№ 9146
гр. С., 16.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 153 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Н. Н. ЧАКЪРОВ
при участието на секретаря НЕЛИ М. ШАРКОВА
като разгледа докладваното от Н. Н. ЧАКЪРОВ Гражданско дело №
20231110163413 по описа за 2023 година
Предявени са установителни искове по чл. 422, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД,
вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване съществуването на следните
вземания по отношение на ответника: сумата 535,09 лева, представляваща
дължима главница за потребена топлинна енергия за периода 01.05.2019 г. -
30.04.2021 г., ведно със законната лихва, считано от 29.08.2023 г. до
окончателното й изплащане, 140,03 лева, представляваща обезщетение за
забавено плащане на горната главница за периода от 16.10.2020 г. до
10.08.2023 г., 12,21 лева, представляваща дължима главница за доставена
услуга за дялово разпределение за периода 01.07.2020 г. – 30.04.2021 г., ведно
със законната лихва, считано от 29.08.2023 г. до окончателното й изплащане и
3,25 лева, представляваща обезщетение за забавено плащане на горната
главница за периода от 15.09.2020 г. до 10.08.2023 г., които суми касаят
топлоснабден имот – ателие, находящ се в гр. С.; и за които суми е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № .. по описа на
СРС, 153 състав. Претендират се разноски.
Ищецът твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с
ответницата въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при
Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите
без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези
1
общи условия е доставил за процесния период топлинна енергия, като
купувачът не е престирал насрещно - не е заплатил дължимата цена. Съгласно
приложимите общи условия се дължи и обезщетение за забавено плащане.
Ответникът оспорва предявените искове по основание и размер. Оспорва
да е собственик или носител на вещно право на ползване върху имота през
процесния период, респективно наличието на валидно облигационно
правоотношение с ищеца. Твърди, че не е изпаднала в забава поради липсата
на отправена писмена покана за заплащане на задълженията. Оспорва
дължимостта на суми за предоставена услуга дялово разпределение. Прави
възражение за изтекла погасителна давност. Претендира разноски.
Третото лице помагач на страната на ищеца „Б.” ООД не излага
становище по основателността на претенциите.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на
доказателствата по делото, намира следното:
По иска с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл.
149 ЗЕ.
Предявеният иск е за задължение за заплащане на дължимата цена по
договор за продажба на топлинна енергия. Следва да се установи
възникването на облигационно отношение между страните по договор за
продажба и доставка на топлинна енергия в твърдените количества и
задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер.
Ответникът не оспорва, поради което е обявено за безспорно количеството
и цената на претендираната топлинна енергия, доставена до процесния
топлоснабден имот през исковия период.
Спорен по делото е въпросът относно възникването на облигационно
отношение между страните за доставка на топлинна енергия.
Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ
/приложима редакция след 17.07.2012 г./ потребител, респ. битов клиент на
топлинна енергия през процесния период е физическо лице – ползвател или
собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо
водоснабдяване или природен газ за домакинството си. Съгласно чл. 150, ал.
1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на
2
потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от Д. (писмена форма на договора не е предвидена).
Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един
местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила
30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено
приемане от потребителите (чл. 150, ал. 2 от закона).
С оглед на гореизложената нормативна уредба е видно, че възникването на
облигационно отношение, съответно и качеството клиент на топлинна
енергия, е обусловено единствено от това кой е титуляр на правото на
собственост или вещно право на ползване върху съответния топлоснабден
имот, явяващ се част от сграда- етажна собственост, т.е. облигационното
отношение между топлопреносното предприятие и титуляра на това право
възниква с придобиването на правото на собственост или вещно право на
ползване и се прекратява със загубването на същите.
По делото е представен договор за делба на недвижим имот, вписан на ..
под № . в книгите за вписване, сключен между съделителите за доброволно
поделяне на новопостроената от тях жилищна сграда, състояща се от .. избени
помещения, изградена върху съсобствения им парцел ..С.., местността “Л.”,
целият от 408 кв.м. застроено и незастроено дворно място, при съседи на
парцела: ул. “..”, ул. “С.”, С. и Т.. По силата на договора за доброволна делба
С.Б.К. и Л.Г.К. са придобили собствеността върху ателие /приземна стая/ с
антре и клозет-баня, при съседи: стълбище, А.Б., Л.Т. и ул. “..”, заедно с
прилежащите към същото ателие: мазе под стълбите, при съседи: ул. “..”,
стълбище и общия коридор, и 1,94% идеални части от общите части на
сградата и от дворното място.
Представено е удостоверение за наследници с изх. № ., издадено от С.,
район “Л.”, от което се установява, че С.Б.К., ЕГН **********, починал на
16.04.2016 г., след смъртта си е оставил за свои наследници по закон: Л.Г.К.
/преживяла съпруга/ и ответника Н. С. Г. /дъщеря/. Видно от удостоверение за
наследници с изх. № . г., издадено от С., район “Л.”, Л.Г.К., ЕГН **********,
е починала на 26.11.2021 г., като е оставила за наследник ответника Н. С. Г.
/дъщеря/.
По делото е представен нотариален акт за покупко-продажба на недвижим
3
имот № ., дело № . на Х.О. при С., от който се установява, че С.Б.К. и Л.Г.К.
са прехвърЛ. на П.К.П. правото на собственост върху притежаваното от тях
ателие – жилище, намиращо се на партерния етаж на сградата на ул. “..” ..С...
От изложеното следва, че С.К. и Л. Г. са били собственици на процесния имот
до 14.12.1970 г.
По делото не се твърди и не се доказа след 14.12.1970 г. С.К. и Л. Г.
отново да са придобили собствеността върху процесния имот.
Следователно по делото се установява, че ответника Н. Г. е законен
наследник на С.К. и Л. Г., но не се доказва към момента на смъртта си
нейните наследодатели да са били собственици на имота, за който ищецът
твърди да е начислил топлоенергия. Предвид изложеното следва, че Н. Г. не е
придобила собствеността върху имота по пътя на наследственото
правоприемство, тъй като същият не е бил част от наследството към смъртта
на нейните родители, съответно към исковия период не е била собственик на
имота и не е притежавала качеството потребител на топлинна енергия
съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ /приложима
редакция след 17.07.2012 г./.
Изключение от правилото на чл. 153 ЗЕ е налице при наличието на
сключен изричен договор за доставка на топлинна енергия по отношение на
същия имот от друго лице, за каквато хипотеза в случая не се излагат
твърдения. В тази връзка от представения по делото договор № 3579 за
покупко-продажба на топлинна енергия за имот, находящ се на ул. “..” .,
абонаментен код ., се установява, че същият е сключен между ищеца и трето
за спора лице - Б.П.Г..
От събраните по делото доказателства не се остановява първата
материална предпоставка от фактическия състав на предявения главен иск –
наличието на валидно възникнало облигационно отношение по договор за
покупко-продажба на топлинна енергия с ответника, с оглед на което същият
следва да се отхвърли.
По иска с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 86, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.
Основателността на акцесорната претенция предполага наличие на главен
дълг, какъвто по делото не се установява, което води до неоснователност на
иска за лихва.
4
По разноските.
Право на разноски при този изход на спора има ответника.
Видно от представените договор за правна помощ и съдействие от
14.12.2023 г. /л. 72 по делото/ и договор за правна помощ и съдействие от
28.09.2023 г. /л. 19 по заповедното дело/ и в исковото, и в заповедното
производство, на ответницата Н. Г. е оказана безплатна правна помощ на
основание чл. 38, ал. 1 ЗАдв., поради което на адв. Н. И., САК, следва да бъде
присъдена сумата 400,00 лв. - адвокатско възнаграждение за исковото
производство и сумата 200,00 лв. – адвокатско възнаграждение за
заповедното производство. При определяне на минималния размер на
адвокатското възнаграждение по отношение на подаването на възражение от
длъжника в заповедното производство, при съобразяване възражението на
ищеца за прекомерност, най-близко приложение намира разпоредбата на чл.
6, т. 5 от Наредба № 1/2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения.
Съгласно относимата към момента на подаването на процесното възражение
редакция на тази разпоредба, минималният размер на възнаграждението е
200,00 лева, което следва да се приеме за адекватния за конкретния случай
размер.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т.” ЕАД, ЕИК ., срещу Н. С. Г., ЕГН
**********, искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1
ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване съществуването на
следните вземания по отношение на ответницата: 535,09 лева,
представляваща дължима главница за потребена топлинна енергия за периода
01.05.2019 г. - 30.04.2021 г., ведно със законната лихва, считано от 29.08.2023
г. до окончателното й изплащане, 140,03 лева, представляваща обезщетение
за забавено плащане на горната главница за периода от 16.10.2020 г. до
10.08.2023 г., 12,21 лева, представляваща дължима главница за доставена
услуга за дялово разпределение за периода 01.07.2020 г. – 30.04.2021 г., ведно
със законната лихва, считано от 29.08.2023 г. до окончателното й изплащане и
3,25 лева, представляваща обезщетение за забавено плащане на горната
главница за периода от 15.09.2020 г. до 10.08.2023 г., които суми касаят
5
топлоснабден имот – ателие, находящ се в гр. С.; и за които суми е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № .. по описа на СРС,
153 състав.
ОСЪЖДА „Т.” ЕАД, ЕИК ., да заплати на адв. Н. И., САК, с адрес на
упражняване на дейността: гр. С., ул. “.” № ., на основание чл. 78, ал. 3 ГПК,
вр. чл. 38, ал. 2 ЗАдв. сумата 400,00 лева – адвокатско възнаграждение в
исковото производство и сумата 200,00 лева – адвокатско възнаграждение в
заповедното производство.
Решението е постановено при участието на трето лице - помагач на
страната на ищеца „Т.” ЕАД – „Б.” ООД.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6