Р Е Ш Е Н И Е
№ 196
гр. Габрово, 11.12.2020 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Габрово в открито съдебно заседание
от дванадесети ноември, две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ
КИРОВА- ТОДОРОВА
и
секретар: Мариела Караджова, постави за разглеждане докладваното от
председателя адм. д. № 284 на Административен съд Габрово по описа за 2020
година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по настоящото адм. дело е образувано въз
основа на депозирана в деловодството на Административен съд Габрово Жалба с вх.
№ СДА-01-1808 от 5.10.2020 г., подадена от П.Х.С.,***, с ЕГН: **********, чрез
адв. И.Х. ***, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка
/ПАМ/ № РД-14-2166 от 23.09.2020 г. на Началник областен отдел „Автомобилна
администрация“ – Габрово /ОО“АА“/, Регионална дирекция „Автомобилна
администрация“ Плевен, към Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“
/ИА“АА“/, с искане за отмяна на заповедта, като незаконосъобразна.
С оспорения индивидуален административен акт /ИАА/ на
жалбоподателя са наложени ПАМ – спиране от движение за срок от 12 месеца чрез
сваляне и отнемане на предна табела с регистрационни номера и отнемане на
свидетелството за регистрация на лек автомобил „***, собственост на
жалбоподателя, както и временно отнемане на свидетелството за управление на
същия до отстраняване на нарушението, но за не повече от 12 месеца.
Мерките са наложена на основание чл. 107, ал. 1, във вр.
с чл. 106а, ал. 1, т. 1, б. „а“ и ал. 2, т. 1 и т. 4, б. “б“ от Закона за
автомобилните превози /ЗАвтП/ затова, че на 23.09.2020 г., при извършена
проверка за спазване разпоредбите на същия закон е установено, че П.Х.С. ***
извършва обществен превоз на пътници с така посочения автомобил, негова
собственост, на лицата: ***, дали писмени обяснения. С. не притежава
лиценз за извършване превоз на пътници
на територията на Република България, нито лиценз на Общността за превоз на
пътници, което е установено от направена справка в информационната система на
Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ – София. Налице е основание за
налагане на ПАМ на горепосочените нормативни основания.
Жалбата е подадена в законния срок от заинтересовано лице
против подлежащ на съдебно оспорване индивидуален административен акт /ИАА/ и
се явява редовна и допустима, поради което съдът следва да се произнесе по
нейната основателност.
Мотивите на
жалбоподателя, поради които той намира, че заповедта е незаконосъобразна, са
следните: Не е спорно, че на процесната дата същият действително е управлявал
процесното МПС и че не притежава лиценз за превоз на пътници на територията на
Република България, както и лиценз на Общността за извършване на международен
превоз на пътници. Но той не е и бил длъжен да притежава такива документи, т.
к. не е извършвал таксиметров обществен превоз на пътници изобщо. Не всеки
превоз на хора отговаря на това определение и не за всеки превоз следва да се
отправят подобни изисквания. Няма забрана човек да превозва пътници в
автомобил, нито да се разбере с тях да си поделят консумативите – основно
гориво, за превоза. Това обаче не съставлява таксиметрова дейност и обществен
превоз. По тази причина и ИАА е издаден в нарушение на материалния закон, при
липса на реализация на хипотезата на приложената правна норма. Освен това и
срокът, за който са наложени ПАМ, е определен в максимален размер, без
административният орган да се обоснове по този повод по каква причина е счел,
че за случая следва да се приложи именно това максимално ограничение на правата
на жалбоподателя.
В проведено по
делото о. с. з. жалбоподателят се представлява от адв. И.Х., който поддържа жалбата.
За ответната страна
се явява А.П.П.– лицето, осъществяващо функциите на административния орган,
издал процесната Заповед – началник Областен отдел „Автомобилна администрация“
– Габрово, който оспорва жалбата.
Съдът направи проверка
както за наведените в жалбата доводи за отмяна на процесния ИАА, така и за
наличието на всички основания по чл. 146, във вр. с чл. 168, ал. 1 от АПК.
От фактическа и
правна страна се установява следното:
Заповедта е
издадена от началник Областен отдел „Автомобилна администрация“– Габрово към
Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, определен от министъра на транспорта, информационните технологии
и съобщения за длъжностно лице по реда на чл. 172, ал. 1, от ЗДвП и от
изпълнителния директор на ИА „Автомобилна администрация“ по реда на чл. 107,
ал. 1 от ЗАвтП, съгласно който текст принудителните административни мерки по чл. 106 и 106а се прилагат с мотивирана заповед на изпълнителния
директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" или
упълномощени от него длъжностни лица. В тази връзка по делото е приложена
Заповед № РД-01-43 от 23.01.2020 г. изп. директор на ИА „АА“ към МТИТС, с която
на това основание са упълномощени посочените в нея длъжностни лица, които могат
и следва да прилагат с мотивирани заповеди ПАМ по чл. 106 и чл. 106а от същия
нормативен акт, сред които са и началниците на Областни отдели „АА“, какъвто е
авторът на процесната заповед и настоящ ответник по делото. С оглед така
изложеното съдът намира, че процесният ИАА е издаден от компетентен орган, в
изпълнение на предоставените му по закон правомощия.
По делото няма спор, че на процесната дата – 23.09.2020 г., П.Х.С. е
управлявал лек автомобил “Фолксваген Транзит“ с рег. № ВТ 7916 КР, негова
собственост. Няма спор и за това, че той не е притежавал посочените в
процесната заповед документи – лицензи за извършване на таксиметров и/или
обществен превоз на пътници. В процесната заповед е посочено, че в автомобила
на процесната дата са се намирали трима пътници с цитирани по две имена и ЕГН.
Не е посочено, дали с автомобила на жалбоподателя по този повод е било
извършено нарушение и ако да – какво, от кого, на коя нормативна разпоредба и
кое лице следва да носи отговорност за това. Приложен е АУАН 0 278342 от
процесната дата, съставен срещу жалбоподателя С., за нарушение на чл. 6, ал. 1,
изр. 1 от ЗАвтП, в което адресатът е възразил, че за превоза не е получавал
пари от цитираните лица.
Според разпоредбата
на чл. 106а, ал. 1, т. 1, б. „а“ и ал. 2, т. 1 от ЗАвтП, посочени като
основания за издаването на акта, за преустановяване на административните
нарушения се прилагат следните принудителни административни мерки: … временно
спиране от движение на моторно превозно средство до отстраняване на
нарушението, но за не повече от 12 месеца, с което се извършва превоз на
пътници или товари, без да има издадено удостоверение за обществен превоз на
пътници или товари или няма заверено копие към лиценза на Общността. Според чл.
106а, ал. 1, т. 4, б. „б“ от същия нормативен акт при налично нарушение се
прилага ПАМ - временно отнемане на свидетелството за
управление на моторно превозно средство на водач, който извършва обществен
превоз на пътници или товари с моторно превозно средство, без да има издадено
удостоверение за обществен превоз на пътници или товари или не е включено в
списък към удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз на
пътници, или без да има заверено копие към лиценз на Общността – до
отстраняване на нарушението, но за не повече от една година.
В случая заповедта
не съдържа описание на нарушение и нарушена нормативна разпоредба, а описва
определена фактология, без да е посочено, че въз основа на нея се приема, че е
извършено неправомерно деяние, без да се посочи от кого, в какво се изразява то
и коя норма е нарушена. Разпоредбата на чл. 106а, ал. 1 от ЗАвтП изрично
предвижда, че изброените по-долу мерки се прилагат само при наличие на
нарушение, като целта им то да бъде преустановено: „За
преустановяване на административните нарушения се прилагат следните
принудителни административни мерки:…“
Към преписката са
приложени писмени обяснения на посочените в Заповедта три лица, но по своя вид
и съдържание те не са достатъчни, за да обосновават нуждата от налагането на
процесната ПАМ, т. к. не доказват по несъмнен начин наличието на предпоставки
за това. Тези обяснения съставляват частни документи, които доказват
единствено, че са издадени от лицата, които са ги подписали, поради което съдът
е дал указания на ответната страна, с оглед тежестта на доказване в процеса, че
следва да установи релевантни за спора факти.
*** сочи, че се е
обадила по прочетена от нея обява в интернет за пътуване до Одрин, като за
отиване и връщане договорката била да се платят 40.00 лв. ***сочи същото. ***
също накратко обяснява това, като допълва и че до момента не е плащала нищо. От
така дадените обяснения, оформени съвсем на кратко, не става ясно на кого са се
обадили пътниците, кой, кога, на какво основание и на кого е следвало да
заплати сумата от 40.00лв. При двама от тях дори не самите лица, дали обясненията,
са водили разговорите, поради което и те не биха могли да са наясно с тези
факти, но конкретни такива и трите обяснения не съдържат. Не е приложена
въпросната обява от „интернет“, за да се види кой я е пуснал и какво съдържа
тя. По тази причина и съдът изрично е указал с Разпореждане № 890 от 5.10.2020
г. на ответната страна, че в нейна тежест е да установи наличието на
обстоятелствата, на които се позовава в издадения от нея ИАА, че фактите,
отразени в заповедта, са реализирани, както и че „от приложените три писмени
обяснения това не може да се установи, тъй като в тях не е посочено нито дата
на пътуването на лицата, които са ги дали, нито с кого са пътували, кой е бил
водач, кое е било МПС, поради което ответната страна следва да докаже тези
обстоятелства за нуждите на настоящото дело, както и да представи доказателства
за собствеността на процесния автомобил.“. Указанията са получени от страната в
едно с призовката и преди първото о.с.з. поделото, но ответникът не представя
никакви уточнения и доказателства, извън приложения ИАА, АУАН и цитираната
по-горе Заповед за установяване на правомощията си за издаване на актове от
типа на процесния. Самият АУАН няма доказателствена сила за целите на
настоящото производство, т.к. наличието на нарушение, извършено виновно от
определено лице се установява само с влязло в сила НП. С оглед така изложеното
АСГ намира, че по делото не се установява по несъмнен начин, че на 23.09.2020
г. жалбоподателят е осъществявал обществен превоз на пътници. Най-вероятно
става въпрос не за осъществяване на таксиметров и/или обществен превоз на такива,
а за форма на споделено пътуване. Няма
данни, че С. е извършвал по занятие такава дейност – нито че е превозвал и друг
път пътници, нито че е правил това срещу възнаграждение, което включва не само
подялба на разходите, а и печалба, а именно това е търговската цел на
занятието, което отличава търговската дейност от обикновеното гражданско
споразумение. Неясно за съда е по каква причина административният орган намира,
че в случая е налице именно обществен превоз на пътници.
Също така, отново
въпреки изрично дадените от съда указания в горецитираното Разпореждане,
относно установяване собствеността на автомобила, спрян от движение, чието
свидетелство за регистрация е отнето, ответникът не представя и такива
доказателства.
Също така
немотивиран се явява определеният размер на ПАМ – административният орган може
да наложи такава мярка от вида на първата – спиране от движение на МПС и
отнемане на свидетелството за регистрацията му, но в един доста широк диапазон –
до 12 месеца. В случая не става ясно по каква причина мярката е наложена за
максимално определения срок, след като не се твърди, нито се сочат
доказателства, че с този или друг автомобил адресатът на Заповедта е
осъществявал и друг път такава „дейност“ или че с процесното превозно средство
е била осъществявана изобщо такава дейност по занятие. По отношение на мярката
по пункт № 2 – отнемане на СУМПС на С., поради липса на конкретно посочване в какво
се състои нарушение не става ясно кога то ще се счита за „отстранено“, за да му
бъде върнат този документ. По тази причина остава налице да се реализира
втората възможност – задържането на свидетелството да е 12 месеца, като този
максимален едногодишен срок не би могъл да бъде намален по никакъв начин, с
оглед тази неяснота. Не може и да се прецени дали мярката не се явява
прекомерно тежка и несъобразена с целта на закона. Не е взето предвид, че в
автомобила са пътували хора, които до момента на спирането му за проверка не са
платили нищо за превоза, а двама от тях не са се и договаряли лично с водача,
договорката е била с техните съпрузи и въпреки дадените от съда в тази насока
изрични указания за необходимостта да се изяснят тези обстоятелства, ответникът
не е предприел съответните активни процесуални действия, въпреки разпределената
и указана му тежест на доказване. Ответникът не е доказал, че договорените
средства включват и печалба за някого.
За прилагане на процесната ПАМ на посоченото правно основание
е необходимо да е осъществено административно нарушение - извършване на
обществен превоз на пътници или товари с пътно превозно средство, без за него
да има издадено заверено копие от лиценз на Общността или удостоверение за
обществен превоз на пътници или товари, или не е включено в списък към
удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз на пътници. Легална дефиниция на
понятието "обществен превоз" се съдържа в §. 1, т. 1 ДР на ЗАвП и представлява превоз, извършван за чужда сметка или
срещу заплащане или икономическа облага, който се извършва с моторно превозно
средство. Няма нито твърдения, нито доказателства, че С. е превозвал пътниците
„за чужда сметка“, нито че е договорил с тях заплащане на услугата „превоз“ или
икономическа облага за себе си или друго лице, т. к. остава неясно, с оглед
гореизложеното, дали, кога, кой на кого и за какво точно е следвало да заплати
някаква сума. Облага би била налице, ако някой печели, придобива нещо в своя
полза или в полза на лицето, „за чиято сметка“ осъществява превоза.
Превозът
на пътници /обществен превоз/ е услуга с търговска цел, която се извършва срещу
заплащане и се различава от "превоз на пътници за собствена сметка"
по смисъла на §.1,
т. 4 ДР на ЗАвП, който представлява превоз на пътници без заплащане с нетърговска или
нестопанска цел. Следователно, за да бъде установено наличието на хипотеза от
посочените в заповедта разпоредби на ЗАвП за извършване на обществен превоз на
пътници, административният орган, чиято е тежестта на доказване по чл.
170, ал. 1 АПК и това съдът е посочил изрично в свой съдебен акт – Разпореждане № 890 от
5.10.2020 г., е длъжен да докаже, че е извършено плащане или има уговорка за
извършване на плащане на
услугата превоз с процесния автомобил, който е собственост на адресата на
процесния ИАА или управляван от него. Следва да се има предвид изложеното
по-горе, а именно, че заплащането на услугата превоз е правна фигура, различна
от плащането само на част от разхода за гориво и пътни такси, което става при
т. н. споделено пътуване, който разход е само един от компонентите, формиращ
цената на услугата превоз, но двете по никакъв начин не могат да бъдат
еквивалентни. В този смисъл: Решение № 2234 от 27.02.2015 г. на ВАС по адм. д.
№ 8892/2014 г., VII о.; Решение № 70 от 5.01.2015 г. на ВАС по адм. д. №
6864/2014 г., VII о.; Решение № 92 от 5.01.2015 г. на ВАС по адм. д. №
6724/2014 г., VII о. АСГ намира, че дори и след редакцията на §.1, т. 1 от
ДР на ЗАвтП не може да се налагат ПАМ на хора, решили да пътуват съвместно с
нечие МПС, решили да платят разходите по транспорта, като ги поделят помежду
си. Няма нито законова, нито логична забрана това да се прави, особено
инцидентно, когато се пътува с лек автомобил.
В заключение
настоящият съдебен състав намира, че обжалваната Заповед следва да бъде
отменена като издадена при съществено нарушение на процесуалните правила и
изискване за форма на ИАА и по-конкретно – за неговото фактическо и правно
мотивиране, както и поради липса на установеност на хипотезата на правната
норма, която се сочи като основание за налагане на ПАМ и, в тази връзка –
налично нарушение и на материалния закон.
При този изход на спора претенцията на процесуалния
представител на жалбоподателя, адв. Х., за възлагане в полза на тази страна на
направените от нея разноски, се явява обоснована и следва да бъде уважена, на
основание чл. 143, ал. 1 от АПК. Същите се равняват на 10.00 заплатена държавна
такса и 500.00 /петстотин/ лв. договорен и заплатен адвокатски хонорар.
Воден
от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. последно, във вр. с ал. 1 от АПК, Административен
съд Габрово
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по Жалба с вх. № СДА-01-1808 от 5.10.2020 г. по
описа на същия съд, подадена от П.Х.С. ***, ЕГН: **********, Заповед за
прилагане на принудителна административна мярка /ПАМ/ № РД-14-2166 от 23.09.2020
г. на Началник областен отдел „Автомобилна администрация“ – Габрово /ОО“АА“/
към Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ /ИА“АА“/, с което на същия
жалбоподател е наложена принудителна административна мярка: спиране от движение
за срок от 12 месеца чрез сваляне и отнемане на табела с регистрационни номера
и отнемане на свидетелството за регистрация на лек автомобил „Форд Транзит“,
рег. № ВТ 7916 КР, както и отнемане на СУМПС на водача П.Х.С. до отстраняване
на нарушението, но за не повече от 12 месеца.
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация –
София, да заплати на жалбоподателя П.Х.С. ***, ЕГН: ********** направените от
него разноски в настоящото производство на обща стойност 510.00 /петстотин и
десет/ лв., от които 10.00 лв. заплатена държавна такса и 500.00 /петстотин/
лв. договорен и изплатен адвокатски хонорар.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба,
подадена чрез Административен съд Габрово до Върховен административен съд в
14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето на настоящия съдебен
акт.
Препис от съдебното решение да се връчи на страните в
едно със съобщението.
СЪДИЯ:
ЕМИЛИЯ
КИРОВА- ТОДОРОВА