№ 223
гр. София, 09.03.2023 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито
заседание на девети март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Снежана Душкова
Членове:Иван Стойчев
Карамфила Тодорова
като разгледа докладваното от Иван Стойчев Въззивно частно наказателно
дело № 20231000600220 по описа за 2023 година
Производството пред САС е по реда на чл.440 ал.2 от НПК.
Образувано е по жалба на защитата на осъдения В. А. Б. срещу определение на СГС
от 09.02. по нчд№211/2023г., с което съдът:
ОСТАВИЛ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на осъдения В. А. Б. за предсрочно
освобождаване от изтърпяване на наказание лишаване от свобода, наложено по НОХД
№195/13 г. на Софийски военен съд.
САС като съобрази доводите в жалбата и доказателствата по делото намира следното:
Производството пред СГС е протекло по реда на чл. 437 и сл. от НПК.
Образувано е по молба на осъдения В. А. Б. за предсрочно освобождаване от
изтърпяване на наказание „лишаване от свобода“, наложено по НОХД №195/13 г. на
Софийски военен съд.
За да намери молбата на осъдения за предсрочно освобождаване, за неоснователна
съдът от първа инстанция приел следното:
По отношение на осъдения В. А. Б. е налице единствено формалната предпоставка на
чл. 70, ал. 1, т.1 от НК за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на останалата
част в размер на 5 години 4 месеца и 14 дни от наказанието „лишаване от свобода“ за срок
от 18 години, което му е наложено по НОХД №195/13 г. на Софийски военен съд.
Осъденият е изтърпял фактически не по-малко от 1/2 от наложеното наказание, а именно -
изтърпял е фактически 10 години 8 месеца и 26 дни. Независимо от това, молбата за условно
предсрочно освобождаване следва да се остави без уважение, тъй като към момента по
отношение на осъдения не е налице втората изискуема от закона предпоставка за условно
предсрочно освобождаване - той не е дал безспорни доказателства за своето поправяне,
1
което се установява от приложени по делото: доклад за лишения от свобода от 22.12.22 г.,
изготвен от ИСДВР, експертна оценка, изготвена от инспектор-психолог от 15.12.22 г., план
/препланиране/ на изпълнението на присъдата, както и от другите писмени доказателства,
находящи се в затворническото досие на лишения от свобода. От една страна, налице са
известни положителни тенденции в поведението на осъдения, същият е бил ангажиран в
трудова дейност като „отговорник на фитнес зала“ до нейното затваряне за зимния период и
се е справял добре със задълженията си. Отговорен е при изпълнение на поетите
ангажименти, към затворническата администрация проявява дължимото уважение.
Осъденият е награждаван многократно по време на изтърпяване на наказанието, в това
число три пъти за последната година. От друга страна обаче, на осъдения е било наложено и
дисциплинарно наказание - със заповед №155/11.11.22 г., което показва, че положителната
тенденция в неговото поведение все още не е трайна и необратима. Осъденият изтърпява
наказание лишаване от свобода за престъпления, които се отличават с много висока степен
на обществена опасност - по чл.321, ал.З, т.1 вр. ал.1 от НК, по чл.199, ал.2, т.З вр. чл.199,
ал.1, т.5 вр. чл.198, ал.1 вр. чл.26, ал.1 от НК, по чл.346, ал.6 вр. ал.5 вр. ал.2, т.З вр. ал.1 от
НК, по чл.216, ал.5 вр. ал.1 от НК и по чл.339, ал.1 вр. чл.20, ал.2 от НК. Наложеното му
наказание лишаване от свобода е в много висок размер - 18 години, съответстващ на
високата тежест на извършените престъпления, а неизтърпяният до момента остатък от
наказанието е с голяма продължителност. Действително, съгласно разпоредбата на чл.439а,
ал.З от НПК размерът на неизтърпяната част от наказанието не може да бъде единствено
основание за отказ за постановяване на УПО, но съдът счита, че изтеклият до момента
период на изтърпяване на наказание не е достатъчен, за да даде осъденият безспорни
доказателства за трайна и необратима промяна в своето поведение и начин на живот.
Прогресивната система при изпълнение на наказанието не е разгърната в своята цялост
спрямо осъдения, тъй като и към настоящия момент той все още продължава да изтърпява
наказанието при строг режим и в затворническо общежитие от закрит тип; необходимо е,
съответно, първо осъденият да бъде прекатегоризиран на общ режим и в затворническо
общежитие от открит тип, за да се приеме, че процесът на неговото поправяне и
превъзпитание е завършен. Именно последователното преминаване на осъдения през
различните етапи на прогресивната пенитенциарна система ще допринесе за гладък преход
от живот в условията на изолация в съответното затворническо заведение към живот сред
обществото, и за безпрепятствена адаптация в тази насока. Този процес обаче все още не е
завършен при осъдения Б..
Цитираното дотук се споделя изцяло от въззивния съд, както относно установените
факти, така и относно правната им оценка. То дава отговор и на доводите и възраженията на
защитата във въззивната жалба, които не са нови, а преповтарят вече направените пред
първата инстанция.
Дори да бъде отчетен допълнително фактът, че осъдения е завършил в затвора редица
квалификационни курсове, това според САС няма да доведе до промяна в крайния правен
извод, а именно че корекционният процес при него не завършен, а следва да продължи и то
2
при условията на продължаващо изтърпяване на наказанието Лишаване от свобода.
Други конкретни доводи въззивната жалба не съдържа. А декларативното оспорване на
правните изводи на СГС, както вече бе посочено не може да бъде споделено от въззивният
съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение на СГС от 09.02. по нчд№211/2023г.,
Определението не подлежи на обжалване и протест
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3