Определение по дело №651/2020 на Административен съд - Варна

 

                     О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

 

         №……………………         2020 година      гр.Варна

 

 

ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХVІІІ СЪСТАВ в закрито заседание на първи юни две хиляди и двадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:Д. СТАНЕВА

 

 

като разгледа докладваното от съдията ч.адм.дело № 651 по описа за 2020год., за да се произнесе, взе предвид следното:

                             

 

    

    

    

Производството е образувано  по частна жалба на Д.Д.П. ***, съдебен адрес ***, чрез адв.В.П. срещу Решение изх. № ПП-01-44-Р7/19 от 24.02.2020г. издадено от Главен инспектор на Инспектората към Висшия съдебен съвет / ВСС/.  

     Съдът намира, че частната жалба е процесуално недопустима, поради следното:

Със Заповед № ПП-01-44/18.06.2019г. главният инспектор на Инспектората към Висшия съдебен съвет /ИВСС/  е възложил извършване на комплексна планова проверка на Районен съд-Варна по граждански дела за периода от 01.01.2017г. до 31.12.2018г. За резултатите от проверката е съставен на Акт за извършена планова проверка, който е връчен на Д.Д.П. на 13.12.2019г. На 19.12.2019г. жалбоподателката е подала възражение  до главния инспектор на ИВСС срещу Акта за извършена планова проверка в Районен съд-Варна през 2019г., в частта „Качество на съдебните актове“. Възражението е заведено с вх.№ 793/19.12.2019г. по описа на Районен съд-Варна. Възражението е изпратено по пощата до Инспектората на ВСС на 16.01.2020г., ведно с придружително писмо от административния ръководител-председател на Районен съд-Варна.

С Решение изх. № ПП-01-44-Р7/19/ 24.02.2020г.  главният инспектор на Инспектората към Висшия съдебен съвет е оставил без разглеждане подаденото възражение. За да постанови този резултат, е приел, че възражението е подадено след изтичане на седемдневния преклузивен срок съгласно чл.58 ал.3, изречение второ от Закона за съдебната власт.

В разпоредбата на чл. 58 ал. 3 изр. второ от ЗСВ е регламентирана възможност за проверявания магистрат в 7-дневен срок от връчването на акта за резултатите от проверката на ИВСС да направи възражение пред главния инспектор, който се произнася по него с мотивирано решение. Специалният закон не предвижда процесуална възможност за обжалване на решението на главния инспектор, без да разграничава случаите, в които главният инспектор се е произнесъл по съществото на възражението, от тези, в които го е оставил без разглеждане като процесуално недопустимо.

Извод за наличието на процесуална възможност за обжалване на решението на главния инспектор в хипотезата, в която е оставил възражението без разглеждане като недопустимо, не може да се извлече и от общите правила на АПК.

Действително нормата на чл. 88 ал. 3 от АПК регламентира, че постановеният от по-горестоящия контролен административен орган акт за прекратяване на производството по жалбата може да се оспори в 7-дневен срок пред съответния съд, който се произнася с неподлежащо на обжалване определение. Разпоредбата намира систематичното си място в Дял Втори, Глава Шеста АПК – „Оспорване на административните актове по административен ред“, поради което за приложимостта й към процесния случай е необходимо актът за резултатите от проверката на ИВСС, срещу който съгласно чл. 58 ал. 3 изр. второ от ЗСВ е подадено възражението до главния инспектор, да притежава характеристиките на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК или на общ административен акт по смисъла на чл. 65 от АПК. Този извод се налага от чл. 81 ал. 1 от АПК, в който възможността за обжалване на административните актове по правилата на Глава Шеста от АПК изрично е ограничена до индивидуалните и общите административни актове. Очевидно е, че оспореният пред главния инспектор на ИВСС, на основание чл. 58 ал. 3 изр. второ от ЗСВ, Акт за резултати от извършената по негово възлагане комплексна планова проверка на Районен съд - Варна по граждански дела не представлява общ административен акт по смисъла на чл. 65 от АПК. Той обаче няма характеристиките и на индивидуален административен акт по чл. 21 ал. 1 от АПК. Съгласно чл. 58 ал. 2 от ЗСВ актът за резултатите от проверката съдържа единствено констатациите от проверката и при необходимост препоръки със срок за изпълнението им. Дефинирано по този начин от закона, съдържанието на акта на може да обуслови извод нито за създаване на права и задължения, нито за прякото и непосредствено засягане на правната сфера на съответния магистрат. Това разбиране се подкрепя и от цялостната нормативна уредба на ЗСВ. Съгласно чл.198 от ЗСВ резултатите от проверките на Инспектората към Висшия съдебен съвет представляват само един от няколкото нормативно предвидени показателя, които следва да се вземат предвид при атестирането на магистратите /този по чл. 198 ал. 2 т. 3 от ЗСВ/. Самото атестиране е уредено в глава Девета, раздел ІV ЗСВ като сложен фактически състав, който на основание чл. 205 ал. 5 от ЗСВ се финализира с решение на съответната колегия към ВСС за приемане на предложената от комисията по атестирането и конкурсите комплексна оценка от атестирането или за определяне на нова комплексна оценка като на съдебен контрол подлежи именно това решение като финализиращ атестационното производство акт. По смисъла на чл. 191а ал. 1 и чл. 192 ал. 1 и 5 от ЗСВ актовете от проверки на ИВСС нямат самостоятелно и единствено значение и за кариерното израстване на магистратите като и тук съгласно чл. 191а ал. 3 и чл. 193 ал. 8 от ЗСВ на съдебен контрол подлежи финализиращият производствата акт – решението на съответната колегия на ВСС. Уредбата в глава Шестнадесета, раздел І ЗСВ, макар чл. 312 ал. 1 т. 3 от ЗСВ да предвижда, че предложение за образуване на дисциплинарно производство срещу магистрат може да се прави и от Инспектората към ИВСС, също регламентира сложен фактически състав по ангажиране на дисциплинарната отговорност на магистратите, който отново приключва с подлежащо на съдебен контрол решение на съответната колегия към ВСС /това по чл. 314 ал. 4 или по чл. 320 ал. 3 от ЗСВ/.

След като ЗСВ не предвижда изрично процесуална възможност за обжалване на постановеното от главния инспектор на ИВСС решение по допустимостта на подаденото до него възражение по чл. 58 ал. 3 изр. второ от ЗСВ, а същевременно поради изложените съображения спрямо възражението са неприложими и разпоредбите на Дял Втори, Глава Шеста АПК, в който намира систематичното си място чл. 88 АПК, то подадената жалба срещу Решение изх. № ПП-01-44-Р7/19/24.02.2020г. на главния инспектор на ИВСС е процесуално недопустима на основание чл. 159 т. 1 от АПК.

Предвид горното съдът намира, че жалбата, с която е бил сезиран се явява недопустима и следва да се остави без разглеждане, а производството образувано по нея да бъде прекратено.

Водим от горното, съдът

 

                  О П Р Е Д Е Л И :

 

 

 

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частна жалба на Д.Д.П. ***, съдебен адрес ***, чрез адв.В.П. срещу Решение изх. № ПП-01-44-Р7/19 от 24.02.2020г. издадено от Главен инспектор на Инспектората към Висшия съдебен съвет / ВСС/.  

ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело № 651/2020г. по описа на Административен съд – Варна.

 

 

     Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред ВАС в 7 дневен срок от съобщението до страните.

 

 

 

 

 

                                 Административен съдия: