№ 3250
гр. София, 23.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 76 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:МАЯ Й. МИХАЙЛОВА
при участието на секретаря ЕЛИ КР. ШОКОРДОВА
като разгледа докладваното от МАЯ Й. МИХАЙЛОВА Гражданско дело №
20231110111040 по описа за 2023 година
Предявени са от „Т..” ЕАД срещу ответника Б. Г. С. обективно
съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във
вр. чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 59 ЗЗД, чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за
установяване съществуването на следните вземания: за сумата от 439.51 лв.,
представляваща продажна цена за потребена топлинна енергия за м.05.2019 г.
– м.04.2021 г. в топлоснабден имот, находящ се в – гр. София, ул. ..., партер,
магазин №3, за сумата от 110.59 лв., представляваща обезщетение за забава в
погасяване на главния дълг за периода 31.12.2019 г. – 25.11.2022 г., сумата от
3.53 лв., представляваща главница за предоставена услуга дялово
разпределение за периода от 01.11.2019 г. до 30.06.2020 г. и сумата от 1.24 лв.
– законна лихва за периода от 31.12.2019 г. до 25.11.2022 г., ведно със
законната лихва върху главницата от 09.12.2022 г. до плащането. Претендира
направените по делото разноски.
Ищецът навежда доводи, че ответникът притежават качеството
„потребител на ТЕ за стопански нужди” за топлоснабден имот, находящ се в –
гр. София, ул. ..., партер, магазин №3, с абонатен №371862, като между
страните по делото не бил подписан договор за продажба на ТЕ, поради което
ответникът се е обогатил неоснователно за сметка на ищеца.
1
Твърди, че процесните парични задължения са срочни, тъй като в чл.
30, ал. 3 от ОУ (2002 г. ) и чл. 32, ал. 6 от ОУ (2006 г.) е уговорено, че
потребителят е длъжен да заплаща продажната цена за доставената топлинна
енергия ежемесечно – в последния ден от месеца.
В срока по чл.131, ал.1 ГПК ответникът Б. Г. С. не е депозирал отговор
на исковата молба.
„Т..” ЕООД, конституирано в производството като трето лице-помагач
(ТЛП) на страната на ищеца, не изразява становище по предявените искове.
Съдът, като прецени относимите доказателства и доводите на
страните, приема за установено следното:
От изявлението на процесуалния представител на ищеца в проведеното
на 25.01.2024 г. открито съдебно заседание по делото, се установява, че след
завеждане на исковата молба ответникът е заплатил на ищеца претендираните
с исковата молба главно и акцесорно вземания, което обстоятелство съдът
следва да вземе предвид разпоредбата на чл. 235, ал. 3 от ГПК. Ето защо така
предявените искове следва да се отхвърлят, поради извършено след
завеждане на исковата молба от страна на ответника плащане.
Относно разноските по производството
При този изход на спора във вр. чл.78, ал. 8, вр. ал. 1 от ГПК, тъй като
ответникът е дал повод за завеждане на делото предвид постъпилото плащане
в хода на производството по делото, по аргумент на обратното на чл. 78, ал. 2
от ГПК ответникът дължи на ищеца разноски в размер на сумата от 100.00
лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т..” ЕАД, ЕИК .., със седалище и адрес
на управление гр. София, ... срещу Б. Г. С., ЕГН **********, с адрес: гр.
София, ..., партер, магазин №3, искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК
във вр. чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 59 ЗЗД, чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за
установяване съществуването на следните вземания: за сумата от 439.51 лв.,
представляваща продажна цена за потребена топлинна енергия за м.05.2019 г.
2
– м.04.2021 г. в топлоснабден имот с абонатен №371862, за сумата от 110.59
лв., представляваща обезщетение за забава в погасяване на главния дълг за
периода 31.12.2019 г. – 25.11.2022 г., сумата от 3.53 лв., представляваща
главница за предоставена услуга дялово разпределение за периода от
01.11.2019 г. до 30.06.2020 г. и сумата от 1.24 лв. – законна лихва за периода
от 31.12.2019 г. до 25.11.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата
от 09.12.2022 г. до плащането.
ОСЪЖДА Б. Г. С., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ..., партер,
магазин №3, да заплати на „Т..” ЕАД, ЕИК .., със седалище и адрес на
управление: гр.София, .., сумата от 100.00 лева – представляваща разноски
по делото пред СРС.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на „Т..” ЕООД, като трето
лице-помагач на страната на ищеца.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3