Р Е Ш Е Н И Е
Гр. София, 11.11.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГО, І-17 състав, в открито съдебно заседание на единадесети
октомври през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ:
СТИЛИЯНА ГРИГОРОВА
като
сложи за разглеждане докладваното от съдията гр.д. № 16432 по описа на съда за
2017 г., взе предвид следното:
Производството
е образувано по искова молба от „Б.Д.” ЕАД срещу С.И.А. за признаване за
установено, че дължи сумата от 30 226.94 лева по договор за ипотечен
кредит от 21.03.2008 г.
Ищецът
твърди, че предоставил на кредитополучателя С.И.А. сумата от 32 000 лева
по договор за ипотечен кредит, със срок за издължаване 360 месеца. От декември
2016 г. длъжникът преустановил редовни плащания, като не погасил пет месечни
дължими вноски до май 2017 г. Банката упражнила правото си да обяви кредита за
предсрочно изискуем, като изпратил съобщение за това на ответника.
По
подадено от кредитора заявление СРС издал заповед за незабавно изпълнение по
чл. 417 от ГПК, срещу която А. възразил. Поради това предявява иск за
установяване съществуването на вземането по заповедта: 28 168.60 лева
главница, ведно със законната лихва от 28.06.2017 г. до окончателното
изплащане, сумата от 1 273.17 лева договорна лихва за периода 23.12.2016
г. – 27.06.2017 г., санкционираща лихва в размер на 39.87 лева за периода
30.12.2016 г. – 27.06.2017 г. и 745.30 лева заемни такси.
Ответникът
е подал отговор, в който оспорва твърденията за неизвършени плащания на
погасителни вноски. На 11.01.2017 г. заплатил 500 лева, на 13.02.2017 г. – 200
лева, на 26.04.2017 г. – 260 лева и на 16.05.2017 г. – 260 лева по едностранно
променена от банката сметка, поради което не били налице условията банката за
обявява предсрочна изискуемост на кредита. Ищецът приел извършените по новата
сметка плащания. Твърди и опорочена процедура по връчване на поканата, с която
банката направила кредита за предсрочно изискуем. Излага подробни възражения за
нищожност на клаузите в договора и общите условия, уреждащи изменението на
лихвения процент.
Съдът, след като обсъди доводите
на страните и прецени събраните по делото доказателства, прие за установено
следното от фактическа и правна страна:
Предявени
са обективно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, чл.
430, ал. 1 и 2 от ТЗ и чл. 92, ал. 1 от ЗЗД.
Не се
спори между страните и от приложеното по делото ч.гр.д. № 42570/2017 г. по описа
на СРС, 145 състав се установява, че на 28.06.2017 г. заявителят „Б.Д.“ ЕАД е
подал заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение, с която на С.И.А.
да бъде разпоредено да заплати на заявителя сумата от 28 168.60 лева главница,
ведно със законната лихва от 28.06.2017 г. до окончателното изплащане,
договорна лихва в размер на 1 273.17 лева за периода 23.12.2016 г. – 27.06.2017
г., санкционна лихва в размер на 39.87 лева за периода 30.12.2016 г. –
27.06.2017 г. и заемна такса в размер на 745.30 лева.
Съдът е
издал заповед в полза на кредитора, с която е разпоредил С.И.А. да заплати на „Б.Д.“
ЕАД посочените в заявлението суми, както и разноски по делото – 604.53 лева
държавна такса и 50 лева възнаграждение на юрисконсулт.
Срещу
постановената на 11.07.2017 г. заповед по чл. 417 от ГПК длъжникът С.А. е подал
възражение, поради което ищецът предявява иск за признаване съществуването на
задължението по заповедта от 11.07.2017 г.
Установява
се от неоспорения досежно авторството на изявленията и приет по делото договор
за ипотечен кредит от 21.03.2008 г., че „Б.Д.“ ЕАД е предоставила на С.И.А. кредит
в размер на 32 000 лева, който е следвало да се изплаща на вноски 30-то
число от всеки месец, съгласно погасителен план, неразделна част от договора.
Срокът на издължаване на кредита е 360 месеца, считано от датата на неговото
усвояване. Не се спори и от заключението на приетата по делото единична съдебно-счетоводна
експертиза се установява, че кредитът е усвоен на 31.03.2008 г.
Според
чл. 7 от договора, кредитополучателят заплаща лихва, формирана от базовия
лихвен процент (4.19% към 21.03.2008 г.) и 3.1 процентни пункта надбавка.
Към
договора е приложен погасителен план, според който С.А. дължи погасителни
вноски в размер на 219.17 лева месечно.
Кредитополучателят
е имал право да ползва намаление в надбавката от 3.1% съгласно условия за
ползване на преференциален лихвен процент по програма ДСК Уют. Не се установява
С.А. да е изпълнил условията за ползване на преференцията, поради което е
приложим погасителния план от 20.03.2008 г. (л. 17 от делото). В този смисъл е
и заключението на тройната съдебно-счетоводна експертиза.
Установяването
на действителния размер на задължението на ответника е обусловено от
произнасяне по направеното от ответника възражение на нищожност на клаузи от
договора и общите условия, свързани с
периодично определяне на БЛП от банката. С.А. твърди, че не е уточнена нито в
договора, нито в приложимите към датата на сключването му общи условия
формулата, по която ще се определя БЛП и при какви обстоятелства той ще подлежи
на изменение.
По
отношение на договора са приложими нормите на ЗЗП, тъй като С.А. е потребител -
ползвател на финансова услуга извън рамките на своята търговска или
професионална дейност, съгласно § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, а ответникът –
търговец по смисъла на § 13, т. 2 от ЗЗП. Законът определя неравноправната
клауза като такава, уговорена във вреда на потребителя, която не отговаря на
изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата
и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя (чл. 143 от ЗЗП). Това
общо условие на неравноправността е конкретизирано с отделни хипотези, посочени
в т. 1-19.
Законът
забранява прилагане на неравноправни клаузи и поради това ги счита за нищожни,
освен ако са индивидуално уговорени (чл. 146, ал. 1 от ЗЗП). В ал. 2 на чл. 146
от ЗЗП е посочено, че не са индивидуално уговорените клаузите – предварително
изготвените, без възможност за потребителя да влияе върху съдържанието им. В
настоящия случай договорът от 21.03.2008 г. е сключен при общи условия, като
именно в тях се съдържат основанията за изменение на лихвения процент,
основните задължения на страните, условията за предсрочно погасяване,
основанията за изискуемост на кредита и др. Възражението на ответника, че
клаузите на договора не са индивидуално уговорени е основателно.
Видно от
заключението на вещото лице, през април 2008 г. лихвеният процент е завишен на 4.69%,
а през октомври 2008 г. – на 5.69%.
Предвидено
е в т. 25.3 от общите условия, че банката може едностранно да променя БЛП и
таксите, за което уведомява кредитополучателя по подходящ начин, като промяната
може да бъде извършена при наличие на някое от следните условия: изменение на
от поне 1% на стойностите на LEONIA, EURIBOR, LIBOR; при изменение от поне 1%
за месец на валутен курс евро/лев или евро/щатски долар; при изменение от поне
0.5% за месец на индекса на потребителските цени за България; въвеждане на
рестрикции от страна на Централната банка върху банковата система и/или върху „Б.Д.“
ЕАД; промени в нормативните актове, както и в регулациите на Централната банка,
засягащи функционирането и изискванията към банките; изменение от поне 10% за
месец на стойностите на средните годишни пазарни лихвени нива по привлечените
депозити от нефинансови институции, обявявани в статистиката на Централната
банка; съществена промяна в паричната политика на Централната банка, като
премахване на валутния борд, обезценка на лева, деноминация на лева, смяна на
парите.
Вещото
лице, изготвило първоначалната експертиза подробно е изследвало движението на всеки от
посочените в т. 25.3 компоненти, като е установена динамика в техните промени.
Така, към април 2008 г. е установено нарастване на LEONIA с 19%, намаление на EURIBOR с 2%, нарастване на средните стойности на лихвени
проценти по привлечени средства от клиенти в банковата система и натрупано месечно изменение на потребителските цени
от 6.8%. На базата на тези изменения „Б.Д.“ ЕАД е извършила увеличение на БЛП с
0.5%. Изменения в горепосочените компоненти в посока увеличение е констатирано
и през октомври 2008 г., при което банката е увеличила БЛП с 1%.
Вещото
лице се е запознало и с Методология на банката за определяне на БЛП.
Тройната
експертиза е заключила, че ако платените от ответника суми се отнесат
последователно за погасяване на вноските по кредита за главница, лихви и такси
при първоначално уговорения лихвен процент от 7.29%, към 28.06.2017 г. (датата
на подаване на заявлението) няма дължими от А. суми, а същият е надплатил
3 606.91 лева.
Относно
основанията за изменение на лихвения процент в посока неговото увеличение през
април 2008 г. и октомври 2008 г. вещите лица са отбелязали, че с протокол № 13/20.03.2008
г. базисният лихвен процент за жилищни кредити в лева е увеличен с 0.5%,
считано от 02.04.2008 г., поради „изменение над 1% за месец на стойностите на LEONIA и EURIBOR и изменение над 0.5% за месец на индекса на
потребителските цени за България през последното шестмесечие“. С протокол №
46/16.10.2008 г. на КУАП БЛП за жилищни кредити е увеличен с 1.0%, считано от
21.10.2008 г., поради „изменение с над 1% за месец на лихвените проценти
на LEONIA, EURIBOR и LIBOR за щатски долари и изменение над 0.5% за месец на
индекса на потребителските цени за България през последното шестмесечие“.
Нито в
тези решения, нито в общите условия или в договора от 21.03.2008 г. е установена
определена методика и формула за изчисляване на промените на БЛП.
Действително,
подробното изследване на показателите, влиящи върху стойността на БЛП води до
извод, че някои от икономическите индекси, индексът на потребителските цени и
движението на валутните курсове са давали основание за промяна на БЛП на „Б.Д.“
ЕАД. Тройната експертиза обаче не може да даде отговор на въпроса дали правилно
са изчислени промените в базисните лихвени проценти на банката именно поради
липса на методология и формула за изчисляване, при която да е определена тежестта
на всеки от компонентите.
Настоящият
съдебен състав, на база на доказателствата по делото, включително съобразявайки
констативната част на двете съдебно-счетоводни експертизи, не би могъл да
стигне до извод за стойността на месечната анюитетна вноска, дори и да са били
налице условията за увеличение на БЛП. Това е така, защото нито към момента на
сключване на договора на 21.03.2008 г., нито до приключване на съдебното дирене
в настоящата инстанция банката предоставя доказателства за метода на
изчисляване на лихвата. При множество компоненти следва да се определи теглото
на всеки от тях по начин да е възможна конкретизация на начина на изчисляване
на БЛП.
По тази
причина съдът приема, че е налице нарушение на нормата на чл. 58, ал. 1 от ЗКИ,
действаща по време на сключването на договора от 21.03.2008 г. При отпускане на
кредит банката не е предоставила на клиента си в писмена форма данни за лихвения
процент, изразен като годишен лихвен процент, за метода за изчисляване на
лихвата, както и за условията, при които може да се променя лихвата до пълното
погасяване на кредита. Изброяване на отделни показатели в т. 25.3 от общите
условия не съставлява надлежно изпълнение на задължението на банката да
информира по ясен и разбираем за потребителя начин при какви условия и въз
основа на кои конкретно изменения на тези показатели ще промени БЛП. В случая
те са посочени в седем хипотези, но от редакцията на т. 25.3 от общите условия
не става ясно нито каква е тежестта на всеки от показателите, нито как следва
да се промени БЛП при разнопосочно изменение (увеличение на едни от тях и намаление
на други).
Клаузи на
договора и общите условия са неравноправни по смисъла на чл. 143, т. 10 и т. 12
от ЗПП, защото са във вреда на потребителя, не отговарят на изискването за
добросъвестност и водят до значително неравновесие между правата и задълженията
на банката и потребителя на банковата услуга – С.А.. Липсват каквито и да било
указания за методиката, по която банката изчислява БЛП и в този смисъл
едностранната промяна в условията не е на предвидено в самия договор основание.
Отделно от
това, в настоящия случай е от значение размерът на увеличението, доколкото се
установи надвнасяне на суми за погасяване на задълженията по кредита от
кредитополучателя. При коректна Методология на „Б.Д.“ ЕАД за определяне на БЛП
би могло да се установи основание за увеличение на лихвения процент, а оттам –
и на погасителната вноска, но не и просрочие на суми по кредита, тъй като още
от 2008 г. ответникът регулярно е внасял суми, надвишаващи вноската от 219.17
лева, съгласно погасителен план, неразделна част от договора от 21.03.2008
г.
Ищецът не доказа
при условията на пълно и главно доказване, че са били налице условията да
промени лихвения процент през април 2008 г. и октомври 2008 г. За тази промяна
той не е уведомил надлежно кредитополучателя, в изпълнение на задължението си
по т. 25.3 от общите условия. Не му е предоставил и нов погасителен план.
Настоящият случай
не попада в предвидената в чл. 144, ал. 2, т. 1 от ЗЗП неприложимост на чл.
143, т. 10 от ЗЗП. Тази норма предвижда, че когато доставчикът на финансови
услуги си е запазил правото при наличие на основателна причина да промени без
предизвестие лихвен процент, дължим от потребителя или на потребителя, или
стойността на всички други разходи, свързани с финансовите услуги, той следва
да е поел задължение да уведоми за промяната другата страна/страни по договора
в 7-дневен срок и последната има правото незабавно да прекрати договора. В
случая доставчикът на финансови услуги „Б.Д.“ ЕАД се е задължила да уведоми за
промяната другата страна – кредитополучателя С.А., но нито в договора, нито в
общите условия е налице възможност по-слабата икономически страна да прекрати
договора. Нещо повече, според т. 12.1. от общите условия когато кредитополучателят
погаси предсрочно част или целия остатък от ползвания кредит, дължи заплащане
на такса за предсрочно погасяване. Неприложимостта на нормата на чл. 144, ал.
2, т. 1 от ЗЗП почива и на неустановена по делото основателна причина банката
да промени лихвения процент, независимо от това дали е имала задължение да
уведоми за това кредитополучателя или не.
Не е налице и
хипотезата на неприложимост на чл. 143, т. 10 от ЗПП на основанията, посочени в
чл. 144, ал. 2, т. 2 от ЗЗП.
След като
ищецът не доказа основателна причина за увеличение на лихвения процент,
уведомяване на ответника и предвидена възможност той да прекрати договора; не
доказа и че е уведомил по „подходящ начин“ А. за увеличения лихвен процент,
съдът намира, че задължението на ответника не е в претендираните размери за
главница, договорната и наказателна лихви и заемни такси.
Ищецът се позовава на предсрочна изискуемост, но не доказа, че са били
налице условията за нейното обявяване.
По така изложените съображения съдът счита установителния иск за недоказан
и подлежащ на отхвърляне.
При този изход на спора, право на разноски има ответникът. Съгласно
приложен към молба от 22.11.2018 г. договор за правна защита и съдействие от
01.11.2017 г. С.И.А. е упълномощил адв. В.П.К. да депозира възражение и да го
представлява по дело с „Б.Д.“ ЕАД срещу възнаграждение в размер на 1 500
лева, платимо на месечни вноски от по 500 лева, с последно плащане на
16.12.2017 г. В договора адв. К. е декларирала, че на 16.12.2017 г. е получила
сумата от А. в размер на 1 000 лева, а 500 лева са й заплатени в брой при
подписване на договора и че договорът служи вместо разписка за извършените
плащания. Неоснователно е възражението на ответника за прекомерност на
адвокатското възнаграждение. Сумата от 1 500 лева не е прекомерна, тъй
като тя представлява възнаграждение за представителство по заповедното и
исковото производство, образувани във връзка с претенции на ищеца за суми на
обща стойност 30 226.94 лева.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш
И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Б.Д.“ ЕАД, ЕИК ******** срещу С.И.А.,
ЕГН ********** иск с правно основание чл. 422 от ГПК за признаване за
установено, че ответникът дължи на ищеца сумите от 28 168.60 лева главница,
ведно със законната лихва от 28.06.2017 г. до окончателното изплащане,
договорна лихва в размер на 1 273.17 лева за периода 23.12.2016 г. – 27.06.2017
г., санкционна лихва в размер на 39.87 лева за периода 30.12.2016 г. –
27.06.2017 г. и заемна такса в размер на 745.30 лева, за които суми е издадена
заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК по ч.гр.д. № 42570/2017 г. по
описа на СРС, 145 състав.
Осъжда, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, „Б.Д.“ ЕАД,
ЕИК ********, със седалище и адрес на управление *** да заплати на С.И.А., ЕГН **********,
с адрес *** сумата от 1 800 лева разноски за производството.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред
САС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: