Решение по дело №6924/2020 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

                            В     И М Е Т О     Н А     Н А Р О Д А

4№……….,гр.София, 15.06.2022г.

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданска колегия, ІV “в” състав, в открито  съдебно заседание на осемнадесети ноември,  две хиляди двадесет и първа година, в състав:                   

ПРЕДСЕДАТЕЛ:  Елена И.

 ЧЛЕНОВЕ:  Златка Чолева                                                 Розалина Ботева

при участието на секретаря Цветослава Гулийкова, като разгледа докладваното от   съдия Зл.Чолева гр.дело № 6924 по описа за 2020г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

         Производството е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК  .

Обжалва се  решение  на СРС,165 състав под № 75252 от 21.04.2020г. , постановено по гр.дело № 11639/2019г., в частта, с която са уважени предявените от „А.п.т.“ ЕООД срещу „М.ф.“ ЕООД по реда на чл.422,ал.1 от ГПК искове , както следва: 1/ с правно основание чл.79,ал.1 от ЗЗД, вр. с чл.327,ал.1 от ТЗ – за сумата от 4 433,69лв., призната като дължима от ответника неиздължена част от цената на 153 000 броя хартиени пликове доставени от ищеца на ответника на 19.04.2018г., 24.04.2018г. , 27 04.2018г. и 11.05.2018г., за която сума е издадена фактура № **********/11.05.2018г., ведно със законната лихва от 13.09.2018г.- до окончателното изплащане и 2/ с правно основание чл.86,ал.1 от ЗЗД- за сумата от 135,48лв. /при допусната очевидна фактическа грешка в диспозитива на решение относно размера на сумата  погрешно посочен като 154,26лв./ , представляваща лихва за забава върху главницата , натрупана за периода 26.05.2018г.- 12.09.2018г., /при допусната очевидна фактическа грешка в диспозитива на решението относно началния и крайния момент на периода, погрешно посочени като 11.05.2018г. и съответно 12.09.2019г./., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.дело № 60305/0218г. по описа на СРС , 165 състав. Решението се обжалва и в частта, с която „М.ф. „ ЕООД е осъдено да заплати на „А.п.т.“ ЕООД, на основание чл.78,ал.1 от ГПК  сумата от 1 530,50лв.– разноски за исковото производство по компенсация и сумата от 471,92лв.- разноски за заповедното производство.

Решението се обжалва  в горепосочената част от ответника по делото „М.ф.“ ЕООД.

 Въззивникът, заявява искане за отмяна на атакуваното решение като незаконосъобразно и неправилно. Поддържа, че правилно и в съответствие с константната съдебна практика на ВКС, от първоинстанционния съд е прието, че осчетоводяването на процесните фактури представлява признание, но само на съществуващото между страните правоотношение, възникнало от договор за търговска продажба. Намира за неправилен правния извод на първоинстанционния съд , с което е прието, че осчетоводяването на фактурите следва да се цени и като признание на факта на получената доставка на стоките. Поддържа, че осчетоводяването на процесните фактури би могло да бъде ценено като признание и на факта на получената доставка само в хипотезата, при която доставката е била извършена преди или едновременно с издаването на фактурата.  Счита, че след като в конкретния случай от събраните по делото доказателства се установява, че заплащането на част от цената на процесните стоки е извършено авансово, както и предвид обстоятелството, че по някакви причини фактурата е съставена преди извършването на доставката, то тези два факта опровергават извода на първата инстанция, че доставката е реализирана, независимо, че фактурите са осчетоводени.   Намира, че от първата инстанция в нарушение на процесуалните правила не е обсъдено и възражението му, че доставките не са получени от надлежно упълномощен негов представител. Ето защо, въззивникът-ответник заявява искане за отмяна на обжалваното решение и вместо него- постановяването на друго, с което предявените искове да бъдат отхвърлени като неоснователни. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

 Въззиваемият , „А.п.т.“ ЕООД , оспорва жалбата като неоснователна и заявява искане за потвърждаване на атакуваното решение като законосъобразно и правилно.  Твърди, че доставката на стоките е доказана с представените от него стокови разписки, а осчетоводяването на процесните фактури от ответника представлява недвусмислено признание на същия за съществуване на задължението му за заплащане на цената на доставените стоки. Претендира присъждане на разноските, направени във въззивното производство.

Софийският градски съд, като взе предвид становищата на страните и след като обсъди събраните по делото доказателства в рамките на въззивната жалба, приема за установено следното:

При извършената проверка по реда на чл.269, предл.1 от ГПК, настоящият съдебен състав установи, че обжалваното решение е  валидно и допустимо. Допуснатите от първата инстанция очевидни фактически грешки в диспозитива на решението относно размера и периода на признатата за дължима мораторна лихва,  /в мотивите на решението изрично от първата инстанция е формирана  воля, че дължимата мораторна лихва възлиза на сумата от 136,135,48лв. и за периода 26.05.2018г.- 12.09.2018г. , а в противоречие с така формираната воля погрешно в диспозитива на решението е посочен пълният претендиран размер от 154,26лв. и период 11.05.2018г.- 12.09.2019г., като липсва и отхвърлителен диспозитив за разликата над признатата за дължима сума и за периода, за който е прието, че не се дължи мораторна лихва, като жалба на ищеца в отхвърлителната част липсва и не е предмет на въззивна проверка / , не се отразяват на допустимостта на обжалвания съдебен акт. Тези очевидни фактически грешки подлежат на изправяне от първата инстанция по реда на чл.247 от ГПК до момента на изпълнение на съдебното решение. При така установената валидност и допустимост на първоинстанционното решение в обжалваната част въззивната инстанция дължи произнасяне по съществото на спора, в рамките на доводите, заявени с въззивната жалба, от които е ограничен, съгласно нормата на чл.269,предл.2 от ГПК.

     Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е законосъобразно- постановено е при правилно установена фактическа обстановка въз основа на събраните по делото доказателства и на базата на доказаните по делото факти първоинстанционният съд е извел законосъобразни правни изводи – за основателност на предявения иск, ето защо и на основание чл.272 от ГПК, препраща към тях.

     От представените по делото писмени доказателства /двустранно подписаните стокови разписки от 13.04.2018г., 17.04.2018г., 19.04.2018г., 24.04.2018г., 27.04.2018г. и 11.05.2018г. и издадените въз основа на тях фактури № **********/13.04.2018г., № **********/ 17.04.2018г., № **********/ 11.05.2018г./ и приетото по делото и неоспорено заключение на ССЕ, безспорно се установява, че между страните е било налице валидно облигационно правоотношение, в рамките на което от ищеца  са извършени процесните доставки на ответника на 153 000 хартиени пликове с разери 20/29/7.         Договорът за търговска продажба по чл.318 от ТЗ е консенсуален и неформален по дефиниция, поради което сключването му може да бъде установявано с всякакви допустими от закона доказателствени средства, които обективират съгласието на страните по съществените елементи на продажбеното правоотношение- индивидуализация на предмета на договора и размера на уговорената продажна цена. Представените от ищеца стокови разписки и гореописани данъчни фактури са писмени доказателства, съдържащи ясно обозначение на доставката: по вид, количеството , единичната цена  и  изчислена въз основа на нея общо дължима цена на стоките- предмет на доставка на ответника.  В стоковите разписки и фактурите са посочени изрично и страните по  доставка- ищеца в качеството на доставчик и ответника в качеството на получател. Ето защо, съдът приема, че тези писмени доказателства представляват безспорно доказателство за наличието на валидно договорно правоотношение между страните. Представените стокови разписки, двустранно подписани, установяват и безспорно и категорично факта на извършване на доставките от страна на продавача- ищец и тяхното приемане от ответника - купувач. От приетото по делото  заключението на ССЕ се установява, че процесните  фактури, които са издадени след и за  количествата и стойността на стоките, описани в стоковите разписки,  са редовно осчетоводени от ответника още през 2018г. и по тях ответникът през същата тази година е ползвал и данъчен кредит. Т.е., към датите, на които ответникът е осчетоводил процесните фактури, съдът приема, че той е узнал за доставките- предмет на тези фактури,  и съответстващи на посочените в двустранно подписаните стокови разписки. При тази хипотеза и при липсата на доказателства по делото ответникът своевременно да се е противопоставил и да е заявил възражения за липса на представителна власт на лицето, подписало стоковите разписки, доставките по които стокови разписки са фактурирани с процесните фактури,  приложение намира  презумпцията на чл.301 от ТЗ.  Заявеното с отговора на исковата молба  ,  депозиран през 2019г., оспорване на представителната власт на лицата, подписали от името на ответника стоковите разписки,  е направено много след изтичането на законоустановения срок по чл.301 от ТЗ, поради което и съдът намира, че не е налице основание да бъде изключено приложението на законово установената презумпция. В този смисъл е и константната съдебна практика, включително и тази, на която се позовава въззиваемият- ищец –постановеното по реда на чл.290 от ГПК- Решение № 109/ 07.9.2011г. по т.дело № 465/2010г. на ВКС, Решение № 121/ 21.07.2017г. по т.дело № 1622/ 2015г. на І ТО на ВКС.

С оглед изложените мотиви, съдът приема, че от събраните по делото доказателства безспорно се установява наличието на валидно облигационно правоотношение между страните. На следващо място, доказано е и осъществяването на доставките на процесните стоки / хартиени пликове/  от ищеца – на ответника.  От друга страна, от ответника, в съответствие с носената от него доказателствена тежест /чл.154,ал.1 от ГПК/, не са ангажирани доказателства за плащане на остатъка от договорената и дължима цена  на доставените стоки -  исковата сума от  4 433,69лв.,  който остатък остава след приспадане на авансово платената преди датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК от ответника част от цената на доставките .  Сумата от 4 433,69лв. е осчетоводена от ответника в счетоводството му и като задължение към ищеца по счетоводна сметка 401, съгласно приетото по делото и неоспорено от ответника заключение на ССЕ. Ето защо, законосъобразно, на основание чл.79,ал.1 от ЗЗД, вр. с чл.327,ал.1 от ТЗ първоинстанционният съд е уважил ищцовата претенция за главницата, като е признал дължимостта на исковата сума от 4 433,69лв. по реда на чл.422,ал.1 от ГПК.

Основателността на исковата претенция за главницата обуславя основателността и на акцесорната претенция за мораторна лихва, дължима за времето на забавата , чийто  начален момент законосъобразно е определен от първата инстанция , съгласно приложимата в конкретния случай норма на чл.303“а“,ал.3 от ТЗ , а размерът на лихвата, натрупана на този период , при липса на доказателства за същия, законосъобразно е установен по реда на чл.162 от ГПК.

При този изход на делото пред настоящата инстанция, в тежест на въззивника –ответник са направените от възззиваемия –ищец разноски по делото, на основание чл.78,ал.1 от ГПК, в размер на сумата от 1 440лв. – адвокатско възнаграждение.

Настоящото решение не подлежи на касационно обжалване, доколкото цената на исковете е под прага, посочен в нормата на чл.280,ал.3 от ГПК.

Воден от горните мотиви, Софийски градски съд

                                           Р     Е     Ш     И     :  

ПОТВЪРЖДАВА решение  на СРС,165 състав под № 75252 от 21.04.2020г. , постановено по гр.дело № 11639/2019г., в  обжалваната част, с която по  предявените от „А.п.т.“ ЕООД срещу „М.ф.“ ЕООД по реда на чл.422,ал.1 от ГПК искове , е признато за установено, че „М.ф.“ ЕООД дължи на „А.п.т.“ ЕООД, както следва: 1/ на основание чл.79,ал.1 от ЗЗД, вр. с чл.327,ал.1 от ТЗ –  сумата от 4 433,69лв., представляваща  неиздължена част от цената на 153 000 броя хартиени пликове доставени от ищеца на ответника на 19.04.2018г., 24.04.2018г. , 27 04.2018г. и 11.05.2018г., за която сума е издадена фактура № **********/11.05.2018г., ведно със законната лихва от 13.09.2018г.- до окончателното изплащане и 2/ на основание чл.86,ал.1 от ЗЗД-  сумата от 135,48лв. /при допусната очевидна фактическа грешка в диспозитива на решение относно размера на сумата  погрешно посочен като 154,26лв./ , представляваща лихва за забава върху главницата , натрупана за периода 26.05.2018г.- 12.09.2018г., /при допусната очевидна фактическа грешка в диспозитива на решението относно началния и крайния момент на периода, погрешно посочени като 11.05.2018г. и съответно 12.09.2019г./., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.дело № 60305/0218г. по описа на СРС , 165 състав, както и в частта, с която „М.ф. „ ЕООД е осъдено да заплати на „А.п.т.“ ЕООД, на основание чл.78,ал.1 от ГПК  сумата от 1 530,50лв.– разноски за исковото производство по компенсация и сумата от 471,92лв.- разноски за заповедното производство.

 

ОСЪЖДА „М.ф. „ ЕООД да заплати на „А.п.т.“ ЕООД, на основание чл.78,ал.1 от ГПК- сумата от 1 440,00 /хиляда четиристотин и четиридесет/ лева – разноски по делото за въззивното производство.

         Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                          ЧЛЕНОВЕ:  1.                     2.