Решение по дело №95/2021 на Окръжен съд - Стара Загора

                                           Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№ ……                                            19.05.2023 г.                 град С.З.

 

 В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД  ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ,

На 24.01.                                                                               2023 година

в открито заседание, в следния състав:  

                                                       

 ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА БОНЧЕВА

                                              

Секретар: Стойка И.,

като разгледа докладваното от съдията БОНЧЕВА

т.д. № 95 по описа за 2021 година,

за да се произнесе съобрази следното:

        

Предявени са субективно съединени искове с правно основание чл.432 КЗ, във вр. с чл.483, ал.3 КЗ във вр. с чл.513 КЗ.

В исковата молба се посочва, че ищците К.М., Х.А. и А.И. са съответно майка, брат и сестра на починалия вследствие на ПТП Н. И.А..

Сочи се, че на 07.06.2020г., около 01.00 часа, по АМ „Т.“ се е движил т.а. ,,ДАФ’’ FT“ с рег. № 81AAF321, управляван от С.Ю.Б. /С.Ю.Б./, който нарушил правилата за движение по пътищата и реализирал ПТП с л.а. „Пежо 306“ с рег. № СТ 9592 РК, управляван от Н. И.А.. В резултат на удара е загинал водачът на лекия автомобил Н. И.А..

Посочва се, че за настъпилото произшествие е съставен Констативен протокол с пострадали лица № 375 р - 4350/07.06.2020 г. от РУ на МВР - Ч.. Образувано е ДП № 375 ЗМ - 177/07.06.2020 г. по описа на РУ на МВР - Ч., което към датата на депозиране на исковата молба не е приключено. Причина за настъпване на произшествието, според ищците, са допуснатите от водача на товарния автомобил нарушения на правилата за движение по пътищата, като действията му са в причинно - следствена връзка с настъпилите общественоопасни последици - смъртта на Н. И.А..

В исковата молба се сочи, че за увреждащия т.а. „ДАФ’’ FT“ с рег. №81AAF321, управляван от С.Ю.Б. /С.Ю.Б./, има сключена застраховка “Гражданска отговорност” - Зелена карта към датата на ПТП з.п. 054/6001726 C HDI, валидна до 08.06.2021 г. По силата на този договор за застраховка „Гражданска отговорност“ - Зелена карта, се покриват щети, причинени на български граждани от МПС с чужда регистрация на територията на Р. Б.. В този случай на осн. чл. 511 и сл. от КЗ следва да се ангажира отговорността на Н. като представително национално бюро. Отговорността на бюрото е уредена и в чл.3 от Вътрешните правила на Съвета на бюрата. По силата на застрахователния договор, застрахователят, респ. Н., покрива отговорността на застрахованите лица за причинените от тях неимуществени и имуществени вреди на трети лица, свързани с притежаването и използването на МПС, в размер на 10 000 000 лв., която сума представлява минималният размер на обезщетението за неимуществени вреди по задължителната застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите за 2020 г.

Сочи се, че съгласно разпоредбата на чл. 380 от КЗ, пострадалите са предявили претенцията си за изплащане на обезщетение пред Н., като са представили всички документи, с които разполагат. Видно от обратната разписка към писмото, Бюрото е уведомено за настъпилото събитие на 16.07.2020 г., но към настоящия момент няма изплатено обезщетение към ищците, поради което за тях е налице правен интерес да предявят претенцията си за определяне размер на обезщетение и присъждането му пред съда.

В исковата молба се сочи, че в резултат на процесното ПТП е загинал Н. И.А., на 52г. Същият е получил тежки, несъвместими с живота телесни увреждания, довели до настъпване на смъртта му. К.П.М. е майка на Н. И.А., а Х. и А. са негови брат и сестра. Починалият е бил мъж в разцвета на силите си и в работоспособна възраст, деен, активен и в добро здравословно състояние. Бил е отговорен и трудолюбив човек, който всеотдайно се е грижил за своето семейство.

Твърди се, че ищците изключително тежко преживяват смъртта на своя син и брат. Тя е била неочаквана и съкрушителна за тях. Връзката помежду им е била изключително силна, изпълнена с чувство на обич, уважение и привързаност, като винаги са си помагали и подкрепяли. Ищцата К.П.М. е отгледала и възпитала сина си Н. с много любов и внимание. За съжаление трагичният инцидент слага край на отношенията им в момент, когато К.М. е в напреднала възраст и повече от всякога има нужда от сина си, който да се грижи за нея. В резултат на трагичния инцидент тя губи моралната и физическата подкрепа на Н., която винаги е имала и на която е разчитала. Неочакваната смърт предизвиква значителни по обем и интензитет негативни преживявания у ищцата, причинява й неизмерима и непреходна скръб. И до настоящия момент покрусата и мъката от внезапната загуба на нейния син предизвикват силни емоционални изживявания, а от друга страна търпените болки и страдания се отразяват изключително негативно и на здравословното й състояние. Моралните страдания, нейната скръб от невъзвратимата загуба са огромни и неописуеми и ще я съпътстват през целия й живот. Несвоевременната, неочаквана и безвъзвратна загуба на сина й е особено трагично обстоятелство, което завинаги променя живота на ищцата. Най-голямата мъка и непреодолима загуба за един родител е загубата на дете, която не може да бъде компенсирана с нищо и никога няма да бъде преживяна.

Посочва се, че ищците Х.И. и А.И. са били изключително близки с брат си Н. И.. Всички те са живели заедно, били са много сплотени и са прекарвали цялото си свободно време заедно. Тримата - Н., Х. и А. Иванови са имали много близки отношения още от раждането си, те са много близки по възраст и винаги са имали помежду си топли и приятелски отношения, заедно са отраснали, заедно са започвали всички начинания в живота си, били са неразделни.

Сочи се, че с оглед на изложеното, причинените болки и страдания на  ищците следва да бъдат компенсирани. Безспорно неимуществените вреди имат по-голямо значение и се оценяват по-високо. Паричното обезщетение не може да замести накърнените морални блага, но то би обезпечило удовлетворяването на други нужди, което до известна степен би могло да компенсира страданието и да постигне някакво, макар и минимално, заличаване на неблагоприятните последици от причинената смърт.

Твърди се, че вредите на  ищците са в резултат на виновното поведение на водача на т.а. ,,ДАФ’’ FT“ с рег. № 81AAF321 - С.Ю.Б. /С.Ю.Б./. Ответникът по делото Н. отговаря за вредите, причинени на български граждани от МПС с чужда регистрация на територията на държава членка, какъвто е конкретния случай. Съгласно чл. 432 от КЗ, увреденият има право на пряк иск срещу застрахователната компания, отговорна по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, поради което за ищците е налице правен интерес да искат от съда определяне на справедлив размер и присъждане на обезщетение за причинените им неимуществени вреди. Претендираните суми са съобразени от една страна с принципа на справедливост, с оглед действително претърпените болки и страдания от причинената смърт на техния близък човек, а от друга страна със съдебната практика при компенсиране на вреди от този вид.

Молят съда да постанови решение, с което да приеме, че предявените граждански искове са основателни и доказани по размер и да осъди ответника Н., гр. С., да заплати на ищците, както следва:

- на К.П.М., майка на починалия Н. И. обезщетение в размер на 50 000 лв., частичен иск от 200 000 лв., за причинените й неимуществени вреди от смъртта на сина й Н. И.А.;

- на Х.И.А. обезщетение в размер на 26 000 лв., частичен иск от 60 000 лв., за причинените му неимуществени вреди от смъртта на брат му Н. И.А.;

- на А.И.И. обезщетение в размер на 26 000 лв., частичен иск от 60 000 лв., за причинените й неимуществени вреди от смъртта на брат й Н. И.А..

Претендира се законната лихва върху сумите, считано от 14.06.2020г. до окончателното изплащане на сумите, съгласно разпоредбите на чл. 429, ал. 3 от КЗ, вр. с чл. 430, ал. 1 от КЗ, алтернативно - от 16.07.2020 г. /датата на получаването на поканата от Бюрото/ до окончателното изплащане на сумите за обезщетение.

Претендират се направените по делото разноски и адвокатски хонорар на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА с ДДС, тъй като адвокатът на ищците е регистрирана по ЗДДС, като молят съда да счита настоящата молба за списък на разноски.

 

Ответникът е депозирал отговор на исковата молба, в която посочва, че с молба вх.№ 2-1672 от 16.07.2020 г. по описа на Н., ищците, чрез адв. А.Б. – САК, са предявили претенция за изплащане на обезщетения за неимуществени вреди от ПТП, реализирано на 07.06.2020 г., около 01.00 ч. по път АМ Т. на 168+300 км., между л.а. „Пежо“, модел „306“ с регистрационен номер СТ 9592 РК, управляван от Н. И.А. и т.а.,,ДАФ’’ с турски регистрационен номер 81AAF321, управляван от С.Ю.Б. /S.U.B./. С молбата ищците са представили на ответника Констативен протокол за ПТП и пълномощни. С писма изх. № 1-1181 от 23.07.2020 г. и изх. № 1-1569 от 16.09.2020 г. Н. е изискало представянето на конкретно изброени документи, сред които официален документ, установяващ роднинска връзка между заявителите и починалото лице, документи относно движението и етапа на разглеждане на досъдебното производство по случая, евентуално влезли в законна сила прокурорски и съдебни актове и др. такива, свързани пряко с основанието на претенциите.

Отделно, ответникът на основание чл. 380, ал. 1 от Кодекса за застраховането (КЗ) и чл. 338, ал. 1 от КЗ е изискал представянето на банкови сметки на ищците, алтернативно в случай, че бъде посочена служебна банкова сметка - ***ставител е изискал представянето на нотариално заверено пълномощно от всеки от заявителите. Поради непредставянето на изисканите документи, относими към основанието и размера на претенциите ответникът е отказал изплащането на претендираните обезщетения. С писма от 23.07.2020 г. и от 16.09.2020 г. до процесуалния представител адв. А.Б., Н. мотивирано е отказало да изплати претендираните обезщетения.

Твърди се, че до изтичането на законоустановения срок за разглеждане на претенцията - 16.09.2020 г., ответникът не е получил документите, които е изискал, включително и не са посочени банкови сметки в изпълнение на въведеното от закона задължение за заявителите.

Излага съображения за нередовност на исковата молба и моли съда да остави без движение същата до отстраняване на посочените по-горе пороци.

По отношение наведените в исковата молба обстоятелства, касаещи процесното ПТП, от което се твърдят като настъпили неимуществените вреди, заявява че не оспорва валидността на застрахователното правоотношение, възникнало по силата на застрахователен договор „Зелена карта“, полица № 5450453 за МПС-т.а. влекач марка ,,ДАФ’’, с турски регистрационен № 81AAF321, сключен със застрахователна компания “ERGO SIGORTA“, валиден към датата на ПТП - 07.06.2020 г.

Моли съда да спре производство по делото на основание чл. 229, ал.1, т. 5 от ГПК до приключване на производство по пр.пр. № 1885/2020 г., по описа на Старозагорска окръжна прокуратура (ДП № 375 ЗМ-177/2020 г. по описа на РУ на МВР-Ч.), разглеждащо процесния пътен инцидент, неговата противоправност и вината за реализирането му, от което ПТП се твърди, че са настъпили вредите, предмет на настоящото производство, като излага съображения в тази връзка.

Оспорва изцяло отговорността на С.Ю.Б. /С.Ю.Б./, водач на МПС т.а. ,,ДАФ’’ за настъпилото ПТП, механизма на реализирането му и причинната връзка между вредите и пътния инцидент, като заявява, че към настоящия момент отговорността за реализиране на процесното ПТП не е установена по надлежния ред с влязла в законна сила присъда.

Отделно твърди, че ПТП е реализирано изцяло по вина на водача на л.а. „Пежо” Н. И.А., който в нарушение на произтичащите от чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, чл. 5, ал. 3, чл. 20, ал. 1 от ЗДвП, чл. 55, ал. 1, изр. второ, чл. 59, ал. 1 от ЗДвП и чл. 73, ал. 1 и чл. 74а и чл. 97, ал. 1 от ЗДвП задължения е реализирал друго ПТП, вследствие от което управляваното от него МПС се е установило на пътното платно в скоростната лява лента за движение, в тъмната част на денонощието, без да сигнализира местопроизшествието с габаритни, аварийни светлини, без да постави в изпълнение на закона сигнализиращ светлоотразителен триъгълник, като е напуснал МПС и е останал на платното за движение като пешеходец без светлоотразителна жилетка.

Твърди, че водачът на л.а.„Пежо“ е управлявал МПС под влиянието на алкохолно опиянение, с алкохол в кръвта над 0,5 промила. С това си поведение пострадалото лице е предизвикало внезапна и неочаквана за водача на МПС ,,ДАФ’“ ситуация и е станал причина за реализиране на процесното ПТП, от което е претърпял телесни увреди, довели до смъртта му.

Твърди, че за водача на МПС т.а. ,,ДАФ’’ с турска регистрация произшествието е било внезапно и технически непредотвратимо.

При условията на евентуалност, оспорва изключителната отговорност на водача на МПС т.а. ,,ДАФ’’, като твърди, че Н. И.А., е съпричинил в изключително висока степен реализирането на ПТП, респективно претърпените от него телесни увреждания, довели до смъртта му, като:

- не е упражнявал постоянен контрол върху МПС, в резултат на което е реализирал ПТП в хипотезата на самокатастрофиране;

- не е сигнализирал органите на МВР, чрез системата за спешни повиквания Национален телефон 112 при МВР за реализираното ПТП, предхождащо това реализирано с т.а. ,,ДАФ’“, като е създал непосредствена опасност от реализирането на следващо ПТП;

- не е сигнализирал по предвидения в закона ред за установеното на платното МПС - габаритни и аварийни светлини на автомобила, светлоотразителен триъгълник;

- напуснал МПС без светлоотразителна жилетка като пешеходец на пътното платно, с което си поведение е създал високорискова и внезапна ситуация за реализиране на ПТП и за увреждане на собствения му живот и здраве, както и за този на останалите участници в движението;

- управлявал МПС под влиянието на алкохолно опиянение.

Оспорва причинно-следствената връзка между процесното ПТП и смъртта на Н. И.А., като твърди, че същият е претърпял телесните увреди, довели до смъртта му, евентуално част от тях, като последица от реализираното преди процесното ПТП.

Посочва, че по делото към момента не са представени доказателства, че смъртта на Н. А. е настъпила вследствие на удара между товарното МПС и лекият автомобил, а не като последица от телесни увреди, получени при предхождащо го ПТП.

Оспорва изцяло по основание и размер претърпяването на неимуществените вреди от ищците и причинно- следствената им връзка с процесното ПТП.

Твърди, че на този етап по делото не са ангажирани доказателства, установяващи претърпяването на твърдените неимуществените вреди от ищцата К.П.М. - майка на Н. И.А..

Твърди, че ищцата не е живеела в едно домакинство с починалия си син към датата на ПТП. Евентуално, претендиралото от ищцата обезщетение за неимуществени вреди от ПТП в размер на по 50 000 (петдесет хиляди) лева, частично предявени от 200 000 (двеста хиляди) лева, счита за несъответно на претърпените вреди и завишено, съобразно принципа за справедливост, произтичащ от разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, както и съобразно трайната съдебна практика при определяне размера на обезщетение за неимуществени вреди по сходни случаи.

Заявява, че на този етап по делото не са представени доказателства, установяващи близки отношения между починалият Н. А. и неговите брат и сестра - ищците Х.А. и А.И., които да попадат в изключението по Тълкувателно решение № 1/2018 г. на ВКС, а именно доказана изключително дълбока и силна привързаност, духовна и емоционална близост, които да представляват изключение от обичайната такава при подобен род взаимоотношения. Твърди, че ищците не са живели в едно домакинство с починалия им брат към датата на ПТП. Евентуално, претендираните от ищците размери на обезщетения са несъответни на претърпените вреди и завишени, съобразно принципа за справедливост, произтичащ от разпоредбата на чл. 52 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) и трайната съдебна практика при определяне размера на неимуществени вреди по сходни случаи.

Оспорва изцяло иска за законна лихва, доколкото същият се явява акцесорен на главния и неоснователен, поради неоснователност на главния.

Заявява, че ответникът не дължи законна лихва от посочените алтернативно дати. Процесуалният представител на ищците не сочи как са определени началните дати, от които претендира като дължима законната лихва върху главниците.

Посочва, че предвид безспорно установения в съдебната практика статут на Сдружение „Н.“, Бюрото действа, като национално бюро, когато изплаща обезщетение за вреди, произтекли по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите в посочените от закона случаи.

Сочи, че процесуалните представители на ищците неоснователно претендират законна лихва с начални дати на дължимост, съответно седем дни след датата на реализиране на ПТП и датата на завеждане на извънсъдебната претенция, позовавайки се на неотносим законов регламент спрямо дейността на Сдружение „Н.“, като по аналогия е приравнил дейността му с тази на застраховател, без да съобрази специалните разпоредби на Кодекса за застраховането (КЗ), които предвиждат, дължимост на лихви за забава от един по-късен момент, обвързан не с датата на ПТП, а с изтичането на законния срок за произнасяне по предявена извънсъдебна претенция.

Сочи, че съгласно разпоредбата на чл. 512, ал. 1 от КЗ, когато пред Бюрото се предяви претенция за обезщетение на вреди, се прилага разпоредбата на чл. 496 от КЗ. Съгласно чл. 496, ал. 1 от КЗ, срокът за окончателно произнасяне по претенция по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, или пред негов представител за уреждане на претенции не може да бъде по-дълъг от три месеца от предявяването й по реда на чл. 380 от КЗ. В съответствие със специалния закон и в частност с разпоредбата на чл. 497, ал. 1, т. 2 от КЗ, ответникът дължи лихва едва след изтичане на законоустановения срок за произнасяне по извънсъдебната претенция, който не може да бъде по-дълъг от три месеца, какъвто не е настоящия случай.

Ответникът заявява, че формално е сезиран с искане за плащане на обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на Н. И.А. на 16.07.2020г., доколкото към същата не са представени официални документи, установяващи роднинската връзка между заявителите и пострадалото лице, както и такива, относими към установяване основателността и размера на претенциите. С писма от 23.07.2020 г. и 16.09.2020 г. Н. е изискало изрично представянето им, като е заявило, че без представянето на изисканите документи за НББА не е налице основание за плащане на търсените обезщетения, т.е. е отказал такова в законоустановения срок, поради което не е изпадал в забава.

В изпълнение на произтичащото от чл. 127, ал. 4 от ГПК задължение за ответника като страна в производството по делото, сочи следната банкова сметка:

***: ***, BNIC: ***, „А.” АД.

Претендира извършените от ответника настоящи и бъдещи разноски по делото.

 

С допълнителната искова молба ищците посочват, че са предявили претенциите си пред ответника Н., като са представили всички документи, с които разполагат. Считат за неоснователно възражението на Н., че поради непредставяне на изисканите от него документи било обективно невъзможно да разгледа претенцията и определянето, респ. изплащане на обезщетения. Освен това, както и самият ответник е посочил, законът му е предоставил възможност сам да се снабди с необходимите му документи, а непредставянето на банкова сметка ***ктивна невъзможност да определи и изплати обезщетение на  ищците. Посочват, че до настоящия момент същият не предлага никакво плащане.

По отношение възраженията на ответника относно редовността на исковата молба посочват, че с молба от 13.05.2021г, са изпълнили указанията на съда във връзка с посочване на банкови сметки.

Считат за неправилни и неоснователни твърденията на ответника за непосочване на обстоятелства от механизма на ПТП и други подобни. Според тях, това не е въпрос, засягащ редовността на исковата молба. В тази насока цитират съдебната практика, напр. определение №260040/13.10.20 г, по ч.т.д.№ 589/20 г. по описа на Апелативен съд - гр. П.. В исковата молба са посочени следните фактически твърдения - мястото на ПТП, датата на което е станало същото, данни, че ПТП представлява автомобилна катастрофа, името на виновния за същата водач, вида, марката и модела на автомобила, регистрационния му номер. Излагат подробни съображения относно редовността на исковата молба.

По искането за спиране на производството на основание чл.229, ал.1, т.5 от заявяват, че не са налице основания за спиране на производството на основание чл.229, ал.1, т.5 от ГПК, като излагат съображения.

Сочат, че съгласно чл. 45, ал. 2 ЗЗД вината на деликвента се предполага до доказване на противното. В конкретния случай е установен увреждащия автомобил и вината на водача на увреждащия автомобил. В случая са налични всички необходими доказателства и доказателствени средства за установяване на механизма на ПТП и вината на деликвента.

Считат, че независимо от наказателното производство, съдът по гражданското дело е длъжен да го разгледа и в рамките на въведените спорни въпроси, да установи има ли спор за вината и противоправността относно извършеното от застрахованият деликвент за настъпване на процесното ПТП. Без значение е фактът дали има влязла в сила присъда или ДП е прекратено.

Считат, че следва да се има предвид, че понятието за вина не е тъждествено в наказателното и в гражданското право, като излагат съображения.

Твърдят, че няма пречка по делото да са приложат всички необходими доказателства за изясняване механизма на ПТП, както и да се допуснат при необходимост свидетелски показания, експертиза и т.н.

Сочат, че деянието, което подлежи на доказване в исковия процес, както и противоправността му, съгласно разпоредбата на чл.45 ЗЗД не във всички случаи представлява престъпление по смисъла на НК, а вината при деликтната отговорност се предполага.

По отношение възраженията на ответника относно основателността на исковите претенции твърдят, че с оглед обстоятелството, че Н. не оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение, респ. наличието на валидна застрахователна полица по застр. договор „Зелена карта“ за т.а. „ДАФ“, молят съда на основание чл.146, ал.1, т.4 от ГПК, да обяви това обстоятелство за безспорно и ненуждаешо се от доказване.

Оспорват всички възражения на ответника като неоснователни и недоказани.

Считат, че неоснователно се оспорва от ответника вината за настъпването на ПТП от водача на т.а.,,ДАФ’’ FT.

Посочват, че представеният по делото Констативен протокол за ПТП с пострадали лица, макар да представлява официален свидетелстващ документ и да се ползва с материална доказателствена сила относно удостоверителното изявление на своя издател за това, че е настъпило ПТП, кои са участниците в него, има ли пострадали лица и вреди, какви документи са представени от участниците в произшествието, същият не се ползва с материална доказателствена сила в частта, в която се описват обстоятелствата, нарушенията, причините и условията за ПТП, а подлежат на доказване в настоящото производство, с оглед на което, твърдението, че вина за ПТП има починалият Н. А., е неоснователно и неподкрепено с доказателства и подлежи на доказване от Н..

По отношение на механизма на ПТП, посочват, че той не е част от фактическият състав на непозволеното увреждане и като такъв не подлежи на доказване в настоящето производство. Предвид и факта, че вината се предполага до доказване на противното, арг. от чл.45 от ЗЗД, считат, че не е в тежест на ищците да доказват обстоятелства от механизма.

Заявяват, че възраженията на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на починалия, са неоснователни.

Считат, че в отговора на исковата молба напълно неоснователно се оспорват претърпените от ищците неимуществени вреди, изразяващи се в морални болки и страдания от загубата на техния съответно син и брат, следствие ПТП от 07.06.2020г., тъй като за доказване на причинените неимуществени вреди на ищците, с исковата молба са направили съответните доказателствени искания - събирането на гласни доказателства - свидетелски показания.

Считат, че неоснователно ответникът оспорва и претендирания размер на обезщетение за причинените на ищците неимуществени вреди.

Твърдят, че исковете са съобразени от една страна с принципа за справедливост, с оглед причинените неимуществени вреди на ищците следствие смъртта на техния син и брат, а от друга страна - с броя на пострадалите лица, лимита на отговорност на ответника за 2020г. и съдебната практика при компенсиране на вреди от този вид.

Посочват, че кръгът на лицата, имащи право на обезщетение за причинени неимуществени вреди е посочен в ППВС № 4/61 г. и ППВС №5/ 69 г., като с Тълкувателно решение №1/2016г. на ОСНГТК на ВКС кръгът на лицата, имащи право да получат обезщетение за смъртта на близък е разширен, като излагат съображения в тази връзка.

Считат, че ответната страна неоснователно възразява относно дължимостта на претендираните лихви за забава, тъй като при деликт лихви за забава се дължат от датата на непозволеното увреждане.

Правят възражение за недължимост на юрисконсултско/адвокатско възнаграждение, респ. на прекомерност на претендираните от ответника разноски.

 

В допълнителния отговор ответникът заявява, че поддържа всички възражения, оспорвания и доказателствени искания, изложени в отговора на исковата молба, респективно оспорва всички изложени в допълнителната искова молба твърдения и възражения.

Счита за бланкетно твърдението, че водачът на товарния автомобил с турски регистрационен номер е нарушил правилата за движение по пътищата, тъй като не са посочени конкретните действия, с които се твърди наведеното нарушение, което на практика го препятства да организира защитата си, както и да заяви своевременно доказателства и доказателствени искания. Твърди, че липсата на яснота и конкретика в изложението на исковата молба  води до усложнение на съдебния процес и поставя ответника в ситуация, в която следва да изгражда защитата си на базата на предположения и догадки за евентуалния механизъм на произшествието.

Като допълнителен аргумент за нередовност на исковата молба сочи и обстоятелството, че доколкото ответникът не е страна в наказателното производство, същият е препятстван да се запознае с установените в него факти и обстоятелства, насочени към установяване на събитието, вината и механизма на реализирането му, и други намиращи се в пряка връзка с реализираното събитие от което се твърди, че са произтекли процесните вреди.

Счита за неоснователно възражението на процесуалния представител на ищците, че по делото не са налични доказателства, които да разкриват престъпни обстоятелства, във връзка с процесното ПТП. Представените към отговора на исковата молба доказателства са такива събрани в наказателното производство по процесното ПТП, от което е произтекла смъртта на наследодателя на ищците, сред които и резолюция на прокурора, водещ разследването по случая, които в своята съвкупност са индиция за разследването на престъпни обстоятелства, касаещи реализиране на ПТП и произтеклата от него смърт. Излага подробни съображения в тази връзка.

Поддържа заявеното оспорване на отговорността на С.Ю.Б. /С.Ю.Б./, водач на МПС т.а.,,ДАФ” за настъпилото ПТП, механизма на реализирането му и причинната връзка между вредите и пътния инцидент по изложените подробно в отговора на исковата молба съображения.

Счита за неоснователна и неправилна интерпретацията на процесуалния представител на ищците, относно възражението на ответника, с което се оспорва изцяло отговорносттта на водача на товарното МПС С.Ю.Б. /С.Ю.Б./, като ненадлежно установена към настоящия момент с акт на съда по смисъла на чл.300 от ГПК. Направеното възражение не е обвързано с невъзможността да бъде установена отговорността за събитието, а произтича от обстоятелството, че към момента на завеждане на исковата молба и към настоящия момент по делото не е установена надлежно вината на С.Ю.Б. /С.Ю.Б./ за реализиране на ПТП и произтеклите от него вреди, което възражение поддържа изцяло и с настоящият отговор.

Счита за неоснователно твърдението на процесуалния представител на ищците, че същите не носят доказателствена тежест за установяване на механизма на ПТП, от което е произтекла смъртта на Н. А., праводател на ищците.

Сочи, че съгласно разпоредбите на чл.153 и чл.154 от ГПК, на доказване подлежат спорните факти от значение за решаване на делото и връзките между тях, като всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания и възражения.

Поддържа твърдението си, че ПТП е реализирано изцяло по вина на пострадалото лице Н. И.А., който в нарушение на ЗДвП, е реализирал друго предхождащо процесното ПТП, вследствие от което управляваното от него МПС се е установило на пътното платно в скоростната лява лента за движение, в тъмната част на денонощието, без да сигнализира местопроизшествието с габаритни, аварийни светлини, без да постави в изпълнение на закона сигнализиращ светлоотразителен триъгълник, като е напуснал МПС и е останал на платното за движение като пешеходец без светлоотразителна жилетка. Поддържа, че пострадалото лице е управлявало МПС под влиянието на алкохолно опиянение, с алкохол в кръвта над 0,5 промила.

Поддържа, че с поведението си Н. А. е предизвикал внезапна и неочаквана за водачът на МПС,,ДАФ“ ситуация и е станал причина за реализиране на процесното ПТП, от което е претърпял телесни увреди, довели до смъртта му, като счита, че за водача на МПС т.а. ,,ДАФ” с турска регистрация, произшествието е било внезапно и технически непредотвратимо.

Поддържа заявеното при условията на евентуалност оспорване на изключителната отговорност на водача на МПС т.а.,,ДАФ”, като твърди, че Н. И.А. е съпричинил в изключително висока степен реализирането на ПТП, респективно претърпените от него телесни увреждания, довели до смъртта му по съображения подробно посочени в отговора на исковата молба.

Посочва, че за да е основателен искът за непозволено увреждане по чл.45 ЗЗД следва да се установи наличие на осъществено противоправно деяние (действие или бездействие), вина, вреда и причинна връзка между противоправното поведение на дееца и настъпилите вреди. Причинната връзка се доказва във всеки конкретен случай, като тежестта на доказване е върху този, който я твърди. Счита, че ищецът носи доказателствената тежест относно деянието, неговата противоправност и причинно следствената връзка между деянието и вредоносния резултат.

Поддържа оспорването на причинноследствената връзка между процесното ПТП и смъртта на Н. И.А., като твърди, че същият е претърпял телесните увреди, довели до смъртта му, евентуално част от тях, като последица от реализираното преди процесното ПТП, по изложените в отговора на исковата молба съображения.

Поддържа оспорването по основание и размер на претърпените неимуществени вреди от ищците и причинно- следствената им връзка с процесното ПТП по подробно изложените в отговора на исковата молба съображения.

Заявява, че неоснователно и без правни аргументи в допълнителната искова молба се твърди, че ответникът дължи лихва от датата на ПТП. Счита, че дължи лихва за забава само в случай, че по извънсъдебната претенция е представена банкова сметка, ***ретендираното обезщетение, какъвто не е настоящият случай. Отделно, ответникът би изпаднал в забава едва след изтичането на предвидения в Кодекса за застраховането тримесечен срок за произнасяне по претенцията и то само в случаите, в които същата е доказана по основание.

С определение от 24.01.2023 г. по делото е допуснато  на основание чл. 214 ГПК изменение на предявените искове както следва:

Предявеният иск от К.И.М. е увеличен на 150 000 лв., частичен от 200 000 лв. за причинените й неимуществени вреди от смъртта на сина й Н. И.А..

За ищците Х.И.А. и А.И.И. исковете са намалени на по 20 000 лв., частични искове от 60 000 лв. за всеки един от тях.

Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:

Не се оспорва обстоятелството, че на 07.06.2020г., около 01.00 часа, по АМ „Т.“ се е движил т.а.,,ДАФ FT“ с рег. № 81AAF321, управляван от С.Ю.Б. /С.Ю.Б./, който е реализирал ПТП с л.а. „Пежо 306“ с рег. № СТ 9592 РК, управляван от Н. И.А.. В резултат на удара е загинал водачът на лекия автомобил Н. И.А..

Не се оспорва обстоятелството, че за увреждащия т.а. т.а.,,ДАФ FT“ с рег. №81AAF321, управляван от С.Ю.Б. /С.Ю.Б./, има сключена застраховка “Гражданска отговорност” - Зелена карта към датата на ПТП з.п. 054/6001726 C HDI, валидна до 08.06.2021 г. По силата на този договор за застраховка „Гражданска отговорност“ - Зелена карта се покриват щети, причинени на български граждани от МПС с чужда регистрация на територията на Р. Б., като в случая следва да се ангажира отговорността на Н. като представително национално бюро.

Не се оспорва обстоятелството, че пострадалите са предявили претенцията си за изплащане на обезщетение пред Н., която е получена от ответника на 16.07.2020 г., видно от известие за доставяне на ,,Български пощи‘‘ ИД PS 6100 00GZRP J.

При ответника е образувана щета № BG-20-TR-00256 по тези претенции, но към настоящия момент няма изплатено обезщетение към ищците.

От препис – извлечение от акт за смърт на Община Ч. се установява, че ищцата К.П.М., майка на починалия вследствие на процесното ПТП Н. И.А. е починала на 21.04.2022 г.

От удостоверение за съпруг/а и родствени връзки се установява, че ищците А.И.И. и Х.И.А. са дъщеря и син на починалата К.П.М.. С протоколно определение от 01.02.2022 г. по делото е заличена  като ищец в производството К.П.М. и са конституирани като ищци в настоящото производство нейните наследници по закон Х.И.А. и А.И.И., които също са ищци в настоящото производство по първоначалната искова молба.

С присъда № 27/03.10.2022 г., постановена по НОХД № 699/2022 г. по описа на Окръжен съд - С.З., подсъдимият С.Ю.Б. ( С.Ю.Б.) е признат за виновен в това, че на 07.06.2020 г. на км.168+300 на АМ „Т.“, в района на гр.Ч., обл.С.З., в посока на движение Б.-С. и направление изток-запад, при управление на моторно превозно средство (МПС) – товарен автомобил влекач марка ,,ДАФ’’, модел „ XF 480 FT“, с рег. № 81 AAF 321, с прикачено към него полуремарке с рег. № 81 AAF 349, нарушил правилата за движение по пътищата, предвидени в Закона за движение по пътищата, а именно: -чл.8, ал.1 от ЗДвП – като водач на пътно превозно средство не изпълнил задължението си да използва дясната половина на пътя по посока на движението си, освен в случаите, когато с пътен знак или със светлинен сигнал е указано нещо друго, като управлявал МПС с прикачено към него полуремарке в лява лента без наличие на основанията за това; -чл.15, ал.1 от ЗДвП – на пътя, като водач на пътно превозно средство, не изпълнил задължението си да се движи възможно най-вдясно по платното за движение, а когато пътните ленти са очертани с пътна маркировка, да използва най-дясната свободна лента, като управлявал МПС с прикачено към него полуремарке в лявата изпреварваща пътна лента на автомагистралния път, а не се движил в най-дясната свободна пътна лента по посоката си на движение; -по чл.20, ал.2, изр.2 от ЗДвП – като водач на МПС не изпълнил задължението си да намали скоростта и в случай на необходимост да спре, когато възникне опасност за движението, като при управление на МПС с прикачено към него полуремарке със скорост на движение от 89 км/ч не реагирал и не предприел своевременно безопасно екстремно спиране на товарния автомобил за установяването му преди мястото на удара с лек автомобил марка „Пежо 306“ с рег. № СТ 9592 РК и пешеходеца Н. И.А., когато е имал техническа възможност да забележи светлосив лек автомобил марка „Пежо 306“ с рег. № СТ 9592 РК, спрял напречно на платното му за движение, при дължина на конкретната му видимост до лекия автомобил от около 120 м., която е била по-голяма от дължината на пълния му спирачен път (опасна зона) от 113,72 м., като с деянието си по непредпазливост е причинил смъртта на Н. И.А., ЕГН ********** *** Загора, поради което и на основание чл.343, ал.1, б.“в“, предл.1, вр. с чл.342, ал.1 НК и чл.58а, ал.4, във вр. с чл.55, ал.1, т.1 е и осъден на една година „лишаване от свобода”. На основание чл.66, ал.1 НК е отложено изпълнението на така наложеното наказание лишаване от свобода на подсъдимия С.Ю.Б. с изпитателен срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила. Осъден и на лишаване от право да управлява МПС за срок от една година.

От заключението на назначената по делото съдебна компютърно-техническа експертиза се установява съдържание на аудио файлове, подробно описани от експерта, които съдът счита, че не следва да приповтаря в решението си. Експертизата не се оспорва от страните по делото и от нея се установява, че водачът на лек автомобил марка „Пежо 306“ с рег. № СТ 9592 РК и пешеходец към момента на ПТП Н. И.А.  се е намирал извън лекия автомобил, чието местонахождение е било частично в насрещното платно на движение на АМ „Т.“ /в посока Б.-С./. Според първият обадил се, „човекът е пиян мъчи са да дърпа колата точно в средата е“. Този обадил се пътник посочва, че човекъту когото е видял „ … е катастрофирал  в мантинелата… излиза и на пътя, пиян…“ „… Те ще го блъснат тука…“ Според първият обадил се, „… Тя е счупена мантинелата вече, няма я мантинелата….“ „Ами ша го блъснат….Аз щях да го блъсна…“

Според втория обадил се на Спешен тел.112 „   На магистралата преди 170 - ти километър имаше нещо като кола във излязла от платното в посока Б. - С. и навлязла във С. - Б. посоката. Последния момент видях и отминах...“ Посочил е, че „тя /колата/ се намира за Б. във лявата страна. Не можах да спра, защото във последния момент я видях.. ми присветнаха и я подминах… Няма как да се върна назаде…“.“… Не видях, в последния, ... тъмно е просто във последния момент видях и я подминах да не стане някой друг инцидент да може да отиде някой автомобил да..“

Видно от експертизата, според третия гражданин, обадил се на Спешен тел.112 „…Посока към П., към П. да, има много голяма катастрофа на има човек на пътя, вероятно е починал, турски тир, който е..., ся не знам дали е предизвикал катастрофата, има обърната кола във другото платно…“ Посочил е също „ … Значи във дясно, посока към Плов...към С., във дясно има два тира турски , които виждам, че са паркирали, паркирал съм във момента зад тях, мога да ви кажа техния номер…“ Според третия гражданин, обадил се на Спешен тел.112 „…Във другото платно, във другото платно по средата всъщност върху мантинелата има автомобил, който е размазан…“, „Колата е в платното за Б., а човека останал във платното за П. – С....“, „…Шофьора на турския тир беше добре, току що подминах тира, ааа значи тира, единия тир е ударен отпред, явно е станала челна катастрофата току що го видях сега отпред като го подминах ...168 километър.“.

 

 От заключението на назначената по делото комплексна съдебномедицинска и автотехническа експертиза се установява, че по данните от протокола за оглед на ПТП е изготвена динамична мащабна скица, приложена към заключението.

ПТП е настъпило в тъмната част на денонощието, на км 168+300 на АМ „Т.”. Участъкът от пътя е бил неосветен, хоризонтален, равен и прав. Пътната настилка е асфалтова и към този момент е била суха. Видимостта за водачите се е формирала от светлинното петно на фаровете на МПС.

Към датата на ПТП - 07.06.2020 г. в пътния участък е имало въведено ограничение на скоростта на движение до 100 км/ч, въведено с пътни знаци. В материалите по делото няма данни да е имало други пътни знаци.

Механизмът на ПТП е следния: на 07.06.2020 г., около 01:00 часа, в лявата пътна лента по северното платно за движение на АМ „Т.“ в посока от изток на запад се е движил т.а. ,,ДАФ’’ FT“ с рег. № 81AAF321 и прикачено към него полуремарке с рег. № 81-AAF-349, управляван от С.Ю.Б.. Било е тъмната част на денонощието. Участъкът от пътя бил прав и хоризонтален, движение, като е заемал част от лявата активна лента на северното платно за движение. Пешеходецът Н. И.А. (бил е водач на л.а.) се е намирал извън автомобила, в близост до него. На км 168+300 е възникнал удар между двата автомобила. За т.а. ,,ДАФ’’ ударът е бил в предна лява част, а за л.а. Пежо в предна дясна странична част. Настъпил е и удар на т.а. ,,ДАФ’’ с пешеходеца. За т.а. ,,ДАФ’’ ударът е бил в предна дясна част, а за пешеходеца в дясната страна на тялото му. След удара т.а. е продължил движението си напред и се е установил в покой в северната пътна лента, предназначена за принудително спиране, л.а. се е изместил в посока югозапад и се е установил в покой така, както е описан в протокола за оглед и нанесен в мащабната скица. След удара тялото на пешеходеца е било отхвърлено напред и надясно спрямо посоката на движение на т.а., изпаднало е на пътната настилка и е продължило да се търкаля по терена. Установило се е в покой в северната пътна лента, предназначена за принудително спиране така, както е описано в протокола за оглед и е нанесено в мащабната скица. В резултата на ПТП пешеходецът Н. И.А. е получил травми, несъвместими с живота.

Видно от експертизата, причините за възникване на ПТП от техническа гледна точка са:

Субективните действия на водача на т.а. ,,ДАФ’’, който не е предприел своевременно аварийно спиране в момента, когато е имал техническата възможност да възприеме като опасност за движението си л.а. Пежо, който е спрял в лявата пътна лента, напречно на платното за движение.

Субективните действия на водача на л.а. Пежо - Н. А., който не е обозначил авариралото МПС със светлоотразителен триъгълник или аварийни светлини.

Субективните действия на пострадалия пешеходец Н. А., който непосредствено преди ПТП се е намирал на платното за движение.

Мястото на удара между двете МПС е определен в констативно- съобразителната част на заключението и спрямо елементите на платното за движение се намира: по дължина на пътното платно - на около 3,00 - 4,00 м западно от ориентира Ор., а по ширина на пътното платно - на около 1,50 - 3,50 м северно от южната граница на платното за движение.

Видно от експертизата, мястото на удара е в лявата активна лента на северното платно за движение.

В материалите по досъдебното производство има данни, че водачът на т.а. ,,ДАФ’’ е възприел в последния момент л.а. Пежо, който е бил разположен напречно в лявата активна лента. Задействал е спирачната система, но въпреки това е настъпил удар в л.а. Пежо. След удара, водачът на т.а. е завъртял кормилния кръг надясно, забавяйки скоростта на движение, продължил е движението си напред и се е установил в покой в северната пътна лента, предназначена за принудително спиране. В резултат на удара л.а. се е изместил в посока югозапад и се е установил в покой така, както е описан в протокола за оглед и нанесен в мащабната скица.

В материалите, приложени по делото има данни, че преди ПТП л.а. Пежо се е движил в южното платно за движение. На км 168+30° е катастрофирал сам, като е преминал през мантинелите на разделителната ивица между двете платна за движение и се е установил в покой, разположен напречно на пътя, като е заемал част от лявата активна пътна лента на северното платно за движение. Деформациите от този удар не са описани, а от приложения по делото снимков материал не могат да се опишат, тъй като след него е последвал удар с т.а. ,,ДАФ’’.

Видно от експертизата, в резултат на възникналото ПТП с т.а. ,,ДАФ’’ са настъпили силни деформации по дясна част на л.а. Пежо към вътрешното пространство. Дълбочината на най-силните деформации са били в областта на предна дясна и задна дясна врата и са достигали 0,75 м -0,80 м. Таванът на л.а. Пежо също е силно деформиран в посока от дясно наляво.

Описаните в протокола за оглед следи и деформации по л.а. Пежо са в причинна връзка с механизма на ПТП, реализирано с т.а. ,,ДАФ’’.

Непосредствено преди процесното ПТП реализирано с т.а. ,,ДАФ’’, л.а. Пежо се е ударил в еластичните огради (мантинелите) на разделителната ивица. В резултат на този удар те са разрушени, а автомобилът е преминал в северното платно, предназначено за насрещно движение.

Непосредствено преди ПТП с т.а. ,,ДАФ’’, л.а. Пежо 306 е бил аварирал и е бил спрял напречно на платното за движение, като е заемал част от лявата пътна лента на северното платно за движение.

В материалите, приложени по делото, няма данни л.а. Пежо да е бил с включени аварийни светлини. Авариралият автомобил не е бил сигнализиран със светлоотразителен триъгълник. Непосредствено преди ПТП пострадалият Н. А. е бил извън л.а., намирал се е на платното за движение. Пешеходецът е бил в близост до предна дясна част на автомобила. Няма данни към момента на ПТП да е бил със светлоотразителна жилетка.

ПТП е възникнало в тъмната част на денонощието на хоризонтален и прав участък от пътя. В материалите по делото няма данни пешеходецът да е имал ограничена видимост към приближаващия от изток товарен автомобил. Той е имал техническата възможност да забележи светлините на фаровете на приближаващия т.а. ,,ДАФ’’. Далечината на видимост за пострадалия зависи от зрителните му функции: острота на зрението, праг на контрастната чувствителност, бързина на различаване, цветова чувствителност и неговата адаптация към различната осветеност. При едни и същи обективни условия различните индивиди имат различна възможност на виждане, в зависимост от свойствата на техните зрителни функции и е трудно да се посочи конкретно разстояние, на което е имал възможност да забележи приближаващото МПС - т.а. ,,ДАФ’’ и да отчете възникналата опасност от реализиране на ПТП.

Скоростта на т.а. ,,ДАФ’’ FT с рег. № 81AAF321 и прикачено към него полуремарке с рег. № 81-AAF-349 е определена в констативно- съобразителната част на заключението, като непосредствено преди ПТП и към момента на удара тя е била 89 км/ч.

Непосредствено преди ПТП т.а.,,ДАФ FT“ се е движил на къси светлини в лявата пътна лента на северното платно за движение.

Зоната на осветеност на фаровете обхваща цялата ширина на платното за движение с интензивност на светлината на по-малко от 1250 Кандела.

Според Европейските норми, валидни за Б. дължината на осветения участък на къси светлини е 50 м от лявата страна на автомобила и на 75 м от дясната му страна, осветеността е не по-малко от 3750 Кандела.

Спрелият л.а. Пежо е попадал в зоната на осветеност на десния фар на т.а. ,,ДАФ’’.

Видно от експертизата, водачът на т.а. ,,ДАФ’’ е имал техническа възможност да забележи спрялото на пътното платно МПС л.а. Пежо, в зоната на осветеност на разстояние най-малко от около 75 м, каквато е средната дължина на осветената зона пред автомобила на къси светлини на фаровете.

Видно от експертизата, конкретната видимост в случая е 120м. Водачът на т.а. ,,ДАФ’’ е имал техническа възможност да забележи спрялото на пътното платно МПС л.а. Пежо, което не е било сигнализирано с аварийни светлини, светлоотразителен триъгълник на разстояние от около 120 м, каквато е дължината на конкретната видимост към светло сив автомобил, който е спрял напречно на платното за движение.

Опасната зона за спиране на т.а. ,,ДАФ’’ FT с рег. № 81AAF321 e определена в констативно-съобразителната част на заключението. При скоростта му на движение от 89 км/ч, тя е 113,70 м.

Според експерта, водачът на т.а. ,,ДАФ’’ е имал техническата възможност да предотврати ПТП, като предприеме аварийно спиране, тъй като опасната му зона за спиране е по-малка от дължината на конкретната видимост към светло сив автомобил, без светлини, който е спрял напречно на платното за движение.

Видно от експертизата, с наличната си скорост на движение от 89 км/ч водачът на т.а. ,,ДАФ’’ е имал техническата възможност да предотврати ПТП като възприеме своевременно спрелия напречно на платното за движение светло сив автомобил, без светлини и предприеме своевременно аварийно спиране.

Според експерта, мантинелите, които са от двете страни на разделителната ивица, вляво по посока на движение на т.а. ,,ДАФ’’ са били разкъсани, огънати и разрушени. Това се вижда от сн. № 1, сн. № 2, сн. №5, сн. № 6 и сн. № 2 от приложеното по делото копие на фотоалбум за посетено местопроизшествие на 07.06.2020 г.на АМ „Т.” км 168+30°.

Мантинелата е увредена от двете страни на разделителната ивица. Дължината на увредения участък е около 21 м.

Предвид мястото и механизма на ПТП, уврежданията не съответстват изцяло да са причинени при удара между т.а. ,,ДАФ’’ и л.а. Пежо. Част от уврежданията на матентилата са в резултат от удара на л.а. Пежо в нея, при движението му в посока от запад на изток в южното платно за движение и преминаването му в северното платно за движение.

Описаните в протокола за оглед разпръснати части от лекия автомобил са нанесени в мащабната скица. Те се намират на разстояние от около 4-5 м до 67-69 м западно от мястото на удара в лявата пътна лента на северното платно за движение. Част от тях са в непосредствена близост до южната му граница с разделителната ивица.

Скоростта на движение на т.а. ,,ДАФ’’ от 89 км/ч технически е съобразена с конкретната пътно- климатична обстановка при конкретните условия на видимост към светло сив автомобил, без светлини, който е спрял напречно на платното за движение (Vбезоп. = 92 км/ч).

Видно е също, че S конкр. видимост 120м > S0 =113,70 м

От горното неравенство експертът прави извода, че водачът на т.а. ,,ДАФ’’ е имал техническата възможност да предотврати ПТП и да установи автомобила в покой преди мястото на удара с л.а. Пежо и пешеходеца, като предприеме аварийно спиране, към момента в които е имал техническата възможност за забележи светло сив автомобил, без светлини, който е спрял напречно на платното за движение при конкретните условия на видимост.

Видно от експертизата, при извършената съдебно медицинска аутопсия на починалия Н. И.А. са установени множество травматични увреждания, като черепно-мозъчната и гръдна травма са тежки, при което е получил увреждания, несъвместими с живота.

Според експерта, не е възможно да се отграничат телесните увреди, получени при първото ПТП и респективно от процесното с МПС ,,ДАФ’’“, но категорично на базата на свидетелските показания и данните, предадени  към оператора на тел. 112, говорят, че при първото ПТП пострадалият, дори и да е получил травми, последните са били леки, след като е можел да се придвижва и да осъществява разговори.

При иззетата по надлежен ред кръвна проба от трупа на Н. А. е установено наличие на съдържание на етилов алкохол в кръвта 1,71 %0 /промила/, което отговаря на средна степен на алкохолно опиване.

Видно от експертизата, средната степен на алкохолно опиване се характеризира със значителни нарушения в мисловната дейност, съобразителността, вниманието, ориентировката, координацията на движенията. Налице са забавени реакции, афекти, понякога сънливост, както и признаци на значително потискане на ЦНС с понижение на чувствителността за болка.

Според експерта, водещи са черепно-мозъчната и гръдна травми, които са тежки, несъвместими с живота и са причината за настъпване на смъртта на Н. И.А..

В съдебно заседание вещото лице уточнява, че в заключението на стр. 9 е посочила, че за товарен автомобил ,,ДАФ’’ ударът е бил в предна лява част, а за лек автомобил Пежо в предна дясна странична част. Посочила е, че за товарен автомобил ,,ДАФ’ ’ударът е бил в предна дясна част, а за пешеходеца – в дясната страна на тялото му. Няма противоречие между двете твърдения, и двете са верни. Видно от мащабната скица, ударът за товарен автомобил ,,ДАФ’’ с л.а. Пежо е бил с предната лява част и дясната предна странична част на Пежо. С пешеходеца ударът е с предна дясна част с автомобила и дясната част с пешеходеца това означава, че пешеходецът е бил в близост до разделителната линия, която разделя двете пътни ленти. Ударите са два - единият е бил за лекия автомобил  и т.а. ,,ДАФ’’ и другия за т.а. ,,ДАФ’’ и пешеходеца – в предна дясна част за автомобила и именно затова тялото на пешеходеца се измества надясно след удара, защото той там е позициониран спрямо движението на товарния автомобил.

В експертизата е посочено, че след удара водачът на товарния автомобил е завъртял кормилният кръг надясно. Това е установено от обективни данни на първо място в протокола за оглед на ПТП, в който е описано местоположението на товарния автомобил след удара - то е нанесено на мащабната скица и е в дясно на платното за движение, позициониран в лентата, предназначена за принудително спиране. Също така на видеозаписа, който в.л. П. е гледала, е установила и видяла как автомобилът се измества надясно след удара. Този видеозапис съдържа удара. В.л. П. посочва в с.з., че видеокамерата, която го е заснела, се намира в автомобила, който се е движел зад процесния товарен автомобил.

Тази видеокамера се намира в МПС, което се движи след МПС, което реализира удара. Прекият удар на записа не се вижда, според експерта, но много ясно на видеозаписа се вижда как е станал ударът и деформацията на мантинелите и търкалянето на тялото на пешеходеца след удара в дясно до мястото, където е намерен, тъй като товарният автомобил, който се е движел зад процесния минава през същото място. В.л. П. уточнява, че мястото на удара е определено не единствено по видеозаписа, той просто показва позиционирането на автомобилите. Мястото на удара е съгласно следите и находките, които са оставени на платното за движение и се виждат на мащабната скица, на която са отразени данните от протокола за оглед на ПТП.

Според експерта, вредите по товарния автомобил са в лявата част основно, въпреки, че е челен ударът, защото видно от мащабната скица, позицията на лекия автомобил е такава, че той е косо разположен. Контактната площ между лекия автомобил и товарния е такава, че товарният автомобил е контактувал с предна лява част и след удара лекият автомобил е изместен към мантинелите, които са на разделителната ивица.

На стр. 13 от заключението е представена скица за осветеността на фаровете. Има разлика между осветеност и видимост. Когато се говори за осветеност пред левия и десния фар на който и да е автомобил, се говори за светлинното петно пред автомобила. Може да се види на скицата, че осветеността пред автомобила в лентата, в която се движи, е за десния фар. Тъй като процесният товарен автомобил, който е реализирал ПТП, се е движел в лявата от двете пътни ленти на автомагистралата, затова осветеността на въпросният лек автомобил е за десния фар. Според експерта, схемата, която е поместена в заключението е принципна, в конкретния случай десният фар е от значение.

Според експерта, при избора на скорост, съгласно чл. 20, ал 2 от Закона за движение по пътищата водачите се съобразяват с конкретните условия на видимост, а не с осветеността на фаровете. Опасната зона за спиране на товарния автомобил трябва да се сравни именно с конкретната видимост, а не с осветеността на фаровете му, тъй като той би могъл да забележи напречно разположения автомобил, разположен в неговата пътна лента на едно разстояние, което е по-голямо от осветеността на фаровете му. Тук не без значение е и фактът, че има насрещно движение. Това се вижда на видеозаписа – вижда се, че има автомобили в насрещното движение, как му присвятква автомобил от насрещното движение, как му присвятква автомобил отзад. В досъдебното производство има факти, които сочат, че има движение по магистралата,  минавали са и пред товарния автомобил и отсреща в другото платно за движение, така, че това също влияе на видимостта.

Видно от експертизата, технически правилно е водачите да ползват дясната свободна лента, когато е свободна. Към момента на възникване на произшествието дясната лента е била свободна, а водачът на товарен автомобил ,,ДАФ’’ се е движел в лява пътна лента, така че неправилно е избрал лява от свободна дясна пътна лента.

В съдебно заседание в.л. д-р П. уточнява, че от 1,5 до 2,5 е средна степен на алкохолно опиване. Посочва, че няма никаква разлика между горна и долна граница на степента, още повече, че в конкретния случай установеното количество алкохол е чрез взета по надлежен ред кръвна проба. Не е с взета с дрегер, където винаги има „плюс“ или „минус“. Винаги при взета кръвна проба се правят две контролни изследвания и се осреднява резултатът. В конкретния случай са правени две такива изследвания.

Според експерта медик, при всяко алкохолно опиване освен общите показатели, които са посочени в експертизата, има значение и индивидуалността на организма – тегло, пол, възраст, вид алкохол, както и дали е трениран да употребява алкохол.

По искане на ответника съдът е назначил повторна съдебно-автотехническа експертиза. От заключението й се установява, че ПТП е настъпило в тъмната част на денонощието, на км 168+30° на АМ "Т.". Участъкът от пътя, на който е настъпило ПТП, е бил неосветен, хоризонтален, равен и прав. Пътната настилка е асфалтова и към момента на настъпване на ПТП е била суха. Видимостта за водача на т а. ",,ДАФ’’" е била на осветеността на фаровете му - от светлинното петно на фаровете.

Към датата на ПТП - 07.06.2020 г. в пътния участък е имало въведено ограничение на скоростта на движение до 100 км/ч, въведено с пътни знаци.

В материалите по делото /протокола за оглед на местопроизшествие/ няма данни да е имало други пътни знаци.

Според повторната експертиза, на 07.06.2020 г., около 01.08 часа е настъпило ПТП между товарен автомобил /влекач/ ",,ДАФ’’" FT с рег. №81 AAF 321 /турска регистрация/ и прикачено към него полуремарке с рег. №81 AAF 349/турска регистрация/, управляван от С.Ю.Б. /S.B./ и лек автомобил "Пежо" 306 с рег. № СТ 95 92 РК и водачът му Н. А., който се е намирал извън автомобила.

При движението си по северното платно за движение на АМ "Т." в посока от изток на км 168+300, товарен автомобил /влекач/ ",,ДАФ’’" FT с рег. № 81 AAF 321 и прикачено към него полуремарке с рег. № 81 AAF 349, управляван от С.Ю.Б. блъска последователно лек автомобил "Пежо" 306 с рег. № СТ 9592 РК и впоследствие водача му Н. И.А., който е бил извън автомобила.

Според експерта, първият сблъсък е между т а ",,ДАФ’’" и л.а. "Пежо" и се намира: по дължина на пътното платно - на около 4.00 м. западно от ориентира Ор., по ширина на пътното платно - на около 1.50 - 3.00 м. северно от южната граница на платното за движение.

Втория сблъсък е между т. а. ",,ДАФ’’" и пешеходеца Н. А. и се намира: по дължина на пътното платно - на около 3.00 - 5.00 м западно от ориентира Ор. и по ширина на пътното платно - на около 3.50 - 4.00 м северно от южната граница на платното за движение.

Видно от експертизата, непосредствено преди ПТП с т.а. ",,ДАФ’’", л.а. "Пежо" 306 на км. 168+300 е самокатастрофирал, като е преминал през мантинелите на разделителната ивица между двете платна за движение и се е установил в покой, разположен напречно на пътя с преден край насочен в посока север, като е заемал част от лявата изпреварваща пътна лента на северното платно за движение.

Самокатастрофиралият автомобил не е бил сигнализиран със светлоотразителен триъгълник.

Непосредствено преди ПТП пострадалият Н. А. е бил извън л.а. "Пежо" и се е намирал на платното за движение. Пешеходецът е бил в близост до предната част на автомобила. Няма информация към момента на ПТП да е бил със светлоотразителна жилетка.

Водачът на л.а. "Пежо" - Н. А. /в конкретния случай е бил извън л.а./ е имал техническата възможност да забележи светлините на фаровете на приближаващия т а. ",,ДАФ’’".

Водачът на л.а. "Пежо" е имал техническата възможност да обозначи автомобила като включи аварийни предупредителни светлини и постави предупредителен светлоотразителен триъгълник на разстояние не по-малко от 100 м. в пътната лента, заета от него в посоката на приближаващите автомобили.

Според експерта, скоростта на движение на т.а.,,ДАФ FT“ с рег. №81 AAF 321 преди настъпването на ПТП е равна на 89.00 км/ч.

Непосредствено преди ПТП т.а.,,ДАФ FT“ се е движил на къси светлини в лявата пътна лента – лентата, предназначена за изпреварване на северното платно за движение.

Осветеността пред т.а.,,ДАФ FT“ при движение на къси светлини от 0.5 1х, е пред левия светлинен сноп 90.00 - 95.00 м. и пред десният светлинен сноп е 100.00 - 105.00 м., с 1/2 до 1/3 застъпване.

Авариралият на пътното платно л.а. "Пежо" е попадал основно в зоната на осветеност на левия фар и частично при 1/2 до 1/3 застъпване в зоната на осветеност на десния фар и разстоянието на осветеност е около = 95.00 -н 100.00 м.

Видно от експертизата, водачът на т.а.,,ДАФ FT“ е имал техническа възможност да забележи спрелият на пътното платно л.а. "Пежо", в зоната на осветеност пред автомобила при движението на къси светлини, при светлинен сноп от левия и десния фар с 1/2 до 1/3 застъпване, при осветеност минимум 2.0 1х от разстояние Locb = 70.00 -ь 75.00 м.

Водачът на т.а.,,ДАФ FT“ е имал техническа възможност да забележи спрелият на пътното платно л.а. "Пежо", в зоната на осветеност пред автомобила при движението на къси светлини, при светлинен сноп от левия и десния фар с 1/2 до 1/3 застъпване, при осветеност минимум 0 5 1х от разстояние Locb = 95.00 + 100.00 м.

Според експерта, водачът на т.а.,,ДАФ FT“ с рег. № 81 AAF 321 се е движил с технически несъобразена скорост, при която опасната му зона е по-голяма от осветения участък пред автомобила и същият не е имал техническата възможност да предотврати ПТП, като предприеме аварийно спиране, тъй като опасната му зона за спиране е по-голяма от дължина на осветените зони пред автомобила на къси светлини на фаровете.

Водачът на т а. ",,ДАФ’’" е имал техническата възможност да не допусне настъпването на ПТП и да спре преди мястото на удара с л.а. "Пежо" и пешеходеца, като предприеме аварийно спиране, при движение на т.а.,,ДАФ FT“ със скорост равна и по-малка от V_апму = 80.89 км./ч. и при адекватна реакция от негова страна.

Според експерта, изготвил повторната автотехническа експертиза, причините за настъпване на ПТП от техническа гледна точка са:

Движението на т.а.,,ДАФ FT“ с технически несъобразена скорост, при която опасната му зона е по-голяма от осветения участък пред автомобила и същият не е имал техническата възможност да предотврати ПТП, като предприеме аварийно спиране, тъй като опасната му зона за спиране е по-голяма от дължина на осветените зони пред автомобила на къси светлини на фаровете.

Технически неправилните действия на водача на л.а. "Пежо” - Н. А., който не е обозначил авариралия л.а. със светлоотразителен триъгълник или аварийни светлини и това, че преди сблъсъка пострадалия пешеходец Н. А. се е намирал на платното за движение и е имал възможност да възприеме приближаващият т а. "ДАФ”.

Според експерта, съпоставяйки траекторията на движение на товарния автомобил преди сблъсъка, деформациите по двата автомобила, разположението на веществените доказателства вследствие на ПТП и се направи графико-аналитичен анализ на мащабната скица се стига до извода, че има два сблъсъка/удара: първия сблъсък е между т.а.,,ДАФ FT“ и и л.а. "Пежо"* като първоначалното съприкосновение е било с предната лява част на т.а.,,ДАФ FT“ и в предната дясна странична част на л.а."Пежо" - сблъсъка по характер е странично екцентричен.

Втория сблъсък е между т а. ",,ДАФ’’" и пешеходеца Н. А., като удара на тялото е бил в предната дясна част на т.а.,,ДАФ FT“.

След анализ на деформациите по двата автомобила, описани в протокола за оглед, съпоставени с приложения фотоалбум, нанасянето в мащабната скица на описаните веществени доказателства, съпоставено с положението на автомобилите и на тялото на пострадалия след удара, и след направения графико-аналитичен анализ на мащабната скица, се определят разположението на двете места на сблъсъка/удара спрямо приетия ориентир.

Двата сблъсъка се намират в лявата изпреварваща пътна лента на платното за движение от изток на запад.

Първият сблъсък е между т а. ",,ДАФ’’" и л.а. "Пежо" и се намира:по дължина на пътното платно - на около 4 00 м. западно от ориентира Ор, по ширина на пътното платно - на около 1.50 - 3 00 м, северно от южната граница на платното за движение.

Вторият сблъсък е между т а. ",,ДАФ’’" и пешеходеца Н. А. и се намира: по дължина на пътното платно - на около 3 00 - 5,00 м западно от ориентира Ор, по ширина на пътното платно - на около 3,50 - 4.00 м северно от южната граница на платното за движение.

Според експерта, в материалите по досъдебното производство има данни, че водачът на т.а.,,ДАФ FT“ е възприел непосредствено преди сблъсъка л.а. "Пежо", който е бил аварирал и е бил спрял напречно на платното за движение, като е заемал част от лявата изпреварваща лента на северното платно за движение, като задната му част се е намирала на линията на ориентира. Задействал е спирачната система на т.а.,,ДАФ FT“, но е настъпил сблъсък в л.а. "Пежо".

След удара, водачът на т.а.,,ДАФ FT“ е завъртял кормилния кръг надясно, забавяйки скоростта на движение, продължил е движението си напред и се е установил в покой в северната пътна лента, предназначена за принудително спиране, където е открит и описан след ПТП.

В резултат на удара л.а. "Пежо" се е изместил в посока югозапад и се е установил, където е открит и описан след ПТП.

Видно от експертизата, в материалите, приложени по делото има данни, че преди ПТП л.а. "Пежо" се е движил в южното платно за движение. На км. 168+30 е самокатастрофирал, като е преминал през мантинелите на разделителната ивица между двете платна за движение и се е установил в покой, разположен напречно на пътя, като е заемал част от лявата изпреварваща пътна лента на северното платно за движение.

Деформациите от този удар не могат да се конкретизират, а от приложения по делото снимков материал не могат да се опишат, тъй като след него е последвал удар с т.а. ,,ДАФ’’.

В резултат на възникналото ПТП с т.а. ,,ДАФ’’ са настъпили силни деформации по дясна част на л.а. "Пежо" към вътрешното пространство. Дълбочината на най-силните деформации са били в областта на предна дясна част - 0.75 м., по задна дясна врата е 0.80 м.

Таванът на л.а "Пежо" също е силно деформиран в посока от дясно наляво. Счупени и липсват всички стъкла на л.а. с изключение на задна лява врата и ляво стъкло на багажно отделение.

Видно от експертизата, описаните в протокола за оглед на местопроизшествие деформации по л.а. "Пежо" са в причинно-следствена връзка с механизма на ПТП вследствие на сблъсъка с т.а. ,,ДАФ’’.

Преди да настъпи ПТП с т.а ,,ДАФ’’. л.а. Пежо се е ударил в еластичните огради /мантинелите/ на разделителната ивица. В резултат на този удар те са разрушени, а автомобилът е преминал в северното платно, предназначено за насрещно движение.

Непосредствено преди ПТП с т.а. ,,ДАФ’’. л.а. "Пежо" 306 на км. 168+30° е самокатастрофирал. като е преминал през мантинелите на разделителната ивица между двете платна за движение и се е установил в покой, разположен напречно на пътя с преден край насочен в посока север, като е заемал част от лявата изпреварваща пътна лента на северното платно за движение.

Видно от експертизата, в материалите, приложени по делото няма данни, л.а. "Пежо" да е бил с включени аварийни светлини.

Самокатастрофиралият автомобил не е бил сигнализиран със светлоотразителен триъгълник.

Непосредствено преди ПТП пострадалият Н. А. е бил извън л.а. "Пежо” и се е намирал на платното за движение. Пешеходецът е бил в близост до предната част на автомобила.

Няма информация към момента на ПТП да е бил със светлоотразителна жилетка.

Видно от експертизата, ПТП е възникнало в тъмната част на денонощието на хоризонтален и прав участък от пътя. В материалите по делото няма данни пешеходецът да е имал ограничена видимост към приближаващия от изток товарен автомобил.

Той е имал техническата възможност да забележи светлините на фаровете на приближаващия т.а.,,ДАФ FT“.

Далечината на видимост зависи от зрителните му функции: острота на зрението, праг на контрастната чувствителност, бързина на различаване, цветова чувствителност и неговата акомодация и адаптация към различната осветеност.

Допълнително при възприемането на приближаващия т.а. ,,ДАФ’’ се има в предвид физическото състояние на пешеходеца.

При едни и същи обективни пътни условия, всеки един пешеходец има различна възможност на виждане, в зависимост от свойствата на неговите зрителни функции, състояние и не може да се посочи конкретно разстояние от което е имал възможност да забележи приближаващото МПС - т.а. ,,ДАФ’’ и да отчете възникналата опасност от настъпване на ПТП.

Изследвайки времето, което самокатастрофиралият водач е имал, за да обезопаси л.а. автоекспертът изследва времето на обажданията до единния номер за спешни повиквания 112.

От заключението на съдебно техническата експертиза е видно, че първият сигнал до единния номер за спешни повиквания 112, за това, че в средата на разделителната ивица има аварирал автомобил и човек на пътя е бил подаден в 0.59 ч.от Селим Шахир.

Вторият сигнал до телефона за спешни случаи е бил подаден в 1.09 ч. от П.Б. и в него се съобщава, че има аварирал автомобил в средата на разделителната ивица, който е без светлини.

Според експерта, водачът на л.а. Пежо е имал техническата възможност да обозначи МПС като опасност на пътя, като постави предупредителен светлоотразителен триъгълник на разстояние не по-малко от 100 м. в пътната лента, заета от него, срещу посоката на приближаващите автомобили и да включи аварийни предупредителни светлини.

Според експерта, водачът на т.а.,,ДАФ FT“ е имал техническа възможност да забележи спрелият на пътното платно л.а. "Пежо", в зоната на осветеност пред автомобила при движението на къси светлини, при светлинен сноп от левия и десния фар с 1/2 до 1/3 застъпване, при осветеност минимум 2.0 1х от разстояние ~ 70.00 - 75,00 м.

Водачът на т а. ,,ДАФ’’ е имал техническа възможност да забележи спрелият на пътното платно л.а. "Пежо", в зоната на осветеност пред автомобила при движението на къси светлини, при светлинен сноп от левия и десния фар с 1/2 до 1/3 застъпване, при осветеност минимум 0.5 1х от разстояние = 95.00- 100.00 м.

Опасната зона за спиране на товарен автомобил /влекач/ ,,ДАФ’’ FT с рег. № 81 AAF 321 и прикачено към него полуремарке с per, № 81 AAF 349 при скорост на движение 89.00 км/ч. е равна на S_оз= 111.27 м.

Според експерта, водачът на т.а.,,ДАФ FT“  с рег. № 81 AAF 321 се е движил с технически несъобразена скорост, при която опасната му зона е по-голяма от осветения участък пред автомобила и същият не е имал техническата възможност да предотврати ПТП, като предприеме аварийно спиране, тъй като опасната му зона за спиране е по-голяма от дължина на осветените зони пред автомобила на къси светлини на фаровете.

При скоростта на движение на т.а.,,ДАФ FT“ равна и по-малка от 80.89 км./ч. водачът му при адекватна реакция би имал възможност да спре преди мястото на удара и да не настъпи ПТП на 07.06.2020 г.

Мантинелите които са от двете страни на разделителната ивица АМ „Т.“, км 168⁺³⁰⁰ са били разкъсани, огънати и разрушени вследствие на двата сблъсъка. Мантинелите са увредени от двете страни на разделителната ивица между двете платна. Дължината на увредения участък е около 21 м.

Като се има предвид мястото и механизма на ПТП не всички увреждания по мантинелите съответстват изцяло да са причинени при удара между т.а.,,ДАФ FT“ и л.а. "Пежо". Част от уврежданията на мантинелите са в резултат от самокатастрофата -удара на л.а. "Пежо" в нея, при движението му в посока от запад на изток в южното платно за движение и преминаването му в северното платно за движение.

Разпръснати части от л.а. "Пежо‘‘ се намират на разстояние от около 4.00 м. до 68.00 м. западно от мястото на удара в лявата пътна лента на северното платно за движение, като част от тях са в непосредствена близост до южната му граница с разделителната ивица.

Според експерта, водачът на т.а.,,ДАФ FT“  е имал техническата възможност да не допусне настъпването на ПТП и да спре преди мястото на удара с л.а. "Пежо" и пешеходеца, като своевременно възприеме опасността и предприеме аварийно спиране, при движение на т.а.,,ДАФ FT“  със скорост равна и по-малка от 80.89 км./ч.. и при адекватна реакция от негова страна.

В съдебно заседание вещото лице уточнява, че в материалите по делото има информация, че водачът на автомобила е бил на пътното платно и е оглеждал автомобила вследствие на първия сблъсък в мантинелите. На основание на графико-аналитичния анализ, който е направен на мащабната скица след сблъсъка и разположението на тялото, гледано от хода на движение, експертът прави извод, че водачът на лекия автомобил най-вероятно е бил пред автомобила, или реално северно от предната част на автомобила.

Експертът в съдебно заседание  е посочил, че няма информация по делото дали водачът на лекия автомобил е бил с лице или гръб към автомобила и че това обстоятелство няма как да се установи.

Според експерта, триъгълникът и светлоотразителната жилетка трябва да бъдат в автомобила на такова място, че след като аварира автомобилът, веднага да могат да се вземат и поставят за обозначаване на аварията.

Експертът в съдебно заседание  е посочил, че по делото няма данни къде е бил светлоотразителният знак - дали е бил в багажника, или при водача. При преминат годишен технически преглед водачът е длъжен да покаже, че има светлоотразителен триъгълник, светлоотразителна жилетка, пожарогасител и аптечка. Те обикновено се намират в багажника, на левия или десния борд на багажното отделение, прикрепени странично на стойка в автомобила.

В протокола за оглед е посочено „на 24,20 м западно от ориентира е намерена кора от багажник кутия за авариен триъгълник“. Според експерта, това не противоречи на констатацията, че този триъгълник е бил захванат на някоя от корите на багажното отделение на лекия автомобил и след катастрофата е бил отхвърлен на определено разстояние което е 24,20 м. западно от ориентира.

Експертът е посочил, че не може да се каже категорично кога е изхвърчал триъгълникът, но най-вероятно това е станало при сблъсъка на товарния и лекия автомобил. От първия сблъсък има само строшени мантинели  и навлизане частично на предния край на лекия автомобил в изпреварващата лента на пътното платно.

Според експерта, не могат да се разграничат всички деформации по автомобила. Първият сблъсък е настъпил с предна част в мантинелата. Товарният автомобил е блъснал лекия автомобил в предна дясна част. Също има припокриване на ударите, затова категорично не може да се каже кое е от първия и кое от втория сблъсък.

Първият сигнал за настъпило ПТП е получен към 00:59 ч., посочено е на стр. 12 от експертизата. Вторият сигнал, че е настъпило вече ПТП е получен в 1:08 ч. Няма информация в тези 9 минути какви са били точно действията на водача на лекия автомобил. Единствено има едни свидетелски показания, че пред автомобила има човек, който го оглежда. Тези свидетелски показания са от досъдебното производство.

На стр. 12 от експертизата, най-долният абзац, е описано, че скоростта, съгласно приложения тахолист, е 89 км/ч. Непосредствено след това пада на 0 км/ч, което означава, че това е скоростта в момента на удара и сблъсъкът между товарния автомобил и лекия автомобил е настъпил към 1:08 ч.

На стр. 13 от експертизата е посочено, че зад товарния автомобил участвал в ПТП се е движел друг товарен автомобил ,,ДАФ’’’, който е обозначен с рег. № 81AAF321. Съгласно таймкода на приложения видеозапис, към който има видеотехническа експертиза, изготвена от експерт, е доказано, че самият сблъсък е настъпил в 1ч 7 мин и 38 сек., което потвърждава, че сблъсъкът, съгласно приложения тахолист, е в 1:08 ч., което означава, че осмата минута започва от първата до 60-тата секунда на приложения тахолист.

         В съдебно заседание експертът е уточнил, че технически правилно е пострадалият да обезопаси лекия автомобил, като включи аварийните светлини. В протокола за оглед на местопроизшествието е описано разположението на лекия автомобил след ПТП. Би следвало, ако има включени аварийни светлини и са работели и не са аварирали след сблъсъка, да бъдат описани в този протокол за оглед, а те не са описани.

На въпроса дали след настъпване на първоначалния удар в мантинелата, аварийните светлини са работили, експертът отговоря хипотетично, като посочва, че за да мине преглед и за да се движи нощно време, автомобилът трябва да бъде с изправни къси и дълги светлини. Посочва, че хипотетично, при един елементарен сблъсък е възможно крушката при сблъсъка да изгори, да окъси и съответно светлините от да не работят. При по-тежък сблъсък като този, за да събори двата реда мантинели и да премине в насрещното движение, също е възможно електрическата система да е аварирала по някакъв начин, но в конкретния случай не може да се каже дали това се е случило или не по отношение на светлините на автомобила, тъй като в материалите по делото и в досъдебното производство няма такава информация.

Относно възприятията на шофьора на товарния автомобил, по делото единствено от показанията в досъдебното производство е разпитан водачът С.Б. и той твърди, че е възприел авариралия автомобил непосредствено преди сблъсъка и също твърди, че е нямал никакви светлини.

         Според експерта, не може да се отговори на въпроса дали частите от мантинелите, които са били по платното, са били видими за водача на товарния автомобил. За да бъдат видими, светлоотразителните части трябва да бъдат обърнати по определен ъгъл спрямо посоката на движение на автомобила. Ако са напречно – не.

         Когато мантинелата е поставена успоредно на пътя, светлоотразителят е перпендикулярно на пътя и осветеният светлоотразител отразява светлината и приближаващият товарен автомобил възприема светлоотразителя като светещ обект. В случая при нарушена мантинела е възможно тези светлоотразители да са счупени или ако не са били перпендикулярно и не могат да светлоотразят светлината на фаровете, тогава водачът на товарния автомобил няма възможност да ги възприеме.

В протокола за оглед нарушената мантинела е описана като участък с нарушена мантинела и не е посочена точната позиция на мантинелата - дали е успоредно или перпендикуларно на пътното платно. Видно от разясненията на експерта, на мантинелата има светлоотразители. Те се виждат, когато някой с нещо ги освети и те светлоотразят и така се възпиремат от водача. Те не могат да осветят пешеходеца, те реално не осветяват излезлия от автомобила водач.

Според експерта, при условие, че водачът на товарния автомобил ,,ДАФ’’се беше движил в дясната пътна лента на северното платно, нямаше да настъпи сблъсък поради факта, че предната част на лек автомобил Пежо е бил частично в лявата или изпреварващата лента и на мащабната скица се вижда, че е заемал почти цялата северна лента, около ¾ и малко повече.

Според експерта, в свидетелските показания в досъдебното производство е посочено, че е имало насрещно движещи се автомобили, които са примигвали, поради неустановена причина, на водача на товарен автомобил,,ДАФ’’. От мястото, където са приближавали тези насрещно движещи се автомобили е имало технически изправна мантинела и не може с категоричност да се каже дали водачът на лек автомобил Пежо, когато е излязъл от автомобила, е бил осветен от тях или не. В автотехническата експертиза, когато изследваме дали е осветен ли е пешеходец или автомобил, се има предвид осветеността на фаровете на този автомобил, който е влязъл в контакт със съответния пешеходец или автомобил и те са изследвани в експертизата.

         Осветеността в конкретния случай е разгледана на стр. 14 от заключението, където има диаграма на светлоразпределението, това е втората диаграма. Първата диаграма е съвсем схематична за луксовете. От втората диаграма се вижда, че петното на светлоразпределение пред движещия се автомобил съответно в едната посока и насрещно движещия се автомобил също щеше да бъде в този осветен участък. Като се наложат и се съпоставят насрещно движещите се автомобили, се вижда, че осветеността в ляво от левия габарит на този автомобил, който е изследван, това се отнася и за насрещно движещия се, това петно няма да може да освети самия пешеходец, който е бил пред автомобила, или северно на автомобила. Вероятно частично би осветил авариралия автомобил, но той ще го освети откъм страната, от която приближава, а не от страната на товарния автомобил т.е. авариралият автомобил ще бъде видим за насрещно движещия се автомобил, но не и за автомобила ,,,,ДАФ’’’’. От техническа гледна точка това няма да способства за видимостта на лек автомобил ,,ДАФ’’.

         На стр. 15 и 16 е изследвано петното на светоразпределение, това, което е на схемата за която говорихме, при тъмен обект и при светъл обект. Когато е тъмен обекта, за да бъде видим нощем, е необходимо да бъде осветен с около 2 лукса интензитет на осветяването. Когато е със светли дрехи, светъл обект е необходимо да бъде осветен с 0,5 лукса интензитет. Заключението, което съм дал е, че когато е тъмен обектът дължината на осветеност пред автомобила с една втора до една трета застъпване е му 70м и 75 м. за товарни автомобили, а при осветеност 0,5 лукса, дължината на осветеност е между 95 м и 100 м. пак съответно между една втора и една трета застъпване на двете петна пред левия и десния фар.

От показанията на свидетеля Г.К.В. се установява, че работи в Пътна помощ, не си спомня много за произшествието. За конкретното ПТП си спомня, че карал друга кола от друго произшествие в посока гр. П. към село Зетьово. Точно преди надлеза за АМ Марица имало спряла кола отстрани и една кола по средата при мантинелите.

От дясната страна в посока П. имало спряла кола в аварийното и по средата на двете мантинели имало ударена кола. Част от мантинелата била откъсната, била на платното. Не спрял, не му е известно какво се е случило. Посочва, че колата се показвала в скоростната лента в посока С., много малко. Показвала се повече мантинелата, била скъсана. Нямало пуснати светлини на колата, имало лека мъгла. Не може да каже дали е имало изправен човек до колата.

От показанията на свидетеля П.Х.Б. се установява, че видял някакво произшествие и по тази причина се обадил на номер 112. Не е видял самото произшествие.

Прибирал се от И. в родното си място гр. Б.. Не може да каже колко часа е било вечерта, след като минал границата, пътувал в посока Б.. Тогава бил разбит участъка между гр. П. и гр. С.З. на АМ ,,Т.‘‘ и карал в ускорителната лента, за да избегне дупките в дясната страна. В последния момент видял автомобил, който избегнал и тъй като нямало как да спре на магистрала и да се върне назад, продължил и подал сигнал на 112. Това е всичко, което видял. На телефон 112 казал на кой километър бил автомобила, бил в неговата лента в посока гр. Б..

Автомобилът бил до мантинелата в ускорителната лента в посока гр. Б.. Било вечерта, тъмно - не може да даде подробна информация, тъй като това станало мигновено и той бил изморен след 17 часа пътуване.

Не е видял светлини на колата, щяло да му направи впечатление, тъй като е международен шофьор. Нямало светлини или данни, че там има нещо, не видял светлини.

При разпита в гр. Б., посочил това, което тогава си спомнял. Това, което тогава казал в полицията и на 112, тези обстоятелства видял тогава и ги съобщил. Към момента не може да се сети за нещо повече. Тогава видял, че имало един автомобил, изглеждал на обърнат автомобил, в неговото платно в посока към гр. Б. ускорителната лента. Не може да посочи повече, защото го видял в последния момент и успял да го избегне. Погледнал първо на кой километър се намира и подал сигнал на 112, понеже на автомагистрала нямало право да кара назад.

В посока гр. Б. била част от автомобила, в скоростната лента. Мисли, че била по таван и имало разрушена мантинела в неговото платно, за отсрещното не може да каже. Не може да посочи дали е имало други спрели автомобили или аварирали. Участъкът, в който видял колата мисли, че е бил прав. Участъкът бил разбит там. Времето било сухо, спокойно.

Имало доста гастарбайтери, които пътували към Т.. В неговата посока имало доста трафик, който след гр. П. започнал да намалява, като след 00,00 часа нямало трафик. Нямало мъгла.

От показанията на свидетеля С. И.И. /съпруг на ищцата А.И.И./ се установява, че с ищцата К. се познава от много време, с пострадалия Н. И. били съученици и приятели. Пострадалият продавал кафе, правел шпакловки, преди инцидента живеел с майка си и имал една дъщеря, която живеела при него и при майка си. Разделил се с жена си, когато детето било на година – година и половина. Детето живеело и при баща си, и при майка си. И двамата родители помагали в отглеждането на детето.

Посочва, че пострадалият при процесното ПТП Н. и майка му били много близки и никога не са се разделяли. Н. бил като баща на Х. и А.. Бащата на Н. починал, когато последният бил на 10 г.

Сочи, че А. живее една -две улици нагоре. А. е дъщеря на К.П., А. и Х. са брат и сестра на Н.. Н. живеел с майка си - К., а дъщерята на Н. също се казва А., кръстена е на леля си.

Твърди, че е живял с тях преди казармата, до 22 годишна възраст. От 16 г. е женен за А., докато постъпи в казармата живели заедно.  Докато бил в казармата гледали дъщеря му до три години.

Посочва, че ищците още преживявали загубата на брат си, още плачели за него.  Н. имал приятелка в с. О. и ходел при нея в седмицата ведниж. Не е живял там, само пътувал и се връщал обратно.

Свидетелят посочва, че живее с ищцата А. в собствена къща след казармата, но постоянно били при роднините  на съпругата си.

Свидетелят посочва, че с Х. са израснали заедно и са приятели, а с  Н. били съученици.

Свидетелят общувал с Х. всеки ден. Преди казармата не бил женен, когато напуснали дома на К. бил вече семеен, дори с Н. му събрали пари за сватбата. Н. и Х. имали по една стая при К.. После Х. заминал в чужбина и си купил къща в гр. Ч. и към настоящия момент живеел там. Като починал Н., се върнали при майката. Всички се върнали – жена, деца, всички. Те живели най-близо до К., една-две улици ги деляли. Съпругата му полагала грижи за майка си, докато почине.  Съпругата му се грижела за майка си, но Н. помагал повече, тъй като били в една къща.

От показанията на свидетеля А.Б.Ю. се установява, че малкият син на К. – Х.И. е неин зет. Женен е за дъщеря й. Вече 27 години познава семейството на К.П.. Познавала и Н.. Чак на другия ден разбрала, че е претърпял ПТП. Сочи, че добре се разбирали в семейството. Баща им починал много млад. Н. бил най- голямото дете в семейството и бил като баща за брат си и сестра си и те много го слушали.

Разбирали се добре като семейство с майка си, с брат си. Задружно семейство били. Н. живеел с майка си К. в едно жилище. Н. имал една дъщеря, като след развода дъщеря му живеела заедно с баща си Н. и с майка му К.. Най-напред живяли заедно с другите деца - Х. и А., след това те се оженили и се отделили.

К. живяла в махалата в гр. Ч.. Дъщеря й живеела в махалата, а Х. си купил къща в града. А. *** махалата.

Според свидетелката, К. Н.ро починала. Приживе й помагали, но откакто починал синът й Н. се разболяла и малкия й син - Х. се върнал при майка си със семейството си, защото останала самичка, била болна и й помагали. А. също помагала на майка си.

Според свидетелката, ищците трудно преживяли смъртта на майка си и на брат си. Сочи, че пострадалият бил като баща за тях и с него се съветвали. Още им било мъчно, още не били забравили за брат си.

 От показанията на свидетеля М.Н.М. се установява, че познава К. и семейството от 1997 г., тъй като са съседи. Сочи, че бащата на Н. починал на около 30 г. и Н. бил като баща на брат си и сестра си и помагал на всички. Н. живеел заедно с майка си К.. А. живеела отделно с мъжа си след казармата.

След смъртта на Н., Х. заедно със семейството си, се върнал да се грижи за майка си.

Всички били в много близки взаимоотношения, хубаво се разбирали.

Н. преди да почине много се грижел за брат си и за сестра си. Помагал им, пари им давал, понякога Х. идвал да помага на брат си. Х. бил известен период от време в чужбина – една -две години.

След като се изнесли Х. и А. от дома на К., със семействата си продължили да идват в дома й всеки ден. Дъщеря й чистела, перяла на майка си.

Много тежко понесли смъртта на майка си, на която здравето се влошило след смъртта на сина й.

От показанията на свидетеля Б.М.Б. се установява, че братовчедка му е съпруга на ищеца Х.И..

Познава Н. А. от няколко години. Приятели били, работели заедно в чужбина по няколко месеца.

Една-две години пътували и работели в чужбина за по два месеца и се връщали. Две години пътували така. В Дания били, работели на частно. Познава пострадалия от две години преди смъртта му. Вечерта, в която се случила трагедията му звъннал по телефона през нощта, след полунощ.  Сочи, че искал помощ от него, казал, че е направил ПТП. Искал да го вземе. Питал „Къде си?“, а той казал „От село О., пътя до Ч.“. Докато свидетелят тръгне към мястото е станало ПТП.

Свидетелят е посочил, че не знае дали пострадалият е звънял на полицията, за да каже че е катастрофирал. Искал свидетелят да го вземе преди да дойде полицията. Като се чули по телефона, звучал много нормално. Само казал, че е направил ПТП  и да го вземе. Казал къде е и докато свидетелят отиде там, станало ПТП. Посочва, че пострадалият имал приятелка в село О., с която не живеел, а се виждали от време на време.

 

         Предвид установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Претенцията е за репариране на вреди при специфичните условия, визирани в чл. 513, ал. 1, вр. чл. 511, ал. 1 КЗ. Цитираната разпоредба регламентира възможността увредено от транспортно произшествие лице, реализирано на територията на Република Б. от МПС с чуждестранна регистрация от държава – членка на системата "Зелена карта", да реализира правото си на обезвреда спрямо Националното бюро на българските автомобилни застрахователи. Съгласно чл. 506, ал. 2 КЗ, бюрото е представително национално бюро на застрахователите за Република Б. в Съвета на бюрата, като участва и съдейства за функционирането на системата "Зелена карта" и задължителната застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите в държавите членки и в държавите, подписали Многостранното споразумение. Съгласно чл.513, ал.1 КЗ, в случаите на съдебен иск, произтичащ от застрахователно събитие по чл. 511, ал. 1 или 2 КЗ, и при спазване на реда по чл. 511, ал. 3 КЗ, бюрото е единствено процесуално легитимирано пред компетентния български съд, освен ако искът е предявен срещу застрахователя на виновния водач.

В случая са налице елементите от фактическия състав за реализиране на отговорността на Националното бюро на българските автомобилни застрахователи за причинените неимуществени вреди, а именно - виновно и противоправно поведение на водача на увреждащия тежкотоварен автомобил, намиращо се в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат, вреди, както и компетентност на бюрото, предвид характера на пътнотранспортното произшествие на територията на Република Б., причинено от водач на МПС с турска регистрация, чиято отговорност е била валидно застрахована в Република Т. с покритие за Б..

При така приетата фактическа обстановка, установена от събрания по делото доказателствен материал, съдът намира, че са налице условията за ангажиране отговорността на ответника по предявения срещу него иск.

В конкретния случай е налице влязла в сила присъда № 27/03.10.2022 г., постановена по НОХД № 699/2022 г. по описа на Окръжен съд - С.З.,  с която подсъдимият С.Ю.Б. ( С.Ю.Б.) е признат за виновен в това, че на 07.06.2020 г. на км.168+300 на АМ „Т.“, в района на гр.Ч., обл.С.З., в посока на движение Б.-С. и направление изток-запад, при управление на моторно превозно средство (МПС) – товарен автомобил влекач марка,,ДАФ“, модел „ XF 480 FT“, с рег. № 81 AAF 321, с прикачено към него полуремарке с рег. № 81 AAF 349, нарушил правилата за движение по пътищата, предвидени в Закона за движение по пътищата, а именно: -чл.8, ал.1 от ЗДвП – като водач на пътно превозно средство не изпълнил задължението си да използва дясната половина на пътя по посока на движението си, освен в случаите, когато с пътен знак или със светлинен сигнал е указано нещо друго, като управлявал МПС с прикачено към него полуремарке в лява лента без наличие на основанията за това; -чл.15, ал.1 от ЗДвП – на пътя, като водач на пътно превозно средство, не изпълнил задължението си да се движи възможно най-вдясно по платното за движение, а когато пътните ленти са очертани с пътна маркировка, да използва най-дясната свободна лента, като управлявал МПС с прикачено към него полуремарке в лявата изпреварваща пътна лента на автомагистралния път, а не се движил в най-дясната свободна пътна лента по посоката си на движение; -по чл.20, ал.2, изр.2 от ЗДвП – като водач на МПС не изпълнил задължението си да намали скоростта и в случай на необходимост да спре, когато възникне опасност за движението, като при управление на МПС с прикачено към него полуремарке със скорост на движение от 89 км/ч не реагирал и не предприел своевременно безопасно екстремно спиране на товарния автомобил за установяването му преди мястото на удара с лек автомобил марка „Пежо 306“ с рег. № СТ 9592 РК и пешеходеца Н. И.А., когато е имал техническа възможност да забележи светлосив лек автомобил марка „Пежо 306“ с рег. № СТ 9592 РК, спрял напречно на платното му за движение, при дължина на конкретната му видимост до лекия автомобил от около 120 м., която е била по-голяма от дължината на пълния му спирачен път (опасна зона) от 113,72 м., като с деянието си по непредпазливост е причинил смъртта на Н. И.А., ЕГН ********** *** Загора, поради което и на основание чл.343, ал.1, б.“в“, предл.1, вр. с чл.342, ал.1 НК и чл.58а, ал.4, във вр. с чл.55, ал.1, т.1 е и осъден на една година „лишаване от свобода”. На основание чл.66, ал.1 НК е отложено изпълнението на така наложеното наказание лишаване от свобода на подсъдимия С.Ю.Б. с изпитателен срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила. Осъден и на лишаване от право да управлява МПС за срок от една година.

Поради това и на осн. чл. 300 от ГПК следва да се приеме, че е налице влязла в сила присъда на наказателен съд, която е задължителна за гражданския съд за това дали е извършено деянието, неговата противоправност и за виновността на дееца. Поради това в случая не се налага изследването на въпросите дали е извършено деянието, неговата противоправност и за виновността на дееца, т. е. въпроса има ли деликт, да се извършва отделно в рамките на настоящото исково производство.

В този смисъл настоящата съдебна инстанция счита, че са налице всички елементи на фактическия състав на визираната в чл. 513, ал. 1, вр. чл. 511, ал. 1 и чл. 506, ал. 2 КЗ безвиновна отговорност на Националното бюро на българските автомобилни застрахователи, поради което предявеният иск се явява доказан по основание.

Съгласно чл. 52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Съгласно задължителните за съдилищата указания, дадени в ППВС № 4/23.12.1968 г., справедливостта, като критерий за определяне размера на обезщетението при деликт, не е абстрактно понятие, а предпоставя винаги преценка на обективно съществуващи конкретни обстоятелства - обема, характера и тежестта на уврежданията, интензитета и продължителността на търпимите болки и страдания, физическите и психологически последици за увредения, преценени адекватно и в тяхната съвкупност, при това в мотивирано изложение за преценката на приноса им спрямо увреждането, а не единствено с изброяването им, като релевантни за определяне на справедливо обезщетение. В постановени по реда на чл. 290 и сл. ГПК редица решения на ВКС: № 749/05.12.2008 г., по т. д. № 387/2008 г. на ІІ т. о.; № 124 от 11.11.2010 г., по т. д. № 708/2009 г. на ІІ т. о.; № 59/29.04.2011 г., по т. д. № 635/2010 г. на ІІ т. о.; № 66 от 03.07.2012 г., по т. д. №619/2011 г. се излага становището, че понятието "неимуществени вреди включва всички онези телесни и психически увреждания на пострадалия и претърпените от него болки и страдания, формиращи в своята цялост негативни битови неудобства и емоционални изживявания на лицето, намиращи отражение не само върху психиката, но създаващи социален дискомфорт за определен период от време, а понякога и реална възможност за неблагоприятни бъдещи прояви в здравословното състояние, както и че критерият за справедливост, поради паричния израз на обезщетението, е всякога детерминиран от съществуващата в страната икономическа конюнктура и от общественото му възприемане на даден етап от развитие на самото общество в конкретната държава.  

По отношение на ищцата К.П.М. /починала в хода на произвоството/:

В настоящия случай при определяне на обезщетението съдът съобрази родствената връзка между ищцата К.П.М. /майка на починалия  вследствие на процесното ПТП Н. А./ и самия пострадал /родител-дете/, както и близките отношения между тях. Житейски погледнато, загубата на дете е най-голямото и необратимо нещастие, което може да се случи на родител. Чувството на безпомощност пред безвъзвратното отнемане на най-скъпото същество е непреодолимо и скръбта е неизмерима и причинява неимоверни страдания, които  неминуемо водят до промяна както в мирогледа на родителя, така и в поведенческите му реакции. Смъртта на син, в работоспособна възраст се е отразила изключително негативно върху психичното състояние на ищцата, болките и страданията й са били изключително силни и интензивни и са я съпътствали до края на дните й.

В психологически план след неочакваната смърт на сина й, ищцата М. изпитвала дълбока болка, влошило се здравословното й състояние. Това мъчително за психиката й състояние  е нанесло трайни поражения на душевното здраве, общото състояние и баланс на личността й. Настъпила е безвъзвратна промяна в живота й, която се е отразила на цялостното и функциониране.

Внезапната смърт на сина й, починал  вследствие на процесното ПТП е лишила завинаги ищцата М. от синовна обич, подкрепа и опора. Следва да се има предвид и факта, че пострадалият е живял в едно домакинство с майка си след смъртта на баща си, бил й е опора и подкрепа.

Смъртта на дете на всякаква възраст и при всякакви обстоятелства е най-тежкия удар, който родител може да преживее, поради което трудно може паричен еквивалент да компенсира тежкия психически товар. Преминаването през мъката на родителите е много дълго, трудно и болезнено, но съобразявайки горните критерии съдът определи размера на обезщетението от 150 000 лв. за ищцата М..

 

По отношение на ищците Х.И.А. и А.И.И. /брат и сестра на починалия/:

С ТР № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС се прие, че материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в Постановление №4 от 25. V. 1961 г. и Постановление № 5 от 24. ХІ. 1969 г. на Пленума на Върховния съд, и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. Обезщетение се присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му вреди. В мотивите на коментираното ТР е разяснено, че най-близките на починалия се ползват с право на обезщетение, тъй като поради естеството на съществувалата житейска връзка е логично да се предполага, че те търпят пряко, непосредствено и за продължителен период от време значителни по степен морални болки и страдания от загубата му. Правото на най-близките да получат обезщетение не е абсолютно и не може да бъде реализирано, ако претендиращият обезщетение не докаже, че действително е претърпял неимуществени вреди, които е справедливо да бъдат обезщетени, съгласно чл. 52 ЗЗД. От гледна точка на чл. 52 ЗЗД обаче е справедливо и други лица, извън най-близкия семеен и родствен кръг да могат да получат обезщетение за неимуществени вреди, ако са създали с починалия постоянна, трайна и дълбока емоционална връзка, заради съдържанието на която търпят морални болки и страдания от смъртта му, сравними по интензитет и продължителност с болките и страданията на най-близките. Отричането на правото на обезщетение при реално проявени и доказани неимуществени вреди от загубата на близък човек противоречи на принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД и на гарантираното с чл. 6, ал. 2 от Конституцията на Република Б. и с чл. 20 и чл. 47 от Хартата за основните права в Европейския съюз равенство на всеки пред закона. Възможността за обезщетяване на други лица, извън изброените в Постановление № 4/61 г. и Постановление на 5/69 г., следва да се допусне като изключение - само за случаите, когато житейски обстоятелства и ситуации са станали причина между починалия и лицето да се породи особена близост, оправдаваща получаването на обезщетение за действително претърпени неимуществени вреди, наред с най-близките на починалия или вместо тях, в случай, че те не докажат, че са претърпели вреди от неговата смърт. Особено близка привързаност може да съществува между починалия и негови братя и сестри. В традиционните за българското общество семейни отношения братята и сестрите, са част от най-близкия родствен и семеен кръг. Връзките помежду им се характеризират с взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост. Когато, поради конкретни житейски обстоятелства, привързаността е станала толкова силна, че смъртта на единия от родствениците е причинила на другия морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка, справедливо е да се признае право на обезщетение за неимуществени вреди и на преживелия родственик. В тези случаи за получаването на обезщетение няма да е достатъчна само формалната връзка на родство, а ще е необходимо вследствие смъртта на близкия човек преживелият родственик да е понесъл морални болки и страдания, които в достатъчна степен обосновават основание да се направи изключение от разрешението, залегнало в постановления № 4/61 г. и № 5/69 г. на Пленума на ВС - че в случай на смърт право на обезщетение имат само най-близките на починалия.

В настоящия случай от показанията на разпитаните свидетели, които съдът кредитира изцяло, като непосредствени, непредубедени и непротиворечиви се установява, че ищците и брат им са поддържали близки и топли отношения, характеризиращи се с обичайната и типична за нашето общество връзка между брат и сестра на взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост, разбирателство, помощ, доверие и уважение. В действителност между ищците и пострадалия е имало близка родствена връзка, същите са поддържали редовен контакт, подкрепяли са се взаимно в случай на необходимост. Съдът обаче намира, че това са типичните проявления на близка родствена връзка между брат и сестра и в случая не е установено по своето съдържание и интензитет връзката между ищците и техния брат да надхвърля обичайните предели на доверие, любов и подкрепа. Не са събрани доказателства, въз основа на които може да се направи извод, че по своето съдържание и интензитет връзката на ищците с брат им Н.  надхвърля обичайните предели на взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост, присъщи за тази родствена връзка. Поради това, съдът приема, че по делото не е установено, ищците А.И. и Х.И. да са преживяли морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене присъщите за съответната родствена връзка, респ. че е налице изключителен случай по смисъла на горепосоченото тълкувателно решение. За да е оправдано изключението, е необходимо да съществуват особени и конкретно установени житейски обстоятелства, породили необичайно силна привързаност, която съответно да може обективно да причини морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка. Такива конкретни житейски обстоятелства, съдът намира, че в случая не са налице. Не се установяват и морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка, породени от внезапната загуба на близък член на семейството. Съдът не оспорва наличието на болки и страдания на ищците, продължаващата тъга, но не намира, че същите са от вида на тези, които подлежат на обезщетяване с оглед задължителните указания, посочени в Тълкувателно решение 1/2016 от 21.06.2018 г. на ОСНГТК на ВКС.

Предвид гореизложеното, съдът приема, че ищците А.И. и Х.И. не установяват пълно и главно наличието на особена близка привързаност – трайна и дълбока емоционална връзка с починалия, породила значителни душевни болки и страдания, извън традиционно присъщите за родствената връзка. Затова съдът приема, че принципът на справедливостта не налага включването на ищците в кръга на най-близките лица, имащи право на обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на брат им  Н. И.А., поради което предявените искове са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.

Предвид гореизложеното, съдът намира, че следва да отхвърли предявените искове от Х.И.А., ЕГН ********** и А.И.И., ЕГН **********, всички с адрес: ***, чрез адв.П.К. против: „Н.“ със седалище и адрес на управление: гр. С. *** за заплащане на сумата от по 20 000 лева за всеки от тях, като частични от 60 000 лева за причинените им неимуществени вреди от смъртта на техния брат Н. И.А. в резултат на ПТП, настъпило на 07.06.2020 г., ведно със законната лихва от 14.06.2020 г. до окончателното изплащане на вземането като неоснователен и недоказан.

От страна на ответното дружество е направено възражение за съпричиняване от страна на пострадалия.

Съобразно с въведеното с т. 7 ППВС 17/1963 г. правило съпричиняване, по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, е налице когато с действието или бездействието си пострадалият обективно е способствал за настъпване на вредоносния резултат или за увеличаване размера на вредоносните последици, т. е. когато приносът му в настъпването на увреждането е конкретен, независимо дали поведението му като цяло е било противоправно, в частност - в нарушение на Закона за движение по пътищата и виновно. Приложението на посоченото правило е обусловено от наличието на причинна връзка между поведението на пострадалия, с което обективно е създал предпоставки или възможности за настъпване на увреждането, т. е. в хипотеза, когато е налице причинна връзка между действията или бездействията на пострадалия и вредоносния резултат. В този смисъл е и задължителната съдебна практика - т. 7 на ППВС № 17/63 г.

От заключението на назначените две експертиза по делото се установява, че самокатастрофиралият автомобил не е бил сигнализиран със светлоотразителен триъгълник.

Непосредствено преди ПТП пострадалият Н. А. е бил извън л.а. "Пежо" и се е намирал на платното за движение. Пешеходецът е бил в близост до предната част на автомобила и е бил без светлоотразителна жилетка.

Водачът на л.а. "Пежо" - Н. А. /в конкретния случай е бил извън л.а./ е имал техническата възможност да забележи светлините на фаровете на приближаващия т. а. ,,ДАФ’’.

Водачът на л.а. "Пежо" е имал техническата възможност да обозначи автомобила, като включи аварийни предупредителни светлини и да постави предупредителен светлоотразителен триъгълник на разстояние не по-малко от 100 м. в пътната лента, заета от него в посоката на приближаващите автомобили.

При иззетата по надлежен ред кръвна проба от трупа на Н. А. е установено наличие на съдържание на етилов алкохол в кръвта 1,71 %0 /промила/, което отговаря на средна степен на алкохолно опиване.

Средната степен на алкохолно опиване се характеризира със значителни нарушения в мисловната дейност, съобразителността, вниманието, ориентировката, координацията на движенията. Налице са забавени реакции, афекти, понякога сънливост, както и признаци на значително потискане на ЦНС с понижение на чувствителността за болка.

От заключението се установява, че първият сигнал за настъпило ПТП е получен към 00:59 ч., посочено е на стр. 12 от експертизата. Вторият сигнал, че е настъпило вече ПТП е получен в 1:08 ч. Няма информация в тези 9 мин. какви са били точно действията на водача на лекия автомобил. Единствено има едни свидетелски показания, че пред автомобила има човек, който го оглежда.

От събраните гласни показания, които кореспондират изцяло със заключенията  на експертизите, се установява, че загиналият при ПТП Н. А. е бил в състояние да предприеме мерки по обезопасяване на мястото, както и на собствения си живот. Провел е разговор с негов близък, за да го прибере от мястото на ПТП, като свидетелят сочи, че е бил в добро състояние.

Съдът счита, че в периода на посочените по-горе 9 мин.между обажданията към Национален телефон 112, той е разполагал с възможност да предприеме действия за предотвратяване на ПТП.  

Съдът счита, че с поведението си загиналият при ПТП Н. А. е допуснал множество нарушения на ЗДвП – чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗдвП - на водача на пътно превозно средство е забранено да управлява пътно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или след употреба на наркотични вещества или техни аналози.

Същият е нарушил и разпоредбата на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, където е посочено, че водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват и са длъжни при движението си да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие, като са длъжни да контролират във всеки момент ППС, което управляват. Безспорно се установи от данните по делото, че водачът на л.а. „Пежо 306“ с рег.№СТ 9592 РК първоначално е самокатастрофирал, като е нарушил целостта на мантинелите на АМ „Т.“ за около 20метра и е пресякъл с автомобила си в насрещното платно за движение на автомагистралата в посока Б. – С..

Съдът намира също така, че с поведението си водачът на лекия автомобил „Пежо 306“ е нарушил и разпоредбата на чл. 97, ал. 3 във вр. с ал. 1 от ЗДвП. Съгласно ал. 1 на посочената разпоредба, на път извън населено място водачът на недвуколесно пътно превозно средство, спряно на платното за движение поради повреда, е длъжен незабавно да го измести извън него.

Съгласно ал. 3 на посочената разпоредба, в случаите по ал. 1 и 2, когато изместването е невъзможно, водачът е длъжен да обозначи повреденото превозно средство с предупредителен светлоотразителен триъгълник или по друг подходящ начин, така че то да бъде забелязано навреме от водачите на приближаващите се пътни превозни средства. Съгл. чл. 97, ал. 4 от ЗДвП, предупредителният светлоотразителен триъгълник се поставя на разстояние не по-малко от 30 метра от повреденото пътно превозно средство, в пътната лента, заета от него, и срещу посоката на движение на заобикалящите го пътни превозни средства. На автомагистрали и пътища с разрешена скорост на движение над 90 km/h предупредителният светлоотразителен триъгълник се поставя на разстояние не по-малко от 100 метра.

Горепосочените нарушения на ЗДвП от страна на водача на лекия автомобил, ,,Пежо‘‘ са в причина връзка с настъпилото на 07.06.2020г. на АМ „Т.“  ПТП.

Налице и нарушение на чл. 55, ал 1 от ЗДвП - на път, обозначен като автомагистрала или скоростен път със съответния пътен знак, е разрешено движението само на автомобили и мотоциклети, чиято конструктивна максимална скорост надвишава 50 km/h. Движението на други пътни превозни средства, както и движението на пешеходци, воденето на животни и навлизането на автомобили, теглещи пътни превозни средства с гъвкава връзка, е забранено

От заключението на експертизите, както и от останалите данни по делото, се установява, че пострадалият Н. А. непосредствено преди ПТП е бил извън л.а. "Пежо” и се е намирал на платното за движение на АМ „Т.“. Пешеходецът е бил в близост до предната част на автомобила, като безспорно е установено по делото, че вторият сблъсък е между т. а. ,,ДАФ’’ и пешеходеца Н. А.  се намира: по дължина на пътното платно - на около 3.00 - 5.00 м западно от ориентира Ор, по ширина на пътното платно - на около 3.50 - 4.00 м северно от южната граница на платното за движение.

Видно и от мащабна скица /стр. 324 от делото/ се установява, че пострадалият е бил около разделителната линия /3.50 - 4.00 м./ в южното платно за движение на платното, като с поведението е създал опасност не само за собствения си живот, но и за останалите участници в движението. 

Съобразявайки поведението на пострадалия към момента на ПТП, респективно отчитайки обстоятелството за нарушение на правилата за движение от двамата участници в ПТП, съдът намира, че приносът на пострадалия следва да се определи в размер на 80 %. Поради горното, при определения общ справедлив размер на неимуществени вреди от 150 000 лева за ищцата К.М. /починала в хода на производството/, искът следва да бъде уважен за сумата от 30 000 лева, а за горницата до пълния претендиран размер следва да се отхвърли като неоснователен.

По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

В чл. 429, ал. 2, т. 2 и чл. 493, ал. 1, т. 5 от КЗ изрично е регламентирано, че застрахователното покритие включва и лихвите за забава. Следователно, застрахователят отговаря за лихвата за забава, когато застрахованият отговаря за тях пред увреденото лице, което в хипотезата на деликта произтича от правилото на чл. 84, ал. 3 от ЗЗД, но само за лихвите за забава в рамките на застрахователната сума и считано от датата на уведомяване от застрахования за настъпването на застрахователното събитие или от датата на уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице, която от датите е най-ранна – арг. от чл. 429, ал. 3 и чл. 430, ал. 1, т. 2 от КЗ.

В случая ищците претендират лихва за забава от 14.06.2020 г. От представените доказателства се установява, че на 16.07.2020 г. /л.17 от делото/, ответникът е уведомен за настъпване на застрахователното събитие, видно от известие за доставяне. Следователно, съдът като съобрази горепосочените разпоредби приема, че 16.07.2020 г. е датата, на която застрахователят е уведомен за настъпване на застрахователното събитие и от този момент следва да се начислява лихва за забава, като за периода от 14.06.2020 г. до 15.07.2020 г. искът за законна лихва следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

По отговорността за разноски:

На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца разноски в производството.

В договора за правна защита и съдействие е посочено, че процесуалното представителство е осъществявано безплатно.

Съгласно нормата на чл. 38, ал. 2 ЗА адвокатът, оказващ безплатно адвокатска помощ, има право на адвокатско възнаграждение, ако се касае за случай по чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА и ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски. Съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по Закона за адвокатурата и осъжда другата страна да го заплати. Изявленията за наличие на конкретно основание за оказване на безплатна помощ по чл.38, ал. 1 от ЗА обвързват съда и той не дължи проверка за съществуването на конкретната хипотеза.

Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредба № 1 за процесуално представителство, защита и съдействие по дела с определен интерес възнагражденията са следните: при интерес от 100 000 лв. до 500000 лв. – 8650 лв. плюс 4 % за горницата над 100 000 лв.

Съгласно разпоредбата на § 2а от ДР на Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения на ВАС, за регистрираните адвокати по ЗДДС, дължимият данък върху добавената стойност се начислява върху възнагражденията по тази наредба и се счита за неразделна част от дължимото от клиента адвокатско възнаграждение, което се дължи съобразно разпоредбите на Закона за данъка върху добавената стойност. В настоящия случай адвокат П.К. е регистриран по ЗДДС и адвокатските възнаграждения се претендират с ДДС, след служебна справка в портал на НАП за лица, регистрирани по ЗДДС.

Следователно, при спазване на посочените правила дължимото адвокатско възнаграждение на адвокат П.К. за осъществено безплатна адвокатска помощ на ищцата К.М. е в размер 3036 лева с ДДС за оказана безплатна помощ на ищцата К.М. /починала в хода на производството/, съобразно уважената част на предявения иск. Посоченият размер на адвокатско възнаграждение следва да се изплати от ответника за процесуалното представителство на   ищцата К.М. в настоящото производство.

На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ищецът следва да заплати на ответника направените разноски.

От страна на ищците е направено възражение за прекомерност по чл.78, ал. 5 от ГПК и за недължимост на адвокатско възнаграждение на адв. Т.Я..

Ответникът претендира адвокатско възнаграждение в размер на 30 300 лева с ДДС, като представя платежни документи за заплатено такова в размер на 30 780 лева с ДДС, като по делото са представени пълномощни, но не и договори за правна защита и съдействие.

Съгласно  чл. 2, ал. 5 от Наредба № 1 от 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждение, същото се определя съобразно вида и броя на предявените искове, за всеки един от тях поотделно - определение № 50469 от 11.11.2022 г. на ВКС по ч. т. д. № 2316/2021 г., II т. о., ТК. определение № 60309 от 2.08.2021 г. на ВКС по ч. т. д. № 2005/2020 г., II т. о., ТК.

По иска, предявен от К.М. /починала в хода на производството/ на ответника е дължимо адвокатско възнаграждение в размер 12751 лв. с ДДС, съгласно чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредба № 1 за минималните размер на адвокатските възнаграждения, във вр. с разп. на §2а от ДР на Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения на ВАС, съразмерно отхвърлената част от иска.

По исковете, предявени от А.И.И. и Х.И.А., ищците следва да заплатят на ответника разноски за адвокатско възнаграждение в размер на по 2 640 лв. с ДДС за всеки един от тях, съгласно чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 за минималните размер на адвокатските възнаграждения във вр. с разп. на § 2а от ДР на Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения на ВАС за всеки един от ищците, съразмерно отхвърлената част от иска.

Ответникът е сторил разноски за вещи лица в размер на 2610 лева, разноски за разпит на свидетел - 70 лева, както и 5 лева ДТ за съдебно удостоверение или общо 2685лв. Съгласно чл. 78, ал. 3 от ГПК, съразмерно с отхвърлената част на исковете, ищците следва да заплатят на ответника разноски в размер на 2 255,40 лева.

На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, сумата от 1 200 лв. за държавна такса, съразмерно уважената част от исковете.

Водим от горните мотиви, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОСЪЖДА „Н.“ със седалище и адрес на управление: гр. С. *** да заплати на Х.И.А., ЕГН ********** и А.И.И., ЕГН **********, всички с адрес: *** в качеството им на наследници на К.П.М., ЕГН **********,*** 3 /починала в хода на производството/ сумата от 30 000 лева /тридесет хиляди лв./, като частичен иск от общия предявен размер от 200 000 лева, представляваща обезщетение за причинените и неимуществени вреди – болки и страдания, вследствие смъртта на сина й Н. И.А. при ПТП на 07.06.2020 г., ведно със законната лихва от 16.07.2020 г. до окончателното и изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за сумата над 30 000 лева до претендираните 150 000 лева, като частичен иск за сумата от 200000 лв., представляваща обезщетение за причинените й неимуществени вреди – болки и страдания и за законна лихва за периода от 14.06.2020 г. до 15.07.2020 г., като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

 

ОТХВЪРЛЯ предявените от Х.И.А., ЕГН ********** и А.И.И., ЕГН **********,***, съдебен адрес:***, офис 10 против „Н.“ със седалище и адрес на управление: гр. С. *** искове за сумата от по 20 000 лева за всеки от двамата, предявени като частични от по 60 000 лева за всеки един от тях, представляваща обезщетение за причинените им неимуществени вреди – болки и страдания, вследствие смъртта на брат им Н. И.А., починал при ПТП на 07.06.2020 г., ведно със законната лихва от 14.06.2020 г., като НЕОСНОВАТЕЛНИ.

 

ОСЪЖДА „Н.“ със седалище и адрес на управление: гр. С. *** да заплати на адв. П.К. от САК със съдебен адрес:***, офис № 10  адвокатско възнаграждение в размер 3036 лева с ДДС /три хиляди тридесет и шест лв./ за оказана безплатна помощ на ищцата К.М. /починала в хода на производството/, съразмерно уважената част от иска.

 

ОСЪЖДА Х.И.А., ЕГН ********** и А.И.И., ЕГН **********, всички с адрес: ***, в качеството на наследници на К.П.М., ЕГН **********,*** 3 /починала в хода на производството/ ДА ЗАПЛАТЯТ на „Н.“ със седалище и адрес на управление: гр. С. *** разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 12 751 лева с ДДС/дванадесет хиляди седемстотин петдесет и един лв./, съразмерно отхвърлената част от иска.

 

ОСЪЖДА Х.И.А., ЕГН ********** и А.И.И., ЕГН **********, всички с адрес: *** ДА ЗАПЛАТЯТ на „Н.“ със седалище и адрес на управление: гр. С. *** разноски за адвокатско възнаграждение в размер на по 2 640 лв. с ДДС за всеки един от тях, или общо 5380 лв., съразмерно отхвърлената част от исковете, предявени от тях на лично основание.

 

ОСЪЖДА Х.И.А., ЕГН ********** и А.И.И., ЕГН **********, всички с адрес: *** ДА ЗАПЛАТЯТ на „Н.“ със седалище и адрес на управление: гр. С. *** разноски в размер на 2 255,40 лева /две хиляди двеста петдесет и пет лв. и 40ст./, съразмерно отхвърлената част от исковете.

 

ОСЪЖДА „Н.“ със седалище и адрес на управление: гр. С. *** да заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, сумата от 1 200 лв. /хиляда и двеста лв./ за държавна такса, съразмерно уважената част от иска.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред П.ския апелативен съд.

                                                             

                                                                 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :