О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№………./……….10.2018 г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на 18.10.2018 г., в състав:
СЪДИЯ: ДИАНА МИТЕВА
като разгледа докладваното от съдията
търговско
дело № 1180 по
описа за 2017 г.,
за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
е образувано по реда на глава 32 от ГПК.
Съдът е приел за разглеждане обективно съединени
искове за установяване на нищожност на част от споразумение, одобрено като съдебна
спогодба поради липса на основание, евентуално (в случай, че нищожност не се
установи), за унищожаване на същата сделка поради договаряне на задължението
при заплашване.
С определение №608/15.02.2018г съдът е допуснал изменение
на иска за установяване на нищожността, като към първоначалното основание
(договаряне без икономическа или житейска причина на допълнително задължение към даване вместо
изпълнение, покриващо целия спорен дълг) добавя и ново основание (договаряне на
спогодба за задължение което не съществува поради симулативност на породилия го
договор за заем).
Предварителните въпроси и допустимостта на претенциите са били разрешени в същото определение, като със
задължителни указания, дадени с
определение № 372/01.08.18г по ч.т.д. 1620/18г на ВКС, I т.о. е разрешен и въпроса относно допустимостта на добавеното
основание.
С определение №1629/11.05.2018г съдът е допуснал обезпечение на предявените
претенции.
По
доказателствата:
В исковата молба са формулирани доказателствени
искания за събиране на писмени доказателства, представени като приложения.
Автентичността на документите не е оспорена. Ответникът насрещно отчасти се
позовава на същите документи, поради което съдът счита съдържанието на тези
документи за безспорно. Съдът намира за допустими и документите, оспорени от
ответника, относими към възражение за симулативност на преюдициалните
отношения, уредени със споразумението и спогодбата. Оспорването им не е
конкретизирано, доколкото заварените от адвоката преписи се ползват със сила на
официално автентично копие и за да се изискат оригиналите им оспорващия следва
да обоснове особен интерес.
Допълнително
ищецът се е позовал на документи, чието значение е косвено и може да бъде допуснато, въпреки възражението
на ответника. Посочените причини за непредставяне на описан документ, който не
е в държане на страната достатъчно обосновават искане за представянето му преди
довършване на доклада с указание за доказателствена тежест.
Посочените от ответника писмени доказателства също
следва да се допуснат от съда. Позоваването
на действията на страните по други дела е относимо към възраженията по
евентуалния иск и съответно представените съдебни актове са достатъчни без да
се налага прилагането на делата.
Съдът преценява, че всички писмени доказателствата
следва да се допуснат, въпреки оспорването на относимостта им, с оглед
евентуалната защита по същество на всяка от страните. Освен тях, по повод
служебна проверка за злоупотреба с право
съдът служебно следва да изиска доказателства за действията, предприети
от кредитора по снабдяване със заповед за незабавно изпълнение по ч.гр.д.
2516/16 на СГС.
Насрещните страни са поискали и експертна проверка
на счетоводни записвания, която съдът намира за необходима с оглед установяване
на началото на писмено доказателство по твърдения за симулация. Задачите на
насрещните страни касаят действията им по насрещно осчетоводяване на една и
съща сделка поради което следва да бъдат допуснати общо.
Гласните доказателства, ангажирани от страните са
за няколко различни групи обстоятелства, като само ответникът е посочил ясно
своите свидетели и фактите, за които иска разпита. За тези обстоятелства
(водените преговори и поведение на заплашващото и на заплашеното лице) няма
процесуални ограничения, поради което искането следва да се уважи, като на
ищеца допълнително се укажат условията при които допуснати свидетели могат да
се разпитват. Поисканите свидетели и от двете насрещни страни за разкриване, респективно
за опровергаване на симулативен характер на началното договаряне не следва да
се допускат преди събиране на заключението на счетоводната експертиза.
На страните следва да се укаже и необходимостта от
представяне на списък и доказателства за извършените разноски най–късно в
съдебното заседание, в което бъде даден ход по същество, на осн. чл. 80 от ГПК.
За събиране на становище на страните и допуснатите
доказателства делото следва да бъде насрочено в открито съдебно заседание,
когато да бъде изслушан и окончателен устен доклад на съдията.
По тези съображения, на осн. чл. 374 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА разглеждане по реда на ТЪРГОВСКИТЕ
СПОРОВЕ (гл. 37 от ГПК) евентуално съединени претенции за участник в съдебна
спогодба за установяване на нищожност на
част от споразумението, с което като ответник по осъдителен иск е поел задължение да заплати сума от
145 932.79 евро като допълнително плащане към стойност на имот, приет от
ищеца като окончателно плащане на претендираното задължение по договор за заем,
поради липса на основание на това
договаряне, евентуално за унищожаване
на тази клауза поради договарянето й при
заплашване.
ДОПУСКА като доказателства по делото писмените
документи, в заверени по реда на ЗАдв преписи към искова молба: съдебна спогодба, постигната по т.д. 5502/2011 г.
на СГС, TO, VI - 18 състав и исковата молба, въз основа на което образувано
делото и молба от ответното дружество да
съда за одобряване на спогодбата (л. 10- 23); допълнително споразумение от
30.12.2011 г. с удостоверено съдържание peг. № 14798, том 4, акт пор. № 40 на
нотариус Ваня Георгиева (л-.24-27); две
споразумения от 23.12.2011 г. с нот. заверено съдържание peг. № 14505, том 4,
акт 29 и с per. № 14545, том 4, акт 30, двете на нотариус Ваня Георгиева и два договора в нотариална форма за прехвърляне
на недвижимите имоти по споразуменията от 23.12.2011 г.( л.28-34); договор за
паричен заем от 17.08.2007 г., както и анекс към същия от 27.10.2009 г. ведно с
разписка за върнати 500 000 евро, четири броя протоколи за върнати общо 1 050
000 евро и договор за прехвърляне на дружествени дялове за погасяване на задължението
в размер на 495 000 евро (л. 35 -44); удостоверен за водено разследване изх. № 4017/28.10.2016 г. на Районната
прокуратура - гр. Варна(л. 45);копие от текстови съобщения, получени на телефон
(л.46) приложени към допълнителна искова
молба: договор по нот. акт дв. вх. peг. 10160 от 02.06.2009 г., акт пор. № 43,
том XXVIII на службата по вписванията - гр. Варна и договор по нот. акт вх. рeг.
№ 24597 от 27.08.2007 г., акт пор. № 89, том LXXVIII, на службата по
вписванията - гр. Варна( л. 131-136).
ОТЛАГА произнасяне по допускане на договор по нот.
акт дв. вх. peг. 22098 от 05.11.2009г., акт пор. № 63, том XXXVII на службата
по вписванията - гр. Варна, посочен в допълнителна искова молба на ищеца до
ПРЕДСТАВЯНЕ на документа с препис за насрещната страна, най- късно в
насроченото открито заседание преди обявяване на устен доклад.
ДОПУСКА като доказателства по делото писмените
документи, в заверени по реда на ЗАдв преписи приложени към
отговор по искова молба: справка от
банкова сметка ***.08.2007 г. и счетоводна справка за плащанията по заема към
17.08.2011 г.(л. 81-82); ОПР на ищеца за 2009 и 2011 г.( л. 120-121);Извадка от
имотния регистър по партидата на ищеца(л. 83-95) Справка и съдебен акт по
търг.д.№ 746/2011 на ВОС(л.103-108);Изпълнителен лист от 13.09.2016г. по т.д.
5502/11 и молба за образуване на
изпълнително дело (л. 109-110); Съгласие по чл.73 от ТЗ и учредителен акт на
„МАРАЛ 5" ЕООД и - Решение по търг.д.(В)№ 68/2017 г. за относителна
недействителност на тази сделка (л. 110-119); Постановление за привличане на
обвиняем (л. 122);Нотариален акт № 37/ 18.02.2016 г. на нот. Камен Костадинов
за продажба на имот в с. Круша( л. 123)
ОТЛАГА произнасяне по искане на ответника за
задължаване на ищеца за представи оригинали на документи на л. 36-44 до
изясняване на оспорването на копия, заверени по реда на ЗАдв.
На осн. чл. 101 ГПК УКАЗВА на ищеца, че гласни
доказателства могат да бъдат допускани при условията на чл. 156 ал.2 ГПК, като
ЗАДЪЛЖАВА страната в седмичен срок от съобщението с писмена молба с препис за
насрещна страна да уточни трите имена на поисканите за доказване на
заплашителните действия четирима
свидетели, с посочване на факти, за които всеки от тях ще излага показания.
Предупреждава страната, че при неизпълнение на това
задължение доказателственото искане да събиране на гласни доказателства ще се
счита ненаправено и разпит няма да бъда провеждан, дори и свидетелите да бъдат
доведени пред съда.
ОТЛАГА произнасянето си по допускане на поискани в
искова молба гласни доказателства и насрещното искане на ответника до
изпълнение на горните указания.
ДОПУСКА до разпит при условия на довеждане от ответната
страна
на свидетелите
Петранов и Дорохов за установяване на обстоятелствата по преговорите за окончателно
довършване на споразумение, одобрено като съдебна спогодба и за действията на
длъжника след спогодбата.
ДОПУСКА
на осн. чл. 195 ал.1 ГПК съдебно-счетоводна експертиза с вещо лице, което след
като се запознае с материалите по делото и след като извърши проверка на място
в счетоводството на насрещните страни и справки по данъчните им партиди в НАП да
даде отговор на следните въпроси:
- Какви счетоводни операции
са отразени по договора за заем, анекса и извършваните погасявания на
дълга, включително със стойността на недвижимите имоти по съдебната
спогодба, съответно по споразуменията от месец 12.2011 г.
- Осчетоводени ли са
поотделно главница и начислени лихви и съответстват ли тези
осчетоводявания на обобщени резултати от финансова дейност, оповестени в
съответни ГФО и ГДД за периода на
действие на договора. Има ли в счетоводството на ищеца отразено други
заеми, които да могат да формират обобщени стойности на задължения от
такъв вид, ако такива се открият в годишните отчети на заемателя.
- Какъв е размерът на
остатъка от дължимата главница, евентуално лихва по договора за заем от 17.08.2007 г. по
счетоводни данни при всяка от насрещните страни.
ЗАДЪЛЖАВА
вещото лице, на основание чл.199 ГПК да представи заключението си в срок от
една седмица преди заседанието.
ЗАДЪЛЖАВА на осн. чл. 197 ал.1 ГПК длъжностните лица -
служители в поделения на НАП, съхраняващи счетоводна и статистическа документация, предоставена от търговци при
изпълнение на законови задължения да окажат съдействие и да предоставят за оглед
налична у тях документация касаеща търговската дейност и счетоводното отчитане,
включително и разчети с бюджета на търговски дружества „АЛЕКС 5“ ЕООД, ЕИК
********* и „ГОЛД КОРПОРЕЙШЪН“ООД ЕИК148053729 за периода на финансовите 2007 -
2018г представляваща предмет на изследване по допусната експертиза със задача
подробно формулирана с настоящото определение на съда, при поискване от
назначеното от съда вещо лице, легитимиращо се пред длъжностите лица с издадено
удостоверение, в което е посочено настоящото задължение.
Предупреждава длъжностните лица, че при
неизпълнение на това задължение, удостоверено с изявление на вещото лице, ще им
бъде наложена глоба по реда на чл.87 ГПК в размер на 100 лв.
ДА се издаде на вещото лице съдебно удостоверение,
което да го легитимира като назначен експерт по експертизата поставена с
настоящото определение на съда при поискване на достъп до информация и
изследване на документални материали, представляващи електронни записи или
други отразявания на информация на технически носители, в което удостоверение
да бъде указано и задължението към длъжностните лица с предупреждението за
отговорността им, към които да бъдат приложени преписи от определението от
допуснатата задача.
ОПРЕДЕЛЯ депозит в размер на 600лв за изготвяне на
експертизата, вносими по равно от насрещните страни, съответно на
доказателствената тежест за установяване на обстоятелства твърдяни от всеки от
тях.
Задължава всяка от насрещните страните в 3
дневен срок от връчване на определението, да представят доказателства за внесен
депозит от по 300лв за изготвяне на експертизата по сметка на ВОС IBAN***.
НАЗНАЧАВА за вещо лице Жулиета Господинова Тонева (
№ 152 от списък на вещи лица на ВОС).
Предупреждава насрещните страни че при осуетен
достъп до счетоводната документация предмет на изследване при извършване на
оглед от експерта може да бъде приложена санкция по чл. 161 ГПК и възражението на
ищеца за наличие на начало на писмено доказателство, респективно оспорването му
от ответника могат да се приемат за доказани.
ОТЛАГА произнасянето си по допускане на поискани
в допълнителна искова молба и
допълнителен отговор гласни доказателства на насрещните страни по твърденията
за разкриване на симулация до събиране на допуснатата експертиза.
ДА СЕ ИЗИСКА справка от СГС за движението на
ч.гр.д. 2516/16г образувано по заявление на „ГОЛД КОРПОРЕЙШЪН“ООД
ЕИК148053729 срещу „АЛЕКС 5“ ЕООД, ЕИК
********* за издаване на заповед за незабавно изпълнение и конкретно за
упражненото право на кредитора да предяви иск за установяване на това свое
вземане след оспорване на заповедта с възражение от длъжника, като ако такива
данни са налице да се посочи номер на делото, образувано по иска по чл. 422 ГПК.
НАСРОЧВА
съдебно заседание за 22.11.2018г от 11.00 часа. ПРЕДУПРЕЖДАВА страните,
че на осн. чл. 142 ГПК неявяването на редовно призована страна не е пречка за
разглеждане на делото и при отлагане съдът обявява и отразява в протокол дата
за следващо заседание, за което страните и явилите се по делото други участници
се считат призовани.
На осн. чл. 7 ГПК допълнително указва на страните
да представят справка за разноските по чл. 80 от ГПК за конкретизиране на точен
размер на претенциите им по признаване на отделните разходи, като при
пропускане на крайния срок(даване ход на устните състезания) правото на
страните да искат изменение на определен от съда размер ще бъде преклудирано.
Начален проект за устен доклад, представляващ
приложение към настоящото определение да се съобщи на страните.
Препис от определение да се изпрати на страните,
чрез
пълномощници адв. Ж. и адв. П., ведно със съобщение за насрочено открито
заседание, представляващо Приложение № 1
към Наредба № 7 на МП.
Към съобщението за страните да се приложи и копие
от настоящото определение, като допълнително на ищеца се връчи и преписа от
допълнителен отговор вх.№ 36353/22.12.18г.
Определението не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ
В ОКРЪЖЕН СЪД:
ПРОЕКТ за устен ДОКЛАД
по търговско дело номер
N1180 по описа за 2017год,
Производството е образувано по реда на гл. 32 от
ГПК като ТЪРГОВСКИ СПОР (чл. 365 т.1от ГПК вр. чл. 286 ал.1 ТЗ).
Приети са за разглеждане евентуално съединени искове,
предявени от „АЛЕКС 5“ ЕООД, ЕИК
*********, гр. София, бул. Витоша № 90 ет. 5 ап.6, представлявано от управител
Веселина Александрова, чрез пълномощника си
адв. Ж. *** срещу „ГОЛД КОРПОРЕЙШЪН“ООД ЕИК148053729 гр. Варна, Приморски парк, ул. Вярност №
23-25 представлявано от управител Свилен Пенев, чрез пълномощника си адв. П. ***
офис 1 както следва:
1.
за установяване на нищожност
на клауза, представляваща уговаряне на допълнително плащане от
145 932,79 евро над цена за прехвърлено право на собственост на недвижим
имот, прието от кредитора като окончателно плащане на претендираното пред съд
остатъчно задължение по договор за заем, уговорена
в споразумение от 30.12.2011г. и утвърдена като част от съдебна спогодба по
т.д. 5502/2011г на СГС, поради договарянето й без основание
2.
евентуално за унищожаване
на същата клауза от спогодбата поради договарянето и потвърждаването й пред
съда при заплашване на представителя
на длъжника от представителя на кредитора.
Страните претендират насрещно и присъждане на
разноски по делото.
По
твърденията на страните(чл. 148 ал.1 т.1 ГПК) и кои от тях се признават или са
безспорни и не се нуждаят от доказване (чл. 148 ал.1 т.3 и 4 ГПК):
Въпреки изрично оспорване на всички твърдения на
ищеца, доколкото и двете страни се позовават на сключени споразумения,
възпроизведени като съдебна спогодба, съдът приема за безспорно договарянето на споразуменията със съдържанието,
удостоверено в писмените съглашения и съдебния протокол: след предявяване на
съдебна претенция за връщане на остатъчна главница от предоставен заем и
договорени по него лихви по т.д. 2583/2011г на ВОС в сборен размер от
730 639,56 евро, насрещните страни са подписали две споразумения за
уреждане на претенцията чрез прехвърляне на собственост. На 23.12.2011г управителката
на ищцовото дружество се е съгласила да прехвърли два имота с договорена
стойност от по 395 932,79 евро,
съответно на всяка от двете половини от признатото задължение, като на същата
дата била сключена нотариална сделка за единият от имотите, представляващ апартамент.
На 30.12.2011г същите страни се договорили отново за уреждане на остатъка от
задължението, като вместо по-рано посочената стойност, се съгласили вторият
имот (жилищна сграда с двор в с. Круша) да се приеме от кредитора за погасяване
само на част от дълга, а за пълното уреждане на отношенията длъжникът да
изплати и остатък от 145 932,79 евро в срок от три години при допълнителна
клауза за обратно изкупуване на този имот при условие на прехвърляне вместо
него и дължимото доплащане на друг апартамент, предмет на неприключил съдебен
спор. Именно това второ споразумение (но без условната клауза) е било
потвърдено и като част от спогодбата на страните, с която е десезиран съда,
разглеждащ исковия спор за паричния дълг по т.д.5502/11г на СГС, след уважено възражение
за местна неподсъдност.
Спорни за всички останали
твърдения на ищцовото дружество:
По
първата си претенция ищецът обосновава порока на сделката с две различни
групи твърдения. На първо място (макар
и въведедени кумулативно с изменение на иска в допълнитлната искова молба съдът
възприема тези обстоятелства като обуславящи съществуването на останалите) твърди,
че установените в съглашенията задълженията не съответстват на действителните
уговорки на страните относно пораждане на парични задължения. Сочи, че управителката
на дружеството е получила парични
средства от ответника не като заем, а целево за договаряне на сделки, които са
й били възложени от лицата, контролиращи ответника(управител и собственик).
Твърди, че според първоначалните уговорки, получените суми само привидно са
били оформени като заем, но са били разходвани според уговорките за заплащане
на придобити недвижими имоти за сметка на ответника, който е нареждал и
последващи разпоредителни сделки с тях и съответно приходите от тези имоти са
отчитани вместо връщане на главницата от привидния заем. Сочи, че сделките,
сключени с така закупените имоти от името на ищеца ( но след преговори водени
от ответника) са били договаряни чрез представители, избрани по указание на
ответника (пълномощник на продавача е бил Марин Маринов – тогава управителя на
ответното дружество и адвокат, непознат за законния представител на продавача).
Твърди, че привидността на заема изключва начисляването на лихви по него, така
както са били водени и счетоводните разчети между страните. Сочи, че с всеки
отчет е била намалявана главницата, като с последното прехвърляне на
собственост върху двата недвижими имота по споразумението от 23.11.2011г дори
получената стойност от кредитора е надхвърлила първоначално предоставеното
финансиране.
Твърденията за привидност са изрично оспорени от
ответника, който се позовава на изявената в писмените договори между страните
изрична воля за предоставяне на заем срещу лихва, както и последователно
потвърждаване на това правоотношение в следващите споразумения между страните и
осчетоводяването на задълженията по заема с лихви от самия заемополучател.
На второ
място ищцата евентуално сочи, че дори и договарянето на лихвоносния заем да
не симулативно, от съдържанието на второто споразумение от 30.12.2011г не може
да се извлече каквато и да е причина за промяна на вече окончателно уредените
отношения между страните с по-рано договорено на 23.11.2011г пълно
удовлетворяване на кредитора. Същевременно възпроизвеждането в съдебната
спогодба на допълнителното парично задължение е следвало пълното изпълнение на
постигнатото първоначално споразумение за даване на два имота срещу целия дълг,
без да е уговорена каквато и да е причина за пораждане на допълнително плащане.
Твърденията за окончателен характер на първото
споразумение са изрично оспорени от ответника, който се позовава на
продължаване на преговорния процес поради неадекватност на първоначално
предложената стойност на недвижимия имот в с. Круша. Сочи, че в първоначалното
споразумение от 23.12.2011г, цената е била определена само от
прехвърлителя-длъжник в размер значително надхвърлящ пазарна стойност на имота,
но след възражение от собственика на дружеството –кредитор (тогава Алексей
Молоствов, пребиваващ в чужбина ), изявено в общ разговор с него по телефон
между представителите на насрещните страни, преговорите са възобновени, като длъжникът е
предложил два варианта, заместващи паричното плащане – прехвърляне на същия
недвижимия имот с доплащане от 145 932,79 евро или прехвърляне на все още
спорен апартамент, за който страните са постигнали съгласие, че стойността му е
достатъчна за покривана на целия остатък от дълга, при условие, че правата на
длъжника се стабилизират след края на съдебния спор. Именно тези евентуални
варианти на даване вместо изпълнение били и договорени на 30.12.2011г, с клауза
за обратно изкупуване на селския имот и отпадане на допълнителното парично
плащане, съответно и въз основа на това споразумение на същата дата е била
прехвърлена и собствеността в с. Круша. Ответникът сочи, че причината за
второто споразумение е била именно изравняване на стойностите на алтернативно
предложеното изпълнение, като нуждата за такова възникнала поради
действителната стойност на селския имот, ненадхвърлящ пазарна цена от
10 000 евро, постигната при сделка с купувач през 2016г.
Ищецът е оспорил твърденията за продължаване на
преговорния процес след намеса на собственик на капитала на кредитора.
По
втората ЕВЕНТУАЛНО ПРЕДЯВЕНА претенция ищцовото дружество твърди, че спрямо управителката на
дружеството са били отправени преки заплахи за причиняване на злини на децата и
внуците й в офиса на нотариуса в деня, в който е следвало да довършат с
изпълнение втората част от споразумението от 23.11.2011г. Тъй като заплахите са
й били отправени грубо и след като заплащващият я управител на ответника Свилен
Пенев й бил отнел телефона, за да не може да търси помощ и съвет, тя ги е
възприела сериозно и поради страха за близките си е подписала предварително
подготвените от заплашващия я документи и е потвърдила волята си като
представляващ дружеството пред нотариуса, за допълнително заплащане на сумата,
която не е считала за дължима. Заплахите са били отправени спрямо нея от същото
лице и преди подписването на спогодбата в съда, където е била предупредена да
мълчи за предходното споразумение и да потвърди само второто, съдържащо
паричното задължение, за да не й се случи нещо лошо. Същото лице е продължило
да подновява заплахите си и през следващите години, като към момента на
настъпване на отложения падеж по спогодбата заплахите зачестили, като били
отправени не само от Свилен Пенев, но и от неизвестно за нея лице чрез текстови
съобщения за причиняване на злини на децата й, получавани на мобилния й
телефон. Това я мотивирало да потърси съдействие от прокуратура и полиция,
които започнали разследване по ДП № 1125/2016г., а полицейското наблюдение
върху заплашващото я лице й позволило да подготви и защитата си по този иск.
Ответното дружество оспорва изцяло тези твърдения.
Възразява за изтекла давност, като се позовава и на признатите в хода на
разследването обстоятелства от подалата сигнала Александрова за начало на
заплахи едва през 2015г. Позовава се на своите действия през същия период,
насочени срещу ищеца като ответник по иск по чл. 135 ЗЗД, като счита, че именно
активно предприетите срещу недобросъвестно поведение на неизправния длъжник
съдебни процедури са провокирали и оплакванията за престъпно поведение на
кредитора. Възразява за потвърждаване на евентуално опороченото споразумение от
30.12.2011г с изпълнението му с окончателно прехвърляне на имота в с. Круша с
нотариалната сделка в същия ден и с потвърждаването на спогодбата пред съда.
Ищцовото дружество репликира възражението за
давност като счита, че заплахата спрямо управителката му е отпаднала едва след
приемането на сигнала й за престъпното деяние на насилника, като действията й
пред нотариуса и пред съда са били опорочени.
По
правната квалификация (чл. 148 ал.1 т.2 ГПК):
Искането
за установяване на нищожност на клауза, пораждаща парично задължение е основано на две
фактически хипотези, които обаче се квалифицират като един и същ порок на
договаряне по чл. 26 ал. 4 вр. ал.2 пр. 4 ЗЗД.
Това е така, защото посочената липса на каквото и
да е задължение, несъмнено би изключило и съществуване на спор по дължимостта
му, уреждан със извънсъдебно споразумение, утвърдено като съдебна спогодба.
Именно в тази връзка ищцовата страна е въвела
преюдициално възражение за симулация на заемни отношения, прикриващи
изпълнение на възложен мандат за сделки с имоти. Обосновава прикрита обща воля
на насрещните страни, обективирана и в фактическите им действия, по
предоставяне на паричните средства от принципал (доверител) на овластено да
действа за негова сметка доверено лице(косвен представител), изпълнило точно
нарежданията за придобиване на имоти и отчело резултата чрез поредица от
прехвърляния на придобитото на посочени от принципала клиенти, заплащащи суми
пряко на доверителя. Тази дейност на скрития съучастник в търговията на ищеца е
била прикрита по взаимно съгласие с явно договаряне на лихвоносен заем. Доводите
за нищожност на привидното задължение за възнаграждение за ползване на
получените и надлежно отчетени като разходвани за чужда сметка съответства на
възражение по чл. 26 ал.2 пр. 5 вр чл. 17 ал.1 ЗЗД. С оглед на очертаното в
твърденията на страните съдържание на спорната клауза от споразумението и
спогодбата, тя несъмнено е следвало да има
установителен характер (признание на остатък от съществуващ дълг,
предмет на съдебен спор) и съответно да представлява договор, предназначен да
уреди вече съществуващи отношения, породени от неизпълнение на реален дълг. Явно
е, че при нищожността му (поради симулиране) подобно договаряне би било лишено
именно от кауза, респективно се търси прогласяването на нищожност именно поради
липса на основание.
По тази претенция ответникът се защитава само с
оспорване, без да твърди насрещни реплики.
Другите доводи за нищожност също визират
опровергаване на предполагаемо основание на споразумението като икономическа и
житейска причина за договаряне на второ споразумение след вече приключили
преговори за цялостно доброволно уреждане на наличен спор. Възражението се
основава на позоваване на липса на изрично заявена новация на вече постигнато окончателно
споразумение, без да се сочи конкретна причина за повторно изявяване на воля от
длъжника.
Репликите на ответника обаче визират обстоятелства
които съответстват на хипотеза на предварителен характер на първото
споразумение, възприето от представителя на ответното дружество-кредитор без
предварително съгласуване с върховен орган на дружеството. Тези твърдения
очертават реплика за недобросъвестно договаряне на длъжника при знание за
опорочаване на волята на кредитора, аналогично на действие във вреда на
представлявания. Макар в случая да се касае за вътрешни отношения в юридическо
лице, а не за отделен представляван правен субект, доколкото ответника визира общо
съгласуване на първия договор със собственика на кредитора, договарящия се
длъжник се сочи като недобросъвестно лице, което не може да се ползва от
изявената предварително воля на управителя. В този смисъл репликата се основава
на чл. 141 ал.1 вр чл. 137 ал.1 т. 7 ТЗ и непротвопоставимост на първоначално
предложеното пълно плащане чрез придобиване на недвижим имот, прието при знание
на оферента за липса на решение на компетентния орган на акцептиралия управител
на ООД, последвано от изрично противопоставяне на узнатите параметри на
сделката.
При тези квалификации, съдът приема, че като
основания за нищожност на процесната клауза двете фактическите хипотези на липса на основание следва да бъдат разгледани
в евентуалност, като се започне от обоснованото със симулацията оспорване, а
след това се премине към опровергаване на презюмираното от закона основание
(Решение № 100 от 31.07.2013 г. на ВКС по гр. д. № 443/2012 г., IV г. о., ГК).
Коститутивният
иск за унищожаване на сделката, предпоставя валидно сключване, поради което вторият
иск е надлежно съединен в условия на евентуалност. Унищожаемостта на договора
се търси поради изявяване на съгласието на длъжника, направено под заплаха.
Потестативното право се урежда от правилото на чл. 30 ЗЗД, съответно за начина
на упражняването му е приложим чл. 32 ал.2 ЗЗД. При договаряне на търговски
дружества субективните обстоятелства при изявяване на волята им следва да се
преценяват чрез действията на законните им представители – физически лица.
Позоваването на упражнен психически натиск и заплахи в продължителен период (в
преговорен процес, непосредствено преди сключване на споразумението и до края
на финализирането му чрез съдебна спогодба) върху управителката на ищеца от
представителя на насрещната страна изцяло покрива хипотеза на опорочена воля,
поради мотивация, наложена от възбуден основателен страх за живота и здравето й,
както и тези на семейството й.
Възражението за изтекла давност се репликира с
позоваване на преодоляване на породения страх едва след уверение в предприета
защита от разследващи правозащитни органи. Допълнително по това възражение
съдът следва да прецени и евентуално наличие на злоупотреба с право, което
правният ред не допуска (Решение № 59 от 24.07.2013 г. на ВКС по гр. д. №
392/2012 г., IV г. о., ГК), доколкото са изложени твърдения за провокирането на
настоящия процес от предявен отменителен иск( уважен без разглеждане на
идентично възражение за унищожаемост) в полза на ответното дружество по т.д.
228/16г на ВОС въз основа на легитимация като кредитор по спорната уговорка, за
която се бил снабдил със заповед за незабавно изпълнение по ч.гр.д. 2516/16 на
СГС.
Възражението
по на ответника за потвърждаване на унищожаема сделка чрез изпълнението й (чл. 35 ал.2 ЗЗД), не е надлежно обосновано,
тъй като не се сочи поведение, следващо финализирането на сделката с одобрение
на спогодбата пред съда, а само сделките, подготвящи частичното уреждане на
спора, приключил именно със признанието на паричен дълг, разсрочен в спорната клауза от спогодбата.
По
доказателствената тежест(чл. 148 ал.1 т.5 ГПК) и попълването на делото с доказателства ( чл.
146 ал.2 ГПК):
По безспорните факти (съдържание на сключените
споразумения) не следва да се предприема
доказване.
Като ищец споразумелия се длъжник, потвърдил дълг в
съдебна спогодба носи доказателствена тежест за установяване на преюдициалното
отношение, изключващо основание на спогодбата и за опровергаване на
презумираното основание на спогодбата за валидно възникнало задължение.
В тази връзка разкриването на симулираната при
договаряне на лихвоносен заем прикрита действителна воля за мандат за
придобиване на имоти за сметка на ответника от косвен представител е изцяло в
тежест на ищеца. За тези факти са посочени писмени договори, като индикации за
изпълнение на възложените от принципала сделки и отчета на резултата от тях.
Поискани са и гласни доказателства,
чието събиране обаче се ограничава от чл. 165 ал.2 ГПК. Ищецът се е позовал на
счетоводни записвания, които след проверка от експерт биха могли да представляват
начало на писмено доказателства (като съставени от насрещна страна документи,
убедително разкриващи характер на отношенията между страните различни от заем).
За опровергаване на причината за включване в
спогодбата на допълнително плащане за уравняване
на получена вече собственост и пълен размер на признат дълг на заемополучателя,
ищецът носи тежестта да докаже, че стойността на имота в с. Круша е била вече
приета като адекватна на целия остатъчен дълг в изрично споразумение,
обвързващо насрещните страни. Позовава се на безспорно съдържание на писмен
документ. Не са представени доказателства за твърдяната от ищеца висока пазарна
стойност на имота, която би имала значение за опровергаване на твърдението на
насрещната страна за явно несъответно ценово предложение на даване вместо
изпълнение.
В тежест на ответника е да докаже възражението си
за недовършен преговорен процес поради знание на двамата договарящи за липса на
съгласувано с компетентен орган на дружеството кредитор окончателно приемане на
предложена в изпълнение на дълг собственост, както и на последвал отказ за
одобрение на първо предложение и продължаване на преговорите до достигане на
еквивалентност между собствеността и погасявания дълг. Позовал се е на
допустими гласни доказателства за водените преговори и на писмен договор за
продажба на имота за цена, сочеща много по-ниска стойност от първоначално
предложената от длъжника. Не са представени доказателства за съхраняване на
динамиката на пазара от момента на договарянето на придобиване през 2011г до
2016г, когато е сключена следваща продажба.
Ищецът
носи пълно доказателствена тежест и за установяване на заплашителните
действия през целия твърдян период (от подписване на споразумението от
30.12.2011г до заявяването на сигнала в полицията) и възприемането им от управителката
на ищеца като обосновано застрашаване на живота и здравето й, както и тези на
семейството й. Позовава се на допустими гласни доказателства и писмени
доказателства за разследване, предприето по неин сигнал. Съдът констатира, че
при настъпване на процесуалното условие за разглеждана на този иск и
установяване на тези факти ще се покрие субективен и обективен състав на
престъпно деяние, което би наложило и спиране на настоящото производство за
надлежно разследване.
По възражението за изтекла давност, респективно
срещу репликата за спиране на давността до сигнализиране на прокуратурата,
ответникът е посочил писмени доказателства за приключило съдебно производство
по чл. 135 ЗЗД. Освен тях по повод служебна проверка за злоупотреба с право съдът служебно следва да изиска доказателства за
действията, предприети от кредитора по снабдяване със заповед за незабавно
изпълнение по ч.гр.д. 2516/16 на СГС.
Всяка от страните носи доказателствена тежест за
установяване на действително извършени от нея плащания за разноски по
производството, като доказателства за тях могат да се сочат и събират до
приключване на съдебното дирене.
По
възможностите за доброволно уреждане на спора ( чл. 145 ал.3 ГПК):
С оглед характера на спора, съдът намира, че следва
да укаже предварително на страните възможността и предимствата от доброволното
му уреждане:
В случаите на постигната спогодба между страните
половината от дължимата държавна такса
ще бъде опростена. Съдът може да одобри и постигнато под условие за одобрение
доброволно споразумение, което освен конкретния предмет на спора, урежда и
други отношения, включително и преурежда занапред отношенията на страните.
Одобрената от съда спогодба се ползва с изпълнителна сила и въз основа на нея
може да се издаде изпълнителен лист.
С оглед предмета на делото, косвено свързан и с искови
производства между страните, съдът счита, че спорът им е подходящ за отнасяне
за уреждане чрез съдействие на медиатор. Медиацията е доброволна и поверителна
процедура за извънсъдебно разрешаване на спорове, при която трето лице –
медиатор помага на страните сами да постигнат споразумението. Само някои от
ползите за страните при прилагане на този метод са: по- евтина и по-бърза
процедура, страните контролират резултата и крайното решение е резултат само на
волята на участниците, но не и на медиатора, процедурата е поверителна както по
отношение на документите, така и на крайния резултат и междинните стъпки,
позволява запазването на безконфликтни отношения между страните и обикновено
приключва със споразумение което страните доброволно изпълняват, тъй като е
основано само на техни взаимни интереси.
Списък на медиаторите по Единния регистър е общо достъпен на
интернет-сайта на Министерство на правосъдието. Център за медиация за района на
ВОС е разположен на 4 етаж в сградата, в която се помещава Съдебно-изпълнителна
служба при Pайонен съд Варна на адрес: гр. Варна, ул. „Ангел Кънчев" №12
(http://vos.bg/bg/court/mediation-centre) и предоставя безвъзмездно възможност
на страните по делата да разрешат правния спор доброволно, посредством медиация
и със съдействието на медиатор, всеки работен ден от 9 до 17 ч.