РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И Е
№ 897
гр. Пловдив, 16 май 2023 год.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХХVI касационен състав, в открито заседание на двадесет и пети април през две хиляди двадесет и
трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ЗЛАТАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕНА НЕСТОРОВА-ДИЧЕВА
ДАРИНА МАТЕЕВА
при
секретаря СТАНКА ЖУРНАЛОВА и с участието на прокурора МАРИН ПЕЛТЕКОВ като разгледа докладваното от съдия Дичева
КАД № 622 по описа на съда за 2023 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Касационно производство по чл.208 и сл. от АПК във връзка с чл.285
ал.1 ЗИНЗС.
Образувано е по две касационни жалби срещу решение № 45
от 10.01.2023 г., постановено по адм. дело № 855 по описа на Административен
съд Пловдив за 2022 година.
Касаторът, И.Г.М., ЕГН **********,***, чрез адв.С.,
обжалва решението и иска отмяната му в отхвърлителната му част, съответно се
иска да бъде уважен изцяло предявения иск.
С представена писмена молба от адв.С. се поддържа
касационната жалба.
Касаторът, Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“
(ГДИН), иска отмяна на решението в частта, с която е
осъдена ГДИН да заплати на И.Г.М. сумата 4 280 лева, обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, причинени в
периодите, посочени в диспозитивната част на съдебното решение за
престоя в Затвора Пловдив, ведно със законната лихва от датата на завеждане на
иска или алтернативно в частта, с която ГДИН е осъдена да заплати обезщетение
за сумата над 2000 лева до присъдения размер от 4 280 лева.
Претендира
се юрисконсултско възнаграждение.
В
представен писмен отговор по касационната жалба на М. се излагат подробни
съображения за недоказаност на предпоставките за реализиране на отговорността по чл.284 от ЗИНЗС.
Представителят
на Окръжна прокуратура Пловдив дава заключение за неоснователност на жалбите.
Административен съд Пловдив, ХХVІ касационен състав,
намира, че касационните жалби са подадени в срока по чл.211, ал.1 АПК, от
страни по делото, за които съответната обжалвана от тях част от съдебното
решение е неблагоприятна, поради което са процесуално допустими, но разгледани
по същество и в пределите на касационната проверка по чл.218 АПК са
неоснователни поради следните съображения:
Първоинстанционното производство е образувано по
искова молба, подадена от И.Г.М. срещу
ГДИН, с която се иска осъждане на ответника да заплати на ищеца обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 50 000 лева в резултат на поставянето му в
неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“ в Затвора Пловдив за периодите 01.01.2017 г.
до 01.05.2018г. и от 01.08.2020 г. до настоящия момент, както и за престоя му в
ареста.
Съдът е приел, на база събраните пред него писмени и
гласни доказателства, за единствено доказана претенцията за пренаселеност на
килиите по време на изтърпяване на наказанието от страна на М..
По време на изтърпяване на наказанието
по безспорен начин пред първата инстанция е установено, че ищецът е пребивавал
в килии, в които жизненото му пространство е било значително под предвидените
стандарти, възприети от Съвета на Европа и от Съда по правата на човека, които
са в размер на 4 кв. м. Тези обстоятелства, съгласно практиката на Съда по
правата на човека, включително в пилотното решение „Нешков и други срещу
България“, съставляват самостоятелно и достатъчно основание да се приеме, че
ищецът е бил подложен на нечовешко и унизително отношение в разрез с
разпоредбите на чл.3 ал.2 ЗИНЗС и чл.3 ЕКЗПЧОС. По тези причини, съдът е приел, че е налице незаконосъобразно
бездействие от страна на служителите на ответника ГД „Изпълнение на
наказанията“ по отношение на конкретно установените факти по делото относно
пренаселеността в килиите за периодите 17.07.2016г.
до 29.05.2018г., от 01.08.2020г. до 20.08.2020г. вкл., от 21.08.2020г. до
09.03.2021г. вкл., от 13.03.2021г. до 30.03.2021г. вкл., от 02.04.2021г. до
15.04.2021г. вкл., от 18.04.2021г. до 28.04.2021г. вкл., от 08.05.2021г. до
15.05.2021г. вкл., от 19.06.2021г. до 01.07.2021г. вкл. от 04.07.2021г. до
08.07.2021г., от 20.10.2021г. до 05.11.2021г. от 06.01.2022г. до 28.03.2022г.,
които водят до извода, че битовите условия в Затвор – Пловдив създават
предпоставки за увреждане на психическото здраве на лишените от свобода,
създават предпоставка за уронване на човешкото им достойнство. Безспорно се
установява, че е налице незаконосъобразно фактическо бездействие от ответника,
защото негови длъжностни лица, на които е възложено да осъществяват ръководство
и контрол върху дейността по изтърпяване на наложено с присъда наказание, не са
изпълнили задълженията си да осигурят на ищеца в посочения период такива
условия на живот, съобразени с уважение към човешкото му достойнство, а именно
– минимална жилищна площ от 4 кв.м. в спалните помещения, в които е бил
настанен, необходима за спокойното му биологично съществуване, които да не
създават предпоставки за увреждане на физическото и психическото му здраве и за
нарушаване на забраната, установена в чл.3 ЕКПЧ. Затова приемайки, че
кумулативно са налице елементите от правопораждащ фактически състав за
ангажиране отговорността на държавата по чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС, това че са
доказани част от оплакванията, техният вид и характер и съобразявайки
въздействието на неблагоприятните условия върху личността на ищеца,
интензивността и продължителността на това въздействие и спецификите в
икономическите и социални стандарти в страната за периода, съотнесени към по -
високите такива в преобладаващата част от страните членки на Европейския съюз,
съдът е определил справедливо обезщетение в размер от 2,04 евро/ден за
процесните периоди от 17.07.2016г. до 29.05.2018г., от 01.08.2020г. до
20.08.2020г. вкл., от 21.08.2020г. до 09.03.2021г. вкл., от 13.03.2021г. до
30.03.2021г. вкл., от 02.04.2021г. до 15.04.2021г. вкл., от 18.04.2021г. до
28.04.2021г. вкл., от 08.05.2021г. до 15.05.2021г. вкл., от 19.06.2021г. до
01.07.2021г. вкл. от 04.07.2021г. до 08.07.2021г., от 20.10.2021г. до
05.11.2021г. от 06.01.2022г. до 28.03.2022г. вкл. Така за доказаните 1070 дни
на увреждане следва да бъде присъдено общо обезщетение в размер на 4 280 лева.
По отношение на останалите искови
претенции, съдът е приел същите за недоказани. По делото не се установиха данни да има дървеници, хлебарки и гризачи, в
каквато насока са твърденията на ищеца. Съдът е приел, че ищецът не доказва
твърденията си, а, обратно, от страна на администрацията са представени
конкретни данни за извършвана периодично дезинсекция, третираща именно насекоми
– хлебарки и дървеници. Не се установяват и
твърденията за наличие на мухъл, течове от тавана и влага. В случая,
както правилно е приел съдът, хигиената в спалните помещения и намиращите се в
тях санитарни помещения изцяло зависи от лишените от свобода, които се грижат
за почистването, освен това, същите са имали свободен достъп през цялото
денонощие до санитарен възел и течаща вода. Прието
е, че няма нарушение и на чл.20 ал.3 ППЗИНЗС, тъй като във всички стаи и
помещения на Затвора – Пловдив е осигурен достъп до санитарен възел и течаща
вода.
Съдът
е намерил, че е налице незаконосъобразно бездействие от страна на служителите
на ответника ГД „Изпълнение на наказанията“ само по отношение на конкретно
установените факти по делото, които водят до извода, че битовите условия
създават предпоставки за увреждане на психическото здраве на лишените от
свобода, създават предпоставка за уронване на човешкото им достойнство.
Решението е правилно.
Въз основа на установените факти съдебният състав е
направил обосновани и съответни на материалния закон изводи, които напълно се
споделят от настоящия касационен състав и няма да бъдат преповтаряни, като на
основание чл.221, ал.2 АПК препраща и към мотивите на ХIІ състав.
Правилен е изводът на първоинстанционния състав,
изведен от правилно установената по делото фактическа обстановка, че в случая
са налице законовите предпоставки, обуславящи частична основателност на
предявения иск за претърпени неимуществени вреди, произтичащи от неблагоприятни
условия при изтърпяване на наказанието лишаване от свобода от ищеца. Законът забранява
осъдените и задържаните да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко и
унизително отношение и задължава държавата да им осигури условия за изтърпяване
на наложеното наказание, съобразени с уважение към човешкото достойнство, като
начинът и методът на изпълнение на наказанието да не ги подлага на страдание
или трудности в степен над неизбежното ниво на страдание, присъщо на
наказанието лишаване от свобода, и като се имат предвид практическите нужди на
лишените от свобода, тяхното здравословно и физическо състояние да бъдат
адекватно гарантирани. В случая е установено неизпълнение на законовите
задължения относно липсата на достатъчно жилищна площ за процесния период,
вследствие на което са претърпени вреди, пряка и непосредствена последица от
нарушаването на чл.3 ЗИНЗС.
Неоснователно е възражението на ГДИН за недоказаност
на вредата, бездействието от страна на администрацията и причинната връзка. По
категоричен начин са установени нарушенията по чл.3 ЗИНЗС. Т.нар. в
касационната жалба „известна пренаселеност“ не може да се компенсира с
възможността за раздвижване по коридорите и по време на ежедневния престой на
открито, защото тази възможност също е законово предвидена (чл.86, ал.1, т.1 ЗИНЗС). Т.е., с изпълнението на задължение, вменено на администрацията по
закон, не може да се оправдае бездействието за осигуряване на необходимата
жилищна площ.
В тази връзка правилно е съобразена нормата на чл.284,
ал.5 ЗИНЗС, според която, в случаите по ал.1, настъпването на неимуществени
вреди се предполага до доказване на противното. Т.е., когато ищецът докаже
извършено нарушение на чл.3 ЗИНЗС, настъпването на неимуществени вреди се
презюмира. В случая, доколкото е доказано от страна на ищеца извършено
нарушение на чл.3 ЗИНЗС от специализираните органи по изпълнение на
наказанията, следва да се приеме, че същият е претърпял неимуществени вреди,
изразяващи се в описаните в исковата молба негативни психически състояния,
които неимуществени вреди са в пряка причинно-следствена връзка с битовите
условия и по-конкретно с недостатъчната жилищна площ в помещенията, в които е
бил настанен за процесния период.
Противно на възраженията по касационната жалба,
касационната инстанция намира, че присъденото обезщетение е съобразено със
съдебната практика на ЕСПЧ, в т.ч. и с последната такава, като следва да бъде
отчетено и обстоятелството, че по цитираните дела са установени множество
извършени нарушения от специализираните органи по изпълнение на наказанията, а
в конкретния случай е установено единствено пренаселеност на килиите, в които е
бил настанен ищецът. Т.е., при
определяне на конкретния размер на обезщетението съдебният състав е съобразил
възможния ефект върху ищеца, обсъдени са общите условия на наказанието лишаване
от свобода и кумулативните, наслагващи се ефекти от негативните условия върху
ищеца, както изисква ЕСПЧ. Присъденото обезщетение е справедливо определено,
защото е фиксиран паричен еквивалент, съответстващ на негативните преживявания
и отражението им върху ищеца, съответстващ също на размерите на обезщетенията,
които ЕСПЧ присъжда в своите решения по казуси, близки на процесния.
Присъденото обезщетение в пълен обем разрешава въпроса за възникналата
отговорност на държавата по чл.1, ал.1 ЗОДОВ, като отчита наличието на
правоотношение в пенитенциарно заведение, интензитета на вредите, тяхната
продължителност и кумулативния им ефект върху ищеца.
Предвид всичко изложено настоящият касационен състав
намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно и следва да бъде
оставено в сила.
При този изход на делото на страните не се дължат
разноски пред касационната инстанция.
Затова и на основание чл.221, ал.2 АПК Административен
съд Пловдив, ХХVІ касационен състав,
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 45 от 10.01.2023 г., постановено по
адм. дело № 855 по описа на Административен съд Пловдив за 2022 година.
Решението е окончателно.
Председател: Членове: