РЕШЕНИЕ
№ 73
гр. гр.Мадан, 25.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МАДАН в публично заседание на двадесет и девети
февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Славка Кабасанова
при участието на секретаря Милка Ас. Митева
като разгледа докладваното от Славка Кабасанова Гражданско дело №
20235430100409 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.226 ал.2 КТ.
Образувано е по постъпила искова молба от Р. Ю. С. ЕГН **********, с
постоянен адрес: с.Ч. ул.****** №**, общ.Р., срещу Основно училище „********“
БУЛСТАТ *********, с адрес гр.М., ул. ********* № ****** представлявано от
директора С. Ю., в която се сочи, че с трудов договор № ***/**********г. ищецът бил
назначен на длъжност „************“, с място на работа ОУ „**********“ гр.М. за
неопределен срок, със срок на изпитване – 6 месеца, на пълно работно време - 8 часа
дневно, при 5 дневна работна седмица, с основно трудово възнаграждение 1415, 00 лв.
Трудовото правоотношение между него и ответника било прекратено със заповед №
***/********* г, считано от ********г. Ищецът сочи, че заповедта му била изпратена с
писмо изх.№ **/*******г., като в него работодателят му указал да си представи
трудовата книжка за оформяне. След получаване на това писмо, ищецът провел
телефонен разговор с работодателя си и го уведомил, че трудовата му книжка се
намира в сградата на училището в гр. М. и по - конкретно в бюрото му, в учителския
му кабинет, като помолил да го уведомят след оформяне на трудовата му книжка, за да
си я вземе, тъй като същата му е необходима както за регистрация в бюрото по труда
към Агенция по заетостта, така и при започване на нова работа. Ищецът твърди, че
след проведения разговор изчакал около един месец, но така и не получил покана от
бившия си работодател да се яви, за да си получи оформената трудова книжка. На
********г. чрез телефона на негова приятелка, провел повторен телефонен разговор с
директорката на училището по повод оформянето и връщането на трудовата му
1
книжка, при което тя категорично му заявила, че няма да му предаде трудовата книжка.
Р. С. обяснява, че фактически получил оформената си трудова книжка на
*********г. с писмо изх.№*/********г., изпратено по „********“ АД, четири месеца и
11 дни след прекратяване на трудовото му правоотношение. Излага в исковата молба,
че работодателят му ОУ„*********“ гр.М. неправомерно задържал общо 4 месеца и 11
дни трудовата му книжка, считано от датата на прекратяване на съществувалата
трудовоправна връзка и отразяването на този факт в нея. Сочи, че при прекратяване на
трудовото правоотношение, съгласно чл. 350 от Кодекса на труда и чл. 6, ал. 3 от
Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж, за работодателя възникват две
задължения - да впише данните, свързани с прекратяването и да предаде трудовата
книжка на работника или служителя в деня на прекратяване на трудовото
правоотношение.
Ищецът претендира ответникът ОУ„*********“ гр.М. да му заплати сумата в
размер на 6687.00 лева, представляваща обезщетение за незаконно задържане на
трудовата му книжка от *******г. до ******** г., ведно със законната лихва от
подаване на исковата молба -********г. до окончателното плащане.
От ответника е постъпил отговор по реда на чл.131 ГПК, в който иска се оспорва
като неоснователен, както по основание, така и по размер. В него се излага, че на
ищеца не се следва обезщетение по чл. 226, ал. 2 от КТ, тъй като работодателят е
вписал прекратяването на трудовия договор по реда на чл. 62, ал. 3 от КТ, веднага след
като трудовото правоотношение е било прекратено. Ответникът сочи, че Р. С. нито е
представил книжката си за оформяне на работодателя, нито пък се е явил впоследствие
да я вземе, когато оформянето й е било възможно. Твърди, че не е задържал незаконно
трудовата книжка на служителя, че няма как да се предаде нещо някому, който отказва
да го получи.
В отговора се излага, че няма спор относно това, че трудовото правоотношение
на ищеца с ответното училище е прекратено, считано от ******* г., но счита, че
останалите обстоятелства изложени в исковата молба са интерпретирани превратно и
не отговарят на действителното фактическо положение. ОУ „********“ гр.М. сочи, че
след прекратяване на трудовия договор незабавно е извършил вписване на данните в
регистъра на заетостта по реда на чл. 62, ал. 5 от КТ, като на ******* г. е подал до
Националната агенция за приходите уведомление с вх.№ ********/*********** г. С
писмо с изх. № **/**********г. е уведомил ищеца за горното и му е указал да
представи за оформяне трудовата книжка, която към този момент не се е намирала у
работодателя, но Р. С. не е сторил това. Трудовата му книжка е открита по-късно в
учителската стая при събиране на оставените от него вещи, които С. така и не е
отишъл да прибере.
Ответникът твърди, че книжката е оформена незабавно, като ищецът
2
неколкократно е бил канен по телефона да я вземе, но той не се е явил да я получи.
След като с предписание от ********* г. ДИТ е указала на ответника да предаде на
ищеца трудовата му книжка и съобразявайки неговия траен отказ да получи същата
лично, на ******** г. директорът на училището е изпратил книжката на С. по пощата.
Документът е получен от С. на ********* г., видно от известието за доставяне на
„********“ АД.
Преди първото открито с.з. по делото ищецът депозира становище по отговора на
исковата молба, в което сочи, че при срещата си с директора на училището на ********
г. поискал да му бъде върната оформена трудовата книжка и посочил, че тя се намира в
бюрото му в учителския кабинет. Твърди, че провел телефонен разговор с
доректорката на ******* г., в който Я. К. категорично му заявила, че няма да му
предаде трудовата книжка.
Ищецът, редовно призовани, се явява в с.з. с пълномощник адв.Р. Ч., която от
негово име поддържа предявения иск.
От името на ответника в с.з. се явява пълномощник адв.Д. К., който навежда
доводи за отхвърляне на претенцията.
След съвкупна преценка на ангажираните по делото писмени и гласни
доказателства, съдът приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
Ищецът е работил по трудов договор в ответното училище от ******* г. до
******* г. въз основа на трудов договор №***/******г, сключен между него и
представляващия ответника по това време директор Я. К.-свидетел по делото. Бил
назначен на длъжността учител по български език и литература в прогимназиален етап
с основно трудово възнаграждение 1415 лв. Със заповед №***/******* г. във връзка с
негово заявление от *******г. трудовото правоотнощение било прекратено от
работодателя на осн.чл.325 ал.1 т.1 КТ- по взаимно съгласие, считано от ***** г. Тези
обстоятелства се установяват от представените по делото трудов договор и заповед за
прекратяване на трудовото правоотношение.
На ******* г. ищецът посетил училището и подал заявление вх.№***/***** г. до
директора, в което посочил, че оттегля молбата си за прекратяване на трудовия му
договор по взаимно съгласие, тъй като я написал в състояние на стрес по-малко от час
след освобождаването му от РУ М.
Видно от писмо изх.№**/****** г. ОУ„*******“ гр.М. директорът на училището
уведомява Р.С., че трудовото му правоотношение е прекратено със заповед
№***/******* г. и го приканва да представи трудовата си книжка за оформяне.
Според съда от събраните доказателства по делото не се доказа, че на ****** г.,
когато Р. С. посетил училището обяснил на работодателя, че трудовата му книжка се
намира в бюрото му в учителската стая, нито пък че реално й я е предоставил.
3
Свидетелкта С. М. твърди, че е транспортирала С. до училището, за да оттегли
молбата си за прекратяване на трудовия договор по взаимно съгласие с работодателя.
Сочи, че той излезнал силно притеснен с обяснението, че трудовият му договор е вече
прекратен, че и трудовата си книжка не успял да вземе, тъй като когато директорката я
приготви, тогава ще му я върне.
Съдът не кредитира показанията на тази свидетелка, тъй като тя не е присътвала
на разговора на С. с директора на училището. От тях не става ясно дали е съобщил на
Я. К., че трудовата му книжка е в бюрото му в учителската стая, нито пък защо не я е
взел оттам и не я е предал на директора.
Освен това показанията на свидетелката М. противоречат на показанията на
свидетелката Я. К., която сочи, че на *******г. не могла да попита Р.С. за трудовата му
книжка, тъй като той много бързо напуснал канцеларията на училището след като му
съобщила, че заповедта за прекратяване на трудовия договор е издадена. Свидетелката
твърди, че в края на месец юни или началота на месец юли трудовата книжка на С. й
била донесена от домакина на училището А. В., която й обяснила, че я намерила в
личните вещи на С. в учителската стая- в негов несесер, който стоял отворен върху
шкаф.
Твърдяното от ищеца обстоятелство, че на ***** г. съобщил на директора К., че
трудовата му книжка е в учителската стая, не се доказва и от показанията на
свидетелката К. –Л., която сочи, че ищецът й е споделил, че е казал на директорката за
местонахождението на трудовата му книжка и когато получил на ******* г. писмото да
я представи, бил изненадан. Тази свидетелка също като свидетелката М. не е
присъставла на срещата и само преразказва казаното й от Р. С..
Съдът кредитира показанията на свидетелката Я. К., тъй като те кореспондират с
писмените такива - писмото изпратено от нея до Р.С. на ******* г. да представи
трудовата си книжка. Кореспондират и с показанията на свидетелката С. Въз основа на
тях съдът приема, че трудовата скнижка е предадена на работодателя в последния ден
на месец *** **** г. от домакина на училището В., че Р.С. не я е предал на ******г.,
нито пък е съобщил къде в учителската стая се намира.
От показанията на свидетелките К. и С. се установява, че директорката
незабавно оформила трудовата книжка и по нейна молба свидетелката С.-учител в
ответното училище, телефонирала на С. да отиде в училището да си я вземе, но той
обяснил, че не се чувства добре, за да отиде в училището, че е в болнични.
Страните не спорят, че оформената трудова книжка била изпратена на Р. С. с
писмо с обратна разписка и била получена от него на ********* г., видно от
представеното известие за доставяне (л.42 от делото).
Свидетелката В. К. сочи, че на ******* г. предоставила възможност на ищеца да
4
позвъни на директора Я. К. и да попита за трудовата си книжка и възприела проведения
между тях разговор, в който директорката заявила на Р.С., че трудовата му книжка е
оформена още при издаване на заповедта за прекратяване на трудовото
правоотношение, но тя ще прецени кога да му я връчи. Съдът не кредитира
показанията на свидетелката в частта за съдържанието проведения разговор, тъй като
свидетелката К. сочи, че тогава освен нея и Р.С. били свидетелките М. и К.-Л., но
същите в разпита пред съда не споменават за такъв разговор. Свидетелката К. сочи, че
е провела телефонен разговор със С. на тази дата, в кайто двамата се разбрали С. да се
яви лично в училището, за да получи трудовата си книжка.
Съгласно нормата на чл. 350 КТ в редакцията й към релевантния момент, при
прекратяване на трудовото правоотношение, работодателят е длъжен да впише в
трудовата книжка данните, свързани с прекратяването и да я предаде незабавно на
работника. Това задължение възниква обаче за работодателя, ако книжката е в негово
държане. В случая Р. С. нито твърди, нито от доказателствата се установява да е предал
фактически трудовата си книжка на работодателя, нито към датата на прекратяване на
трудовото правоотношение, нито дори след това. Факта, че я е държал в личните си
вещи в учителската стая не означава, че тя е била фактически предадена на
работодателя и по-точно на отговорните за оформянето й длъжностни лица- директор,
служител човешки ресурси, счетоводител.
Съгласно нормите на чл. 348, ал. 3 КТ в редакцията й към релевантния момент и
на чл. 1, ал. 1 от Наредба за трудовата книжка и трудовия стаж, трудовата книжка се
съхранява от работника, който следва да я представя на работодателя при постъпване
на работа и при настъпване на промени в трудовото правоотношение, които налагат да
се извърши вписване в нея. Работодателят няма задължение да я издирва сред личните
вещи на освободения по взаимно съгласие учител останали в училището. Не се
установи и твърдяното от Р. С. обстоятелство, че на ******* г. е съобщил на
директора, че е в бюрото му в учителската стая.
От показанията на свидетелките С. и К. се установява, че трудовата книжка на
ищеца била открита случайно сред личните му вещи в края на месец юни. Съдът
приема, че това е станало на ******г. Именно от тази дата възниква задължението на
работодателя да я оформи надлежно и да я предаде на работника. За да се освободи от
забавата в тези случаи работодателят следва да изпълни добросъвестно процедурата по
чл. 6, ал. 3 от Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж, като съобщи на
служителя кога следва да се яви, за да получи оформена трудовата си книжка. Когато
трудовата книжка се намира в работодателя негово задължение е да създаде
необходимата организация, за да я предаде надлежно оформена в деня на прекратяване
на трудовото правоотношение. Възраженията на ответника, че е поканил по телефон
ищеца да се яви в училището, за да си вземе трудовата книжка не го освобождават от
изпадане в забава, тъй като в чл.6, ал.3 от НТКТС е предвидена писмена форма за
5
поканата към работника да се яви, за да я получи, която не е реализирана от него. В
този смисъл са разсъжденията по т.1 от Тълкувателно решение № 1 от 2.12.2019 г. по
тълк. д. № 1/2019 г., ОСГК на ВКС и констатациите на ДИТ гр.С. в представения по
делото протокол за проверка.
Според съда считано от ***** г. работодателят дължи обезщетението по чл.
226, ал. 2 от КТ до датата на получаване на трудовата книжка от С. на ******* г., тъй
като в този период я е задържал незаконно. Претенцията за присъждане на
обезщетение по чл.226 ал.2 КТ за периода от *******г. до *******г. се явява
неоснователна и следва да се отхвърли, тъй като трудовата книжка обективно не е
могла да бъде оформена от ответника, тъй като не е била в негово държане. Крайният
срок, за който ответника следва да бъде осъден да заплати обезщетение на ищеца е
***** г., тъй като така е предявен иска.
В с.з. проведено на 29.01.2024 г. по делото съдът по искане на ищеца допусна
изменение на осъдителния иск по чл.226 ал.2 КТ по реда на чл.214 ГПК под формата на
увеличение на претендирания размер на обезщетението от 6 687 лв. на 7690,65 лв.
Искането на ищеца е във връзка с анекс №Д-***/****** г. към колективния трудов
договор за системата на предучилищното и училищното образование *******/****** г.
Видно от този документ за системата на предучилищното и училищното образование
се определят минимални основни работни заплати, считано от 01.01.2023 г., като тази
на учителите е в размер на 1709 лв.
По делото беше изслушана ССчЕ, в заключението по която вещото лице С.Щ.
сочи, че за периода ****** г.-16.10.2023 г. брутното трудово възнаграждение на Р.С.
съобразено с посоченото в трудовия му договор, както и направеното увеличение на
трудовото възнаграждение за длъжността с КТД, считано от ******** г. по периоди е:
- от 05.06.2023 г. до 30.06.2023 г. в размер 1553,60 лв;
- от 01.07.2023 г. до 31.07.2023 г. в размер 1709,00 лв.;
- от 01.08.2023 г. до 31.08.2023 г. в размер 1709,00 лв.;
- от 01.09.2023 г. до 30.09.2023 г. в размер 1709,00 лв.;
- от 01.10.2023 г. до 16.10.2023 г. в размер 776,80 лв.
Съгласно заключението, което съдът кредитира като обективно и неоспорено от
страните по делото, работодателите осигуряват ежемесечно средства за СБКО в размер
на 3 на сто от средствата за основна заплата, от което следва, че обезщетението за
исковия период е в размер на 7681,12лв.
В заключението е посочен и размер на обезщетението изчислен без да се
съобразява увеличения размер на минималната заплата с КТД за длъжността, както
следва:
- от 05.06.2023 г. до 30.06.2023 г. в размер 1350,80 лв;
6
- от 01.07.2023 г. до 31.07.2023 г. в размер 1486,00 лв.;
- от 01.08.2023 г. до 31.08.2023 г. в размер 1486,00 лв лв.;
- от 01.09.2023 г. до 30.09.2023 г. в размер 1486,00 лв лв.;
- от 01.10.2023 г. до 16.10.2023 г. в размер 675,40 лв.
Следователно размерът на дължимото за периода 01.07.2023 г.-16.10.2023 г.
обезщетение на Р.С. за месеците юли, август, септември и до 16.10.2023 г. в случай, че
се приеме размер на брутното трудово възнаграждение с увеличението на трудовото
възнаграждение с КТД възлиза на 6 080,91лв, вкл. и СБКО. Според съда колективният
трудов договор в случая има ретроактивно действие и следва да се приложи.
На ищеца се дължат разноски съразмерно на уважената част на иска. Той е
заплатил адвокатски хонорар 1200лв., следователно ответникът следва да му заплати
сумата 950лв. Основно училище „********** не претендира да му се присъждат
разноски.
Дължимата ДТ по делото е в размер на 307,24лв. Ответникът следва да заплати
съразмерно с уважената част от иска, и ДТ, и разноски за експертиза, за която от
бюджета на съда бяха изплатени 300лв, тъй като ищецът не е заплащал такива в
производството по делото. Училището следва да бъде осъдено да заплати по сметка на
РС М. сумата 480,32 лв., представляващи държавна такса и разноски за експертиза.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Основно училище „********“ БУЛСТАТ *********, с адрес гр.М.,
ул. *********№ **, представлявано от директора С. Ю., да заплати на Р. Ю. С. ЕГН
**********, с постоянен адрес: с.Ч. ул.******* №**, общ.Р., сумата 6 080,91 лв.,
представляваща обезщетение по чл.226 ал.2 КТ за незаконно задържане на трудовата
му книжка след като трудовото му правоотношение е било прекратено, за периода
01.07.2023 г.- 16.10.2023 г., ведно със законната лихва от 23.11.2023 г. до окончателно
изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ иска по претенцията за присъждане на
обезщетение за периода 05.06.2023 г. - 30.06.2023 г. и за горницата от 6 080,91 лв. до
7690,65лв, като неоснователен.
ОСЪЖДА Основно училище „********** гр.М. да заплати на Р. Ю. С. разноски
по делото в размер 950лв.
ОСЪЖДА Основно училище „*******“ гр.М. да заплати по сметка на РС М. в
полза на бюджета на съдебната власт сумата 480,32 лв., представляващи държавна
такса и разноски за експертиза.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба в 2-седм.срок от връчването
7
му на страните пред ОС С.
Съдия при Районен съд – Мадан: _______________________
8