М О Т И В И :
Съдебното производство е образувано по
обвинителния акт на Окръжна прокуратура гр.Бургас
срещу подсъдимия П.А.В. ЕГН ********** с обвинение за
извършено престъпление по чл.199, ал.1,
т.3 и т.4 вр. чл.198, ал.3 вр. ал.1 вр. чл.29, ал.1, б.“а“ и б.„б“
от НК.
Съдът прие за съвместно разглеждане в
наказателното производство предявените от Р.П.К.
граждански искове против подсъдимия В. за сумата от 158,44 лева, претендирана като обезщетение за причинени имуществени
вреди и за сумата от 10 000 лева, претендирана
като обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху
сумите, считано от 14.05.2015 г.
до окончателното им изплащане.
По искане на
подсъдимия и на назначения защитник адв.Каров съдът
проведе съкратено съдебно следствие по реда на чл.371,
т.2 НПК.
Прокурорът поддържа обвинението срещу
подсъдимия. Пледира за определяне на наказание лишаване от свобода за срок
от девет години, което на основание чл.58а НК бъде намалено с една трета. Предлага наложеното
наказание да бъде изтърпяно в затвор при първоначален „строг“ режим.
Гражданският ищец и частен обвинител Р.К. и повереникът адв.Арнаудова молят съда да уважи предявените граждански искове
в пълен размер и да определи на подсъдимия наказание по справедливост.
Защитникът оспорва правната
квалификация на фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.
Според него подсъдимият не е действал с цел да запази владението върху отнетите
вещи. Наред с това защитникът твърди, че по делото няма доказателства
подсъдимият да е употребил сила спрямо охранителя, за да се освободи от него.
Моли съда да определи на подсъдимия наказание при условията на чл.55 НК.
Подсъдимият признава фактите, изложени
в обстоятелствената част на обвинителния акт и изразява съжаление за извършеното.
С оглед проведеното съкратено съдебно
следствие в хипотезата на чл.371, т.2 НПК, съдът прие за установени фактическите положения, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт, а именно:
„Анет 2“ ЕООД
гр.Бургас, представлявано от свидетелката З.С.,
стопанисвало хранителен магазин „Анет 2“, находящ се
в гр.Бургас, ж.к.“Меден
рудник“ срещу бл.***. Свидетелят Р. К.работел като пазач – невъоръжена охрана в магазина, а
свидетелите Т.Г. и В.И.
били касиери в същия търговски обект.
На 14.05.2015
г. около 13.30 часа
свидетелят К. изпълнявал служебните си задължения в магазина и забелязал, че
млад мъж и възрастна жена – подсъдимият П.В. и
неговата майка М.В., твърде дълго оглеждат стоките и
се консултират помежду си. Свидетелят К. започнал постоянно да ги наблюдава и
видял, че подсъдимият взел от хладилната витрина един брой вакуумирана опаковка
кашкавал, марка „Маноле“, 850 гр. на стойност 10,46 лева. След това подсъдимият и майка му се насочили
към топлата витрина, откъдето взели сирене. После двамата се отправили към каса
№ 2. Касиерката Т.Г.
маркирала подадените от М.В. стоки. Възрастната жена
ги заплатила и излязла от зоната на касата. Подсъдимият не представил стоки за
маркиране и последвал майка си, без да носи нещо в ръцете си.
Междувременно свидетелят К. забелязал,
че В. заплатила единствено взетото сирене, но не и опаковката кашкавал, която
се намирала под якето, под дясната мишница на подсъдимия В.. След като
подсъдимият и майка му излезли от касата и тръгнали към изхода на магазина,
свидетелят К. се насочил към тях и бутнал П.В. по
гърба, като му казал: „Господине, може ли за момент?“. Подсъдимият продължил да
върви и тогава свидетелят К. го дръпнал за дясната ръка, при което опаковката
кашкавал паднала на земята. Охранителят попитал В. защо не платил кашкавала, а
подсъдимият отговорил: „Правя си майтап“. Тогава К. казал: „При нас този майтап
се нарича кражба“, с лявата си ръка хванал десния ръкав на якето на подсъдимия
и извикал на двете касиерки да натиснат паник бутона,
за да сигнализират охранителната фирма.
Подсъдимият започнал да се дърпа и да
се опитва да се освободи, като с нож порязал лявата ръка на свидетеля К.,
нанасяйки му няколко удара в областта на лявата китка, а след това замахнал и
наранил свидетеля в областта на корема. Междувременно от якето на подсъдимия
паднал и един пакет краве масло, марка „Милтекс“, 250
гр. на стойност 2,95 лева.
В резултат на нанесените му удари с
нож, свидетелят К. пуснал подсъдимия, който избягал от магазина. Свидетелят П.Г.
– складов работник в хранителния магазин, бил уведомен от свои колеги за
инцидент с клиент на магазина и излизайки от склада, се насочил към входа на
магазина. В този момент подсъдимият тичешком минал покрай свидетеля Г., който се опитал да го задържи, но не успял.
Свидетелят П.М.
отвел пострадалия с личния си автомобил до болницата в ж.к.“Меден
рудник“. В здравното заведение било установено, че Р.К.
е получил руптура на екстензорните
сухожилия на лявата ръка – прекъсване на сухожилията на 1, 2 и 3-ти фалангеални коти, както и разкъсване на разгъвача
на палеца (екстензорполицис лонгус
и бревис). Извършена била операция за възстановяване
на сухожилията, след което ръката на пострадалия била имобилизирана
с гипсова шина.
Всяко едно от посочените увреждания (руптурата на екстензорните
сухожилия на ръката – прекъсване на сухожилията на 1, 2 и 3-ти фалангеални коти, и руптурата на разгъвача на палеца) довело до трайно затруднение
движението на ръката за срок от около 5-6 седмици, при обичаен ход на
оздравителния процес.
Повърхностната рана на корема на
пострадалия довела до болка.
Така изложената и възприета от съда
фактическа обстановка се установява по безспорен начин от самопризнанията на
подсъдимия, които се потвърждават от събраните на досъдебното
производство доказателства, а именно фактите, възпроизведени чрез показанията
на свидетелите Р.К., Т.Г., В.И., П.Г., П.М.,
З.С. и В.Т., протоколите за
оглед на местопроизшествие (л.37-38), освидетелстване
(л.43),
разпознаване на лица (л.32, л.35), доброволно предаване (л.47,
л.49), заключенията на извършените съдебномедицинска
(л.58-59), оценъчна (л.53)
и техническа (л.63) експертизи, трудов договор (л.74), длъжностна характеристика (л.76).
Свидетелката Т.Г.
била касиер на каса № 2 и лично възприела как
пострадалият К. спрял току-що миналия през касата мъж, който не бил представил
продукти за маркиране. Охранителят го хванал за десния ръкав на връхната дреха,
а мъжът се дърпал и се опитвал да избяга, при което от дрехата му паднали на
земята вакуумиран пакет кашкавал и пакет краве масло. Поради необходимостта да
изпълнява служебните си задължения, свидетелката не наблюдавала инцидента през
цялото време и не видяла как мъжът нанесъл
удари с нож на пострадалия. В момента, когато отново насочила вниманието си към
охранителя, тя забелязала, че от лявата му ръка обилно тече кръв (спр. показания-л.21 ДП).
Другата касиерка – свидетелката В.И., видяла мъжа, когото Р.К.
спрял близо до входа на магазина и чула зададен от охранителя въпрос: „Защо
крадеш?“. Свидетелката обслужвала клиенти и не проследила случващото се между
двамата мъже, но не след дълго чула викове и видяла, че цялата ръка на К. била
в кръв (спр. показания- л.22
ДП).
Като веществено доказателство по делото е
приобщен компактдиск със записи от охранителните камери за видеонаблюдение
на хранителния магазин „Анет 2“ (спр.протокол
за доброволно предаване - л.47 ДП). Според
заключението на извършената техническа експертиза извлечените изображения били
негодни за лицево идентификационно изследване на заснетите лица (л.63-65 ДП). На досъдебното
производство били извършени разпознавания на лице, при които свидетелите В.И. и Т.Г. разпознали подсъдимия
В.. Вярно е, че двете касиерки не са имали възприятия относно самото
причиняване на телесните увреждания на пострадалия. Възможността обаче тези
увреждания да са били причинени от друго лице е изключена. В тази насока са подробните
показанията на свидетеля К., които съдът няма никакво основание да не кредитира
– те кореспондират на показанията на другите свидетели и на целия останал
доказателствен материал по делото както хронологично, така и относно отделните
детайли на фактическата обстановка.
С оглед на посочените съображения, съдът
прие, че признатите от подсъдимия факти, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт, са доказани по несъмнен начин, поради което го призна за
виновен.
При тези доказани фактически положения
съдът прие, че подсъдимият В. е осъществил при условията на съвкупност
съставите на две престъпления – по чл.196, ал.1, т.1 вр.чл.194,
ал.1 вр. чл.18, ал.1 вр. чл.29, ал.1, б.“а“ и б.“б“
НК и по чл.131а вр. чл.129,
ал.2 вр.чл.29, ал.1, б.“а“ и б.“б“
НК.
На 14.05.2015 г. в гр.Бургас в магазин „Анет 2“ подсъдимият направил опит да отнеме чужди движими
вещи – 1 брой вакуумиран пакет кашкавал, марка „Маноле“ и 1 брой краве масло, марка „Милтекс“ на обща стойност 13,41 лева от владението на З.С. – управител на „Анет 2“ ЕООД
гр.Бургас, без нейното съгласие с намерение да ги присвои. Подсъдимият направил
всичко, зависещо от него за постигане на целения резултат, като последният не
настъпил единствено поради намесата на свидетеля Р.К..
В. бил задържан на мястото на престъплението от свидетеля, на когото причинил
средна телесна повреда по смисъла на чл.129, ал.2 НК – в резултат на нанесените удари с нож К. получил руптурата на екстензорните
сухожилия на ръката – прекъсване на сухожилията на 1, 2 и 3-ти фалангеални коти, и руптурата на разгъвача на палеца - екстензорполицис
лонгус и бревис. Всяко едно
от тези увреждания довело до трайно затруднение на движението на левия му горен
крайник (за срок от около 5-6 седмици).
Съдът не споделя изводите на прокурора,
че насилието спрямо пострадалия било упражнено с цел запазване владението на
отнетите вещи. В нито един момент след разкриването на кражбата П.В. не направил опит да вземе падналите на земята вещи.
Единственото му намерение било да избяга от местопрестъплението, което и
направил, веднага щом пострадалият го пуснал. Затова съдът оправда подсъдимия
по повдигнатото му обвинение по чл.199, ал.1, т.3 и т.4
вр. чл.198, ал.3 вр. ал.1 НК.
Съдът не възприе и тезата на защитника и
на подсъдимия, изразена в хода на съдебните прения, че предприетото насилие
спрямо свидетеля К. било предизвикано от действията на пострадалия, който
нападнал майката на подсъдимия. Такова обстоятелство не фигурира в обвинителния
акт и с въвеждането му се цели съществена промяна на фактическата обстановка.
На практика тезата на подсъдимия представлява оттегляне на направеното от него
признание на фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.
Изявлението му по чл.371, т.2 НК обаче е недопустимо да бъде оттеглено, след като съдът обяви определението
си по чл.372, ал.4 НПК,
защото с този съдебен акт направеното от подсъдимия самопризнание произведе
предвидените от закона процесуални последици и производството се разви по
правилата на съкратеното съдебно следствие (Т.р. № 1/2009 г. на ВКС, ОСНК, т.8).
В случая двете осъществени от подсъдимия
престъпления представляват опасен рецидив по смисъла на чл.29,
ал.1, б.“а“ и б.“б“ НК. С влязла в сила на 6.06.2011
г. присъда по н.о.х.д.№
3586/2010 г. по описа на Пловдивския районен съд
подсъдимият В. бил признат за виновен за извършено на 27.02.2010
г. тежко умишлено престъпление – по чл.196, ал.1, т.1
вр. чл.194, ал.1 вр. чл.29, ал.1, б.“а“
и б.“б“ НК, за което бил осъден на лишаване от
свобода за срок от две години и девет месеца, при първоначален „строг“ режим за
изтърпяване в затвор. Наказанието било изтърпяно на 7.06.2013
г. Посоченото осъждане определя деянията по
настоящото дело като извършени при условията на опасен рецидив по чл.29, ал.1, б.“а“
НК.
Спрямо подсъдимия П.В.
били постановени други три съдебни акта за тежки умишлени престъпления от общ
характер, извършени в съотношение на съвкупност, а именно: 1) с влязла в сила
на 21.02.2010 г. присъда по
н.о.х.д.№ 91/2010 г. на
Бургаския районен съд подсъдимият бил осъден за извършено на 27.03.2008 г. престъпление по чл.196, ал.1, т.1
НК на лишаване от свобода за срок от десет месеца; 2) с одобрено на 15.04.2010 г. споразумение по н.о.х.д.№ 763/2010 г. на
Бургаския районен съд подсъдимият бил осъден на десет месеца лишаване от
свобода за престъпление по чл.196, ал.1, т.1 НК, извършено на 3.02.2010 г.; 3) с присъда по н.о.х.д.№ 4541/2011 г. на
Бургаския окръжен съд, влязла в сила на 4.02.2012 г., на подсъдимия било наложено наказание лишаване
от свобода за срок от четири месеца за извършено на 20.03.2002
г. престъпление по чл.196, ал.1, т.1 НК.
С определение по н.ч.д.№
573/2012 г. на Бургаския районен съд, влязло в сила
на 28.03.2012 г., на
основание чл.25, ал.1 вр. чл.23, ал.1 НК на П.В. било наложено общо наказание в размер на най-тежкото
от определените му наказания по посочените три наказателни дела – лишаване от
свобода за срок от десет месеца, което съдът постановил да бъде изтърпяно при
първоначален „строг“ режим в затвор. Наказанието било изтърпяно на 23.02.2011 г. (спр. писмо изх.№ 967/28.05.2015 г. на началника на
Затвора-Бургас и справка за съдимост – л.16-20 и л.78 ДП). От този момент до извършване на деянията, предмет
на настоящото дело, не е изтекъл предвиденият в чл.30,
ал.1 НК петгодишния срок, изключващ приложението на
разпоредбите на чл.29 НК, поради което това се явява
второ осъждане, обуславящо и наличието на опасен рецидив по смисъла на чл.29, ал.1, б.“б“
НК.
От субективна страна подсъдимият В. е
действал при пряк умисъл, тъй като е имал ясни представи относно обществената
опасност на деянията си, предвиждал е общественоопасните последици и именно
тяхното настъпване е целял.
При определяне вида и размера на
наложените наказания, съдът съобрази следното:
Степента на обществена опасност на
престъплението по чл.131а НК е висока. Подсъдимият
причинил на пострадалия две телесни увреждания, всяко от които се квалифицира
като средна телесна повреда по смисъла на чл.129, ал.2 НК. Наред с това той причинил на свидетеля К. повърхностна
рана на корема с дължина около 3 см, която довела до
болка и представлява лека телесна повреда по смисъла на чл.130,
ал.2 НК. Ударите с нож в ръката на пострадалия били
нанесени с голяма сила – видно от съдебномедицинската експертиза, освен руптурата на сухожилията на пръстите над нивото на китката,
били прекъснати и съдове и нерви в дълбочина до костта (л.59,
абз.2 ДП). Броят на ударите (три в ръката и един в
областта на корема) и ожесточението, с което те били нанесени, говорят за
непоколебимия престъпен умисъл на подсъдимия. Същевременно съдът отчете не
особено тежкия характер на травмите, в рамките на приетата на квалификация.
Степента на обществена опасност на
подсъдимия също е завишена. П.В. е осъждан
многократно на лишаване от свобода, извън осъжданията, взети предвид при
определяне на правната квалификация на деянията по настоящото дело. Изтърпените
наказания явно не са постигнали никакъв превъзпитателен ефект и подсъдимият
продължава да показва склонност към извършване на престъпления. Смекчаващо
обстоятелство е изразеното от него съжаление за стореното.
Подсъдимият страда от Диссоциално личностово
разстройство, поливалентна токсикомания, с каквато
диагноза той постъпил за лечение в ЦПЗ-гр.Бургас в
Отделение по психиатрия за лечение на зависимости на 12.11.2015
г. (л.61 от съд.производство). Това заболяване на подсъдимия обаче
датира от дълги години и не може да се приеме като обстоятелство, обуславящо
налагането на по-леко наказание. Желанието на В. да се лекува се е породило един
ден преди второто съдебно заседание по настоящото дело, като на 21.11.2015 г. той бил изписан
дисциплинарно поради неспазване на режима и вътрешния ред. Посоченото
обстоятелство красноречиво сочи на спекулация със заболяването.
Преценявайки всички посочени по-горе
обстоятелства, съдът прие, че справедливо и съответно на извършеното
престъпление по чл.131а НК и на дееца се явява
наказание лишаване от свобода за срок от седем години и шест месеца. С оглед
реда на проведеното съдебно следствие и разпоредбата на чл.373,
ал.2 НПК, съдът на основание чл.58а,
ал.1 НК намали определеното наказание с една трета, а
именно от седем години и шест месеца на пет години лишаване от свобода.
При определяне размера на наказанието за
престъплението по чл.196, ал.1,
т.1 вр.чл.194, ал.1 вр. чл.18, ал.1 НК съдът съобрази подчертано ниската степен на
обществена опасност на извършеното деяние. От него не са настъпили вредни
последици, макар и по независещи от волята на подсъдимия причини. Предмет на
престъпното посегателство са вещи на незначителна стойност – 13,41 лева, което съдът
прие за изключително смекчаващо обстоятелство. При неговото наличие съдебният
състав счете, че и най-лекото, предвидено в чл.196, ал.1, т.1 НК наказание се явява
несъразмерно тежко, въпреки обремененото съдебно минало на дееца. В конкретния
случай определянето на наказание при условията на чл.55 НК е по-благоприятно за подсъдимия, отколкото приложението на чл.58а, ал.1 НК, поради което
съдът на основание чл.55, ал.1,
т.1 НК наложи на подсъдимия В. наказание лишаване от
свобода под специалния минимум, а именно лишаване от свобода за срок от три
месеца.
На основание чл.23,
ал.1 НК съдът наложи на подсъдимия общо наказание в
размер на най-тежкото от определените му наказания за отделните престъпления -
лишаване от свобода за срок от пет години. Този размер, с оглед на неговата
продължителност, съдът счете за достатъчен за постигане на посочените в чл.36 НК цели на наказанието, поради което не приложи
разпоредбата на чл.24 НК.
Предвид предишните осъждания на
подсъдимия на лишаване от свобода, на основание чл.60,
ал.1 и чл.61, т.2 ЗИНЗС съдът постанови П.В. да
изтърпи наложеното му общо наказание в затвор, при първоначален „строг“ режим.
Съдът прие, че гражданските искове срещу
подсъдимия са доказани по своето основание. В резултат на виновното поведение
на подсъдимия В. ищецът Р.К. е претърпял имуществени
и неимуществени вреди, които са пряка
последица от извършеното престъпление по чл.131а НК. Претенцията
за имуществени вреди съдът уважи в размер на 154,09 лева, тъй като това е била
стойността на направените от ищеца разноски за лекарства и медицински прегледи,
съгласно представените писмени доказателства (спр.фискални
бонове – л.35-38 от съд.производство).
Посочената сума подсъдимият бе осъден да заплати, ведно със законната лихва,
считано от 8.08.2015 г. до окончател-ното й изплащане, като в останалата част до
предявения размер от 158,44 лева съдът отхвърли иска.
Относно гражданската претенция за
неимуществени вреди съдът взе предвид характера на причинените травми и
отражението им върху здравето на пострадалия. До 5.06.2015 г. ръката му била обездвижена с
гипсова шина, след което на К. били предписани 20
броя физио-терапевтични процедури. Към този момент
движенията на пръстите били леко ограничени, но неболезнени (спр.амбулаторен лист-л.147 ДП).
Съобразявайки посочените обстоятелства и по справедливост съдът прие, че за
обезщетяване на претърпените от ищеца болки и страдания е достатъчна сумата от
5000 лева. Затова съдът уважи иска в посочения размер, ведно със законната
лихва, считано от 14.05.2015 г.,
като в останалата част до предявения размер от 10000 лева го отхвърли.
Накрая, съдът
се произнесе по въпросите относно веществените доказателства, както и относно
направените по делото разноски, които на основание чл.189,
ал.3 НПК следва да бъдат заплатени от подсъдимия.
Мотивиран от
изложените съображения, съдът постанови присъдата.
Съдия: