№ 503
гр. В., 31.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В., 13 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и
девети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Сияна Генадиева
при участието на секретаря Цветанка Ив. Кънева
като разгледа докладваното от Сияна Генадиева Административно
наказателно дело № 20223110205107 по описа за 2022 година
Постъпила е жалба от С. С. Д.,ЕГН ********** против НП №
23398/2008г., издадено от Началник група ПП –КАТ към ОДП-В., с който му
е наложена Глоба в размер на 100 лв. и лишаване от правоуправление на МПС
за срок от 1 месец на основание чл.182 ал.2 т.4 от ЗДвП, както и Глоба в
размер на 10 лева на основание чл. 183 ал.1 т.1 жт ЗДвП.
С жалбата моли да бъде отменено наложеното наказание с оглед
обстоятелството, че в хода на производството по налагането му са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила. Оспорва се получаването
на НП, иска се назначаване на съдебно графологическа експертиза която да
установи, че положения подпис на разписка не е положен от въззивника. По
подробно изложените в жалбата съображения моли съда да отмени
електронния фиш като незаконосъобразен и издаден при съществени
нарушения на процесуалните правила.
Въззивникът в съдебно заседание се представлява от процесуален
представител, който подържа жалбата на посочените в нея основания.
Въззиваемата страна – ОД на МВР-В./ОДП/, при редовност в
призоваваното не се явява представител, ангажира писмено становище по
жалбата.
Варненският районен съд, след като прецени събраните по делото
1
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Процесното НП е издадено за това, че на 02.12.2008г. в 09,03 часа по път
автомагистрала „Хемус“, е констатирано, че автомобил с ДК № СА 7730 КВ
управляван от въззивника е извършил нарушение за скорост, като е
управлявал със скорост 170 км. в час, при разрешена скорост от 130 км. в час,
т.е. превишението е със 40 км. в час.
В хода на проверката било установено, че въззивника управлявал МПС
без да носи в себе си контролен талон към СУМПС.
По този начин според наказващият орган жалбопадателят е нарушил
чл.21ал.1 от ЗДвП и чл. 100 ал.1 т.1 от ЗДвП.
Въз основа на АУАН Началник група сектор ПП, издал процесното НП
като е възприел изцяло фактическите констатации изложени в акта, приел е че
възз. е нарушил разпоредбата на чл.21ал.1 от ЗДвП и чл. 100 ал.1 т.1 от ЗДвП
и му наложил административно наказание Глоба в размер на 100лв. и
лишаване от правоуправление.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
всички събрани в хода на съдебното следствие доказателства, както писмени,
така и гласни, които преценени поотделно и в своята съвкупност не водят на
различни правни изводи.
Така приетата фактическа обстановка не се оспорва от въззивника.
При извършена служебна проверка за законосъобразност по
образуването и провеждането на адм.наказателното производство съдът
констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентните длъжностни лица,
в сроковете по чл. 34 от ЗАНН и съдържат формалните реквизити
предвидени в нормите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН.
След като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност съдът прецени от правна страна следното:
По искане на въззивната страна съда назначи съдебно графологическа
експертиза на разписка за получаване на процесното НП. Съгласно
заключението на експертизата подписа положен в този документ не са
изпълнени от С. Д. и той не съвпада по структура с подписа въззивника. Не
може да се установи лицето положило подпис в документа.
Поради това съда прие, че сроковете за обжалване на процесното НП за
2
въззивника не са изтекли и същия има право да сезира съда с жалба срещу
НП.
Съдът служебно констатира изтекла давност по отношение на
установеното адм. нарушение. Съгласно чл.80, ал.1, т.5, във връзка с чл.81,
ал.3 от НК, деянията, за които се предвижда наказание „глоба”, се погасяват с
абсолютна давност от три години и независимо от спирането или
прекъсването на давността преследването се изключва, ако е изтекъл срок,
който надвишава с една втора срока, предвиден в чл.80. В настоящият случай
обаче, нарушението е било извършено на 02.12.2008г.. В настоящия случай
давността е била прекъсната със съставянето на АУАН и НП, но предвид
разпоредбата на чл.81 ал.3 от НК и чл.82 ал.3 от ЗАНН независимо от
спирането и прекъсването на давността, наказателното преследване се
изключва и административното наказание не се изпълнява, ако от момента на
осъществяване на деянието е изтекъл срок, който надвишава с една втора
срока предвиден в предходния член. Преследвателна давност в конкретния
случай, с приложението на разпоредбите на НК, действали към момента на
извършване на нарушението като по-благоприятни, възлиза на три години,
които са изтекли на 04.07.2021г., т.е. преди връчване на наказателното
постановление. Това налага извода, че административно наказателната
отговорност е изтекла по давност. Освен това е изтекла и абсолютната
давност предвидена в чл. 81 ал.3 от НК, която се равнява в случаят на четири
години и половина от извършване на деянието.
Следва да се отбележи, че спазването на предвидените в закона срокове
за ангажиране административнонаказателната отговорност на нарушителя е
особено важна предпоставка за законосъобразното развитие на
производството по реализирането й. Законодателното отношение по този
въпрос е видно и от систематичното място на разпоредбата на чл. 34 ЗАНН в
закона. Това е така и с оглед целите на тази разпоредба, а именно да се
избегне едно евентуално продължително бездействие на държавните органи
при осъществяване на техните правомощия, което би създало неоправдано
положение на несигурност в правния мир. Следователно неспазването на
указаните срокове за иницииране на производството по налагане на
административно наказание е винаги съществено процесуално нарушение,
водещо до отмяна на съответния акт, с който такова е било наложено.
3
В съответствие с гореизложеното и съгласно разпоредбата на чл.81ал.3
от НК, във връзка с 80 ал.1 т.5 от НК, всяко едно
административно-наказателно преследване се погасява с изтичането на срок
от 4,6 години от извършване на нарушението, независимо от спирането и
прекъсването на давността и независимо от субекта на
административно-наказателната отговорност.В този смисъл съдът намира, че
в конкретния случая, въпреки, че АУАН е съставен и съответно НП е
издадено в сроковете, визирани в чл.34 от ЗАН, при извършено нарушение,
за което изрично се сочи, че е извършено на 02.12.2008г., е изтекла
абсолютната давност за административно-наказателно преследване към
2013г., което налага отмяната на НП и прекратяването на
административно-наказателното производство
С оглед на гореизложеното наказателното постановление, с което на
въззивника са наложени административни наказания се явява
незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.
Искането за присъждане на разноски от страна на процесуалния
представител на жалбоподателя е направено своевременно, като последният
има право на такива предвид изхода на спора – отмяна на обжалваното НП и с
оглед разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, препращаща към чл. 143
от Административнопроцесуалния кодекс. На основание чл. 63д, ал. 1 от
ЗАНН, вр. чл. 143, ал.4 от АПК, вр. чл. 144 от АПК вр.чл. 78, ал.1 от ГПК на
жалбоподателя също следва да се присъдят направените по делото разноски.
Същите се изразяват в заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 480
лв. за процесуално представителство. В случая възнаграждението е над
минималния размер, определен по реда на чл. 18, ал.2, вр. чл. 7, ал.2, т.1 от
Наредба № 1 от 09.07.2004год. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения / при интерес от 1000 до 5000 лв. - 400 лв. /. Като съобрази
размера на уважената част на иска и факта, че възнаграждението е в
минимален размер от 400 лева и ДДС в размер на 80 лева съдът намира, че на
въззивника следва да се присъдят разноски в размер на 480лв. и същите не
следва да се ревизират от съда.
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НП № 23398/2008г., издадено от Началник група в сектор
4
ПП -КАТ към ОДП-В., с което на С. С. Д. ЕГН ********** му е наложено
административно накзание Глоба в размер на 100 лв. и лишаване от
правоуправление за срок от 1 месец на основание чл.182 ал.2 т.4 от ЗДвП, и
Глоба в размер на 10 лева на основание чл.183 ал.1 т.1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА ОД на МВР-В./ОДП/, да заплати на С. С. Д., ЕГН
**********, сумата от 480лв. за сторени по делото разноски.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред
Варненския административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
Съдия при Районен съд – В.: _______________________
5