Р Е
Ш Е Н
И Е
№ ….
гр. София, …………..2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийският градски съд, І ГО, 5 състав, в публично съдебно заседание на втори октомври през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВА ЯНЕВА
и секретар Т.Щерева, като разгледа докладваното от председателя
гражданско дело № 11363 по описа за 2017 год., за
да се произнесе взе предвид следното:
Предявени
са от П.Н.В. против „Застрахователна компания “У.“ АД кумулативно обективно съединени искове
с правно основание чл.208, ал.1 КЗ/отм/ и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Ищецът
твърди, че бил собственик на л.а „Мерцедес Бенц S“ с рег. № *******, за
който бил сключен договор за застраховка „Каско“ и издадена застрахователна
полица №13187170392 със срок на дйствие 09.10.2013 г. - 08.10.2014 г. На 08.09.2014г. автомобилът бил откраднат, за
което обстоятелство ищецът уведомил застрахователя, който образувал
застрахователна щета № 13111870470. Ответното дружество отказало да изплати обезщетение
по щетата, като мотивирало отказа си с твърдението, че са нарушени т.6.5.17,
б.“г“ и т.11.1.4 от ОУ по застраховка „Каско на МПС“, тъй като ключовете и
дистанционното за сигнално-охранителната система и/или оригиналните документи –
свидетелство за регистрация част I и/или част II били оставени вътре в автомобила. Ищецът поддържа
становището, че отказът бил формален и необоснован. Свидетелството за
регистрация на МПС – част I и част II, както и ключовете не
се намирали в автомобила по време на извършване на кражбата, а били откраднати
извън него. Дори и да се намирали в купето на автомобила, това не било
основание застрахователят да откаже изплащане на обезщетение, тъй като не
представлявало нрушение, което да е значително, с оглед интереса на застрахователя,
по смисъла на чл. 211, т.2 от КЗ/отм/. Дължимото от ответника обезщетение ищецът
определя на 48 000 лв. Моли съда да
осъди ответника да му заплати сумата от 48 000 лв., както и обезщетение за
забава в размер на 14 400.40 лв. за периода 23.09.2014г. - 05.09.2017г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от 05.09.2017г. до окончателното
изплащане и направените по делото разноски.
Ответникът
оспорва исковете, като поддържа следните възражения: оспорва да е настъпил
покрит риск – противозаконно отнемане на МПС от владението на ищеца; твърди, че
е налице изключен риск по т.6.3, т.6.5.17, „г“, д“ е“ от ОУ, вр. т.11.1.4 и т.11.5.2 от ОУ, който
дава основание да се приложи чл.211, т.2 от КЗ/отм/ и да се откаже изплащане на
обезщетение, тъй като ищецът не предал на застрахователя всички комплекти
ключове и дистанционни устройства, декларирани при сключване на
застрахователния договор, както и не представил оригиналните документи на
превозното средство – свидетелство за регистрация – част I и част II; поддържа становището,
че в автомобила по време на твърдяната кражба се намирали ключът за автомобила,
както и свидетелството за регистрация част I, с което ищецът улеснил
противоправното отнемане на автомобила и възпрепятствал своевременното му
откриване. Счита, че неизпълнението на тези задължения е съществено, с оглед
интереса на застрахователя, поради което не дължи обезщетение. В случай, че
съдът приеме, че следва да бъде присъдено обезщетение, то ответникът се
позовава на чл.207, ал.2 от КЗ/отм/ за намаляване размера на обезщетението, тъй
като ищецът проявил груба небрежност, като не заключил автомобила и оставил в
него малкия и големия талон на МПС, както
и др. документи. По време на кражбата контактният ключ бил вътре в автомобила,
вероятно поставен на самото табло, а ищецът не
бил в състояние да осъществи пряк надзор върху МПС. Оспорва размера на
претендираното обезщетение, като се позовава на договор за покупко - продажба
на автомобила от 13.03.2014г., според който същият бил закупен за 10 000 лв. Твърди,
че е налице надзастраховане на автомобила по смисъла на чл.204, ал.1 от КЗ/отм/.
Оспорва иска за мораторна лихва като неоснователен, поради неоснователност на
главния иск. На следващо място твърди, че не е изпаднал в забава, тъй като
ищецът не представил доказателства да е изпълнил задължението си за
дерегистрация на автомобила. Поддържа възражение за изтекла погасителна давност
по отношение на претенцията за законната лихва, тъй като изминали повече от три
години от настъпване на събитието. Моли съда да отхвърли исковете. Претендира
разноски.
Съдът, като прецени
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната взаимна връзка, приема
за установено от фактическа страна следното:
Страните не спорят, че за л.а
„Мерцедес Бенц S“ с рег. № *******
е съществувал договор за застраховка „Каско“ за периода 09.10.2013 г. - 08.10.2014 г.
На 08.09.2014 г. е подаден сигнал от ищеца, че автомобилът е
откраднат, за което са издадени удостоверния
№ 2314/12.12.2014г. и № 23643/15.09.2014г. на Първо РУ при ОД на МВР –
Варна, както и постановление от 11.11.2014 г. по ДП № 14030/2014г. на Районна
прокуратура - Варна за спиране на наказателното производство, тъй като
извършителят не е открит, които документи
В. е представил на застрахователя с
искане да му се изплати обезщетение. По уведомлението
на ищеца е образувана застрахователна щета 131118 70470/08.09.2014г., по която
ответникът с писмо от 23.12.2014г. е отказал да изплати обезщетение, като се е
позовал на т.6.5.17,б.“г“,“д“ и „е“ и т.11.1.4 от Общите условия към
договор за застраховка „Каско на МПС“.
По делото са изслушани
показанията на св.А. за установяване на
обстоятелствата, при които е извършена кражбата, които ще бъдат обсъдени
по-долу в мотивите. В
хода на делото са назначени основна и повторна автотехнически експертизи за
установяване пазарната стойност на процесния автомобил към датата на настъпване
на застрахователното събитие. Според
експертизата, изготвена от вещото лице М., пазарната стойност на
процесния автомобил към датата на кражбата
е 42 000 лв., а според повторната експертиза, изготвена от вещото лице Е.,
пазарната стойност на процесния автомобил към датата на кражбата е 43 260 лв. При
така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни
изводи:
Предявеният главен иск е с правно основание чл.208, ал.1 от КЗ/отм/. За
да бъде уважен този иск трябва да е осъществен следният ФС: 1/между страните да
е сключен застрахователен договор или правата по този договор да са прехвърлени
на ищеца; 2/да е настъпило застрахователно събитие; 3/застрахованият да е
уведомил в срок застрахователя за настъпилото застрахователно събитие и да е
представил поисканите от застрахователя документи, пряко свързани с установяването
на събитието и размера на вредите; 4/да не е заплатено
застрахователно обезщетение в срок от 15 дни. Страните не спорят, че за процесния
лек автомобил към 08.09.2014г. е в сила застрахователен договор за застраховка
„Каско на МПС“, обективиран в застрахователна полица № 13187170392 със срок на
покритие 09.10.2013 г. - 08.10.2014 г., което се потвърждава и от представената
по делото застрахователна полица/л.25-26/ и от договор за покупко- продажба на
автомобила от 13.03.2014 г./л.73/.
Спорен въпрос е дали е настъпил застрахователен риск – „кражба на МПС“.
Видно от
удостоверение № 2314/12.12.2014г. и №
23643/15.09.2014г. на Първо РУ при ОД на МВР - Варна ищецът е уведомил
полицията, че на 08.09.2014 г., около 14.00 часа, в гр.Варна, на бул. „Сливница“,
в непосредствена близост до кръстовището с ул.“Патриарх Евтимий“ неизвестно
лице е извършило кражба на л.а „Мерцедес
S 320“ с рег. № *******.
За извършената кражба на
автомобила ищецът е уведомил застрахователя с уведомление – декларация за щета по
застраховка “Каско“ на 08.09.2014г., по което е образувана щета 131118 70470.
В Общите условия към
застраховка „Каско на МПС“ са определени документите, чрез които се установява
настъпване на покрит риск “кражба на МПС“. Съгласно т.12.3.8 от ОУ, при
предявявяне на претенция за застрахователно обезщетение застрахованият е длъжен
да представи пред застрахователя
при кражба на МПС служебна бележка от РПУ на МВР и
постановление за спиране на наказателното производство от прокуратурата.
Видно от
застрлахователната щета ищецът е представил пред застрахователя удостоверения № 2314/12.12.2014г. и №
23643/15.09.2014г. на Първо РУ при ОД на МВР – Варна и постановление от 11.11.2014 г. по ДП №
14030/2014г. на РП - Варна за спиране на наказателното производство, поради
което съдът приема за доказано по делото, че е настъпил покрит риск по т.5.1.2,
б.“а“ от ОУ - „кражба“ на процесното МПС.
Спорен въпрос е дали е налице изключен риск по т.6.3, т.6.5.17, „г“, д“,
е“ от ОУ, вр. т.11.1.4 и т.11.5.2 от ОУ.
Съгласно т.6.3 от ОУ, застраховката не покрива, респ. застрахователят не
заплаща обезщетения за щети в резултат на груба небрежност.
Според т.6.5.17 б.“г“ от
ОУ, в случай на риск от кражба или грабеж застрахователят не изплаща обезщетение,
ако застрахованото МПС е оставено незаключено, незатворено, с ключ на стартера,
с изключена неизправна или демонтирана сигнално-охранителна система/освен ако
това е невъзможно, поради особености в конструкцията му/, с ключове,
дистанционно за сигнално-охранителната система и/или оригинални документи на
превозното средство, оставени вътре./напр. свидетелство за регистрация част I и част II/.
Съгласно т.6.5.17 б.“д“ от
ОУ, в случай на риск от кражба или грабеж застрахователят не изплаща
обезщетение, ако застрахованото лице не е предприело мерки за предотвратяване
на кражбата на застрахованото МПС, в съответствие със задълженията си,
определени в общите условия.
Съгласно т.6.5.17 б.“е“ от
ОУ, в случай на риск от кражба или грабеж застрахователят не изплаща
обезщетение, ако на застрахователя не са предадени в момента на установяване на
кражбата на превозното средство всички
комплекти ключове и дистанционни, декларирани от застрахованото лице или
застраховащия при сключване на
застраховката, както и оригиналните документи на превозното
средство/свидетелство за регистрация част I и част II /.
Според т.11.1.4 от ОУ, в срока на застраховката застрахованият е
длъжен да не оставя в застрахованото МПС свидетелството за неговата регистрация (част I и/или част II, когато свидетелството е от две части), и/или ключа му/дистанционни за сигнално- охранителна
система, заключващото му устройство.
Съгласно т.11.5.2 от ОУ, в срока на застраховката застрахованият
е длъжен да вземе всички необходими мерки за спасяване, предотвратяване,
ограничаване и/или намаляване на вредите на застрахованото МПС.
За установяване на
конкретните обстоятелства, при които е осъществена кражбата, по искане на ищеца
е разпитан свидетелят А., представени са удостоверния № 2314/12.12.2014г. и № 23643/15.09.2014г. на
Първо РУ при ОД на МВР – Варна, постановление от 11.11.2014 г. по ДП №
14030/2014г. на РП - Варна за спиране на наказателното производство и е приета
застрахователната щета №131118 70470/08.09.2014 г., образувана от ответното
дружество.
В своите показания св.А. – очевидец на
кражбата, заявява, че на 08.09.2014г. се е намирал пред един от магазините на
ищеца на бул.“Сливница“ в гр.Варна. Твърди, че го чакал заедно с жена му, за да
отидат да пият кафе. Ищецът пристигнал някъде по обяд с автомобил „Мерцедес“, S класа, бял на цвят. Свидетелят видял, че В. заключил автомобил, чул как колата
„изпиукала“ и страничните огледала се прибрали. Прозорците на автомобила били
свалени. Ищецът носел в ръцете си портфейл и чантичка. Прибрал портфейла и ключовете
от автомобила в чантичката и влязъл в магазина. Казал на свидетеля и на жена си
да го изчакат. Те останали отвън и продължили да си говорят. След 5 - 10 минути
ищецът излязъл, но един от служителите му го спрял да говорят. После той казал
на жена си да влезе в офиса и да му вземе чантичката, за да тръгват. Ищецът
и неговият служител останали около магазина,
говорели нещо с гръб към автомобила,
който се намирал на 5-6 метра. Жената на ищеца влязла в магазина, свидетелят останал
отвън, говорел по телефона и не гледал към автомобила. В един момент чул как колата
потеглила нанякъде с „мръсна газ“ и си помислил, че ищецът е тръгнал. Обърнал
се надясно и го видял зад гърба си. Не знаел кой е запалил автомобила и как е тръгнал.
Впоследствие установили, че чантичката на ищеца липсва, не е в офиса на магазина.
Това станало някъде около обяд. След като автомобилът потеглил, първите пет-шест
минути си мислели, че е някаква шега, но установили, че чантичката я няма.
Ищецът звъннал на тел.112 и обявил колата за открадната. Свидетелят не видял как
е отлючена колата, тогава говорел по телефона и не гледал към нея. Сред документите от
застрахователната щета са и писмени обяснения на ищеца от 09.09.2014г., дадени пред „З. “У.“
АД. Видно от същите В. писмено е заявил пред застрахователя, че в деня на
кражбата е възнамерявал да регистрира пред данъчните органи процесния лек
автомобил „Мерцедес“ и друг автомобил „Форд транзит“, поради което носел със себе си всички документи за тези
автомобили. Тръгнал към един от обектите си, за да вземе съпругата си. Паркирал
на бул. „Сливница“, сп. „Илия Димитров“, изгасил автомобила и слязъл от него, за да отиде до тоалетна. В магазина
и пред него имало доста клиенти. След като излязъл от обекта и се запътил към
колата, един от неговите служители му задал въпрос относно продажбата на
преоценени стоки за ракия. За да му отговори ищецът отишъл да види конкретната стока, която се намирала на около
4-5 метра в страни от автомобила. Докато ищецът разговарял със служителя си, бил
с гръб към автомобила. Преди това казал
на жена си да се качва в автомобила, но тя се върнала да си вземе чантата от
магазина. Докато коментирал преоценената
стока, чул форсиране на двигател, обърнал се и видял процесното МПС да се движи
в посока цирковата площадка. Първоначално помислил, че някой си прави „майтап“,
моментално опипал джобовете си за портфейла и ключовете си, но тях ги нямало.
Установил, че са били откраднати и в последствие разбрал, че случилото се не е
шега и че колата е открадната. След това се обадил на тел.112. В
уведомление – въпросник от 09.09.2014 г., подадено до застрахователя, ищецът е
посочил, че при закупуване на автомобила е получил два броя ключове, без
дистанционни за аларма и за имобилайзер; първият комплект от ключовете в деня
на кражбата се намирал в него, а вторият
в апартамента; първият комплект от ключове бил откраднат, а вторият се намирал
в него. Посочил е, че автомобилът е бил заключен, когато го е оставил, но с „пуснати стъкла“. Писмено е заявил,
че автомобилът е бил видян от него и двама негови служители 10 минути преди
кражбата, както и че се е намирал на около 4-5 метра от автомобила, с гръб към
него, тъй като негов служител го е заговорил. Посочил е, че е подал сигнал за
кражбата след като е установил, че му липсва портфейла с документи и ключовете.
Заявил е, че в автомобила е имало документи – голям талон и договор за покупко -
продажба на конкретния автомобил, както и голям талон и договор за покупко -
продажба на бус „Форд транзит“. Към уведомлението е приложил един комплект ключове от автомобила. Видно
от удостоверение № 23643/1509.2014г на РУ на ОДМВР – Варна в него е посочено, че на 08.09.2014г., около
14.00 часа, в гр.Варна, на бул. „Сливница“, в непосредствена близост до
кръстовището с ул. „Патриарх Евтимий“, неизвестно лице е извършило кражба на
л.а „Мерцедес S 320„, бял на цвят, с черен таван, с
рег. № *******, както и на ключа от автомобила, на сумата от 400 лв., лична
карта, СУМПС, зелено картонче за гражданска отговорност, талон за преминат
годишен технически преглед, три броя банкови карти на „Прокредитбанк“, голям
талон на автомобила, полицата за застраховката, договор за покупко-продажба на
автомобила и мъжки скиорски екип. Писмените
обяснения на ищеца от 09.09.2014г. пред „З. “У.“АД и попълнененото от него уведомление – въпросник
от същата дата съдът разглежда като признание на неизгодни за него факти. От
писмените обяснения става ясно, че в деня на кражбата е носил всички документи
за процесния автомобил, тъй като е възнамерявал да го декларира пред данъчните органи, като е оставил
в автомобила документи, сред които договора за неговото закупуване и големия
талон за регистрацията му, а от уведомлението – въпросник е видно, че е
оставил
прозорците на автомобила отворени.
Между писмените обяснения
и отговорите на ищеца пред застрахователя от една страна и показанията на свидетеля А. от друга страна е налице
съществено разминаване относно конкретните обстоятелства, при които е настъпило
застрахователното събитие. Ищецът не споменава изобщо свидетеля А., като
очевидец на кражбата, а заявява, че е отишъл да вземе жена си, за да отидат
заедно да регистрират двата автомобила пред данъчните органи. Свидетелят А.
твърди, че заедно със съпругата на ищеца
го чакали, за да отидат да пият кафе. В писмените си обяснения пред
застрахователя В. не споменава да е носил чантичка, но заявава, че след като
чул, че автомобилът е потеглил, проверил джобовете си за своя портфейл и ключовете от автомобила, но
там ги нямало. Според него, съпругата му се върнала в магазина, за да вземе своята чанта. Св.А. заявява, че ищецът
носел чантичка, в която след като заключил колата, поставил ключовете и
портфейла си, после влязъл вътре в магазина с чантичката. Когато излязъл навън,
помолил жена си да донесе чантичката, защото я забравил в офиса си. Съдът не кредитира показанията на
св.А., тъй като противоречат на писмените обяснения на ищеца пред
застрахователя, съдържащи извънсъдебно признание на неизгодни за него факти. От
друга страна, съдът съобрази и обстоятелството, че този свидетел не е бил
посочен като очевидец на кражбата и пред разследващите органи, респ. не е
разпитван по досъдебното производство/мотиви към постановление от 11.11.2014 г.
по ДП № 14030/2014г. на РП - Варна за спиране на наказателното производство –
л.119 - 120/. При така
събраните доказателства съдът приема за установено по делото, че ищецът е оставил
в автомобила удостоверението за регистрация на процесния автомобил част I /големия талон за МПС/ и договора за неговата покупко-продажба. По отношение на
останалите декларирани от ищеца като откраднати вещи, посочени в удостоверение №
23643/1509.2014г на РУ на ОДМВР – Варна – свидетелство за управление на МПС,
зелено картонче за гражданска
отговорност, талон за преминат годишен технически преглед, полица за
застраховка - не е установено дали са
били оставени вътре в колата или са се намирали в ищеца, нито е установено по
делото ключовете от автомобила да са оставени вътре в него. В тежест на
ответника е да докаже твърденията си, че ищецът е оставил в автомобила
ключовете, както и останалите откраднати документи. В подкрепа на твърденията
си ответникът се позовава на удостоверение № 23643/1509.2014г на РУ на ОДМВР –
Варна, в което са описани всички откраднати вещи. Обстоятелството, че ключовете
и останалите документи за автомобила също са били откраднати, не означава, че
са били оставени вътре в колата. Съдът не би могъл да се позове на косвени
доказателства, за да приеме за установено, че ищецът е оставил в колата и
ключовете, както и удостоверението за
МПС – част II и останалите откраднати документи. При
липса на други доказателства, настоящият състав приема, че не бе установено и автомобилът да е бил оставен отключен. С
поведението си ищецът е допуснал нарушения на т.11.5.2, т.11.1.4 от ОУ, т.6.5.17 б.“г“ и “д“ от ОУ, тъй като е оставил
в колата свидетелството за регистрация на МПС – част първа и договора за неговото закупуване, а при напускане на автомобила
е оставил отговорени неговите прозорци, като по този начин е създал
предпоставки за извършване на кражбата и за затрудняване на разследващите
органи при откриване на извършителя на МПС. Не бе
доказано да е извършил нарушение на т.6.5.17 б.“е“ от ОУ. Действително, той не
е предал на застрахователя свидетелството за регистрация на МПС – част първа и част втора, както и втория
комплект от ключове за автомобила, но това се дължи на обективна невъзможност
да ги предаде, тъй те също са били откраднати. Нарушенията на задължения, каквито са описани в т.11.5.2, т.11.1.4 от ОУ, т.6.5.17
б.“г“ и “д“ от ОУ, принципно
се възприемат в практиката на ВКС, като основания за намаляване на съответното застрахователно
обезщетение, съгласно чл.207, ал.2 КЗ/отм/, при положение, че
застрахователното събитие вече е настъпило. В тази насока са решение № 211/06.12.12 по т. д. № 1029/2011 г. на ВКС,
ТК, второ отделение, решение № 79/29.06.2012 по т. д. № 802/2011 г. на ВКС, ТК, първо отделение, решение
№ 22/ 12.09.2013 по т. д. № 679/2011 г. на ВКС,
ТК, второ отделение и решение № 86 от 18.07.2014 г. на ВКС по т. д. №
2230/2013 г., II т. о., ТК. В тези решения ВКС се е произнесъл, че оставянето
на регистрационния талон в откраднато МПС, обект на застраховка "Каско на
МПС", и други документи, при настъпване на застрахователното събитие „кражба“, не съставлява значително, с оглед интереса на застрахователя, неизпълнение на
задължението по застрахователния договор по смисъла на чл.211, т.2 КЗ/отм/ и като такова не е основание за пълен отказ
от изплащане на застрахователно обезщетение, но е основание за намаляване на
съответното застрахователно обезщетение, съгласно чл.207, ал.2 КЗ/отм/. Спорен
въпрос е дали в конретния случай е
приложим чл.207, ал.2 от КЗ/отм/ за намаляване размера на обезщетението. Съгласно чл. 207, ал.1 от КЗ/отм/, застрахованият е
длъжен да вземе мерки за предпазване на застрахованото имущество от вреди, да спазва предписанията на
застрахователя и на компетентните органи за отстраняване
на източниците на опасност за причиняване на вреди и да допуска
застрахователя да прави проверки. Съгласно чл.207, ал.2 от КЗ/отм./, при неизпълнение на задълженията по алинея първа застрахователят има право да прекрати застрахователния договор
само ако не е настъпило застрахователно събитие. В случай на настъпване на
застрахователно събитие застрахователят може да намали съответно
застрахователното обезщетение. Ако настъпването на застрахователното събитие е
следствие от неизпълнение на задължението по ал. 1, застрахователят може да
откаже плащане, само ако изрично е предвидил това в договора. За да се приложи чл.207, ал.2 от КЗ/отм/, следва
да бъде установено: 1/неизпълнение на задължение, скрепено с последица
намаляване на застрахователното обезщетение, съгласно ОУ, и 2/нарушението да е
от такова естество, че да увеличи риска от настъпването на застрахователното
събитие или да повлияе на размера на вредите./решение № 79/29.06.2012г. по т.д.
№ 802/2011г. на ВКС, ТК , второ т.о/. В конкретния случай допуснатото нарушение –
оставяне на прозорците на колата отворени е създало предпоставки и е улеснило
извършването на кражбата, а оставянето в купето на автомобила на документи, с
които може да бъде прехвърлено правото на собственост върху него, е създало
условия да бъде осуетена възможността за последващо откриване на извършителя,
поради което съдът приема, че чл.207, ал.2 от КЗ/отм/ е приложим в конкретния
случай. В съдебната практика процентът на намаляване по чл.207, ал.2 от КЗ/отм/
обичайно е определян на 30 % - 40% , когато е оставен малък талон в автомобила./напр.
решение № 701/14.04.2014г. по гр.д. № 1053/2014г. на САС, решение №
520/07.03.2017г. по в.т.д. № 5157/2016г. на САС/. В конретния случай ищецът е
оставил в автомобила свидетелство за регистрация на МПС – част I и договора за закупуване на
автомобила, като наред с това е оставил отворени прозорците на колата, поради
което съдът определи процент на намаляване на обезщетението от 50 %. Спорен въпрос е какъв е размерът
на дължимото обезщетение. При определяне размера на обезщетението следва да се вземе
предвид действителната пазарна стойност на застраховоното имущество към датата
на настъпване на застрахователното събитие /решение № 79/02.07.2009г. по т.д. №
156/2009г. на ВКС, първо т.о , решение №6802.02.2011г. по т.д. № 293/2010г. на
ВКС, първо т.о и др./ От заключението на вещото лице М. се
установява, че пазарната стойност на процесния автомобил към датата на застрахователното
събитие – 08.09.2014г. вещото лице е определило на 42 000 лв. При определяне на пазарната
стойност експертът е взел предвид датата на производство/на доставяне на
автомобила - 16.11.2007г., приблизителен пробег на автомобила от 250 597 км.,
тъй като по делото не е представена сервизна книжка; съобразил е оборудването на
автомобила, като е направил справка по шаси в интернет на страницата на
производителя/констативна част на заключението, становище в съдебно заседание
от 13.03.2019г./; съобразил е стойността
на автомобили от същия вид по каталог „Шваке“, бр.12/2013 г., както и обяви за
автомобили от същия вид на интернет сайт „Мобиле.бг“. Назначена е повторна
автотехническа експертиза, поради изявление на вещото лице М. в съдебно
заседание от 13.03.2019 г., че между него и процесуалния представител на
ответника са налице особени отношения, възникнали по повод на работата му като
експерт по друго дело, по което е изпратен сигнал до прокуратурата.
Според заключението на повторната автотехническа
експертиза, изготвена от вещото лице Ж.Е., пазарната стойност на процесния
автомобил към датата на кражбата е 43 260 лв. При определяне на пазарната
стойност вещото лице е установило чрез
програма „Аудатекс“ по номера на рамата на процесния автомобил с какви
спесификации е напуснал завода – производител, посочил е дата на начална
регистрация на автомобила – 15.11.2007 г., пробег – 121 676 км. При определяне
на пазарната стойност е съобразил
актуални оферти за употребявани автомобили на българския пазар на интернет сайт
„Мобиле.бг“ с дата на производство през периода м.април – м.ноември 2007 г. и дата на
производство – м. май 2008 г.
В съдебно заседание вещото лице заявява, че при определяне на пазарната стойност на
процесния автомобил е допуснал грешка като е включил и оферти за автомобили,
произведени през 2008 г., но това няма да промени заключението, тъй като тяхната
стойност не е най-високата от останалите стойности на оферти, посочени в
заключението. Не е използвал представената от ответника справка за оферти от „Мобиле.бг“,
тъй като е считал, че е възможно да е била манипулирана. При така представените
по делото автотехнически експертизи съдът
кредитира заключението на вещото лице М., тъй като той е установил същите
спесификации на автомобила, които е установило и вещото лице Е., като при
определяне пазарната стойност на автомобила е взело предвид пазарни аналози за
автомобили от същия вид и дата на производство, за разлика от вещото лице Е.,
което е включило и оферти за автомобили, които са произведени през 2008 г. Така, при
намаляване размера на обезщетението по реда на чл.207, ал.2 от КЗ/отм/ с 50 %,
общият размер на дължимото обезщетение
възлиза на 21 000 лв./42 000 лв. х 50 %/,
до който размер предявеният иск е основателен, а в останалата част, до пълния
предявен размер от 48 000 лв., следва да бъде отхвърлен. По
предявения иск за обезщетение за забава с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД: Ответникът
поддържа възражение, че не е изпаднал в забава, тъй като процесният автомобил
не е дерегистриран. Съдът
намира това възражение за основателно. Съгласно чл.193, ал.3 от КЗ,
законодателят е въвел специално
изискване спрямо чл.105 КЗ, към който
препраща чл.107 ал.1 КЗ за случаите на тотална щета на МПС, сред които е и кражбата, а именно - представяне на доказателства за прекратяване
на регистрацията на превозното средство, като условие за плащане. Задължението е
въведено ex lege, т.е. не е в зависимост от Общите условия на всеки отделен
застраховател. Инициирането на административната процедура не
е поставена в зависимост и от това, дали застрахователят е изискал документа за
дерегистрация или не. Предприемането й зависи изцяло от волята на потребителя на застрахователна услуга и в
негова тежест е представянето на предвидените в закона доказателства, с оглед интереса му от поставяне на длъжника в забава./ В този смисъл решение № 44
от 2.06.2015 г. на ВКС по т. д. № 775/2014 г., I т. о./ Единствено от преценката на собственика на автомобила зависи дали да прекрати регистрацията на автомобила или не, но не и от действия или бездействия на застрахователя. В настоящия случай, доказателства за прекратяване на регистрацията на МПС не са представени, а и липсва твърдение от страна на ищеца за такова прекратяване. Поради това, обезщетение за забава се дължи, считано от датата на представяне пред застрахователя на доказателства за настъпване на това обстоятелство, но не и за
периода, посочен от ищеца – 23.09.2014 г. - 05.09.2017 г., нито за
периода от датата на подаване на исковата молба/05.09.2017г./ до дататата на
представяне на доказателства за дерегистрация. По разноските: Ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, направените
по делото разноски в размер на 1 386.52 лв., съобразно уважената част от иска.
Ищецът
следва да бъде осъден да заплати на ответника, на основание чл.78, ал.3 от ГПК,
направените по делото разноски в размер на 331.73 лв., съобразно отхвърлената част
от иска.
Тъй като
ищецът не е внесъл държавна такса в размер на 576, 01 лв. за предявения иск
по чл.86, ал.1 от ЗЗД с цена на иска от
14 400.40 лв.,
на основание чл.77 от ГПК, следва да бъде осъден да я заплати.
Мотивиран така, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА „Застрахователна компания У.”
АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на П.Н.В., ЕГН **********, съдебен адрес: *** –
за адв.К., на основание чл.208, ал.1 от КЗ/отм/, сумата от 21 000 лв./застрахователно обезщетение
за вреда, настъпила на 08.09.2014г. от застрахователно събитие „кражба” на л.а
„Мерцедес Бенц S“ с рег. № *******,
дължимо по застраховка ”Каско”/, ведно със законната лихва, считано от датата на
представяне на доказателства за прекратяване на регистрацията на на л.а „Мерцедес Бенц S“ с рег. № ******* до окончателното изплащане, като иска в останалата част, до пълния предявен размер от 48 000 лв.
и в частта, в която претендира законна лихва за периода от датата на подаване
на исковата молба - 05.09.2017г.
до датата на представяне на доказателства прекратяване на регистрацията на л.а
„Мерцедес Бенц S“ с рег. № *******,
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ. ОТХВЪРЛЯ
предявения от П.Н.В., ЕГН **********, против „Застрахователна компания У.”
АД, ЕИК *******, иск с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД, за сумата от сумата от 14
400.40 лв. – обезщетение за забава за периода 23.09.2014 г. - 05.09.2017 г. върху обезщетение по чл.208, ал.1 от КЗ/отм/ от 48 000 лв. за имуществена
вреда, настъпила на 08.09.2014 г. от застрахователно събитие „кражба” на л.а
„Мерцедес Бенц S“ с рег. № *******,
дължимо по застраховка ”Каско”.
ОСЪЖДА „Застрахователна компания У.” АД да заплати на П.Н.В., на основание чл.78,
ал.1 от ГПК, направените по делото разноски в размер на 1 386.52 лв., съобразно уважената част от иска.
ОСЪЖДА П.Н.В. да заплати на „Застрахователна компания У.” АД, на основание чл.78,
ал.3 от ГПК, направените по делото разноски в размер на 331.73 лв., съобразно отхвърлената част от иска.
ОСЪЖДА П.Н.В., ЕГН **********, да заплати на държавата, на основание чл.77 от ГПК, по сметка на СГС, ДТ върху иска по чл.86, ал.1 от ЗЗД в размер на 576, 01
лв. Решението подлежи на въззивно обжалване пред
Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването на страните.
СЪДИЯ: