№ 893
гр. Бургас, 11.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LXI СЪСТАВ, в публично заседание на
пети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Съдия:Нина Р. Моллова Белчева
при участието на секретаря ЖАСМИНА Н. СЛАВОВА
като разгледа докладваното от Нина Р. Моллова Белчева Гражданско дело №
20222120100953 по описа за 2022 година
Производството е образувано по повод исковата молба на „Водоснабдяване и
канализация” ЕАД, ЕИК *********, представлявано от Г.Т., против Д. ДР. П., ЕГН
**********, от гр. Б.. Твърди се, че П. е клиент на „Водоснабдяване и канализация"
ЕАД и страна по валидно възникнало облигационно правоотношение с предмет-
предоставяне на ВиК услуги по отношение на следния водоснабдяван обект, а именно:
гр. Б., ., със заведена партида в базата данни с аб.№ 940635. Заявява се, че ответникът е
„потребител“ по аргумент на чл. 3, ал. 1 от Наредба № 4 от 2004 г. за условията и реда
за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи. Съгласно разпоредбата на чл. 8 от Наредба № 4,
предоставянето на ВиК услугите се извършвало по силата на Общи условия на водния
оператор /Общи условия/, одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране,
които са публично известни и са публикувани на интернет. В съответствие с клаузата
от чл. 23, ал. 4 от Общите условия и разпоредбата на чл. 32, ал. 4 от Наредба № 4, за
процесния период отчитането на водомера на абоната се е осъществявало по
електронен път посредством използването на мобилно устройство. Водомерът се
намирал в имота, като клиентът или обитаващите лица са имали задължението да
осигурят достъп до него. След всяко отчитане по електронен път, в законоустановения
срок били издавани фактури. Сочи се, че ответницата е следвало да заплаща, но не е
заплатила своевременно, задълженията по издадените фактури в 30-дневен срок от
датата на издаване на всяка от тях, съгласно изискванията на чл. 33, ал. 2 от Общите
условия. Бездействието на потребителите по отношение на плащането поражда
правото на водоснабдителното дружество да предяви вземанията си съгласно
описаните в настоящата искова молба фактури, без да е необходимо да изпраща покана
на изпадналия в забава длъжник. Неизпълненото задължение по всяка фактура
поставяло автоматично ответника в забава след изтичането на 30 календарни дни,
считано от датата на тяхното издаване. В това отношение, съобразно клаузата на чл. 44
от Общите условия, потребителят дължи на ВиК оператора обезщетение в размер на
законната лихва съгласно чл. 86, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите,
считано от първия ден на настъпване на падежа до деня на постъпване на дължимата
сума по сметка на ВиК оператора. Върху тези суми по всяка фактура ответникът
дължал и обезщетение за забавено изпълнение в размер на законната лихва върху
1
стойността на издадените фактури от момента на падежа до датата на предявяване на
исковата претенция, както и лихва от датата на предявяването на иска до
окончателното й изплащане. Общият размер на незаплатената вода възлизала на
сумата от 371.90 лв., дължима по издадени фактури за периода от 28.10.2019 г. до
27.09.2021 г., с отчетен период 05.09.2019 г.- 20.09.2021 г. Обезщетението за забавено
плащане на претендираните с настоящия иск главници в размер на законната лихва е
равно на сумата от 38.94 лева за периода от 27.11.2019 г. до 03.11.2021г., както и
лихвата от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на
задължението. За тези суми била издадена заповед по чл.410 от ГПК по ч.гр.дело №
7908 по описа за 2021г. на Районен съд- Бургас.
В срока по чл.131, ал.1 от ГПК ответникът, редовно уведомен, не е депозирал
писмен отговор и не е изразил становище по предявения иск. В съдебно заседание не се
явява, не изпраща представител и не ангажира доказателства.
Съдът, като взе предвид становището на страната, приложения по делото
доказателствен материал и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Предявеният иск е с правно основание чл. 79, ал.1 и чл.86 от ЗЗД вр. чл.422 от
ГПК.
За установяване на твърденията си ищецът е представил справки извлечения от
показанията на водомера, издадените фактури, решения на КЕВР от 2018 г., 2019 г.,
2020 г. С оглед така представените писмени доказателства и предвид липсата на
оспорване от страна на ответника, съдът приема, че ищецът е установил наличието на
облигационни отношения между страните по делото, както и изпълнението на
задълженията си, произтичащи от сключения договор за доставяне, отвеждане и
пречистване на вода. Съобразно разпоредбата на чл.154, ал.1 от ГПК, в тежест на
ответника е да докаже, че е заплатил цената на получените услуги. Последният обаче
нито твърди, нито представя доказателства за извършено плащане, поради което
предявеният иск е основателен и следва да се уважи изцяло.
Ищцовото дружество е направило искане за постановяване на неприсъствено
решение като предпоставките за това са налице. На ответникът изрично са указани
последиците по чл.238, ал.1 ГПК в случай, че не подаде отговор в определения срок и в
съдебно заседание не се яви негов представител, като не е направено искане за
разглеждане на делото в отсъствието му. В срока по чл.131 от ГПК по делото не е
представен писмен отговор, няма направено искане делото да се разгледа в отсъствието
на страната, поради което е налице хипотезата на чл.239, ал.1, т. 1 от ГПК. Събраните
по делото доказателства, обсъдени по- горе в изложението, обосновават извод за
основателност на предявения иск, поради което е налице и второто условие за
постановяване на неприсъствено решение, предвидено в чл.239, ал.1, т.2 от ГПК. С
оглед на това искането по чл.238, ал.1 от ГПК се явява основателно и следва да бъде
уважено.
Предвид изхода на спора и направеното искане за присъждане на разноски,
върху ответникът следва да бъде възложено заплащането на направените от ищцовото
дружество разноски в размер на 75 лв.- държавна такса за настоящото производство, 25
лв.- държавна такса по заповедното производство, както и сумата от общо 100 лв.-
юрисконсултско възнаграждение /по 50 лв. за всяко от производствата/.
Мотивиран от горното, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Д. ДР. П., ЕГН **********, от
гр. Б., съществуването на вземане в полза на „Водоснабдяване и канализация” ЕАД,
2
ЕИК *********, представлявано от Г.Т., по Заповед № 3227/10.11.2021 г. за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 7908/2021
г. по описа на РС- Бургас, за сумата от 371.90лв., дължима по издадени фактури за
периода от 28.10.2019 г. до 27.09.2021 г., с отчетен период 05.09.2019 г.- 20.09.2021 г.,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на
заявлението- 09.11.2021 г. до окончателното изплащане на вземането, както и сумата от
38.94 лева, представляваща лихва за забава за периода от 27.11.2019 г. до 03.11.2021г.
ОСЪЖДА Д. ДР. П., ЕГН **********, от гр. Б., да заплати на „Водоснабдяване
и канализация” ЕАД, ЕИК *********, представлявано от Г.Т., сумата от общо 200 лв.,
представляваща разноски по настоящото и по заповедното производство.
Настоящото решение е неприсъствено и не подлежи на обжалване.
Препис от решението да се връчи на страните.
Заверен препис от решението да се приложи по ч.гр.д. № 7908/2021 г. по описа
на РС- Бургас.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
3