Определение по дело №90/2015 на Окръжен съд - Благоевград

Решение

Производството е по глава ХХІ НПК.

Образувано е по въззивна жалба на А. М. Д., защитник на подсъдимите Н. Б. А. и Г. В. П. срещу Присъда № 306/10.12.2009 год. постановена по НОХД № 311/2009год. по описа на районен съд С., с която подсъдимия Н. А. на чл.196, ал.1, т.2, във вр. с чл.195, ал.1, т.З, т.4 и т.5, във вр. с чл.194, ал.1, във вр. с чл.20, ал.2, във вр. с ал.1, във вр. с чл.26, ал.1, във вр. с чл.29, ал.1, б. „а” и „б”, вр. чл.55, ал.1, т.1 е осъден да изтърпи наказание “лишаване от свобода” за срок от една година и шест месеца.

На основание чл.25, ал.1, вр. чл.23, ал.1 от НК е определено едно общо наказание измежду определените на подсъдимия Н. Б. А. наказания по НОХД № 78/2008 г. по описа на РС Мадан и по настоящото дело наказание, а именно “лишаване от свобода” за срок от ЕДНА ГОДИНА и ШЕСТ МЕСЕЦА, като на осн. чл.25, ал.2 от НК съдът е приспаднал изтърпяното от него наказание “лишаване от свобода” за срок от една година по НОХД № 78/2008 г. по описа на РС Мадан, считано от 02.06.2008 г. до 02.06.2009 г.

На основание чл.61, т.2 от ЗИНЗПС съдът е определил наказанието да бъде изтърпяно при първоначален “строг режим” в затворническо заведение от „закрит тип” на осн. чл. 41, ал. 6 от НК.

Със същата присъда подсъдимия Г. В. П. е осъден на осн. чл.195, ал.1, т.З, т.4 и т.5, във вр. с чл.194, ал.1, във вр. с чл.20, ал.2, във вр. с ал.1, във вр. с чл.26, ал.1, вр. чл.55, ал.1, т.1 от НК да изтърпи наказание “лишаване от свобода” за срок от шест месеца.

На основание чл.61, т.2 от ЗИНЗПС съдът е определил наказанието да бъде изтърпяно при първоначален “строг режим” в затворническо заведение от „закрит тип” на осн. чл.41, ал.6 от НК.

Подсъдимите Н. Б. А. и Г. В. П. са осъдени на основание чл.45, ал.1, вр. чл.51, ал.1 и чл. 53 от ЗЗД да заплатят солидарно обезщетение в размер на 836.79 лв. на гражданския ищец ПК „****”, за причинени имуществени вреди, ведно със законните лихви, считано от 25.03.2008 г. до окончателното изплащане на сумата.Също така са осъдени да заплатят държавна такса върху уваженият размер на гражданският иск в размер на по 50.00 лв. лева всеки един от тях, в полза на Държавата по сметка на Смолянски районен съд.

Подсъдимите Н. Б. А. и Г. В. П. са осъдени на основание чл.45, ал.1, вр. чл.51, ал.1 и чл. 53 от ЗЗД да заплатят солидарно обезщетение в размер на 956.93 лева на гражданските ищци М. Ф. К. и на Х. Ф. К. за причинени им имуществени вреди, ведно със законните лихви, считано от 07.04.2008 г. до окончателното изплащане на сумата, както и да заплатят държавна такса върху уваженият размер на гражданският иск в размер на по 50.00 лв. лева всеки един от тях в полза на Държавата по сметка на Смолянски районен съд.

Н. Б. А. и Г. В. П. са осъдени да заплатят на основание чл.189, ал.3 от НПК разноски направени по делото в размер на по 124.00 лева всеки един от тях по сметка на РС С..

В жалбата се излагат оплаквания за необоснованост и незаконосъобразност на присъдата. Излагат се доводи, че по време на съдебното производство са допуснати процесуални нарушения, които са довели до нарушаване правата на подсъдимите. Защитника на подсъдимите е бил принуден да поеме защитата и на подсъдимия Г. В., независимо от това, че интересите им са били противоречиви. Освен това не им е била предоставена възможност да сключат споразумение с прокуратурата. Иска се съдът да отмени присъдата и да върне делото на районния съд за ново разглеждане от друг състав на съда или да постанови нова присъда, с която да намали размера на наложените наказания.

Пред съда подсъдимите Н. А. и Г. П. се явяват лично и със защитника си А.М. Д., които поддържат жалбата по изложените в нея съображения.

Подсъдимия П. заявява, че са искали да направят споразумение, тъй като носели парите, за да възстановят всичко. Заявява, че кражбата, в която участвал бил сам без подсъдимия А..

Подсъдимия А. заявява, че не признава фактите по обвинителния акт. Също заявява, че ще възстановят щетите и искат споразумение.

Представителят на О. П. счита, че жалбата е неоснователна, тъй като постановената присъда е обоснована и законосъобразна. Предлага съдът да остави без уважение жалбата, като се потвърди присъдата на районен съд С., тъй като счита, че в хода на съдебното следствие пред районния съд не са допуснати процесуални нарушения, които да обуславят отмяна на присъдата.

Гражданските ищци Филко К. и Х. К. не се явяват.

Гражданския ищец ПК “*****” не изпраща представител.

Съдът като взе предвид изложеното в жалбата, становището на страните изразено в с.з. и след преценка на доказателства, прие за установено следното:

Жалбите са подадени в срок и от надлежни страни, поради което са процесуално допустими.

При разглеждането им по същество, се установи следното:

Пред районният съд е проведено съкратено съдебно следствие по чл.371, т.2 от НПК, тъй като подсъдимите А. и П. са признали фактите и обстоятелствата изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и са се съгласили да не се събират доказателства за тях.

На осн. чл.373, ал.3 от НПК районния съд е приел за установени обстоятелствата изложени в обвинителния акт, като се е позовал на самопризнанието на подсъдимите и на доказателствата събрани на досъдебното производство, които ги подкрепят.

От изложеното в обстоятелствената част на обвинителния акт, се установява следната фактическа обстановка:

Подсъдимите Н. А. и Г. П. били съученици и се познавали от дълго време. През месец март 2008г. и двамата работили като строители в с. Б. и живеели в една квартира. П. и А. често вземали автомобила на св. Ф. Ю. - „*****” с рег. № *****, тъй като автомобилът на А. не бил в добро техническо състояние. На 24.03.2008г. двамата подсъдими отново поискали автомобила от св. Ю., и отишли до Г. С.. На връщане, минавайки през с. Б., спрели до магазина на ПК "****", А. слезнал от автомобила, счупил витринното стъкло, влезнал вътре и взел от рафт в магазина 10 кутии "Трезор"; 8бр. кутии цигари "ММ", 8 бр. кутии цигари "ММ"- къси; 18бр. кутии цигари "Виктори"- синьо; 12 бр. кутии цигари "Виктори"- бяло, 10 бр. кутии цигари "Виктори"- ултра, 8 бр. кутии цигари "Виктори"- сиво 18 кутии цигари "Фемина"- розово; 15 бр. кутии цигари "Горна Джумая"; 10 бр. кутии цигари "Средец"- светло син, 15 бр. кутии цигари "Средец"- бял; 15 кутии цигари "Мелник"; 5бр. кутии цигари "Верея"; 12 бр. кутии цигари "Арда" с филтър; 5бр. кутии цигари "Парламент"- тънки, 5бр. кутии цигари "Парламент"-дебели; 8 бр. кутии цигари "Марлборо"- червено, 20 бр. кутии цигари "Марлборо" - жълти и бели; 19 бр. кутии цигари "ЕЛ ЕМ"- слимс, 28 бр. кутии цигари "ЕЛ ЕМ", 18 бр. кутии цигари „Асос"; 7 кутии "Бонд" - бял, един брой стек цигари „Арда" с филтър, 2бр. стека цигари „Мелник", 2 бр. стека цигари „Средец", 1бр. стек цигари "ЕВА", 1 бр. стек цигари „Горна Джумая", 1бр. стек цигари „Виктори".

Сложил цигарите в найлонов чувал, а чувалът в автомобила и отишли в с. Баните. Там подсъдимия А. прехвърлил чувала с цигарите от автомобила на св. Ю. в своя автомобил - марка „****", тъмносин на цвят. На следващия ден двамата подсъдими отново взели автомобила на св. Ю. и тръгнали за Г. С.. На връщане, в с.Х. горивото на автомобила свършило и те се обадили на св. Ю. да отиде с автомобила на А., за да им занесе гориво. Обяснили му, че в багажника на автомобила имало чувал, който трябвало да скрие някъде по пътя. На излизане от с.Б. св. Ю. оставил в храстите чувала с цигарите, отишъл при тях в с. Хвойна, прехвърлили гориво от автомобила на А., „Форд Ескорт” в този на св.Ю. - „Опел Астра” и тръгнали за с.Б.. На връщане по пътя двамата подсъдими пътували в автомобила на А., спрели до мястото което им било показано от св. Ю. и взели чувала с цигарите. След обяд същия ден двамата подсъдими отишли в Г. и там на центъра, до театъра продали цигарите за около 300.00 лева на св. П. С., която имала павилион за цигари и си разделили парите поравно.

От заключението на вещото лице по назначената на досъдебното производство стоково-оценъчна експертиза се установява, че стойността на отнетите движими вещи е в размер на 836.79 лева.

На 06.04.2008г. подсъдимите П. и А. отново взели автомобила на св. Ю. и отишли в Г.С.. Около полунощ тръгнали за с.Баните, като този път минали по пътя, минаващ през С.. Спрели в центъра на селото, близо до магазина на пострадалите - свидетелите М. Ф. К. и Х. Ф. К., от дясно, на който имало автобусна спирка. А. взел щанга от автомобила и с нейна помощ отворил предната врата. През това време П. пазил, за да не дойде някой. От магазина А. изнесъл 58 бр. кутии цигари, марка "Средец" и „ММ" - слимс суперлайт и минима; 46 бр. кутии цигари, марка "Виктори" - лайт, синьо, супер и ултра; 36 бр. пакета цигари, марка "Мелник"; 28бр. кутии цигари, марка "Верея"; 5бр. пакета цигари, марка "Варна"; 84бр. кутии цигари, марка "Вайсрой"; 5бр. кутии цигари, марка "LМ" - 100мм.; 5бр. кутии цигари, марка "LМ" - 80мм.; 5бр. кутии цигари, марка "Асос" - голд; 16бр. кутии цигари, марки "Карелия"- слимс и "ММ"-100; 18бр. кутии цигари, марка "Марлборо"; 27бр. кутии цигари, марки "Ева"- слимс и "Горна Джумая"; ббр. пакета цигари, марка "Фемина"; Юбр. кутии цигари, марка "ММ"; 1бр. сим карта на "Глобул"; 1бр. сим карта на "Глобул" с очила; 1бр. сим карта за активиране на "М-тел", 64 лева на монети, 24 броя кутии „Пепси", 1бр.елек, 2 чифта маратонки и 2бр. анцуг. Всички тези вещи били сложени в торба. По-късно цигарите били продадени на същата жена - свидетелката П. С. от Г., като подсъдимите си разделили по около 200.00 лева от продажбата

От заключението на вещото лице по назначената на досъдебното производство стоково-оценъчна експертиза се установява, че стойността на отнетите движими вещи е в размер на 956.93 лева.

При така установеното от фактическа страна, настоящият съдебен състав намира, че районният съд обосновано и законосъобразно е приел, че с действията си от обективна и субективна страна подсъдимият А. е осъществил състава на чл.196, ал.1, т.2, във вр. с чл.195, ал.1, т.З, т.4 и т.5, във вр. с чл.194, ал.1, във вр. с чл.20, ал.2, във вр. с ал.1, във вр. с чл.26, ал.1, във вр. с чл.29, ал.1, б. „а” и „б” от НК,тъй като в периода от 24.03.2008г. до 07.04.2008г., в условията на продължавано престъпление, в съучастие с Г. В. П. като извършител и след предварителен сговор, в немаловажен случай, чрез разрушаване на прегради здраво направени за защита на имот и чрез използване на МПС марка и модел „Опел Астра” с рег. № *****, собственост на Ф. Р. Ю., противозаконно е отнел чужди движими вещи, от владението на собствениците, без тяхно съгласие и с намерение противозаконно да ги присвои, както следва:

На 24.03.2008г. срещу 25.03.2008г. в с. Б., общ. С. от магазин за хранителни стоки на ПК "****", чрез разрушаване на прегради здраво направени за защита на имот - счупване стъклото на прозорец е отнел чужди движими вещина обща стойност 836.79 лева от владението на собственика ПК „*****”, без негово съгласие и с намерение противозаконно да ги присвои и

На 06.04.2008г. срещу 07.04.2008г. в с. Т., общ. С. от магазин за хранителни стоки, чрез разрушаване на прегради здраво направени за защита на имот - изкъртване страничната врата на магазина и чрез използване на техническо средство - щанга е отнел чужди движими вещи на обща стойност 956.93 лева, от владението на собствениците М. Ф. К. и Х. Ф. К., без тяхно съгласие и с намерение противозаконно да ги присвои.

Престъплението е извършено при условията на опасен рецидив, след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление по НОХД № 126/1999г. с присъда от 03.07.2000 г. на Окръжен съд Х., в сила от 29.01.2002г. на лишаване от свобода за срок от 7 години, като изпълнението не е отложено по чл. 66 НК и е бил осъждан два пъти - по НОХД № 126/1999г. на Окръжен съд Х. в сила от 29.01.2002г. на лишаване от свобода за срок от 7 години и по НОХД № 378/2006г. РС Кърджали, в сила от 30.10.2006г. на лишаване от свобода за срок от 1 година и 6 месеца за умишлени престъпления от общ характер, като изпълнението и на двете наказания не е отложено по чл. 66 от НК. До извършване на деянието, сроковете по чл.30 от НК не са изтекли.

Законосъобразно и в изпълнение на разпоредбата на чл.373, ал.2 във вр. чл.372, ал.4 във вр. чл.371, т.2 от НПК съдът е определил наказанието лишаване от свобода при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК, тъй като наложеното наказание е под минимума, предвиден от законодателя в чл.196, ал.1, т.2 от НК – три години.

Законосъобразно районния съд е приложил разпоредбата на чл.25, ал.1 във вр. чл.23, ал.1 от НК и е определил едно общо наказание по НОХД №78/2008год. по описа на районен съд Мадан и за престъплението, предмет на настоящето производство, тъй като са в отношение на реална съвкупност. Също така законосъобразно е приложена разпоредбата на чл.25, ал.2 от НК, като е приспаднато от определеното общо наказание, изтърпяното наказание по НОХД №78/2008год. по описа на РС Мадан.

При така установеното от фактическа страна, настоящият съдебен състав намира, че районният съд обосновано е приел, че с действията си от обективна и субективна страна подсъдимият Г. П. е осъществил състава на чл.195, ал.1, т.З, т.4 и т.5, във вр. с чл.194, ал.1, във вр. с чл.20, ал.2, във вр. с ал.1, във вр. с чл.26, ал.1 от НК,тъй като в периода от 24.03.2008г. до 07.04.2008г. в условията на продължавано престъпление, в съучастие с Н. Б. А., като извършител и след предварителен сговор, в немаловажен случай, чрез разрушаване на прегради здраво направени за защита на имот и чрез използване на МПС марка и модел „Опел Астра” с рег. № К 99 07 АР, собственост на Ф. Р. Ю., противозаконно е отнел чужди движими вещи, от владението на собствениците без тяхно съгласие и с намерение противозаконно да ги присвои, както следва:

На 24.03.2008г. срещу 25.03.2008г. в с. Б., общ. С. от магазин за хранителни стоки на ПК "*****", чрез разрушаване на прегради здраво направени за защита на имот - счупване стъклото на прозорец е отнел чужди движими вещина обща стойност 836.79 лева от владението на собственика ПК „****”, без негово съгласие и с намерение противозаконно да ги присвои и

На 06.04.2008г. срещу 07.04.2008г. в с. Т., общ. С. от магазин за хранителни стоки, чрез разрушаване на прегради здраво направени за защита на имот - изкъртване страничната врата на магазина и чрез използване на техническо средство - щанга е отнел чужди движими вещи на обща стойност 956.93 лева, от владението на собствениците М. Ф. К. и Х. Ф. К., без тяхно съгласие и с намерение противозаконно да ги присвои.

Законосъобразно и в изпълнение на разпоредбата на чл.373, ал.2 във вр. чл.372, ал.4 във вр. чл.371, т.2 от НПК съдът е определил наказанието лишаване от свобода при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК, тъй като наложеното наказание е под минимума, предвиден от законодателя в чл.195, ал.1, т.3, т.4 и т.5 от НК – една година.

По отношение и на двамата подсъдими правилно е определен режима на изтърпяване на наказанието, както и вида на заведението, в което следва да бъде изтърпяно в съответствие с ЗИНЗПС.

Въззивният съд намира за неоснователно възражението на подсъдимите, че наложеното им наказание е явно несправедливо. Наложените наказания и на двамата подсъдими са съобразени, както с обществената опасност на деянието, така и с обществената опасност на дейците, отчетени са смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, поради което това възражение ще следва да бъде оставено без уважение.

Въззивният съд намира за неоснователно възражението на подсъдимите и техния защитник, че в хода на съдебното дирене е допуснато процесуално нарушение, тъй като е допуснато участието на един защитник и за двамата подсъдими, които имат противоречиви интереси.

Действително в хода на досъдебното производство са били налице противоречиви интереси между подсъдимите, тъй като подсъдимия Н. А. е заявил, че не се признава за виновен, докато подсъдимия Г. П. се признава за виновен, и сочи като съизвършител подсъдимия А..

В хода на съдебното дирене по реда на чл.371, т.2 от НПК и двамата подсъдими заявяват, че признават изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, поради което няма пречка същите да бъдат защитавани от един и същи А., тъй като не е налице противоречие в техните интереси.

Неоснователно е и възражението, че подсъдимите и техния защитник са били заставени да се възползват от процедурата по реда на ХХVІІ – съкратено съдебно следствие, тъй като в съдебния протокол от проведеното съдебно заседание не е отразено изявление от страна на подсъдимите или техния защитник, че желаят да сключат споразумение или че оттеглят направените самопризнания. Подсъдимите и техния защитник са разполагали с процесуалната възможност да обжалват съдържанието на протокола, ако техните изявления не са протоколирани правилно. По делото няма данни съдебния протокол да е бил обжалван, поради което въззивния съд приема, че направените воляизявления по чл.371, т.2 от НПК са действителни.

Това, че на подсъдимите не е дадена възможност да сключат споразумение с прокуратурата не е процесуално нарушение, тъй като това е една правна възможност, от която подсъдимите са могли да се възползват преди с.з. и ако за това е налице съгласие от страна на прокуратурата и гражданските ищци.

Съдебното дирене по делото е протекло по реда на глава ХХVІІ от НПК и пределите на въззивното производство са очертани в Тълкувателно решение №1 от 06.04.2009год. на ВКС по т.д. №1/2009год. ОСНК, като съгл. т.8.2, цялостното признаване от подсъдимите на фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, обуславя ограниченията в пределите на инстанционния контрол и фактическите рамки на въззивното решение.

Въззивния състав проверява дали процесуалната дейност на първостепенния съд е осъществена при съблюдаване на нормативната уредба на диференцираното производство – налични предпоставки за прилагането на особената процедура /действително направено волеизявление по чл.371, т.2 от НПК и законосъобразност на доказателствената преценка/; спазване на регламентирания ред за допускане и провеждане на съкратено съдебно следствие, постановяване на присъдата в съответствие с изискванията на чл.373, ал.2 и 3 от НПК. При установено изпълнение на лимитираните в Глава двадесет и седма от НПК правни предписания, въззивния съд не разполага обаче с процесуална възможност да реши делото на основата на фактическа обстановка, различна от очертаната в обвинителния акт и да приеме фактически положения, несъвместими с признатите факти.

Във въззивната жалба се оспорват фактически обстоятелства, за които подсъдимите Н. А. и Г. П. изрично са заявили, че ги признават, което е процесуално недопустимо. Същите са могли да оттеглят направените признания, преди съдът да обяви, че при постановяването на присъдата ще ползва самопризнанието, без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

Във въззивната жалба подсъдимия А. твърди, че не е участвал в извършването на престъплението, а подсъдимия П. заявява, че А. не е участвол в осъществяването на деянието, т.е оспорват се факти изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и същите са били признати, както от подсъдимия А., така и от подсъдимия П., поради което е недопустимо едва във въззивното производство да се оспорват тези факти.

След като подсъдимите са поискали да се проведе съкратено съдебно следствие, същите доброволно и съзнателно сами са се лишили от процесуалната възможност да релевират обстоятелства, оспорващи фактическото обвинение и да претендират обезпечаването им, чрез доказателствени искания. При това положение, допустимата защита на подсъдимите остава ограничена в рамките на признатите фактически положения по обвинителния акт.

След цялостната проверка на проведеното съкратено съдебно следствие, въззивния съд намира, че процесуалната дейност на първостепенния съд е осъществена при съблюдаване на нормативната уредба на диференцираното производство. Налице са предпоставките за прилагането на особената процедура, тъй като е налице действително направено волеизявление от страна на подсъдимите Н. А. и Г. П. по чл.371, т.2 от НПК и е направена законосъобразна преценка на събраните доказателства. Спазен е регламентирания ред за допускане и провеждане на съкратено съдебно следствие. Присъдата е постановена в съответствие с изискванията на чл.373, ал.2 и 3 от НПК.

След като проведеното съкратено съдебно следствие е законосъобразно, въззивния съд не разполага с процесуална възможност да реши делото на основата на фактическа обстановка, различна от очертаната в обвинителния акт и да приеме фактически положения, несъвместими с признатите факти.

По изложените съображения, въззивния съд намира жалбата на подсъдимите за неоснователна, поради което ще следва да бъде оставена без уважение.

При цялостната проверка на присъдата, въззивния съд установи, че неправилно подсъдимите са осъдени да заплатят за всеки граждански иск по 50.00лв. държавна такса, тъй като за всеки граждански иск дължимата държавна такса е 50.00лв. или всеки един от подсъдимите дължи по 25.00лв., а не така както е определил районния съд. В тази част присъдата следва да бъде изменена, като се намали размера на държавната такса, която всеки един от подсъдимите е осъден да заплати, а именно подсъдимите Н. А. и Г. П. следва да заплатят по 25.00лв. за всеки един от уважените граждански искове.

В останалата част присъдата следва да бъде потвърдена, като обоснована и законосъобразна.

Водим от горното и на осн. чл.337, ал.3 от НПК Смолянския окръжен съд

Р Е Ш И :

ИЗМЕНЯВА Присъда № 306/10.12.2009 год. постановена по НОХД №311/2009год. по описа на РС С., в частта за разноските, както следва:

Намалява размера на държавната такса, която подсъдимите Н. Б. А. и Г. В. П. са осъдени да заплатят от по 50.00лв. на по 25.00лв. за всеки един от уважените граждански искове.

ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата част.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

Писмено да се съобщи на страните, че решението по делото е изготвено.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ :