№ 388
гр. гр. Лом, 11.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛОМ, ТРЕТИ СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Боряна Ал. Ангелова
при участието на секретаря Росина В. Димитрова
като разгледа докладваното от Боряна Ал. Ангелова Гражданско дело №
20231620100597 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 558, ал. 7 от КЗ, във вр. с чл. 45
ЗЗД.
Ищецът „ГАРАНЦИОНЕН ФОНД“ гр. София, посочва, че на
основание чл. 557, ал.1 ,т.2, б."а", от Кодекса за застраховане е изплатил по
щета № 201100б4/21.02.2020г. обезщетение за имуществени вреди за в общ
размер на 1046,91лв. /от които 1033,91 лв. - обезщетение за имуществени
вреди и 13,00 лв. - ликвидационни разноски по обработка на претенцията/ за
увредения при ПТП, настъпило на 14.02.2020г., л.а “Фолксваген Венто” с
ДКН ***, собственост на **.
Твърди още, че виновен за катастрофата, съгласно влязло в сила НП №
20-0294-000123/19.02.2020 г. по описа на РУ-Лом при ОД на МВР- Монтана е
ответникът Т. Р. А., който управлявайки л.а. „Мерцедес Ц 180“ с ДКН ***,
собственост на ** Й.а извършва маневра завой надясно и удря движещият се
в дясната пътна лента л.а “Фолксваген Венто” с ДКН ***, като така
причинява процесното ПТП.
Навежда и твърдения, че в нарушение на чл. 461 във вр. с чл. 483 от КЗ
ответникът управлява л.а. „Мерцедес Ц 180“ с ДКН *** без сключена
задължителна застраховка „Гражданска отговорност”.
Към исковата молба, прилагат и справка от Информационния
център към Гаранционен фонд, видно от която съгласно чл. 294, ал. 1 от КЗ
(отм.), сега чл. 573 КЗ се изготвя на база ежеседмично предоставяне на
1
информация от самия застраховател за сключените и прекратени от него
полици. На основание чл. 574, ал. 12 от КЗ документ, изготвен въз основа на
данни от Информационния център е официален документ, удостоверяващ
наличието или липсата на застраховка, номера на договора за задължителна
застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите, началната и
крайната дата на покритието на същата. От същата е видно, че за посочения
за увреждащ лек автомобил няма действаща застраховка по риска
“Гражданска отговорност” към датата на ПТП. т.е. увреждащия автомобил е
без сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност”.
Поканили ответника да възстанови изплатеното от Гаранционен фонд,
но ответника не е погасил задълженията си.
Иска се: да бъде осъден ответникът да изплати на ищеца следните
суми:
- 1046,91 лв. , представляваща възстановеното от Гаранционен фонд по
щета № 20110064 от 21.02.2020 г. обезщетение
- ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на
подаване на исковата молба до окончателното плащане на сумата.
Претендират се и направените по делото разноски, както и
юрисконсултско възнаграждение .
Ответникът, лично и с ангажирания от него адв. П. П. е подал
писмен отговор в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК.
В отговора си счита предявения иск за допустим, но неоснователен.
Предвид заявеното в отговора на ответника, съдът е приел с доклада си
по делото, че спорът по делото е относно наличието на задължения на
ответника.
В съдебно заседание ищецът се явява адв. Е. Григовова - АК Враца
поддържа предявеният иск и счита, че следва да бъде уважен в цялост, тъй
като възраженията, въведени с отговора на ответника са неоснователни. Моли
за присъждане в полза на ищеца процесната сума, както и разноските по
делото.
Представя списък с направените от ответника разноски по чл. 80 ГПК.
Ответникът, редовно призован, се явява лично и а адв. П., който
поддържа становището, изразено в писмения отговор, моли да бъде
отхвърлен предявеният иск.
Съдът, като анализира и прецени доказателствата по делото поотделно
и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:
От фактическа страна:
При реализирано ПТП, настъпило на 14.02.2020г., с л.а “Фолксваген
Венто” с ДКН ***, собственост на **.
Виновен за катастрофата, съгласно влязло в сила НП № 20-0294-
000123/19.02.2020 г. по описа на РУ-Лом при ОД на МВР- Монтана е
ответникът Т. Р. А., който управлявайки л.а. „Мерцедес Ц 180“ с ДКН ***,
2
собственост на ** Й.а извършва маневра завой надясно и удря движещият се
в дясната пътна лента л.а “Фолксваген Венто” с ДКН ***, като така
причинява процесното ПТП.
Бил съставен констативен протокол за настъпилото ПТП. Управлявания
от А. МПС било без действаща задължителна застраховка „Гражданска
отговорност”. Гаранционен фонд е изплатил на увреденото МПС причинената
от ответника имуществена вреда, след което го поканили да възставони
изплатеното, но същият не е погасил задължинието си.
В с.з. страните са се съгласили с изготвения от съда предварителен
доклад по делото и правната квалификация и същият е обявен за
окончателен.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до
следните правни изводи:
Предявеният иск е допустим. Същият е предявен от и против надлежна
страна по спора в законоустановения срок.
Предявеният иск е с правно основание чл. 558, ал. 7 от КЗ, във връзка с
чл. 45 ЗЗД и има за предмет възстановяването на сумата, изплатена от
Гаранционен фонд
За успешното провеждане на този осъдителен иск в тежест на ищеца е
да докаже основанието, размера и изискуемостта на претенцията си. Ищецът
следва да докаже, че от него е изплатено обезщетение в определен размер и
че същото трябва да му бъде възстановено именно от ответника.
Чл. 557, ал. 1, т. 2 , б.“а“ от КЗ определя, че „Гаранционният фонд
изплаща на увредените лица от Фонда за незастраховани МПС обезщетения
за:
2. имуществени и неимуществени вреди вследствие на смърт или
телесни увреждания и за вреди на чуждо имущество, причинени:
а) на територията на Република България, на територията на друга
държава членка или на територията на трета държава, чието национално бюро
на застрахователите е страна по Многостранното споразумение, от моторно
превозно средство, което обичайно се намира на територията на Република
България и за което няма сключена задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите
В случая е безспорно установено, че управляваното от ответника МПС
е без сключена Застраховка „ГО“. Следователно към момента на настъпване
на ПТП МПС-то е било без задължителна застраховка „гражданска
отговорност“, както се изисква от чл. 260 КЗ (отм.), сега – чл. 490 КЗ.
За настъпилата щета на ГФ е платил на увреденото МПС преводното
нареждане – л. 24 от делото).
Според чл. 559, ал. 3 КЗ „След изплащането на обезщетението по ал. 1
Гаранционният фонд встъпва в правата на увреденото лице до размера на
платеното обезщетение и лихви, както и за разходите за определянето и
изплащането му“.
3
Налице е именно тази хипотеза – Гаранционен фонд е изплатил сумата
на увреденото МПС съответно е встъпил в правата му. Ищецът има правен
интерес да търси посочената сума именно от ответника, който е управлявал
товарното МПС без задължителна застраховка „гражданска отговорност“ и е
причинил въпросната щета при управлението му като реализирал ПТП.
Досежно възраженията в писмените бележки за изтекла погасителна
давност, следва да се отбележи, че действително по смисъла на чл. 378,ал.1
К3 правата и задълженията по КЗ във връзка с застрахователното
обезщетение се погасяват с тригодишна давност от датата на настъпване на
застрахователното събитие, но в конкретния случай отношенията между
страните не произтичат от непозволено увреждане, защото тук ищецът е
встъпил в правата на увредения, без реално самият той пряко да е бил увреден
от поведението на делинквента. При това положение началният момент на
давността започва да тече от деня на извършеното плащане от страна на
ищеца /в т. см. и т. 14 от ППВС № 7/1977 г. /, защото това е моментът, в
който за Гаранционния фонд вземането става изискуемо, тъй като преди това
за него не са настъпили никакви вреди. Видно от датата на нареждането –
15.06.2020 г. до деня на подаване на исковата молба в съда – 05.04.2023 г. не е
изтекъл тригодишнния давностен срок, поради което възражението не може
да бъде уважено.
С оглед пълнота и изчерпателност на изложението следва да се
посочи и, че по отношение давността, започнала да тече при действието на
Кодекса за застраховането са приложими чл. 378, ал. 1-6 и 9 и чл. 379 от
действащия КЗ. Съгласно чл. 378, ал. 6 от КЗ регресните и суброгационни
искове на застрахователя по застраховки "Гражданска отговорност" по т. 10-
13, раздел ІІ, б. "А" от Приложение № 1 /като т. 10 е гражданска отговорност,
свързана с притежаването и използването на моторно превозно средство/
срещу причинителя на вредата се погасяват в срок 5 години, считано от
датата на извършеното плащане на застрахователното обезщетение на третото
увредено лице. Основанието за регресните искове възниква от фактически
състав, който включва изплащане на сумата на правоимащото лице и
даденото от закона право на регрес и както се посочи по-горе към датата на
предявяване на настоящия иск, петгодишният давностен срок не е изтекъл.
Предвид изложеното, претенцията се явява доказана по основание и
размер и следва да бъде уважена изцяло, като ответникът се осъди да заплати
4
на ищеца търсената сума, ведно със законната лихва върху нея от датата на
подаване на исковата молба в съда до изплащане на вземането.
Съдът намира също така, че възражението на ответника е бланкетно и
не се подкрепя от събраните по делото доказателства.
С оглед на гореизложеното, ищцовата претенция следва да бъде
уважена изцяло, като основателна и доказана.
При този изход на спора страните си дължат разноски съобразно
уважената/отхвърлена част от исковете.
От ищеца са заплатени общо 350 лв.: като държавна такса за завеждане
на исковата молба – 50,00 лв., СТЕ – 150,00 лв., и ССчЕ – 150 лв.
Предявените искове са уважени, следователно ответникът ще следва да
заплати на ищеца тези разноски.
Мотивиран от горното, Съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Т. Р. А. с ЕГН ********** да заплати на
„ГАРАНЦИОНЕН ФОНД“ гр. София, ул. „Граф Игнатиев” № 2, ЕИК
********* представляван от изпълнителните директори Максим Колев и
Стефан Стоилков, сумата от 1046,91 лв. /хиляда четиридесет и шест лева и
деветдесет и една ст./ представляваща възстановеното от Гаранционен фонд
по щета № 20110064/21.02.2020 г. обезщетение, ведно със законната лихва за
забава върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до
окончателното плащане на сумата.
ОСЪЖДА Т. Р. А. с ЕГН ********** да заплати на
„ГАРАНЦИОНЕН ФОНД“, с ЕИК ********* сумата от 350,00 лв. /триста и
петдесет лева/, представляваща разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Монтана в
двуседмичен срок от съобщението за изготвянето му.
Съдия при Районен съд – Лом: _______________________
5