МОТИВИ ПО НОХД №93/2017г. ПО ОПИСА НА РС – ОРЯХОВО:
Производството е по
реда на глава XXVII НПК - " Съкратено съдебно следствие в производството
пред първата инстанция "- чл.370 и сл. От НПК - чл.371, т.2 вр.
чл.372, ал.4 вр. чл.373, ал.2 и 3 от НПК.
Обвинението срещу В.Х.Д.
е за извършване на престъпление от общ характер по чл.194, ал.1 от НК при фактическата и правна обстановка,
изложени в обвинителния акт - затова, че за времето от 09.45 часа до 13.00 часа
на 13.12.2016г., в с.Софрониево, обл.Враца, от незаключен гараж, находящ се в
частен имот на ул. „ Васил Воденичарски „ №16, е отнел чужди движими вещи,
както следва – един брой медна пръскачка с вместимост 15 литра на стойност
99.00 лева, един брой меден котел с вместимост 7 литра на стойност 09.45 лева и
един брой меден котел с вместимост 10 литра на стойност 13.50 лева, или движими
вещи на обща стойност 121.95 лева / сто двадесет и един лева и деветдесет и пет
стотинки / от владението на другиго – на собственика С.Х.Б. ***, без негово
съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои.
В съдебно заседание представителят на РП -
Оряхово поддържа внесеното обвинение, както относно фактическата обстановка, така
и правната му квалификация.Счита, че направените от подсъдимия самопризнания се
подкрепят от събраните в хода на досъдебното производство доказателства – както
гласните
такива, така и от изгответните по съответния ред писмени доказателства, които
ценени поотделно и в тяхната съвкупност, навеждат на единствения и обоснован
извод, че подсъдимият е извършил
престъпление против собствеността.При индивидуализация на наказанието спрямо
Д. моли съдът да отчете отегчаващите вината обстоятелства - обремененото
съдебно минало на подсъдимия, което го отличава като личност с висока
обществена опасност и лошите му характеристични данни.Предвид реда за
разглеждане на делото и приложението на чл.58а, ал.1 от НК, предлага наказание
" Лишаване от свобода " за срок от 1 / една / година, изпълнението на
което на основание чл.66, ал.1 от НК да бъде отложено за срок от 3 години.
Служебният
защитник на подсъдимия счита, че
направените от последния самопризнания, ниската стойност на отнетите от него
вещи, която е много под размера на минималната работна заплата, както и фактът,
че същият е осъждан преди десет години, дава основание да се приеме, че
извършеното деяние е малозначително, поради което моли да се приложи чл.194,
ал.3 от НК.Така исканото наказание обосновава и с факта, че само преди няколко
месеца подсъдимия е бил осъден за подобно деяние, за което му е било наложено
наказание пробация, както и, че семейното му положение е прекалено тежко, тъй
като единствен се грижи за баща си, който е напълно сляп.
Подсъдимият преди даване ход на съдебното
следствие и в хода на самото съдебно следствие, при условията на гл. ХХVІІ, чл. 371, т.2 от НПК признава изцяло фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и депозира съгласие да не
се събират доказателства относно тези факти.С оглед на това, съдът, след като
установи, че самопризнанието се подкрепя от събраните в досъдебното
производство доказателства, обяви, че няма да събира доказателства за фактите,
изложени в обстоятелствената част на Обвинителния акт, на основание чл. 372, ал.4 от НПК.
Подсъдимият не добавя аргументи към пледоарията
на защитника си.Изразява съжаление за стореното и моли съда да му наложи
наказание пробация, тъй като няма кой да се грижи за баща му.В последната си
дума отново изразява съжаление за извършеното от него деяние и заявява, че вече
е извършил същото и към момента не може да стори нищо.
Производството пред съда
се разви по реда на гл.ХХVІІ, чл.371 и сл. от НПК, доколкото в съдебно
заседание съдът на основание чл.372, ал.4 от НПК се допусна
разглеждането на делото да протече при условията на съкратеното съдебно
следствие.
Съдът, като прецени
събраните по делото доказателства, намира за установено следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Подсъдимият В.Х.Д. е
роден на 23.01.19981г. в с.Софрониево, обл.Враца, живущ ***, българин, български
гражданин, неженен, осъждан, с начално образование, безработен, с лоши
характеристични данни.Същият е криминално проявен, поддържа контакти с
криминално проявени лица от селото, системно злоупотребява с алкохола,
вследствие на което е склонен да извършва различни по вид престъпления и
нарушения на обществения ред.Също така въпреки, че е контактна личност, не се
ползва с добро име сред жителите на с.Софрониево.
Същият е многократно
осъждан за престъпления от общ характер, както следва:
-
по НОХД №142/2002г.
по описа на РС - Оряхово, в сила от 27.12.2002г., за престъпления по чл.195,
ал.1 от НК, извършени през месец юли и месец август 2001г., на основание чл.54,
вр.чл.23 от НК е осъден на Лишаване от свобода „ за срок от 1 година при „ Общ
„ режим;
-
по НОХД №16/2003г. по
описа на РС - Оряхово, в сила от 07.04.2003г., за престъпления по чл.195, ал.1,
т.4 и т.5 он НК и по чл.197, т.2, вр.чл.194, ал.3, вр.чл.20, ал.2 от НК,
извършени през месец юли 1999г., на основание чл.54, вр.чл.23 от НК, е осъден
на „ Лишаване от свобода „ за срок от 1 година при „ Общ „ режим.На основание
чл.25, ал.2 от НК, изцяло му е било приспаднато изтърпяното наказание,
постановено по НОХД №142/2002г. по описа на РС – Оряхово;
-
по НОХД №272/2005г.
по описа на РС - Оряхово, в сила от 11.11.2005г., за престъпление по чл.343б,
ал.1 от НК, извършено на 07.08.2005г., на основание чл.55, ал.1, т.2, б. „ Б „
от НК е осъден на „ Пробация „, със следните пробационни мерки – задължителна
регистрация по настоящ адрес за срок от 1 година; задължителни периодични срещи
с пробационен служител за срок от 1 година и безвъзмезден труд в полза на
обществото в размер на 100 часа за срок
от 1 година;
-
по НОХД №22/2007г. по описа на РС - Оряхово, в
сила от 08.03.2007г., за престъпление по чл.196, ал.1, т.1, вр.чл.194, ал.1,
вр.чл.29, ал.1, б. „ А „ от НК, извършено в началото на месец август 2006г., на
основание чл.55, ал.1 т.1 от НК е осъден на Лишаване от свобода „ за срок от 6
месеца при „ Строг „ режим;
-
по НОХД №389/2016г.
по описа на РС - Оряхово, в сила от 21.02.2017г., за престъпление по чл.197,
т.3, вр.чл.195, ал.1, т.3, пр.2 и т.4, пр.2, вр.чл.194, ал.1 от НК, извършено
на неустановена дата за времето от 07.02.2016г. до 16.02.2016г., на основание чл.55,
ал.1, т.2, б. „ Б „ от НК е осъден на „ Пробация „, със следните пробационни
мерки – задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от 1 година, която на
основание чл.42б, ал.1 НК да се изпълнява чрез явяване и подписване пред пробационен служител два пъти седмично;
задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от 1 година и
безвъзмезден труд в полза на обществото
в размер на 100 часа годишно за срок от 1 година;
Видно от писмо на
Главна Дирекция „ Изпълнения на наказанията „ вх. №1311/05.03.2017г. по описа
на РС – Оряхово и на писмо от Затвора гр.Враца вх.№1175/24.04.2017г. по описа
на РС – Оряхово, Д. към настоящия момент не изтърпява наказание „ лишаване от
свобода „.Същият е бил постъпил в Затвора гр.Враца на 23.05.2002г., за
изтърпяване на наказанието, наложено му по НОХД №142/2002г. по описа на РС –
Оряхово, като е бил освободен на 01.03.2003г. по изтърпяване.Също така Д. е бил
постъпил в Затвора гр.Враца на 16.03.2007г., за изтърпяване на наказанието,
наложено му по НОХД №22/2007г. по описа на РС – Оряхово, като е бил освободен на
15.09.2007г. по изтърпяване.
Пострадалият С.Х.Б.
притежава наследствен имот на ул. „ Васил Воденичарски „ №16 в с.Софрониево,
обл.Враца.В гаража си, в горепосочения имот, Б. държал лекия си автомобил.В
гаража си съхранявал и един брой меден котел с вместимост 7 литра, и един брой
меден котел с вместимост 10 литра.В стаичка до гаража, Б. съхранявал един брой
медна пръскачка с текстилни каишки.На същата била прикрепена метална табела с
надпис „ Маde in Bulgaria „ – М3 „ Перла 4 „,
Н.Загора, пръскачка лозарска – 15/02 БДС 682-72 1978, №42 045, О.Т.К. 1,
цена 48.00 лева.
На 13.12.2016г., към
09.45 часа, пострадалият Б. излязъл от дома си с лекия автомобил, като преди
това го изкарал от гаража, след което затворил вратата на последния.
На същата улица
живеели и свидетелите – Велика Илиева Бадева и Красимира Димитрова Балева.
По неустановено време
от 09.45 часа до 13.00 часа на същата дата – 13.12.2016г., подсъдимият Д.,
минал покрай дома на Б. и тъй като бил безработен и се нуждаел от парични
средства, решил да влезе в гаража му, с цел отнемане на вещи, които в
последствие да продаде.В изпълнение на така взетото решение, влязъл в гаража
през незаключената му врата и започнал да оглежда за вещи, които може да
отнеме.От гаража подсъдимия отнел един брой меден котел с вместимост 7 литра и
един брой меден котел с вместимост 10 литра.След това влязъл в стаичката до
гаража през незаключената й врата, откъдето взел съхраняваната в нея медна
пръскачка с текстилни каишки, след което напуснал имота с така отнетите вещи.По
пътя минал покрай дома на св.Велика Балева, спрял пред храстите на съседен на
нея имот, оставил в снега на земята инкриминираните вещи, след което отвил маркуча
на пръскачката, който бил черен на цвят, с бронзов накрайник в единия си край,
представляващ разпръсквач и го хвърлил на земята.
В същото това време
св.Велика Балева, която се прибирала от пазар, забелязала в близост до дома си
подсъдимия и извикала към него.Без да й обръща внимание, подсъдимият взел
инкриминираните вещи от земята и се запътил към дома си.Св.Балева продължила да
вика след него, но той не се спрял.Тъй като свидетелката забелязала стъпки в
снега, проследила същите и по тях стигнала до храстите пред съседния двор,
където намерила сваления от пръскачката и изхвърлен от подсъдимия черен маркуч
с бронзов накрайник в единия си край, представляващ разпръсквач.Също така
видяла и следите в снега, оставени от инкриминираните вещи.Тъй като оприличила
намерената от нея вещ, като част от пръскачка, взела същата и отишла в дома на
съседката си – св.Красимира Димитрова Балева.На последната Велика Бадева
разказала какво е видяла и й показала намерената в снега вещ.Тъй като Красимира
Балева знаела, че пострадалият Б. има пръскачка, решила да му се обади и да го
попита дали същата не му липсва.
В това време подсъдимият
отнесъл отнетите от него вещи в дома си в с.Софрониево, където от тях отделил
медните части, които поставил в чувал.Останалите части – два броя метални
дръжки от котел, четири броя метални „ уши „ от котел, един брой дръжка от
пръскачка, един брой помпа от ръчна пръскачка, един брой метален обръч с
прикрепена към него метална табела с надпис „ Маde in Bulgaria „ – М3 „ Перла 4 „,
Н.Загора, пръскачка лозарска – 15/02 БДС 682-72 1978, №42 045, О.Т.К. 1,
цена 48.00 лева и един брой текстилен колан
с дължина 70 см., оставил в дома си.
Решил да предаде отделените
метални части в пункта за изкупуване на отпадъци в гр.Мизия, собственост на
св.Христо Пировски, тъй като му трябвали пари.Тъй като не разполагал с транспорт,
позвънил на св.Калин Насков Калов, когото помолил да го откара до гр.Мизия
срещу заплащане.На същата дата – 13.12.2016г., преди обяд, св.Калов отишъл с
личния си автомобил пред дома на подсъдимия.Последния натоварил в автомобила
чувала с металните части, които отделил от инкриминираните вещи.
В пункта на фирма „
Пировски „ ООД в гр.Мизия, с управител св.Пировски, пристигнали около
обяд.Подсъдимият представил личната си карта, след което представил медните
части от инкриминираните вещи за продажба.След като същите били измерени, била
съставена покупко – изплащателна сметка №1995/13.12.2016г., в която било
отразено, че на инкриминираната дата – 13.12.2016г. подсъдимият е предал 10 кг.
отпадъци, които били оценени на 40.50 лева.Подсъдимият подписал и декларация за
произход на отпадъците №1995/13.12.2016г., в която декларирал, че предава
собствени отпадъци с битов характер.
След като получил
сумата от 40.50 лева, подсъдимият помолил св.Калов да го откара в дома на брат
му в с.Липница.В с.Липница, подсъдимият Д. дал на св.Калов сумата от 12.00 лева
за услугата, след което последния си тръгнал.
Предадените в пункта
отпадъци, след приемането им били балирани, поради което не могло да бъдат
установени.
Междувременно около
13.00 часа същия ден, Б. се прибрал в дома си.Когато спрял автомобила си пред
гаража, забелязал, че вратата му е отворена.Влязъл вътре и установил липсата на
двете медни котлета.Също му направило впечатление, че един чувал е паднал.Б.
вкарал автомобила си в гаража, влязъл в дома си и седнал да обядва.В същото
време по мобилния му телефон, му позвънила св.Красимира Балева, която му
разказала за разговора си със св.Велика Бадева и за намерената от последната
вещ.Пострадалият отишъл до стаичката, която била до гаража и след като огледал,
установил липсата на пръскачката си, която бил оставил в нея.Решил да отиде до
дома на Красимира Балева, където се срещнал и с Велика Балева.След като видял
маркуча с накрайника намерен от последната, разпознал същия, като част от
собствената му пръскачка.След това отишъл в кметството на с.Софрониево и
разказал за случилото се на кметицата.Последната от своя страна уведомила
органите на МВР.
При така депозирания
сигнал за извършено престъпление против собствеността било образувано и водено
настоящето досъдебно производство.
В хода на
разследването авторът на деянието бил установен.
Св.Велика Илиева
Балева предала на полицейските служители намерения от нея черен маркуч с
бронзов накрайник, представляващ разпръсквач, а св.Пировски предал съставената
при предаване на металните части от инкриминираните вещи от страна на
подсъдимия – покупко – изплащателна сметка, както и декларацията за произхода
им, подписана от подсъдимия, за което били
съставени съответни протоколи.
От своя страна
подсъдимият също предал на полицейските служители тези части, които отделил от
инкриминираните вещи и които оставил на съхранение в дома си, а именно - два
броя метални дръжки от котел, четири броя метални „ уши „ от котел, един брой
дръжка от пръскачка, един брой помпа от ръчна пръскачка, един брой метален
обръч с прикрепена към него метална табела с надпис „ Маde in Bulgaria „ – М3 „ Перла 4 „,
Н.Загора, пръскачка лозарска – 15/02 БДС 682-72 1978, №42 045, О.Т.К. 1,
цена 48.00 лева и един брой текстилен колан
с дължина 70 см., за което също бил
съставен протокол за доброволно предаване.
Предадените части от
инкриминираните вещи в хода на производството били предявени и разпознати от
собственика – пострадалият Б., като идентични с тези на отнетите му вещи, след
което му били върнати, за което била съставена разписка.
От
изготвената съдебно - оценителна експертиза е видно, че към датата на деянието
стойността на отнетите движими вещи
възлиза на 121.95 лева.Към същата дата действащата МРЗ в страната
е била в размер на 420.00 лева.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Горната фактическа
обстановка се установява и доказва от направените пред РС – Оряхово от
подсъдимия признание на фактите, описани в обстоятелствената част на
обвинителния акт, което се подкрепя от следните доказателства, събрани на
досъдебното производство: Протокол за разпит
на св.С.Б. / л.6-л.12 /; Протокол за разпит на св.В.Балева / л.16-л.20 /;
Протоколи за доброволно предаване / л.21 и л.23, л.24 /; Протокол за разпит на
Х.Пировски / л.25-л.28 /; Протокол за доброволно предаване / л.29 /; покупко –
изплащателна сметка и декларация за произход / л.30 /; Протокол за разпит на
св.К.Калов / л.31-л.35 /; съдебно – оценителна експертиза / л.36-л.43 /; Протокол
за предявяване на веществени доказателства / л.44 /; разписка / л.47 /; справка
за съдимост / л.48-л.51 /; справка – характеристика / л.52 /; Протокол за
разпит на св.К.Балева / л.71 /; Протокол за разпит на обв.В.Д. / л.64 и л.74 /.
Деянието на подсъдимия
е доказано по един безспорен и категоричен начин.Всички въпроси, касаещи
предмета на доказване са обезпечени с необходимите доказателства.Липсват
съществени противоречия относно правнорелевантните обстоятелства – място и
време на извършване на деянието, лицето, намирало се на местопроизшествието в
момента на извършване на престъплението, действията на дееца, намерението на
подсъдимия спрямо процесните вещи, механизма на отнемане на същите и тяхното
своене от подсъдимия, действията му по напускане на местопроизшествието, по разглобяване
и отчуждаване на отнетите вещи и укриване на следите от престъплението.Признанието
на подсъдимия е направено доброволно, отразява действителната му воля, същото
взаимно се допълва и кореспондира с подробните, логични и непротиворечиви
показания на пострадалото лице, с констатациите отразени в съставените по
делото протоколи за доброволно предаване и предявяване на веществени
доказателства и със заключението на изготвената по делото съдебно – оценителна експертиза,
които доказателствени средства са събрани по предвидения в НПК ред.Последните
са в достатъчен обем, за да се приемат за безспорно установени
правнорелевантните за случая обстоятелства.
Установено е, че Д. е
осъществил изпълнителното деяние на престъплението кражба, като е набелязал гаражното
помещение и в последствие и стаята до него в дома на пострадалия Б..През
незаключените им врати е проникнал в тях с цел кражба, след което е напуснал
дома на пострадалия с инкриминираните вещи, които до този момент не били в негово
владение.Вещите отнел без съгласието на пострадалия, с ясното съзнание, че
отнема фактическата власт на досегашния владелец и целял да установи своя
фактическа власт върху предмета на престъплението.
Показанията на
пострадалото лице са важен източник на доказателства.Същите не могат да се
игнорират само поради евентуалната заинтересованост на тази категория
свидетели, затова и настоящия съд ги кредитира.Дадените от него показания са
последователни, безпротиворечиви от момента на извършване на деянието и не са
изолирани от останалата доказателствена съвкупност.От разказа на последния се
установява информация за времето, мястото и предмета на кражбата, начина на
проникване и местонахождението на инкриминираните вещи.Същият дава подробни
показания за това, че в гаража на дома му и в стаята до него е проникнато за
времето от 09.45 часа до 13.00 часа на 13.12.2016г. през незаключените врати на
двете помещения, за начина, по който е констатирал липсата на вещите, описание
на последните, местонахождението им в дома му и за съобщеното му от свидетелите
Велика Балева и Красимира Балева.В подкрепа на достоверността на показанията му
са данните, съдържащи се в протоколите за доброволно предаване, за предявяване
на веществени доказателства и в разписката за връщане на веществени
доказателства.Тези показания кореспондират напълно със самопризнанието на
подсъдимия, направено в присъствието на защитник в досъдебната фаза на процеса,
който признава инкриминираната си дейност и подкрепят напълно фактите, които са
приети за установени.
Пострадалият дават
конкретни описания и на предметите на престъпното посегателство, като намерените вещи в хода на производството били предявени и разпознати от него.Показанията
на пострадалото лице, не са единствения източник на доказателства за
авторството на деянието.В подкрепа на съобщеното от него са и показанията на
всички разпитани свидетели, които взаимно се допълват, като всеки от тях е
изложил фактите, които лично е възприел.
Авторството на
подсъдимия, времето и мястото на извършване на престъплението, както и факта,
че подсъдимият се е намирал в близост до мястото на извършване на
престъплението непосредствено след деянието, както и, че инкриминираните вещи
са се намирали у него, се установява и от показанията на свидетелките Велика
Балева, която доброволно предала за нуждите на разследването изхвърлената от
подсъдимия и намерена от нея част от откреднатата пръскачка и Красимира Балева,
които показания съдът напълно кредитира.
Съдът кредитира
напълно показанията на св.Калов, които са във връзка с факта кога и къде
подсъдимият е продал металните части от инкриминираните вещи.
С доверие се ползват
и показанията на св.Пировски, които са във връзка с фактите от кого, къде и
кога представляваното от него дружество е закупило металните отпадъци, части от
какви вещи са били същите, за съставените във връзка с продажбата им документи,
които доброволно предал на полицейските служители, както и за случилото се с
продаденото.Безспорно е, че продадените от подсъдимия в пункта метални части,
са от вещите, отнети от пострадалото лице.
С оглед
гореизложеното, от показанията на разпитаните по делото свидетели и от
съдържанието на изготвените протоколи за доброволно предаване и предявяване на
веществени доказателства, се потвърждава както факта, че подсъдимият Д. е автор
на престъплението и, че във фактическата му власт непосредствено след
извършване на деянието са се намирали инкриминирани вещи, така и
обстоятелството, че същите са били разделени на части и последващото
отчуждаване на тези от метал.
Съдът кредитира и самопризнанията на подсъдимия
Д., направени и в двете фази на процеса в присъствието на назначения му
служебен защитник.Истинността им се потвърждава както от разпитите на
свидетелите по делото, така и от протоколите за доброволно предаване и предявяване
на веществени доказателства.
Като допринасящи за изясняване авторството
на процесните деяния, районния съд намира и удостовереното посредством
протоколите за доброволно предаване, протоколите за предявяване на веществени
доказателства и разписката.Същите са изготвени по предвидения в НПК ред,
поради, което съдът им дава вяра и ги кредитира.Тук следва да се отбележи, че в
подкрепа на обвинителната теза е и факта, че на инкриминираната дата у
подсъдимия са се намирали тези части от отнетите от него вещи, които той
оставил в дома си и които същият ден предал за нуждите на разследването.
Съдът кредитира и изготвената съдебно –
оценителна експертиза, като счита, че същата е безпристрастна, обективна и
кореспондира с останалите събрани по делото доказателства, и установява
стойността на инкриминираните вещи.
Писмените доказателства по делото,
посочени по – горе, доколкото същите са във връзка с предмета на доказване са
безпротиворечиви по отношение на фактите, подлежащи на доказване и се кредитират
от съда изцяло, именно като такива.
Констатацията за обремененото съдебно
минало на подсъдимия Д., съдът направи въз основа на приложените и приети по
делото като писмени доказателства – справка за съдимост и характеристични
данни.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
При така установената
фактическа установка съдът намира, че подсъдимия В.Д. е извършил от обективна и
субективна страна престъплението, за което е обвинен, а именно по чл.194, ал.1 от НК.Непосредствен обект на кражбата са обществените отношения, които осигуряват
нормални условия за упражняване правото на собственост, вкл.владение или
държане върху движими вещи.Предмет на престъплението може да бъде само чужда
движима вещ с определена стойност, а изпълнителното деяние се състои в самото
отнемане на вещта от владението на другиго.Престъпното деяние се осъществява с
действие и се изразява в това, че деецът прекъсва фактическата власт върху
вещта, която до момента се е осъществявала от друго лице и установява своя
фактическа власт върху нея, като престъпният резултат е промяна на фактическата
власт върху предмета на посегателство.Извършител на престъплението е само лице,
което не е имало фактическа власт върху предмета на престъпление и не е собственик
на вещта.От субективна страна кражбата може да бъде извършена само с пряк
умисъл, като деецът следва да действа с намерение противозаконно да я присвои,
като след деянието се разпореди със същата в свой или чужд интерес.
В настоящия случай е налице прекъсване на
фактическата власт на досегашния владелец – пострадалия Б. и установяване от
подсъдимия Д. на собствена фактическа власт върху вещите, предмет на
престъплението.Подсъдимия е успял да отнеме инкриминираните вещи
противозаконно, тъй като не е имал правно основание за това, да се отдалечи с
тях от местопроизшествието, да установи трайно своя фактическа власт върху тях,
да ги раздели на части, а в последствие се е и разпоредил с част от тях, като
ги е продал на трето лица, с което е настъпил общественоопасния резултат.
Видно от приложените
по делото писмо на Главна Дирекция „ Изпълнения на наказанията „ вх.
№1311/05.03.2017г. по описа на РС – Оряхово и на писмо от Затвора гр.Враца
вх.№1175/24.04.2017г. по описа на РС – Оряхово, Д. е изтърпял последното
наложено му наказание „ лишаване от свобода „ преди повече от 5 години преди
датата на извършване на инкриминираното деяние, поради което не са налице
условията на чл.29 от НК.
От субективна страна престъплението е
извършено с пряк умисъл и присвоително намерение – подсъдимият Д. е съзнавал
общественоопасния характер на деянието, което извършва.Съзнавал е и обществено
опасните последици, а именно че засяга правото на собственост на пострадалия
върху вещите му и против волята му е отнел вещи, които той фактически е
държал.Последователността на действията му – начина на проникване в помещения в
дома на пострадалия, вземането на вещите
му и последвалото им разделяне на части и отчуждаване на част от тези части, сочат
именно на целенасоченото му намерение да присвои тези вещи.
С оглед гореизложеното съдът достигна до
извода, че подсъдимият е съзнавал всички обективни и субективни елементи на
осъществения от него престъпен състав.
По изложените
съображения настоящият състав прие подсъдимия за виновен в извършване на
престъплението, за което му е повдигнато обвинение – чл.194, ал.1 от НК.
ПО ВИДА И РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО:
За да определи наказанието на подсъдимия,
съдът взе предвид причините за извършване на деянието, степента на обществена
опасност както на престъплението, така и на конкретно извършеното деяние,
участието на подсъдимия в него, смекчаващите и отегчаващите вината
обстоятелства, данните за личността му и императивната разпоредба на чл.373, ал.2 НПК.Съгласно последната при проведено съкратено съдебно следствие по реда на
чл.371, т.2, вр.чл.372, ал.4 НПК, съдът е длъжен да определи наказанието на
подсъдимия за извършеното от него престъпление при условията на чл.58а от НК.
С оглед определяне вида и размера на
наказанието, съдът отчете, че престъплението „ кражба „ е считано като такова
със завишена степен на обществена опасност, с оглед обекта на
защита.Наказателноправните норми, уреждащи това престъпление защитават
обществените отношения свързани с правото на собственост на гражданите.На
следващо място съдът прецени степента на обществена опасност на настоящето
престъпление, като отчете, че същата не е по – висока от характерната за този
вид престъпления.
При индивидуализация на наказанието на подсъдимия
В.Д., съдът прие, че наказанието следва да се определи при условията на чл.54
от НК.
За деянието по чл.194, ал.1
от НК, извършено от Д. наказание, предвидено в посочения текст е лишаване
от свобода до 8 / осем / години.Съдът определи наказанието в така очертаните
параметри, а именно 1 / една / година и 6 / шест / месеца лишаване от свобода,
като прилагайки разпоредбата на чл.58а, ал.1, вр.чл.54 от НК намали същото с
1/3 и му наложи наказание лишаване от свобода в размер на 1 / една / година.На
основание чл.66, ал.1 от НК отложи изпълнението на наказанието за срок от три
години.
Съдът определи
наказанието при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, определени
в разпоредбата на чл.54, ал.1 НК, след като съобрази тежестта на престъплението
и на конкретно извършеното деяние, така и обществената опасност на подсъдимия.Като
обстоятелства, които отегчават отговорността на подсъдимия Д. се взеха предвид
осъжданията му за тежки умишлени престъпления, които не се отразяват на правната
квалификация по настоящето дело – видно е че същият е осъждан за извършени
престъпления представляващи посегателство против собствеността по чл.194 и чл.195
от НК и по транспорта по 343б, ал.1 от НК, което очертава една трайна престъпна
нагласа и интензивна престъпна активност.За извършените престъпления на
подсъдимия са налагани наказания „ Пробация „ и „ Лишаване от свобода „.Като
отегчаващи вината обстоятелства за подсъдимия Д. се отчетоха негативните му
характеристични данни и престъпния начин на живот, който води.
Като смекчаващи отговорността обстоятелства съдът отчете
оказаното съдействие от подсъдимия на органите на досъдебното производство, тежкото
му материално положение и имотно състояние, факта, че се грижи сам за слепия си
баща, изразеното от него съжаление и невисоката стойност на предмета на
престъплението, сравнена с размера на минималната работна заплата към датата на
деянието.
В случая не са налице предпоставките на чл.55 от НК за индивидуализиране на
наказанието под законоустановения минимум.Наличните смекчаващи обстоятелства не
сочат на многобройност или изключителност, като не е налице и втората
кумулативна предпоставка за приложението на чл.55 НК, а именно и най – лекото
предвидено в закона наказание да се явява несъразмерно тежко.Съгласието на
дееца производството да се развие по глава Двадесет и седма от НПК не
съставлява допълнителен фактор, снижаващ отговорността му, тъй като е отчетено
от законодателя с разпоредбата на чл.373, ал.2 от НПК.Обстоятелството, че по
НОХД №389/2016г. по описа на РС – Оряхово, на подсъдимия му е било наложено
наказание пробация, съдът не може да счете като смекчаващо вината
обстоятелство.Напротив, фактът, че същият е извършил друго престъпление против
собствеността няколко месеца преди извършването на престъплението по настоящето
дело, води към извода, че същият е с трайно изградени престъпни навици да
извършва престъпления против собствеността.
По гореизложените съображения и изхождайки
от провъзгласените в разпоредбата на чл.36 от НК цели, съдът определи наказанието
в горепосочения размер, а именно 1 година и 6 месеца лишаване от свобода, което
намали съгласно чл. 58а, ал.1 от НК с една трета.Така
наложи на подсъдимия Д. конкретно наказание от една година лишаване от свобода.Съдът намира, че този размер на
наказанието е достатъчен за постигане целите на наказателната репресия по чл.36
от НК и че определяне на по - нисък размер на наказанието няма да доведе до
превъзпитанието на дееца.
Настоящия състав прие, че са налице
предпоставките на чл.66, ал.1 от НК – не е необходимо да изтърпи ефективно така
наложеното му наказание от една година лишаване от свобода.Това е така, тъй
като към датата на извършване на престъплението по настоящето дело, по
отношение на предхождащите го осъждания, са налице предпоставките на чл.88а,
ал.1, вр.чл.82, ал.1, т.4 и т.5 от НК, поради което подсъдимия по отношение на
тях се счита за не осъждан, а и с оглед постигане целите на наказанието
визирани в чл.60 от НК и преди всичко за поправянето и превъзпитанието му, това
не е необходимо.
На основание чл.25, ал.1, вр.чл.23, ал.1
от НК, съдът определи на подсъдимия едно общо най – тежко наказание измежду
наложените му по настоящето дело и по НОХД №389/2016г., и двете по описа на РС
– Оряхово, а именно „ лишаване от свобода „ за срок от 1 година.На основание
чл.25, ал.3 от НК, съдът приспадна изтърпяната част от наказанието пробация по
НОХД №389/2016г. по описа на РС – Оряхово.
На основание чл.66, ал.1 от НК, съдът
отложи изпълнението на наложеното наказание за срок от три години.
ОТНОСНО РАЗНОСКИТЕ:
На основание чл. 189, ал.3 от НПК и предвид постановената
присъда, съдът осъди подсъдимият В.Х.Д. да
заплати на държавата по сметка на ОД
на МВР – гр.Враца направените в хода на досъдебното производство разноски в
размер на 38.00 лева / тридесет и осем лева / за изготвената експертиза, както
и 5.00 / пет лева / държавна такса в случай на служебно издаване на
изпълнителен лист.
Така мотивиран съдът
постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: