Решение по дело №3195/2018 на Районен съд - Перник

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 21 септември 2018 г. (в сила от 17 октомври 2018 г.)
Съдия: Лора Рангелова Стефанова Иванова
Дело: 20181720103195
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 14 май 2018 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№939

Гр. Перник, 21.09.2018 г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

         ПЕРНИШКИ РАЙОНЕН СЪД, ХІ гр. с. в закрито съдебно заседание на четиринадесети септември две хиляди и осемнадесета  година, в състав:

                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЛОРА СТЕФАНОВА

 

При секретаря БОЖУРА АНТОНОВА, като разгледа гр. д. № 3195/2018 г. по описа на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по иск с правна квалификация чл. 415, във връзка с чл. 410 от ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, във вр. с чл. 150 от ЗЕ.

Образувано е по искова молба от „Топлофикация - Перник” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Перник, кв. Мошино, ТЕЦ „Република”, представлявано от Любомир Вангелов Спасов против А. Йораднова К., ЕГН ********** ***.

Ищецът твърди, че ответникът има качеството клиент на топлинна енергия за недвижим имот, находящ се в топлоснабдена сграда – етажна собственост, с административен адрес: гр. Перник, ул. **** *******, бл. **, вх. *, ап. **.  Сочи, че по силата на Закона за енергетиката и Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от “Топлофикация Перник” ЕАД на потребители в гр. Перник, страните – ищецът в качеството на топлопреносно предприятие и ответникът, в качеството на клиент на топлинна енергия, са в облигационни отношения по между си. Съобразно тях ищецът има задължението да предоставя топлинна енергия в жилището собствено/ползвано от ответника, а ответникът – да заплаща стойността на доставената им топлинна енергия, ежемесечно, в 30-дневен срок от изтичане на периода, за който е извършена доставката.

Ищецът твърди, че е изпълнявал точно своето задължение по възникналото облигационно отношение, като през периода 01.12.2015 г. – 30.09.2016 г. помесечно е доставял в собствения/ползвания от ответника недвижим имот топлинна енергия. Твърди, че стойността на така доставената топлинна енергия е 256.60 лв. Сочи, че ответникът не е изпълнил задължението си да я заплати, поради което дължи обезщетение за забава върху всяка просрочена месечна главница, за периода 09.02.2016 г. – 26.02.2018 г. в общ размер от 46.95 лв.

Твърди, че за посочените вземания е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение срещу ответника по реда на чл. 410 от ГПК. Въз основа на него е било образувано ЧГД № 1882/2018 г. по описа на ПРС и издадена исканата заповед. Сочи, че в срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК ответникът е депозирал възражение срещу нея.

Искането му към съда е да признае за установено  по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата от 256.60 лв., представляваща стойността на доставена и незаплатена топлинна енергия за битови нужди в топлоснабден имот, с административен адрес: гр. Перник, ул. **** *******, бл. 46, вх. В, ап. 56 през периода 01.12.2015 г. – 30.09.2016 г., ведно с обезщетение за забава върху главницата в размер на 36.95 лв., считано за периода 09.02.2016 г. – 26.02.2018 г., както и законната лихва върху главницата, считано от 21.03.2018 г. /датата на подаване на заявлението/ до окончателното плащане, за което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ЧГД № 1882/2018 г. по описа на ПРС. Заявена е претенция за присъждане на направените в хода на заповедното и исковото производство разноски.

Исковата молба с приложенията е връчена на ответника. В срока по чл. 131 от ГПК  е постъпил писмен отговор. В него исковете са оспорени по основание и размер.

Ответникът оспорва качеството си клиент на топлинна енергия, като твърди, че не е собственик или титуляр на вещно право на ползване по отношение на процесния недвижими имот. Сочи, че не е титуляри на партида, открита в ищцовото дружество за доставка на топлинна енергия по отношение на същия имот.

Твърди, че между него и ищеца не съществува облигационно отношение, тъй като не е сключван договор. Партидата, открита при ищеца за процесния имот не е на негово име.

Оспорва обстоятелството, че през процесния период в жилището е доставяна топлинна енергия на стойността, претендирана от ищеца. Твърди, че сумите са начислявани произволно от ищеца и не съответстват на реално доставената в жилището топлинна енергия. Сочи, че измерването количествата на последната е ставало с негодни за това измервателни уреди, непреминали задължителните проверки за метрологичен контрол. Твърди, че в сградата не е въведено дялово разпределение и етажната собственост не е сключвала договор с ФДР за извършване на такава услуга.

Заявява възражение по чл. 111, б. В от ЗЗД за изтекла погасителна давност за исковите суми.

Искането към съда е да отхвърли иска като неоснователен, евентуално като погасен по давност. Заявена е претенция за присъждане на направените разноски.

В съдебно заседание ищецът чрез процесуалния си представител – юрисконсулт Димитрова поддържа иска. Предлага на съда да се произнесе с решение съобразно събраните доказателства. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, заплатено от ответника.

В съдебно заседание ответникът, чрез процесуалния си представител адв. Велков поддържа отговора. Оспорва предявения иск. Моли съда да го отхвърли като неоснователен. Заявява претенция за присъжадне на направените от делото разноски.

Като прецени процесуалната допустимост на иска, взе предвид становищата на страните и обсъди събраните по делото доказателства, съдът намери следното:

Искът е предявен от процесуално легитимирана страна и при наличието на правен интерес, поради което е процесуално допустим. Правният интерес се установява от приложеното ЧГД № 1882/2018 г. по описа на ПРС, от което е видно, че е издадена срещу ответника в полза на ищеца заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 от ГПК относно вземането, предмет на настоящото производство, срещу която е постъпило възражение в срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК. Искът за установяване на вземането е подаден в преклузивния срок по чл. 415, ал. 4 от ГПК.

Разгледан по същество искът е неоснователен по следните съображения:

За уважаването му в тежест на ищеца е да установи качеството си на топлопреносно предприятие, качеството клиент/купувач на топлинна енергия за битови нужди на ответника, валидно възникнала облигационна връзка между тях, изпълнение на своето задължение по същата, вида и размера на задължението на ответника.

Не е спорно между страните, че ищецът е юридическо лице, в чийто предмет на дейност се включва производство, пренос, разпределение на топлинна енергия. Следователно същото е топлопреносно предприятие по смисъла на чл. 129 от Закона за енергетиката.

Преценката относно наличието на качеството “клиент”/”купувач на топлинна енергия” по отношение на ответника следва да се прави съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката и Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от “Топлофикация - Перник” ЕАД. Последните имат обвързваща сила за страните по взаимоотношенията, възникнали във връзка  с производство и доставка на топлинна енергия при спазване разпоредбата на чл. 150 от Закона за енергетиката.

По делото са представени Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от “Топлофикация - Перник” ЕАД, неоспорени от ответника.Затова съдът приема, че условията на чл. 150, ал. 1 и ал. 2 от ЗЕ са изпълнени, поради което общите условия имат обвързваща сила по отношение на страните по взаимоотношенията, свързани с производството и доставката на топлинна енергия, осъществявани от ищеца по делото.

Съгласно чл. 1 от Общите условия, страни по тези взаимоотношения са “продавача на топлинна енергия” – “Топлофикация - Перник” ЕАД и “купувача на топлинна енергия” – потребител за битови нужди. Според чл. 3 от Общите условия купувач на топлинна енергия може да бъде всяко физическо лице, което е собственик или титуляр на вещно право на ползване на имот в топлоснабдена сграда. Идентичен е смисълът на разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ според която клиенти на топлинна енергия са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение.

За установяване качеството клиент/купувач на топлинна енергия на ответника са представени писмо от Д “МПТ” при община Перник, ведно с декларация по чл. 14 от ЗМДТ и копие от нотариален акт № 6, том V, дело № 1284/1991 г. От тях е видно, че ответницата на 30.05.1991 г. е продала процесния имот, като си е запазила вещното право на ползване върху същия. От представеното от ответника удостоверение изх. № 135/02.05.2016 г. се установява, че на 14.07.1998 г. ответницата се е отказала от съществуващото в нейна полза вещно право на ползване върху процесния имот, който и отказ е вписан в партидна книга № 154/1998 г. на службата по Вписвания при ПРС.  Не са представени други доказателства, относими към преценка пасивната материално правна легитимация на ответника. Доказателствената тежест за установяване на това обстоятелство пада върху ищеца. Следователно по аргумент на чл. 3 от Общите условия и чл. 153, ал. 1 от ЗЕ ответницата няма качеството купувач/клиент на топлинна енергия и не е пасивно материално легитимирана да отговаря по предявения срещу него иск, предмет на настоящото производство. Затова искът следва да се отхвърли като неоснователен.

На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на ответника следва да се присъдят направените по делото разноски в размер на 300 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение в заповедното производство и в размер на  300 лв. в исковото производство. Съдът намира за неоснователно възражението на ищеца по чл. 78, ал. 5 от ГПК прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение от ответника, тъй като същото е уговорено в минималния размер, предвиден в чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/2004 г.

Мотивиран от горното, Съдът

 

Р  Е  Ш  И

 

ОТХВЪРЛЯ предявеният на основание чл. 415, във вр. с чл. 410 от ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, във вр. с чл. 150 от ЗЕ иск за признаване на установено по отношение на А. Йораднова К., ЕГН ********** ***, че дължи на „Топлофикация - Перник” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Перник, кв. Мошино, ТЕЦ „Република”, представлявано от Любомир Вангелов Спасов сумата от 256.60 лв./двеста петдесет и шест лева и шестдесет стотинки/, представляваща стойността на доставена и незаплатена топлинна енергия за битови нужди в топлоснабден имот, с административен адрес: гр. Перник, ул. **** *******, бл. **, вх. *, ап. ** през периода 01.12.2015 г. – 30.09.2016 г., ведно с обезщетение за забава върху главницата в размер на 36.95 лв./тридесет и шест лева и деветдесет и пет стотинки/, считано за периода 09.02.2016 г. – 26.02.2018 г., както и законната лихва върху главницата, считано от 21.03.2018 г. /датата на подаване на заявлението/ до окончателното плащане, за което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ЧГД № 1882/2018 г. по описа на ПРС.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК „Топлофикация - Перник” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Перник, кв. Мошино, ТЕЦ „Република”, представлявано от Любомир Вангелов Спасов да заплати на сумата от 300 лв. /триста лева/, представляваща направени разноски в заповедното производство и сумата от 300 лв. /триста лева/, представляваща направени разноски в исковото производство.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Пернишки окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

След влизане в сила на решението, заверен препис от него да се изпрати за прилагане по ЧГД 1882/2018 г. по описа на ПРС, като последното се върне на съответния съдебен състав.

 

 

                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

 

 

Вярно с оригинала: Х.С.