Р Е Ш
Е Н И Е № 260108
Гр.Пловдив,07.12.2020 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД,търговско отделение,първи търговски състав,в
открито заседание на седми октомври през две хиляди и двадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:НАДЕЖДА
ЖЕЛЯЗКОВА
ЧЛЕНОВЕ:СЛАВЕЙКА КОСТАДИНОВА
КРАСИМИРА ВАНЧЕВА
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ДИМИНОВА,като разгледа
докладваното от съдията Кр. Ванчева възз. т.д.№389 по описа за 2020 г.,за да се
произнесе взе предвид следното:
Производство по
чл.258 и сл. от ГПК.
С решение
№107 от 12.03.2020 г.,постановено по т.д.№249/2017 г. по описа на Окръжен съд-С.З.,ТО,е
осъден ответника „Е.“ ООД-гр.С.З.,с ЕИК ******** да заплати на ищците А.Б.В.,
с ЕГН **********, Д.Ж.В., ЕГН ********** и З.Ж.В., ЕГН ********** сумата от
7806.35лв.,представляваща дължимата равностойност към 28.02.2017г. на
притежаваните от наследодателя им Ж.Т.В. б.ж. на гр.С.З.102 (сто и два)
дружествени дяла от капитала на „Е.“ ООД ,поради прекратяване на членството му
на 23 февруари 2017г., ведно със законната лихва върху главницата от
7806.35лв.,считано от датата на предявяване на иска-23.08.17 г. до окончателното й изплащане,като над уважения размер от 7806,35
лв. до заявения размер на предявения
частичен иск от 250 000лв. /от цяло
вземане в общ размер на 250 337,98 лв./ искът от отхвърлен като неоснователен.
Също така,с горното решение са
осъдени тримата ищци-А.Б.В.,Д.Ж.В. и З.Ж.В.
да заплатят на ответника „Е.“ ООД с ЕИК ******** сумата от 4280,90 лв. разноски
по делото съразмерно с отхвърлената част на исковата претенция,а ответното
дружество е осъдено да заплати на същите ищци сумата от
525,37лв. разноски по делото съразмерно с уважената част от исковата претенция.
Срещу така
постановеното първоинстанционно решение е подадена въззивна жалба от ищеца З.Ж.В.
чрез пълномощниците му адв.Г.Г.,адв. В.П.и адв. А. К..С тази жалба решението се
атакува в частта,с която предявеният от ищеца З.Ж.В. частичен иск в размер на
250 000 лв. от цялото вземане в общ размер на 250 337,98 лв.,е отхвърлен като
неоснователен над размера от 7 806,35 лв. и в частта,с която З. Ж. В. е осъден
да заплати на дружеството-ответник разноски по делото съразмерно с отхвърлената
част на исковата претенция.
Въззивна жалба
срещу първоинстанционното решение е подадена и от ищцата Д.Ж.В.,която
заявява,че атакува решението в частта,с която предявеният от ищците частичен
иск е отхвърлен като неоснователен за разликата над уважения до претендирания
размер,както и в частта,с която тримата ищци са осъдени да заплатят на
ответника сумата от 4280,90 лв. съдебни разноски съразмерно на отхвърлената
част от исковата претенция.
Жалбоподателят
З.В. поддържа,че обжалваното решение е неправилно,доколкото е налице
необоснованост,нарушения на съдопроизводствените правила при постановяването му
и неправилно приложение на закона,довели до противоречие с процесуалния и
материалния закон,поради което счита,че решението се явява и
незаконосъобразно.В жалбата си излага подробни доводи за допуснати в съдебното
производство съществени съдопроизводствени нарушения,изразяващи се основно в
това,че първоинстанционният съд е възприел един от предложените варианти на
експертиза,без да изложи съображения защо кредитира заключението именно в тази
част,както и без да го съпостави с останалите експертни заключения,при
положение,че е допуснал и тяхното извършване и ги е приел като доказателства по
делото.Наред с това счита,че мотивите към обжалваното решение не съответстват
на изискванията на процесуалния закон,защото съдържат вътрешни
противоречия,непълноти и всъщност налагат извод за липса на надлежни мотиви в
тази насока,който порок според жалбоподателя В. съставлява съществено
процесуално нарушение и налага отмяна на съдебния акт.В тази насока
жалбоподателят се позовава и на разясненията,дадени в т.2 от ППВС №1 от 1985
г.Позовава се и на допуснати съществени процесуални нарушения във връзка със
заявени в първоинстанционното производство оспорвания на документи по реда на
чл.193 от ГПК,като в тази насока подробни аргументи жалбоподателят е изложил в
подадената от него жалба.В същата са изложени доводи и за постановяване на
първоинстанционното решение при нарушение на материалния закон и
по-специално-неправилно приложение на разпоредбата на чл.125,ал.3 от ТЗ,изразяващо се в това,че при определяне на историческата стойност на активите
не са взети предвид направените подобрения в дълготрайните материални активи на
дружеството-ответник,а това според жалбоподателя е следвало да се
направи,защото историческата стойност на активите включва тяхната справедлива
цена,която изисква оценка както на амортизациите на определен дълготраен
материален актив,така и направените в него подобрения.Жалбоподателят В. счита
още,че изготвената съдебно-счетоводна експертиза от вещото лице К.К. в частта,в
която отговаря на поставените от ищците въпроси се доближава най-много до
реалното положение,като е извършена и необходимата корекция на баланса и се
установява,че стойността на дружествения дял на наследодателя на ищците Ж.В.
към 28.02.2017 г. е в размер на 250 337,97 лв.И още излага в жалбата си доводи
за необоснованост на атакуваното решение.В крайна сметка,въз основа на подробно
изложените в жалбата аргументи,жалбоподателят З.В. моли решението от 12.03.2020
г. на ОС-С.З. да бъде отменено в частта,с която е отхвърлен иска на същия
жалбоподател за сумата над 7 806,35 лв. до общия размер на претенцията от 250
000 лв.,предявена като частичен иск от сумата 250 337,98 лв. и са присъдени
разноски по делото,като вместо това настоящата инстанция да осъди ответното
дружество „Е.“ООД с ЕИК ******** да заплати на З.В. и останалите наследници на Ж.Т.В.
претендираната сума от 250 000 лв.,представляваща имуществената равностойност
на притежаваните от наследодателя дружествени дялове,предявена като частичен
иск от сумата от 250 337,98 лв.,ведно със законната лихва от датата на прекратяване
на членственото правоотношение до датата на окончателното изплащане на
дължимото вземане.Моли да му бъдат присъдени и разноските за
първоинстанционното и за въззивното производство.
В законния срок
от въззиваемото дружество „Е.“ООД-гр.С.З. с ЕИК ******** е подаден писмен
отговор на горната жалба,с който същата жалба е оспорена като неоснователна и е
изразено становище,че първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно
предвид изложените в него мотиви и правилното прилагане на материалния
закон.Развити са подробни доводи за неоснователност на поддържаните в жалбата
твърдения за допуснати съществени
съдопроизводствени нарушения и нарушения на материалния закон,както и за
необоснованост на процесното решение.
В подадената от Д.Ж.В.
въззивна жалба също се поддържа,че в обжалваната му част първоинстанционното
решение е неправилно поради допуснати съществени нарушения на
съдопроизводствените правила,поради неправилно приложение на материалния закон
и поради необоснованост.Излагат се аргументи,че е доказана
неистинността на представения от ответника счетоводен баланс.Развиват се и
доводи,че първоинстанционният съд е постановил необосновано решение,като се е
позовал на направен от вещото лице Т. правен извод.Поддържа се и аргумента,че
от назначените и приети по делото съдебно-оценителни акспертизи се установява
справедливата стойност към28.02.2017 г. на основните ДМА на
дружеството-ответник и че неправилно в решението си първоинстанционният съд
коментира тази стойност като пазарна стойност.Заявено е,че изготвяне на пазарни
оценки на активи на дружеството не са поставяни като задача към експертиза,а е
възложено определянето на справедливата стойност на съответните активи,за които
от фактическа страна от вещото лице Т.е установено,че не са вярно отразени в
счетоводните записвания на ответника.Жалбоподателката се позовава и на
твърдението,че първоинстанционният съд е мотивирал решението,възприемайки част
от една експертиза без да го съпостави с останалата част от същото заключение и
без да го съобрази с останалите писмени и гласни доказателства,въпреки че ги е
допуснал и приел като доказателства по делото.Това също,според
жалбоподателката,обосновава извод за необоснованост на обжалваното
решение.Развива и доводи,че мотивите към процесното решение не съответстват на
изискванията на процесуалния закон,защото съдържат вътрешни
противоречия,непълноти и всъщност налагат извод за липса на мотиви в тази
посока,който порок представлява съществено процесуално нарушение и налага
отмяна на съдебния акт.Също така,подобно на другия жалбоподател,в жалбата на Д.В.
са изложени оплаквания,че е налице съществено нарушение на съдопроизводствените
правила,изразяващо се в това,че съдът не се е произнесъл по нито едно от
своевременно направените оспорвания по реда на чл.193 от ГПК.Друго изложено в
тази жалба оплакване е,че първоинстанционният съд е допуснал неправилно
приложение на правилото на чл.125,ал.3 от ТЗ,като е приел,че определянето на
дружествения дял в стойностно изражение следва да стане след изготвянето на
междинен баланс към края на месеца,през който е прекратено членственото
правоотношение на напусналия съдружник на база активите,придобити от
дружеството по тяхната историческа стойност.Сочи,че от една страна не се касае
за хипотеза на напускане на съдружник,тъй като членственото правоотношение на
наследодателя й като съдружник е прекратено в хипотезата на
чл.125,ал.1,т.1,предл.1 от ТЗ,т.е. с настъпване на факта на неговата смърт.От
друга страна,жалбоподателката счита,че историческата стойност на активите
включва и тяхната справедлива цена,като освен амортизациите на определен
дълготраен материален актив,се дължи отчитане и на направените подобрения на
същия,а това не било съобразено от първоинстанционния съд.Развити са още и
доводи за постановяване на обжалваното решение в противоречие с практиката на
ВКС.
Въз основа на
поддържаните в жалбата аргументи,жалбоподателката Д.В. моли да бъде отменено
първоинстанционното решение в обжалваната му отхвърлителна част и в частта,с
която ищците са осъдени да заплатят на ответника 4 280,90 лв. разноски по
делото и да бъде решен по същество от настоящата инстанция,като бъде осъдено
ответното дружество да заплати на ищците като наследници на Ж.Т.В. сумата от
250 000 лв.,представляваща имуществената равностойност на притежаваните от него
дружествени дялове,предявена като частичен иск от сумата 250 337,98 лв.,ведно
със законната лихва от датата на прекратяване на членственото правоотношение до
датата на окончателното изплащане на дължимото вземане.Моли да бъде осъдено
ответното дружество да й заплати направените по делото пред първата и пред
въззивната инстанция съдебни разноски.
От „Е.“ООД-гр.С.З. с ЕИК ******** е
подаден писмен отговор и на въззивната жалба на Д.В.,в който и тази жалба е
оспорена от него като неоснователна и е изразено становището,че обжалваното
решение е правилно и законосъобразно,постановено при спазване на материалния и
процесуалния закон.освен това общо становище,са изложени и доводи срещу
съдържащите се в жалбата оплаквания за неправилност на съдебното решение поради
допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила,нарушение на
материалния закон и необоснованост.Поискано е и тази въззивна жалба да бъде
оставена без уважение като неоснователна,а първоинстанционното решение да бъде
оставено в сила като правилно и законосъобразно.Претендира направените по
делото разноски.
Не са представени
от страните писмени доказателства във въззивното производство,не са заявени и
доказателствени искания в двете въззивни жалби,както и в подадените насрещни
отговори на жалбите.
За процесуална яснота следва да се посочи,че ищцата А.Б.В. е
починала на датата 05.05.2020 г.,след като е поставено първоинстанционното
решение и с протоколно определение от 07.10.2020 г.,постановено по настоящото
дело,посочената ищца изрично е заличена като страна по делото,а нейни законни
наследници,както е видно от представеното удостоверение за наследници от 14.05.2020
г.,издадено от Община С.З.,са другите двама ищци и настоящи жалбоподатели З.Ж.В.
и Д.Ж.В. /нейни син и дъщеря/.
Пловдивският
апелативен съд,като се запозна с акта,предмет на обжалване,както и с наведените
в жалбите оплаквания,а също и със събраните по делото доказателства и доводите
на страните,намира за установено следното:
Въззивните жалби
са процесуално допустими,тъй като са подадени от лица,имащи правен интерес да
обжалват първоинстанционното решение /в съответно обжалваната от тях част/ и
при подаването им е спазен двуседмичния срок по чл.259,ал.1 от ГПК.Ето защо
въззивните жалби подлежат на разглеждане и преценка по същество.
Извършвайки служебно проверка за
валидността на обжалваното решение по реда на чл.269 от ГПК,Пловдивският
апелативен съд намира,че обжалваното решение е валиден съдебен акт,тъй като е постановено
от надлежен съдебен състав,в пределите
на правораздавателната власт на съда,в изискуемата писмена форма,решението е
подписано,волята на съда е ясно и недвусмислено изразена,като диспозитива на
решението кореспондира изцяло с мотивите му.
Извършвайки проверка по реда на
чл.269 от ГПК за процесуалната допустимост на обжалваното решение,Пловдивският
апелативен съд намира,че решението се явява процесуално допустимо и в
частност-че съдът се е произнесъл именно по исковете,с които е сезиран по
конкретното първоинстанционно дело,а самите тези искове счита за допустими.
Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК,по въпросите относно законосъобразността и правилността на обжалваното
решение,въззивният съд е ограничен от изложеното в жалбата /в случая от
изложеното в двете въззивни жалби,с които е сезиран/.В тази връзка,преценявайки
оплакванията в жалбите и събраните по делото доказателства,Пловдивският апелативен
съд приема следното:
По т.д.№249201 г. по описа на
Окръжен съд-С.З. е предявен от ищците А.Б.В.,Д.Ж.В. и З.Ж.В. против „Е.“ ООД-гр.С.З. с ЕИК ******** осъдителен
иск с правно основание чл.125,ал.3 във вр. с чл.127 и чл.129 от ТЗ за заплащане
на сумата от 250 000 лв.,частично от дължима сума в пълен размер от
250 337,98 лв.,представляваща имуществена равностойност към 28.02.2017 г.
на 102 дружествени дяла,притежавани от техния наследодател Ж.Т.В. към
датата на прекратяване на членственото
му правоотношение като съдружник в същото дружество.Претендирана е от ищците и
законната лихва върху исковата главница,считано от датата на прекратяване на
членственото правоотношение на наследодателя им до датата на окончателното
изплащане на дължимото вземане.
Иска е базиран на следните основни
твърдения:
Твърди се в ИМ,че ищците са законни
наследници на Ж.Т.В., ЕГН **********,който
починал на 23.02.2017 г. и през целия период от учредяването на ответното
дружество до момента на смъртта на наследодателя им,последният е бил съдружник
в това дружество с дялово участие от 102 дяла,всеки с номинална стойност от 10
лв.,представляващи 20 % от капитала на дружеството.Твърди се още,че участието
на наследодателя им като съдружник в ответното дружество е прекратено към
23.02.2017 г. при условията на чл.125,ал.1,т.1 от ТЗ,т.е. с настъпване на
смъртта му,а към същия момент във връзка с откриване на наследството е
възникнало за ищците вземане към дружеството-ответник за стойността на
дружествения дял на наследодателя им от имуществото на дружеството.Твърди се,че
по арг. от чл.12,ал.1 от дружествения договор,всеки съдружник има дял от
имуществото на дружеството,който се определя съобразно дела му в капитала на
дружеството,а съгласно чл.13,ал.1 от същия договор стойността на дружествения
дял се установява от документацията за баланса и чистата печалба на
дружеството,като се има предвид разпоредбата на чл.12,ал.1 от договора.И тъй като
имуществените права,произтичащи от членственото правоотношение,съответно от
качеството на съдружник,се наследяват,то ищците считат,че за тях е налице
правен интерес от предявяване на процесния иск срещу ответното дружество за
равностойността на имуществото на дружеството съответно на дела на
наследодателя им в капитала на дружеството.Позовайки се на разпоредбата на
чл.125,ал.3 от ТЗ,ищците считат,че под имуществени последици съгласно тази
разпоредба се разбира възможността на съдружника с прекратено участие в
дружеството,да получи част от капитала на дружеството към момента на
прекратяването,който момент законът определя-края на месеца,през който е
настъпила прекратяването.Т.е. имуществените последици от прекратяване на
членственото правоотношение,както смятат ищците,следва да се определят към
23.02.2017 г.,респ. Към 28.02.2017 г.,като в тази връзка твърдят,че ответното
дружество не е изготвило счетоводен баланс към последната дата и в съответствие
със законовите изисквания.
В уточняваща молба с вх.№11699 от
21.09.2017 г.,в изпълнение на дадени от съда указания за отстраняване на
констатирани недостатъци по исковата молба,ищците се изложили и твърдения,че
ответното дружество е с капитал в размер на 5100 лв.,разпределен в 510 дяла по
10 лв. всеки,а дяловете са разпределени поравно между петтима съдружници,един
от които и наследодателят им Ж.В.,като всеки от тях притежава по 102
дружествени дяла.Заявяват,че считат наследения дружествен дял за общ помежду им
и правят изявление,че същия дял няма да бъде поделян между тях отделно от
производството по делба на наследството.Молят за целта на конкретното дело
съдът да приеме,че всеки от ищците притежава по 1/3 част от дружествения дял на
наследодателя им от имуществото на дружеството-ответник,определен по реда на
чл.9,ал.1 и чл.5,ал.1 от Закона за наследството.
В уточняващата молба ищците са
заявили още и твърдението,че за да се определи стойността на дяловете на
съдружника с прекратено участие в дружеството с ограничена отговорност,следва
от общата стойност на активите да се вземе стойността на дълготрайните
материални активи на дружеството /земя,сгради,машини,оборудване/,други
нематериални активи и краткотрайни материални активи,а от пасива-задълженията
на дружеството,без собствения капитал,резервите и финансовия резултат и
задълженията към собствениците.И при съпоставяне на двете величини,както
поддържат ищците,ако сумата на активите е по-висока от задълженията,се получава
условно наречен чист актив,стойността на който се разделя на броя на дяловете,формиращи
капитала на дружеството,а паричната равностойност на дяловете на прекратилия
участието си съдружник се равнява на произведението на броя на притежаваните
дялове и определената стойност на един дружествен дял.В посочената уточняваща
молба ищците са изложили твърдения и за начина на определяне на стойността на
един дружествен дял.
Ответното дружество е подало в
законния срок писмен отговор на исковата молба,в който изрично е заявил,че не
оспорва твърдението за притежавано от ищците качество на наследници на Ж.В.,нито
пък неговото качество на съдружник в ответното дружество,а също и факта,че той
е притежавал 102 дяла от капитала на дружеството,всеки един от по 10 лв.Заявил
е,че не оспорва и правото на ищците като наследници на починалия съдружник,да
получат на основание чл.125,ал.3 от ТЗ стойността на притежавания от
наследодателя им дружествен дял.Ответникът обаче е оспорил начина на определяне
на този дял и неговия размер,като намира,че ищците неправилно считат,че същия
дял следва да се приравни на ликвидационния дял от имуществото на дружеството и
да се изчисли съобразно пазарната стойност на имуществото към 28.02.2017
г.Според ответника,този дял се урежда съгласно чл.125,ал.3 от ТЗ въз основа на
счетоводния баланс към края на месеца,през който е настъпило прекратяване на
участието на съдружника-наследодател на ищците,по балансова,а не по пазарна
стойност.Оспорил е по размер исковата претенция над сумата от 7806,35
лв.,твърдейки,че това е дължимата на ищците сума за дела на наследодателя им,изчислена
съобразно междинния счетоводен баланс към края на месеца,в който е починал
наследодателя им.В тази връзка е представил с отговора на ИМ междинен
счетоводен баланс на дружеството,съставен към датата 28.02.2017 г.Оспорил е и
претенцията на ищците за лихви,считайки че поради липса на покана от тяхна
страна по смисъла на чл.84,ал.2 от ЗЗД,дружеството не е изпаднало в забава и
задължението му не е станало изискуемо.
В депозираната от ищците
допълнителна искова молба,същите са оспорили представения от ответника
счетоводен баланс,поддържайки твърдения,че той не е съставен към 28.02.2017
г.,че такъв не им е бил представен от ответника,въпреки отправената към него от
ищците покана за предоставяне на достъп до счетоводните книжа във връзка с
предстоящото уреждане на имуществените отношения с дружеството-
ответник.Заявеното от ищците оспорване на баланса е обосновано и с твърдения,че
той не отразява действителното фактическо положение относно имуществото и
финансовото състояние на дружеството,че е налице фактическо несъответствие на
отразената в счетоводния баланс балансова стойност на активите и действителната
балансова стойност на активите,определена по реда на Закона за счетоводството и
приложимите счетоводни стандарти.Поддържано е и твърдението, че в представения
счетоводен баланс не са намерили действително отражение стойността на
дълготрайните материални активи на дружеството,че тези активи не са отразени
като стойност при спазване на изискванията на ЗСч и приложимите счетоводни
стандарти и при определяне на стойността на активите не са съобразени
относимите разпоредби на приложимите СС 16,СС4 и СС36.
От ответника не е депозиран отговор
на допълнителната искова молба.
От фактическа страна,както става
ясно след преценка на изразените от страните твърдения и доводи,не е спорно
качеството на ищците-настоящи жалбоподатели,като наследници на Ж.Т.В.,а и това
им качество се установява от приложеното към първоинстанционното дело
удостоверение за наследници на посоченото лице,издадено от Община С.З.,от което
е видно,че ищцата А.В. /починала в хода на делото/ е негова съпруга,ищецът З.В.-негов
син,а ищцата Д.В.-негова дъщеря.
Между страните са безспорни и
обстоятелствата,че наследодателят на ищците-Ж.В. е починал на 23.02.2017 г. и
към този момент е бил съдружник в ответното дружество „Е.“ ООД-гр.С.З. с ЕИК ********,като
е притежавал 102 дружествени дяла от капитала на дружеството,както и че към
същия момент вписаният в търговския регистър капитал на дружеството е бил в
размер на 5100 лв.,разпределен в 510 дяла по 10 лв. всеки.Не е спорно,като
цяло,и правото на ищците в качеството им на наследници на починалия съдружник Ж.Т.,да
получат на основание чл.125,ал.3 от ТЗ стойността на дела от имуществото на
ответното дружество,съответна на дружествения дял на наследодателя им.
Спора между страните е относно
стойността на дружествения дял,която ищците следва да получат от
дружеството-ответник,както и относно начина на определяне размера на дружествения
дял на съдружника с прекратено на основание чл.125,ал.1,т.1 от ТЗ членствено
правоотношение.В тази насока на първо място подлежи на съобразяване
съдържанието на разпоредбата на чл.125,ал.3 от ТЗ,от която ищците черпят
правата си по предявения иск.От същата разпоредба следва,че имуществените
последици във връзка с прекратено участие на съдружник на някое от
основанията,посочени в ал.1-ва /включително и при смърт на съдружника/,се
уреждат въз основа на счетоводен баланс към края на месеца,през който е настъпило
прекратяването.В случая участието на наследодателя на ищците като съдружник в
ответното дружество е прекратено на датата 23.02.2017 г. с настъпване на
смъртта му и от това следва,че имуществените последици от прекратеното участие
трябва да бъдат уредени въз основа на междинен счетоводен баланс на ответното
дружество към края на м. февруари 2017 г.Такъв баланс е представен от ответника
с отговора му на исковата молба и този баланс е оспорен от ищците в
депозираната от тях допълнителна искова молба въз основа твърдения,изложени там и по-горе в настоящото
решение.В тази връзка с протоколно определение от 19.02.2018 г.
първоинстанционният съд е открил производство по оспорване съдържанието и
датата на съставянето на баланса,като заедно с това е указал,че
доказателствената тежест във връзка с това оспорване е за ответната страна,тъй
като се касае за частен документ,който не носи подписа на оспорващата го
страна.Така дадените от първоинстанционния съд указания са правилни и
съобразени с разпоредбата на чл.193,ал.4,изр. второ от ГПК,където е
предвидено,че при оспорване истинността на частен документ /какъвто безспорно е
представеният счетоводен баланс/,който не носи подписа на страната,която го
оспорва /както е в случая/,тежестта за доказване истинността пада върху
страната,която го е представила.Изложеното,като краен резултат означава,че не
оспорилите документа ищци следва да установяват неистинността на същия,а
представилия документа ответник носи доказателствената тежест да установи
истинността му.
По повод оспорване датата на
баланса,настоящата инстанция констатира,че посочената в документа дата на
съставянето му е датата 16.10.2017 г.,а не датата 28.02.2017 г.,както
неправилно считат ищците.Последната дата е момента,към който се отнасят
отразените в баланса данни за имущественото състояние на
дружеството-ответник,но самата дата на съставянето на документа е различна и
това,както се посочи,е датата 16.10.2017 г.Очевидно е,че това е дата,следваща
датата на образуване на делото по процесната искова молба-23.08.2017 г. и това
само по себе си обосновава извод за неоснователността на поддържаното от ищците
твърдение за антидатирането на представения от ответника междинен счетоводен
баланс.Ето защо въззивният съд счита за неуспешно заявеното от ищците /настоящи
жалбоподатели/ оспорване датата на съставяне на представения с отговора на
ответника счетоводен баланс.
По повод на оспореното съдържание на
баланса и за определяне на размера на дружествения дял на наследодателя на
ищците,по първоинстанционното дело са допуснати и изслушани три
съдебно-счетоводни експертизи-първоначална и две повторни експертизи.В кръга на
задачите към вещите лица,работили по първата счетоводна и първата повторна
експертиза,е било да изследват размера и структурата на пасивите и активите на
дружеството-ответник към 28.02.2017 г.,да определят стойността на дружествения
дял на наследодателя към същия момент при съобразяване разпоредбата на
чл.125,ал.3 от ТЗ,а също и да изготвят междинен баланс на дружеството към
28.02.2017 г.Въззивният съд счита,че заключението на първоначалната
ССЕ-за,изготвено от в.л. В.Н.,не следва да бъде кредитирано поради
противоречиво изнесени от вещото лице данни за това какви счетоводни документи
е ползвало и са му били предоставени от ответната страна за целите на
поставената на експертизата задача.В тази връзка вещото лице в обясненията
си,дадени устно в съдебното заседание на 04.06.2018 г.,от една страна /в
отговор на поставени от ищцата Д.В. въпроси/ е заявило,че като краен
резултат,макар и не наведнъж,са му били предоставени всички необходими за
изготвяне на заключението документи от счетоводството на ответника.същевременно
обаче,в отговор на поставени от пълномощника на ответника-адв. Г.,въпроси,вещото
лице Н.е заявила,че е искала от ответника,но не са й били предоставени
инвентаризационни описи и други счетоводни документи за извършени
инвентаризации,потвърждаващи отчетните активи и пасиви на дружеството в
съответствие със Зсч.При тези противоречиви данни относно ползваната от вещото
лице счетоводна документация за целите на експертизата,заключението на
посоченото вещо лице не следва да бъде кредитирано,включително и направените в
него изводи относно верността на представения с отговора на ответника
счетоводен баланс.
С оглед оспорването на горната
счетоводна експертиза и от двете страни /от ищците-частично,а от
ответника-изцяло/,първоинстанционният съд е допуснал назначаването на повторна
съдебно-счетоводна експертиза,чието заключение е изготвено от в.л.М.Т.и
въззивният съд намира,че същото заключение следва да бъде кредитирано изцяло
като обосновано,професионално и безпристрастно извършено,въпреки оспорването му
от страна на ищците.Според последните,заключението на повторната експертиза е
следвало да бъде базирано на извършена проверка на всички счетоводни документи
за записванията в баланса на дълготрайните материални активи към 31.12.2015
г.,каквато задача е била поставена от страна на ищците,но не била изпълнена от
вещото лице Т..Действително,както самото вещо лице е отразило в писменото си
заключение,то не е извършило проверка на всички първични счетоводни
документи,касаещи дълготрайните материални активи на дружеството-ответник,но е
посочило още,че тази проверка е практически неизпълнима поради няколко отразени
в заключението причини.В тази насока вещото лице е посочило,че значителна част
от активите на дружеството са придобити преди 2006 г. и на практика,поради
изтекъл максимален законов срок за съхранение на първичните счетоводни
документи относно редица от придобитите от ответника ДМА,първичните счетоводни
документи за тях са вече унищожени към момента на извършваната от вещото лице
проверка.С други думи,съществува обективна причина,която прави неизпълнимо
искането на ищците за извършване на проверка от вещото лице на всички първични
счетоводни документи,касаещи ДМА на ответното дружество.Именно поради
обективния характер на посочената причина,същата не следва да бъде възприемана
като водеща до непълнота и необоснованост на експертизата.Както следва от
изложеното в заключението на в.л.Т.,добра ориентация за движението и
стойностите на ДМА-ви на ответника,са изисканите от вещото лице справки от
счетоводството на дружеството за периода от 01.01.2005 г. до 31.12.2015 г.,от
които вещото лице,както самото то сочи,е придобило ясна представа за отчетните
стойности на активите,завеждането им в патримониума на предприятието и
начисляваните за тях амортизации.В крайна сметка,въпреки че не са проверени
всички първични счетоводни документи за придобиване на ДМА,както ищците са
искали,съдът намира,че изготвеното заключение на повторната експертиза е
обосновано,като се отчетат в съвкупност ползваните от вещото лице счетоводни
документи,посочени в заключението.А по същество,от това заключение става се
установява,че дълготрайните материални активи на дружеството-ответник са водени
точно и последователно,системно са завеждани в счетоводството на
предприятието,за всеки от тях е избиран метод на амортизация спрямо вида на
актива и балансовите стойности коректно отразяват отчетните стойности минус
амортизациите.Вещото лице сочи още,че при проверката на начислената амортизация
не е открило почти никакви несъответствия,с изключение на един актив,който
вещото лице счита,че към 31.12.2015 г. е следвало да е напълно амортизиран,а в
счетоводството фигурира към тази дата с балансова стойност от 365,89
лв.посочено е още в експертното заключение на в.л.Т.,че ежегодно са извършвани
и документирани инвентаризации на дълготрайните материални активи и всички
активи правилно са заведени в съответните амортизационно класове,като са
използвани дефинираните за пределно допустими за данъчни цели проценти на
амортизация,съгласно Закона за корпоративното подоходно облагане.Според вещото
лице,няма използвани силно дегресивни методи,бързо намаляващи балансовите
стойности на активите.В заключението на в.л.Т.са проследени като стойност и
време на извършване и направени основни ремонти на сградата в гр.С.З.,закупена
от ответника през 2003 г.,като е посочено още от вещото лице,че стойността на
извършените капиталови ремонти е отишла в увеличение на отчетната,респективно
балансовата стойност на сградата.И тъй като ремонтните дейности са неотделими
от основната сграда,разходите за тях правилно,според вещото лице,са отишли в
увеличение на стойността на основната сграда.
Наред с горното,вещото лице Т.е
изготвило в заключението си /таблица №3/ и подробна справка за задълженията на
дружеството-ответник към 31.12.2015 г. и следващите години,до 28.02.2017
г.,като в таблицата е видно движението на конкретните задължения по години,като
е онагледено,че с изключение на задълженията за личен труд към
съдружниците,почти всички задължения се обслужват.Съгласно констатациите на
вещото лице,има някои задължения без движения,или малки непреведени суми,което
според вещото лице е в рамките на нормалния стопански процес в едно
предприятие.В заключението на повторната експертиза,изготвено от в.л. М. Т.,са
инкорпорирани и съставени от вещото лице
баланси на ответното дружество към 01.01.2016 г.,31.12.2016 г.,01.01.2017
г. и 28.02.2017 г./съставляващи съответно таблици №5,6 и 7 от
заключението/,като в крайна сметка въз основа на изготвения междинен баланс на
дружеството към 28.02.2017 г. и в зависимост от това дали съдът ще намери за
резонна или не корекцията на счетоводния баланс,касаеща удължаване на
икономическия живот след ремонта на сградата в гр.С.З.,вещото лице е
изложило,че съществуват два варианта за стойността на дружествения дал на
наследодателя Ж.Т.В..В случай,че бъде възприета тази корекция,стойността на
дружествения дал на наследодателя възлиза на 9253,32 лв.,а ако корекцията не
бъде възприета,стойността на същия дял възлиза на сумата от 7793,72 лв.,както
сочи вещото лице Т.в изготвеното от него заключение.
Настоящият съд счита,че от двата
предложени варианта подлежи на съобразяване варианта без предложената от вещото
лице корекция на баланса,касаеща удължаване на икономическия живот след ремонта
на сградата в гр.С.З..Въпросната корекция,както става видно от заключението,е основана
единствено на предположението на вещото лице,че значителните като стойност
ремонтни разходи за сградата в гр.С.З. биха могли да доведат до известно
удължаване на срока на ползване на сградата,например с 5 години,както вещото
лице сочи.Това от своя страна би било основание за отчитане на по-малък размер
на амортизациите за сградата за посочения в заключението период.Както обаче
самото вещо лице е изтъкнало в заключението си,ръковоството на фирмата е
компетентно да определи какъв е срока,за който даден актив би отдал стойността
си,при употребата му,както и кой е най-подходящия метод за амортизиране на
съответния актив.С оглед на това и предвид липсата на данни ръководството на
ответното дружество да е вземало решение за удължаване срока на амортизация,респ.
на икономическия живот на сградата след извършения й ремонт,то не може да се
приеме за удачна предложената от вещото лице корекция в съставения от него
междинен баланс към 28.02.2017 г.,вследствие на която е формирана стойност на
дружествения дял от 9 253,32 лв.За меродавен настоящият съд приема другия
предложен от в.л.Т.вариант,съгласно който стойността на дружествения дял на
наследодателя Ж.В. е в размер на 7793,72 лв.
Вследствие на гореизложеното се
налагат няколко извода във връзка със спорните между страните въпроси по
процесния иск.На първо място,експертизата потвърждава верността на съставения
от ответника и представен с отговора на исковата молба междинен счетоводен
баланс.Това,междувпрочем е потвърдено и от вещото лице К.К.,изготвила втората
повторна счетоводна експертиза,като в съдебното заседание на 03.02.2020
г.,същата е дала своето мнение,че предоставеният й баланс /т.е. коментирания и
изготвен от ответника междинен баланс/ е коректно изработен и няма основание за
съмнение в достоверността му,като същият съдържа правилно отразяване на
операциите.Изложеното налага и извода,че проведеното от ищците оспорване на
баланса е изцяло неоснователно и затова няма основание същият баланс да бъде
изключен от доказателствата на основание чл.194,ал.2 от ГПК.На следващо
място,коментираното и кредитирано от въззивния съд заключение на в.л.Т.обосновава
извода,че имуществената равностойност на притежаваните от наследодателя на
ищците 102 дружествени дяла,определена към 28.02.2017 г. съобразно нормата на
чл.125,ал.3 от ТЗ,се равнява на сумата от 7793,72 лв.
В обжалваното решение
първоинстанционният съд е възприел изчислената в заключението на в.л.К.стойност
на наследения дружествен дял в размер на 7806,35 лв.,като не е изложил мотиви
защо кредитира именно този вариант на изчисляване на стойността.Противно на
становището на жалбоподателите обаче,настоящият съд не счита това за съществено
процесуално нарушение,водещо до неправилност на атакуваното решение в
обжалваната му част.В решението ясно са изложени съдържащите се и съществени за
спора констатации в трите заключения на назначените счетоводни експертизи и в
крайна сметка е ясно,че първоинстанционният съд е кредитирал последното
изготвено от вещото лице К.заключение.Въззивният съд от своя страна следва да
извърши самостоятелна преценка относно това кое заключение да кредитира и извод
за неправилност на първоинстанционното решение би се наложил,ако приетото като
краен резултат от въззивната инстанция противоречи на ввъзприетия от първата
инстанция краен резултат.Случаят не е такъв.Кредитираният от въззивния съд
вариант на определяне стойността на притежаваните от наследодателя на ищците
дружествени дялове обосновава извода за дължима на ищците по-малка сума от приетата
такава с първоинстанционното решение-вместо 7806,35 лв. въззивният съд счита за
дължима сумата от 7793,72 лв.Доколкото обаче първоинстанционното решение е
обжалвано само в отхвърлителната му част за разликата над уважения размер от
7806,35 лв.,а до така уважения размер не е атакувано и съответно на това е
влязло в сила,то сумата от 7806,35 лв. следва да бъде приета за несъмнено и
безспорно дължима.
Междувпрочем,както е видно,разликата
между изчислената от в.л.Т.сума от 7793,72 лв. и изчислената от в.л.К.сума от
7806,35 лв. е малка и несъществена.И по същество спора между страните опира не
толкова до избора на една от посочените две стойности,а до това дали при
определяне размера на дължимата равностойност на дружествения дял на
наследодателя следва да бъде взет предвид варианта от заключението на вещото
лице К.,съобразно който при съставянето на счетоводния баланс към 28.02.2017 г.
вещото лице е съобразило и установените стойности от назначените по
първоинстанционното дело съдебно-оценителни експертизи относно активите на
ответното дружество и наред с това при съставянето на този баланс е игнорирало
задълженията на дружеството за личен труд на съдружниците П.П.,Н.Н.,Т.Г.и Я.Я.в
общ размер от 168 000 лв.,както и задълженията на дружеството за заплащане на
дивиденти в общ размер на 726 315,79 лв.При съобразяване на всичко това,вещото
лице К.е изчислило в експертното си заключение,че сумата на активите на
дружеството-ответник към 28.02.2017 г. възлиза на 1 354 814,97 лв.,а сумата на
задълженията му е в размер на 103 125,10 лв.,при което положение чистият
актив,получен след приспадане на сумата на задълженията от тази на активите,се
равнява на 1 251 689,87 лв.На тази база вещото лице е изчислило,че имуществената
равностойност на един дружествен дял е в размер на 2 454,29 лв.,а стойността на
притежаваните от наследодателя на ищците 102 дружествени дяла е в общ размер на
250 337,97 лв.В допълнение обаче,вещото лице К.е посочило в заключението си,че
в стойността на така изчисления дружествен дял са включени вече начислени суми
за дивиденти на Ж.В. в общ брутен размер от 145 263,16 лв. и с цел избягване на
двойното им плащане,същите следва да бъдат приспаднати,при което положение
дружественият дял на наследодателят на ищците следва да бъде в брутен размер на
105 074,81 лв.
Според
ищците-жалбоподатели,изчислената от вещото лице К.сума от 250 337,97 лв.
съставлява размера,който им се дължи като равностойност на дружествения дял на
починалия техен наследодател.Именно тази сума е посочена от тях като пълен
размер на търсената равностойност,от който претендират частично сумата от 250
000 лв.Въззивният съд счита за неоснователна тази позиция на ищците.Както е
прието в константната съдебна практика,с която е съобразено и атакуваното първоинстанционно
решение,определянето на дружествения дял в стойностно изражение следва да стане
след изготвянето на междинен баланс към края на месеца,през който е прекратено
членственото правоотношение на съдружника,независимо
на кое от основанията по чл.125,ал.1 от ТЗ,и това следва да стане на база
активите придобити от дружеството към този момент по тяхната историческа
стойност.Обстоятелството,че именно историческата стойност на активите следва да
бъде взета предвид при определяне на равностойността на дружествения дял на
съдружник с прекратено членствено правоотношение всъщност не се оспорва и от
жалбоподателите,но те и в частност-жалбоподателката Д.В.,поддържат в подадените
от тях въззивни жалби,че първоинстанционният съд е допуснал неправилно
приложение на чл.125,ал.3 от ТЗ,защото не е съобразено в обжалваното решение,че
историческата стойност на активите включва и тяхната справедлива цена,като
освен амортизациите на определен дълготраен материален актив,се дължи отчитане
и направените пдобрения на същия актив.В тази насока са поддържани от
жалбоподателката В. доводите,че от назначените по делото съдебно-оценителни
експертизи се установява справедливата стойност към 28.02.2017 г. на основните
ДМА на дружеството-ответник-сгради,машини и съоръжения,с която същите е
следвало да са записани в баланса на дружеството,а в мотивите към съдебния акт
първоинстанционният съд неправилно е коментирал тази стойност като пазарна
стойност и изготвянето на пазарни оценки на активи на дружеството не са
поставяни като задача към експертизата.Тези аргументи са неоснователни.В крайна
сметка,в заключенията на назначените по първоинстанционното дело две
съдебно-оценителни експертизи,едната от които касаеща притежавани от ответното
дружество недв. имоти,а другата-притежавани от дружеството машини и
съоръжения,както и в заключението на назначената повторна съдебно-оценителна
експертиза за оценка на ДМА,представляващи „машини и съоръжения“,е дадена и
изчислена пазарната стойност на оценяваните активи,а такава една стойност,както
безпротиворечиво се приема в съдебната практика,не може да служи като база за
определяне равностойността на дружествения дял при уреждане на имуществените
последици по чл.125,ал.3 от ТЗ.Дори и да се касае за изчислена от вещите лица
справедлива стойност на активите,както поддържат жалбоподателите,то следва да
бъде съобразено казаното в заключението на в.л.Т.,че съобразяването на
направена справедлива оценка на активите би било в противоречие със счетоводното
законодателство и в частност с Националните счетоводни стандарти-базата за
изготвяне на финансовите отчети на дружеството.От същото вещо лице е изложено
още,че СС 16 не предвижда процедура за оценяване на дълготрайните материални
активи по справедливи стойности и никъде в действащите Национални счетоводни
стандарти няма предвидени клаузи за оценяване,респективно представяне на
дълготрайните материални активи по техни справедливи стойности.С оглед на това
правилно първоинстанционният съд в решението си е приел,че не следва да се
вземат предвид експертните оценки,дадени в заключенията на назначените
съдебно-оценителни експертизи.Съобразяването им би противоречало на
правилата,по които се определя равностойността на дружествения дял на съдружник
към момента на прекратяване на членственото му правоотношение.Затова и не
следва да бъде кредитиран изготвеният в заключението на вещото лице К.вариант
на счетоводен баланс към 28.02.2017 г.,в който вещото лице е съобразило
установените от съдебно-оценителните експертизи оценки на активи на ответното
дружество.Междувпрочем,следва да се подчертае,че този вариант е изготвен от
вещото лице К.не поради възприето от самата нея становище,че това е меродавния
вариант за определяне равностойността на дружествените дялове,а защото такава
задача е била поставена на вещото лице-при съставяне на счетоводния баланс към
28.02.2017 г. да се съобрази установеното от съебно-оценителните експертизи
относно активите на дружеството.Т.е. вещото лице е изготвило посочения вариант
в изпълнение на поставената му от ищците задача.
На следващо място,отново в
изпълнение на поставената от ищцовата страна задача,вещото лице К.при
съставянето счетоводен баланс на дружеството към 28.02.2017 г.,е игнорирала
като задължение на дружеството сумата от 168 000 лв.,представляваща
възнаграждения за личен труд на съдружниците П.П.,Н.Н.,Т.Г.и Я.Я.,за
изплащането на които възнаграждения са били взети решения от общото събрание на
съдружниците съгласно представени от ответника по делото протоколи от датите
06.01.2014 г.,05.01.2015 г. и 04.01.2016 г.Както е констатирано от вещото
лице,възнаграждението за личен труд в общ размер на 168 000 лв. е осчетоводено
от ответника със счетоводен запис „Дт с/ка 602 Разходи за външни услуги срещу
Кт с/ка 499 Други кредитори“,която намира отражение в раздел В „Задължения“ на
пасива на баланса.И към 28.02.2017 г. сумата от 168 000 лв. фигурира в
оборотната ведомост и баланса като задължение на „Е.“ООД,което означава според
вещото лице,че същата е начислена,но не е изплатена.Според ищците,тази сума
следва да отпадне от баланса като задължение на дружеството-ответник и в тази
връзка са оспорили представените от ответника протоколи от горните три
дати,отразяващи решенията на ОСС за заплащане на възнагражденията за личен труд
на съдружниците.
Според ищците-жалбоподатели,от
баланса към 28.02.2017 г. следва да отпаднат като задължения на ответното
дружество и сумите за заплащане на дивиденти съгласно решения,взети от ОСС с
представените от ответника протоколи от проведени заседания на общото събрание
от 17.09.2014 г.,15.10.2016 г.,15.11.2016 г. и 15.12.2016 г.Затова и на вещото
лице К.е поставена задача при изготвянето на баланса към 28.02.2017 г. да
игнорира като задължения на дружеството и тези за заплащане на дивиденти
съгласно посочените протоколи.В заключението си вещото лице К.е отразило
констатацията,че определената от Общото събрание на съдружниците сума за
разпределяне на дивидент е в общ брутен размер на 726 315,79 лв. съгласно
изброените четири протокола,а задължението по дивиденти на съдружниците,за
всяко от решенията,е начислено със счетоводен запис,както следва:“Дт с/ка 122
Неразпределена печалба от минали години Кт с/ка 425 Задължения за съучастия“.в
изпълнение на задачата за игнориране на възнагражденията за дивидент по
посочените протоколи,експертизата е направила следните корекции на счетоводния
баланс към 28.02.2017 г.,а именно:в актива на баланса е увеличена „група IV.Парични средства“ със сумата 497 439,79
лв.,представяваща сбор от изплатените дивиденти в размер на 461 124 лв. плюс
внесения данък дивидент в размер на 36 315,79 лв.;в пасива е увеличена статия
„Неразпределена печалба“ към група V.Натрупана
печалба/загуба от минали години със сумата 726 315,79 лв. и в пасива е намалена
„статия 8.Други задължения на раздел В.Задължения“ със сумата от 228 876
лв.,представляващи неизплътени към 28.02.2017 г. задължения по дивиденти към
съдружници.
И именно след игнориране на горните
задължения на ответното дружество от пасива на баланса,както и след
съобразяване на оценките на ДМА по заключенията на съдебно-оценителните
експертизи,е формирана посочената по-горе сума от 1 251 689,87 лв.,послужила
като база за определяне равностойността на дружествения дал на наследодателя на
ищците в поискания от последните вариант на изготвяне на баланс към 28.02.2017
г. от вещото лице К..
По повод на позицията си за отпадане
на горните задължения от пасива на ответното дружество,ищците са оспорили
всички представени от ответника протоколи,отразяващи решенията на ОСС за
изплащане на тези задължения,представляващи съответно възнаграждения за личен
труд и задължение за дивиденти на съдружниците.В тази връзка
първоинстанционният съд е открил производство по чл.193 от ГПК по оспорване
съдържанието и датата на гореизброените протоколи,а на два от тях-протоколите
от 17.09.2014 г. и от 24.06.2015,е открито производство и по оспорване
автентичността на положения в тях подпис на наследодателя на ищците Ж.В..От
заключението на съдебно-почерковата експертиза,изготвено от вещото лице Н.Б.,се
установява,че оспорените два подписа са автентични,като казаното от вещото
лице,че положения в протокола от 26.04.2015 г. подпис е копие на подписа на Ж.В.
е казано,защото самия протокол е представен в копие,а не в оригинал.С други
думи,оспорването на автентичността на двата протокола относно фигуриращия в тях
подпис на наследодателя на ищците е неуспешно,а що с касае до другите
подписи,фигуриращи в същите два протокола,както и в останалите представени от
ответника протоколи,то тяхната автентичност не е оспорена.С оглед на това и
предвид посоченото заключение на съдебно-почерковата експертиза,се налага
крайният извод,че всички представени протоколи са автентични.От тях е видно,че
те не са съставени от протоколчик на проведените заседания на ОСС,а са
подписани от всички участвали в съответните заседания съдружници.Това според
настоящия състав квалифицира протоколите като частни диспозитивни документи,обективиращи
волята на подписалите ги съдружници относно отразените в съдържанието на
протоколите решения.Когато един документ е диспозитивен,както е в случая,единствената
възможност за оспорване на неговата истинност е да се докаже,че е неавтентичен,тъй
като той има само формална доказателствена сила.В случая,щом като не е
установена неавтентичността на оспорените протоколи,а автентичността на
повечето от тях дори не е и оспорена,същите протоколи следва да бъдат приети за
истински и съответно на това-отразяващи действителната воля на издалите ги
лица.
Относно оспорената дата на
протоколите следва да бъде съобразено правилото на чл.181,ал.1 от ГПК,съгласно
което частният документ /каквито в конкретния случай са и протоколите/ има
достоверна дата за трети лица от деня,в който е заверен,или от деня на
смъртта,или от настъпилата физическа невъзможност за подписване на лицето,което
е подписало документа,или от деня,в който съдържанието на документи е
възпроизведено в официален документ,или от деня,в който настъпи друг
факт,установяващ по безсъмнен начин предхождащото го съставяне на
документа.“Трето лице“ по смисъла на чл.181,ал.1 от ГПК,според
определението,дадено в решение №235 от 04.06.2010 г. по гр.д.№176/2010 г. на
ВКС,Iiг.о.,постановено по реда на чл.290 от ГПК,е това,което
черпи права от лицето,подписало документа и правата,които то черпи могат да
възникнат само при условие,че датата на възникването им предшествува датата на
документа.Тъй като правата на ищците не предшестват възникването на правата,произтичащи
от обективираните в горните протоколи решения на ОСС,то ищците не се явяват
трети лица по смисъла на чл.181 от ГПК и затова отразената в протоколите дата
важи за тях.
Предвид изложеното по-горе,се налага
извода,че оспорените от ищците-жалбоподатели следва да бъдат третирани като
истински документи,които пораждат
произтичащите от тях правни последици.Оттук се налага и извода,че е
налице годно правно основание за начисляването от ответника на отразените в
баланса задължения за личен труд на съдружниците,съответно за изплащането на
дивиденти до неизплатените към датата на баланса размери,като ищците не
доказаха наличието на основание тези задължения да бъдат изключени от пасива на
баланса и определянето на размера на пасива при игнорирането на същите
задължения е неправилно.Затова и заключението на вещото лице К.в частта,в която
е определена равностойността на дружествения дял при игнориране на същите
задължения не следва да бъде кредитирано.
Що се отнася до поддържаните от
жалбоподателя З.В. доводи за игнориране на протоколите от ОСС поради липсата на
доказателства за редовно свикване на проведените общи събрания,то тези доводи
изобщо не подлежат на съобразяване в настоящото исково производство,тъй като те
се отнасят до законосъобразността на взетите с протоколите решения,а тя може да
бъде оспорвана само в производството по предявен специален иск по чл.74 от ТЗ и
то ако иска е предявен от процесуално легитимирано за това лице /съдружник или
акционер/ и не е изтекъл предвидения в закона преклузивен срок за предявяването
на иска.В случая няма данни за проведени такива искове,респективно-за отмяната
на обективираните в протоколите решения на ОСС вследствие на увежани искове по
чл74 от ГПК и е недопустимо в настоящото исково производство
законосъобразността на решенията да бъде подлагана на преценка.
Касателно представените по
първоинстанционното дело разходни касови ордери и банково извлечение за
изплатени на наследодателя на ищците дивиденти,настоящият съд счита същите за
неотносими към процесния правен спор и възприетия от съда начин на определяне
на равностойността на дружествения дял.Затова същите,както и заявеното от
ищците оспорване на тези ордери и банково извлечение няма да бъдат коментирани
по същество.
Като краен резултат,имайки предвид
горните съображения,въззивният съд намира,че няма основание да бъде присъждана
на ищците като наследници на починалия съдружник Ж.В. равностойност на
притежавания от него дружествен дял от капитала на ответното дружество над вече
уважения от първоинстанционния съд размер от 7806,35 лв. и предявеният от
ищците иск по чл.125,ал.3 от ГПК е неоснователен за разликата над уважения
размер до претендирания такъв от 250 000 лв. /като част от пълен размер на
вземането,възлизащ на сумата от 250 337,98 лв./.Затова подадените въззивни жалби са изцяло
неоснователни,а първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено в
обжалваната с тях отхвърлителна част.
В подадените въззивни жалби се
поддържат възражения за допуснати от първоинстанционния съд съществени
процесуални нарушения,изразяващи се във вътрешно противоречиви и непълни мотиви
на съдебния акт,както и за невзето отношение по откритите производства по
оспорване на документи по реда на чл.193 от ГПК,както и в липсата на мотиви
относно това защо е кредитирано едно пред друго заключение на изготвените
съдебно-счетоводни експертизи.Всички тези оплаквания са неоснователни и в
частност твърдението за вътрешно противоречие на мотивите на обжалваното
решение е невярно,като липсва твърдяното вътрешно противоречие и волята на
първоинстанционния съд по съществото на спора е ясно изложена.Що се отнася до
невзето от първоинстанционния съд отношение по проведеното по реда на чл.193 от ГПК оспорване на документи,то относно протоколите и РКО-ри действително няма
изложени мотиви по повод на оспорването на тези документи,но това само по себе
си не съставлява съществено процесуално нарушение,водещо до извод за
неправилност на обжалваното решение,като се има предвид и това,че постановения
от първоинстанционния съд краен резултат съвпада с този,приет от въззивния съд
и то след извършена самостоятелна преценка по повод на заявените от ищците
оспорвания на документи.Неоснователно е и оплакването за неправилно приложение
от първоинстанционния съд на материалния закон,т.е. на разпоредбата на
чл.125,ал.3 от ТЗ,на която е основан процесният иск.От изложените в настоящото
решение мотиви става видна позицията на въззивният съд,че дължимата на ищците
равностойност на наследения от тях дружествен дял на починалия им наследодател Ж.В.,е
определена съобразно изискванията на посочената правна норма.
Първоинстанционното решение следва
да бъде потвърдено и в обжалваната част,с която ищците са осъдени да заплатят
на ответника сумата от 4280,90 съдебни разноски.Предвид крайния изход от
спора,на ответника се следват съдебни разноски съобразно на отхвърлената част
от иска и при съобразяване на това правило,произтичащо от нормата на чл.78,ал.3
от ГПК,както и на представените по първоинстанционното дело доказателства за
извършените от ответника съдебни разноски,горният размер на дължимите на
ответника разноски е правилно определен и заплащането им резонно е възложено в
тежест на ищците съобразно с отхвърлената част от иска.
По разноските пред въззивната
инстанция:
Въззиваемото дружество е направило
искане за присъждане на разноски за въззивната инстанция и това искане е
основателно предвид неоснователността на разгледаните въззивни жалби.По
настоящото дело е представен договор за правна защита и съдействие от
05.10.2020 г.,сключен между въззиваемото дружество и адв. Н. /един от
представляващите дружеството адвокати-пълномощници/,в който договор е уговорено
адвокатско възнаграждение в размер на 7000 лв. за изготвяне на отговор и
процесуално представителство по настоящото въззивно дело.И както е удостоверено
в договора,уговореното адвокатско възнаграждение е платено в брой на
адвоката.Следователно са налице доказателства за уговарянето и реалното плащане
на адвокатското възнаграждение в горния размер.
В съдебното заседание на 07.10.2020
г. жалбоподателката Д.В. е направила възражение по чл.78,ал.5 от ГПК за
прекомерност на претендираните от въззиваемото дружество разноски в частта им
относно адвокатския хонорар.Възражението е неоснователно.първо,заплатеното от
въззиваемия адвокатско възнаграждение не се явява прекомерно,като се има
предвид значителната фактическа и правна сложност на делото и второ,минималния
размер на адвокатското възнаграждение,определен съобразно приложимата в случая
норма на чл.7,ал.2,т.5 от Наредба №1/2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения,се равнява на сумата от 6373,87 лв.,а тази сума не
е съществено по-малка от платения от въззиваемото дружество адвокатски хонорар
и това само по себе си също е причина заявеното възражение по чл.78,ал.5 от ГПК
да бъде прието за неоснователно.
Предвид горните съображения,на
въззиваемия следва да бъде присъдена като разноски за въззивната инстанция
сумата от 7000 лв.,представляваща платено в брой адвокатско възнаграждение по
представения по въззивното дело договор за правна защита и съдействие от
05.10.2020 г.
Мотивиран от гореизложеното съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
решение
№107 от 12.03.2020 г.,постановено по т.д.№249/2017 г. по описа на Окръжен съд-С.З.,в
обжалваната му част,с която процесният иск е отхвърлен като неоснователен над
уважения размер от 7806,35 лв. до претендирания размер от 250 000 лв. /заявен
като част от пълен размер на вземането,възлизащ на 250 337,98 лв./ и в частта,с
която ищците са осъдени да заплатят на
ответника сумата от 4280,90 лв. съдебни разноски съразмерно с отхвърлената част
на исковата претенция.
ОСЪЖДА Д.Ж.В. с ЕГН **********
и З.Ж.В. с ЕГН ********** да заплатят на „Е.“ООД-ГР.С.З.,с ЕИК ******** сумата
от 7000 лв. /седем хиляди лева/,представляваща направени пред въззивната инстанция съдебни разноски за
адвокатско възнаграждение.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.