РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И Е
№ 351/22.2.2023г.
гр. Пловдив, 22.02.2023 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ХХII състав, в открито заседание на двадесет и
шести януари през две хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА МИХАЙЛОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ЛЮБОМИРА НЕСТОРОВА
ГЕОРГИ ПАСКОВ
при
секретаря СЕВДАЛИНА ДУНКОВА и
участието на прокурора ГИНКА ЛАЗАРОВА, като разгледа докладваното от председателя к.а.н.дело № 3195
по описа за 2022 год., за да се произнесе взе предвид следното:
І. За характера на производството,
жалбата и становищата на страните:
1.Производството е по реда на Глава
Дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс, във връзка с чл.63в от
Закона за административните нарушения и наказания.
2.
Образувано е по
касационна жалба, предявена от Директора на Дирекция „Контрол“ при ТД на НАП
Пловдив, чрез пълномощника юрисконсулт К.Б.„, срещу Решение № 1955 от 18.10.2022г.
на Пловдивски районен съд, VIII –
ми н.с. постановено по АНД № 3861 по
описа на същия съд за 2022г., с което е ПОТВЪРДЕНО Наказателно постановление №
580915-F587388/04.06.2021г., издадено от Директора на Дирекция ,,Контрол‘‘ при
ТД на НАП гр. Пловдив., с което на ,,Индустриал Ремонт Строй” ЕООД, ЕИК
*********, на основание чл. 180, ал.4 от Закон за данък върху добавената
стойност /ЗДДС/, са наложени три отделни административни наказания –
ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер от по 400 /четиристотин/ лв. за три отделни
нарушения по чл. 86, ал.1, т.2 и т.3 от ЗДДС и чл.86, ал.2 от ЗДДС, вр. чл.82,
ал.1 от ЗДДС, вр. чл.25, ал.7 от ЗДДС.
Релевираните касационни основания се
субсумират в доводите, че атакуваният съдебен акт е неправилен, като постановен
в нарушение на закона – касационно основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК вр.
чл. 63в от ЗАНН. Поддържа се, че е
осъществен състава на визираното в АУАН и наказателното постановление административно
нарушение, като
административнонаказващия орган е спазил разпоредбата на чл.18 от ЗАНН, и като
е приел обратното първоинстанционният съд е постановил решението си в
противоречие със закона.
Иска се първоинстанционното решение да
бъде отменено, като бъде потвърдено наказателното постановление.
3. Ответникът по касационната жалба ,,Индустриал
Ремонт Строй” ЕООД не е изразил становище по допустимостта и основателността на
касационната жалба.
4.
Участвалият по делото
прокурор, представител на Окръжна прокуратура гр. Пловдив, дава заключение, че
жалбата е неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.
ІІ. За допустимостта :
5. Касационната жалба е подадена в
рамките на предвидения за това преклузивен срок и при наличието на правен
интерес. При това положение същата се явява процесуално ДОПУСТИМА.
ІІІ.
За фактите :
6.
Пловдивският районен съд е бил сезиран с жалба,
предявена от ,,Индустриал Ремонт Строй” ЕООД, срещу Наказателно постановление №
580915-F587388/04.06.2021г., издадено от Директора на Дирекция ,,Контрол‘‘ при
ТД на НАП гр. Пловдив., с което на дружеството, на основание чл. 180, ал.4 от
Закон за данък върху добавената стойност /ЗДДС/, са наложени три отделни административни
наказания – ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер от по 400 /четиристотин/ лв. за три
отделни нарушения по чл. 86, ал.1, т.2 и т.3 от ЗДДС и чл.86, ал.2 от ЗДДС, вр.
чл.82, ал.1 от ЗДДС, вр. чл.25, ал.7 от ЗДДС.
Наказателното постановление е издадено
въз основа на АУАН № F587388/27.01.2021г от 10.07.2022г., съставен от Т.Х.П.на
длъжност главен инспектор по приходите в ТД на НАП - Пловдив.
Първоинстанционния съд е приел за
установени обективираните в актовете на административнонаказателното производство
фактически констатации, като е приел за установена следната фактическа
обстановка :
6.1. ,,Индустриал Ремонт Строй” ЕООД с ЕИК
********* като регистрирано по ЗДДС лице и в качеството си на получател на
авансово плащане в общ размер на 13140 лв., платено по банков път на
30.12.2019г., с получател „Атинвестмънт 3“ ЕООД с ЕИК *********, за което е
издадена фактура № **********/03.01.2020г., „Индустриал Ремонт Строй“ ЕООД не е
начислило следващия се по доставката ДДС в размер на 2190 лв. в законоустановения
срок от 01.02.2020г. до 14.02.2020г. включително за данъчен период м.01.2020г.
Съгласно чл. 25, ал. 7 от ЗДДС когато, преди да е възникнало данъчно събитие се
извърши цялостно или частично плащане по доставка, данъкът става изискуем при
получаване на плащането (за размера на плащането, като се приема, че данъкът е
включен в размера на извършеното плащане) и възниква задължение за
регистрираното лице да го начисли. На основание чл. 25, ал. 7 и чл. 86, ал. 2
от ЗДДС данъкът е станал изискуем на 03.01.2020г. В законоустановения 5-дневен
срок по чл. 113 ал. 4 от ЗДДС „Индустриал Ремонт Строй“ ЕООД е издало фактура №
**********/03.01.2020г. с данъчна основа 10950,00 лв. и ДДС 2190 лв., но ДДС по
същата не е начислен в съответствие с изискванията на чл. 86 ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС, тъй като фактурата не е включена в дневника за продажбите и в
справка-декларация, подадени в ТД на НАП - Пловдив с вх. №
16004221546/14.02.2020 г. за данъчен период м. 01.2020г. Дружеството е в
нарушение на 15.02.2020г. Данъкът в размер на 2190 лв. е начислен със
закъснение през данъчен период м. 10.2020г., като фактура №
**********/03.01.2020г. е включена в дневника за продажби и в
справката-декларация, подадени в ТД на НАП - Пловдив с вх. № 16004492484 / 16.11.2020 г. за данъчен
период м. 10/2020г. Нарушението е открито на 04.11.2020г. с представяне на
документи по писмо вх. № 70-00-10509/04.11.2020г. във връзка с проверка за
установяване на факти и обстоятелства на „Индустриал Ремонт Строй„ ЕООД,
възложена с резолюция № П[1]16001620040991-0РП-001/10.03.2020 г., с което
е нарушен чл. 86 ал. 1 т. 2 и т. 3 и чл. 86 ал. 2 от ЗДДС вр. чл. 82 ал. 1 от ЗДДС вр. чл. 25 ал. 7 от ЗДДС.
6.2. „Индустриал Ремонт Строй“ ЕООД с ЕИК
********* като регистрирано по ЗДДС лице и в качеството си на получател на
авансово плащане в общ размер на 13140 лв., платено по банков път на
30.12.2019г., с получател „Атинвестмънт 4“ ЕООД с ЕИК *********, за което е
издадена фактура № **********/03.01.2020г., „Индустриал Ремонт Строй "
ЕООД не е начислило следващия се по доставката ДДС в размер на 2190 лв. в
законоустановения срок от 01.02.2020г. до 14.02.2020г. включително за данъчен
период м.01.2020г. Съгласно чл. 25, ал. 7 от ЗДДС когато, преди да е възникнало
данъчно събитие се извърши цялостно или частично плащане по доставка, данъкът
става изискуем при получаване на плащането (за размера на плащането, като се
приема, че данъкът е включен в размера на извършеното плащане) и възниква
задължение за регистрираното лице да го начисли. На основание чл. 25, ал. 7 и
чл. 86, ал. 2 от ЗДДС данъкът е станал изискуем на 03.01.2020г. В
законоустановения 5-дневен срок по чл. 113 ал. 4 от ЗДДС „Индустриал Ремонт
Строй“ ЕООД е издало фактура № **********/03.01.2020г. с данъчна основа 10950
лв. и ДДС 2190 лв., но ДДС по същата не е начислен в съответствие с
изискванията на чл. 86 ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС, тъй като фактурата не е включена
в дневника за продажбите и в справка-декларация, подадени в ТД на НАП - Пловдив
с вх. № 16004221546/14.02.2020 г. за данъчен период м. 01.2020г. Дружеството е
в нарушение на 15.02.2020г. Данъкът в размер на 2190 лв. е начислен със
закъснение през данъчен период м. 10.2020г., като фактура №
**********/03.01.2020г. е включена в дневника за продажби и в
справката-декларация, подадени в ТД на НАП - Пловдив с вх. №
16004492484/16.11.2020 г. за данъчен период м. 10/2020г. Нарушението е открито
на 04.11.2020г. с представяне на документи по писмо вх. № 70-00-
10509/04.11.2020г. във връзка с проверка за установяване на факти и
обстоятелства на „Индустриал Ремонт Строй“ ЕООД, възложена с резолюция № П[1]16001620040991-0РП-001/10.03.2020 г., с което
е нарушен чл. 86 ал. 1 т. 2 и т. 3 и чл. 86 ал. 2 от ЗДДС вр. чл. 82 ал. 1 от ЗДДС вр. чл. 25 ал. 7 от ЗДДС.
6.3. „Индустриал Ремонт Строй“ ЕООД с ЕИК
*********, като регистрирано по ЗДДС
лице и в качеството си на получател на авансово плащане в общ размер на 10476
лв., платено по банков път на 13.01.2020г., с получател „Атинвестмънт 1“ ЕООД с
ЕИК *********, за което преждевременно е издадена фактура № **********/09.01.2020г.,
„Индустриал Ремонт Строй“ ЕООД не е начислило следващия се по доставката ДДС в
размер на 1746 лв. в законоустановения срок от 01.02.2020г. до 14.02.2020г.
включително за данъчен период м.01.2020г. Съгласно чл. 25, ал. 7 от ЗДДС
когато, преди да е възникнало данъчно събитие се извърши цялостно или частично
плащане по доставка, данъкът става изискуем при получаване на плащането (за
размера на плащането, като се приема, че данъкът е включен в размера на
извършеното плащане) и възниква задължение за регистрираното лице да го
начисли. На основание чл. 25, ал. 7 и чл. 86, ал. 2 от ЗДДС данъкът е станал
изискуем на 09.01.2020г. Още преди законоустановения 5-дневен срок по чл. 113
ал. 4 от ЗДДС „Индустриал Ремонт Строй“ ЕООД е издало фактура №
**********/09.01.2020г. с данъчна основа 8730 лв. и ДДС 1746 лв., но ДДС по
същата не е начислен в съответствие с изискванията на чл. 86 ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС, тъй като фактурата не е включена в дневника за продажбите и в
справка-декларация, подадени в ТД на НАП - Пловдив с вх. №
16004221546/14.02.2020 г. за данъчен период м. 01.2020г. Дружеството е в
нарушение на 15.02.2020г. Данъкът в размер на 1746,00 лв. е начислен със
закъснение през данъчен период м. 10.2020г., като фактура №
**********/09.01.2020г. е включена в дневника за продажби и в
справката-декларация, подадени в ТД на НАП - Пловдив с вх. № 16004492484 /
16.11.2020 г. за данъчен период м. 10/2020г. Нарушението е открито на
04.11.2020г. с представяне на документи по писмо вх. № 70-00-10509/04.11.2020г.
във връзка с проверка за установяване на факти и обстоятелства на „Индустриал
Ремонт Строй“ ЕООД, възложена с резолюция № П-16001620040991-0РП-001/10.03.2020
г.,с което е нарушен чл. 86 ал. 1 т. 2 и т. 3 и чл. 86 ал. 2 от ЗДДС вр. чл. 82
ал. 1 от ЗДДС вр. чл. 25 ал. 7 от ЗДДС.
Процесните административни наказания са наложени при тази
фактическа и правна обстановка, която е възприета в пълнота от
административнонаказващия орган и възпроизведена и в спорното наказателно
постановление.
7.
В хода на
първоинстанционното производство е разпитан съставителя на АУАН Теодора
Паскалева, който е потвърдил фактическите констатации в АУАН.
8. С
обжалваното пред настоящата инстанция решение, първоинстанционният съд е отменил
процесното
наказателно постановление. За
да постанови посочения резултат районният съд е приел, въз основа на събраните
по делото и писмени и гласни доказателства, позовавайки се на константната
съдебна практика, че за нарушения от вида на процесното от значение е
неизпълнението на задължението за начисляване на ДДС за съответния данъчен
период (общата сума на данъка по всички доставки за периода), а не неизпълнение
на задължението за начисляване на данъка по всяка отделна доставка/ съответно
по всяка фактура. В тази връзка съдът се е позовал на систематичното тълкуване
на нормите на чл. 86, 87 и 88 и чл. 180 ЗДДС (която въвежда санкцията за
неизпълнението на законовото задължение за начисляване на ДДС), въз основа на
което е приел, че е употребена специфична законодателна техника, при която
независимо от броя на извършените облагаеми доставки, за един данъчен период
следва да се формира един данъчен резултат и при неговото несъответствие с
действителността се върши единно нарушение, за което по силата на чл. 180 ЗДДС
се налага единна санкция. Съдът е приел, че в случая това не е спазено, като за
едно установено данъчно нарушение, касаещо един единствен данъчен период, в
случая месец януари 2020г., въпреки трите доставки по 3 отделни фактури от
същия месец, са наложени 3 отделни имуществени санкции в размер на 400 лева. За
по[1]голяма прецизност, Съдът е посочил, че при
общ размер на неначислен ДДС по трите процесни фактури, размерът на едната
санкция по чл.180, ал.4 от ЗДДС, която следва да се наложи е съвсем друг, като
по този начин съществено е нарушен принципът, че за едно и също нарушение, се
налага само едно наказание.
IV. За правото :
9.
Решението е правилно. Като
е стигнал до изводи за незаконосъобразност на наказателното постановление районният съд е постановил
правилен – обоснован и законосъобразен съдебен акт. В решението са изложени
подробни и задълбочени мотиви относно незаконосъобразността на наказателното
постановление. Фактите по делото са обсъдени по отделно и в тяхната съвкупност.
Съобразени са в пълнота събраните гласни и писмени доказателства по делото и
доводите на страните.
Въз основа на правилно установената фактическа
обстановка, са направени законосъобразни изводи относно приложението както на
материалния, така и на процесуалния закон.
Фактическите констатации и правните изводи
формирани от първостепенния съд се споделят напълно от настоящата инстанция. Мотивите
на решението са изключително подробни и на основание чл. 221, ал. 2,
предложение последно АПК не е необходимо да бъдат повтаряни.
10. Впрочем, във връзка с оплакванията на като
касатора, че административнонаказващия орган е спазил разпоредбата на чл.18 от ЗАНН, поддържани пред настоящата инстанция, следва в случая да се посочи, че такива
оплаквания са правени още в първоинстанционното производство и по тях
решаващият съд е дал законосъобразен отговор, като при правилна преценка на
събраните гласни и писмени доказателства по делото и при правилно приложение на
материалния закон, е достигнал до обосновани изводи относно законосъобразността
на наказателното постановление, като е формирал правилно вътрешно убеждение.
11.
В случая
доказателства, които да подлагат на съмнение възприетите от районния съд изводи,
не са ангажирани нито в първоинстанционното, нито в настоящото съдебно
производство.
12. Изложеното до тук налага да се приеме, че касационната
жалба е неоснователна на посочените в нея основания, а обжалваното пред
касационната инстанция решение на районния съд е правилно и законосъобразно.
При постановяването му не са допуснати нарушения нито на материалния, нито на
процесуалния закон, поради което и същото като валидно, допустимо и правилно,
следва да бъде оставено в сила от настоящата инстанция.
Водим от
горното, и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН, Пловдивският административен съд, ХХII – ри касационен
състав
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 1955 от 18.10.2022г. на Пловдивски районен
съд, VIII –
ми наказателен състав, постановено по АНД № 3861 по описа на същия съд за 2022
г.
Решението е окончателно и не подлежи
на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ
: 1.
2.