О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №
гр.Сливен, 15.07.2019 година
Сливенският
окръжен съд, наказателна колегия, в закрито съдебно заседание проведено на петнадесети
юли през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРТИН ДАНЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЯНИЦА ЧЕНАЛОВА
Мл.с.СИЛВИЯ
АЛЕКСИЕВА
при секретаря
…………………………………………… и в присъствието на прокурора …………………………………………………… , като
разгледа докладваното от мл.съдия Алексиева вчн дело № 398 по описа на съда за
2019 година, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е въззивно, по реда на чл.249 ал.3 във
връзка с глава ХХІІ от НПК т.е. за проверка на протоколно определение от
30.05.2019 г., постановено в разпоредително заседание, относно произнасянето по
въпроса по чл.248 ал.1 т.3 от НПК.
Образувано е по протест
на представител на Районна прокуратура Сливен, против определение от 30.05.2019
г., постановено в разпоредително заседание по нохд № 408/2019 г. по описа на
Районен съд гр.Сливен, в което районният съд е приел, че на проведеното
досъдебно производство са допуснати отстраними съществени нарушения на
процесуалните правила, които са довели до ограничаване на правото на защита на обвиняемия.
С атакуваното определение,
постановено в разпоредително заседание, проведено на
В частния протест,
който е станал повод за образуване на настоящото производство, се изразява
несъгласие с постановеното в проведеното разпоредително заседание определение за
прекратяване, и с мотивите му, като същито се определя като неправилно и
незаконосъобразно. Навеждат се доводи за липсата на ограничаване на правото на
обвиняемите да разберат в какво са обвинени, поради което не се е стигало до
накърняване на правото им на защита. Представителят на държавното обвинение
счита, че в обстоятелствената част на обвинителния акт ясно и недвусмислено е
посочено участието на обвиняемия Н. в престъплението, което съответствало на
посочената цифром норма на чл. 20, ал. 2 от НК. На следващо място се
аргументира липсата на накърняване на правата на обвиняемия чрез неизписаната
цифром привръзка с основния състав на престъплението кражба а именно 194 от НК,
тъй като приложението на квалифицирания състав изключва приложението на общия.
На последно място РП Сливен излага доводи, че с обвинителния акт прокуратурата
е доразвила „работното обвинение” в
досъдебна фаза и поради това не е включила момента, към който е изчислила
левовата равностойност на твърдения предмет на престъплението. Счита, че от
изявлението на двамата обвиняеми, че разбират обвинението може да се направи
извод, че правото им на защита не е накърнено. По същество от съда се иска
отмяна на определението и връщането му на първоинстанционния съд за
продължаване на съдопроизводствените действия.
Становище от
останалите страни в производството не са постъпили, въпреки че копие от
протеста им е бил връчен.
По допустимостта:
съдът счита, че протестът е допустим като подаден от процесуално легитимиран
субект, имащ интерес от обжалването, срещу подлежащ на обжалване акт и в
законоустановения срок.
По
основателността: Настоящият съд, в качеството си на въззивна инстанция, след
като се запозна с изложеното в частния протест на представителя на държавното
обвинение, като обсъди изложените в нея доводи и съображения, като прецени
наличния по делото доказателствен материал и като извърши проверка на
атакувания съдебен акт по повод на направените оплаквания, намери протеста за
неоснователен.
Първоинстанционният
съд е прекратил съдебното производство по свой почин тъй като е преценил, че на
фаза предхождаща съдебната са допуснати съществени процесуални нарушения, довели
до ограничаване на процесуалните права на обвиняемите.
Правилно и
законосъобразно решаващият съд е приел за съществено процесуално нарушение
липсата на посочена в обвинението форма на съучастие, за която е предаден на
съд обв. Н.. За да бъде реализирано напълно правото на защита и за да бъде то
ефикасно упражнено, което да гарантира правото на справедлив процес по чл. 6 на
ЕКЗПЧОС, на обвиняемият следва да се предяви обвинение обхващащо всички аспекти
на наказателната отговорност. В случая, действително се установява, че в
цифровия израз на обвинението е посочена именно тази форма на съучастие, но
доколкото практиката приема, че превес има словесното описание на извършеното,
то не може да се счете, че на обвиняемия, респ. подсъдимия правната
квалификация ”чл. 20, ал. 2 от НК” може да бъде достатъчно ясна. Още по-малко
следва да се приеме, че тя трябва да бъде извлечена от фактическите твърдения в
обвинителния акт. В дела от общ характер, не следва да се очаква от страните в
наказателния процес, извън държавното обвинение или съдът да извличат правна
квалификация от фактическите твърдения на прокуратурата в обвинителния акт.
Напротив, основният принцип на наказателното право намерил израз в КРБ и доразвит в процесуалния
закон, е че държавното обвинение единствено може да реши срещу кого и за какво
престъпление може да потърси реализиране на наказателната отговорност, поради което
не може да се очаква нито от обвиняемия, да подведе твърдението „осъществил
изпълнителното деяние” (посочено в обстоятелствената част на ОА) под формата на
съучастие от изброените в чл. 20 на НК, с която го квалифицира прокуратурата,
нито от съда да допълни словесно текст, липсващ в обвинението в крайния си акт.
От гореизложеното следва да се приеме, че за да съответства на принципа за
справедлив процес, на обвиняемия е следвало изначално да бъде ясна формата на
съучастие, в която е обвинен. Същата трябва да е словесно изписана така както и
цифрово.
Настоящият състав на съда не споделя
възражението на представителя на РП Сливен, че с изявлението си „разбирам в
какво съм обвинен”, нарушението се санира, тъй като от лицето подведено под
наказателна отговорност не може да се изискват специалните знания на юрист, а
именно способността да види пропуск в обвинението, който да запълни със
собствени познания и тогава да заяви, че разбира в какво е обвинен. Когато се
касае за липсващи съставомерни признаци не може да се говори за разбиране на
обвинението, защото при липсата им обвиняемия по-скоро разбира обвинението без
тях. Действително в обстоятелствената част на обвинението са посочени
съставомерни признаци и на формата на съучастие като фактически твърдения, но въпреки
това квалификацията на деянието следва да се посочи и словесно, каквото
изискване е поставено за останалите елементи от престъплението.
По отношение на
липсата на цифровата привръзка с основния състав на престъплението, настоящият
състав на съда счита че това нарушение на процесуалните правила не е от
категорията на съществените такива, годни да доведат до прекратяване на
съдебното производство и връщането му в предходна фаза. В продължение на тезата
развита в предходния параграф, за да се осигури легитимно упражняване на
правото на защита на обвиняемия, следва да се следи най-вече за словесната
форма на квалификацията на деянието, а именно следва да се посочат онези
съставомерни признаци на извършеното от дееца, които подведени под нормата на
закона да изпълват състава на дадено престъпление и да бъде посочен неговия
цифров израз. Именно това би очертало обективните и субективни предели на
доказване. При престъплението по чл. 195 ал. 1 т. 4 от НК текстът препраща към
състава на чл. 194 ал. 1 от с.з. , а именно съставомерните признаци на
престъплението кражба. Те са подробно разписани, ведно с квалифициращия признак
в текста на обвинението и са засегнати в обстоятелствената част на обвинението.
Следва обаче да се отбележи, че за процесуална прецизност и това процесуално
нарушение следва да се отстрани, тъй като тълкуванието от ТР 2/2002 г.
предвижда изискванията на чл. 246 (стар чл. 235) от НПК да се прилагат и за
заключителната част на обвинителния акт, а от нормативния текст следва да се
направи извод, че в ОА следва да се посочат всички относими към обвинението
разпоредби. Дотолкова доколкото текстът на 195 ал. 1 т. 4 от НК препраща към
ал. 1 относно наказанието, а тя от своя страна препраща към престъплението
кражба чиито обективни и субективни признаци са описани в чл. 194 НК, то следва
привръзките да се изпишат в обвинението.
По отношение за
липсата на текст в Постановлението за привличане на обвиняем от 15.04.2016 г. по
отношение на И.Б. M. след думите „с левова равностойност” – „към м. октомври
2012 г.”, съдът счита същото за нарушение, което също не е от категорията на
съществените. То не ограничава правото на защита дотолкова, доколкото
стойността е една и съща определена от предмета на престъплението, а по
отношение на момента, към която е сметната, той е можел да се установи и на
съдебна фаза, тъй като е част от несъставомерните признаци на престъплението
(арг. ТР 2/2002г.) Съдът обаче не споделя аргумента на прокуратурата, че
повдиганото в ДП обвинение е работно такова и може да се доразвива с
обвинителния акт. В постановките на ТР 2/2002 г. върховната инстанция борави с
термина работно обвинение, доколкото същото може да бъде изменяно в хода на
досъдебната фаза, а не допълвано с обвинителния акт, напротив в последното от предявените
на предварителната фаза обвинение трябва да са изчерпани всички признаци
включени по-късно в обвинителния акт, който може да ги доразвива в
обстоятелствената част, но не и в заключителната. Според ВКС и изразеното в
същото ТР разликата между обвинението по чл.219 и това по 246 от НПК може да бъде
само в полза на обвиняемия.
Настоящият съд
споделя доводите на първата инстанция във връзка с непосочването в заключителната
част на обвинителния акт на формата на съучастие. Същото е съществено
процесуално нарушение, довело до ограничаване на правото на защита на
обвиняемия, като част от правото му да разбере в какво е обвинен и е годно да обоснове
нуждата от отстраняването му във фазата, в която е допуснато. По отношение на останалите две процесуални
нарушения съдът счита, че за прецизност следва същите да бъдат отстранени,
макар че сами по себе си не представляват съществени такива.
По гореизложените
съображения СлРС е постановил обосновано, законосъобразно и мотивирано
определение, с което е прекратил делото и е върнал същото на РП Сливен за
отстраняване на нарушенията.
Поради изложените
съображения, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение от 30.05.2019 г. постановено в
разпоредително заседание по нохд № 408/2019 г. по описа на Районен съд Сливен за
прекратяване на съдебното производство и връщането на делото на РП Сливен за
отстраняване на допуснатите нарушения.
Настоящото
определение не подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: