Р
Е Ш Е Н И Е
№ …… 06.10.2017 година град Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД VІІІ ГРАЖДАНСКИ състав
На дванадесети септември 2017 година
В публично заседание в
следния състав:
Председател: АНТОНИЯ ТОНЕВА
Секретар: АЛЕКСАНДРА ВАСИЛЕВА
Прокурор:
като разгледа докладваното от СЪДИЯ
АНТОНИЯ ТОНЕВА
гр.дело № 887 по описа за 2017 година и за да се произнесе,
съобрази:
Производството е правно основание чл.2б от ЗОДОВ.
Ищецът К.Б.К. твърди в исковата си молба, че е била ищец
по гр.дело №239/2009г. по описа на Окръжен съд Хасково с предмет на делото
осъждането на „МБАЛ Свиленград" АД и д-р Х.С.Б. да заплатят солидарно на
ищцата обезщетение за причинените й имуществени и неимуществени вреди,
вследствие на извършена некачествена операция от втория ответник, довела до
значителен риск за живота на ищцата и последващо влошаване на здравословното й
състояние. Предметът на спора обусловил и интереса на ищцата от бързото
приключване на делото при спазване на процесуалните срокове, което обаче не се
е случило. Делото било образувано на 18.08.2009г. и приключило окончателно с
постановяването на определение №448/28.12.2015г. на ВКС по
касац.гр.д.№3258/2015г., или цялото производство продължило 6 години, 4 месеца
и 10 дни. Заявява, че действително, с
исковата молба предявила няколко обективно и субективно съединени иска, при
условията на кумулативност и солидарност, но всички те били с едно и също
правно основание, а именно чл.45 и чл.49 ЗЗД, т.е. присъждане на обезщетение за
причинени вреди от деликт, поради което броя на исковете сам по себе си не
обуславял висока правна сложност на производството. От фактическа страна,
делото също не се характеризирало с висока сложност, тъй като събраните писмени
доказателства, макар и с голям обем били предназначени за изготвяне на
съдебно-медицинската експертиза, а по делото била назначена и изслушана само
една комплексна съдебно-медицинска експертиза. Единственото фактическо
усложнение произтичало от факта, че са били разпитани голям брой свидетели.
Ищцата твърди, че първото съдебно заседание било насрочено
9 месеца след подаването на исковата молба - на 17.05.2010г.; при разглеждане
на делото само на първа инстанция били проведени общо 14 съдебни заседания за
период от 4 години; решението било постановено за срок от 2 месеца; делото
неоснователно било оставяно без движение общо 5 пъти - 3 пъти от Окръжен съд
Хасково и 2 пъти от Апелативен съд Пловдив. Изразява несъгласие с двете
разпореждания на Апелативен съд Пловдив от 21.02.2014 г. и 14.05.2014 г., с
които била върната въззивната жалба на ищцата с мотив, че дължи внасянето на
държавна такса в размер на 7 267 лева по сметка на ПАС, тъй като
освобождаването й от държавна такса с разпореждане на Окръжен съд Хасково
важало единствено за производството пред първа инстанция, а не до окончателното
приключване на делото във всички инстанции. Това наложило ищцата да упражни
процесуалните си права и да инициира частни производства, за да бъде разрешен
въпроса за цялостното й освобождаване от внасяне на държавни такси и разноски
по воденото дело, което обстоятелство също е довело до неоснователно забавяне
на производството по делото, както и до допълнително безпокойство и притеснения
у нея, че това производство изобщо може да бъде проведено.
Ищцата К. сочи, че основното забавяне на делото е в
първия ответник Окръжен съд Хасково, като счита, че същия не е провел адекватна
и достатъчна предварителна подготовка за гледане на делото в първо заседание;
не е назначил преди първото заседание съдебно-медицинска експертиза –
най-важното доказателствено средство за установяване на допуснатата лекарска
грешка при проведеното оперативно лечение и настъпилите вреди от нея; нито е
определил екип от вещи лица, които да я извършат професионално и
безпристрастно; в последствие изготвянето на съдебно-медицинска експертиза
отнело още около година и половина, като делото било отлагано за по-дълги
периоди, за да могат вещите лица да бъдат запознати с документацията, да им се
даде възможност да отговорят на поставените въпроси, да бъде съобразена тяхната
служебна ангажираност и т.н. Забавяне имало и в организацията по допускане и
осъществяване разпита на свидетелите. Продължителността на делото на първа
инстанция от момента на образуването му до постановяване на решение била точно
3 години и 355 дни, т.е. близо 4 години, а като се прибави и администрирането
на въззивните жалби, постъпили срещу решението - общо 4 години и 6 месеца.
Ищецът сочи, че е налице забавяне и по причина действията
и бездействията на Апелативен съд Пловдив, изразяващи се в неоснователното
връщане на подадената от ищцата въззивна жалба срещу първоинстанционното
решение с мотив, че жалбоподателката следва да заплати държавна такса за
обжалване, при положение, че е била освободена изначално от плащането на
държавна такса, както и в забавеното администриране на подадените касационни
жалби по делото и изпращането на същото във ВКС, което е отнело на съда цели 5
месеца от датата на постановяване на съдебния акт на Апелативен съд Пловдив на
01.12.2014 г. На въззивна инстанция, производството се развило в продължение на
1 година 3 месеца и 21 дни, а във Върховен касационен съд същото е продължило 6
месеца и 13 дни. Така общата продължителност на производството по делото била 6
години 4 месеца и 10 дни.
Поради дългата продължителност на делото ищцата е
изгубила доверие в съда и неговата безпристрастност, че ще получи справедливо
решение; всяко отлагане на делото пораждало в нея негативни емоции и дълбоко
съмнение относно положителния резултат на делото и възможността й да реализира
правата си спрямо ответниците.
Ищцата заявява, че във връзка с нарушеното й право за
разглеждане и решаване делото в разумен срок,
подала заявление до Инспектората на ВСС по реда на глава трета
"а" от Закона за съдебната власт за изплащане на обезщетение за
причинените й в тази връзка вреди. След извършена проверка по случая, комисията
установила, че е налице забава на производството, за която носят отговорност
съдебните инстанции, разглеждали спора. Констатацията на Инспектората
установила неоснователно забавяне на делото най-вече на първа инстанция и то
основно в несъздаването на добра организация от страна на Окръжен съд Хасково с
вещите лица, както и в дългия период на разглеждане на делото. Комисията обаче
не изложила съображения относно оплакванията на ищцата и от забавянето на
делото по причина неоснователното бавно администриране на въззивната жалба на
ищцата срещу първоинстанционното решение, както и бавното администриране на
касационните жалби от „МБАЛ Свиленград" и д-р Х. Б., което е забавило
приключването на делото с окончателно влязъл в сила съдебен акт. С оглед на
изложеното счита, че констатацията на Инспектората по отношение действията на
Апелативен съд Пловдив е непълна. От друга страна, не били констатирани
действия от страна на заявителката, които да са довели до неоснователно
забавяне на производството от нейна страна, което е важно с оглед размера на
обезщетението.
Ищцата заявява, че тъй като не била съгласна с част от
констатациите в констативния протокол на Инспектората към ВСС, както и с
размера на предложеното й обезщетение от Министерство на правосъдието, което
счита за крайно занижено, тя не приела предложеното й споразумение от Министерство
на правосъдието. Поради изчерпване на административната процедура и непостигане
на такова споразумение с Министерство на правосъдието, за ищцата бил налице
правен интерес, на основание чл.2б ЗОДОВ вр. чл.8 ал.2 ЗОДОВ, да предяви
настоящия иск.
В писмена молба от 08.03.2017г. ищцата К.К. уточнява, че
гр.дело №239/2009г. на ОС Хасково било заведено от нея, за да бъдат реализирани
гражданските й права, следствие на което същата да получи обезщетение за
причинените й неимуществени и имуществени вреди, поради неправилното й лечение,
довело до състояние застрашаващо живота й и последващи увреждания на здравето.
Тя се е нуждаела от това обезщетение, за да може да осъществи последващото си
лечение и да върне заемите си, използвани за тази цел. Продължителността на
воденото от ищцата гражданско дело, надхвърлящо разумния срок за разглеждането
му, породило в нея негативни чувства и емоции, свързани с постоянни очаквания,
безпокойство, тревога от постоянните отлагания на делото. Това й създавало
усещане за несигурност и неяснота. Всяко отлагане на делото изостряло
нервно-психичното й състояние, създавало й допълнителни притеснения, пораждащи
главоболия и депресивни състояния. Чувствата й за несправедливост и безнадеждност
постоянно се засилвали, тъй като тези отлагания не се дължали на нейно или на
пълномощника й поведение, а били свързани единствено с действията на съда по
организация и водене на делото, като голямо значение имал и многократния
необоснован отказ на Хасковския окръжен съд и на Апелативен съд Пловдив да я
освободи от заплащане на държавна такса и разноски, непосилни за един болен
пенсионер.
Продължителността на производството по воденото от ищцата
гражданско дело била необичайна и не съответствала на натовареността на ОС
Хасково и Апелативен съд Пловдив. Поради това, в нея се създало чувство на
безпокойство и безпомощност срещу неразумната продължителност на делото,
усещане за безсилие и онеправданост, довело до загуба на доверието й в
правораздавателните институции и дори до натрупването на гняв срещу съдебната
система като цяло и убеждение, че държавните органи са неспособни да защитят
нейните права. Тази ситуация предизвикала продължителна и интензивна фрустрация
и стрес, които утежнявали допълнително здравословното й състояние. В
продължение на повече от 6 години ищцата е живяла в ситуация на правна
несигурност относно дали правата й ще бъдат зачетени и носещите отговорност за
критичното й здравословно състояние и застрашаването на живота й ще бъдат
осъдени. За воденото от нея дело срещу „МБАЛ Свиленград” АД се знаело в цялото
болнично заведение и през цялото време, докато продължавало производството, и
поради недоверието в лекарите, работещи в него, тя се е притеснявала да ползва
услугите на тази болница. Налагало се постоянно да пътува, най-често до гр.
София, за да продължи лечението си в други болници. Това й създавало големи
разходи, които се надявала да покрие именно с обезщетението, което очаквала да
й бъде присъдено. Но с всяко следващо насрочване на заседание тя все повече се
обезсърчавала и споделяла притесненията си, че няма да доживее до постановяване
на окончателно съдебно решение.
Моли съда да постанови решение, с което да осъди
ответниците Окръжен съд Хасково и Апелативен съд Пловдив, на основание чл.2б ЗОДОВ вр. чл.8 ал.2 ЗОДОВ, да й заплатят при условията на пасивна солидарност
сумата от 10 000 лева, представляваща обезщетение за претърпените от нея
неимуществени вреди, изразяващи се в негативни изживявания в резултат на
разглеждането на гр.дело №239/2009г. по описа на Окръжен съд Хасково извън
разумния срок по чл.6, §1 от Конвенцията за защита правата на човека и
основните свободи, ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване
на исковата молба до окончателното изплащане. Претендира направените по делото
разноски.
Ответникът Окръжен съд Хасково не представя писмен
отговор в срока по чл.131 ГПК и не ангажира доказателства. За съдебно заседание
представя писмено становище, в което заявява, че оспорва изцяло предявения иск
и моли същия да бъде отхвърлен. Подробни съображения излага в становището си.
Ответникът Апелативен съд Пловдив представя писмен
отговор в срока по чл.131 ГПК, в който взема становище, че оспорва предявения
иск. Счита, че не са на лице действия или бездействия на АС Пловдив, които да
са довели до необосновано забавяне разглеждането и решаването на дело, поради
което моли така предявения иск срещу ответник АС Пловдив да бъде отхвърлен като
неоснователен.
Заявява, че твърдяната от ищцата продължителност на
разглеждането на делото пред АС Пловдив - 1 година 3 месеца и 21 дни, включва в
себе си отделни по своя характер производства по движение на делото, които са
били инициирани именно от К.. Първото постъпване на гр.дело №239/2009г. на ОС
Хасково било по повод подадена от К. частна жалба срещу определение от
28.08.2009г. на ОС Хасково, с което е оставено без уважение искането й да бъде
освободена от заплащане на държавна такса по исковата молба. Преписката е била
образувана във в.ч.гр.д. №978/2009г. като АС Пловдив се е произнесъл по нея с
определение от 11.12.2009г. и е освободил ищцата от „заплащане на държавна
такса по исковата молба с вх. №7331/18.08.2009 г." Второто постъпване на
делото в АС Пловдив било на 04.02.2011г., по подадена молба вх.№86/05.01.2011г.
от К., с искане за изменение на постановеното от АС Пловдив определение по
в.ч.гр.д. №978/2009г. Това искане на К. било оставено без разглеждане като
процесуално недопустимо с определението на АС Пловдив от 16.02.2011г., като
същото било потвърдено като правилно и законосъобразно от ВКС с определение
№454/17.09.2011г. по ч.гр.д. №432/2011г.
Във връзка с подадени срещу първоинстанционното решение
на ОС Хасково три въззивни жалби, с разпореждане №349/21.02.2014г. и с
разпореждане №896/14.05.2014 г. било констатирано, че въззивна жалба с вх.
№9621/10.10.2013г. не отговаря на изискванията на чл. 261, т. 4 от ГПК и
преписките са били връщани на ОС Хасково. Счита, че тези действия на АС Пловдив
в никакъв случай не биха могли да съставляват необосновано забавяне на
производството по делото, тъй като от една страна и двата пъти преписките са
били връщани незабавно на ОС Хасково за изпълнение на дадените указания, а от
друга страна задължението за администриране на въззивните жалби по правилата на
чл.259 - чл.262 от ГПК е на съда, постановил решението.
Сочи, че въпросът за освобождаване на страна в
производството по делото от внасяне на държавни такси и разноски, не е такъв,
който би могъл да се разрешава в момента на проверка на постъпили в АС Пловдив
преписки за образуването им във въззивни дела, като счита, че и в тази им част
всички процесуални действия на АС
Пловдив са били своевременни и законосъобразни, изцяло в изпълнение на
законовите предписания в ГПК. Още повече, от съдържанието на исковата молба, по
която било образувано гр.дело №239/2009г. на ОС Хасково било видно, че искането
на К. е било именно тя да бъде освободена от внасяне на държавна такса за
разглеждане на исковата й молба, като със своето определение по в.ч.гр.дело
№978/2009г. АС Пловдив не би могъл да освободи ищцата К. от внасяне на такси и
разноски в обем по-голям отколкото е искането й. Въпросът за освобождаване на К.
от внасяне на такси и разноски по цялото производство по делото бил разрешен
след като К. сезирала АС Пловдив с надлежно искане, под формата на частна
жалба, по която на 12.09.2014г., незабавно след постъпване на преписката било
образувано в.ч.гр.д. №1068/2014г. на АС Пловдив и с определение
№1819/19.09.2014 г. съдът се произнесъл като приел, че К. следва да се счита
освободена от такси и разноски до окончателно приключване на производството.
Последното пето постъпване на гр.дело №239/2009г. на ОС
Хасково в АС Пловдив било за разглеждане
на подадените срещу решението на ОС Хасково три въззивни жалби. Делото
постъпило и било образувано на 23.09.2014г. като в.гр.дело №1097/2014г.,
насрочено за разглеждане в открито заседание на 27.10.2014г., в което е обявено
за решаване; решението било постановено на 01.12.2014г. От датата на образуване
на в.гр.дело №1097/2014г. до произнасянето на съда с решение по спора,
включително след провеждане на открито съдебно заседание по делото изминал
период от време от два месеца и седем дни - срок, напълно съобразен с разумния
и препоръчителен срок за решаване на делата като се вземе предвид фактическата
и правна сложност, включително разглеждане на три въззивни жалби, предполагащ
правен анализ на обемен доказателствен материал /комплексна медицинска
експертиза, към която са били поставени задачи по 27 различни пункта, разпит на
15 свидетели, анализ на многобройни писмени доказателства/.
Ответникът счита също, че претенцията на ищцата за
обезщетение на вреди по повод забавяне от страна на АС Пловдив за
администриране на подадените по делото две касационни жалби, е изцяло
неоснователна доколкото очевидно въззивното решение е удовлетворило изцяло К.,
която не само, че не е подала касационна жалба срещу решението на АС Пловдив,
но и незабавно се е снабдила с изпълнителен лист по реда на чл. 404, т. 1 от Г
ПК за вземането, признато й с въззивното решение по делото – факт, който
ответникът счита, че изцяло опровергава твърденията на ищцата за търпени от нея
негативни емоции във връзка с невъзможността да реализира правата си спрямо
ответниците и загубата на доверие, че ще получи справедливо решение.
Заявява, че всяка една от двете касационни жалби по
делото е била надлежно и своевременно администрирана от съда при стриктно
съблюдаване на законоустановените нравила и след отстраняване на констатираните
им нередовности и осъществяване на размяна на книжа по делото и изтичане на
предвидените в закона срокове, делото е било изпратено на ВКС на 11.06.2015г.
Също така сочи, че по време на администриране на постъпилите касационни жалби,
във връзка с подадена молба по реда на чл. 282, ал. 2 от ГПК от единия от
ответниците по спора, делото е било изпратено във ВКС за времето от 23.01.2015
г. до 03.02.2015 г.
В действителност производството пред АС Пловдив по в.гр.д.
№ 1097/2014г. продължило 8 месеца и 18 дни, в който период от време се включва
изтичането на по два месечни срока /предвидени в разпоредбите на чл. 283 и чл.
287, ал. 1 от ГПК/, доколкото по делото са подадени две касационни жалби, които
е следвало да бъдат администрирани, а служебно известен за съда факт е трайно
установената практика, че независимо от упражняване на процесуалното права на
страната на жалба или отговор пред изтичане на определеният от закона срок за
това, същият трябва стриктно да бъде спазен с оглед възможността страната да
допълни и измени съответното си искане или становище до изтичане на предвидения
срок, като предприемането на следващи процесуални действия от съда преди
изтичането на посочените срокове съставлява нарушение от страна на съда на
правото на защита на страните в процеса и това правило е максима и еталон,
който българския съд съблюдава и спазва стриктно.
В обобщение заявява, че липсват каквито и да било
действия или бездействия на АС Пловдив, които биха могли да бъдат преценени
като такива, довели до необосновано забавяне на процеса и довели до нарушаване
на правото на ищецът К. на разглеждане и решаване делото й в разумен срок.
Напротив от така описаната хронология на движението му се установява по
категоричен начин, че при всяко разглеждане на делото АС Пловдив е спазил
разумните срокове за разглеждане и произнасяне по спора, като всеки път е бил
сезиран от К. с различно искане, във връзка с упражняване от същата на
процесуалните й права. Действията на АС Пловдив били своевременни, въпреки
явната правна и фактическа сложност на делото. Съгласно констативен протокол от
10.06.2016 г., съставен от Инспекторат към Висшия съдебен съвет, по повод
заявление с вх. № РС-16-178/25.04.2016 г., проверката не е установила необосновано
забавяне на производството по делото, при многократните му разглеждания в АС
Пловдив и произнасяне по реда на различни производства, което заключение е
взето след стриктно проследяване на хода на делото.
Районна прокуратура Ст.Загора взема становище, че
предявения иск е неоснователен и недоказан.
Съдът
като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност
и като взе предвид становищата и доводите на страните, приема за установена
следната фактическа обстановка:
От приложеното
към настоящото дело гр.дело №239/2009г. по описа на Окръжен съд Хасково се
установява, че производството по същото е продължило от 18.08.2009г. до
28.12.2015г. - 6 години, 4 месеца и 10 дни. Започнало е по искова молба от
18.08.2009г., която на 28.08.2009г. е оставена без движение за внасяне на
такса, тъй като с определение от същата дата е оставено без уважение искането
на ищцата за освобождаване от държавна такса. Това определение е обжалвано пред
АС Пловдив и по образуваното ч.гр.дело №978/2009г. по описа на АС Пловдив
отменено, като ищцата е освободена от такса по исковата молба. На 22.12.2009г.
е разпоредено връчване на препис от исковата молба на ответниците за писмен
отговор. Такива са постъпили съответно на 08.02.2010г. и на 24.02.2010г. На
22.03.2010г. първоинстанционния съд е постановил определение по чл.140 ГПК и
насрочил делото за 17.05.2010г., като се е произнесъл по доказателствените
искания на страните и разпоредил да се изплатят писма до ВМИ София и ВМИ
Пловдив за посочване на специалисти, с оглед назначаването им за вещи лица.
Проведени са общо 14 открити съдебни заседания. В съдебно
заседание на 17.05.2010г. съдът е дал ход на делото, докладвал е делото,
произнесъл се е по доказателствените искания и по оспорванията и е определил е
да се изпрати писмо до Медицински университет - София, за да се посочат
специалисти по акушерство и гинекология, обща хирургия и урология. в Следващото
съдебно заседание на 05.07.2010г. съдът се е произнесъл
по доказателствените искания на страните, в т.ч. и разпитал 15 свидетели.
Делото е отложено за 11.10.2010г. за призоваване за разпит на неявилите се свидетели
и повторно е разпоредено изплащането на писмо за посочване на вещи лице. С
определение от 12.08.2010г. в закрито заседание съдът след получаване на
отговор от медицинските заведения е назначил тройна комплексна съдебно -
медицинска експертиза и определил вещи лица, които да работят по поставените от
страните задачи по 27 пункта. На 11.10.2010 г. е проведено заседание като са разпитани 3 свидетели и е включено в състава
на експертизата още едно вещо лице. В следващо съдебно заседание, проведено на 29.11.2010г. вещите лица са били нередовно призовани, оставено е без уважение искането на
адв.Щ. пълномощник на ищцата за освобождаване на ищцата от заплащане на
разноски по делото, указано е на ищцата да внесе определения депозит за
изготвянето на съдебно - медицинска експертиза; изпратена е молба до Директора
на ИА "Медицински одит" за определяне на специалисти, които да изпълнят
задачата. В с.з. на 31.01.2011 г. вещите лица са редовно призовани, но не са се явили, като са поискали удължаване на срока за
изготвяне на заключение и делото е отложено за 21.03.2011г.
На 02.02.2011г. делото е изискано от Апелативен съд -
Пловдив за произнасяне по искане на адв.Щ., процесуален представител на ищцата
за изменение на постановеното определение по ч.гр.д. №978/2009г. по описа на
ПАС и върнато на ОС Хасково на 30.09.2011г.
С разпореждане от 07.10.2011г. делото е насрочено за
28.11.2011г., когато отново е прието да се изпрати писмо да УМБАЛ „Свети
Георги" и до д-р Ямаков, както и да се заличи вещото лице д-р Милчев и да
се включи в състава на допусната експертиза доц.Мария Любенова Миланова, делото
е отложено за 23.01.2012 г. На 23.01.2012 г. делото е отложено за
12.03.2012г. поради неизготвяне на комплексна съдебно-медицинска експертиза.
Следва молба от едно от вещите лица, в която сочи, че не е получила
документацията, както и сочи служебна ангажираност като лектор. С разпореждане
от 13.06.2012г. делото е насрочено за 23.07.2012г. Със следващо разпореждане от
10.07.2012г. делото е насрочено за 08.10.2012 г. поради неизготвена експертиза
и служебен ангажимент на вещо лице. Експертизата е депозирана в съда на
08.10.2012г., но в съдебното заседание от същата дата делото е отложено за
12.11.2012г., като е дадена възможност на страните да се запознаят с
експертизата. В съдебно заседание на 12.11.2012 г. експертизата не е приета и е дадена възможност на вещите
лица да изготвят заключение по поставените им въпроси в 19 пункта. Делото е
насрочено за 28.01.2013 г.Заключението е представено на 23.01.2013г., като в
с.з. от 28.01.2013 г. делото е отложено, поради възражение, че не е спазен срока по чл.199 ГПК и
делото е отложено за 25.03.2013г.. На 25.03.2013г. е постъпило заключение по
съдебно-медицинската експертиза. Съдебните заседания на 25.03.2013 г. и на
08.04.2013 г. са отложени поради неявяване на вещото лице доц.Малинова, като й
е наложена глоба в размер на 200 лв. В съдебно заседание на 18.04.2013г., поради
отсъствие на вещите лица, делото е отложено за 10.06.2013г., на което заседание
е изслушана и приета експертизата, даден е ход по същество и делото е обявено
за решаване. Решението е постановено на 08.08.2013г.
В периода 02.10.2013г. – 10.10.2013г. са постъпили
въззивни жалби, като след администрирането им на 18.02.2014г. делото е
изпратено в Апелативен съд Пловдив.
Въззивните жалби са постъпили в Апелативен съд Пловдив на
20.02.2014 г. Установено е, че
въззивната жалба на ищцата не отговаря на изисквания на чл.261 т.4 ГПК – не е
внесена ДТ в размер на 7267 лв. и на 25.02.2014г. делото е върнато на ОС
Хасково. С разпореждане от 27.02.2014г. жалбата на ищцата е оставена
без движение с указания за внасянето на ДТ и делото на 10.05.2014г. изпратено
на ПАС. С разпореждане от 14.05.2014 г. на Председателя на ПАС жалбата е върната, поради невнасянето на такса за
обжалване и отново преписката е изпратена на ОС Хасково за администриране. С
разпореждане от 20.05.2014г. с
оглед указанията на въззивния съд, жалбата на ищцата е оставена без движение с
указания за внасяне на ДТ в размер на 7267 лв. по сметка на ПАС и с
разпореждане от 07.07.2014 г. е върната, което разпореждане е отменено с определение от 19.09.2014г. на
ПАС. Образувано е въззивно дело, внесено за разглеждане в съдебно заседание на
27.10.2014г. и на 01.12.2014г. е постановено решение. Постъпили са касационни
жалби от ответниците по гр.дело №239/2009г. на ОС Хасково, които са
администрирани и на 11.06.2015г. въззивното дело е изпратено на ВКС.
От
представените по делото писмени доказателства се установява, че на 25.04.2015г.
ищцата К. е сезирала Министъра на правосъдието, чрез Инспектората към ВСС със
заявление вх.№2036/25.04.2016г. за констатиране нарушаване на правото на разглеждане
и решаване на дело в разумен срок. Извършена е проверка от Инспектората към
ВСС, приключила с констативен протокол от 10.10.2006г. със заключение, че е
налице известна забава на производството, за която отговорност носят съдебните
инстанции, разглеждали спора. Не е констатиран период на забавяне, който се
дължи на действия или бездействия на заявителя или негова законен или
процесуален представител.
С
писмо изх.№94-К-95 от 15.07.2016г. на ищцата е предложено споразумение за
изплащане на обезщетение в размер на 1600 лв., което тя е отказала.
Относно
горепосочените факти не се спори по делото.
С
оглед изясняване на обстоятелствата по делото във връзка с претърпените от
ищцата вреди са допуснати и събрани гласни доказателства. В показанията си
разпитания свидетел сочи, че с производството по чл.45 и чл.49 ЗЗД ищцата
търсила възмездие и обезщетение, тъй като се наложило да се лекува в частни
болници, операциите стрували много пари и се наложило да вземе заем от банка. Н.
свидетелства, че през времетраенето на делото ищцата била обезсърчена,
обезверена, изпадала в депресивни състояния, не вярвала, че делото ще приключи.
Свидетелства също, че лечението на ищцата приключило по време на делото. Съдът
кредитира показанията на разпитания свидетел относно посочените обстоятелства
за състоянието на ищцата, тъй като макар и същия да е в близка родствена връзка
с ищцата /син на ищцата/, показанията му са непротиворечиви и отразяват преки
впечатления.
Съгласно
чл.2б ал.1 от ЗОДОВ, държавата отговаря за вредите, причинени на граждани и на
юридически лица от нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в
разумен срок съгласно чл.6 § 1 от Конвенцията.
Съгласно
разясненията, дадени в решение №66/02.04.2015г. на ВКС по гр.дело №5813/2014г.,
ІІІ г.о. и решение №76/11.04.2016г. на ВКС по гр.дело №5721/2015г., ІІІ г.о. и
двете постановени по реда на чл.290 ГПК, нормата на чл.2б от ЗОДОВ урежда самостоятелна хипотеза на отговорност
на държавата за вреди, причинени на граждани и на юридически лица от нарушение
на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок. Отговорността е
деликтна. Критериите, въз основа на които съдът прави преценката си дали е
допуснато нарушение по чл.6 § 1 от ЕСПЧ са посочени примерно в закона /чл.2б
ал.2 от ЗОДОВ /, като са приложими стандартите, установени в практиката на ЕСПЧ.
Механизмът, по който се прави извод дали е спазено изискването за разумен срок
е следният: първо се установява продължителността на релевантния период и след
това се преценява дали този период е разумен. Разумността се оценява с оглед
обстоятелствата по делото, като се търси баланс между интересите на лицето
възможно най - бързо да получи решение и необходимостта от внимателно проучване
и правилно провеждане на наказателното производство. При преценката си за
разумността на релевантния период, съдът прилага три критерия: сложност на
делото, поведение на страната и поведение на компетентните органи.
Съгласно
чл.8 ал.2 ЗОДОВ - абсолютна предпоставка за предявяване на иска по чл.2б ал.1 ЗОДОВ
е изчерпването на административната процедура за обезщетение на вреди по реда
на глава трета „а”от Закона за съдебната власт, по която няма постигнато
споразумение. Фактът, че законодателят възприема липсата на постигнато между
страните споразумение след изчерпването на административната процедура, като
условие за предявяване на иска по чл.2б от ЗОДОВ, дава основание да се счете,
че предвидената уредба регламентира производството по присъждане на обезщетение
като едно цяло, включващо административна и съдебна част, като до съдебната се
стига само, ако пострадалият е останал недоволен от предложения му размер на
обезщетение. В това производство /и в административната, и в съдебната част/
страните са две – държавата и пострадалия. В административната държавата се
представлява от министъра на правосъдието /който определя размера на
обезщетението и предлага споразумение/, а в съдебната – от съда, пред който
иска се предявява и който постановява окончателния акт. Производството е за
присъждане на обезщетение за причинени вреди на граждани от неправомерни
действия на държавата. Отговорността е обективна и се носи от държавата, а не
от нейните органи или длъжностни лица, без значение кой е причинил вредоносния
резултат. Държавата и нейните органи се разглеждат като едно цяло.
Следователно, след като производството е единно и отговорността се носи от
държавата /без значение, кой орган я представлява/, следва да се приеме, че
направеното от нея предложение досежно размера на дължимото обезщетение в
административната част на производството, я обвързва в съдебната. В
производството по чл.2б ЗОДОВ, при определяне размера на дължимото обезщетение,
съдът не може да определи обезщетение под размера, предложен в
административното. Предложеният размер на обезщетение не може да бъде занижен,
защото това би влошило положението на другата страна в противоречие с духа на
закона, целящ да се предостави възможност на страната, при несъгласие с
предложеното споразумение, да получи удовлетворение в съда.
В настоящия случай
при преценката си за
разумност, изхождайки от критериите по чл.2б ал.2 ЗОДОВ /общата продължителност
и предмета на производството, неговата фактическа и правна сложност,
поведението на страните и на техните процесуални представители, поведението на
останалите участници в процеса, поведението на компетентните органи, както и
други факти, които имат значение за правилното решаване на спора/ настоящия
състав констатира, че общата продължителност на производството по гр.дело
№239/2009г. по описа на ОС Хасково до приключването му с влязъл в сила съдебен
акт е 6 години, 4 месеца и 10 дни, с начална дата 18.08.2009г., когато е било
образувано по искова молба на К.Б.К. и крайна дата 28.12.2015г., когато е постановено
определението на ВКС по гр.дело №3258/2015г. по описа на ВКС, ІІІ г.о. През
тази обща продължителност на делото, същото е разгледано на три инстанции, като
в Окръжен съд Хасково е продължило 4 години и 6 месеца, в Апелативен съд
Пловдив – 1 година 3 месеца и 21 дни и във ВКС – 6 месеца и 13 дни.
При
отчитане продължителността на делото пред Окръжен съд Хасково следва да се
отчете факта, че във връзка с упражняване на процесуални права на ищцата и в
изпълнение на задълженията на съда да се произнесе по всички искания на
страните за периода от 14.09.2009г. до 11.12.2009г. и за периода от 02.02.2011г.
до 30.09.2011г. делото се е намирало в Апелативен съд Пловдив за произнасяне по
жалба и искания на ищцата.
При
отчитане продължителността на делото пред Апелативен съд Пловдив следва да се
отчете факта, че тази продължителност включва няколко отделни производства,
всяко от които е протекло при съблюдаване на процесуалните правила и норми.
При преценка сложността на
делото съдът съобрази естеството на фактите, които е следвало да бъдат
установени, нуждата от събиране на доказателства, броя на участниците в
производството - страни, свидетели, експерти и установи, че гр.дело №239/2009г.
по описа на ОС Хасково отговаря на критерия за фактическа и правна сложност на
делото, тъй като с исковата молба са били предявени при условията на кумулативност
и солидарност обективно и субективно съединени искове с правно основание чл.45,
чл.49 чл.86 ЗЗД за присъждане на обезщетения за причинени неимуществени и
имуществени вреди; събирани са множество писмени доказателства, разпитани са
голям брой свидетели /общо 18/ и е назначена и изслушана комплексна
съдебно-медицинска експертиза, с вещи лица лекари, специалисти в различни области
и от различни медицински заведения.
По отношение на поведението на
страните и на техните процесуални или законни представители, съдът не
констатира такова, което да е довело до неоправданото му отлагане и/или
забавяне по тяхна вина.
компетентния държавен орган –
Окръжен съд Хасково настоящия състав приема, че същия е допуснал известно
забавяне единствено при организацията на процесуалните действия във връзка с назначената
комплексна съдебно-медицинска експертиза, в който смисъл са и констатациите на
Инспектората към ВСС в Констативен протокол от 10.10.2016г., като с това е допринесъл
за увеличаване общата продължителност на делото. От назначаването на
експертизата в з.з. от 12.08.2010г. до изслушването и приемането й в съдебно
заседание от 10.06.2013г. е изминал продължителен период от време, но през този
период следва да се отчетат и обективните причини за забавянето. Следва да се
отчете обективното затруднение при осигуряване на вещи лица, които да изпълнят
експертизата, с оглед характера на делото и участващите страни; следва да се
отчете и необходимостта от по-продължителен период от време, с оглед големия
обем доказателства, с които е следвало да се запознаят вещите лица; следва да
се отчете и проведената процедура по освобождаване на ищцата от разноски с последвалия
инстанционен контрол. Въпреки посочените обективни причини, съдът намира, че е
налице забавяне на производството пред Окръжен съд Хасково. Твърденията на
ищеца за недостатъчна предварителна подготовка на делото от страна на
първоинстанционния съд, недобра организация по допускане и осъществяване
разпита на свидетелите, забавяне при администрирането на въззивните жалби,
настоящия състав счита за неоснователни, тъй като посочените действия на съда
са били в изпълнение на закона и за обезпечаване законосъобразното протичане на
процеса.
Относно поведението на
компетентния държавен орган – Апелативен съд Пловдив настоящия състав
приема, че същия не е допуснал нарушение на правото на разглеждане и решаване
на делото в разумен срок. Както беше посочено по-горе общата продължителност на
делото пред въззивния съд /1 година 3 месеца и 21 дни/ включва
няколко отделни производства, всяко от които е протекло при съблюдаване на
процесуалните правила и срокове. Констатации за забавяне от страна на
Апелативен съд Пловдив не се съдържат и в представения по делото Констативен протокол от 10.10.2016г. на Инспектората на
ВСС. Съдът приема за
неоснователни твърденията на ищеца за действия и бездействия от страна на
Апелативен съд, изразяващи се в неоснователно връщане на подадена въззивна
жалба, забавено администриране на касационни жалби, тъй като счита, че при тези
действия ответникът се е ръководил от установените в ГПК процесуални правила и
срокове.
При преценката дали забавянето от страна на ответника Окръжен съд Хасково
е основание да се приеме, че е
налице нарушение на правото на разглеждане на делото в разумен срок следва да
се вземат предвид и засегнатите интереси.
Съгласно утвърдената практика дела, които са с предмет, изискващ повишено внимание от съдебните органи, разглеждането, по които следва да се организира с предимство и по които е налице висок залог за лицето, т.е. засягат интереси с висока важност, са такива, чийто предмет са трудови спорове, дела за осиновяване или упражняване на родителски права или за лични контакти с деца, дела на тежко болни хора, особено, ако предметът е свързан с болестта им, дела с предмет обезщетение за телесни увреждания, за незаконно задържане, дела засягащи гражданското състояние и др.
В настоящия случая с оглед
предмета на правния спор и доколкото по образуваното гр.дело №239/2009г. по
описа на ОС Хасково се претендира обезщетение за вреди във връзка със здравословното
състояние на ищцата следва да се приеме, че са засегнати интереси с висока
важност, като ищцата е имала интерес от бързото приключване на спора. Това обосновава
нарушение на принципа за разумен срок.
Изложеното
налага извода, че е осъществен фактическия състав на чл.2б ал.2 ЗОДОВ.
Съгласно разпоредбата на чл.4
от ЗОДОВ на обезщетение подлежат всички имуществени и неимуществени вреди, които
са пряка и непосредствена последица от увреждането.
Ищцата ангажира гласни доказателства за
характера и обема на претърпените от нея вреди. От събраните гласни
доказателства се установи настъпването на неблагоприятни последици в
психо-емоционалното състояние на ищцата в резултат на продължилото в един
некратък срок производство. Същата била обезсърчена, изпадала в депресивни
състояния, загубила вяра в правосъдието. Съдът приема, че по принцип самото
участие в съдебно производство е свързано с негативни емоции и е нормално да се
отрази негативно върху психиката и личния живот на лицето. Поради това приема,
че при по-голяма продължителност на съдебното производство неминуемо се
накърнява психическо здраве на лицето.
Съгласно
чл.52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост. Съгласно константната съдебна практика, справедливостта не е
абстрактна категория или субективна - в зависимост от разбиранията и критериите
на преценяващия. Във всеки случай преценката следва да се основава на всички
обстоятелства, имащи значение за размера на вредите. В настоящия случай следва
да се вземат предвид характера и степента на увреждането, интензивността на
настъпилите неблагоприятни изживявания, както и продължителността им. Предвид
гореизложеното, съдът намира, че за обезщетяване на претърпените от ищцата неимуществени
вреди адекватно би било обезщетение в размер на 2000 лева, което да се заплати
от ответника Окръжен съд Хасково. В останалата част до претендирания размер
искът следва да бъде отхвърлен, тъй като преценяйки всички обстоятелства по
делото, съдът намира че степента и интензитета на претърпените от ищеца
неимуществени вреди и продължителността на производството по делото не обуславят
определяне на обезщетение в размер по-голям от 2000 лв. Като неоснователен и
недоказан следва да бъде отхвърлен искът против Апелативен съд Пловдив, тъй
като по делото не се установи този ответник да е допуснал нарушение на правото
на разглеждане и решаване на делото в разумен срок.
На
основание чл.10 ал.3 от ЗОДОВ ответникът Окръжен съд Хасково следва да бъде
осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски за държавна такса в
размер на 10,00лв., както и направените разноски за адвокатско възнаграждение
съразмерно с уважената част от иска в размер на 166 лв.
Водим
от горните мотиви, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА
ОКРЪЖЕН СЪД Хасково, представляван от Председателя М. Т., гр.Хасково,
бул.България №144, да заплати на К.Б.К., ЕГН **********,***, на основание чл.2б
от ЗОДОВ, сумата от 2000,00лв.,
представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, пряка и
непосредствена последица от нарушение на правото на разглеждане и решаване на
гр.дело №239/2009г. по описа на ОС Хасково в разумен срок, ведно със законната
лихва от завеждане на иска – 13.09.2016г. до окончателното плащане, като
ОТХВЪРЛЯ иска в останалата част над присъдените 2000лв. до претендирания размер
10000лв., като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА ОКРЪЖЕН СЪД
Хасково, представляван от Председателя М. Т.а, гр.Хасково, бул.България №144, да заплати на К.Б.К., ЕГН **********,***,
направените по делото разноски в размер на 10,00лв. държавна такса и 166,00лв.
адвокатско възнаграждение съразмерно с уважената част от иска.
ОТХВЪРЛЯ предявения от К.Б.К.,
ЕГН **********,***, против АПЕЛАТИВЕН СЪД Пловдив, представляван от
Председателя М. И., гр.Пловдив, ул.Шести септември №167, иск за сумата от
10000лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, пряка и
непосредствена последица от нарушение на правото на разглеждане и решаване на
гр.дело №239/2009г. по описа на ОС Хасково в разумен срок, като неоснователен и
недоказан.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок
от връчването му на страните, пред Окръжен съд Ст.Загора.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :