Р Е Ш Е
Н И
Е № 261342
гр. Пловдив, 19.11.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
РАЙОНЕН СЪД, XXII състав, в публичното заседание на 13.11.2020 г. в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЛЮДМИЛА МИТРЕВА
при секретаря Ангелина Димитрова, като разгледа докладваното от съдията гр.
дело № 4726 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл.124 и сл. ГПК.
Образувано по
искова молба от К.Г.Ж., ЕГН ********** срещу „Файненшъл
България“ ЕООД, с която е предявен осъдителен иск за присъждане на сумата в
размер на 44.88 лева, недължимо платена сума по договор за поръчителство от
12.11.2019 г., ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 28.04.2020
г. до окончателното плащане.
Твърди се, че между К.Г.Ж. и „Изи Асет
Мениджмънт“ АД е сключен договор за кредит № ***, по който ответникът е заемател, а „Изи
Асет Мениджмънт“ АД заемодател. На датата на сключване на договора за кредит
бил сключен договор за поръчителство от 12.11.2019 г. със страни К.Г.Ж., „Изи
Асет Мениджмънт“ АД и „Файненшъл България“ ЕООД. По силата на този договор
последното дружество поело задължение да обезпечи пред „Изи Асет Мениджмънт“ АД
задълженията на ищеца по договора за кредит. Обезпечението се изразявало в
наличие на средства и готовност за изплащане на задълженията на
кредитополучателя. В замяна на това ищецът дължал възнаграждение на ответника,
което се изплащало заедно с всяка месечна вноска по договора за потребителски
кредит, като сумата се предавала на „Изи Асет Мениджмънт“ АД. Твърди се, че по
договора за поръчителство ищецът е заплатил сума в размер на 44.88 лева, която
е недължимо платена. Това било така на първо място, доколкото договора за кредит, който обезпечава е
сключен в противоречие с клаузите на чл.11, ал.1, т.9 и т.10, ЗПК. След като
договорът за кредит бил недействител, тое и недействителен договора за поръчителство,
съгласно разпоредбата на чл. 138, ал.2 ЗЗД. Наред с това се твърди, че самото
уговорено в договора за поръчителство
е недействително, доколкото с него се цели заобикаляне на закона, а именно на
разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗЗД, представлявало скрито оскъпяване по договора
за кредит. Това било така, тъй като „Изи Асет Мениджмънт“ АД било едноличен
собственик на капитала на ответното дружество, като печалбата от дейността на
последното се разпределяла в полза на едноличния собственик. Претендират се
разноски.
В срока по
чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответника, с който се оспорва исковете по
същество с излагане на подробни съображения. Счита, че основанията, на които е
заплатена сумата в размер на 44.88 лева са валидни – в това число целия договор
за заем и договора за поръчителство. Моли се за отхвърляне на иска и присъждане
на разноски.
Пловдивският
районен съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и
исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Предявен e осъдителeн иск с правно основание чл.55, ал.1,
пр.1 ЗЗД.
За да бъдат уважени така
предявения иск ищецът следва да установи, че е платил на ответника сума в
размер на 44.88 лева – възнаграждение по
договор за поръчителство от 12.11.2019 г. както и недействителност на договора
за кредит и договора за поръчителство на посочените в исковата молба основания. В тежест на ответника е да докаже валидно сключен
договор за паричен заем и договор за поръчителство, основание за задържане на
платените суми, както и че в договора за кредит е предвидено съдържанието по
чл.11, ал.1 т.9 и т. 10 от ЗПК.
С
определение от
25.08.2020 г. като безспорно
между страните е отделено, че между К.Г.Ж. и „Изи Асет Мениджмънт“ АД е сключен
договор за кредит № ***, по който
ответникът е заемател, а „Изи Асет Мениджмънт“ АД заемодател, както и че на
датата на сключване на договора за кредит бил сключен договор за поръчителство
от 12.11.2019 г. със страни К.Г.Ж., „Изи Асет Мениджмънт“ АД и „Файненшъл
България“ ЕООД. По силата на този договор последното дружество поело задължение
да обезпечи пред „Изи Асет Мениджмънт“ АД задълженията на ищеца по договора за
кредит, а ищецът се задължил да му заплата възнаграждение. Безспорно е, че
ищецът е заплатил на ответника възнаграждение по договора за поръчителство от
12.11.2019 г. в размер на 44.88 лева.
Видно от
договора за предоставяне на поръчителство № *** /л.35/ за обезпечаване на
задълженията на ищеца по договора за кредит от страна на „Файненшъл
България“ ЕООД в полза на последното се дължи възнаграждение в размер
на 58.23 лева, разсрочено и платимо заедно с месечните вноски по договора за
кредит, като вноските за възнаграждение се събират от „Изи Асет
Мениджмънт“ АД в полза на „Файненшъл България“ ЕООД.
При
извършена служебна справка в Търговския регистър по партидата на ответника се
установява, че едноличен собственик на капитала на „Файненшъл
България“ ЕООД е „Изи Асет Мениджмънт“ АД. Основен предмет на дейност на ответника е гаранционни
сделки, каквато е процесната. Следва да се посочи, че печалбата на „Файненшъл
България“ ЕООД, от извършената от него търговска дейност като поръчител,
се разпределя в полза на едноличния собственик „Изи Асет Мениджмънт“ АД.
С оглед това
обстоятелство съдът приема, че със сключване на договора за поръчителство се
цели да се заобиколи разпоредбата на чл.19, ал.4 ГПК, като в договора за
поръчителство се уговоря възнаграждение, което в последствие ще бъде
разпределено като печалба на „Изи Асет Мениджмънт“ АД. С договора за поръчителство не се цели реално обезпечаване на договора за
кредит, сключен с „Изи
Асет Мениджмънт“ АД, доколкото плащайки
задължението на потребителя в полза на „Изи Асет Мениджмънт“ АД кредиторът плаща вземането си сам на себе си. Със
сключването на договор за поръчителство се цели едно допълнително оскъпяване на
договора за кредит, допълнително възнаграждение на кредитодателя, което е уговорено
по друго правоотношение, единствено с цел да се избегнат ограниченията на
чл.19, ал.4 ГПК, което от своя страна води до недействителност на договора за
поръчителство, респективно на уговорената в него клауза за заплащане на
възнаграждение на основание чл.26, ал.1, пр.2, вр. с чл.19, ал.4 ГПК.
По договора
за поръчителство ищецът е заплатил в полза на ответника сума в размер на 44.88
лева, което обстоятелство е отделено като безспорно между страните, като на
основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД тази сума подлежи на връщане като недължимо
платена по недействително правоотношение, респективно недействителна клауза за
заплащане на възнаграждение.
Съдът намира
за безпредметно да обсъжда доводите за недействителност на договора за заем,
доколкото достигна до извод за основателност на претенцията на ищеца, а и не
споделя доводите за недействителност на договора за заем, доколкото видно от
съдържанието на същия в него са налице минимално необходимите реквизити,
предвидени в чл.11 ЗПК.
По отговорността за разноските:
Искане за присъждане на разноски е направено и от
двете страни и при този изход на спора право на разноски се пораждат само за
ищеца. С Определение от 26.06.2020 г. съдът е освободил ищеца от заплащане на
такси и разноски по делото.
Съобразно разпоредбата на чл.78, ал.6 ГПК в тежест на
ответника следва да бъде разпределена дължимата по делото държавна такса, която
е в размер на 50 лева, с оглед
интереса по делото, която ще се присъди в полза на Пловдивския районен съд.
По делото ищецът се е представлявал от Адвокатско
дружество „***“ по пълномощно обективирано в договора за правна защита и
съдействие. По делото е представен договор за
правна помощ и съдействие /л.4 /, съгласно който на ищеца е предоставена
безплатна правна помощ по реда на чл.38 ЗА. Съгласно
чл.38, ал.2 ЗА на адвоката се определя размер не по-малък от предвидения в
Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
На основание
чл.7, ал.2, т.1, вр. с пар.2а ДР от Наредбата, съдът определя адвокатско
възнаграждение за Адвокатско дружество „***“ в размер на 360 лева с ДДС /с оглед интереса/, която сума, с оглед уважената
част от претенцията, ще се присъди в пълен размер.
Така мотивиран, Пловдивският районен съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „Файненшъл
България“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, „Силвър център“, ет.2, офис 40-46, представлявано
от П. Д. – У. ДА ЗАПЛАТИ НА К.Г.Ж., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата в размер на 44.88 лева,
недължимо платена сума по договор за предоставяне на поръчителство № ***, ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 28.04.2020 г. до
окончателното плащане.
ОСЪЖДА „Файненшъл
България“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, „Силвър център“, ет.2, офис 40-46, представлявано
от П. Д. – У. ДА ЗАПЛАТИ НА Адвокатско
дружество „***“, БУЛСТАТ ********* на основание чл.38 ЗА, сумата в размер на 360 лева с ДДС - адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА „Файненшъл България“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, „Силвър център“,
ет.2, офис 40-46, представлявано от П. Д. – У. ДА ЗАПЛАТИ НА Пловдивския районен съд сумата в размер на 50 лева – дължима държавна такса, на
основание чл.78, ал.6 ГПК.
Решението подлежи на обжалване в
двуседмичен срок от връчването му на страните пред Пловдивския окръжен съд.
Препис от решението да се връчи на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
Вярно с оригинала!ВГ