Р е ш е н и е
№ 120 / 21.2.2020г.
гр. Пазарджик
в името на народа
Административен съд – Пазарджик, ІV състав, в открито съдебно заседание на двадесет и
първи януари, две хиляди и двадесета година, в състав:
Председател: Васко Нанев
при
секретаря Димитрина Г., като разгледа докладваното от съдия Нанев
административно дело № 967, по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.215 от ЗУТ.
Делото е образувано по жалба на Й.В.Г. ***, подадена
чрез адвокат С.К. - Н. против заповед за учредяване право на преминаване през
чужд поземлен имот № 1089/ 08.08.2019 год., издадена от кмета на община
Велинград и подписана от зам.-кмет А. П., оправомощен със Заповед №
965/15.07.2019 год. на кмета на община Велинград.
В жалбата се развиват съображения за нищожност на
оспорената заповед и в условията на евентуалност се твърди, че заповедта е
незаконосъобразна, необоснована, издадена в противоречие с материалния и
процесуалния закон. Заповедта е издадена според жалбоподателя извън сроковете
по чл. 57 от АПК, не е спазена разпоредбата на чл. 192, ал. 6 от ЗУТ. Според
жалбоподателя заповедта е издадена в нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК,
което представлява съществено нарушение на административно-производствените
правила. В същата липсва описание на фактическите основания за издаването й. За
уреждане на спора е приложим друг ред, а не административният по чл. 192 от ЗУТ. Претендират се разноските по производството, като се представя списък по
чл. 80 от ГПК.
Ответникът по жалбата – кметът на община Велинград,
твърди в съдебно заседание чрез процесуалния си представител юрисконсулт Г., че
заповедта е издадена от компетентен орган, в съответствие с материално-правните
разпоредби и при издаването й не са допуснати съществени нарушения на
административно-производствените правила. Иска се от съда да отхвърли оспорването.
Претендира се юрисконсултско възнаграждение.
Заинтересованата страна Р.К. заявява становище за
неоснователност на жалбата. Моли съда да отхвърли оспорването.
Съдът, като взе предвид обжалвания административен
акт, събраните по делото доказателства и доводите на страните, намира за
установено от фактическа страна следното:
На 22.06.2018 год. заинтересованата страна Р.К. ***
молба за издаване на заповед за учредяване право на преминаване през поземлен
имот. Същата е поискала на основание чл. 192, ал. 2 от ЗУТ да й бъде учредено
право на преминаване през поземлен имот поради липса на друго техническо
решение за достъп и обслужване на собствения й недвижим имот – лятна кухня,
находяща се в гр. Велинград, кв. „Ч.“, ул. „Н. В.“ № .., построена в УПИ XXI - 5849, в кв. 14 по плана на града. Към заявлението е
приложено графично решение и съдебно решение на Пловдивския районен съд.
Съгласно представения проект жилищната сграда с
идентификатор 10450.503.881.3 по одобрената КК на гр. Велинград, собственост на
възложителката, се намира в ПИ 10450.503.881 и няма пряк излаз до прилежащата
улица. Единственият начин заинтересованата страна К. да достигне до нея е да се
учреди право на преминаване през имот 10450.503.881, който е собственост на Й.В.Г..
С проекта се предвижда достъпът до сградата да става от прилежащата улица с
пешеходна пътека с минимална допустима ширина от 1.20 м, която минава
североизточно от жилищната сграда на собственика на поземления имот, като част
от нея се дублира с пътеката, която и той ползва, за да влиза в собственото си
жилище. Заинтересованата страна Р.К. се легитимира като собственик с одобрено
споразумение по гражданско дело № 1131 по описа за 2000 год. на Пловдивския
районен съд. Съгласно същото споразумение Р.В.К. получава в дял и придобива в
изключителна собственост следния недвижим имот: Лятна кухня, състояща се от
стая с килер и тоалетна със застроена площ от 30.70 кв.м, находящ се в гр.
Велинград, кв. „Ч.“, ул. „Н. В.“ № .., построена в УПИ ХХI – 5849, кв. 14 по плана на гр. Велинград.
Жалбоподателят Г. е собственик на поземления имот с
идентификатор 10450.503.881, ведно със сграда с идентификатор 10450.503.881.1 и
сграда с идентификатор 10450.503.881.2, а заинтересованата страна Р.К. е
собственик на лятна кухня с идентификатор 10450.503.881.3, построена в
притежавания от жалбоподателя Г. недвижим имот, без да притежава право на
собственост на терена, върху който е построена сградата.
С оспорваната заповед кметът на общината е учредил, на
основание чл. 192, ал. 2 от ЗУТ, право на преминаване през ПИ с идентификатор
10450.503.881, като собственикът на сградата, който се обслужва от учреденото
право на преминаване, няма право да влошава условията на застрояване на
поземления имот, да препятства установения начин на трайно ползване на
поземления имот, както и да засяга разрешени строежи или съществуващи сгради в
имота, върху който е учредено право на преминаване.
Заповедта е съобщена на оспорващия на 15.08.2019 год.,
а жалбата е постъпила в Административен съд – Пазарджик, на 27.08.2019 год.
Жалбата
е подадена в срок от лице, което има правен интерес от оспорването, поради
което се явява допустима.
Разгледана по същество същата се явява основателна.
Съгласно нормата на чл. 192 (изм.
- ДВ, бр. 65 от 2003 г. ), ал. 1 от ЗУТ право на преминаване през чужд поземлен
имот се учредява с писмен договор с нотариална заверка на подписите, а съгласно
ал. 2, когато не е постигнато съгласие между собствениците на поземлените имоти
и друго техническо решение е явно икономически нецелесъобразно, правото на
преминаване през чужди поземлени имоти се учредява със заповед на кмета на
общината.
Тълкувайки волята на законодателя,
нормата на чл. 192, ал. 1 от ЗУТ урежда случаите, при които
право на преминаване през чужд поземлен имот се учредява с писмен договор с
нотариална заверка на подписите, без да се поставя условието това право да бъде
учредено в полза на собственик на съседен имот или в полза изобщо на собственик
на имот. Съгласно нормата на чл. 192, ал. 2 от ЗУТ, когато сервитутът на преминаване
се учредява със заповед на кмета на общината, защото не е постигнато съгласие
между собствениците на поземлени имоти и друго техническо решение е явно
икономически нецелесъобразно, сервитутът на преминаване може да бъде учреден
принудително, но последното е недопустимо, когато лицето не е собственик на
съседен имот, или изобщо не е собственик на имот, макар и не съседен.
В настоящия случай заинтересованата
страна К. е собственик на сграда с идентификатор 10450.503.881.3, построена в
ПИ с идентификатор 10450.503.881, собственост на оспорващия Й.Г., без да
притежава право на собственост върху земята, върху която е построена сградата.
В този случай, като носител на ограничено вещно право на строеж, тя може да
ползва земята доколкото това е необходимо за използване на постройката според
нейното предназначение, освен ако с акта, с който е отстъпено правото на строеж,
е постановено друго. Това право й е признато от закона, съгласно разпоредбата
на чл. 64 от ЗС. При наличие на спор със
собственика на земята относно правото на достъп до сградата й, същият следва да
се разреши по граждански ред с предявяване на граждански иск по чл. 64 от Закона за собствеността срещу собственика на земята. В
случая е неприложима правната норма на чл. 192, ал. 2 от ЗУТ, защото се касае до собственик на
имот и собственост на сграда, построена в същия имот. Ето защо, по аргумент
от чл. 64 от ЗС, заинтересованата страна К., в
качеството си на съсобственик на постройка, находяща се чужд поземлен имот, има
право да ползва земята, доколкото е необходимо използването на постройката
според нейното предназначение, като при липса на съгласие на собственика на
имота следва да защити правата си по общия исков ред.
Оспорената заповед е издадена от
компетентен орган съгласно разпоредбата на чл. 192, ал. 2 от ЗУТ. Заповедта е
подписана от зам.-кмета на общината, съгласно представената заповед за
заместване № 965/19.07.2019 год. на кмета на община Велинград. Същата е
издадена в противоречие с материалния закон. Заповедта е издадена без да са
налице материално-правните предпоставки за това. Кметът на община Велинград е
провел и финализирал административно производство без да са били налице
фактическите основания за това. Съгласно чл. 192, ал. 2 от ЗУТ право на
преминаване през чужд поземлен имот може да се учредява принудително само
когато не е постигнато съгласие между собствениците на поземлени имоти. В
разглеждания случай заинтересованата страна не е собственик на поземления имот,
а само притежава постройка в чуждия поземлен имот.
С оглед
гореизложеното Административен съд – Пазарджик, ІV
състав, намира, че са налице отменителните основания на чл. 146, т.3 и т.4 от АПК, поради което оспореният административен акт следва да бъде отменен.
Предвид на факта, че процесуалният
представител на жалбпоподателя е
поискал заплащане на разноски,
такива следва да бъдат присъдени по реда на
чл.143, ал.1 от АПК, с оглед на което съдът намира, че община Велинград следва
да бъде осъдена да заплати на оспорващия сумата от 10 лева д. такса и 720 лева адвокатски
хонорар или общо 730 лева.
Водим от гореизложеното и на основание чл.172, ал.2, предл.2
от АПК, Административен съд-Пазарджик, ІV състав
Р Е Ш И:
отМЕНЯ по жалба на Й.В.Г. ***, Заповед за учредяване право на
преминаване през чужд поземлен имот № 1089/ 08.08.2019 год., издадена от кмета
на община Велинград и подписана от зам.-кмет А. П., оправомощен със Заповед №
965/15.07.2019 год. на кмета на община Велинград.
ОСЪЖДА община Велинград да заплати на Й.В.Г. *** сумата
от 730 /седемстотин и тридесет/ лева, представляваща разноски по
производството.
Решението
подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок
от съобщаването му.
Съдия:/П/