Р Е Ш Е Н И Е
№ 56/24.02.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковският окръжен съд, гражданска колегия в публично
заседание на пети февруари двехиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: М. ДЕЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ЖУЛИЕТА СЕРАФИМОВА
ТОДОР ХАДЖИЕВ
при
секретаря Г* К*, като разгледа докладваното от съдия Тодор Хаджиев в. гр. д. № 970 по описа за 2019 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Д.А.Д. против
Решение № 258/ 28.11.2019 г. по гр. д. № 763/ 2019 г. на Районен съд Харманли,
с което са отхвърлени предявените против Главна дирекция „Пожарна безопасност и
защита на населението“ при МВР обективно съединени искове общо за сумата от 1674.
45 лв. от които 1471. 93 лв., представляваща допълнително възнаграждение за нощен
труд за периода 29.07.2016 г. - 29.07.2019 г., както и сумата от 202. 52 лв. - обезщетение
за забава.
В жалбата се правят оплаквания за незаконосъобразност
на обжалваното решение, тъй като районният съд неправилно е квалифицирал
предявения иск по чл. 791 ал. 1 ЗМВР, вместо по чл. 178, ал. 1, т. 3 ЗМВР. Излагат
се доводи, че отработения от ищеца нощен труд подлежи на преизчисляване с
коефициент 1. 143, при което е налице извънреден труд в размера, определен от
вещото лице. Предвид изложеното се иска отмяна на решението и постановяване на
ново, с което да се уважат изцяло предявените искове.
Въззиваемата страна Главна дирекция „Пожарна
безопасност и защита на населението“ при МВР оспорва жалбата.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства
по отделно и в съвкупност, констатира следното от фактическа и правна страна:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259 ГПК, от
надлежна страна и против акт, подлежащ на въззивно обжалване, поради което е
допустима.
На първо място следва да се обсъди въпросът за
правната квалификация на предявения иск. Правната квалификация на иска се
определя от фактическите твърдения на ищеца, от които извежда претендираното от
него право, и формулираното искане за защита. В случая предвид твърденията в
исковата молба за работа на 24 - часови смени и за допълнително положен нощен
труд вследствие на преизчисляване на нощния труд с коефициент 1. 143 съгласно
чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата,
както и отправеното до съда искане за заплащане на допълнително възнаграждение за
положен нощен труд, предявеният иск правилно е квалифициран от районния съд по
чл. 179, ал. 1 ЗМВР. В исковата молба липсват твърдения за положен от ищеца
труд над нормативно определената продължителност, т. е. за извънреден труд,
поради което оплакването за недопустимост на обжалваното решение поради
произнасяне по непредявен иск е неоснователно.
Не е спорно по делото, че през исковия период ищецът Д.А.Д.
е изпълнявала длъжността „***“ в РСПБЗН Х** на Главна дирекция „Пожарна
безопасност и защита на населението“ при МВР.
Съгласно чл. 179, ал. 1 ЗМВР на държавните служители
се изплащат допълнителни възнаграждения за научна степен, за полагане на труд
през нощта от 22,00 до 6,00 ч., за полагане на труд на официални празници и за
времето на разположение. Според ал. 2 условията и редът за изплащане на
допълнителните възнаграждения по ал. 1 се определят с наредба на министъра на
вътрешните работи, а техният размер – с негова заповед. През процесния
период е действала Наредба № 8121з-908 от 2.08.2018 г. за условията и реда за
изплащане на допълнителни възнаграждения на държавните служители в
Министерството на вътрешните работи за научна степен, за полагане на труд през
нощта от 22,00 до 6,00 ч., за полагане на труд на официални празници, за
времето на разположение и за изпълнение на специфични служебни дейности (ДВ 67 от 2018 г.), както и Заповед №
8121з-1429 от 23.11.2017 г. относно определяне размерите на допълнителните
възнаграждения за полагане на труд през нощта между 22,00 ч. и 06,00 ч., за
полагане на труд на официални празници и за времето на разположение, условията
и реда за тяхното изплащане на държавните служители в Министерството на
вътрешните работи, според която за всеки отработен час през нощта или за
част от него между 22,00 и 06,00 ч. на държавните служители се изплаща допълнително
възнаграждение за нощен труд в размер 0,25 лв.
Видно от приетото в първоинстанционното производство
експертно заключение е, че през процесния период Д.А.Д. е отработил 190. 50
нощни смени с положен 1524 часа нощен труд, за който му е изплатено
допълнително възнаграждение в размер на 381 лв. (1524 х 0. 25). При преизчисление
на отработените нощни часове с коефициент 1. 143 нощния труд възлиза на
1741. 93 часа, разликата между които от 217. 93 часа не му е заплатена.
По делото няма спор относно правнорелевантните факти.
Спорът е правен и се свежда до въпроса подлежи ли на преизчисляване с
коефициент 1. 143 лв. положения нощен от на работещите на смени държавни
служители в МВР при сумарното отчитане на работното време.
Становището на ищеца – въззивник в настоящето
производство, за приложение на чл. 9,
ал. 2 от Наредба за структурата и организацията
на работната заплата, според която при сумирано изчисляване на работното време
нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между
нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за
подневно отчитане на работното време за съответното работно място, е
неоснователно. Целта на цитираната разпоредба е да изравни продължителността на
нощния с дневния труд при сумарното отчитане на работното време. Поради това тя
е приложима само в случаите, когато нощното работно време е с по – малка
продължителност от дневното, както е по трудови правоотношения, при които по
силата на чл. 140, ал. 1 КТ нормалната продължителност на работното време през нощта при 5-дневна работна седмица е до 7 часа.
Ограничението за полагане на нощен труд до 7 часа и възможността за
преизчисляването му представлява привилегия за служителите по трудови
правоотношения, която принципно е неприложима за държавните служители в МВР, за
които е изрично предвидено в специалния закон (чл. 187, ал. 3 ЗМВР), че нощният
труд е до 8 часа. Поради липса на аналогична норма в Наредба № 8121з-776 от
29.07.2016 г. (ДВ бр. 60 от 02.08.2016 г.) за реда за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на
работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и
почивките на държавните служители възможността за преизчисляване на нощния труд
ще бъде приложима и за държавните служители в МВР, но само в случаите, когато
продължителността на нощния труд е под 8 часа, докато в настоящия случай от
приетото пред районният съд експертно заключение е видно, че отработените от ищецът
Д.А.Д. нощни смени са по 8 часа, от което следва, че положеният от него нощен
труд не подлежи на преизчисляване. От изложеното се налага извод, че не е
налице допълнително положен нощен труд, поради което, като е достигнал до извод
за неоснователност на предявения иск по чл. 179, ал. 1 ЗМВР и свързания с него
акцесорен иск по чл. 86 ЗЗД, районният съд е постановил законосъобразен съдебен
акт, който следва да се потвърди.
С оглед изхода на делото ищецът Д.А.Д. следва да
заплати на основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на
правната помощ на ответника Главна
дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ при МВР разноски за
юрисконсулт за въззивната инстанция в размер на 100 лв.
Мотивиран от горното, съдът
Р
Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 258/ 28.11.2019 г. по гр. д. № 763/ 2019 г.
на Районен съд Харманли.
ОСЪЖДА Д.А.Д. да заплати на Главна дирекция „Пожарна
безопасност и защита на населението“ при МВР разноски за юрисконсулт в размер
на 100 лв.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.