Решение по дело №330/2022 на Окръжен съд - Хасково

Номер на акта: 193
Дата: 15 юни 2022 г. (в сила от 15 юни 2022 г.)
Съдия: Милена Димитрова Дечева
Дело: 20225600500330
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 9 юни 2022 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 193
гр. ХАСКОВО, 15.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, I-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на
петнадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:МИЛЕНА Д. ДЕЧЕВА
Членове:ЖУЛИЕТА КР. СЕРАФИМОВА-
ДИМИТРОВА
КАПКА Ж. ВРАЖИЛОВА
като разгледа докладваното от МИЛЕНА Д. ДЕЧЕВА Въззивно гражданско
дело № 20225600500330 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.435 ал.2 т.2 вр. чл.444 т.5 от ГПК.
Образувано е по жалба на Д. Т. Д. против действия на ЧСИ Николета Кавакова, с
рег.№ 929 по изпълнително дело №20209290401447 , изразяващи се в насочване на
изпълнението чрез изнасяне на публична продан на следните движими вещи,а именно:
трактор с рег.№ ***, рама ***, модел STYER Profi Classis и трактор с рег.№ ***,рама ***,
модел STEYER 6240 CV.Счита,че посочените движими вещи са несеквестируеми на
основание чл.444 т.5 от ГПК, тъй като е земеделски производител,считано от 15.05.2013г.,а
към настоящия момент обработва 1 150 дка земеделски земи и отглежда животни-142
говеда.Поддържа,че описаните трактори в жалбата се необходими за воденето на
стопанството,поради обема на обработваемите земи и равзиваната животновъдна
дейност.Претендира от съда да отмени обжалваното действие на ЧСИ Н.Кавакова като
незаконосъобразни на основание чл.444 т.5 от ГПК.
В срок е депозиран писмен отговор от взискателя „Ди Щерн“ЕООД, със седалище и
адрес на управление гр.София,чрез пълномощникът му, с който се оспорва жалбата и се
излагат доводи за нейната неоснователност.Твърди ,че ЧСИ вече се е съобразил с
разпоредбата на чл.444 т.5 от ГПК във връзка с други движими вещи, за което е налице и
решение на съда,за които е прието ,че са необходими за осъществяваната дейност на
земеделски производител от жалбоподателя.Т.е жалбоподателят разполага с други активи,с
които може да обработва твърдяното количество земеделски земи.От друга страна се
1
поддържа,че върху всички активи на длъжника,включително и процесните трактори, е
учреден особен залог и същите са оставени на съхранение и ползване при трето лице,поради
което не би могло да се приеме,че се намират у длъжника.Поддържа също,че регистрацията
на жалбоподателя като земеделски производител не е достатъчна ,за да докаже това му
качество,а липсват и доказателства че се занимава само със земеделие и животновъдство и
че конкретната техника е необходима за тази му дейност.Разпоредбата на чл.444 т.5 от ГПК
изисква длъжникът да е „земеделски стопанин“,а не „земеделски производител“.От анализа
на тези две понятия се налага извода,че земеделския производител цели печалба от
дейността си,а земеделския стопанин цели препитанието си,в какъвто смисъл доказателства
по изпълнителното дело липсват.Претендира отхвърляне на жалбата и потвърждаване на
обжалваните действия.
В мотивите си ЧСИ Николета Кавакова излага съображения за неоснователност на
жалбата.
Хасковският окръжен съд след преценка доводите на страните, обсъждане на
събраните по изпълнителното дело доказателства и мотивите на ЧСИ Н.Кавакова, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Изп.д. № 20209290401447 по описа на ЧСИ Н.Кавакова, рег.№929, с район на
действие Окръжен съд-Хасково е образувано по молба на взискателя „Ди Щерн“ЕООД-
гр.София срещу длъжника Д. Т. Д. , въз основа на издаден изпълнителен лист
№№260011/28.09.2020г. от ОС-Хасково по т.д.№86/2020г.В хода на изпълнителното
производство по молби на взискателя са предприети действия по принудително
изпълнение,включително опис на имуществото на длъжника,налагането на възбрани върху
недвижими имоти,налагането на запори върху движими вещи включително и върху
описаните в жалбата два броя трактори,а именно: трактор с рег.№ ***, рама ***, модел
STYER Profi Classis и трактор с рег.№ ***,рама ***, модел STEYER 6240 CV,които в
последствие са оценени и ЧСИ е пристъпил към насрочването на публична продан.При
насрочена публична продан,течеща от 27.05.2022г. до 27.06.2022г. е постъпила жалба от
длъжника с твърдения за несеквестируемост на процесните движими вещи.
Жалбатае подадена по реда на чл.435 ал.2 т.2 от ГПК, от легитимирано лице -
длъжник в изпълнителното производство,доколкото се твърди,че изпълнението е насочено
срещу имущество,което длъжникът смята за несеквестируемо.Жалбата е допустима, а
разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:
Съгласно чл. 436 ал.1 от ГПК жалбата се подава в едноседмичен срок от
извършването на действието, ако страната е присъствала при извършването му или ако е
била призована, а в останалите случаи – от деня на съобщаването. Видно от приложеното
изпълнително дело е, че жалбоподателят е подал настоящата жалба в срок
С даденото разрешение в ТР № 2/26.06.2015 г., постановено по ТД № 2/2013 г. на
ОСГТК на ВКС е разширен времевия период,в който длъжникът може да обжалва
действията по принудително изпълнение, позовавайки се на несеквестируемост на
2
движимите вещи или недвижимия имот. Приема, че длъжникът може да обжалва
насочването на изпълнението върху имущество, което счита за несквестируемо и преди да
му е съобщен наложеният запор или възбрана. Преждевременната (подадена преди да
започне да тече срока) жалба е винаги допустима, тъй като длъжникът има интерес да бъдат
разрешени въпросите относно несеквестируемостта. Насочването на изпълнението се
обжалва, когато в жалбата длъжникът се позовава на несеквестируемост (пълна или
частична) на запорирано или възбранено имущество за събирането на определено парично
вземане. По такава жалба съдът е длъжен да се произнесе, секвестируем ли е имущественият
обект за събирането на предявеното вземане. В жалбата може да са изложени оплаквания и
да се иска отменяването на някои действия - запор, възбрана, опис, оценка, назначаване на
пазач, насрочване на продан и др. Съдът се произнася по тези искания само доколкото
посочените отделни изпълнителни действия са несъвместими с несеквестируемостта и в
този смисъл я нарушават. Отделното обжалване на тези действия не е допустимо. Ако
приеме наличието на несеквестируемост, съдът отменя всички изпълнителни действия,
които нарушават (несъвместими са с) несеквестируемостта и без да е отправено изрично
искане за това: отменя наложения запор върху несеквестируеми потребими вещи, върху
изцяло несеквестируемо вземане (като указва за кои кредиторови вземания важи тя) или
указва, как се определя секвестируемата част при частична несеквестируемост, без да
отменя запора; отменя постановлението за назначаване на пазач или насрочването на
публична продан на несеквестируема непотребима вещ. В същото решение е посочено,че
пропусканото на срока за обжалване осуетява само отмяната на запора.
В конкретния случай,изпълнението е насочено срещу движими вещи,собственост на
длъжника,който от своя страна се позовава на несеквестируемост на основание чл.444 т.5 от
ГПК.Съгласно посочената разпоредба изпълнението не може да бъде насочено върху
следните движими вещи на длъжника-физическо лице,а именно: земите на длъжника-
земеделски стопанин: градини и лозя с площ общо до 5 дка или ниви или ливади с площ до
30 дка, и необходимите за воденето на стопанството машини и инвентар, както и торовете,
средствата за растителна защита и семето за посев-за една година.Разпоредбата визира
понятието „земеделски стопанин“,а легална дефиниция на това понятие е дадено в §1 т.24 от
ДР на Закона за подпомагане на земеделските производители,която правна норма препраща
към определението,съдържащо се в чл.4,параграф 1, буква „а“ от Регламент /ЕС/
№1307/2013г.,съгласно която „земеделски стопанин“ е физическо или юридическо лице или
група физически или юридически лица,независимо какъв е правния статут на тази група и
на нейните членове съгласно националното право,чието стопанство се намира на
териториалния обхват на Договорите,определен в чл.52 от ДЕС във връзка с членове 349 и
355 от ДФЕС, и което осъществява стопанска дейност.От друга страна легална дефиниция
на понятието „земеделски производител“ е дадено в §1 т.1 от ДР на Закона за подпомагане
на земеделските производители“, ,като в тази връзка „земеделски производител“ са
физически и юридически лица,които произвеждат непреработена и8или преработена
растителна и8или животинска продукция.В тази връзка понятието „земеделски стопанин“ е
по-широко от понятието „земеделски производител“,поради което съдът счита,че от
3
защитата по чл.444 т. от ГПК следва да се ползват всички лица,които извършват
селскостопанска дейност.
Длъжникът в изпълнителното производство представя писмени доказателства-
документи за финансиране на земеделските техники по програма за развитие на селските
райони по подмярка 4.1;карти на земеделски производител за 2020г., 2021г. и
2022г.;решение за регистрация на животновъден обект към жалбата си, от които по
несъмнен начин се установява,че същият има качеството на земеделски стопанин и би могъл
да се позове на несеквестируемостта по чл.444 т.5 от ГПК.
От друга страна длъжникът по изпълнително дело №№20209290401447 по описа на
ЧСИ Н.Кавакова вече е ползвал защитата по чл.444 т.5 от ГПК, като по негова жалба с
Решение №39/10.02.2022г., постановено по В.гр.д.№55/2022г. са били отмени действията на
ЧСИ , обективирани в протокол за насрочване на публична продан на движими вещи от
10.01.2022г. ,а именно: колесен трактор с рег.№ ***, колесен трактор рег.№ *** и руловна
самопреса с рег.№ ****. С ангажираните в настоящето производство доказателства той
обаче не установява наличието от „необходимост“ за воденето на стопанството именно
чрез процесните трактори,тъй като очевидно разполага с други машини за обработването
на земята ,която твърди,че е 1 150 дка. Т.е. длъжникът не представя по делото
доказателства ,че именно описаните в жалбата два броя трактори са жизнено важни за
воденето на стопанството и че без тях длъжникът не е в състояние да обработва площите си.
От значение за извода на съда за неоснователност на жалбата е и обстоятелството, за което
по изпълнителното дело не се и спори, че по отношение на всички активи на длъжника има
учреден особен залог в полза на трето лице и към датата на извършване на описа от ЧСИ е
установено,че тези активи не са във владение на длъжника, а се намират при заложния
кредитор.Ето защо съдът счита,че описаните в жалбата два броя трактори не се ползват от
длъжника и то още към момента на описа им, поради което същите не са необходими за
воденето на стопанството по смисъла на чл.444 т.5 от ГПК.
Предвид изложените по -горе съображения съдът намира жалбата за
неоснователна,поради което ще следва да бъде отхвърлена.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на Д. Т. Д. , ЕГН ********** от гр.****,с
правно основание чл.435 ал.2 т.2 от ГПК,против действия на ЧСИ Николета Кавакова, с рег.
№ 929 по изпълнително дело №20209290401447 , изразяващи се в насочване на
изпълнението чрез изнасяне на публична продан на следните движими вещи,а именно:
трактор с рег.№ ***, рама ***, модел STYER Profi Classis и трактор с рег.№ ***,рама ***,
модел STEYER 6240 CV, обективирани в Протокол за насрочване на публична продан на
движими вещи от 16.05.2022г. ,като неоснователна.
4
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5