Р Е Ш Е Н И Е
№
Гр. К., 18.02.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд – гр. К., ІI – ри състав в публично
заседание на двадесет и трети януари
две хиляди и двадесета година в състав:
Районен съдия :
Аксиния Атанасова
Съдебни заседатели:
при секретаря
Д.М. и в присъствието
на прокурора
разгледа докладваното
от съдията
Атанасова гр.д. № 341 по описа
за 2019 година, за да се произнесе, съдът взе предвид
следното :
Предявеният иск е с правно основание чл. 49
ал. 1 от СК.
Ищцата А.С.С., ЕГН ********** ***,
чрез адв. Н. – САК по обстоятелствата подробно изложени в исковата молба твърди, че брака й с
ответника М.М.Г.,
роден на *** г. е дълбоко и непоправимо разстроен, без съдът да се произнася по въпроса за
вината.
Ищцата твърди в исковата молба, че са сключили граждански брак на 09.06.2015 г., видно от
удостоверение за сключен граждански брак, издадено въз основа на акт за сключен
граждански брак № 3011 / 26.04.2018 г. издадено от Столична община, район „О.К.“.
Ищецът сочи още, че отначало бракът им се е развивал нормално, но впоследствие
взаимоотношенията между тях се влошили, всеки от тях започнал да живее свой
собствен живот, отчуждили се един от друг. Интересите им се разминавали,
брачната връзка между тях се превърнала във формалност. Към настоящия момент
страните не живеят заедно и не поддържат връзка. От брака нямат родени деца. От
края на 2015 г. страните не поддържат връзка помежду си, ищцата не знае адреса
на ответника, нито къде живее.
С оглед на
гореизложеното ищецът моли съдът да постанови решение, с което да прекрати
брака, без да се третира въпроса за вината. Няма претенции за семейно жилище /
не е посочено къде се намира същото /.
В съдебно заседание ищцата редовно
призована явявасе лично и заедно с упълномощения й защитник – адв. Н. - САК, който поддържа така подадената искова молба.
Ответникът
редовно призован по реда на чл. 48 ал. 1 от ГПК, не се явява, вместо него се
явява назначеният му особен представител, с определение на съда от 30.10.2019
г. – адв. Т. – САК, която не оспорва така предявения иск.
Съдът,
след като взе предвид събраните по делото доказателства във връзка с доводите
на страните и с оглед разпоредбата на чл. 235 от ГПК, приема за установено
следното от фактическа страна :
От приложеното като
доказателство към делото удостоверение за сключен граждански брак издадено въз
основа на акт за граждански брак № 3011 / 26.04.2018 г. от Столична община,
район „О.К.“ е видно, че страните са сключили брак на 09.06.2015 г. в гр. С.,
от който брак няма родени деца.
От представеното като
доказателство по делото удостоверение рег. № 513000 - 42333 / 20.08.2019 г.
издадено от МВР – Столична дирекция на вътрешните работи, отдел „М.“ е видно,
че ответникът няма постоянен и настоящ адрес на територията на Република Б..
При така очертаната
фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи :
Предявеният иск е с правно основание чл. 49
ал. 1 от СК.
При предявен иск за развод се
преценяват само наведените от страните факти, за които се твърди, че са
причинили дълбокото и непоправимо разстройство на брака, като съдът следва да
се произнесе само по поставените от страните основания. С оглед събраните по
делото доказателства съдът намира, че предявеният иск е основателен и доказан.
Бракът между страните е дълбоко и непоправимо разстроен.
Фактическата
раздяла между страните продължава няколко
години и обстоятелствата сочат на трайно
прекъсване и изчерпване на брачните взаимоотношения между страните от тяхното
естествено житейско и нравствено съдържание.
Бракът след фактическа раздяла, настъпила при горепосочените
обстоятелства, е изпразнен от типичното
житейско и нравствено съдържание, между съпрузите са преустановени не само
личните брачни взаимоотношения, но и всякакви контакти и връзки.
Бракът им съществува само формално и не
може да породи и възобнови съответните взаимоотношения на разбирателство,
взаимност, грижи за семейството и пр. и неговото съществуване е морално и
обществено неоправдано, ненужно и дори вредно. Бракът е изпразнен от
съдържанието, предписано от закона. Като безполезен за съпрузите и социално
неоправдан, съдът следва да постанови неговото прекратяване на основание чл. 49
ал. 1 от СК.
Съдът кредитира показанията на разпитания
по делото свидетел Т.С.С.., от които се установява, че страните от години не
поддържат връзка, както и че ответникът не е потърсил ищцата.
Съгласно установената съдебна практика,
докато бракът не бъде прекратен, съпрузите са длъжни да изпълняват
произтичащите от него задължения. Дезинтересоваността между страните е довело
до взаимно нарушаване на брачните им задължения, като по този начин и двамата
съпрузи допринасят за разстройството на отношенията им. Предвид изложеното
съдът намира, че бракът следва да бъде прекратен, без да се третира въпроса за вината.
Съдът счита, че при развод по исков
път фамилното име вече със сигурност не е толкова зависимо от желанието на
другия съпруг. В разпоредбата на чл. 53
от СК е посочено, че : „След развода съпругът може да възстанови фамилното си
име преди този брак“. Или казано по друг начин, вече съпругата, която обичайно
сменя фамилното си име при сключването на брака и сама решава това, е в правото
си и да каже пак сама дали ще го запази, или пък ще си върне моминското
име. В конкретния случай ищцата не е
променяла фамилното си име.
Съдът
намира, че следва да бъде определена окончателна държавна такса в размер на 40.00
/ четиридесет / лева.
Воден
от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ПРЕКРАТЯВА
брака сключен между А.С.С.,
ЕГН ********** *** и М.М.Г., роден на *** г., гражданство Пакистан, за което е съставен акт за
граждански брак № 3011 / 26.04.2018 г. от Столична община, район „О.К.“, като
ДЪЛБОКО И НЕПОПРАВИМО РАЗСТРОЕН, без да се третира въпроса за вината, на основание чл. 49 ал. 1 от СК.
От
брака няма родени деца.
СЕМЕЙНОТО ЖИЛИЩЕ :
Нямат
придобито по време на брака семейно жилище.
ИМУЩЕСТВЕНИ ОТНОШЕНИЯ:
Движимите вещи, придобити по време на
брака, съпрузите са разделили по извънсъдебен ред.
Нямат разкрити
по време на брака банкови сметки.
Страните не си дължат помежду си издръжка.
ФАМИЛНО ИМЕ :
След прекратяването на брака съпругата
А.С.С. ще продължи
да носи фамилното име – С..
ОСЪЖДА А.С.С., ЕГН ********** *** да заплати по сметка на РС - гр. К.
окончателната държавна такса в размер на 40.00 / четиридесет / лева.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Окръжен съд – гр. С. в
двуседмичен срок, считано от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :