Присъда по дело №287/2021 на Районен съд - Поморие

МОТИВИ на присъда № 7/12.04.2022г. по НЧХД N 278/2021 по описа на Районен
съд - Поморие.

Производството по делото е образувано по повод постъпила частна тъжба подадена
от С.С. С., ЕГН ********** против Ж. Д. Ж., ЕГН ********** с адрес с.Бата,
общ.Поморие, ул. ... и М. Ж. Ж., ЕГН **********, с адрес с.Бата, общ.Поморие, ул. ... за
престъпление по чл. 130, ал.1 от НК.
В жалбата тъжителя сочи, че на 21.05.2021 година, баща му С. Т.С.м влизайки в
двора на къщата където живее в двора, му казал, че съседът им Ж.Ж. се е движел с
автомобила си с несъобразена скорост и само късметът му го е спасил да не бъде блъснат.
Баща му бил много уплашен и тръгнали по улицата към дома на Ж., като двамата
подсъдими се появили на улицата и започнали да обиждат братовчед им Т. който бил пред
дома на Ж. за му направи забележка. Твърди, че Ж. и М. взели от двора на къщата си
дървени колове, с които ги нападнали като тъжителя и баща му само успели да се предпазат
с ръце. Дошли представители на РУ Поморие и екип на бърза помощ, който откарал
тъжителя и баща му в УМБАЛ- гр. Бургас, където след преглед, били освободени за
домашно лечение. По случая в РУ - Поморие била образувана преписка с Вх.№
9784/2021год. по описа на БРП, която приключила с Постановление за отказ от образуване
на досъдебно производство. Сочи, че след преглед му било издадено Съдебномедицинско
удостоверение №157/2021год., с посочени наранявания в областта на лицето и тялото, с
което му била причинена болка по смисъла на чл. 130, ал.2 от НК. Моли съдът да признае
за виновни Ж. Д. Ж. и М. Ж. Ж. като, в това, че на 21.05.2021 година, около 21.00 часа, в
село Бата, община Поморие, причинили лека телесна повреда, изразяваща се в болка и
страдание, чрез нанасяне на удари с дървени колове - престъпление по чл. 130, ал. 2 от НК.
Моли, съдът да приеме за разглеждане предявения граждански иск и да осъди Ж. Д. Ж. и
М.Ж. Ж. да заплатят на тъжителя – С. С. С. обезщетение за претърпени неимуществени
вреди в размер на 2000 лв. /две хиляди/ лева, заедно с лихвите от датата на извършване на
деянието 21.05.2021г. до пълното изплащане на сумата. В съдебно заседание тъжителят,
чрез процесуалния си представител поддържа тъжбата и моли за налагане наказание и за
уважаване на гражданския иск, така както е предявен.
Подсъдимите в представен отговор на тъжбата, оспорват изложените твърдения в
тъжбата и твърдят, че не са нанасяли удари на тъжителя. Сочат, че Ж. е управлявал
автомобила си нормално и внимателно, тъй като в него е пътувала и съпругата му с внучето
им и след като се прибрали пред дома им дошъл Т. и обвинил Ж., че е карал бързо и в
този момент към Ж. и М. се приближили група роми и между които С. и Сали, носещи
пръчки и сопи и се нахвърлили срещу Ж., като Сали го хванал за главата, а С. го ударил в
лявото рамо. В конфликта се включил и Ю. който взел една пръчка и се опитвал
размахвайки я да разгони насъбралите се хора.
В хода на съдебното следствие чрез пълномощника си молят да бъдат оправдани.
Подсъдимият Ж.Ж. дава обяснения и като сочи не е виновен, моли да бъде оправдан.
Според ПРС от събраните писмени и гласни доказателства, се установи, че
тъжителят и подсъдимите са съседи и имат конфликти във връзка с отглежданите от
семейството на подсъдимият Ж.Ж. животни.
През деня на 21.05.2021г. Ж.Ж., М.Ж., съпругата на Ж.Ж., св. Г. Ю., св. Ю.Ю. били
във фермата на Ж.Ж., намираща се извън селото и се прибирали към дома си, като пътували
с две коли. В едната кола управлявана от Ж. пътувала съпругата на Ж. и внучето им, а в
другата кола управлявана от подсъдимият М.Ж. пътували със св.Г.Ю. и св. Ю.Ю..
Движейки се по улицата в която са намира домът им, подсъдимите подминали, пешоходец –
1

св. С.С., който се движел по платното и отивал в дома на сина си / тъжителя/, като
свидетеля С. се изплашил от наблизо преминаващия автомобил управляван от подсъдимият
Ж.Ж..
Подсъдимият М.Ж. паркирал колата пред дома, а подсъдимият Ж.Ж. паркирал
колата си, пред колата на сина си и всички влезли в къщата. Св.С. споделил със сина си, че
се изплашил от преминаващия в близост до него автомобил управляван от подсъдимият
Ж.Ж., и че подсъдимият го е закачил с огледалото на автомобила. В дома на тъжителя бил
и Т.Т. – племенник на св. С. и същия тръгнал към дома на Ж., за да му направи забележка.
Тъжителя и баща му също тръгнали към дома на подсъдимите и към тях се присъединили
други роднини и познати като част от хората носели пръчки и тояги. Пред дома на
подсъдимите, св. Т. започнал да вика и да подканя Ж. да излезе навън. Подсъдимите
заедно със св.Ю.Ю. излезли на улицата, пред дома си и докато подсъдимият Ж.Ж. се
опитвал да разбере какво е станало бил ударен в рамото с пръчка и съборен на земята.
Започнал бой между двете групи от хора, като св. Ю. Ю. успял да вземе една пръчка от
събралите се хора и размахвайки я се опитвал да защити Ж. и да разпръсне събралите си
хора. При сбиването на подсъдимият С.С. били нанесени следните наранявания видно от
Съдебномедицинското удостоверение № 157/2021г. двата долни клепачи на очите синкаво
кръвонаседнали, основата на носа – оточен, охлузна рана с размери 2х2см. В дясната
половина на носа охлузна рана и контузия на дясна раменна става. Наранявания имало и по
главата на св. С. видно от представеното Съдебномедицинското удостоверение №
158/2021г. Подсъдимият Ж.Ж. видно от представеното медицинско направление от
22.05.2021г. се оплаквал от болки във врата и лявото рамо. бил ударен с прът по рамото,
съборен на земята и му били причинени болки и страдания.
Така изложената фактическа обстановка съдът приема за установена, въз основа на
събраните по делото писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност.
Показанията на свидетелите са противоречиви, като свидетелите на тъжителя всички
заинтересовани от изхода на делото свидетелства за наранявания нанесени от двата
подсъдими, без да са достатъчно конкретни. Съдът, не кридитира показанията на св. С.-
баща на тъжителя, тъй като същия е заинтерисован от изхода на делото, като участник в
инцидента и подал тъжба въз основа на която е образувано отделно производство. Съдът
възприема и кредитира показанията на свидетелите Ю.Ю., Г. Ю., а също и обясненията на
подсъдимия Ж.Ж. от които гласни доказателства се установява, че не е възможно да бъдат
доказани по никакъв начин повдигнатите срещу подсъдимите обвинения.
От показанията на св. Т. брат на тъжителя, не може да се направи категоричен
извод за лицето което е причинило нараняванията на тъжителя, като същия твърди „първи
излезе брат ми и после излязох аз, те вече бяха паднала на земята“ т.е. същия не е видял кой
е съборил на земята тъжителя. Относно нараняванията сочи „ непознатия и на Ж. сина му
удряха с ритници и юмруци баща ми и брат ми“.
По делото липсват достатъчно и безспорни доказателства, които да сочат, че
подсъдимите са осъществили и от обективна и от субективна страна посочените признаци
на престъпния състав на обвиненията, които са им повдигнати.
Съдът, намира обвинението за причинена лека телесна повреда по чл. 130, ал. 2 от
НК, за недоказано, доколкото по делото макар да се установи, че при прегледа на тъжителя
С.С. на 21.05.2021 г. са констатирани телесни увреждания, не се събраха категорични и
достатъчни доказателства, от които да се направи категоричен и безспорен извод за неговия
извършител. Безспорно се установи по делото, че между подсъдимите и тъжителя е имало
конфликт и сбиване, но как и кой е причинил конкретните наранявание на тъжителя не се
доказа по категоричен начин. Безспорно се установи, че фактическата обстановка, описана в
тъжбата не кореспондира с фактическата такава, приета от съда, въз основа на събраните
доказателства. Не се доказа по категиричен начин нанасяне на побой от страна на
2

подсъдимите спрямо тъжителя. При сбиването са нанасяни удари, но кой на кого и
конкретно кой какви наранявания е причинал на другиго не се доказа.
Според съда именно поведението на тъжителя и баща му е причината за
възникване на инцидента, тъй като твърдението, че подсъдимият Ж.Ж. при управлението на
собствения си автомобил е ударил бащата на тъжителя не се доказа. Дори тъжителя да е
преценил, че подсъдимият управлява автомобила с несъобразена скорост, то същия е
следвало да подаде сигнал до компетентните органи, а не с помощта на роднините да се
опитва да се саморазправя.
При нападението и при отбраняването, се е стигнало до падане на земята на
подсъдимият и на тъжителя и последвалите действия по бутане и удряне един друг, са
довели до получените наранявания. Подсъдимите са били нападнати и съответно са се
отбранявали подпомагани от св. Ю.Ю.. Свидетеля Т. свидетелства за наранявания нанасяни
от „непознатия“ и сина на Ж., но кой какви наранявания е нанесъл не се установи.
Съгласно изискванията на чл. 303, ал. 1 и ал. 2 от НПК обвинението следва да е
доказано по несъмнен начин и не може да почива на предположения, и тъй като съдът
счита, че безспорно не се доказаха обвиненията в тъжбата, подадена от С.С., поради което и
подсъдимите Ж.Ж. и М.Ж. бяха признати за невинни и на основание чл. 304 от НПК бяха
оправдани по така повдигнатото обвинение. Съдът отхвърли и предявените гр.искове.
Тъжителя бе осъден да заплати направените разноски от подсъдимите.
Мотивиран от изложеното съдът постанови присъдата.

РАЙОНЕН
СЪДИЯ:

3

Номер на акта:	7
Дата:	12 април 2022 г.
Съдия:	Нася Иванова Япаджиева

Дело:	20212160200287
Тип на делото:	Наказателно от частен характер дело
Дата на образуване:	9 декември 2021 г.

Присъда по дело №287/2021 на Районен съд - Поморие

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите