РЕШЕНИЕ
Гр. София, 16.08.2021 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, IV б състав, в публично заседание на четиринадесети юни две хиляди двадесет
и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Станимира Иванова
ЧЛЕНОВЕ: Райна Мартинова
Ивелина Симеонова
при секретаря Христина Цветкова разгледа докладваното от с ъ д и я Мартинова гражданско дело № 3802 по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 258 - 273 ГПК.
С Решение № 20248151/10.11.2020
г. по гр. д. № 47047/2019 г. по описа на СРС, 47 състав е уважен предявен от М.В.Р.
иск с правно основание чл. 59 от Закона за задълженията и договорите като Ю.С.М. е осъден да заплати сумата от
1076,25 лева, представляваща общ размер на полученото възнаграждение за
изготвени и защитени експертизи в следните съдебни производство – 30 лева – по
НОХД № 241/2015 г. по описа на ОС Стара Загора, 46,25 лева – по НОХД №
1047/2015 г. по описа на ОС Варна, 220 лева по дело № 8413/2013 по описа на
СГС, 180 лева по дело № 22/2013 г.. по описа на СГС, 150 лева – по дело №
8412/2015 г. по описа на СГС, 250 лева по дело № 114/2016 на СГС, ,200 лева по
т.д. № 3244/2016 по описа на САС, ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба – 12.08.2019 г. до окончателното й плащане и на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК да заплати сумата от 518,25 лева – направени по
делото разноски.
Против решението е
подадена въззивна жалба вх. № 25191569/29.12.2020 г. (пощенско клеймо от
18.12.2020 г.) от Ю.С.М.. В жалбата са изложени съображения за неправилност на
първоинстанционното решение. Въззивникът – ответник поддържа, че в
производството пред първоинстанционният съд е установено, че е бил отстранен от
длъжността „инспектор“ в сектор „Криминална техника“ в НИКК на 06.02.2014 г. и
тогава му е отнет достъпът до класифицирана информация, както и оръжието. От
този момент дейността му като вещо лице не била в изпълнение на служебни
задължения в полза на работодателя НИКК. Бил избиран като вещо лице от
съдилищата от списъка на вещи лица, а не бил посочван като такъв от
работодателя си. В този смисъл, не намирала приложение правилника за дейността
на НИКК и не е следвало да му бъдат възлагани експертизи от него. Поддържа, че
получените от него възнаграждения са като вещо лице от списъка на вещи лица, а
не като служител на НИКК. Посочва, че от изготвените две експертизи се
установявало, че получените суми са за възнаграждение, а не за разноски за
изготвянето им и тази сума е 318,25 лева. Първоинстанционният съд без да изложи
мотиви е посочил единствено, че не кредитира заключенията, тъй като
противоречали на доказателствата по делото. Посочва, че без по делото да са
събрани доказателства съдът е приел, че след възстановяване на длъжност на М.
му било заплатено възнаграждение съгласно чл. 214, ал. 5 от Закона за М.В.Р..
Твърди, че след възстановяване на длъжност „полицейски инспектор V степен“
въззивникът започнал да получава основно трудово възнаграждение, но последното
не се покривало с възнаграждението, получавано в качеството му на вещо лице.
Поддържа, че за първите четири дела при получаване на възнаграждение за
изготвени експертизи не се е намирал в трудово или служебно правоотношение с
ответника, а при останалите три е заемал длъжността „полицейски инспектор“.
Освен това, по-голямата част от получените суми са заплащани във връзка с
направени разходи от самия него по повод изготвянето на тези експертизи. Излага съображения за неприложимост на
разпоредбата на чл. 60, ал. 3 от ЗМВР, тъй като министерството не било
направило разходи за труд, консумативи и режийни разноски. Моли обжалваното
решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което
изцяло да бъде отхвърлен предявения от МВР иск като недоказан и неоснователен.
Претендира направените по делото разноски във въззивното производство.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК
не е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемия М.В.Р.. В съдебно
заседание пред въззивния съд процесуалния представител на въззиваемия заявява,
че оспорва въззивната жалба като поддържа, че предявеният иск е основателен.
Моли жалбата да бъде отхвърлена, а първоинстанционното решение потвърдено.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, след като прецени събраните по
делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл.
235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от ФАКТИЧЕСКА
СТРАНА следното:
Производството
по гр.д. № 47047/2019 г. по описа на СРС, 47 състав е образувано по искова
молба, подадена от М.В.Р., с която е предявен иск с правно основание чл. 59 от
Закона за задълженията и договорите против Ю.С.М.. Ищецът твърди, че със Заповед № RB202017-001-07/4з17/16.07.2007 г. на Директора на
Научноизследователски институт по криминалистика и криминология към М.В.Р.
(НИКК) Ю.С.М. бил назначен и за периода от 20.08.2007 – 10.03.2016 г. заемал
длъжностите „ специалист III степен“ в сектор „Дактилоскопия“ към 01 отдел
„Криминалистична техника“, „Специалист III степен“ в сектор „Документни
изследвания, фотография и фоноскопия“ към 01 отдел „Криминалистическа техника“,
„Специалист III степен“ в сектор „Документни изследвания, фотография и
фоноскопия“ от 01 отдел „Криминалистическа техника“, „Специалист II степен“ в
сектор „Документи изследвания“ към 01 отдел „Криминалистична техника“. Твърди,
че със Заповед № 515з-1784/07.03.2016 г. М. е преназначен на длъжност в 9 РУ
при СДВР, считано от 10.03.2016 г. Твърди, че през 2016 г. в качеството си на
вещо лице Ю.С.М. е получило неправомерно възнаграждения в общ размер на 1076,25
лева, които суми неправомерно били получени от него, а не от НИКК, тъй като
действията, свързани с изготвяне на заключенията са такива, които са част от
служебните му задължения. В посочения период, ответникът бил получавал
едновременно възнаграждение като вещо лице и възнаграждение за заеманата от
него длъжност, в която било включено и задължението по изготвяне на експертизи.
Твърди, че от бюджета на МВР били направени разходи за изготвяне на
експертизите, които не били възстановени. Моли ответникът Ю.С.М. да бъде осъден
да заплати сумата от 1076,25 лева, ведно със законната лихва от момента на
предявяване на иска до окончателното плащане, както и направените по делото
разноски, включително и юрисконсултско възнаграждение.
В срока
по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника Ю.С.М., с който заявява, че
оспорва предявения иск. Поддържа, че сумите в размер на 1076,25 лева са
правомерно изплатени и не се дължи връщането им. Твърди, че със Заповед №
1963-149/06.02.2014 г. на Директора на НИКК ответникът е бил отстранен от
длъжност поради направено искане от прокуратурата и отнетия на служителя достъп
до класифицирана информация. Образувано
било наказателно производство срещу него, което било прекратено с Постановление
от 15.05.2015 г., потвърдено с Определение № 21/13.07.2015 г. на СГС, НО, 6
състав. Твърди, че след прекратяване на наказателното производство е
преназначен на длъжност „полицейски инспектор“, която длъжност изпълнявал и към
настоящия момент. В тази връзка, посочва, че
исковия период не е изпълнявал длъжност в НИКК. Поддържа, че дори да се приеме, че в периода,
в който са получени възнагражденията, е изпълнявал трудови функции в НИКК, то
отново не е следвало сумите да бъдат насочени към МВР, тъй като експертизите са
му възложени от съда, а не от директора на НИКК. Освен това, твърди, че дори да
се приеме, че експертизите са били свързани с осъществяваните от него трудови
функции, то не е получил възнаграждение за труда си или разходите, които е
направил. Моли исковата молба да бъде отхвърлена и да му бъдат заплатени
направените разноски.
В
първоинстанционното производство са събрани писмени доказателства и са приети
основно и допълнително заключение на съдебно-счетоводна експертиза, от които се
установява следното:
Със
Заповед № RB202017-001-07/4з17/16.07.2007 г. Ю.С.М.
е назначен на длъжност специалист III степен в сектор „Дактилоскопия“, 01 отдел
„Криминалистична техника“ към Център за експресни криминалистически изследвания
и изпитвания при НИКК – МВР. Към м.
февруари 2014 г. Ю.М. е заемал длъжност специалист II степен в сектор
„Документни изследвания, фотография и фоноскопия“, 01 отдел „Криминалистична
техника“ към Център за експертни криминалистични изследвания и изпитвания при
НИКК. Със Заповед № 196з-149/06.02.2014 г. на Директора на НИКК Ю.М. е
отстранен от заеманата длъжност.
Със
Заповед № 513з-1621/26.02.2016 г. на Директора на СДВР Ю.С.М. е преназначен на
длъжност „полицейски инспектро V степен в група „Териториална полиция“ – Люлин
на сектор „Охранителна полиция“ към 9 РПУ при СДВР. Служителят е встъпил в
длъжност на 10.03.2016 г.
Видно
от удостоверение рег. № 457600-2976/10.08.2020 г., издадено от Директор
Дирекция „Планиране и управление на бюджета“ – МВР е, че Ю.С.М. не е получавал
възнаграждение във връзка със служебното си правоотношение, както и за
изготвени експертизи за периода от 06.02.2014 г. до 09.03.2016 г., като считано
от 10.03.2016 г. е преназначен на длъжност “полицейски инспектор V степен“.
Въз
основа на приетите по делото писмени доказателства е изготвено и прието основно
и допълнително заключение на съдебно-счетоводна експертиза. Вещото лице дава
заключение, че в периода от 01.01.2016 г. до 31.12.2016 г. Ю.М. е получил общо
сумата от 1272,25 лева за изготвени и защитени пред съдилищата и дела
експертизи, от които 318, 25 лева – по банкова сметка, *** (невключени в
исковата претенция) и 800 лева – получени в брой. Установява се, че в периода
от 01.01.2016 г. до м. 06. 2016 г. М. не е получавал трудово възнаграждение,
като през м. 06.2016 г. е получил такова за длъжност „полицейски инспектор“.
При
така установената фактическа обстановка съдът приема от ПРАВНА СТРАНА следното:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато
следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи
служебно за интереса на някоя от страните. При извършена проверка съдът намира,
че обжалваното решение е валидно и допустимо. Разгледана по същество въззивната
жалба е основателна.
Съгласно разпоредбата на
чл. 59 ал. 1 от Закона за задълженията и договорите, който се е обогатил без
основание за сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил,
до размера на обедняването. В исковата
молба са въведени твърдения, че ответникът като служител на МВР е получил суми
за изготвени от него заключения на съдебни експертизи, които е следвало да
бъдат преведени като възнаграждения на НИКК към МВР, с което неоснователно се е
обогатил за сметка на ищеца. В конкретния случай, доколкото не е налице пряка
размяна на блага между ищеца и ответника не намират приложение разпоредбите на
чл. 55, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите и доколкото няма друга
разпоредба, която да предвижда уреждане на отношенията, свързани с
възстановяване на неоснователно получените суми, то правната квалификация на предявения
иск е чл. 59 от Закона за задълженията и договорите.
С
оглед въведените от страните твърдения следва да се изследва въпросът дали
ответникът е получил суми, които е следвало да бъдат платени на ищеца без
правно основание. Не е спорно между страните, а и се установява от събраните по
делото доказателства, че Ю.М. е изготвил заключения по посочените в исковата
молба дела, като е получил възнаграждение и възстановяване на направени
разноски в посочения в исковата молба размер. Сумите са получени при действието
на чл. 60 от Закона за М.В.Р. в редакцията му към ДВ бр. 53 от 2014 г. и Наредба
№ 2 от 29.06.2015 г. за вписването, квалификацията и възнагражденията на вещите
лица в редакцията й към ДВ бр. 50/03.07.2015 г. и ДВ бр. 28/28.04.2016 г.
В чл.
60 от Закона за министерството на вътрешните работи държавните служители и
лицата, работещи по трудово правоотношение в АМВР и в
научноизследователските и научно-приложните институти,
които извършват експертизи и експерименти и дават експертни оценки
и заключения, са органи на АМВР и на научноизследователските и научно-приложните институти. В ал. 3 в относимата редакция, когато за
извършването на експертиза е определен служител на МВР, ведомствата и органите,
назначили експертизата, заплащат на МВР направените разходи за труд и
консумативи и режийните разноски. Систематическото тълкуване на
разпоредбата и с оглед разпределението на функциите между служителите на
Министерството на вътрешните работи води до извод, че дейността за извършване
на експертизи е възложена на служители на съответните институти, включително и
НИКК.
В
специалния нормативен акт, уреждащ възнагражденията на вещите лица е предвидена
аналогична разпоредба – чл. 22 от Наредба № 2/ 29.06.2015 г. на Министерство на
правосъдието и в съответната редакция към процесния период е предвидено, че когато
за извършването на експертиза е определено вещо лице, което е служител на МВР,
органите, назначили експертизата, заплащат на министерството направените
разходи за труд, консумативи и режийните разноски.
Не
е спорно между страните, а и се установява от събраните по делото
доказателства, че Ю.М. е заемал длъжност
в НИКК, но е бил отстранен временно от нея, считано от 06.02.2014 г., като след
отпадане на основанието за отстраняването му не е възстановено изпълнението на
служебните му задължения в този институт, а на 10.03.2016 г. е назначен на
друга длъжност в МВР. С оглед разпоредбата на чл. 60 от Закона за
министерството на вътрешните работи се налага изводът, че заплащане на
възнаграждение за вещо лице, назначено за изготвяне на експертиза по възлагане
от съд следва да бъде заплатено на НИКК само в случаите, когато то е служител в
този институт и съответно изпълнява служебните си задължения, свързани пряко с
изготвяне на такива експертизи. Представените от ищеца и приети по делото
заповеди на Министъра на вътрешните работи за създаване на организация и
дейностите по изготвяне на експертизи в М.В.Р. по изготвянето им и контрол
върху приходите, които следва да постъпят в М.В.Р., както и за определяне на
размера на разходи и консумативи по изготвяни експертизи от НИКК имат
вътрешно-организационен характер и не обвързват органите на съдебната власт при
назначаване и определяне на възнаграждения на вещи лица. По делото не са
ангажирани доказателства, че съдилищата, назначили Ю.М. са били уведомени, че
той е служител на МВР, макар и отстранен от длъжност и съответно не са
ангажирани доказателства, че разходите по изготвените експертизи са определени
от НИКК съобразно представените заповеди.
Съдът
е определил дължимото възнаграждение при прилагане на разпоредбите на чл. 19-21
от Наредба № 2 и те са изплатени на назначеното вещо лице, което към момента на
плащането не е изпълнявало длъжност в НИКК и съответно в длъжността му не е
било включено правомощие да изготвя заключения по експертизи, които да се
защитават пред съд. Следователно за ищеца – М.В.Р. не е възникнало право да
получи възнаграждение за изготвената експертиза, както и не се установява, че
са извършени и разноски за изготвянето й. Обстоятелството дали ответникът Ю.М.,
като служител на длъжност „полицейски инспектор“ в 9 РУ към СДВР, е нарушил забраната
да не извършва друга дейност по граждански договор по смисъла на чл. 153, ал.
3, т. 4 от ЗМВР е ирелевантно за спора. Нарушаването на тази забрана може да
доведе единствено до ангажиране на дисциплинарна отговорност на служителя, но
не и до задължението му да възстанови на ищеца получени от него суми за
изготвени експертизи, приети от съд.
Предвид
изложеното не е налице обогатяване на ответника за сметка на ищеца и
следователно предявеният иск се явява неоснованелен, а първоинстанционното
решение неправилно.
По изложените съображения и поради несъвпадане на изводите на въззивния съд с тези на
Софийски районен съд, 47 състав, обжалваното
решение следва да бъде отменено изцяло.
Съгласно
разпоредбата на чл. 78, ал. 1 от ГПК М.В.Р. следва да бъде осъдено да заплати
на Ю.С.М. сумата от 480 лева, направени в първоинстанционното производство
разноски и сумата от 480 лева – разноски във въззивното производство.
Предвид на
изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло Решение № 20248151/10.11.2020 г. по гр.д. № 47047/2019 г. по описа на
Софийски районен съд, 47 състав и вместо
него постановява:
ОТХВЪРЛЯ предявения от М.В.Р., гр. София, ул. „*****против Ю.С.М., ЕГН- **********,*** иск с правно основание чл. 59 от Закона за
задълженията и договорите за заплащане на сумата от 1076,25
лева, представляваща общ
размер на полученото възнаграждение за изготвени и защитени експертизи в
следните съдебни производство – 30 лева – по НОХД № 241/2015 г. по описа на ОС
Стара Загора, 46,25 лева – по НОХД № 1047/2015 г. по описа на ОС Варна, 220
лева по дело № 8413/2013 по описа на СГС, 180 лева по дело № 22/2013 г.. по
описа на СГС, 150 лева – по дело № 8412/2015 г. по описа на СГС, 250 лева по
дело № 114/2016 на СГС, ,200 лева по т.д. № 3244/2016 по описа на САС, с които неоснователно се е
обогатил за сметка на ищеца като неоснователен.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК М.В.Р., гр. София, ул. „*****да заплати на Ю.С.М., ЕГН- **********,***
сумата от 480 лева, представляваща направени
в първоинстанционното производство разноски и сумата от 480 лева, представляващи
разноски във въззивното производство.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.