№ 6
гр. Търговище, 10.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, I СЪСТАВ, в публично заседание на
седми декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Анета Ив. Петрова
при участието на секретаря Валентина Ив. Войникова
като разгледа докладваното от Анета Ив. Петрова Административно
наказателно дело № 20213530200571 по описа за 2021 година
за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 189 ал.8 ЗДвП във връзка с чл. 59 и сл.от ЗАНН.
Постъпила е жалба от ЕМ. ИВ. ИВ. от гр. София против Електронен фиш Серия К
№4574675 на ОДМВР – Търговище. Жалбоподателят визира незаконосъобразност на
обжалвания ЕФ и моли за отмяната на същия. В съдебно заседание същият визира
неизправност на използваната в случая АТСС, както и че снимковият файл е негоден да
установи нарушение, тъй като направеното на снимката увеличение на регистрационния
номер на МПС показвало, че този файл е направен за нуждите на АНПроизводство. Сочи
липса на изготвен протокол по чл. 10 от Наредба №8121з-532/12.05.2015г., а това не
позволявало да се разбере как и при какъв режим е работила АТСС. Жалбоподателят
заявява, че нарушението по ЕФ не е доказано.
Ответникът – ОД на МВР- град Търговище, не изпраща представител по делото, но е
налице становище, изготвено от гл.ю.к.Л.Ж., в което се настоява за потвърждаване на
обжалвания ЕФ като се визира неоснователност на жалбата. Сочи се, че е налице снимка,
приложена към АНПреписка и установяваща нарушението, която е годно доказателствено
средство по смисъла на чл. 189 ал.15 ЗДвП и от същата били видни ограничението на
скоростта в пътния участък, въведено със знак В26 до 60 км/ч, скоростта на движение на
автомобила на жалбоподателя, както и самото МПС. Изрично се посочва, че нарушението е
установено чрез измерване на скоростта на посоченото МПС със стационарно техническо
средство „MultaRadar SD580“ с №00209D32D438, което е одобрен тип за измерване от БИМ
и е преминало периодична проверка в БИМ към датата на нарушението. Пояснява, че
първоначално за нарушението бил издаден ЕФ срещу „Хидравлон-1“ ЕООД, но поради
1
подадена на 09.03.2021г. декларация от наказаното лице същият бил анулиран и на
11.03.2021г. бил издаден процесния ЕФ след приспадане на допустимата грешка от 3%.
Сочи, че ЕФ се приравнява на АУАН и НП само по правно действие, но не и по форма,
съдържание, реквизити и процедура по издаване, поради което и изискванията към НП са
неприложими за ЕФ, за който се отнасяли само изискванията по чл. 189 ал.4 изр.ІІ ЗДвП. ЕФ
напълно съответствал на законовите изисквания за съдържанието му като била налице и
яснота относно описаното нарушение. Изтъква, че съгласно чл. 16 от Наредба №8121з-
532/12.05.2015г. данните за нарушенията се съхраняват до приключване на АНПреписка
като информацията по ал.1 се предоставя като отпечатано изображение във вид на снимков
материал само по искане на ОСВ или на участник в административния процес като липсвало
задължение за изпращане на тези материали служебно за връчване на нарушителя.
Претендира на основание чл. 63 ал.5 ЗАНН за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение по чл. 37 ЗПП във вр.с чл. 27е НЗПП. Прави се възражение по чл. 63 ал.4
ЗАНН за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение от жалбоподателя
като се настоява в случай на отмяна на ЕФ претенцията му да бъде уважена до минималния
размер по Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
По допустимостта на жалбата – с наличната по АНПреписка разписка се
удостоверява, че обжалваният електронен фиш е връчен на жалбоподателя на 14.07.2021г.
Жалбата е подадена до АНОрган на 27.07.2021г. от визирания нарушител, с което е спазен
предвидения в чл. 189 ал.8 ЗДвП 14-дневен срок за обжалване от лице, имащо право на това.
Ето защо жалбата е допустима.
По основателността на жалбата - Видно от приложения към
административнонаказателната преписка Електронен фиш серия К №4574675 за налагане на
глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система, издаден
от ОДМВР – Търговище, в същия е отразено, че на 30.05.2019 г., в 20.17ч. в общ.
Търговище, на ПП 1-4, км.227+300, до метанстанция в посока град Варна с МПС лек
автомобил „Тойота Авенсис 1.6 ВВТ И“ с рег. №В 5571 КА, ползван от ЕМ. ИВ. ИВ. от гр.
София, е извършено нарушение по чл. 21 ал.2 във вр.с чл. 21 ал.1 ЗДвП, установено и
заснето с автоматизирано техническо средство №00209D32D438, като при максимално
допустима скорост извън населено място, обозначено с пътен знак В26 и сигнализирано
място за контрол с пътен знак Е24, отчетен толеранс на измерената скорост от -3км/ч,
разрешена стойност на скоростта 60 км/ч установената такава на МПС била 82 км/ч, т.е.
налице била превишена стойност на скоростта – 22 км/ч, за което на осн. чл. 189 ал.4 във
връзка с чл. 182 ал.2 т.3 от ЗДП на собственика на автомобила е наложена глоба в размер на
100 лева. Към електронния фиш е приложен снимков материал – 1 брой снимка,
представляваща разпечатка от техническото устройство „MultaRadar“ с №00209D32D438, с
отразена дата на заснемане 30.05.2019 г., в 20.17.22 часа. Снимката е с преобладаващо тъмен
фон като на същата се вижда път с две ленти и отвъд същия – промишлени сгради, като в
дясната пътна лента се вижда лек автомобил с поставена на същия регистрационна табела с
номер В 5571 КА, като в долния десен ъгъл на снимката е направено увеличение на кадъра с
2
регистрационния номер. В горната част на снимката е посочено мястото на заснемане : общ.
Търговище, на ПП 1-4, км.227+300, ограничението на скоростта – 60 км/ч и измерената
скорост от 85км/ч. От направената на 04.08.2021г. справка в ЦБ-КАТ следва, че собственик
на заснетия автомобил е „Хидравлон-1“ ЕООД със седалище в град Варна. Според
разпечатката от търговския регистър следва, че управител на посоченото дружество до
20.11.2019г. е бил Я.С.Я., а след тази дата като управител е вписан само Б.Ж.Ж. От
приложената по АНПреписка справка от ЦБ - КАТ – „Преглед на фиш“ става ясно, че на
03.06.2019г. органите на сектор „ПП“ в ОДМВР - Търговище са установили, че Я.С.Я. като
управител на посоченото дружество се явява нарушител, поради което срещу него е издаден
ЕФ с.К №2788271. Последният е връчен на визирания нарушител едва на 01.03.2021г. На
09.03.2021г. в ОДМВР – Търговище е входирана декларация по чл. 189 ал.5 ЗДвП от Я.С.Я.
в качеството му на законен представител на собственика на лек автомобил „Тойота Авенсис“
с рег. №В 5571 КА, в която е декларирал, че на 30.05.2019 г., в 20.17ч. е предоставил
посоченото МПС на ЕМ. ИВ. ИВ. от град София. В резултат на тази декларация издаденият
ЕФ с.К №2788271 бил анулиран на 11.03.2021г. и на същата дата бил генериран Електронен
фиш серия К №4574675 срещу жалбоподателя И.. От наличната по АНПреписка разпечатка
от АИС – КАТ следва, че този ЕФ е връчен на жалбоподателя на 14.07.2021г. По преписката
са налице доказателства, установяващи годността на ползваното АТСС, както и документи
относно въведените ограничения на скоростта в пътния участък. По искане на
жалбоподателя е допусната и съдебна видео-техническа експертиза, чието заключение съдът
приема като изготвено по компетентност. В същото експертът е посочил, че копието на
намиращата се на лист 19 от делото снимка, обсъдена по – горе, отразява вярно и точно
информацията, записана на снимковия файл, съхраняван в ОДМВР – Търговище; това копие
е направено от същия снимков файл, съхраняван в ОДМВР – Търговище, но е преработено,
като е увеличен участъка в областта на задния регистрационен номер на автомобила и е
поставен в долната дясна част с цел подобряване на информационната стойност на копието.
Според вещото лице манипулация не е извършена, тъй като направеното преработване не е
извършено с цел машинация, измама или заблуда. В заключението е посочено, че в дясната
пътна лента е заснет лек автомобил „Тойота Авенсис“ с рег. №В 5571 като същият е
позициониран със задната си част към обектива на камерата, вероятно в режим на
отдалечаване.
Обсъждайки събраните по делото доказателства съдът намира жалбата за
основателна, макар и не на изложените в същата съображения. Разпоредбата на чл. 189
ал.4 ЗДвП регламентира, че при нарушение, установено и заснето с автоматизирано
техническо средство или система, за което не е предвидено наказание лишаване от право да
се управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни точки, се издава
електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в
размер, определен за съответното нарушение. Производството по издаване на електронен
фиш по своя характер е административнонаказателно като електронният фиш, с който то
приключва, има санкционни последици. Разпоредбата на чл. 34 ал.1 ЗАНН регламентира, че
не се образува административнонаказателно производство, ако не е съставен акт за
3
установяване на нарушението в продължение на три месеца от откриване на нарушителя
или ако е изтекла една година от извършване на нарушението. Буквалното тълкуване на тази
норма визира като предмет на обхвата й АУАН, но същата е въведена в законодателството
преди въвеждане на процедурата по издаване на електронни фишове съгласно чл. 189 ал.4
ЗДвП. Нито в ЗАНН, нито в ЗДвП са предвидени срокове, които да ограничават темпорално
възможността за издаване на електронен фиш, при което би могло да се направи извода за
съществуваща неограничена възможност за издаване на ЕФ. Последното би довело до
необосновано утежняване положението на лицето, извършило нарушение, за което се издава
ЕФ, в сравнение с нарушителя, срещу когото се издава АУАН, а дори и срещу субекта на
престъпление по НК. В този смисъл са и мотивите в т.2 от Тълкувателно постановление
№1/27.02.2015г. на ВКС по тълк. д. № 1/2014 г., ОСНК и ОСС на Втора колегия на
Върховния административен съд. Ето защо и наложилата се практика на административните
съдилища в страната приема, че сроковете по чл.34 от ЗАНН се прилагат по отношение на
всички административнонаказателни производства, вкл.и в производството по чл.189, ал.4
от ЗДвП. При преглед на материалите по настоящото дело е видно, че нарушението е
заснето на 30.05.2019г., а установяването на първия нарушител, срещу когото е издаден
анулирания впоследствие ЕФ, е станало на 03.06.2019г., на същата дата е издаден този ЕФ,
но връчването му е станало чак на 01.03.2021г. Предвид разпоредбата на чл. 188 ал.2 ЗДвП
ЕФ е бил издаден срещу физическото лице, което към датата на нарушението е било
управител на дружеството – собственик на автомобила. Ето защо и след връчването на този
ЕФ от страна на Я.С.Я. е подадена и декларацията по чл. 189 ал.5 ЗДвП. След анулиране на
първия ЕФ е издаден процесния ЕФ на 11.03.2021г., който е връчен на жалбоподателя на
14.07.2021г. От материалите по АНПреписка може да се направи извода, че при издаването
на анулирания ЕФ е бил спазен 3-месечния срок по чл. 34 ал.1 ЗАНН. Но независимо от това
от датата на нарушението - 30.05.2019г., до издаването на процесния ЕФ е изтекъл период,
по - голям от една година, поради което е налице изтичане на по – дългия давностен срок,
визиран в 34 ал.1 ЗАНН. Двете посочени в чл. 34 ал.1 ЗАНН хипотези са алтернативни, т.е.
достатъчно е дори едната от тях да е налице, за да е погасена по давност възможността за
образуване и провеждане на административнонаказателно производство. В случая, въпреки
спазването на тримесечния срок от установяване на нарушителя към датата на издаване на
първия ЕФ, то изтичането на едногодишния срок от нарушението до издаване на обжалвания
ЕФ представлява процесуална пречка за издаването му. Ето защо само на това основание
съставеният ЕФ се явява незаконосъобразен. Посоченото процесуално нарушение е
съществено и само въз основа на същото съдът следва да отмени обжалвания ЕФ.
С оглед необходимостта съдът да коментира и казуса по съществото на фактите,
следва да се посочи, че наличните по делото доказателства относно вида, модела и
техническите характеристики на АТСС, заснело отразеното в ЕФ нарушение, показват, че
това АТСС е било технически изправно, същото е стационарно и при работата му не се
налага изготвяне на протокол по чл. 10 от Наредба №8121з-532/12.05.2015г. Предвид
отразената на снимковото изображение скорост на движение на заснетия автомобил от 85
км/ч и приетата в обжалвания ЕФ за установена скорост от 82 км/ч е ясно, че е отчетена
4
допустимата при работа с АТСС грешка при измерване от 3 км/ч. При това положение
обжалваният ЕФ отразява извършено нарушение по чл. 21 ал.2 във вр.с ал.1 ЗДвП,
изразяващо се в това, че на 30.05.2019 г., в 20.17ч. в общ. Търговище, на ПП 1-4,
км.227+300, до метанстанция в посока град Варна с МПС лек автомобил „Тойота Авенсис
1.6 ВВТ И“ с рег. №В 5571 КА, ползван от ЕМ. ИВ. ИВ. от гр. София, е извършено
нарушение по чл. 21 ал.2 във вр.с чл. 21 ал.1 ЗДвП, установено и заснето с автоматизирано
техническо средство №00209D32D438, като при максимално допустима скорост извън
населено място, обозначено с пътен знак В26 и сигнализирано място за контрол с пътен знак
Е24, отчетен толеранс на измерената скорост от -3км/ч, разрешена стойност на скоростта 60
км/ч установената такава на МПС била 82 км/ч, т.е. налице била превишена стойност на
скоростта – 22 км/ч.
Доколкото липсват направена претенция от жалбоподателя за присъждане на
разноски и доказателства за направени такива, съдът не следва да присъжда в негова полза
съдебни разноски.
Тъй като разноските за извършване на допуснатата СВТЕкспертиза са направени от
бюджета на съда съгласно т.1 от Тълкувателно решение № 3 от 8.IV.1985 г. по н. д. № 98/84
г., ОСНК, то с оглед изхода на делото загубилата същото страна – в случая ОДМВР –
Търговище, следва да бъде осъдена да заплати по сметка на РСТ тези разноски, а именно
общата сума в размер на 196.38 лева, включваща сумата в размер на 136.40 лева – изплатени
от бюджета на съда суми за направени разходи за труд, консумативи и режийни разноски по
изготвяне на експертизата, и сумата от 59.98 лева – изплатени пътни и дневни разходи на
вещото лице, изготвило съдебната видео-техническа експертиза.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ като незаконосъобразен Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение,
установено с автоматизирано техническо средство или система, серия К № 4574675 на
ОДМВР – Търговище, с който на ЕМ. ИВ. ИВ. от гр. София за извършено на 30.05.2019г.
нарушение на чл.21, ал.2 във вр.с чл.21 ал.1 от ЗДвП, на основание чл.189 ал.4 във вр. с
чл.182, ал.2, т.3 от ЗДвП е наложено административно наказание “глоба” в размер на
100лв.
ОСЪЖДА ОД на МВР - Търговище със седалище в град Търговище, представлявано
от директора М.М., да заплати по бюджетната сметка на РС – Търговище сумата в размер на
196.38 /сто деветдесет и шест лева и 38 ст./ лева, представляваща изплатени от бюджета на
съда суми за направени разходи за труд, консумативи и режийни разноски по изготвяне на
експертизата и изплатени пътни и дневни разходи на вещото лице, изготвило съдебната
видео-техническа експертиза.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд -
Търговище в четиринадесетдневен срок от съобщаването му на страните на основанията,
5
предвидени в НПК и по реда на глава ХІІ от АПК.
Съдия при Районен съд – Търговище: _______________________
6