№ 3842
гр. София, 23.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 14-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на деветнадесети август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:КРАСИМИРА Н. ПРОДАНОВА
при участието на секретаря ВАЛЕРИЯ Н. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от КРАСИМИРА Н. ПРОДАНОВА
Административно наказателно дело № 20241110209899 по описа за 2024
година
Производството е по реда на чл. 59-63 от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Г. Н., чрез адв. С. Д. С. от САК против
наказателно постановление (НП) № 24-4332-012984/ 10.06.2024 г., издадено
от началник група в СДВР, отдел "Пътна полиция" СДВР, с което на
основание чл. 175а, ал. 1, пр. 3 от ЗДвП му е наложено наказание „глоба“ в
размер на 3000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 12 месеца за
нарушение на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП както и на основание чл. 185 от ЗДвП му е
наложено наказание „глоба“ в размер на 20 лева за нарушение на чл. 105, ал.1
от ЗДвП.
В жалбата се съдържат оплаквания, свързани с процесуално- правната
незаконосъобразност и необоснованост на наказателното постановление.
Навеждат се оплаквания, че жалбоподателят не е извършил описаното в акта
деяние, тъй като управляваният от него лек автомобил бил задно предаване, а
паветата около храма били хлъзгави при потегляне гумите му превъртяли и
изсвирили, липсвала субективната страна на нарушението. Също така се
акцентира върху допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, накърняващи правата на защита на лицето. В условията на
евентуалност излага доводи за преквалифициране на нарушението в такова по
чл. 20, ал. 1 от ЗДвП. Моли НП да бъде отменено, алтернативно – изменено.
В съдебното заседание, жалбоподателят, редовно призован, не се явява,
чрез процесуалния си представител адв. С. поддържа жалбата и моли същата
1
да бъде уважена.
Въззиваемата страна, редовно уведомена, не изпраща процесуален
представител в проведеното открито съдебно заседание. В депозирани
писмени бележки от юрк. С. М. – пълномощник на въззиваемата стран, се
излагат доводи за правилност и законосъобразност на обжалваното НП.
Претендира юрисконсултско възнаграждение и се възразява за прекомерност
по отношение на адвокатското такова.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и
съображенията на страните, приема за установено следното :
На 24.05.2024 г., около 18.10 часа, в гр. София, Г. Н., управлявал
предоставения му за ползване от Н. Г. ЕГН **********, лек автомобил марка
"Мерцедес", модел „С560“, с рег. № ****, по ул. "15-ти Ноември" с посока на
движение от бул. "Цар Освободител" към ул. "Оборище" като при
кръстовището с ул. „Шипка“ водачът умишлено форсирал двигателя и чрез
презвиване довел МПС до загуба на сцепление на гумите и задната част на
автомобила неконтролируемо се изнасяла на ляво и на дясно по платното
извън лентата му на движение, като създал опасност за пешеходците в близост
и останалите участници в движението. Действията на водача били възприети
непосредствено от свидетеля С. Д. С. и колегата му А. М. К. – полицейски
служители в СДВР, а също и други служители на ръководството на СДВР и
Софийско градско управление. Свидетелят С. регулирал движението в
процесния район тъй като имало изпращане на абитуренти. След като
автомобилът спрял, му била извършена проверка от служители на ОПП-СДВР.
В автомобила нямало пасажери. Свидетелят С., възприел лично извършеното
нарушение и в присъствието на колегата си К. в качеството на свидетел,
съставил АУАН Сер. GA №122888 от 24.05.2024г. на нарушителя. Освен
посоченото вече нарушение, било установено, че автомобилът е с облепени с
тъмно фолио стъкла, с което е намалена тяхната прозрачност, нарушено е
качеството им при натрошаване, което е повишило риска от нараняване при
ПТП и което се възприема като техническа неизправност на МПС. Водачът се
запознал с така изготвения АУАН и го подписал без възражения. Такива не
постъпили и в преклузивния срок по чл. 44 от ЗАНН.
Въз основа на така съставеният акт, началник група в СДВР, отдел
"Пътна полиция" - СДВР издал атакуваното наказателно постановление № 24-
4332-012984/ 10.06.2024 г., с което на основание чл. 175а, ал. 1, пр. 3 от ЗДвП
на Г. Н. било наложено наказание глоба в размер на 3000 лв. и лишаване от
право да управлява МПС за 12 месеца за нарушение на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП
както и на основание чл. 185 от ЗДвП му е наложено наказание „глоба“ в
размер на 20 лева за нарушение на чл. 105, ал.1 от ЗДвП.
На 01.07.2024г. на пълномощник на жалбоподателя бил връчен препис
от наказателното постановление. В същия ден – на 01.07.2024г. била
депозирана жалба срещу така издаденото постановление.
Описаната и възприета фактическа обстановка се установява от
2
показанията на свидетеля С. С., както и от писмените доказателства по
делото, приобщени по реда на чл. 283 от НПК.
Съдебният състав кредитира показанията на свидетеля С., който е
актосъставител. Съдът им даде вяра като последователни, житейски логични и
кореспондиращи с писмените доказателства по делото. В заявеното пред съда
свидетеля потвърди, че е бил на местопроизшествието и лично е възприел
извършеното нарушение. С колегата му К. регулирали движението в района,
където имало струпване на множество хора и коли, предвид протичащото
мероприятие в района. От показанията му се установява, че на място са
присъствали и други техни колеги, които възприели действията на
жалбоподателя. Самия той твърди, че бил в опасна близост до движещия се
автомобил. Полицейския служител пресъздава пред съда възприятията си по
един логичен и последователен начин, достатъчно подробно и ясно.
Следва да бъде отбелязано, че съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП редовно
съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на
противното, а при извършената служебна проверка от съда не се установи
същият да страда от процесуални пороци. Съдът се довери на събрания и
проверен писмен доказателствен материал, поради пълнотата,
последователността и липсата на логически противоречия, като същият се
явява източник на пряка доказателствена информация по случая и доведе до
еднозначни фактически изводи у съдебния състав, поради което съдът го
кредитира изцяло.
При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът
приема следното:
Жалбата е подадена в законоустановения 14-дневен срок по чл. 59, ал. 2
от ЗАНН, тъй като препис от наказателното постановление е връчен на
жалбоподателя на 01.07.2024 г., а жалбата е депозирана на 01.07.2024 г., от
процесуално легитимирано лице и срещу акт, който подлежи на съдебен
контрол, поради което същата се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
В настоящото производство съдът е длъжен да провери
законосъобразността на обжалваното наказателно постановление, като в този
смисъл извърши проверка за спазването на материалния и процесуалния
закон, без да е обвързан от основанията, изложени в жалбата – арг. от чл. 314,
ал. 1 от НПК, вр. с чл. 84 от ЗАНН.
В изпълнение на това свое правомощие съдът констатира, че АУАН и
НП са издадени от компетентни органи и в сроковете по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от
ЗАНН. Съдебният състав установи, че актът за установяване на
администативно нарушение и наказателното постановление са изготвени от
компетентни за това длъжностни лица. Според т. 2. 1, вр. т. 1.3.2 от заповед №
8121з-1632/02.12.2021 г. лицата, заемащи длъжност младши автоконтрольор
са компетентни да съставят актове за установяване на административни
нарушения по ЗДвП. Съгласно т. 3. 10. от същата заповед началниците на
3
групи "Административнонаказателна дейност" в ОПП-СДВР са компетентни
да издават наказателни постановления за нарушения на ЗДвП. Поради което
материалната компетентност на актосъставителя по съставяне на АУАН и
компетентността на наказващия орган по издаване на атакуваното наказателно
постановление следват по силата на заеманите длъжностни качества и
правомощията, делегирани им с посочената заповед.
На следващо място в хода на служебната проверка на процесните акт за
установяване на административно нарушение и наказателно постановление
съдът констатира, че същите са съставени при спазване на установените по чл.
34 от ЗАНН давностни срокове.
Съдът счита, че актът за установяване на административно нарушение
и наказателното постановление съдържат всички законоустановени реквизити
регламентирани в чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Лаконичното описание на
относимите към нарушението обстоятелства не отнема логическото единство
на възпроизведените факти и не препятства възприемането на всеки един от
изискуемите признаци на неговия състав. В този смисъл краткото, но ясно
отразяване на относимата фактология напълно удовлетворява изискванията за
достатъчно съдържание на акта за установяване на административно
нарушение и наказателното постановление. Правилно са посочени законовите
разпоредби, които жалбоподателят е нарушил, тъй като от съпоставката на
словесното и цифровото описание на нарушенията следва, че в случая има
пълно припокриване помежду им.
Разпоредбата на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП регламентира забрана за водач на
МПС да използва пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели,
освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари. В
закона не се съдържа легална дефиниция досежно "ползването на път за други
цели, освен за превоз на хора и товари", което предполага запълването на
бланкетния състав с конкретно съдържание според особеностите на всяка
хипотеза (в този смисъл: Решение № 2453/13.04.2021 г. на АССГ, XVI
касационен състав по адм. дело № 376/2021 г.). В процесния казус в АУАН и в
НП е посочено, че жалбоподателя използва пътя за други цели освен в
съответствие с неговото предназначение, като е пояснено, че водачът форсира
двигателя на автомобила и чрез презавиваневоди до загуба на сцепление на
гумите, като извежда МПС извън контрол и изнася задната част на
автомобила неконтролирано в ляво и в дясно по платното за движение извън
лентата му за движение. Съзнателното опасно шофиране, посредством
преднамерено поднасяне на автомобила чрез презавиване в никакъв случай не
представлява използване на пътя в съответствие с основната цел за това - за
превоз на хора и товари. Дори и в случая пътната настилка да е била хлъзгава,
какъвто аргумент е посочен в жалбата, то това предполага шофиране със
завишено внимание и съобразителност, а не извършването на рязка маневра с
произтичащата от това вероятност за загуба на контрол над автомобила. С
оглед на това съдът не споделя доводите в жалбата за наличието на основание
за преквалифициране на деянието в такова по чл. 20, ал. 1 от ЗДвП. СРС счита,
4
че в случая нарушението е достатъчно ясно и пълно описано, посочени са
обстоятелствата, при които то е реализирано и санкционираното лице е наясно
какво поведение му се вменява и в този смисъл възраженията в тази насока на
процесуалният представител на жалбоподателя са неоснователни.
По делото несъмнено се установи, че на 24.05.2024 г., около 18.10 часа,
в гр. София, Г. Н., управлявал предоставения му за ползване от Н. Г. ЕГН
**********, лек автомобил марка "Мерцедес", модел „С560“, с рег. № ****,
по ул. "15-ти Ноември" с посока на движение от бул. "Цар Освободител" към
ул. "Оборище" като при кръстовището с ул. „Шипка“ водачът умишлено
форсирал двигателя и чрез презвиване довел МПС до загуба на сцепление на
гумите и задната част на автомобила неконтролируемо се изнасяла на ляво и
на дясно по платното на движение извън лентата му на движение. Процесния
автомобил бил със затъмнение с фолио стъкла. Според настоящия съдебен
състав цялостният анализ на доказателствените материали показва, че
вмененените нарушения се явяват доказани по един категоричен и несъмнен
начин, доколкото по делото са налице преки доказателства за неговото
установяване - показанията на разпитания свидетеля, както и от приложените
по делото писмени доказателства.
В случая е без значение как и по какъв начин е въздействано върху
системите за управление на автомобила, за да се постигне описания в
обжалвания акт ефект. При определено боравене със системите на автомобила
– рязко подаване на газ и увеличаване оборотите на двигателя, с което се
превъртат задвижващите колела, се наблюдава именно отклоняване от
траекторията на движение и други ефекти, известни като "форсиране",
"въртене на гуми" или "дрифт" в разговорния език, като без съмнение този
ефект се цели, тъй като той не може да настъпи при нормално управление на
автомобила. Всички подобни действия и маневри при управление на
превозните средства следва да бъдат извършвани извън пътищата, отворени за
обществено ползване и на обособените за съответната цел места. Наличието
на публично място, оживено с хора, предполага шофиране със завишено
внимание и съобразителност, а не извършване на резки маневри с
произтичащата от това вероятност за загуба на контрол над автомобила. Всяко
неовладяване на автомобила и загубата на контрол независимо дали
автомобила е в движение или е със запален двигател на място би могло да има
фатални последици.
От субективна страна, нарушението е извършено виновно, при форма
на вина пряк умисъл, тъй като жалбоподателят Н., като правоспособен водач е
съзнавал, че трябва да използва пътищата, отворени за обществено ползване в
съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари, но въпреки
това е пренебрегнал установената от законодателя забрана, като вместо това
форсирал двигателя на автомобила и чрез презвиване довел МПС до загуба на
сцепление на гумите и задната част на автомобила неконтролируемо се
изнасяла на ляво и на дясно по платното на движение извън лентата му на
движение.
5
Административнонаказващият орган правилно е приложил
санкционната норма на чл. 175а, ал. 1, пр. 3 от ЗДвП и е наложил на
жалбоподателя административно наказание глоба в размер на 3000 лв. и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца. Предвид
абсолютно определения размер на административните наказания за съда не
съществува възможност да измени НП в тази му част.
Досежно вмененото второ нарушение на жалбоподателя не се спори.
Съгласно чл. 105, ал. 1 от ЗДвП се забранява ограничаване на видимостта през
челното, задното и през страничните стъкла на автомобила, осигуряващи
видимостта на водача към пътя, както и намаляване на прозрачността им.
Безспорно се установи по делото, че жалбоподателят е управлявал процесното
моторно превозно средство със затъмнени предно челно панорамно стъкло,
както и предни странични стъкла, т. е. била е налице намалена прозрачност,
както е отбелязано и в самия АУАН и процесното НП.
Предвид императивната забрана на чл. 189з от ЗДвП разпоредбата на
чл. 28 от ЗАНН е неприложима в случая. А дори и същата да намираше
приложение, нарушенията, извършени от Н., не биха могли да се
квалифицират като маловажни, тъй като не се отличава с по-ниска степен на
обществена опасност от другите нарушения от същия вид. Именно от високата
степен на обществена опасност на тези деяния е продиктуван и големият
размер на предвиденото в санкционната норма административно наказание
"глоба" в размер на 3 000, 00 лева и "лишаване от право да управлява МПС" за
срок от дванадесет месеца. Съдът намира, че подобно поведение по пътната
мрежа, отворена за движение, застрашава не само живота и здравето на
намиращите се в автомобила лица, но и на останалите участници в
движението, поради което се характеризира с висока степен на обществена
опасност.
С оглед гореизложеното съдът намира, че обжалваното наказателно
постановление следва да бъде потвърдено в неговата цялост като правилно и
законосъобразно.
При този изход на производството, право на разноски на основание чл.
63д ал. 4 ЗАНН има въззиваемата страна. Като взе предвид фактическата и
правна сложност на делото, броя на проведените съдебни заседания, както и
обстоятелството, че процесуалното представителство на институцията, издала
обжалвания акт, е осъществено само посредством депозирано писмено
становище, съдът намери, че юрисконсултското възнаграждение, което
жалбоподателят следва да заплати на въззиваемата страна, следва да е в
минималния размер, предвиден в разпоредбата на чл. 27е от Наредбата за
заплащането на правната помощ, а именно 80 лева.
Мотивиран от горното и на основание чл. 63, ал.2, т. 5 вр. ал. 9 от
ЗАНН Софийски районен съд
РЕШИ:
6
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 24-4332-
012984/10.06.2024 г., издадено от началник група в СДВР, отдел "Пътна
полиция" СДВР, с което на основание чл. 175а, ал. 1, пр. 3 от ЗДвП на Г. Н.,
ЕГН *****, е наложено наказание „глоба“ в размер на 3000 лв. и лишаване от
право да управлява МПС за 12 месеца за нарушение на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП
както и на основание чл. 185 от ЗдвП му е наложено наказание „глоба“ в
размер на 20 лева за нарушение на чл. 105, ал.1 от ЗДвП като ПРАВИЛНО И
ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА Г. Н., ЕГН ***** да заплати на Столична дирекция на
вътрешните работи сумата от 80 /осемдесет/ лв., представляваща разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд -
София град в 14 - дневен срок от датата на получаване на съобщение за изготвянето му на
основанията, предвидени в НПК по реда на глава XII от АПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7