М О Т И В И към присъда от 30.07.2020г. постановена
по НОХД
№ 2162/2019 год. на ВТРС
Обвинението е повдигнато срещу подсъдимия Д.И.И., ЕГН: **********, род. на *** ***,
с постоянен и настоящ адрес ***,
българско гражданство, българин, със средно образование, работещ в „Екстрапак“ ООД, неженен, неосъждан/реабилитиран/,
за това, че на 21.05.2017 г. в гр. Велико Търново, ул. „Славянска“,
управлявал моторно превозно средство - лек автомобил, марка „Субару“, модел
„Импреза“ с peг. № ВТ 7190
ВН, собственост на Недко Михайлов Буюклиев, след
употреба на наркотично вещество - тетрахидроканабинол /ТНС/, установено с
токсикохимическа експертиза - № 18/ТКХ - 74 от 15.05.2018 г. на НИК МВР гр.
София, като деянието е извършено повторно - престъпление по чл. 343б, ал.4, вр.ал. 3, вр.чл.28 ал.1 от НК.
В
съдебно заседание представителят на ВТРП поддържа обвинението. От правна
страна, счита, че деянието на подс.И. покрива признаците на престъплението по
чл.343б, ал.4, вр. с ал.3 от НК. Намира, че е достатъчно да се установи
употреба на наркотично вещество, без да се изследва въпросът дали водачът е бил
повлиян. Според прокурора, законът не въвежда критерий за въздействие на
наркотични вещества и до каква степен се е отразило на способността на подсъдимия да шофира и времето на
употреба, непосредствено преди управление на МПС, или по-рано. Поради това,
отдалечеността във времето на момента на употребата спрямо момента на
управление на МПС, не би могъл да доведе до липса на престъпно деяние. По отношение на наказанието, намира, че
следва да се наложи наказание лишаване от свобода над минималния размер, с
прилагане на разпоредбите на чл. 66, ал.1 от НК, като изтърпяването бъде
отложено за срок от три до четири години и му бъде наложена глоба над
минималния размер. На основание чл. 343 г, вр чл. 37 т.7 НК, подсъдимият да
бъде лишен от право да управлява МПС над средния размер, като на основание
чл.59 НК бъде приспаднато изтърпяното до момента.
Защитникът адв.С., намира
обвинението за недоказано, базирано върху
доказателства събрани при съществени порцесуални нарушения. Счита, че
тенденциозно обвинителната теза се основава само на положителното заключение на токсикохимическа експертиза - № 18/ТКХ - 74 от 15.05.2018
г. на НИК МВР гр. София в частта за изследване на урина, без да се обсъжда изследването на взетата кръвна проба, резултат при
който бил отрицателен.
Счита, че пробата за урина е взета не по съответния ред и без гаранции за
чистотата на съда. Счита, че тестът с техническото средство
бил индикативен, тъй като засичал наркотично вещество под границата за
повлияване. Обобщава, че
при изложените обстоятелства обвинението не е доказано и Д.И.И. следва да бъде
оправдан, тъй като представените доказателства били събрани по недопустим начин
и по недопустим начини е игнорирано доказателство, че не е употребил наркотично
вещество при управлението на МПС.
Подсъдимият не се признава за виновен.
Твърди, че не е употребявал наркотични вещества преди и по време на управление
на МПС. Поддържа тезата на защитника си. Моли за оправдателна присъда.
Съдът, след като обсъди събраните по
делото доказателства намери за установена следната фактическа обстановка:
Подс. Д.И.И., ЕГН: **********, род. на
*** ***, с постоянен и настоящ адрес ***, български гражданин, българин, със
средно образование, работещ в „Екстрапак“ ООД, видно от приложената по делото
справка на сектор ПП при ОДМВР – В.Търново, е правоспособен водач на моторно превозно
средство с категории "В" и "АМ".
Видно от справката за
съдимост със споразумение по НОХД №2644/2014 г. на ВТРС в сила от 13.11.2014 г.,
подс.Д.И. е осъден за престъпление по чл.343Б, ал.3,вр.чл.36 и чл.55 ал.1,
т.2,б.“б“, пр.1 от НК и му е наложено наказание „Пробация“ със следните
пробационни мерки - „Задължителна регистрация по настоящия адрес“ за срок от 8
месеца с периодичност 2 пъти седмично и „Задължителни периодични срещи с
пробационен служител“ за срок от 8 месеца. На осн.чл.343г от НК е наложено
наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от 13 месеца, като на
осн.чл.59 ал.4 от НК при изпълнение на това наказание е приспаднато времето,
през което е бил лишен по административен ред, считано от 05.11.2013 г. На
05.12.2014год. е изтърпяно наказанието лишаване от право да управлява МПС, а на
21.07.2015год. наказанието "пробация".
От показанията на св.П., св.И., св.И. и обясненията на подс.И., се
установи, че на 21.05.2017год. подс.Д.И. и св.В И., които живеели на семейни
начала гостували на майката на подсъдимия в кв.Чолаковци. По това време св.И. била бременна в осмия месец на бремеността. Подс.И. работел
в „Екстрапак“ООД и имал провлачена походка поради деформация на краката. След
гостуването, тръгнали да се прибират, като подс.И. управлявал лек
автомобил „Субару Импреза”, с peг. № ВТ 7190ВН, собственост на Недко Михайлов Буюклиев / според приложената
справка за регистрация на МПС, л.86 от ДП/. В района на хотел "Арена", на ул."Славянска" в гр. В. Търново, около 21:00 ч. бил спрян от екип на Сектор "Пътна полиция" в
състав св. Д.П. и св.Й.И. с длъжност
"мл.автоконтрольор".
Според
показанията на св.И., автомобилът бил спрян, тъй като имали информация, че се
управлява от лице, което употребява наркотични вещества. В хода на проверката
св.П. осветил с фенер лицето на подс.И., при окето полицеаите забелязали, че
конюктивитена очите му са леко зачервени и зениците не реагират бързо на
светлината. След като извършили проверка на документите на водача - подс.И. бил
поканен да даде в РУ-В.Търново, проба за наркотични вещества. Подс.И. потеглил
към сградата на РУ-В.Търново, управлявайки автомобила си и придружаван от
полицейския патрул. По пътя се отбил за да остави св.И., на адреса на който живеели, след което
продължил към районното управление. Там в 21.44 часа, бил извършен тест, с
техническо средство Drеger Drugtest
5000 с фабр.№ARHJ 0011 в РУ В.Търново, който
дал положителен резултат за тетрахидроканабинол - според приложената разпечатка.
Съставен бил протокол за извършване на
проверка за употреба на наркотични и упойващи вещества и бил издаден талон за
медицинско изследване №0026661/21.05.2017год.
С протокол за медицинско изследване от
21.05.2017г., в 22.21 часа , в Спешно отделение на МОБАЛ В.Търново била взета
кръвна проба за медицинско изследване.
Видно от заповед за задържане от 21.05.2017г-на
подс.И. за 24 часа на основание чл.72ал.2т.1 от ЗМВР. В същата е отбелязано, че
лицето е освободено в 23.50 часа на 21.05.2017год.
Досъдебното производство е образувано
на основание чл.212ал.2 от НПК, под номер ДП №ЗМ-437/2017год. С първо следствено
действие - разпит на свидетеля Д.П., започална
21.05.2017г., в 23.55 минути и приключил в 00.15 минути.
С протокол за доброволно предаване от
22.05.2017г., подс.Д.И. предал на разследващия полицай урина за химическо
изследване, съдържаща се в бяло стъклено
шишенце със сива гумена капачка, като след предаването е поставена в хартиен
плик , запечатан с картон серия Г с
№04859.
Видно от заключението по извършената токсикохимическа експертиза на представената за
изследване кръвна проба и урина -
№18/ТКХ- 74 от 15.05.2018 г. на НИК МВР гр. София, е установено наличието на карбокситетрахидроканабинол, метаболит на тетрахидроканабинола в пробата от урина,
докато в изследваната кръвна проба не е
установено наличието на упойващи/ наркотични/ вещества.
Видно от т.8.6 от експертизата, по
справочни данни, метаболитите на канабиноидите
могат да бъдат установени в кръв до 5-6 дни, а в урина до 10 дни след употребата.
От заключението по извършената съдебно-медицинска
експретиза е видно, че веществото тетрахидроканабинол и неговите метаболити в
организма на човек са от групата на опиатите и е активно вещество на канабиса.
При употреба в зависимост от концентрацията му в организма се наблюдава
превъзбудено поведение, повишена активност, склонност за надценяване на
собствените възможности, разширени зеници. Постепенно се преминава във фаза на
сънливост, нарушение в говора, в равновесието, забавени реакции и забавен темп
на мислене и възпроизвеждане.
Състоянието на Д.И. определено от
свидетелите като „провлачена походка" „настроение-притъпено" и „зачервени
конюнктиви", и съответно отразеното в протокола за извършена проверка за
употреба на наркотични вещества и данните от сьдебнохимическата експертиза и
физиологично състояние на същия, е част от клиничната картина, която се развива
при лице повлияно от употреба на вещество съдържащо тетрахидроканабинол.
С
оглед на установеното, се налагат следните правни изводи :
Деянието
е недоказано и несъставомерно от субективна страна, поради което подс.И. следва
да бъде признат за невинен по
повдигнатото обвинение за това, че на 21.05.2017 г. в гр. Велико Търново, ул.
„Славянска“, управлявал моторно превозно средство - лек автомобил, марка
„Субару“, модел „Импреза“ с peг. № ВТ 7190 ВН, собственост на Недко Михайлов
Буюклиев, след употреба на наркотично вещество - тетрахидроканабинол /ТНС/,
установено с токсикохимическа експертиза - № 18/ТКХ - 74 от 15.05.2018 г. на
НИК МВР гр. София, като деянието е извършено повторно - престъпление по чл.
343б, ал.4, вр.ал. 3, вр.чл.28 ал.1 от НК.
От обективна страна
по делото се установи безспорно, че на 21.05.2017г., подс.И. е управлявал
моторно превозно средство, като урината му се е намирал карбокситетрахидроканабинол - метаболит на наркотично вещество – тетрахидроканабинол.
Тетрахидроканабинола и неговите изомери: делта 6a(10a), делта
6a(7), делта 7, делта 8, делта 10, делта 9(11) и техните стерохимични варианти
са включени в Списък І на растенията и вещества с висока степен на риск за
общественото здраве поради вредния ефект от злоупотребата с тях, забранени за
приложение в хуманната и ветеринарната медицина, към НАРЕДБА за реда за
класифициране на растенията и веществата като наркотични издадена на осн. чл.3,
ал.2 от ЗКВНВП.
Както
се приема от съдебната практика, не е необходимо дееца, да е бил под влияние на
наркотични вещества по време на управлението на автомобила. Наказателният
кодекс в чл.343б, ал.4, вр.ал.3 НК, предвижда съставомерност на управлението на
МПС, след употреба на наркотични вещества или техни аналози. Законът не изисква
водачът да е под влияние на същите вещества, а да е доказана употребата им,
което става чрез изследване и установяване на наличието им в организма.
В
настоящата хипотеза, с оглед протокола за привличане на обвиняем и диспозитива
на внесения обвинителния акт, обвинението е повдигнато за установена употреба, с
токсикохимическа експертиза - № 18/ТКХ - 74 от 15.05.2018 г. на НИК - МВР гр.
София.
В съдебната практика се застъпва
становище, че за
съставомерността на деянието по чл. 343 б, ал. 3 от НК не е необходимо
наличието на наркотично вещество при водача на моторното превозно средство да е
установено по надлежния ред. За разлика от разпоредбата на чл. 343 б, ал. 1 от НК, в която елемент от състава на престъплението е определена степен на
алкохолна концентрация, установена по надлежния ред, изискване за установяване
по надлежния ред на употребата на наркотични вещества или техни аналози от
водача на МПС по надлежен ред липсва, съобразно формулировката на чл. 343 б,
ал. 3 от НК. /в този смисъл, Решение № 81/2018 г. по н. д. № 237/2018 г. на
Трето НО, Решение № 116/2016 г. по н. д. № 34/2016 г. на Трето НО, Решение №
126/2019 г. по н. д. № 540/2019 г. на Второ НО, Решение № 25/2020 г. по н. д. №
81/2019 г. на Второ НО/. Според това становище, с наредбата се регламентира ред за
установяване на употреба на наркотично вещество, но доколкото престъпният
състав по чл. 343 б, ал. 3 от НК не съдържа изискване употребата на наркотични
вещества или техни аналози да се установи по надлежен ред, то следва извод, че
това може да бъде сторено с всички допустими доказателствени средства.
Настоящият
състав напълно споделя това становище, тъй като се касае до съставомерния
признак – „употреба“, като това може да се установи с всички допустими валидни доказателства и доказателствени средства.
Няма как да се подмине обаче,
позитивния правен ред действащ към
момента на извършване на деянието по настоящото обвинение и уреден от НАРЕДБА № 30 от 27.06.2001 г. за реда за установяване
употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на моторни
превозни средства. Тази наредба е издадена на осн. чл.174, ал.4 от ЗДв.П, но
следва да е относима и към установяването в наказателното производство, тъй
като касае уреждането на отношенията свързани с транспорта и конкретно
движението по пътищата, които пък са обект на закрила от нормите на
престъпленията против транспорта и в частност на чл.343б, ал.3 от НК.
Иначе казано, ползването на реда по
наредбата е допустим способ, но не и единствен за установяване на употребата на
упойващи - накротични вещества и техните
аналози. Съгласно чл.2 от цитираната наредба - „Когато
от водача е взета некачествена проба или се оспорват показанията на
техническото средство, употребата на алкохол или друго упойващо вещество се
установява с лабораторно изследване“. Именно такова е извършено по делото, като
във взетата кръвна проба не е открито наличието на карбокситетрахидроканабинол,
метаболит на тетрахидроканабинола. Такъв е открит само в пробата от урина.
НАРЕДБА № 30 от 27.06.2001 г. за реда за
установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на
моторни превозни средства не предвижда вземането на проби от урина и ползването
им за установяване на употребата на упойащи вещества. Следователно извършеното
изследване на пробата за урина, в светлината на цитираната съдебна практика,
следва да се приема на общо основание, като експертно изследване в рамките на
наказателния процес. В настоящата хипотеза урината е предадена от подс.И., с
протокол за доброволно предаване от 22.05.2017г., т.е след като е бил осводобен
от задържането на 21.05.2017г., като този времеви период, прекъсва пряката
връзка между състоянието на подс.И. и съдържанието на веществата в неговия
организъм, с факта на управлението на 21.05.2017г. След като няма в материалите
по досъдебното производство изрично закрепено изявление на разследващия орган
по чл.146, ал.1 от НПК, за изискване на образци за сравнително изследване, то
следва да се приеме, че подс.И. е реализирал правото си да ангажира
доказателства при осъществяване правото си на защита, което е допустимо да се
извърши с предаване по делото на пробата от урината.
Извършеното
експертно изследване на пробата от урината на подс.И. и даденото заключение,
дава възможност на съда да разкрие действителната картина на събитията, както и
да установи причината за противоречието между – резултатите от изследването на
кръвната проба от една страна и от друга резултатите от техническото средство,
което първо е индикирало наличието на тетрахидроканабинол и от
токсикохимическата експертиза на урината. Анализа на тези резултати сочи, че
подс.И. действиетлно е употребил канабис съдържащ - наркотичното вещество -
тетрахидроканабинол, но това се е случило не по-малко от 6 дни преди
управлението на МПС-во на 21.05.2017г. и не-повече от 10 дни преди този момент.
Липсата на следи от наркотични вещества в кръвта, сочи че е минал достатъчно
дълъг период от употребата и циркулацията им в организма на подс.И. до всички органи е била преустановена. Т.е. обективно е било
невъзможно да е бил повлиян по време на управлението на превозното средство,
което опровергава и твърденията на свидетелите П. и И. за наличието на външни
признаци и потвръждава тезата на защитника на подс.И., че се касае до вроден
порок в походката и зачервяване на конюнктивата на очите в следствие работа в
запрашена среда.
Наличието
на метаболит на тетрахидроканабинола в урината на подс.И. с оглед становището
на експертите сочи, че процесът на разграждане и освобождаване от организма е
бил в заключителния си етап. В урината на подс.И. се е намирал краен продукт на
веществото – тетрахидроканабинол, което е включено в списъка на наркотичните
вещества, т.е следа от неговата употреба,
но не и самото наркотично вещество.
За
да е съставомерно деянието по чл.343б, ал.4, вр. с ал.3 от НК, следва от
субективна страна да е извършено при пряк умисъл, тъй като престъплението е на
формално извършване и не може да се изследва отношението на дееца към резултата.
Интелектуалният
момент на прекия умисъл / всъщност и на евентуалния /, включва представа за
всички съставомерни факти от обективна страна на престъплението и неговата
обществена опасност, като тези обстятелства следва да се съзнават, а не само предполагат.
Съдебната практика до момента отдава
главно значение при установяване употребата на наркотични вещества на тяхното
наличие в организма на дееца. Като логиката е, че щом са налични то такива са
били и употребени. Изхождайки от изискванията на умисъла обаче, с оглед
признаците на състава на престъплението, деецът следва да съзнава не наличието на наркотични вещества в
телесните си субстанции или следи от тях, а
факта на употребата им преди управлението на МПС. Съставът на
престъплението е сравнително ясен и не би трябвало да се среща пречка при
тълкуването му с оглед изпълнителното деяние и обстоятелствата при които е
общественоопасно „…който управлява МПС след употреба на наркотични вещества…“.
И тъй като нормите на наказателния кодекс трябва да се тълкуват стриктно, то
законът не поставя условие за наличие на наркотични вещества в кръвта или урината,
като установяването на такива, служи само за целите на установяването на
употребата им. Следователно необходимо е да се установи съзнателното приемане на наркотични вещества от дееца, след
което той е пристъпил към управление или е продължил управлението, ако ги е
приел в процеса на управление. Мислими са и хипотези на несъзнателно приемане,
но тогава се явяват обстоятелства по дефиниция,
изключващи умисъла по смисъла на
чл.14 от НК.
Според
настоящия състав разковничето свързано със съставомерността на деянието е до колко може да се разтегне периода от време
от употребата на наркотичните вещества до отпадане на забраната за управлението
на МПС. Очевидно законът не поставя пожизнена забрана за управление на МПС или
тълкуването му в тази насока би било крайно. Според съда това е моментът, в който дееца
обективно е бил в състояние да съзнава, че е още под макар и минимално
въздействие. Защото нормата на чл.343б от НК, във всичките и състави е насочена
към това да защити обществените отношения по транспорта, като осигури спазването
за забраната по чл.5, ал.3, т.1 от ЗДв.П, с цел управлението да се осъществява
само от адекватни шофьори, които да могат да спазват правилата за движение.
В
настоящата хипотеза употребата на наркотичното вещество е било най-малко 6 дни
преди управлението, тъй като в кръвта на подс.И. не са се съдържали метаболити
резултат от неговата биохимична преработка. Наркотичното вещество не е било в
циркулация и не е било въздействало върху психичните възможности на дееца,
поради което съдът приема, че са липсвали всякакви предпоставки същия да
съзнава наличието им в организма си. След като не е съзнавал наличието им в
организма си, съобразно приетото от практиката, която свързва наличието пряко с
тяхната употреба, не е съзнавал и че
управлява МПС, след употреба на наркотични вещества.
Всъщност в урината му също са се съдържали
следи от употребата на наркотичното вещество – тетракидроканабинол, а не самото
вещество, което е класифицирано, като наркотично.
С
оглед на всичко изложено, съдът прави окончателния извод, че от употребата на
наркотичното вещество до управлението на МПС, е бил изминал достатъчен период,
през който употребеното наркотично вещество е било преобразувано от организма
на подс.И., не е оказвало въздействие по начин в който да съзнава, че все още е
налице забрана да шофира, поради което се явава несъставомерно от субективна
страна.
На
следващо място, дори да се приеме, че деянието макар и формално и да
осъществява признаците на предвидено в закона престъпление, поради своята
малозначителност предвид на всичко изложено по-горе, че е открито не
наркотичното вещество, а негово метаболит, което представлява следа от
употребата му в момент значително отдалечен във времето от управлението на МПС,
то неговата обществена опасност е явно незначителна и не е престъпно – по
смисъла на чл.9 ал.2 от НК.
При този
изход на делото, направени разноски следва да останат за сметка на Държавата,
на осн. чл.189, ал.4 от НПК.
На основание чл.111 и следващите от НПК, вещественото доказателство по делото - касета от полеви тест „Drugtest 5000“ STK6 с
фабр.№ ARHJ 0011, да остане по делото след архивирането му до изтичане на срока
за съхранение, след което да бъде унищожено, като вещ без стойност.
По тези съображения съдът постанови
присъдата си, с която на осн. Чл.304 от НПК,
оправда подс.И..
РАЙОНЕН СЪДИЯ: