Р Е Ш Е Н И Е
Гр.София,
08 . 06. 2021 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІІ-В въззивен състав в публично съдебно заседание на дванадесети май
през две хиляди и двадесета година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ МАРКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕПА МАРИНОВА-ТОНЕВА
Мл.с-я МАРИЯ МАЛОСЕЛСКА
при секретаря КРИСТИНА ПЪРВАНОВА
и прокурора
сложи за разглеждане
В.гр.д.№ 8346 по описа за 2020 г. ДОКЛАДВАНО от съдия АНЕЛИЯ МАРКОВА, и за да се произнесе взе предвид
следното:
Производсвото е по реда на чл.258 и следв. ГПК.
С решение № 75983 от 24.04.2020 г. от
СРС, Първо ГО, 51 с-в по гр.д.№ 75129 по описа за 2018 г. се ОСЪЖДА на
основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД Н.Н., да заплати на В.С. сумата 500 лева –
обезщетение за неимуществени вреди, причинени от направени от Н.Н. на
18.08.2018 г. в предаването „Опорни хора” по телевизия „България он Еър.”
изявления, представляващи обида и клевета, ведно със законната лихва от
27.11.2018 г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над
500 лева до претендираните 10 000 лева.
Срещу така постановеното
решение № 75983 от 24.04.2020 г. от СРС, Първо ГО, 51 с-в по гр.д.№ 75129 по
описа за 2018 г. са подадени въззивни
жалби от:
1-В.Н.С., ищец пред СРС.
Решението се обжалва в частта, в която претенцията му не
е била уважена.
2-Н.Н.Н., ответник пред СРС.
Решението се обжалва в частта, в която искът по чл.45,
ал.1 ЗЗД е уважен.
Излагат се
следните доводи:
Въззивна жалба на В.Н.С.:
Излагат се доводи за
неправилност на така постановеното решение. Счита, че по делото било доказано
противоправното и вредоносно деяние на ответника Н., осъществено на 18.08.2018
г. в предаването „Опорни хора“, реализирано по отношение на ищеца. Нанесените
от г-н Н. обиди и клеветнически изявления по адрес на ищеца, които били налични
и в интернет пространството, вкл. и на електронната страница на телевизионния
оператор и към днешна дата, били предизвикали у ищеца изключително остри и
неблагоприятни психически и физически преживявания. Същите изявления получили
отзвук сред близкото му и далечно обкръжение за продължителен период от време.
Затова счита, че определеното от СРС обезщетение в размер на 500 лв. било
несъответно на търпените неимуществени вреди. Техният интензитет бил установен
от разпитаните трима свидетели. Неправилно СРС бил приел, че вредите са търпени
само няколко дни. Неправилно СРС се позовал на допустимата критика по отношение
на публичните личности и в частност на политиците, за до достигне до извода, че
ищецът не бил възприел изявленията на ответника за обидни и клеветнически.
Решението било постановено в противоречие с приетото от ЕСПЧ вр. с чл.10
КЗЧПОС. Счита, че накърняването на личността на ищеца по никакъв начин не
допринася за по-добра информираност на обществото и за развитието или
разрешаването на конкретна политическа дискусия поради което се явявала не
оправдана. Изказванията на ответника в своята цялост правели внушения, уронващи
доброто име и репутация на ищеца и излизали извън рамките на необходимото. Чрез
изявленията си ответника създавал натрапчиво внушение, че ищеца има вина и
отговорност за редица събития в държавата, които били силно негативно
натоварени. Ответникът стигал до обобщението, че „това е най-компрометираният
политик в България“ по отношение личността на ищеца. Неправилен бил извода на
СРС, че ищецът се бил „припознал“ в твърденията на ответника, които не били
отправени по негов адрес поради което не осъществявали съставите на обида или
клевета. При изказването си ответникът правел връзка между политика С. и
организираната престъпност. Това водело до извода, че ответника иска да
дискредитира ищеца като го свързва с организираната престъпност. Тъй като С.
никога не бил свързан с организираната престъпност, всякакви твърдение в този
смисъл следвало да се окачествят единствено като клеветнически. Изказването на
ответника нарушавало баланса между правото на мнение и правото на лична
неприкосновеност и по този начин недопустимо навлизал в личната сфера на ищеца
и му нанасяло значителни неимуществени вреди. Сочи се, че ищецът бил посветил
живота си на най-висшата ценност – националния интерес; възпитан бил да остоява
високи християнски ценности и морал. Затова свързването му с мафиотските
кръгове било несправедливо и изключително обидно. Налице била клевета по
смисъла на чл.104 НК във връзка с твърденията на ответника, че ищеца се бил
поставил в услуга на чужда държава. По своя характер това представлявало
разпространение на неверни факти, а не се касаело до изразяване на мнение както
неправилно бил приел СРС. Затова обжалваното решение следвало да бъде отменено
в частта, в която претенцията е била отхвърлена за разликата над 500 лв. до
10 000 лв. и се присъди сумата в размер на 10 000 лв. ведно със законната
лихва, считано от датата на исковата молбадо окончателното плащане. Претендират
се разноски.
По въззивната жалба е
постъпил отговор от Н.Н.Н., ответник пред СРС, в който се излага
становище за неоснователност на същата и правилност на съдебното решение в
частта, в която претенцията на ищеца е била отхвърлена за разликата над 500 лв.
до 10 000 лв. Не били допуснати
сочените от въззивника нарушения при обсъждане на доказателствата. Съдът бил
разгледал поотделно всяко едно от изказванията на ответника като бил
разграничил кои от тях биха могли да се определят като клеветнически и обидни.
СРС бил обсъдил представените по делото съдебни споразумения във връзка с
твърденията на ответника, направени в изказването му. След като била доказана
верността на твърденията, правилно СРС бил достигнал до извода,че ответника не
носи отговорност. Сочи, че ищецът бил признал вината си за множество
престъпления срещу обществото, което било недопустимо поведение за личност с
такъв пост.Собствените действия на ищеца били публично оповестени и коментирани
години след извършването им, както и до настоящия момент. Предвид обществените
си функции ищецът следвало да има по-висок праг на търпимост към изказвания
относно неговата личност, в този смисъл била и съдебната практика на ВКС.
Съобразно стандартите на КРБ и практиката на ЕСПЧ следвало да се търси банас
между правото на совободно изразяване на мнение, обществен интерес и
необходимостта от защита на правото на чест, достойноство и добро име. Това
следвало да бъде сторено в полза на обществения контрол и политическия дебат.
Затова и изказванията на ответника не били обидни, нито унизителни за честта
или достойноството на ищеца; не били и клеветниески, защото не разгласявали
никакви неверни позорни обстоятелства, нито се приписвало извършване на
престъпление от страна на ищеца В.С.. В изказването си ответникът изреждал
действията на ищеца като участник в политиката на Р България. Тези действия били обществено известни.
Ответникът не можел да носи отговорност за изборите, които като политик бил
правил ищецът. От друга страна мненията и оценките не подлежали на проверка за
вярност. Такава била и практиката на ВКС. Твърдението на ищеца, че ответника го
бил свързвал с мафиотски кръгове било несъстоятелно. В тази част от изказването
ответникът не обсъждал личността на ищеца. Не ставало ясно от какво се е обидил
ищеца, следкато изказването в тази му част не било адресирано до него. Правилно
СРС бил достигнал до извода, че е без значение обстоятелството, че ищеца се бил
припознал в някои от изказванията. Правилно СРС бил приел, че в по-голямата си
част изявленията на ответника не били адресирани до ищеца, а представлявали
коментар и мнение за други политически субекти и събития. Макар да се сочела
зависимостта на ищеца, то това било направено под формата на оценка и мнение.
Дори част от изявленията да представляват негативни за ищеца умозаключения,
направени от ответника, същите били в рамките на свободата на словото; не
съдържали неприлични, вулгарни или цинични думи или унизителни съждения за
качествата на ищеца. Част от тези изявления изобщо не били адресирани до ищеца,
а представлявали обсъждане на събития и политическата ситуация в страната.
Въззивна жалба на Н.Н.Н.:
Неправилно СРС бил квалифицирал като
клеветническо изявлението на ответника /въззивник по тази жалба/ по отношение
на ищеца в следния смисъл: „ходеше да бие невинни хора пред Софийската джамия“.
От начина на изразяване на ответника ставало ясно, че последния коментира
публично известна информация, която била достояние на неограничен кръг от хора.
В този смисъл били представени публикации в които било оповестено, че г-н С. е
задържан от полицейските органи и отведен в РПУ. От тези публикации можело да
се установи, че именно ищеца е подстрекател и главният виновник за сблъсъците
между активистите на ПП „А.“, чийто лидер бил ищеца и мюсюлманите, които
сблъсъци били прерастнали в бой, палене на килими и публично разрязване на
мюсюлмански шапки. По този случай било образувано досъдебно производство, което
все още не било приключило. Затова счита, че не било налице клеветническо
твърдение. По своя характер това представлявало негативно оценъчно съждение,
което било основано на информация, тиражирана в медиите в продължение на години
преди процесното предаване. Даваната негативна оценка за дейността на ищеца в
този продължителен период от време преди процесното предаване била правена от
представители на всички обществени сфери и затова ответникът не следвало да
носи отговорност. Счита изводът на съда за изявлението на ответника по
отношение на ищеца за „най-компрометираният политик на България“ за обидно, за
неправилен. Използването на думата „компрометиран“ не било обидно. Използването
на думичката „най“ като превъзходна степен представлявало оценъчно съждение, че
г-н С. е опозорен; самият той се бил опозорил с действията си. Ответникът не
познавал друг политик и обществена личност с толкова противообществени прояви и
наказателни дела, по които да е признат за виновен. Негативните оценки по
отношение на определено лице, открояващо се по една или друга причина в
обществения живот, не водели до отговорност, ако не осъществяват състава на
престъплението „обида“. В случая не били налице предпоставките на чл.45 ЗЗД за
реализиране отговорността на ответника Н.. От показанията на свидетелката
Сидерова не се доказвали и търпените от ищеца вреди заради процесното интервю.
Здравословният проблем с обострянето на язвата на ищеца датирал от преди
процесното интервю. Освен това показанията били в противоречие с изложеното в
исковата молба досежно „узнаването“ на ищеца за това интервю. По отношение на
твърдените като клеветнически изказвания били представине доказателства,
установяващи тяхната истинност. По същият начин следвало да се разгледат и
показанията на свидетелката Д.. От показанията на свидетеля Д.също не се
установявали търпените от ищеца вреди; самият свидетел смесвал изказванията от
които ищецът бил ядосан.
Иска се от настоящата инстанция да
отмени обжалваното решение в частта, в която претенцията на ищеца по чл.45 ЗЗД
е била уважена и да се постанови друго, с което същата да бъде изцяло
отхвърлена. Претендират се разноски.
По въззивната жалба е постъпил отговор от ищеца пред СРС- В.С., в
който се излага становище за нейната неоснователност и правилност на така
постановеното решение в частта, обжалвана от ответника Н.. В тази част на
решението СРС правилно бил възприел като обидни, респ. като клеветнически изказванията
на ответика по отношение на ищеца. Правилно СРС бил достигнал до извода, че
ответника е осъществил състава на непозволеното увреждане, а не просто е
изразил политическа критика. От тези изказвания ищецът бил претърпял значителни
неимуществени вреди. Преписките цитирани от ответника били все още висящи. С
оглед установената в законодателството ни презумпция за невиност до доказване
на противното с влязла в сила присъда, изказванията на ответника представлявали
вменяване на неизвършено престъпление по смисъла на чл.147 НК, т.е.с
изказването си ответникът бил приписал на ищеца неизвършено от него
престъпление. Счита, че дори изказването на предположение за неправомерни
прояви било недопустимо щом единсвената му цел е засягане на честта и
достойноството на другиго, в този смисъл била практиката на САС. Относно
използването от страна на ответника по отношение на ищеца на думата
„компрометиран“ се сочи, че същата се използва в българския език, за да
обозначи лице с нисък морал, лоша репутация и противоречиви обществени прояви.
Традиционният смисъл на тази дума бил действително обиден. Счита за
неоснователна, а и недоказана тезата на г-н Н., че бил употребил думата с
оценъчен смисъл. Доводите във връзка с обсъждане показанията на свидетелите,
разпитани на страната на ищеца, били неоснователни. Счита, че търпените от него
вреди и техния интензитет били доказани.
По допустимостта на въззивните
жалби:
Въззивна жалба на ищеца /пред
СРС/:
За обжалваното решение въззивникът е бил уведомен на 18.05.2020 г.
Въззивната жалба е подадена на 27.05.2020
г./по пощата/.
Следователно същата е в срока по чл.259, ал.1 ГПК.
Налице е правен интерес от обжалване- предявеният от въззивника, ищец пред
СРС, иск по чл.45 ЗЗД е бил отхвърлен частично.
Въззивна жалба на ответника
/пред СРС/:
За обжалваното решение въззивникът е бил уведомен на 14.05.2020 г.
Въззивната жалба е подадена на 28.05.2020
г.
Следователно същата е в срока по чл.259, ал.1 ГПК.
Налице е правен интерес от обжалване- предявеният срещу въззивника,
ответник пред СРС, иск по чл.45 ЗЗД е бил уважен частично.
Налага се извод, че въззивните жалби
са допустими.
По основателността на въззивната
жалба:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивната инстанция се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част. По останалите въпроси – само доколкото са посочени в
жалбата.
След служебно извършена проверка въззивната инстанция приема, че обжалваното решени е постановено във
валиден процес.
По доводите във въззивните жалби:
СРС е бил сезиран с иск по чл.45 ЗЗД.
Ищецът В.С. твърди, че на 18.08.2018 г. по телевизия „България он еър” /Bulgaria
on Air/
в предаването „Опорни хора” ответникът Н.Н. дал интервю с
обидно и клеветническо съдържание по отношение на него, което засегнало честта
и достойнството му и му причинило неимуществени вреди. Уточнява, че изказаните
от ответника клевети по негов адрес са следните: ,,очевидно в нетрезво състояние да бие студенти”, „безчинстваше по
софийските улици”, „ходеше да бие невинни хора пред софийската джамия” и „В.С.
се опитва да прави всичко възможно да разруши стабилността в държавата, да предизвика хаос, а и той обикновено
получава своите инструкции не от страната. Той се е поставил в услуга на една
чужда държава. Той се е поставил в услуга на чужди интереси. В ущърб на
българския национален интерес.“ Според ищеца цялостното внушение на
интервюто, дадено от ответника, е обидно и цели да обезцени политическите му
усилия и изграждания от него през годините авторитет. Сочи и конкретни обидни
изявления на ответника, като: “...Ако някой иска да бута правителството, това е
именно В.С.. И той има много причини да стори това и то е очевидно от неговото
изявление. Защото той атакува едновременно не само В.С., а и К.. Така че според
мен тази теза е очевидна за всички. Дълбоко прикрива своята дейност с тези
акценти, за да отклони от общественото внимание истинските проблеми, които
стоят пред обществото....”. Ищецът изразява становище, че посочените твърдения
са обидни за него и целят да го дискредитират пред избиратели и пред всички
зрители на предаването, като създават негативен образ и подкопават общественото
доверие спрямо него. Счита за обидни и целящи налагането на негов негативен
образ и представа, че той има вина и отговорност за редица събития в страната,
следните направени от ответника твърдения: „Нали не сме забравили, и обществото
не би следвало да забрави, че в резултат на неговия глас, на неговата подкрепа
беше избран премиерът Орешарски. Нали не сме забравили, че той крепи до
последно това правителство с неговия собствен глас и с гласовете на неговата
партия. Той формираше кворум. Нали не сме забравили и не бива да забравяме, че
с неговия глас и с негова подкрепа беше избран господин Пеевски за шеф на ДАНС.
Нали не сме забравили, че тези десетки хиляди хора, които бяха по софийските
улици, бяха там именно заради поведението на В.С.. Нали не сме забравили в
какъв лукс и разкош беше потънал във Франция, в Париж. Нещо, което той и няма
как и да опровергае, защото беше представен публично. Така че всички тези неща,
струва ми се, че са и обидни за българската нация. А това е
най-компрометираният политик в България”. Ищецът сочи като обидни и следните
твърдения: “Това, което ме притеснява, че в резултат на всичко това, което
изброих и което споменах за В.С., той получи управлението на София. Това не
само ме притеснява. Това ме кара да бъда ядосан. Защото този свободолюбив дух
на софиянци не биваше да бъде възнаграден, казано в кавички по този начин. Не
може „А.“ да управлява София. Всъщност областният управител на А. управлява и София,
и София област. Това ми се струва, че е една подигравка. И ние не би следвало
да търпим това. Но очевиден е фактът, че В.С. се опитва и прави всичко възможно
да разруши стабилността в държавата, да предизвика хаос, а и той обикновено
получава своите инструкции не от страната. Той се е поставил в услуга на една
чужда държава. Той се е поставил в услуга на чужди интереси. В ущърб на
българския национален интерес. И това не би следвало да продължи, казвам най-тежките
думи в този смисъл, защото, струва ми се, че ние трябва да проявим гражданско
самосъзнание - не само политиците, но и хората в София, в страната, които по
един много ясен и категоричен начин да се противопоставят на това двуличие.”,
като ищецът уточнява, че тези изявления надграждат създадения от ответника за
него негативен образ чрез твърдения за зависимост, които противоречат на
политическите и морални ценности, които е защитавал и отстоявал през цялата си
кариера и живот. Според ищеца обидни по отношение на него са и следните
твърдения, направени от ответника: „Те излязоха достатъчно достоверни факти. БСП
е политическа организация от мафиотски тип. И в това не би следвало да има
каквото и да е съмнение. Но тъй като България предприе конкретни действия, и то
успешни по отношение на интеграцията на Македония, това очевидно раздразни
силно сценаристите на В.С.. И те го активираха в този смисъл, за да бъде
провалена тази инициатива. Нали ви прави впечатление в това отношение колко
последователни са в този смисъл и БСП, и АБВ, и В.С., т.е. всички, които са в
този кръг, в този конгломерат и които имат….”, както и „В този тип държави, когато
мафията е обсебила не само икономиката, но в голяма част и политическата власт,
се случват такива неща. И затова се опитвам да, ааааааа, да направя този анализ
въз основа на поведението на тези хора. Защото те вече дори не се крият. Но
това, което много силно ме безпокои, е че след 29 години, както вие казахте, не
само че няма особен напредък, има регрес. Има връщане назад. И това е много
опасно. Защото целият този процес се наблюдава от нашите партньори…”. Ищецът
пояснява, че цялото изявление на ответника е силно обидно за него, определяйки
го като политическа фигура, която
„мафията е обсебила” и която е зависима
от определени кръгове, които целят дестабилизацията на държавата. Излага
съображения, че по този начин са засегнати авторитетът му, честта,
достойнството, доброто му име в обществото, както и оценката за качествата на
собствената му личност. Интервюто било достигнало до неограничен брой лица,
което представлявало публично изказване на обиди и клеветнически твърдения към
личността на ищеца. Ищецът твърди, че узнал за интервюто на 19.08.2018 г. и се
почувствал силно засегнат. У него се зародило чувство на възмущение и гняв,
което не стихвало и през следващите дни. Преживял изключително негативни
емоции, неприятни чувства, раздразнение, яд, огорчение, неудобство от свързване
на името му с обидните и клеветнически твърдения и квалификации, дълбоко
притеснение от неоснователното публично засягане на неговия личностен и
професионален авторитет, чест, достойнство и добро име.
За да постанови решение в обжалвания смисъл, СРС е приел, че факта на даване на интервю от страна на ответника
на 18.08.2018 г. в предаването „Опорни хора“ по телевизия „България он еър“ в
рамките на които е направил сочените от ищеца изявления бил установен от
приложения по делото диск и от заключението на допуснатата съдебно-фоноскопска
експертиза, както и от показанията на разпитаните по делото свидетели.
Съдържанието на интервюто, обективирано в заключението на експертизата,
съответствало на реално даденото от ответника Н.Н..
СРС се е позовал на легалната дефиниция на чл. 147, ал. 1 и ал. 2 НК,
съгласно която клеветата може да
бъде определена като умишлено разгласяване на неистинско позорно обстоятелство
за другиго или приписване другиму на неизвършено от него престъпление. „Позорно
обстоятелство“ представлявал факт,
свързан с личността на пострадалия, който е от естество да накърни доброто му
име в обществото и който е укорим от гледна точка на господстващия морал. При клеветата се излагали фактически
твърдения, които могат да бъдат проверявани за вярност и ако те са верни,
авторът им не носи отговорност, дори да позорят адресата. Тежестта на доказване
верността на изявленията падала върху ответника, тоест следвало да бъде
установена при условията на пълно доказване, което да създаде убеденост в съда.
Предмет на клеветата можели да бъдат само твърдения с конкретно съдържание,
които носели информация за точно определено обстоятелство, време, място, лице,
като тези обстоятелства трябвало да са позорни. Твърденията трябвало да са ясни
и да сочат сигурни и несъмнени факти, т. е. необходимо било разгласяващото лице
да съобщи свои твърдения, такива, които изхождат лично от него и зад които
застава с думите си, претендирайки, че знае, че тези обстоятелства са
безспорни. Освен това обстоятелствата трябвало обективно да бъдат съобщени, а
не да се извеждат чрез предположения, асоциации, интерпретации или други форми
на субективна психическа дейност. Предмет на клеветата можели да бъдат само
факти, но не и субективната интерпретация на тези факти. Оценките и мненията не
сочели конкретни факти от обективната действителност, а представлявали коментар
и съждения за тях и връзката между тях. Те не можели да бъдат клевета, тъй като
не подлежали на проверка за вярност. Оценъчните съждения можели да ангажират
отговорност само ако представляват обида.
В
процесния случай ищецът твърдял, че ответникът
е направил следните клеветнически изявления по негов адрес: ,,очевидно в нетрезво състояние да бие студенти”, „безчинстваше по софийските улици”, „ходеше да бие невинни хора пред софийската джамия” и „В.С. се опитва да прави всичко възможно да разруши стабилността в държавата, да предизвика хаос, а и той
обикновено получава своите инструкции не от страната. Той се е поставил в услуга на една чужда държава. Той се е поставил в услуга на чужди интереси. В ущърб на българския национален интерес.“.
СРС е приел, че първите
три изявления са твърдения за конкретни факти – за
конкретно извършени от В.С. деяния и могат да бъдат подложени на проверка за
вярност.
Приписаният
с първото изявление бой,
представляващ физическа саморазправа, целяща и причиняваща болка и страдание,
безспорно бил позорен факт, силно укорим от гледна
точка на обществения морал и господстващото публично мнение, който факт бил в
състояние да накърни доброто име на лицето, сочено като негов извършител. От
представеното копие от протокол от 14.03.2016 г. по НОХД № 1038/ 2016 г., по описа на Софийски градски съд, 11 състав, обаче било видно,
че съдът е одобрил споразумение на основание чл. 381, ал. 1 НПК, с което В.Н.С.
се е признал за виновен в това, че: на
23.10.2015 г. В гр.София, около 20,25 ч. на ул. *****,
в сградата на НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов”
принудил С.-И.Ц.да претърпи нещо против волята й – принудил я да предаде
мобилния си апарат на неустановено по делото лице с цел да бъдат изтрити снимки
от него, като употребил за това сила – държал и стискал китките на Церовска,
докато тя не пусне мобилния си апарат – престъпление по чл. 143, ал. 1, пр. 3,
алт. 1 НК. Поради това СРС е приел, че В.С. действително е посегнал
физически в сградата на НАТФИЗ върху студентка чрез държане и стискане на
ръката й докато не пусне мобилния си телефон. С оглед отразеното от страсна на В.С.
в споразумението, СРС не е кредитирал показанията на свидетелката Д.С. като се
е позовал на това, че споразумението има характер на влязла в сила присъда.
Отразеното в споразумението не се опровергавало и от предоставения от ищеца
запис на инцидента в НАТФИЗ. При тези си констатации СРС е достигнал до извода,
че събраните по длото доказателства установяват верността на първото фактическо твърдение, а именно „бие студенти“.
Затова и отговорността на ответника Н. не можела да бъде ангажирана.
По отношение на второто изявление
„безчинства на софийските улици“ СРС се е позовал на тълковния речник относно
значението на думата „безчинство”, която означавала произвол, безобразие,
злодеяние, неприличие, а според синонимния речник нейни синоними били немирство,
безредие, вилнеене, буйство, безразсъдство, своеволие, произвол, безотговорност,
безнаказаност, злодеяние, беззаконие и издевателство. Подобни прояви,
независимо от конкретната им форма, показващи несъобразяване с установени
правила и норми на поведение (включително правни), също били укорими от
обществена гледна точка и били позорящи по отношение на лицето, на което са
приписани. От представените по делото копия от протоколи от съдебни заседания –
протокол от 23.03.2016 г. от открито съдебно заседание по НОХД № 1282/ 2016 г., по описа на Софийски градски съд, 18 състав,
протокол от 22.03.2016 г. по НОХД № 193/
2016 г., по описа на Софийски градски съд, 33 състав, и протокол от 14.03.2016 г. по НОХД № 1038/ 2016 г., по описа на
Софийски градски съд, 11 състав, било видно, че са одобрени споразумения по чл.
381, ал. 1 НПК, с които В.С. се бил признал
за виновен в извършване на престъпления хулиганство и нанасяне на лека телесна
повреда на служители на МВР, извършвани в различно време и по различни поводи в
гр.София. Тези деяния според СРС представлявали безчинства съгласно изяснения
смисъл на понятието. Поради това приписаното на ищеца безчинстване по
софийските улици било вярно, което налагало извод за липса на противоправност при посочването му от ответника Н..
Относно третото изявление „ходеше да
бие невинни хора пред софийската джамия” СРС е приел, че също приписва на В.С. извършването на
осъдителни от гледна точка на публичния морал действия, позорящи личността му.
От страна на ответника, обаче, по делото не били ангажирани доказателства,
установяващи верността му. Медиините публикации по темата, копия от които били представени,
не били годни да докажат, че действително В.С. е ходел да бие хора пред
джамията или че е подстрекателят или главният виновник сблъсъците между
активистите на партия „А.” и мюсюлманите да прераснат в бой, както се твърди в
отговора на исковата молба. Същите представлявали журналистически материал и
доказвали, че е била публично разпространена информация за съответните събития,
но не и че тези събития са се осъществили и то по описания в тях начин. В
статията „В.С. провокира боя пред софийската джамия”, публикувана на сайта www.mediapool.bg, били цитирани бивши сътрудници на партия „А.”, които твърдели, че ищецът
е провокирал боя пред софийската джамия, но същата не доказвала този факт, а
установявала единствено, че авторът й е предал твърденията на посочените лица.
Освен това в същата изрично било отбелязано, че партия „А.” отрича сочените от
бившите й сътрудници обстоятелства.
Относно четвъртото изявление „В.С. се опитва да прави всичко
възможно да разруши стабилността в държавата, да предизвика хаос, а и той
обикновено получава своите инструкции не от страната. Той се е поставил в
услуга на една чужда държава. Той се е поставил в услуга на чужди интереси. В
ущърб на българския национален интерес.“ СРС
е приел, че това изявление не представлява твърдение за конкретни факти,
доколкото не носи информация за точно извършени прояви (деяния), които могат да
бъдат проверени за вярност. Същото било изразено от автора му Н.Н. мнение,
оценка, извод за поведението и действията на В.С.. Макар и силно негативна,
тази оценка се вписвала в рамките на свободата на словото, особено предвид
обстоятелството, че била направена в дадено от политик интервю относно друг
политик, тоест между политически субекти, които в обществен интерес следва,
както да подлагат на критика своите опоненти, така и да търпят такава от тяхна
страна. Поради това съдът е достигнал до извода, че това изявление не представлява клевета и не ангажира отговорността на
ответника.
По отношение на
сочените от ищеца като обидни изрази СРС се е позовал на легалната дефиниция на обидата по чл.146, ал.1 НК, съгласно,
която обидата се изразява в казване или извършване на нещо унизително за честта
и достойнството на другиго в негово присъствие, като казаното или извършеното
следва да е обидно от обективна гледна
точка, а не въз основа на субективните възприятия по пострадалия. Без значение било обстоятелството дали
казаното отговаря на действителността и дали направената от дееца оценка е
основателна. Мнението обаче, ако не
е неприлично, непристойно отнасяне срещу някого, не представлявало обида. В този смисъл следвало да бъде направено
разграничението между отрицателното мнение, което по същество представлявало критика
на някого и обидата. За да е налице обида, следвало да бъдат казани думи,
обективно годни да накърнят достойнството на пострадалия, които според
господстващия морал са неприлични, вулгарни и цинични. Това означавало, че обидата
е лично унизяващо отнасяне към някого. Докато мнението представлявало
становище, с което се изразява позиция или оценка на личности и събития.
Негативните оценки за определено лице, открояващо се по една или друга причина
в обществения живот, не пораждали отговорност, ако не засягали достойнството й
(т.е. ако не осъществяват състава на престъплението обида).
Като обидни по отношение на него ищецът бил посочил следните изявления на ответника,
дадени в процесното интервю: „...Ако
някой иска да бута правителството, това е именно В.С.. И той има много причини
да стори това и то е очевидно от неговото изявление. Защото той атакува
едновременно не само В.С., а и К.. Така че според мен тази теза е очевидна за
всички. Дълбоко прикрива своята дейност с тези акценти, за да отклони от
общественото внимание истинските проблеми, които стоят пред обществото....”;
„Нали не сме забравили, и обществото не би следвало да забрави, че в резултат
на неговия глас, на неговата подкрепа беше избран премиерът Орешарски. Нали не
сме забравили, че той крепи до последно това правителство с неговия собствен
глас и с гласовете на неговата партия. Той формираше кворум. Нали не сме
забравили и не бива да забравяме, че с неговия глас и с негова подкрепа беше
избран господин Пеевски за шеф на ДАНС. Нали не сме забравили, че тези десетки
хиляди хора, които бяха по софийските улици, бяха там именно заради поведението
на В.С.. Нали не сме забравили в какъв лукс и разкош беше потънал във Франция,
в Париж. Нещо, което той и няма как и да опровергае, защото беше представен
публично. Така че всички тези неща, струва ми се, че са и обидни за българската
нация. А това е най-компрометираният политик в България”;“Това, което ме притеснява, че в резултат на
всичко това, което изброих и което споменах за В.С., той получи управлението на
София. Това не само ме притеснява. Това ме кара да бъда ядосан. Защото този
свободолюбив дух на софиянци не биваше да бъде възнаграден, казано в кавички по
този начин. Не може „А.“ да управлява София. Всъщност областният управител
на А. управлява и София, и София област. Това ми се струва, че е една
подигравка. И ние не би следвало да търпим това. Но очевиден е фактът,
че В.С. се опитва и прави всичко възможно да разруши стабилността в държавата,
да предизвика хаос, а и той обикновено получава своите инструкции не от
страната. Той се е поставил в услуга на една чужда държава. Той се е поставил в
услуга на чужди интереси. В ущърб на българския национален интерес. И това
не би следвало да продължи, казвам най-тежките думи в този смисъл, защото,
струва ми се, че ние трябва да проявим гражданско самосъзнание - не само
политиците, но и хората в София, в страната, които по един много ясен и
категоричен начин да се противопоставят на това двуличие.”; „Те излязоха достатъчно достоверни факти. БСП
е политическа организация от мафиотски тип. И в това не би следвало да има
каквото и да е съмнение. Но тъй като България предприе конкретни действия, и то
успешни по отношение на интеграцията на Македония., това очевидно раздразни
силно сценаристите на В.С.. И те го активираха в този смисъл, за да бъде
провалена тази инициатива. Нали ви прави впечатление в това отношение колко
последователни са в този смисъл и БСП, и А., и В.С., т.е. всички, които са в
този кръг, в този конгломерат и които имат….”; както и „В този пит държави, когато мафията е обсебила не само икономиката,
но в голяма част и политическата власт,се случват такива неща. И затова се
опитвам да, ааааааа, да направя този анализ въз основа на поведението на тези
хора. Защото те вече дори не се крият. Но това, което много силно ме безпокои,
е че след 29 години, както вие казахте, не само че няма особен напредък, има
регрес. Има връщане назад. И това е много опасно. Защото целият този процес се
наблюдава от нашите партньори…”. При преценка на тези изявления СРС е приел,
че единственото обидно за ищеца В.С.
твърдение е, че той е „най-компрометираният
политик в България”. Думата „компрометиран“
била обидна от гледна точка на господстващото обществено мнение, тъй като
означавало злепоставен, изложен, развален, деморализиран, опозорен, посрамен,
опетнен, а изказана за политик свързвала името му с не особено морални,
принципни или законни действия. Използваната превъзходна степен („най”) засилвала
представата за описания негативен образ. Изявлението било направено в
телевизионно предаване, което било възприето от ищеца. Поради това СРС е приел,
че чрез определянето на В.С. като „най-компрометираният политик в България” ответникът
е осъществил състава на обидата.
Останалите изрази, окачествени от ищеца като обидни, не представлявали
обида, а оценка и мнение за поведението на ищеца. Същите не съдържали неприлични,
вулгарни или цинични думи - епитети, ругатни или унизителни съждения за
качествата на ищеца. Дори част от изявленията да представлявали негативни за В.С.
умозаключения, направени от ответника, същите били в рамките на свободата на
словото, даваща право да бъде изказано критично мнение за личността и
поведението на другиго. Част от изявленията освен това въобще не били адресирани
до ищеца, а представлявали обсъждане на събития и политическата ситуация в
страната. Обстоятелството, че В.С. се е припознал в някои от изказванията било без
значение, доколкото за да е налице обида, следвало от обективна гледна точка да
бъде констатирано изказване на позорно обстоятелство спрямо друга определена
или определяема от контекста личност, а не от субективното гледище на самата
личност. С оглед на тези си съображения СРС е приел за неоснователни и
твърденията на ищеца, че цялото изявление на ответника Н.Н. е силно обидно за
него, определяйки го като политическа фигура, която „мафията е обсебила” и
която е зависима от определени кръгове, които целят дестабилизацията на
държавата. В по-голямата си част направените от ответника в рамките на
интервюто изявления въобще не били адресирани към ищеца, а представлявали коментар и мнение за други политически субекти
и събития. Твърдението за обсебени от мафията не било направено за В.С., а за
голяма част от политическата власт. Интервюто не внушавало и че последният е
личност, зависима от кръгове, които целят дестабилизация на държавата. Макар да
се сочела негова зависимост, това било направено под формата на оценка и
мнение, без да натрапвало и внушавало подобен образ на ищеца. При извършването
на преценка дали дадено негативно мнение надхвърля границите на свободата на
словото и накърнява чуждото достойнство, като по този начин нарушава принципа
да не се вреди другиму, следвало да бъде отчетено доколко конкретно изложените
факти, мнение и критика са обществено значими и необходими, както и дали не се
използват целенасочено за накърняване на правата и доброто име на другиго. С
оглед на цялостното съдържание на интервюто СРС е приел, че направените от ответника
Н.Н. коментари, дадените от него оценки и изразеното становище били свързани
основно с теми от публичен интерес, а не били насочени да накърнят честта и
достойнството на ищеца В.С..
При това положение единствените противоправни изявления на ответника,
изречени в процесното интервю, представляващи клевета и обида са: „ходеше
да бие невинни хора пред софийската джамия” и „най-компрометираният политик в България”.
Досежно търпените от ищеца
вреди СРС се е позовал на показанията на разпитаните на страната
на ищеца свидетели. От същите се установило, че ищеца се бил ядосал и
разстроил, както и, че това състояние било продължило в рамките на няколко дни.
От тези показания се доказвали търпените вреди, както и причинната връзка между
тях и направените обидни и клеветнически твърдения, т.е. доказани били
предпоставките на чл.45 ЗЗД.
По отношение на размера на
обезщетението за неимуществените вреди търпени от ищеца,
СРС се е позовал на критериите по чл.52 ЗЗД. В случая деянието било извършено
чрез изказване на посочените по-горе обида и клевета в рамките на интервю в
телевизионно предаване, тоест по начин, предоставят възможност на неограничен
брой лица да ги възприемат. Вследствие на тези твърдения ищецът изпитал яд и се
разстроил, но това не продължило много дълго във времето – от показанията на
свидетелите било видно, че тези негативни емоции били изпитвани от ищеца С. в
рамките на няколко дни. От друга страна по делото не били ангажирани
доказателства, от които да е видно, че интервюто е оказало негативно влияние
върху общественото мнение за личността и поведението на ищеца, тоест че същият
е претърпял репутационни вреди вследствие на него. Следвало да бъде отчетен и
фактът, че от свидетелските показания на разпитаните свидетели било видно, че
ищецът се бил разстроил не само от приетите от съдебния състав като обида и
клевета изрази, а и от много други изказвания, които не били противоправни,
включително и от такива, които не били предмет на спора. Това означавало, че не
всички претърпени от него вреди са резултат от изявленията „ходеше да бие
невинни хора пред софийската джамия” и „най-компрометираният политик в България”.
При определяне размера на обезщетението от значение в конкретния случай било и
обстоятелството, че ищецът е политик и то лидер на политическа партия, поради
което следвало да има по-висок праг на поносимост към обществената му критика,
несъответстващ на общоприетия критерии за справедливост. С оглед на всички тези
си съображения СРС е приел, че в случая справедлив размер на обезщетението,
което ответника следва да бъде осъден да заплати на ищеца, е 500 лева. Тоест
предявеният иск по чл. 45, ал. 1 ЗЗД следвало да бъде уважен за сумата 500 лева
и отхвърлен за разликата над 500 лева до претендираните 10 000 лева.
Като законна последица от уважаването на иска и доколкото това изрично било
поискано от ищеца, върху сумата 500 лева следвало да бъде присъдена законна
лихва от датата на подаване на исковата молба – 27.11.2018 г. до окончателното
й изплащане.
Въззивната инстанция споделя мотивите на първоинстанционния съд, обективирани в обжалваното
решение, поради което на основание чл.272 ГПК същите следва да се считат и за
мотиви на настоящето решение.
За да бъде основателен иска за непозволено увреждане по чл. 45 ЗЗД,
следва да се установи, че е налице осъществено противоправно деяние/действие
или бездействие/, вина, вреда и причинна връзка между противоправното и виновно
поведение на дееца и настъпилите вреди.
При съобразяване с указанията в решение № 253/29.01.2014 г. по
гр. дело № 1251/2012 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС, въззивната инстанция приема следното: В чл. 39-41 от КРБ и
в чл. 10 от КЗПЧОС е прогласено правото на всеки да изразява и разпространява
мнение и да търси, получава и разпространява информация. В обсега на това право
се включва свободата на всеки да отстоява своето мнение и да получава, съобщава
и предава мнения, идеи или информация независимо от начина на изразяване. Това
е едно от основните права на личността. То е в основата на демократичните
процеси, представлява един от най-важните принципи, върху които се гради всяко
демократично общество, като същевременно е условие за напредъка на обществото и
за развитието на всеки отделен индивид. Това право обаче не е абсолютно. Самите
норми, които го прокламират, въвеждат някои ограничения като не позволяват то
да бъде използвано за накърняване и засягане на изрично изброените права и
интереси, а също и в общия за всички права чл. 57, ал. 2 от КРБ, който
не допуска злоупотреба с тях, както и упражняването им, ако се накърняват права
или законни интереси на друг. Такова ограничително основание се съдържа и в
текста на чл. 10, т. 2 от Конвенцията, допускащ ползването на свободата на
изразяване на мнения да бъде обусловено от процедури, условия, ограничения или
санкции, които са предвидени в закона, необходими са в едно демократично
общество и са в интерес на надлежно указаните цели. Сред ценностите, чиято
закрила е основание за ограничаване на правото на свобода на изразяване на
мнения, основният закон изрично посочва присъщите на личността чест,
достойнство, добро име. Те именно са обект на посегателство при нанасяне на
обидата (умишленото унижаване достойнството на дадено лице посредством неприлично
отнасяне с него) и на клеветата (съзнателното разгласяване на неистински
позорни обстоятелства за дадено лице или приписване на престъпление другиму).
Поради това гражданската отговорност за обида и клевета като средство за защита
на честта, личното достойнство и доброто име представлява такова ограничение на
правото на свобода на изразяване на мнения, което е допустимо и от Конституцията,
и от Конвенцията. В контекста на изложеното не може да се приеме за
клеветническо твърдение, което се основава на истински факти, и съответно
изразяването му не е противоправно. Като клевета, съответно като
противоправно, следва да се квалифицира съзнателното разгласяване на
неистински позорни обстоятелства за дадено лице или приписване на престъпление.
Следва да се има предвид, че фактическите твърдения, за които се твърди, че
са клевета, могат да бъдат проверявани за вярност като доказателствената тежест
е на ответника. Ако те са верни, не са клевета, дори да позорят
адресата, и не са основание за ангажиране на гражданската отговорност. В
случай, че са неверни – се носи отговорност доколкото засягат неблагоприятно адресата. Във
всеки случай следва да се прави ясно разграничение между обидата и клеветата,
които са в обсега на предвидените с чл. 39-41 от КРБ ограничения, и
оценъчните съждения, които са извън този обсег.
Когато не се касае за превратно упражняване на правото по чл. 39, ал. 1
от КРБ и свободата на мнение не е използвана, за да се увреди доброто име
на другиго, твърдения и оценки могат да се разпространяват свободно. Не е
противоправно поведението при изказани мнения с негативна оценка, пряко или
косвено засягащи конкретно лице, когато името му се коментира или се предполага
във връзка обществен въпрос, свързан с неговия пост, дейност или занятие. Негативните
оценки за определена личност, открояваща се по една или друга причина в
обществения живот, не пораждат отговорност, ако не засягат достойнството на
личността, т.е. ако не осъществяват състава на обидата или състава на
клеветата.
В решение № 86/29.01.2010 г. по гр. дело №
92/2009 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС е подчертал, че признатото и
гарантирано в чл. 39, ал. 1 от КРБ, право на мнение се упражнява
надлежно и не е налице елемент на противоправност при изказани мнения с
негативна оценка, пряко или косвено засягаща конкретно лице като деятел в
определена публична сфера, когато името му се коментира или се предполага връзка
с оглед неговия пост или дейност по поставения обществен въпрос, освен ако
не се касае за превратно упражняване на право, а свободата на мнение бива
използвана, за да се вреди на доброто име. За всеки отделен случай подлежи на
изследване и преценка, дали конкретното изказване с негативно спрямо
засегнатото лице съдържание, освен оценка и мнение по обществен въпрос, не
обективира и твърдение за конкретен злепоставящ факт. Ако има твърдение за факт
и то е невярно, следва да се прецени дали разгласяването му е противоправно и
виновно, т.е съставлява ли злоупотреба с право извън пределите посочени в чл.
39, ал. 2 от КРБ. Ако негативното изявление не се основава, нито свързва с
конкретен факт, но се оспорва публично нечия компетентност или добросъвестност
с цел да се привлече внимание по обществен въпрос, при това без да се
употребяват обидни по съдържание изрази, накърняващи честта и достойнството,
също стои необходимостта съдът да прецени превишени ли са пределите на правото
да се изразява мнение, на свободата да се дават оценки на публични личности и
дейността им.
Следователно, първото обстоятелство, което е спорно по делото е дали изявленията дадени от ответника Н. в
процесното интервю представляват клевета п обида по отношение на ищеца или не.
Правилно СРС се е позовал на легалната дефиниция на чл. 147, ал. 1 и ал. 2 НК, съгласно която клеветата може да бъде определена като умишлено разгласяване
на неистинско позорно обстоятелство за другиго или приписване другиму на
неизвършено от него престъпление.
Правилно СРС е приел, че казаното от ответника Н. в процесното интервю по
адрес на ищеца: ,,очевидно в нетрезво състояние „да бие студенти”, „безчинстваше по софийските улици”, и „В.С. се
опитва да прави всичко възможно да разруши стабилността в държавата, да предизвика хаос, а и той обикновено
получава своите инструкции не от страната. Той се е поставил в услуга на една
чужда държава. Той се е поставил в услуга на чужди интереси. В ущърб на
българския национален интерес“ не представлява клевета, тъй като верността
на тези твърдения се установява от представените по делото /пред СРС/ писмени доказателства,
виж л.200 и следв.
Видно от л.208 по делото пред СРС, ищецът В.С. се е признал за виновен по
нохд 193 по описа за 2016 г. на СГС, НО, 33-ти състав като извършител на
непристойни действия пред търговски обект на ул.“*****, грубо нарушаващи
обществения ред и изразяващи неуважение към обществото, като деянието по своето
съдържание се отличава с изключителен цинизъм и дързост. Признал се е и за
виновен, че на същата дата – 09.10.2015 г. е причинил на полицейски орган при
изпълнение на службата му лека телесна повреда.
Представено е и споразумение за решаване на пр.пр. № 5254 от 2013 г.
сключено със СРП във връзка с повдигнато обвинение по чл.325, ал.2, вр. с ал.1
от НК за деяние, извършено от ищеца В.С. *** в сградата на Народното събрание,
където обвиняемият /там/ С. е причинил на полицейски орган при изпълнение на
службата му лека телесна повреда.
Представено е и съдебно споразумение
по нохд № 1282 по описа за 2016 г. на СГС, НО, 18-ти състав по силата на
което г-н С. се е признал за виновен за извършено престъпление по чл.325, ал.2 НК за това, че на 21.05.2013 г. е извършил непристойни действия, изразяващи се
в грубо нарушаване на обществения ред и явно неуважение към обществото като е
крещял на журналиста Т.А.блъскал ръцете му, притискал го е към стената на
сградата на Народното събрание и му е пречел свободно да се придвижва, като
деянието по своето съдържание се отличава с изключителна дързост, изразяваща се
в несъответстваща на отговорното му обществено положение – депутат и
председател на парламентарна група.
Налице е и споразумение за т.нар. „инцидент пред НАТФИЗ“ на 23.10.2015 г.
също за престъпление по чл.325, ал.2,вр. ал.1 вр. с чл.20, ал.2,вр.ал.1 НК за
извършени от ищеца в съучастие с едно трето за спора лице, на непристойни
действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към
обществото. Видно от протокола от
14.03.2016 г. по НОХД № 1038/ 2016 г., по описа на Софийски градски съд, 11 състав, съдът е одобрил споразумение на
основание чл. 381, ал. 1 НПК, с което В.Н.С. се е признал
за виновен в това, че: на 23.10.2015 г. В гр.София,
около 20,25 ч. на ул******, в сградата на НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов”
е принудил С.-И.Ц.да претърпи нещо против
волята й – принудил я да предаде мобилния си апарат на неустановено по делото
лице с цел да бъдат изтрити снимки от него, като употребил за това сила – държал и стискал китките на Ц.,
докато тя не пусне мобилния си апарат – престъпление по чл. 143, ал. 1, пр. 3,
алт. 1 НК.
Налице е и споразумение от 14.03.2016 г. по нохд № 1036 по описа за 2016 г.
на СГС, НО, 3-ти състав, където г-н С. се е признал за извършване на
престъпление по чл.325, ал.2 вр. с ал.1 НК на 17.05.2011 г. в гр.Батак също за
извършване на непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и
изразяващи неуважение към обществото.
Противно на соченото от въззивника, ищец, съдържанието на представените
съдебни споразумения, сключени от него по водените срещу него наказателни общ характер дела е въпроизведено от СРС
дословно в мотивите на обжалвания съдебен акт. Споразуменията са обсъдени в
съвкупност с показанията на разпитаните свидетели, както и във връзка с
изложеното в исковата молба. При това положение настоящата инстанция намира, че
не е допуснато соченото от този въззивник нарушение при обсъждане на събраните
по делото доказателства и доказателствени средства; съдът е извършил обстоен
анализ на същите и е достигнал до правилни фактически и правни изводи, които
настоящата инстанция споделя.
Споразуменията
имат сила на влязла в сила присъда, която гражданския съд по арг. от чл.300 ГПК следва да зачете. А направеното
от ищеца признание на неизгодни за него факти в рамките на съдебното заседание,
на което е одобрено споразумението (обективирано в протокола от заседанието),
се ползва с материална доказателствена сила.
По отношение на изявлението:„В.С. се опитва да прави всичко възможно да
разруши стабилността в държавата, да предизвика хаос, а и той обикновено
получава своите инструкции не от страната. Той се е поставил в услуга на една
чужда държава. Той се е поставил в услуга на чужди интереси. В ущърб на
българския национален интерес“ ще добавим и следното: първо този израз е извлечен от ищеца от контекста на така даденото
от ответника интервю, където г-н Н. прави анализ на политическите събития през
последните 29 години в страната. В тази част от интервюто ответника Н. прави
оценка на действията на ищеца С. като фактор в политическия живот на страната.
Твърдението на ответника, че с действията си г-н С. е довел до определени
политически събития не може да се приеме за клевета и по-скоро е оценка за
качествата на г-н С. като партиен водач. Второ,
действително голяма част от този пасаж на интервюто не е адресирана до г-н С..
Фактът, че последния се е „разпознал“ , както правилно е приел и СРС, не може
да доведе до ангажиране на отговорността на ответника по чл.45 ЗЗД във връзка с
изречени клеветнически твърдения. Трето,
описаните като признати за извършени виновно от ищеца действия по горе
посочените споразумения по нохд, е възможно да предизвикват хаос /бъркотия,
безпорядък, безредие като синоними/, който да разруши стабилността на страната.
А последното безспорно не може да бъде в интерес на българската държава.
При това положение правилен е извода
на СРС в частта, в която е прието, че не е налице клеветническо изявление от
страна на ответника за употребените изрази: „да бие студенти”, „безчинстваше по
софийските улици”, и „В.С. се опитва да прави всичко възможно да разруши
стабилността в държавата, да предизвика хаос, а и той обикновено получава
своите инструкции не от страната. Той се е поставил в услуга на една чужда
държава. Той се е поставил в услуга на чужди интереси. В ущърб на българския
национален интерес“.
Относно т.нар. инцидент пред
Софийската джамия настоящата инстанция намира следното:
При положение, че самият ответник /пред СРС/ признава, че досъдебното
производство във връзка със случая пред Софийската джамия не е приключило и по
арг. от чл.300 ГПК, то правилен е извода на СРС, че е налице клеветническо
твърдение от страна на ответника г-н Н..
Настоящата инстанция не споделя тезата на г-н Н., че не следва да носи
отговорност за обезвреда във връзка с това си изказване за ищеца, тъй като така
било разпространено в медиите.
Обстоятелството, че в медиите се тиражира информация за съпричастност на
ищеца в този инцидент не освобождава ответника от отговорност за обезвреда
именно поради факта, че за това деяние не е налице влязла присъда по отношение
на г-н В.С.. Както пълномощникът му сочи, налице е законова презумпция за
невинност до доказване на противното.
При това положение правилен е извода
на СРС в частта, в която е прието, че е налице клеветническо изявление от
страна на ответника за този случай.
Представляват ли изявлениета на
ответника Н. обида по отношение личността на ищеца и оттук водят ли до
отговорност за обезвреда по чл.45 ЗЗД:
Ищецът твърди, че с репликите на ответника са нарушени негови абсолютни субективни
права, като правото на чест, достойнство и добро име на личността. Обект на
тези права са лични и непрехвърлими морални блага, неприкосновеността на които
се ползва и с наказателно-правна защита, установена в раздели VІ и VІІ от
Особената част на НК. Честта се отнася до положителната обществена
оценка за личността, а достойнството се свързва със самооценката
на човека за собствената му обществена значимост.
Правилно СРС е отбелязал, че легалната дефиниция на обидата се съдържа в разпоредбата на чл.146, ал.1 НК, съгласно,
която обидата се изразява в казване или
извършване на нещо унизително за честта и достойнството на другиго в негово
присъствие, като казаното или извършеното следва да е обидно от обективна
гледна точка, а не въз основа на субективните възприятия по пострадалия.
Действително, в тази хипотеза без значение
е обстоятелството дали казаното отговаря на действителността и дали направената
от дееца оценка е основателна. Мнението
обаче, ако не е неприлично, непристойно отнасяне срещу някого, не представлявало обида.
В решение по делото „Де Х. и Г. срещу Б.“ и делото „Х. срещу О. кралство“,
Европейският съд по правата на човека приема, че свободата на изразяване на
мнения е приложима не само по отношение на информация или идеи, които се
възприемат благоприятно или се разглеждат като безобидни или неутрални, но също
така и за изявления, които се възприемат като оскърбителни, шокиращи или
смущаващи от държавата или от част от обществото.
Правото на изразяване на мнение е уредено в чл. 39, ал. 1 от Конституцията
на Република България и то не нарушава забраната по чл. 39, ал. 2 от Конституцията на Република България, щом не са използвани обидни изрази.
Видно от горецитираните споразумения по нохд при
извършването на визираните там противоправни деяния, ищецът е бил народен
представител.
Не се спори по делото, че ответника е негов
политически опонент.
Въззивникът В.С. е приел доброволно публична роля, която изисква от него да
търпи подлагането на критика на поведението му и действията му от други политически
субекти и опоненти, какъвто е ответникът. Последното по необходимост налага
проява на толерантност, готовност да бъде обект на оценка и критика в степен,
по-висока, от тази за гражданите, които не са натоварени с такава обществена
функция. Колкото по-известна е една личност, включително
политик, толкова повече намеса в частноправната си сфера се налага да понася.
Обществеността има право да бъде информирана за действията и постъпките на
този, комуто се е доверила да представлява интересите ѝ. В същия смисъл
са и решение № 204/12.06.2015 г. по гр. дело № 7046/2014 г. на IV-то гр.
отд. на ВКС и решение № 12/06.02.2013 г. по гр. дело № 449/2012 г. на
ІІІ-то гр. отд. на ВКС.
По въпроса какво значение за правото на обезщетение и размера
на същото има обстоятелството, че извършителят и пострадалият са политици, а унизителният за адресата
израз е използван във връзка с политическата му и обществена дейност е даден в РЕШЕНИЕ № 110 ОТ 25.05.2017 Г. ПО ГР. Д. № 2808/2016 Г., Г. К., ІV Г. О.
НА ВКС и същото е в следния смисъл:
„Политиците са приели доброволно една публична роля, която изисква от тях
да подлагат на критика поведението и действията на другите политически субекти
и държавни органи, като по този начин ги контролират в интерес на обществото,
което предполага да са в и по-голяма степен настоятелни, настъпателни и
безкомпромисни. В същото време, те от своя страна съзнателно и неизбежно се
излагат на близкото наблюдение и критика на своите политически опоненти, на
журналисти и на цялото общество, което налага и самите те да проявяват
по-висока степен на толерантност, да са готови да бъдат обект на оценка и
критика в по - висока степен от частните лица, включително чрез използване на
различни художествени езикови и изразни похвати“. В този смисъл е и приетото в РЕШЕНИЕ № 369 ОТ 26.11.2015 Г.
ПО ГР. Д. № 2098/2015 Г., Г. К., ІV Г. О. НА ВКС. В последното е даден отговор на въпросите трябва ли да се прави разлика между съобщаване на
факти, даване на политически оценки и изразяване на мнения от една страна и
обиди към конкретната личност от друга, както и дали негативните оценки,
направени по политически въпроси при спазване ограниченията по чл. 39, ал. 2
КРБ, представляват противоправно действие, което е основание да се търси
отговорност за деликт.
Както вече посочихме не е противоправно поведението при изказани мнения
с негативна оценка, пряко или косвено засягащи конкретно лице, когато името му
се коментира или се предполага във връзка обществен въпрос, свързан с неговия
пост, дейност или занятие.
С оглед тези си мотиви настоящата инстанция
приема за правилен извода на СРС, че единствено определянето на г-н В.С. от
страна на ответника в процесното интервю като „най-компрометираният политик в
България” осъществява състава на обидата.
Действително, както твърди въззивникът Н.
използването на превъзходната степен „най“ към прилагателното има характер на
оценъчна дейност. Прилагателното, обаче, „компрометиран“ е обидно за личността.
Значението на думата според тълковния речник означава злепоставен, изложен,
развален, деморализиран, опозорен, посрамен, опетнен, а изказана за политик
свързва името му с не особено морални, принципни или законни действия.
При това положение правилни са крайните изводи на
СРС, че единствените противоправни изявления на ответника, изречени в
процесното интервю, представляващи клевета и обида са: „ходеше да бие
невинни хора пред софийската джамия” и „най-компрометираният политик в
България”.
В останалати си част настоящата
инстанция намира, че изявленията на ответника не превишават пределите на
правото да се изразява мнение, на свободата да се дават оценки на публични
личности и дейността им.
Досежно търпените от ищеца вреди СРС се е позовал на показанията на разпитаните на страната на ищеца
свидетели. От тези показания действително се установяват търпените вреди, както
и причинната връзка между тях и направените обидни и клеветнически твърдения от
страна на ответника, т.е. доказани са предпоставките на чл.45 ЗЗД.
Досежно размера на обезщетението за ниумеществени вреди:
Действително, в случая деянието е било извършено от
ответника чрез изказване на посочените по-горе обида и клевета в рамките на
интервю в телевизионно предаване, тоест по начин, предоставят възможност на
неограничен брой лица да ги възприемат.
От показанията на свидетелите се установява, че
ищецът се е ядосал и разстроил, но това състояние е продължило в рамките на
няколко дни до една седмица.
От въззивника С. /ищец пред СРС/ не са били
ангажирани доказателства, от които да е видно, че интервюто е оказало негативно
влияние върху общественото мнение за личността и авторитета му. Наред с това от
показанията на разпитаните на негова страна, свидетели, е видно, че ищецът се е
разстроил не само от приетите от СРС като обида и клевета изрази, а и от много
други изказвания, които не са предмет на настоящия спор, т.е. не всички
претърпени от ищеца вреди са в резултат от изявленията на ответника :„ходеше да
бие невинни хора пред софийската джамия” и „най-компрометираният политик в
България”. За други случаи говори и свидетелката Сидерова: „Той /има предвид
ищеца/ по принцип при такива случаи няколко пъти е отварял язви…“, виж л.176 по
делото пред СРС.
Въззивната инстанция приема, че обжалваното решене е съобразено с
критериите по чл.52 ЗЗД и настоящата инстанция го намира за справедливо.
Поради съвпадането на крайните изводи на двете съдебни инстанции обжалваното решение ще следва да бъде потвърдено.
По
разноските:
Пред
първата съдебна инстанция:
При този изход на спора решението е правилно
и в частта за разноските.
Пред
въззивната инстанция:
С оглед на това, че се приеха и двете
въззивни жалби за неоснователни, съдът намира че разноски на страните не следва
да бъдат присъждани.
Водим от горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 75983 от 24.04.2020
г. от СРС, Първо ГО, 51 с-в по гр.д.№ 75129 по описа за 2018 г., изцяло.
Решението може да се обжалва
пред ВКС на РБ в 1-месечен срок от връчването му на страните, при условията на
чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.