Решение по дело №53319/2008 на Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ ...........

 

гр. София, …..…02.2021 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

            СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІI-А въззивен състав, в публично съдебно заседание на десети май през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:	ВИОЛЕТА ЙОВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:	МАРИАНА Г.
	МАРИЯ БОГДАНОВА

 

при секретаря Емилия Вукадинова, като разгледа докладваното от младши съдия Мария Богданова в.гр.д. № 3319 по описа за 2008 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по реда на чл. 193 от Гражданския процесуален кодекс (Обн., ДВ, бр. 12 от 08.02.1952 г., отм. с ДВ, бр. 59 от 20.07.2007 г., в сила от 01.03.2008 г. ), във вр. с § 2, ал. 1 от ПЗР на ГПК.

Образувано е по молба на сдружение с нестопанска цел „А.У.в Б.“ – въззивник, с която се иска да бъде допълнено Решение № 225 от 10.01.2018 г. по в. гр. д. № 3319/2008 г. по описа на СГС, ГО, ІІ-А състав, като в диспозитива на решението съдът изрично да се произнесе по откритото производство по реда на чл. 154 от ГПК (отм.) за оспорване истинността на саморъчно завещание на А. Ч. от 25.07.2006 г. в полза на Г.Д.П. и да приеме за установено, че документът е неистински. Излагат се съображения, че с определение от 06.02.2017 г. въззивният съд е открил производство по оспорване на саморъчно завещания на А. Ч. от 25.07.2006 г. по реда на чл. 154 от ГПК (отм.), като е указал на конституирани като страна във въззивното производство Г.Д.П., че носи доказателствената тежест да установи, че завещанието написано и подписано от А. Ч.. Г.Д.П. не е  изпълнил указанията на съда и тъй като не е било проведено пълно и пряко доказване, че оспореното завещание е подписаното от завещателя, в мотивите си въззивният съд е приел, че документът не е автентичен, съответно, че Г.Д.П. не е универсален правоприемник на първоначалната ищца по делото А. Ч., поради което съдът е прекратил производството по отношение на Г.Д.П.. Поддържа се още, че в настоящия случай съдът не се е произнесъл изрично по истинността на документа във връзка с откритото производство по оспорването му, а само е приел, че страната, която черпи права от него е ненадлежна страна и е конституирана неправилно като страна по делото. С оглед на изложеното се иска решението да бъде допълнено, като съдът изрично се произнесе в диспозитива на решението си по откритото производство по оспорване на завещанието, като приеме, че същото е неистински документ. Молителят се позовава на разпоредбата на чл. 156 от ГПК (отм.), както и на съдебна практика в този смисъл - Решение № 66 от 25.04.2013 г. по гр. д. № 807/2012 г. на ВКС, I ГО, постановено по реда на чл. 290 от ГПК и Тълкувателно решение № 5/2012 г. на ОСГТК на ВКС. В открито съдебно заседание, чрез представителите си по пълномощие, поддържа искането си за допълване на решението в изложения смисъл.

Въззиваемият Г.Д.П., изразява становище за неоснователност искането за допълване на решениетоа.

Въззиваемата страна по делото „И.Б.“ ЕООД поддържа становище за неоснователност на молбата за допълване на решението.

Третото лице-помагач на страната на ответниците – Г.К.Ц.  изразява становище за основателно на искането.

Настоящият съдебен състав приема, че е сезиран с искане за допълване на решението на съда във връзка с направено оспорване на автентичността на саморъчно завещание на А. Ч. от 25.07.2006 г., по което с протоколно определение от 06.02.2017 г. (лист 318 от делото) въззивният съд е открил производство по реда на чл. 154 от ГПК (отм.). С решението си съдът е приел, че  тъй като оспореният документ е саморъчното завещание, на основание чл. 154, ал. 3, изр. 2 от ГПК (отм.) доказателствената тежест да установи неговата автентичност е на ползващото се от завещанието лице – Г.Д.П.. Последния  не е провел пълно и главно доказване, че представеният документ и изписан и подписан собственоръчно от А. Ч.. Следователно не е налице твърдяното от Г.Д.П. материално правоприемство по отношение на първоначалната ищца А. Ч., а след като П. не е универсален правоприемник на първоначалната ищца, което качество е предпоставка за наличието на процесуалната му легитимация за участие в производството, то същият е ненадлежна страна и неправилно е конституиран като страна по делото. Поради това производството по делото досежно конституирания във въззивното производство Г.Д.П. е прекратено, за което съдът е постановил изричен диспозитив в решението си, но не се е произнесъл по направеното оспорване авторството на саморъчно завещание на А. Ч. от 25.07.2006 г.

При тази фактическа обстановка, съдът от правна страна приема следното:

Съдебното решение е непълно, когато съдът е пропуснал да изрази в решението си част от напълно формираната си воля, както и когато не се е произнесъл по целия предмет на делото. Съдът е длъжен да се произнесе по надлежно предявените искове, но не е налице непълно решение, когато съдът е пропуснал да се произнесе по доказателства по делото. В случая, не се установява пропуск на съда, тъй като в мотивите към решението си е обсъдил и оспореното доказателство, като е приел, че не е проведено доказване неговата автентичност от страна на Г.Д.П., т.е. съдът е коментирал оспореният документ в мотивите на решението си. Доколкото по делото не е бил предявен инцидентен установителен иск с предмет саморъчното завещание на А. Ч. от 25.07.2006 г., то настоящият съдебен състав приема, че следва да остави без уважение искането за допълване на решението, тъй като съдът се е произнесъл изцяло по очертания с исковата молба, предмет на спора.

Неоснователно е възражението на молителя, че в случая следва да бъде съобразено приетото в цитираните Решение № 66 от 25.04.2013 г. по гр. д. № 807/2012 г. на ВКС, I ГО, постановено по реда на чл. 290 от ГПК и Тълкувателно решение № 5 от 14.11.2012 г. на ВКС по тълк. д. № 5/2012 г., ОСГТК. В Решение № 66 от 25.04.2013 г. по гр.д.№ 807 /2012 г. на ВКС, І ГО, е разгледан въпросът как съдът следва да се произнесе по оспорването на официален документ, а не както в случая по въпроса за автентичността на частен документ (така Определение № 367 от 24.08.2020 г. по гр.д. № 1100/2020 г. по описа на ВКС, I ГО., постановено по идентичен казус).

Настоящият съдебен състав приема, че молителят неоснователно се позовава и на Тълкувателно решение № 5 от 14.11.2012 г. на ВКС по тълк. д. № 5/2012 г., ОСГТК. По делото не е предявен инцидентен установителен иск, а оспорването на саморъчното завещание на А. Ч. от 25.07.2006 г. е направено инцидентно и само във връзка с установяване материалната легитимация на новоконституиран при условията на чл. 120 от ГПК (отм.) въззиваем ищец, която легитимация обуславя наличието или не на процесуалната легитимация на Г.Д.П. в производството.

Според съдебната практика на ВКС в решението си съдът може да се произнесе по истинността на представен частен документ и това произнасяне е допустимо, по силата на изрично разпореденото от чл. 156, ал. 2 от ГПК (отм.), респ. чл. 194, ал. 3 от ГПК. В този смисъл е Определение № 325 от 28.05.2018 г. по т. д. № 2946/2017 г. на ВКС, II ТО. В цитираното определение ВКС е приел, което се споделя напълно и от настоящия съдебен състав, че „По своя правен характер актът е определение и е от значение за доказването, тъй като целта на производството по чл. 154 от ГПК (отм.), респ. чл. 193 от ГПК, е във висящия исков процес да се определи доказателствената стойност на съответното представено писмено доказателство при изграждането на фактическите и правни изводи на решаващия съд. Затова ако съдът не се е произнесъл с него преди даване ход на устните прения, той коментира този въпрос в мотивите на решението. Липсата или наличието на отделен диспозитив в решението в този смисъл не представлява допуснато процесуално нарушение“. В случая се установи, че макар с диспозитива на решението си въззивната инстанция да не се е произнесла по установяване неистинността на оспорения документ, то решаващият съд се е произнесъл в мотивите на решението си, излагайки подробни съображения, което е в пълно съответствие с практика на ВКС.

С оглед на изложеното настоящият състав приема, че не е налице непълно решение, тъй като не е бил предявен по установения ред инцидентен установителен иск, по който съдът дължи произнасяне в дипспозитива на решението си, поради което следва да бъде оставена без уважение молбата за допълването му.

 

Така мотивиран, Софийски градски съд,

 

РЕШИ:

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на „А.У.в Б.“, ЕИК: *****, със седалище и адрес на управление: гр. Благоевград, пл. „***,  за допълване на съдебно Решение № 225 от 10.01.2018 г. по в.гр.д. № 3319/2008 г. по описа на СГС, ГО, ІІ-А състав, като в диспозитива на решението съдът изрично да се произнесе по откритото производство по реда на чл. 154 от ГПК (отм.) за оспорване истинността на саморъчно завещанието на А. Ч. от 25.07.2006 г. в полза на Г.Д.П. и да приеме за установено, че документът е неистински.

Решението е постановено при участието на Г.К.Ц., като трето лице помагач на страната на ответника.

Решението може да се обжалва пред Върховния касационен съд на Република Б. с касационна жалба, в едномесечен срок от връчване препис на страните, по правилата на чл. 280 от ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:	1.
	2.