Р Е Ш Е Н И Е № 260037
гр. ВРАЦА, 05.10.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Врачанският окръжен съд гражданско отделение в
публичното заседание на 23.09.20 г. в състав:
Председател:Рената Мишонова-Хальова
Членове:Мария Аджемова
Миглена Младенова мл. с-я
в присъствието на:
прокурора секретар Лилия Горчева
като разгледа докладваното от М. Аджемова
в. гр. дело N` 328 по описа за 2020 год., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е
въззивно и се развива на осн. чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по
жалба в. № 922/25.02.20 г. на "***" ЕАД гр. *** срещу решение на
районен съд гр. *** № 30/07.02.20 г. постановено по гр. дело № 873/19 г. по
описа на същия съд, с което първостепенният съд е ОТХВЪРЛИЛ изцяло предявения от дружеството
установителен иск правно осн. чл. 422 от ГПК за установяване дължимост по
отношение на ответника П.П. *** на общо на
сумата 1 296.75 лв., която включва главница от 1 199.50 лв. за доставена, но
незаплатена топлоенергия и топла вода за периода от м. 10 2017 г. до м. 04.18
г., 16.80 лв. такса за топлинно счетоводство, лихва за забава от 80.43 лв. за
периода от м. 10.17 г. до м. 04.18 г., заедно със законната лихва върху
главницата считано от 21.01.19 г., до изплащането й в пълен размер, за имот
представляващ апартамент находащ се в гр. *** ***, както и за разноски
направени в заповедното производство, за които суми е издаден заповед за
изпълнение № 37/23.01.19 г. по ч. гр. д. № 61/19 г. на районен съд гр. ***.
С атакуваното
решение са присъдени и съдебни разноски в полза на особения представител на
ответницата, адв. С..
Жалбата съдържа
основно оплакване, че за да отхвърли предявените искове, в противоречие с
процесуални правила, районен съд не е коментирал в мотивите си заявени в
исковата молба факти, а именно: че праводателката на ответницата Л. М. е подала
заявление до дружеството въззивник с вх. № 3В-3932 от 08.06.18 г. с искане за
закриване партидата на процесното жилище в гр. ***, след което партидата е
прехвърлена на собственика и ответник в настоящото производство, П.П.. При
заявеното оплакване, дружеството моли за отмяна на обжалваното решение и
решаване на спора по същество с уважаване на предявените искове, претендира
съдебни разноски.
По делото е
постъпил отговор от особения представител на ответника П.П., адв. С., с молба
жалбата да бъде оставена без уважение.
Страните нямат
доказателствени искания.
Окръжен съд намира
жалбата за редовна от външна страна и за процесуално допустима.
Според окръжен
съд, по вина на районен съд делото е решено при неизяснена фактическа
обстановка, доколкото в с з. проведено на 21.01.20 г. съдът е заличил допусната
от него специализирана експертиза, при което заявени в исковата молба и
релевантни за спора факти са останали неустановени в процеса, а именно: - на чие
име е открита и се води при дружеството ищец партида с абонатен номер 17815 за
апартамент в гр. ***, ***, кога е открита партидата, постъпвали ли са, кога и
от кого, заявление за промяна или закриване на партидата по този абонатен
номер.
Ето защо и на осн.
т. 3 от задължителното за окръжен съд ТР № 1/09.12.13 г. по ТД № 1/13 г., за
изясняване на посочените релевантни за спора факти, по делото и приета специализирана счетоводна
експертиза.
След самостоятелна
преценка на събраните по делото доказателства, включително и тези от въззивния
съд, както и доводите на страните, окръжен съд намира следното:
Постъпилата
въззивна жалба е процесуално допустима, като подадена в срок от надлежна страна
в производството и имаща за предмет съдебен акт от категорията на обжалваемите.
Атакуваното
решение на районен съд е валидно и допустимо.
Разгледана по
същество, окръжен съд намира жалбата за ОСНОВАТЕЛНА при следните съображения
Първостепеннят
районен съд гр. *** е сезиран с искова молба от „***” ЕАД гр. ***, ЕИК ***
против П.П.П., ЕГН **********, с която са предявени обективно съединени
установителни искове с правно основание чл. 422, вр. чл. 415 ГПК, вр. чл. 79,
ал. 1, пр.1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86
ЗЗД.
В исковата молба
се твърди, че ищецът имал качеството на енергийно предприятие по смисъла на чл.
126, ал. 1 и чл. 129 от Закона за енергетиката и притежавал лицензия за
производство и пренос на топлинна енергия, която доставял в абонатните станции
на сградите за отопление и горещо водоснабдяване. Ответницата П. като
собственик на топлоснабден имот, находящ се в гр. ***, ***, имала качеството на клиент на топлинна
енергия, а като такъв бил длъжна да заплаща месечно дължимите суми за доставянето
й съгласно чл. 30 и сл. от Общите условия за продажба на топлинна енергия за
битови и стопански нужди на дружеството ищец. При неизпълнение на задължението
си в срок, дължала обезщетение за забава в размер на законната лихва. С оглед
сключения при общи условия договор за покупко - продажба на топлинна енергия,
дружеството доставило топлинна енергия
на стойност 1 199.50 лв. през периода м.10.17 г. – м.04.2018 г, която не
била платена за жилището посочено по-горе; предвид забавата, върху тази
главница се дължала лихва за забава в размер на 80.43 лв., считано от датата на
падежа на всяко периодично вземане за периода от м. 10.17 г. до м. 04.18 г.;
дължала се и такса топлинно счетоводство в размер на 16.80 лв. Ответницата не
изпълнила задълженията си да погаси горните суми, поради което срещу нея било
депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение. По образуваното
заповедно производство по частно гр. дело № 61/2019 г. на районен съд гр. ***,
била издадена заповед № 37
от 23.01.2019
г. по чл. 410 ГПК, за посочените суми, ведно с разноски от общо 175 лева.
Заповедта била редовно връчена по реда на чл. 47, ал.5, вр. с ал. 1 ГПК, поради
което за ищеца се породил правен интерес да предяви искови претенции в срока по
чл. 415 ГПК. Моли се за уважаването им. Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответницата е подала писмен отговор, чрез назначения й особен представител
адв. С., който оспорва предявените искове. В отговора не се оспорва размера на
претендираните от дружеството ищец суми за потребена, но незаплатена топлинна
енергия и топла вода, не се оспорва и исковия период, а също и че ответницата е
собственик на жилището в гр. ***, в което е подавана незаплатената топлоенергия
и топла вода. Основното възражение на особения представител адв. С. се състои в
това, че макар и собственик на жилището, на ответницата П.П. не е прехвърлена
партидата, която се води при ищеца за процесното жилище /апартамент/ съгласно
пролижимите Общи условия, от бившия собственик на жилището Л. М.. При което ответницата нямала качеството на
"потребител".
Окръжен съдът, след
като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на
чл. 235 и във вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на
страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Видно от
приложеното ч.гр.д. № 61/2019 г. на Районен съд гр. ***, вземанията по
настоящото производство съответстват на тези по заповедта за изпълнение. Тя е
връчена редовно по чл. 47, ал.5, вр. с ал. 1 ГПК, а исковете, по които е
образуван настоящият процес, са предявени в месечния срок по чл. 415, ал. 1,
т.2 ГПК. Същите са допустими и подлежат на разглеждане по същество.
По делото е
представен препис – извлечение от сметка на ответницата П., абонатен номер
17815 за процесния период, в която е отразено, че задълженията й са за
потребена топлинна енергия, топла вода и такса топлинно счетоводство за
апартамент в гр. ***, ***, общо в размер на исковата сума от 1 296.75 лв., в
рамките на исковия период.
Според чл. 150 от
Закона за енергетиката /ЗЕ/, продажбата на топлинна енергия /ТЕ/ за битови
нужди от топлопреносно предприятие на клиенти се осъществява при публично
известни общи условия, като в ал. 2 е предвидено, че тези общи условия влизат в
сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изричното им
писмено приемане от потребителите. Следователно, за възникване на
правоотношението по покупко-продажба на топлоенергия, не е необходимо да се сключва
индивидуален писмен договор между потребителя и доставчика на услугата, нито ОУ
да бъдат приемани изрично, защото обвързаността между страните възниква по
силата на закона.
Съгласно чл. 153,
ал. 1 ЗЕ, клиент на топлинна енергия е собственикът или носителят на вещно
право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение. Същият е задълженото лице да
заплаща продажната цена на доставената и потребена ТЕ, тъй като е встъпил в облигационни
правоотношения с ищцовото дружество /Решение №35/21.02.2014 г. по гр. д. №
3184/2013 г. на III ГО на ВКС/.
Исковата претенция
се отнася до доставена и начислена ТЕ за имот, находящ се в гр. ***, ***. Във
връзка с доказване правото на собственост по делото е представен нот. акт №
43/27.10.16 г. на нотариус В. М., рег. № 373 и р-н на действие районен съд гр.
Враца, от който се установява, че Л. М. е продала процесното жилище на
ответницата П.П.П.. По делото не се установи в исковия период от м. 10 - 2017
г. до м. 04. - 2018 г. имотът да е отчужден, поради което и презумпцията не е
оборена, а ищецът се ползва от нея и установява този елемент от фактическия
състав на иска си, при което, според окръжен съд възраженията на особения
представител са опровергани. С оглед изложеното, съдът приема, че ответницата П.
е титуляр на вещното право на собственост на имота, за който се твърди да е
начислена ТЕ, при което има качеството на клиент на дружеството, съобразно чл.
153 ЗЕ и ОУ на ЕВН.
Данните по делото,
че с постановление за възлагане на недвижим имот 20.09.18 г. на ЧСИ Г. Б. с р-н
на действие окръжен съд гр. Враца, процесният апартамент е възложен на купувача
по ПП В. Б. Д., постановлението е влязла в законна сила на 14.11.18 г., след
което новият собственик е поискал от "***" гр. *** да бъде открита
партида за апартамента на нейно име, е без значение за спора, доколкото изложените
факти са се реализирали извън исковия период.
Налице са договорни
отношения по продажба на ТЕ за битови нужди, с включените в него права и
задължения, съгласно ЗЕ и ОУ. Според чл.4, ал.1 ОУ, продавачът е длъжен да
доставя в абонатните станции на сградите топлинна енергия за отопление,
климатизация и горещо водоснабдяване, а според чл.13, ал.1, т.1 ОУ, купувачът е
длъжен да заплаща дължимите суми за топлинна енергия в срок. Същият е
регламентиран в чл. 33, ал. 1 ОУ - 30 – дневен след изтичане на периода, за
който се отнасят. При неизпълнение, изпада в забава, без покана и дължи
обезщетение в размер на законната лихва.
Размерът на
месечното задължение за плащане цената на потребената ТЕ, не се оспорва от
ответника П., като в тази връзка правилно районен съд е приел, че назначената в
с. з. от 13.11.19 г. комплексна съдебно техническа-счетоводна експертиза, която
да остойности исковата претенция и да съобразно нормативно определените цени на
услугата, не е необходима и с протоколно определение от 21.01.20 г. същата е
заличена от районен съд и е разпоредено внесеният депозит за в. л. да се върне.
При това положение следва да се приеме, че за процесните периоди, размерът на
главните и акцесорни вземания съвпадат изцяло с претендираните суми.
Поради изложеното,
според окръжен съд исковете за главното и акцесорни вземания са доказани по
основание и размер и същите следва да бъдат уважени в цялост.
В заключение, при
несъвпадение правните изводи на настоящата инстанция с тези на първостепенния
съд, атакуваното решение следва да отмени изцяло, като предявените
установителни искове бъдат уважени, по изложените по-горе мотиви. По отговорността за
разноски окръжен съд намира следното: С оглед изхода на спора при настоящото му
разглеждане, разноски се дължат на дружеството-ищец ищец на основание чл. 78,
ал.1 ГПК. Направено е искане, представени са списък по чл. 80 ГПК /л.122/ и
доказателства за сторени такива в заповедното производство размер на - 25 лева
– ДТ и юрисконсултско възнаграждение от 150 лв., общо 175 лв. и в исковото
първоинстанционно производство - държавна такса за образуване на делото 75 лв.,
юрисконсултско възнаграждение от 150 лв. и сумата 320 внесено възнаграждение за
особения представител на ответника П. или общо 545 лв. Следва да се посочи, че
сумата 300 лв. внесена от ищеца за
работа на заличената от съда експертизата, е освободена и подлежи на връщане,
при поискване от страна на дружеството-ищец, при което не следва да се присъжда
в настоящото производство.
На дружеството-ищец следва да се присъдят съдебни
разноски и за окръжен съд в размер на 456 лв., която сума включва 25 лв. д. т.
за образуване на делото пред ВрОС; възнаграждение за представляващия дружеството
юрисконсулт 150 лв.; 150 лв. възнагражедение за особения представител на отв.
по жалба П.; 130 лв. внесени за работа на вещо лице.
Водим от изложеното окръжен съд
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ изцяло решение
на районен съд гр. *** № 30/07.02.20 г. постановено по гр. дело № 873/19 г. по
описа на същия съд и вместо това
П О С Т А Н О В Я В А:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕН в отношенията между страните и
на основание чл. 422, ал. 1 и във вр. с чл. 415, ал. 1 т. 1 от ГПК и чл. 86 86 от ЗЗД че П.П.П., ЕГН **********
*** ДЪЛЖИ на „***" ЕАД, със седалище и адрес на управление гр.*** ЕИК ***,
общо сумата 1 296.75 лв., от които
главница 1 199.50 лв. ,
представляваща стойност на доставена топлинна енергия и топла вода за обект на
потребление, находящ се в гр. *** - ***
за периода м. октомври 2017 г. до
м. април 2018 г.; такса топлинно счетоводство 16.80 лв.; 80.43 лева -
обезщетение за забава считано от падежа на всяко периодично вземане за периода м. октомври 2017 г. до м. април
2018 г. г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
постъпване на заявлението в съда –
21.01.19 г. г. до окончателното погасяване, за които суми е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 37/23.01.2019 г. по
частно гр. дело № 61/2019 г. на Районен съд гр. ***.
ОСЪЖДА П.П.П., ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ
на „***" ЕАД, със седалище и адрес на управление гр.*** ЕИК *** следните
суми представляващи съдебни разноски, както следва: общо 175
лева – разноски в заповедното производство по ч.гр.д. № 61/19 г. на КРС; общо 545 лева – разноски за исковото
първоинстанционна производство и общо 456
лв. разноски за въззивното производство.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател
...... Членове 1...... 2.........