№ 13293
гр. София, 08.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 74 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Антоанета Г. Ивчева
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ИВ. ЯНАКИЕВА
като разгледа докладваното от Антоанета Г. Ивчева Гражданско дело №
20241110171401 по описа за 2024 година
Производството е по реда на глава осемнадесета, Раздел 1, чл. 235 ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от В. Н. Д., действаща чрез законния си
представител Н. В. Д., срещу б, с която е предявен установителен иск с правно
основание по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 7, параграф 1, б. „а“ от Регламент (ЕО) 261/2004
г. за признаване за установено съществуването на парично задължение в размер на
сумата от 488,96 лева, представляваща обезщетение за закъснение на полет FB6815 от
25.05.2024 г., по направление от София до Зарзис/Джерба, ведно със законната лихва
от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 18.07.2024 г. до окончателното
изплащане, за която сума по ч. гр. дело № 43562/2024 г. по описа на СРС, 74 състав, е
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 30.07.2024 г.
Ищецът В. Н. Д. твърди, че между страните е сключен договор с предмет
извършване на въздушен превоз по направлението летище София, България – летище
Джерба-Зарзис, Тунис за дата 25.05.2024 г. с полет FB6815, с планиран час на излитане
12:20 ч. и час на кацане 12:55 ч. (местно време). Поддържа, че тъй като полетът е
закъснял с повече от три часа от предвиденото, а разстоянието между началната и
крайна дестинация е до 1500 км, на основание чл. 7, т. 1, б. „а“ от Регламент (ЕО)
261/2004 г. в полза на пътника се е породило право да претендира обезщетение в
размер на 250 евро. Твърди, че е предявил извънсъдебна претенция до ответника с
искане за изплащане на обезщетението, но плащане не последвало. Поради тези и
останалите изложени в исковата молба съображения, молят съда да признае за
установено, че ответникът им дължи сумите по издадената заповед за изпълнение.
Претендират разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника
б, с който оспорва предявения иск като неоснователен. Поддържа, че по отношение на
него са налице освобождаващи отговорността предпоставки, като твърди наличието на
извънредно обстоятелство по смисъла на чл. 5, параграф 3 от Регламент (ЕО) №
261/2004 г. Признава факта, че процесният полет FB6815 от 25.05.2024 г. по
направление летище София, България – летище Джерба-Зарзис, Тунис, е закъснял
1
повече от три часа, но сочи, че това се дължи на реализирано извънредно
обстоятелство от категорията „рискове за сигурността“, а именно – счупване на лявото
плъзгащо стъкло на пилотската кабина на въздухоплавателното средство с
регистрационен знак LZ–BVL, което наложи процесният полет да бъде изпълнен с
друго такова с регистрационен знак LZ-SOF. Сочи, че характерът на повредата е
технически дефект. Поддържа, че ищците не сочат доказателства да са изпълнили
задължението си да се явят на регистрационното гише не по-късно от 45 минути преди
уговорения час на полета, което било кумулативно изискване при претендирането на
обезщетение по регламента. Прави възражение за прекомерност на претендираните от
ищеца адвокатско възнаграждение. Поради тези и останалите подробно изложени
съображения моли предявеният иск да бъде отхвърлен.
Съдът, като прецени твърденията на страните и като обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в съвкупност, формира следните изводи от
фактическа и правна страна:
При съобразяване на обстоятелствата, от които ищцата извежда съдебно
предявеното субективно право, съдът намира, че предмет на сезиращия го главен иск е
дължимостта на вземане, възникнало на основание чл. 7, пар. 1, б. „а“ от Регламент
(ЕО) № 261/2004 на Европейския Парламент и на Съвета от 11.02.2004 г. относно
създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп
на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, и за отмяна на Регламент (ЕИО)
№ 295/91. Посоченият регламент съдържа общи правила, уреждащи обезщетяването на
пътниците при отказан достъп на борда, отмяна или голямо закъснение на полети,
както и правото на обезщетение на пътници за претърпяната вреда от загуба на време
поради неизпълнението на задължението на превозвача да осъществи превоза, като е
предвиден точен размер на обезщетението в зависимост от разстоянието на полета,
който за полети с дължина на маршрута до 1500 км. възлиза на 250 евро с
равностойност 488,96 лева.
Съгласно разясненията, дадени с решение на СЕС по дело С-402/07 от
19.11.2009г., разпоредбите на чл. 5, 6 и 7 от Регламент (ЕО) № 261/2004 трябва да се
тълкуват в смисъл, че пътниците на закъснели полети може да се приравнят на
пътниците на отменени полети за целите на прилагането на правото на обезщетение и
че така те могат да се позовават на правото на обезщетение по чл. 7 от Регламента,
когато поради закъснение на полет претърпяват загуба на време, равна на или
поголяма от три часа.
С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест по иска с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 7, т. 1, б. „а“ от Регламент 261/2004 г. на
Европейския парламент и Съвета ищецът следва да установи при условията на пълно
доказване следните правопораждащи факти, а именно: 1/ наличие на облигационно
правоотношение между страните, възникнало по силата на сключен между тях договор
за въздушен превоз на пътници, в рамките на което за ответника е възникнало
задължение да изпълни полет № FB6815 от летище София, България до летище
Джерба-Зарзис, Тунис, на дата 25.05.2024 г., за който полет ищецът има потвърдена
резервация; 2/ че ищецът се е явил на регистрационното гише на летището съгласно
указания от превозвача час, а ако не е обявен час – поне 45 минути преди обявения му
час за излитане; 3/ че ответникът е изпълнил задълженито си със закъснение от три
или повече часа, както и 4/ че разстоянието между началната и крайна дестинация на
полета е до 1500 км. При доказване на горното, в тежест на ответника е да докаже
погасяване на задължението или че е налице основание за неприлагане на Регламент
(ЕО) № 261/2004 в частта му за заплащане на обезщетение поради наличие на
извънредно обстоятелство, което не е могло да бъде избегнато, дори при вземане на
2
всички разумни мерки.
Съдът, като взе предвид доводите на страните намира, че между последните не се
спори по отношение на следните правнорелевантни обстоятелства, а именно: 1/
наличието на облигационно правоотношение между страните, възникнало по силата на
сключен между тях договор за въздушен превоз на пътници, в рамките на което за
ответника е възникнало задължение да изпълни полет FB6815 от летище София,
България до летище Джерба-Зарзис, Тунис, на дата 25.05.2024 г., за който полет
ищецът има потвърдена резервация; 2/ че е налице закъснение на полета с повече от
три часа при достигане на крайната дестинация; 3/ че разстоянието между началната и
крайната дестинация на полета е до 1500 км. Посочените обстоятелства са обявени на
основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК с доклада по делото, обективиран в постановено по
делото по реда на чл. 140 ГПК определение от 19.03.2025 г., за безспорни и
ненуждаещи се от доказване.
От страна на ответника не се твърди, нито са ангажирани доказателства за това,
че ищцата не е пътувала с процесния полет, установяването на което обстоятелство е в
негова тежест. В този смисъл е задължителното тълкуване на СЕС по дело С-756/18, с
което е прието, че на пътниците на полет, който има закъснение от три или повече
часа, установено при пристигането му, притежаващи потвърдена резервация за този
полет, не може да бъде отказано предвиденото в Регламент (ЕО) № 261/2004
обезщетение единствено поради това, че в рамките на претенцията си за обезщетение
те не са доказали, по-конкретно чрез бордните си карти, че са се представили на
гишето за регистрация на този полет, освен ако не бъде доказано, че тези пътници не
са били превозени с разглеждания полет, което националната юрисдикция следва да
провери. Изложеното сочи, че за уважаване на исковете по Регламента е достатъчно
пътникът да притежава потвърдена резервация, като не следва да доказва, че се е
регистрирал за съответния полет и в този смисъл, че е пътувал с него, като тези
обстоятелства се презюмират. Превозвачът носи тежестта, при условията на обратно
доказване, да установи, че пътникът не е бил сред пътуващите на борда на самолета,
което обстоятелство в случая ответникът не доказва.
При горните мотиви, съдът приема, че ищецът е изпълнил доказателствената
тежест и е установил в производството правнорелевантните факти, обуславящи
възникването на вземането му срещу ответника за обезщетение за вредите от
отменения полет на основание чл. 7, пар. 1, б. „а“ от Регламент /ЕО/ 261/2004,
доколкото между страните не е спорно, че процесното обезщетение не е изплатено на
ищеца извънсъдебно.
По възражението срещу основателността на иска относно наличието на
извънредно обстоятелство, освобождаващо опериращия въздушен превозвач от
отговорност да плати обезщетение съгласно чл. 5, § 3 от Регламент (ЕО) № 261/2004,
на която специална норма се позовава ответникът, съдът приема следното:
Като извънредни обстоятелства по смисъла на член 5, § 3 от Регламента могат да
се квалифицират събития, които поради своето естество или произход не са присъщи
на нормалното упражняване на дейността на съответния въздушен превозвач и се
намират извън ефективния му контрол. Тъй като не всички извънредни обстоятелства
освобождават от отговорност, този, който иска да се позове на тях, трябва да установи,
че във всеки случай те не биха могли да бъдат избегнати чрез съобразени със
ситуацията мерки, тоест чрез мерки, които в момента на настъпването на тези
извънредни обстоятелства отговарят по-специално на технически и икономически
условия, поносими за съответния въздушен превозвач (вж. решение от 12 май 2011 г.,
Eglitis и Ratnieks, C-294/10, EU: C: 2011: 303, т. 25 и цитираната съдебна практика). В
този смисъл той трябва да установи, че дори като използва всички човешки или
3
материални ресурси и финансови средства, с които разполага, явно не би могъл /освен
с цената на непоносими жертви с оглед на капацитета на предприятието си към
дадения момент/ да избегне извънредните обстоятелства, с които се сблъсква, да
доведат до отмяната на полета или до закъснение при пристигането му от три или
повече часа (вж. в този смисъл решения от 19 ноември 2009 г., Sturgeon и др., C-402/07
и C?432/07, EU: C: 2009: 716, т. 61 и от 12 май 2011 г., Eglitis и Ratnieks, C-294/10, EU:
C: 2011: 303, т. 25).
Нормата на чл. 5, § 3 от Регламент /Е0/ 261/2004 г., доколкото дерогира принципа,
че пътниците имат право на обезщетение, следва да се тълкува стриктно. В
действителност съгласно константната съдебна практика изброените в съображения 14
и 15 от Регламента случаи не са изчерпателно изброени, но в тежест на въздушния
превозвач е да установи наличието на такива „извънредни обстоятелства“, които да са
станали причина за закъснението на процесния полет, като доказването следва да е
пълно и главно, доколкото се касае до правоизключващо отговорността обстоятелство.
В тази връзка следва да се посочи, че по делото не са установени наведените от
ответника твърдения за наличието на извънредни обстоятелства по смисъла на
регламента, които да ограничават отговорността му да заплати на ищеца в качеството
му на страна по договора за въздушен превоз обезщетение за закъснението на полета.
Приложените към отговора на исковата молба справки от системата NetLine, не са
представени от ответника в превод на български език, съгласно чл. 185 ГПК, което
процесуално действие не е изправено и след дадени от съда указания, поради което и в
приложение на чл. 101, ал. 3 ГПК съдът намира тяхното ангажиране по делото за
неизвършено. Приетият като писмено доказателство по делото документ – „рапорт
дневна смяна 25 MAY“, представлява частен документ по смисъла на чл. 180 ГПК и
като такъв не се ползва с обвързваща съда материална доказателствена сила, съотвено
не установява осъществяването в обективната действителност на посочените в него
факти и обстоятелства.
По изложените съображения съдът приема, че искът е доказан по основание и
размер, с оглед което и следва да бъде уважен.
По отговорността за разноските:
С оглед изхода от спора право на присъждане на разноски за исковото
производство на основание чл. 78, ал. 1 ГПК възниква за ищеца, като съобразно
представените доказателства съдът приема за реално сторени разноските за заплатена
държавна такса и адвокатско възнаграждение в общ размер на сумата 425 лева.
Разноските за заповедното производство възлизат на сумата от 425 лева, като същите
следва да се възложат в тежест на ответника.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 7,
параграф 1, буква „а“ от Регламент (ЕО) 261/2004 на Европейския парламент и Съвета
от 11.02.2004 г. относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на
пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, че
б, ЕИК **, със седалище и адрес на управление: **, дължи на В. Н. Д., ЕГН
********** и адрес: **, действаща чрез законния си представител Н. В. Д., с ЕГН
********** и адрес: **, сумата от 488,96 лева /равностойност на 250 евро/,
представляваща обезщетение за закъснение на полет FB6815 от 25.05.2024 г., по
направление от София до Зарзис/Джерба, ведно със законната лихва от датата на
4
подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 18.07.2024 г. до окончателното изплащане,
за която сума по ч. гр. дело № 43562/2024 г. по описа на СРС, 74 състав, е издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 30.07.2024 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК б, ЕИК **, със седалище и адрес на
управление: **, да заплати на В. Н. Д., ЕГН ********** и адрес: **, действаща чрез
законния си представител Н. В. Д., с ЕГН ********** и адрес: **, сумата от 425 лева –
разноски в исковото производство по гр.д. № 71401/2024 г. по описа на СРС, 74 състав
и сумата от 425 лева – разноски в заповедното производство по ч. гр. д. № 43562/2024
г. по описа на СРС, 74 състав.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5