№ 179
гр. Разград, 16.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на шести декември през две хиляди двадесет
и първа година в следния състав:
Председател:Анелия М. Йорданова
Членове:Атанас Д. Христов
Цветалина М. Дочева
при участието на секретаря Дияна Р. Георгиева
като разгледа докладваното от Анелия М. Йорданова Въззивно гражданско
дело № 20213300500305 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от Г.Ш. Д чрез пълномощник против Решение № 260105/
23. 06. 2021 г. по гр. д. № 230/ 2021 г. по описа на РС Исперих, с което е прието за
установено по отношение на въззивника, че дължи на ХР. Н. ХР. сумата 22 840 лева,
представляваща неизпълнено задължение по запис на заповед от 22. 02. 2019 г. ведно с
обезщетение за забава в размер на законната лихва, считано от 24. 10. 2019 г. до
окончателното плащане, за които парични задължения е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист по частно гражданско дело №
830/ 2019 г. по описа на Районен съд Исперих.
Изложени са доводи, че обжалваното решение е необосновано и незаконосъобразно,
тъй като съдът е постановил решението в нарушение на материалния и процесуалния закон
и моли да бъде отменено, като бъде постановено друго, с което да бъде отхвърлен иска като
неоснователен.
Въззиваемата страна ХР. Н. ХР. не е депозирал писмен отговор на въззивната жалба.
Разградският окръжен съд, като обсъди изложените доводи и становища на страните
и след проверка на обжалвания съдебен акт, констатира следното:
Обжалваното решение е валидно и допустимо, а жалбата депозирана срещу него,
1
разгледана по същество се явява неоснователна.
Безспорно е установено от събраните писмени доказателства, че по частно
гражданско дело № 830/ 2019 г. по описа на Районен съд Исперих е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист против Г.Ш. Д
за заплащане на парично задължение, произтичащо от издадена от нея Запис на заповед от
22. 02. 2019 г. в размер на 22 840 лева, ведно със законната лихва от датата на депозиране на
заявлението 24. 10. 2019 г. до окончателно изплащане на сумата. В срока по чл. 414 от ГПК
Г.Ш. Д е подала възражение, с което твърди, че не дължи сумата 22 810 лв. , тъй като не е
подписала записа на заповед и не е получавала тази сума. Записа на заповед бил изготвен и
заверен в нейно отсъствие. Ищецът е предявил иск с правно основание чл. 422 от ГПК за
установяване на вземането си. В исковата молба е изложил твърдение, че ответницата му
дължи исковата сума, тъй като я е получила в заем, за което е подписала разписка.
Ответницата не е подала писмен отговор в срока по чл. 131 от ГПК, не се е явявала в
съдебно заседание, но предвид подаденото от нея възражение, съдът е открил производство
на осн. чл. 193 от ГПК по оспорване истинността на записа на заповед. Назначената по
делото съдебно-графологична експертиза е дала заключение, че саморъчният подпис в
записа на заповед е положен от Г.Ш.а Д. Заключението не е оспорено от страните и е прието
като доказателство по делото.
При тези данни, съдът приема, че въззивната жалба е неоснователна. В писмена
молба, депозирана пред районния съд /л. 69/, въззивницата е твърдяла, че почеркът на
ръкописно изписания текст в записа на заповед и имената й не съвпадат. От заключението
на съдебно-графологичната експертиза се установява, че ръкописно изписания текст,
относно имената на издателя и подписа са положени от въззивницата. Без значение е
обстоятелството от кого е изпълнен текста на записа на заповед. Достатъчно е да съдържа
необходимите реквизити по чл. 535 от ТЗ, каквито в случая са налице. Съществен реквизит
от съдържанието на записа на заповед, както като формална абстрактна сделка, така и като
ценна книга, изрично предвиден в чл. 535, т. 7 ТЗ, е подписът на неговия издател. Както при
менителницата, така и при записа на заповед подписът на издателя е съществено условие за
неговата действителност – чл. 535, т. 7 ТЗ и липсата на такъв, положен от лицето, посочено
като издател води до недействителност на изискваната от закона форма на записа на
заповед. Установено е по делото, че записът на заповед е подписан от издателя си.
Въззивницата излага довод във въззивната жалба, че подписите са положени от нея, но
машинописния текст, с който са изписани реквизитите, били изписани след полагане на
подписите. На първо място, това възражение е преклудирано, тъй като за пръв път е
направено със въззивната жалба. Следва да се вземе предвид и че този факт би могъл да
бъде установен с други допустими от закона доказателствени средства, а не с поисканата
експертиза, при направено своевременно възражение и при наличие на данни при какви
обстоятелства въззивницата е положила подписа си.
В исковата молба ищецът е изложил довод, че записът на заповед е издаден във
връзка със сключен договор за заем на сумата 22 840 лв. С оглед на това е безспорно, че са
2
налице каузални правоотношения между издателя на записа на заповед и поемателя във
връзка с издаването му. При твърдения за обезпечителна връзка между меннителничния
ефект и конкретни каузални правоотношения при идентичност на страните по тях,
необходимо е да се установи каузалното правоотношение, респ. съществуването на
задължението по него, изпълнението на което обезпечава записа на заповед. В същия
смисъл са решение № 21 от 04.05.2012 г. по т. д. № 1091/2010 г. на ВКС, II Т. О., решение №
143 от 01.02.2013 г. по т. д. № 870/2011 г. на ВКС, I Т. О. и др. При такава доказана връзка
между записа на заповед и договор за заем, следва да бъде доказано и получаването на
сумата от ответника по иска с доказателства извън самия запис на заповед, тъй като същият
твърди, че не е получавал в заем и не дължи процесната сума. Договорът за заем е уреден в
чл. 240 ЗЗД като реален договор, с който заемодателят предава в собственост на заемателя
пари или други заместими вещи срещу задължение за връщането им. Предаването на сумата
или вещта е елемент от фактическия състав на договора за заем и необходима предпоставка
за пораждане на заемното правоотношение с произтичащото от него вземане за връщане на
заетата сума или вещ. По делото е представена разписка, съдържаща подписа на
въззивницата и материализираща волеизявление, че на 22. 02. 2019 г. е получила от ищеца
сумата 22 840 лв. За да бъде уважен иска, следва ищецът да докаже фактическото предаване
на исковата сума, което в настоящото производство е сторено, поради което иска е
основателен и доказан. Доказано е твърдението на ищеца, че записът на заповед е издаден за
обезпечение на каузалното правоотношение между страните – договор за заем.
Предвид изложеното, обжалваното решение на районния съд е правилно и следва да
бъде потвърдено.
Воден от изложеното, Разградският окръжен съд на осн. чл. 272 от ГПК
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260105/ 23. 06. 2021 г. по гр. д. № 230/ 2021 г. по описа
на РС Исперих.
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от съобщаването
му пред Върховния касационен съд.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3