РЕШЕНИЕ
гр. София, 28 октомври 2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, \/І-14 състав, в съдебно заседание при
закрити врата на осми октомври през две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ
ГЕОРГИЕВА
при секретаря Христина Цветкова,
като разгледа докладваното от съдията дело по несъстоятелност № 2597 по описа за 2018 г. и за да се произнесе, взе
пред вид следното:
Производството е по
молба за откриване на производство по
несъстоятелност по чл.625 от ТЗ вр. с чл.607а, ал.1 вр. чл.608, ал.1, чл.608,
ал.2 и чл.608, ал.3 от ТЗ.
Молителят
„Е.К.” ЕООД твърди, че с ответника „Н.“ ЕООД били в трайни търговски отношения
в продължение на три години, като „Е.К.” ЕООД продавал на ответника химически
промишлени суровини и продукти. В периода 24.07.2014 г. до 20.05.2016 г.
ответникът закупил стоки на стойност общо 25 816, 10 лв. с ДДС, за което
молителят издал фактурите, описани молбата. Плащането било договорено да става в 30-дневен срок от издаване на фактурата. На 27.10.2014 г.
длъжникът извършил частично плащане на главница единствено по фактура №
**********/24.07.2014 г. След тази дата не били извършвани плащания. На
24.11.2015 г. било извършено последното плащане - по фактура **********/25.09.2015
г. с падеж 25.10.2015 г. Към момента била дължима сумата 22 002, 10 лв. с ДДС. „Е.К.” ЕООД твърди, че „Н.“ ЕООД е в неплатежоспособност
и моли съда да я обяви с начална дата 24.07.2014 г., алтернативно –24.11.2015
г.; да открие производство по несъстоятелност; да назначи временен синдик; да
допусне обезпечение чрез налагане на запор и възбрана на цялото имущество на длъжника
и да насрочи първо събрание на кредиторите. Моли, на основание чл.710 вр.
чл.630, ал.2 от ТЗ, съдът да обяви ответника в несъстоятелност и да прекрати
дейността му.
Ответникът, редовно уведомен по реда на чл.50, ал.2 ГПК, не взема становище по делото.
Съдът, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, съобразно изискванията на чл. 235 ГПК, приема следното от фактическа и правна страна:
От представените по делото писмени доказателства и вписванията в Търговския регистър по делото се установи, че страните търговци са в трайни търговски взаимоотношения, породени от договор за продажба и доставка на химически промишлени суровини - търговска сделка по см. на чл.286, ал.1 от ТЗ, като посочените задължения произтичат от търговската дейност на дружеството ответник.
От заключението на изслушаната по делото съдебно счетоводна експертиза се установява, че общата стойност на издадените от „Е.К.” ЕООД на „Н.” ЕООД данъчни фактури в периода от 25.06.2014 г. до 20.05.2016 г. възлиза на 28 488,50 лв. Общият размер на отразените, получени при „Е.К.” ЕООД плащания от страна на „Н.” ЕООД по издадените му фактури възлиза на 6 486,40 лв., отразени по дати и суми в таблица на стр.3 от заключението на вещото лице. Неплатеният остатък възлиза на 22 002,10 лв. Последното плащане е направено на датата 24.11.2015 г. по фактура № *********/25.09.2015 г. Следователно молителят има непогасени, изискуеми парични вземания към ответника, поради което е легитимиран да поиска откриване на производство по несъстоятелност.
От
справка в ТД на НАП и предоставените извлечения от Дневниците за покупки по
ЗДДС на „Н.” ЕООД за процесния период, вещото лице установява, че в Дневниците
за покупки на „Н.” ЕООД не са били отразени данъчните фактури издадени от „Е.К.”
ЕООД през м. май 2016 г. Поради липсата на финансови отчети след 2016 г. вещото
лице не е установило извършвал ли е длъжникът разпореждания след датата на
спиране на плащанията по процесния договор.
Съгласно презумпцията на чл.608, ал.3 от ТЗ
неплатежоспособността се предполага, когато търговецът е спрял плащанията на
задължения от посочения в чл.608 ТЗ вид. В настоящия случай спиране на
плащанията по изискуеми парични задължения е налице, а презумпцията за
неплатежоспособност не се оборва от данните то заключението на вещото лице. От експертното
заключение се установява, че към 31.12.2016 г. дружеството е имало краткосрочни
задължения в размер на 151 000 лв., в т.ч. задължения към доставчици,
задължения към персонала, осигурителни, данъчни и др. задължения. Размерът на
краткотрайните активи е 156 000 лв., докато през предходната година общата
балансова стойност на наличните активи не са били достатъчни за покриване на
текущи задължения. Вещото лице изчислява
коефициентите за ликвидност за тези години за 2014 г, 2015 г. 2016 г. (обща, бърза, незабавна и
абсолютна). Съгласно балансите на „Н.” ЕООД към 31.12.2016 г, към
31.12.2015 г, към 31.12.2014 г и към 31.12.2013 г, изчислените показателите за
ликвидност, автономност и задлъжнялост са дадени в таблица – стр.10 от
заключението, като показват, че към 31.12.2014 г коефициентът на обща
ликвидност възлиза на 1,3333, към 31.12.2015 г. коефициентът на обща ликвидност
възлиза на 0,9947, а към 31.12.2016 г. - 1,0331. Ликвидността е показател за способността на фирмата
да извършва своите текущи плащания към кредиторите си. Като норматив за
коефициента на обща ликвидност се приема коефициент
1.00.
Финансовата автономност на фирмата показва способността й да посреща дълготрайни задължения, като общ норматив за това се приема коефициент 0, 33. Собственият капитал на фирмата би следвало да бъде минимум една трета от всички задължения, за да се осигури възможност за разплащане за дълъг период от време. Видно от заключението собственият капитал на „Н.“ ЕООД към 31.12. 2016 г. е 17 000 лв., а общият размер на задълженията – 151 хиляди лева. Към 31.12.2016 г коефициента на финансова автономност на дружеството е 0,1126, към 31.12.2015 г коефициента на финансова автономност на дружеството е 0, 0684 и към 31.12.2014 г коефициента на финансова автономност на дружеството е 0, 8095 –тоест за процесния период същият се влошава.
От заключението на вещото лице се установява, че съгласно балансите на дружество „Н." ЕООД преобладаващ дял в активите на дружеството са имали краткосрочните вземания, както следва:към 31.12.2016 г в размер на 101 х.лв, представляващи 60,1 % от общите активи; към 31.12.2015 г в размер на 129 х.лв, представляващи 63,5 % от общите активи; към 31.12.2014 г в размер на 55 х.лв, представляващи 72,4 % от общите активи. От извършеният анализ и изложението в табличен вид в заключението –стр.4, съгласно Балансите на „Н.” ЕООД към 31.12.2016 г, към 31.12.2015 г, към 31.12.2014 г и към 31.12.2013 г. е видно, че преобладаващ дял в структурата на пасивите на дружеството, в т.ч. дългосрочни и краткосрочни задължения към 31.12.2016 г, към 31.12.2015 г и към 31.12.2014 г са имали краткосрочните задължения на дружеството.
Показателите за рентабилност са количествени характеристики на ефективността на
приходите от продажби, на собствения
капитал и на привлечения капитал. Показателите за рентабилност са положителни
величини когато финансовия резултат е печалба, и отрицателни – когато резултата
е загуба. Рентабилността е способността на дружеството
да носи полза на нейните собственици, способността на капитала да произвежда
резултат - печалба. Тя отразява степента на доходност на капитала и се определя
като сравнение между резултата от дейността и използваните средства. От
заключението се установява, че че показателите на рентабилност към 31.12.2016 г.
са с положителни стойности, тъй като през този отчетен период дружеството е
реализирало финансов резултат печалба, докато към 31.12.2015 г. показателите на
рентабилност са с отрицателни стойности, поради отчетената загуба.
Показателят
на обща и бърза ликвидност към 31.12.2015 г. е под „1“, а към 31.12.2016 г. е над 1 – 1, 03331, а тези за незабавна и
абсолютна – под „1“. Коефициентът на финансова автономност на дружеството е под
общия норматив 0, 33. Собственият капитал по баланса към 31.12.2016 г. възлиза
на 17 хиляди лева, а общия размер на задълженията- 151 хиляди лева.
Поради непредоставяне на Отчет за приходи и разходи
към 31.12.2016 г, въз основа на ГДД
по чл. 92 от ЗКПО към 31.12.2016 г. е констатирано, че „Н.” ЕООД е извършвало
дейност през 2016 г., отчитайки приходи в размер на 98 133, 98 лв. и разходи в
размер на 93 896, 80 лв., финансовият резултат от дейността възлиза на печалба
в размер на 4 237,18 лв. Съгласно писмо изх. № 10-10-00-237/206.2019 г на ТД на
НАП от „Н.” ЕООД не са подавани ГДД по чл. 92 от ЗКПО за отчетните 2017 г. и
2018 г, въпреки че „Н.” ЕООД е подавала справки за начислени осигуровки за ДОО
и Здравни осигуровки и за цялата 2017 г. към ТД на НАП. От справка от СДВР
Отдел Пътна полиция от 06.06.2019 г. е
видно, че дружеството притежава МПС – лек автомобил Опел Астра 2, 00 с
рег.№ *******, товарни автомобили– 2 и ремарке -1 бр.със
служебно прекратена регистрация. В приложение на правилата за разпределение на
доказателствената тежест и правилото на чл. 161 ГПК при липсата на доказателства за реално съществуване на други активи, то
съдът приема, че такива не съществуват, съответно не следва да се вземат при преценка относно платежоспособността на длъжника,
съобразно чл.235 ГПК.
При така установеното от фактическа страна, съдът приема следното: По аргумент от чл. 608, ал. 1, 3 и 4 ТЗ откриването на производство по несъстоятелност по молбата в хипотезата на неплатежоспособност е предпоставено от доказване по делото от страна на молителя, че има изискуеми парични вземания срещу ответника-търговец, произтичащи от и/ или отнасящи се до търговска сделка или последиците от нейната действителност, прекратяване или разваляне, както и от установяване по делото на трайна и обективна невъзможност на ответника да изпълнява свои изискуеми парични задължения по такава сделка, публични задължения /към държавата или общината/, свързани с търговската дейност или частни държавни вземания или задължения за изплащане на трудови възнаграждения към най-малко една трета от работниците и служителите, което не са изпълнени в продължение на повече от два месеца, като законът установява презумпции за наличие на състоянието при спиране на плащанията на задължения от посочения вид, неизпълнение на задължението за обявяване на годишни финансови отчети за период от три години преди датата на подаване на молбата за откриване на производство, както и в случаите, в които вземания на кредитор, установени с влязъл в сила съдебен акт, са останали частично или изцяло неудовлетворени в хода на образувано изпълнително производство за принудителното им събиране в продължение на повече от 6 месеца. Установените от закона презумпции служат за разпределение на доказателствената тежест при доказване на състоянието на неплатежоспособност на търговеца, поради което и ответникът носи тежестта да докаже по делото, че затрудненията му са временни. В тежест на длъжника-ответник по молбата е да докаже, че е изпълнил задължението или че разполага с имущество достатъчно за покриване на задълженията му без опасност за интересите на кредиторите. Длъжникът трябва чрез пълно обратно доказване да обори установената от закона презумпция като докаже, че е платежоспособен и е в състояние да изпълни задълженията си. За да се прецени дали е оборена от длъжника презумпцията по чл. 608, ал. 2 и ал. 3 ТЗ, установяваща, че неплатежоспособността се предполага, по делото следва да се установи какво е било икономическото и финансово състояние на длъжника с оглед коефициентите за обща, бърза, незабавна и абсолютна ликвидност, дали са под единица и какво е съотношението им, както и моментът на спиране на плащанията на длъжника с оглед определянето на началната дата на неплатежоспособността. Ответникът не изпълни свое процесуално задължение, изрично възложено му от съда да представи своите финансови отчети за 2016 – 2018 година, с което свое поведение сам създава пречки за изготвяне на съдебно икономическа експертиза, установяваща финансово-икономическото му състояние към момента на приключване на устните състезания пред настоящата инстанция, както и да установи дали този търговец притежава към тази дата краткотрайни активи, включително парични средства, които да са достатъчни за погасяване на неговите краткосрочни задължения. Ето защо, съдът намира, че следва да се приложи чл. 161 ГПК и да приеме за доказано, че длъжникът не разполага с имущество, достатъчно за покриване на задълженията му, без опасност за интересите на кредиторите.
Неплатежоспособност на ответното дружество в случая се презюмира и в приложение на чл. 608, ал. 2 ТЗ и с оглед установеното по реда на чл. 23, ал. 6, вр. чл. 34, ал. 2 ЗТРРЮЛНЦ обстоятелство, че по партидата на дружеството не са обявени годишни финансови отчети за последните три години преди подаване на молбата за откриване на производство по несъстоятелност (последният обявен в търговския регистър отчет на дружеството е за дейността му през 2015 г., след срока по чл.38, ал.1 ЗСч). Последните извършени плащания на задължения са съответно на 24.11.2015 г., като последният обявен годишен финансов отчет е за 2015 г. (обявен 09.01.2018 г.) и не е подавано заявление за обявяване на отчет за следващи години.
Следователно по делото се установяват предпоставките относно приложение на презумпциите по чл. 608, ал. 2 и 3 ТЗ относно наличие на състояние на неплатежоспособност на ответника, който е преустановил плащанията към молителя, по отношение на задълженията си по договорите за доставка на химически и промишлени суровини и продукти, чиито изискуемост са настъпили на 24.07.2015 г. Липсват данни ответникът да се е разплащал с кредиторите си. Той не е заявил за обявяване и годишните си финансови отчети след 2015 г., за които е настъпил предвидения в закона срок за заявяване към датата на подаване на молбата по чл. 625 ТЗ на 07.12.2018 г. Не се установяват от събраните по делото доказателства, включително и тези събрани служебно с оглед задължението по чл. 621а, ал. 1 ТЗ, факти, оборващи установените от закона презумпции за неплатежоспособност към датата на приключване на устните състезания по делото.
След 31.12.2016 г. няма данни ответникът да е осъществявал търговска
дейност, тъй като нито е подавал декларации, нито годишни финансови отчети, не
е осигурил достъп до счетоводни документи, нито е представил други
доказателства, поради което и съдът приема, че дейността му е фактически
преустановена. Действително, от заключението на СИЕ се установява, че формално
коефициентите на обща ликвидност за 2014 г. и 2016 г., са над референтните
стойности. Същевременно обаче тези показатели са формирани на база отчетени
като краткосрочни активи вземания. Коефициентът за финансова автономност на
дружеството е под 0, 33, което означава, че дружеството не е способно да посреща
дълготрайните си задължения, за което е необходимо собствения му капитал да е
минимум 1/3 от всички задължения, за да се осигури разплащане за дълго време.
От изложеното се формира извода, че дружеството не е способно да погасява
задълженията си.
С аргумент от чл. 608, ал. 1 ТЗ следва да се приеме, че началната дата на неплатежоспособността е датата, на която длъжникът не е бил в състояние да изпълни изискуемо парично вземане от посочения вид. Доколкото самото неизпълнение не е достатъчно за този извод, то за определяне на началната дата съдът следва да издири този времеви момент, в който едновременно са налице и двата елемента на неплатежоспособността – наличие на непогасено изискуемо задължение по чл. 608, ал. 1 ТЗ и обективна невъзможност за плащане и погасяване на задълженията на всички кредитори, която има траен характер. Ответното дружество не е погасявало задълженията си към молителя, като последното плащане е на 24.11.2015 г., откогато окончателно е спряло плащанията. Същевременно от заключението на вещото лице се установи, че за 2015 г. активите на ответното дружество не са достатъчни за покриване на неговите текущи задължения към своите кредитори с налично бързоликвидно имущество, като тенденцията е запазена и за 2016 г. въпреки положителния финансов резултат. Неплатежоспособност не е била настъпила пред датата на последното плащане по процесния договор, тъй като не се установяват конкретни други изискуеми и непогасени парични задължения измежду посочените в чл. 608 ТЗ, които единствено могат да обосноват извод за неплатежоспособност. Ето защо съдът приема, че датата, на която двата елемента на неплатежоспобността (наличие на непогасено задължение и трайна невъзможност за неговото погасяване) са налице, е 24.11.2015 г.
На следващо място, с аргумент от чл. 629б, ал. 4 ТЗ съдът намира, че не са налице достатъчно налични средства за покриване на началните разноски по несъстоятелността. В указания с определение от 20.05.2019 г. срок не е внесена определената сума за покриването им, поради което по отношение на ответника следва да бъде постановено решение по чл. 632, ал. 1 от ТЗ.
Поради гореизложеното, и на основание чл. 632, ал. 1 ТЗ във вр. с чл. 630, съдът
Р Е Ш И:
ОБЯВЯВА НЕПЛАТЕЖОСПОСОБНОСТТА на „Н.“ ЕООД вписано в търговския регистър с ЕИК*******, седалище и адрес на управление *** и ОПРЕДЕЛЯ НАЧАЛНАТА Й ДАТА – 24.11.2015 г.
ОТКРИВА ПРОИЗВОДСТВО ПО НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ, на основание чл. 632, ал. 1 от ТЗ, по отношение на „Н.“ ЕООД вписано в търговския регистър с ЕИК*******, седалище и адрес на управление ***
ОБЯВЯВА В НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ „Н.“ ЕООД вписано в търговския регистър с ЕИК*******, седалище и адрес на управление ***.
ПОСТАНОВЯВА прекратяване на дейността на предприятието на „Н.“ ЕООД вписано в търговския регистър с ЕИК*******, седалище и адрес на управление ***.
НАЛАГА обща възбрана и запор на имуществото на „Н.“ ЕООД вписано в търговския регистър с ЕИК*******, седалище и адрес на управление ***
СПИРА производството по търг. дело № 2597 за 2018 г. по описа на СГС, VI-14 състав.
Решението подлежи на вписване в Търговския регистър и може да се обжалва в 7 дневен срок от вписването му в Търговския регистър пред Софийския апелативен съд.
УКАЗВА на длъжника и неговите кредитори, че ако в срока по чл. 632, ал. 2 от ТЗ не бъде поискано възобновяване на производството, съдът ще прекрати производството по несъстоятелност и ще постанови заличаване на длъжника от търговския регистър.
ПРЕПИС от решението да се изпрати незабавно на Агенцията по вписванията за вписване на решението в търговския регистър, на основание чл. 622 от ТЗ.
СЪДИЯ: