисквания за валидност на административния акт, а именно: да е издаден от компетентен орган, в изискуемата форма, при спазване на административно производствените правила, да не противоречи на материалноправните разпоредби и да съответства с целта на закона. Липсата на някоя от предпоставките води до незаконосъобразност на административния акт и е основание за отменянето му.

Съдът намира, че оспореният отказ е издаден от компетентен орган, в писмена форма, поради което не страда от пороци, водещи до неговата нищожност или незаконосъобразност на това основание.

Същият обаче е постановен в противоречие с приложимите материално-правни разпоредби: Съгласно § 8 от ПЗР към АПК, правилата на кодекса се прилагат и в производството по извършване на административни услуги, освен ако в специален закон е предвидено друго. Съгласно § 4 ал. 1 т. 1 и т. 2 от ПЗР на ЗКИР, който е специален по отношение на АПК, до одобряването на кадастрална карта и кадастрални регистри по реда на ЗКИР, скиците на недвижими имоти се издават по досегашния ред. Действащите кадастралните карти и кадастрални регистри, одобрени по реда на отменените ЗЕКНРБ и ЗТСУ, се поддържат в актуално състояние от общинската администрация. В Наредба № 3/2005г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри, приета на основание чл. 31 от ЗКИР, в § 5 ал. 1 е посочено, че скиците на недвижими имоти се изработват съгласно приложение № 12 към Наредбата.

В конкретния случай жалбоподателката е поискала от кмета на общината да издаде скица, като е посочила, че същата й е необходима за нотариус. Следователно, съобразно изискванията на чл. 21 ал. 3 от АПК този документ е необходим за упражняване на притежаваното от нея право на собственост. В този смисъл е налице правен интерес от исканата административна услуга. Към заявлението са приложени изискуемите, съгласно правилата на общината документи – нотариален акт, установяващ правото на собственост, платена такса, като са представени и други документи, свързани с установяване легитимацията на заявителката.

Горното води до извода, че всички нужни предпоставки за издаване на скица за процесния имот са налице. Аргументът, с който ответникът де факто е отказал издаването на скицата /въпреки липсата в писмото на изричен такъв, неиздаването й е отказ/, че няма план, е неоснователен. Към представения нотариален акт има скица, издадена от община Аксаково при придобиването на имота от жалбоподателката през 2011г. Това дали имотът се намира в територия по § 4 от ЗСПЗЗ и дали е налице процедура по изработване на помощен план или план за новообразувани имоти не е основание да не се извърши исканата услуга. Представеното по делото писмо № РР-23-0807-5(1)/28.03.2023г. от Областен управител на област Варна, с което е предоставена информация относно етапа, на който се намира ПНИ за местността, не води до различен извод. Следва да се отбележи, че не е налице нормативна уредба, която да определя съществуването на висяща процедура по приемане на ПНИ като пречка за издаване на скица, в който смисъл е и трайната съдебна практика. Неприключилата процедура по изработване и приемане на ПНИ не може да обоснове преустановяване на издаването на скици за имоти, попадащи в такива територии. Това би довело до недопустимото положение административното обслужване на имотите да бъде преустановено за неизвестен, но обичайно продължителен период от време, технологично необходимо за приемане, одобряване и влизане в сила на ПНИ. Същото е неприемливо и от гледна точка на гражданския оборот и защита правата и законните интереси на лицата, чиито имоти попадат в такива територии, тъй като би препятствало признаване, упражняване или прекратяване на техни вещни права /право на ползване, право на разпореждане и др./, които са им законово гарантирани. Подобно допълнително изискване за извършване на поисканата административна услуга по издаване на скица едва след приемане и одобряване на план на новообразувани имоти не намира законова опора.

Предвид гореизложените мотиви и наличието на всички законови предпоставки, ответникът е следвало да издаде заявената скица.

С оглед изложеното, съдът намира, че оспореният отказ се явява незаконосъобразен, като постановен в противоречие с материалния закон, поради което следва да се отмени. Преписката следва да бъде върната на административния орган с указание да бъде извършена търсената административна услуга, съобразно дадените в мотивите на настоящото решение указания.

При този изход на спора, претенцията на оспорващата за присъждане на разноски е основателна и на основание чл. 143 ал. 1 АПК следва да се присъди сума в размер на 730 /седемстотин и тридесет/ лева – 10 лева държавна такса и 720 лева адвокатско възнаграждение, представляващи разноски по делото. Съдът намира за неоснователно направеното възражение от страна на процесуалния представител на ответника за прекомерност на платеното адвокатско възнаграждение, тъй като същото e под определения в чл. 8 ал. 3 от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения размер.

Водим от горното и на основание чл. 172 ал. 2 и чл. 173 ал. 2 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ писмо изх. № 11 00-32/1/19.01.2023 г., издадено от Кмета на Община Аксаково.

ВРЪЩА преписката на Кмета на Община Аксаково за продължаване на производството по Заявление № 11 00-32/09.01.2023г., съобразно задължителните указания на съда в мотивите на настоящото решение и при съобразяване сроковете по чл.57 от АПК.

ОСЪЖДА община Аксаково да заплати на И.С.И.-К. сума в размер на 730 /седемстотин и тридесет/ лева разноски по делото.

Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.

	Съдия: