Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

    №

 

гр.Елин Пелин, 14.02.2022 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

            Районен съд Елин Пелин, Пети състав в публично заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и втора година в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: РОСИЦА Т.

 

при секретаря Стефка Славчева, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 243 по описа  на съда за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

                                                                            

 Предявен е иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК от „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК……..със седалище и адрес на управление: гр.С., ул.”………….” № .., чрез процесуалния му представител юрисконсулт Б. Ю. срещу В.А.Б., ЕГН ********** ***  и В.Д. Б., ЕГН ********** от гр.С., район Л…….., ж.к. „……“ бл….., вх.А, ап.67 за установяване вземането на ищеца за следните суми при солидарна отговорност: 863,19 лева главница представляваща стойност на доставена, но незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ за периода от месец 05.2013 г. до месец 04.2014 г. за топлоснабден имот находящ се в гр.С., район Л…., ж.к. „…..“ бл.…, вх.А, ап.67,  ведно със законната лихва  от 09.01.2015 г. до изплащане на вземането и сумата от 67,73 лева – законна лихва за забава за периода от 30.06.2013 г. до 12.12.2014 г., за които е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 949/2015 г. по описа на Софийски районен съд.

 Длъжникът В.А.Б. е възразила срещу издадената заповед за изпълнение, поради което с разпореждане постановено по ч.гр.д. № 949/2015 г. по описа на Софийски районен съд на заявителя „Топлофикация – София“ ЕАД е указано, че следва да предяви иск относно вземанията си, с оглед на което в

 

законоустановения срок по чл.415 ал.1 от ГПК е предявен настоящия иск срещу В.А.Б. и В. Д. Б.. Заявителят „Топлофикация – София“ ЕАД е предявил иск по реда на чл.422 от ГПК срещу двамата длъжници - В.А.Б. и В. Д. Б..

С разпореждане от 16.12.2020 г. на Софийски районен съд пред когото първоначално е било образувано настоящото производство е констатирал, че заповедта за изпълнение срещу В. Д. Б. е връчена при условията на чл.47, ал.5 от ГПК вр. чл.47, ал.1, изр.1-3 от ГПК вр. чл.47, ал.7, предл.2 от ГПК на 30.06.2016 г., поради което е влязла в сила и подлежи на изпълнение. С оглед така констатираните обстоятелства съдът е приел, че производството по предявения иск по чл.422 от ГПК  срещу В. Д. Б. е недопустимо, поради липса на правен интерес от водене на установителен иск и е върнал исковата молба в частта досежно предявения иск по отношение на В. Д. Б., а производството срещу В.А.Б. е изпратено по подсъдност на Районен съд Елин Пелин.

 В исковата молба се сочи, че ответницата В.А.Б., като собственик на  топлоснабден имот находящ се в гр.С., район Л….., ж.к. „…….“ бл….., вх.А, ап.67,  с абонатен № …… е битов клиент на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на Закона за енергетиката.

 Съгласно чл.153, ал.1 от Закона за енергетиката всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно  самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл.140, ал.1, т.2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл.36, ал.3. В този смисъл ответницата е клиент на топлинна енергия и за нея важат разпоредбите на действащото  за посочения период законодателство в областта на енергетиката.

 Съгласно чл.150, ал.1 от Закона за енергетиката, продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи условия за продажба на топлинна енергия от „Топлофикация София“ ЕАД на потребители за битови нужди в гр.София, които се изготвят от „Топлофикация София“ ЕАД  и се одобряват от Държавната комисия за енергийно регулиране към Министерски съвет. Същите влизат в сила в едномесечен срок след публикуването им в един централен и един местен ежедневник и имат силата на договор между топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна енергия, без да е необходимо изричното им приемане от страна на потребителите. С тези общи условия се регламентират търговските взаимоотношения между потребителите на топлинна енергия и дружеството, правата и задълженията на двете страни, редът за  измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинната енергия, отговорностите при неизпълнение на задълженията и др. За процесния период в сила са били Общи условия за продажба на топлинна енергия на Потребители за битови нужди в гр.София, одобрени с Решение № ОУ-021/22.04.2002 г. и Решение № ОУ-026/11.05.2002 г. на ДКЕВР на основание чл.106а, ал.1 от ЗЕЕЕ, както и Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация София“ АД на потребители в гр.София, приети с Решение по т.5 от Протокол № 35/11.11.2004 г. и с Решение по т.7 от Протокол № 45/15.09.2005 г. на Съвета на директорите на „Топлофикация – София“ ЕАД и одобрени с Решение № ОУ-067/12.12.2005 г. на ДКЕВР, Общи условия – одобрени с Решение № ОУ-001/07.01.2008 г. на ДКЕВР, в сила от 14.01.2008 г., като и сега действащите Общи условия – одобрени с Решение № ОУ-02/03.02.2014 г. на КЕВР, в сила от 12.03.2014 г.. В раздел ХI от ОУ от 2005 г. чл.32, ал.1 раздел VI – чл.30, ал.1 от ОУ от 2002 г. е определен реда и срока, по който купувачите на ТЕ в т.ч. и ответницата са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия.

 Освен  права, Общите условия пораждат и задължения на битовите клиенти, а именно в чл.33, ал.1 от Общите условия е записано, че клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл.32, ал.1 в 30–дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на Продавача. Съобразно посочената разпоредба „Топлофикация София“ ЕАД за отоплителен сезон 2014 г. ежемесечно удостоверява публикуването в интернет страницата на данни за дължими суми за топлинна енергия за месец февруари до месец август включително /месеци касаещи и процесния период/ в присъствието на нотариус, като са съставени констативни протоколи, удостоверяващи явяването на нотариус и извършените действия по публикуване на данни за дължими суми за топлинна енергия, чрез осигуряване на интернет достъп до индивидуалните партиди на битовите клиенти в масивите на дружеството, който достъп се осъществява чрез официалната уеб-страница на „Топлофикация София“ ЕАД.

 Ответницата  не е погасила задължението си за процесния период.

 На основание чл.139 от Закона за енергетиката, разпределението на топлинна енергия между потребителите в сграда-етажна собственост се извършва по системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице вписано в публичния регистър по чл.139а. Сградата-етажна собственост, в която се намира имота на ответницата е сключила договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с „Тахем сървисиз“ ЕООД в изпълнение на разпоредбата на чл.138б от Закона за енергетиката.

 Съгласно чл.155, ал.1, т.2 от Закона за енергетиката, сумите за топлинна енергия за претендирания период са начислявани от „Топлофикация София“ ЕАД по прогнозни месечни вноски, като след края на отоплителния период са изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща дяловото разпределение на топлинна енергия в сградата - „Тахем сървисиз“ ЕООД на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбата на чл.71 от Наредба № 2 от 28 май 2004 г. за топлоснабдяването издадена от министъра на енергетиката и енергийните ресурси. За имота на ответницата са издадени изравнителни сметки - индивидуални справки, в подкрепа на твърденията на ищеца, че сумите за топлинна енергия за имота са начислени по действителен разход на уредите за дялово разпределение, инсталирани на отоплителните тела в имота.

   Препис от исковата молба и доказателствата са връчени на ответницата В.А.Б., която в срока по чл.131 от ГПК не депозира писмен отговор и не взема становище по иска. С писмен отговор депозиран по  делото преди първото по делото съдебно заседание прави възражение за погасяване на задължението по давност на основание чл.111 от ЗЗД. Ако съдът не приеме възражението по давност за основателно, то следва да се приеме, че претендираните суми са изплатени, чрез удръжки от трудовото й възнаграждение при работодателя „Нобел Интернешънъл“ ЕАД. Твърди, че не оспорва факта, че със съпруга й В. Д. Б. /починал/ са били абонати на дружеството ищец, нито че „Тахем сървисиз“ ЕООД са фирмата, която отчита счетоводно изразходваната топлинна енергия и начина на отчитане, поради което намира, че не е необходимо   „Тахем сървисиз“ ЕООД да бъдат привличани като трето лице по делото, нито пък да бъде изслушвана съдебно-техническа експертиза. В открито съдебно заседание конкретизира, че претенциите на ищеца по настоящото производство са изплатени по изп.дело № 2262/2019 г. по описа на ЧСИ Неделчо Митев

  По делото е конституирано като трето лице-помагач дружеството за дялово разпределение „Тахем сървисис“ ЕООД, което  намира иска за основателен и доказан. Извършеното дялово разпределение за аб. № 153159 е съгласно всички действащи през процесния период нормативни актове.

 

  Районен съд Елин Пелин, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа страна:

        Видно от приложеното ч.гр.дело № 949/2015 г. по описа на  Софийски районен съд, на основание чл.410 от ГПК съдът е издал заповед за изпълнение на парично задължение от 02.11.2015 г. срещу ответниците В.А.Б. и В. Д.Б., с която последните са осъдени да заплатят  на „Топлофикация София” ЕАД следните суми: 863,19 лева главница представляваща стойност на доставена, но незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ за периода от месец 05.2013 г. до месец 04.2014 г. за топлоснабден имот находящ се в гр.С., район Л…., ж.к. „……“ бл…., вх.А, ап.67,  ведно със законната лихва  от 09.01.2015 г. до изплащане на вземането и сумата от 67,73 лева – законна лихва за забава за периода от 30.06.2013 г. до 12.12.2014 г.. Ответницата е осъдена да заплати и направените от заявителя разноски в размер на 25.00 лева заплатена държавна такса и 300.00 лева юрисконсултско възнаграждение. Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника  В.А.Б. на 08.06.2016 г., а на длъжника В. Д. Б. е връчена по реда на чл.47, ал.5  вр. чл.47, ал.1, изречение 1-3 от ГПК вр. чл.47, ал.7, предл.2 от ГПК на 30.06.2016 г.. В преклузивния двуседмичен срок е депозирано възражение по чл.414 от ГПК  от длъжника  В.А.Б., с което вземанията се оспорват, поради което на основание чл.415, ал.1, т.1 от ГПК съдът е указал на заявителя  „Топлофикация - София“ ЕАД, че може да предяви иск за установяване на вземането си. От представеното по делото съобщение се установява, че заявителят  „Топлофикация - София“ ЕАД е уведомен за указанията на съда на 30.10.2017 г., като в указания му срок е предявил настоящия иск. Длъжникът В. Д. Б. не е депозирал възражение в срока по чл.414, ал.2 от ГПК, поради което  по отношение на него заповедта за изпълнение е влязла в сила.   

 

 

        Видно от писмо изх. № ОИ-30-13-/1/21.01.2012 г. по описа на Столична община, район Л….е, че  с Договор от 20.03.1997 г. издаден въз основа на Заповед № ДИ-03-178/92  от 15.12.1993 г., ап. № .., вх.А, блок …., ж.к. „……“ е продаден на В.А.Б. и В. Д. Б..        

        От протокол за проведено на 30.08.2002 г.Общо събрание на етажните собственици на сграда с адрес: блок …, ж.к. „……“ и приложен списък на етажните собственици участници в него, се установява, че  е взето решение  да бъде сключен договор с „Тахем Сървисис“ ЕООД за отчитането и разпределението на топлинна енергия в сградата етажна собственост. Под номер 67 в списъка е вписан В. Д. Б., който е положил подписа си в списъка. 

      С Договор № 4350/25.09.2002 г. Етажна собственост с адрес: гр.С., ж.к. „……….“, блок ..., вх.А е възложила на „Тахем Сървисис“ ЕООД отчитането и разпределението на топлинна енергия в сградата етжна собственост.

      Представен е договор при Общи условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия по чл.139в от Закона за енергетиката от 01.11.2007 г. сключен между „Топлофикация - София“ ЕАД и  „Тахем Сървисис“ ЕООД

      По делото са представени Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация - София“ ЕАД на клиенти в гр.София.

       Представено е извлечение от сметки по месеци за периода от 01.05.2013 г. до 30.04.2014 г. и отчет на „Тахем Сървисис“ ЕООД извършен на 20.03. касаещ апартамен №.. в бл….., вх.А, ж.к. „…..“.

       С писмо изх. № 95616/01.12.2021 г. по описа на Софийски районен съд са предоставени Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК издадена срещу В.А.Б. и В. Д. Б. със заявител „Топлофикация - София“. От представената заповед е видно, че същата е издадена по ч.гр.д. № 4333/2012 г. по описа на Софийски районен съд за сумата от 785,454 лева главница за ползвана топлинна енергия за периода от 31.12.2008 г. до 13.02.2012 г. и разноски по делото в общ размер от 203,48 лева относно недвижим имот находящ се в гр.С., ж.к. „….., бл…., вх.1, ап.67, аб. № …...

       От справка изготвена от „Нобел Интернешънъл“ ЕАД на името на В.А.Б.  касаеща периода от м.01.2013 г. до месец 11.2018 г. и справка за периода от м.01.2013 г. до месец 09.2021 г. е видно, че същата  заема длъжност чистач-хигиенист, като има наложен запор на трудовото възнаграждение.

       Представено е и искане за вписване на възбрана по изп.дело № 20128440401915 по описа на ЧСИ Стоян Якимов върху собствения на длъжниците В.Д.Б.  и В.А.Б. недвижим имот – апартамент № .., ет…, вх.А, блок …, ж.к. „…..“

       По делото е представено запорно съобщение изх. № 54188/28.08.2013 г. по изп.дело № 20128440401915 по описа на ЧСИ Стоян Якимов, адресирано до „Нобел Интернешънъл“ ЕАД, с което ги уведомяват, че по молба на „Топлофикация София“ ЕАД и въз основа на изпълнителен лист издаден от Софийски районен съд, 83-и състав, по дело № 4333/2012 г. е образувано изпълнително дело № 20128440401915 срещу длъжника В.А. Б., която дължи по горното дело 2194,25 лева главница, ведно със законната лихва считано от 06.03.2012 г. до окончателното изплащане, възлизаща към 28.08.2013 г. на 331,73 лева, договорна лихва в размер на 392,72 лева, държавна такса  101,74 лева и сумата от 166,27 лева адвокатски хонорар в полза на „Топлофикация София“ ЕАД. Дължи се и такса по съдебното изпълнение в размер на 154,15 лева  обикновена такса и 317,92 лева пропорционална такса към 28.08.2013 г.

         Представено е съобщение изх. № 54193/28.08.2013 г., с което В.А.Б. е уведомена, че в качеството си на длъжник по изп.дело № 20128440401915 по описа на ЧСИ Стоян Якимов й е наложен запор на трудовото възнаграждение в „Нобел Интернешънъл“ ЕАД.

       Видно от съобщение изходящо от ЧСИ Стоян Якимов същият е уведомил „Нобел Интернешънъл“ ЕАД, че вдига наложения запор върху трудовото възнаграждение на В.А.Б. длъжник по изп.дело № 20128440401915 наложен със запорно съобщение изх. № 54188/28.08.2013 г.

       Представено е удостоверение изх. № 194/27.10.2021 г. издадено от „Нобел Интернешънъл“ ЕАД, в което е отбелязано, че от трудовото възнаграждение на лицето В.А.Б. служител на „Нобел Интернешънъл“ ЕАД,  за периода от месец 05.2013 г. до месец 04.2014 г. са удържани суми в общ размер на 975,32 лева преведени по изп.д. № 20128440401915 на ЧСИ Стоян Якимов.

        От запорно съобщение изх. № 139352/24.07.2019 г. по изп.дело № 20198410402262/2019 г. по описа на ЧСИ Неделчо Митев е видно, че същото е адресирано до „Нобел Интернешънъл“ ЕАД, като се иска  налагане на запор на трудовото възнаграждение на В.А.Б. във връзка с издаден изпълнителен лист на 14.06.2019 г. по гражданско дело №  5363/2019 г. по описа на Софийски районен съд, Гражданска колегия, 41 състав. Сочи се, че В.А.Б. *** ЕАД  ½ от следните суми: 2309,54 лева главница, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 29.01.2019 г. до окончателното изплащане на задължението; 197,48 лева – наказателни лихви; 100,14 лева присъдени разноски, както и разноски по изпълнителното дело.

        От заключението на изслушаната по делото съдебно-техническа експертиза се установява, че сумите за топлинна енергия за топлоснабдения имот са начислени в съответствие с действащата за момента нормативна уредба в областта на енергетиката и общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация София“ ЕАД  на потребители от района на гр.София. През целия процесен период  ответницата е ползвала топлинна енергия само за гореща вода без да се ограничава или прави икономия, като задълженията следва са се изчисляват на база на изравнителните сметки – т.е. реалното потребление на топлинна енергия, като се вземат предвид  следните компоненти и се начислят законните лихви: за отчетния период 05.2013 г. - 04.2014 г. изцяло окончателната изравнителна сметка т.е. реалното потребление  е 863,20 лева; дебити и кредитни корекции по издадени фактури за топлинна енергия за  процесния период; начисления за отчетите на топлинния счетоводител за 12 месеца  общо 24,48 лева, като общо задълженията на абонат № 153159 за процесния период са 887,68 лева без начислена лихва, приспадане на вноски и отпадане на суми по давност.

       От заключението на изслушаната по делото съдебно-счетоводна експертиза се установява, че няма данни за извършени плащания на претендираните от ищеца суми предмет на процеснното дело, осчетоводени по съдебна договорна сметка ID63950. При извършената проверка в счетоводството на ищеца е установено, че абонатен номер 153159 за периода от 05.2013 г. до 04.2014 г. има задължения към „Топлофикация София“ ЕАД  в общ размер от 930,92 лева, от които 863,19 лева главница, 67,73 лева лихва за забава до 12.12.2014 г.. Услугата дялово разпределение се е извършвала от „Тахем Сървисис“ ЕООД, като общата стойност на изравнителните сметки за периода от 05.2013 г. до 04.2014 г. е в размер на 36,87 лева и представлява разлика за доплащане, която сума е прибавена към първоначалното задължение на абоната за процесния период. От изравнителните сметки няма погасени задължения извън процесния период. На основание издадени съобщения към фактури за абонатен номер 153159 вещото лице е изчислило, че стойността на потребената топлинна енергия с включени изравнителни сметки за същия период е в размер на 863,21 лева, за която сума е издадена обща фактура за периода от 01.05.2013 г. до 30.04.2014 г. със срок на плащане 14.09.2014 г.. Върху претендираната главница от 863,19 лева е начислена  законна лихва в размер на 67,73 лева по реда на чл.86 от ЗЗД.

 

При така установената фактическа обстановка съдът стигна до следните правни изводи:

Предявеният установителен иск по чл.422 от ГПК  е допустим, тъй като е  налице  правен интерес от водене на настоящото производство, предвид наличието на образувано заповедно производство, в което длъжникът е уведомен за издадената заповед за изпълнение и е възразил срещу нея, поради което на основание чл.415, ал.1, т.1 от ГПК на заявителя е указано, че може да предяви иск за установяване на вземането си в едномесечен срок. Заявителят „Топлофикация - София“ ЕАД е депозирал настоящият иск в преклузивния срок. Разгледан по същество, съдът го намира за основателен по следните съображения:

            По иска с правно основание чл.422 от ГПК за установяване съществуването на задължение за заплащане на дължимата цена по договор за продажба на топлинна енергия, в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение между него и ответника, по силата на което е престирал, поради което за ответника е възникнало задължението да заплати уговорената цена.

           В случая от представените по делото писмени доказателства се установява, че ответницата е закупила процесния апартамент с Договор от 20.03.1997 г. от Район …., Столична община, поради което се легитимира като негов собственост, която я прави  потребител на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на параграф 1, т.42 от ДР на Закона за енергетиката. Според посочената норма, потребител на топлинна енергия е собственик или ползвател на имота, който използва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване за домакинството си. В този смисъл между страните е възникнало и съществувало облигационно отношение по договор за продажба на топлинна енергия, сключен при Общи условия, съгласно чл.150, ал.1 от Закона за енергетиката.

Съгласно чл.33, ал.1 от Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от Топлофикация София, одобрени с решение № ОУ-001/07.01.2008 г. на ДКЕВР месечните вноски за част от процесния период до приемането на последващите Общи условия през месец февруари 2014 г.  се дължат от потребителя в 30-дневен срок след изтичане на периода, за които се отнасят. Тези задължения са срочни като по силата на чл.114, ал.1 от ЗЗД давността започва да тече от момента на настъпване на изискуемостта, т.е. от деня на падежа, тъй като срокът е уговорен в полза на длъжника и кредиторът не може да иска предсрочно изпълнение. С чл.33, ал.1 от Общите условия, одобрени с решение № ОУ- 02/03.02.2014 г. на ДКЕВР, клиентите са длъжни да заплащат месечните вноски в 30-дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на дружеството. С публикуването клиентът се уведомява за задължението и неговия размер и то има характер на покана. По силата на чл.114, ал.2 от ЗЗД, когато е уговорено, че вземането става изискуемо след покана, давността започва да тече от деня, в който задължението е възникнало, т.е за процесните главници, по отношение на които се прилагат общите условия, приети през месец февруари 2014 г., давността тече от деня, в който съответното задължение е възникнало - от деня, следващ изтичането на съответния месец, например за месец март 2014 г. - от 01.04.2014 г., за месец април 2014 г. - от 01.05.2014 г. и т.н. Издаването на изравнителната сметка не променя срока, в който месечните вноски стават дължими, а следователно и момента, от който започва да тече погасителната давност за тях.

В случая ответницата се позовава на изтекла погасителна давност по отношение на претендираните вземания. Това възражение съдът намира за неоснователно, по следните съображения: Претенцията на ищеца касае консумирана топлинна енергия за периода м. 05.2013 год. – м. 04.2014 год., ведно със законната лихва от 09.01.2015 год., датата на депозиране на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, до окончателното изплащане на сумите. Заявлението е подадено в съда на 09.01.2015 г. Следва да се посочи, че задължението по чл.155 Закона за енергетиката представлява задължение за периодично плащане по смисъла на чл.111, б “в” ЗЗД, тъй като са налице повтарящи се през определен период от време еднородни задължения, с посочен в Общите условия падеж. В разпоредбата на чл.155, ал.1 от Закона за енергетика, както и в приложените по делото Общи условия е предвидено, че потребителите на топлинна енергия заплащат стойността й на месечни вноски. В цитираната разпоредба са предвидени различни системи за заплащане на действително потребените количества топлинна енергия - на равни месечни вноски и изравнителна вноска, на месечни вноски по прогнозна консумация и изравнителна вноска или въз основа помесечно отчитане на уредите за дялово разпределение. Във всички посочени хипотези обаче се касае за периодично изпълнение за задълженията на абоната. За приложението на специалната погасителна давност по чл.111, б “в” ЗЗД не е необходимо плащанията да са еднакви по размер, тъй като са налице повтарящи се през определен период еднородни задължения, с посочен падеж.

     В този смисъл за процесния период от време от м. 05.2013 год. – м. 04.2014 год., вземанията на ищеца по главницата и лихви не са погасени по давност, доколкото е видно, че към момента на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда – 09.01.2015 г. тригодишният давностен срок за първото вземане за месец 05.2013 г. все още не е бил изтекъл.

   Предвид извода за неоснователност на възражението за давност направено от ответницата и  анализирайки представените по делото доказателства и заключението по изпълнената съдебно-счетоводна експертиза, което съдът кредитира, тъй като е изготвено на база лична проверка на вписванията в счетоводните книги на ищеца, които според чл.182 от ГПК могат да служат като доказателство на лицето, което ги е водило и не се установява те да са водени неточно, то за процесния период м.05.2013 г. - м.04.2014 г. ищцовото дружество е доставило за имота на ответницата топлинна енергия на стойност 863,19 лева. От заключенията на съдебно-счетоводната и съдебно-техническата експертизи, се установява, че начислените на ответницата суми са правилно определени, в съответствие с действащата нормативна уредба в областта на енергетиката и при ползване на информацията от дружеството за топлинно счетоводство  - спазени са редът, техническите условия за топлоснабдяване в сградата – етажна собственост.

 При съвкупния анализ на представените по делото доказателства и заключенията на приетите съдебно-техническа и съдебно-счетоводна експертиза може да се направи извод, че задължението на ответницата към топлопреносното предприятие е установено по основание и по размер. В полза на ищеца е възникнало вземане за плащане на цена за топлинна енергия за процесния период и в размера, посочен в заключението на приетата съдебно-счетоводна експертиза, съвпадащ с исковата претенция.

С предявения иск ищцовата страна твърди един отрицателен факт - липса на плащане по договора за процесния период, който не подлежи на доказване от същата, а на оборване от ответната страна с надлежни за това доказателства, удостоверяващи извършено плащане на дължимата цена, което може да стане само с писмени такива. Ответницата навежда доводи, че е заплатила процесното вземане, чрез запор на трудовото й възнаграждение във връзка с образувано изпълнително дело. От представените по делото доказателства обаче, се установи, че образуваните дела пред ЧСИ Неделчо Митев и ЧСИ Стоян Якимов касаят периоди различни от процесния, за които са налице влезли в сила съдебни актове, въз основа на които са образувани и процесните изпълнителни дела. Ответницата Б. не  представени документи, доказващи плащане от нейна страна на дължимата сума, касаеща процесния период от м.05.2013 г. - м.04.2014 г., поради което съдът приема, че е налице неизпълнение на задължението й за плащане в пълен размер относно претенцията на ищеца за главница, представляваща стойността на консумираната в имота на ответницата топлинна енергия.

Поради изложеното, съдът счита, че предявеният установителен иск по чл.422, ал.1 вр. с чл. 410 от ГПК вр. с чл.79 от ЗЗД е доказан за претендираната сума от 863,19 лева главница и следва да се уважи като основателен и доказан в този размер.                             

           Със заявлението за издаване на заповед за изпълнение заявителят - ищец в настоящото производство е претендирал и лихва за забава по чл.86, ал.1 от ЗЗД в размер 67,73 лева, начислена за периода от 30.06.2013 г. до 12.12.2014 г., който иск съдът намира за основателен, с оглед извода за основателност на дължимата главница и доколкото от заключението на вещото лице, се установява, че претенцията на ищеца е доказана в пълен размер.

           На ищеца следва да се присъди и претендираната законна лихва за забава върху главницата, считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 09.01.2015 г. до окончателното й изплащане. 

            Предвид всичко изложено, предявените от ищеца положителни установителни искове са основателни и като такива следва да бъдат уважени изцяло.

 

 С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищеца  сторените по исковото производство разноски в общ размер от 775.00 лева, от които 25.00 лева внесена държавна такса, 600.00 лева възнаграждения за вещи лица и 100.00 лева юрисконсултско възнаграждение. Ответницата дължи и сторените от ищеца разноски по заповедното производство по ч.гр.д. № 945/2015  по описа на Софийски районен съд в размер на 325.00 лева, от които 25.00 лева внесена държавна такса и 300.00 лева юрисконсултско възнаграждение.           

      Мотивиран от изложеното, съдът

 

  Р    Е   Ш    И  :

 

  ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 от ГПК, че  В.А.Б., ЕГН ********** *** дължи на „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК ……. със седалище и адрес на управление: гр.С., ул.”……” № … следните суми: 863,19 лева /осемстотин шестдесет и три лева и деветнадесет стотинки/ главница представляваща стойност на доставена, но незаплатена топлинна енергия за периода от месец 05.2013 г. до месец 04.2014 г. за топлоснабден имот находящ се в гр.С., район ….., ж.к. „…..“ бл….., вх.А, ап.67,  ведно със законната лихва от 09.01.2015 г. до изплащане на вземането и сумата от 67,73 лева /шестдесет и седем лева и седемдесет и три стотинки/ – законна лихва за забава за периода от 30.06.2013 г. до 12.12.2014 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 949/2015 г. по описа на Софийски районен съд.

ОСЪЖДА В.А.Б., ЕГН ********** да заплати на „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК…………..със седалище и адрес на управление: гр.С., ул.”…….” № 23Б сторени разноски по исковото производство в размер на 775.00 лева /седемстотин седемдесет и пет лева/ и разноски в заповедното производство по ч.гр.д. № 949/2015 г. по описа на Софийски районен съд в размер на 325.00 лева /триста двадесет и пет лева/.      

 

 

 

                  

 Решението е постановено при участието на „Тахем сървисис“ ЕООД, трето лице помагач на страната на ищеца “Топлофикация София” ЕАД.                                                                                                        Решението подлежи на обжалване пред Софийски окръжен съд  в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

 След влизане на решението в сила, ч.гр.д. № 949/2015 г. по описа на Софийски районен съд, да бъде върнато в деловодството на Софийски районен съд, като към същото бъде приложен заверен препис от настоящото решение.

 

                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: