№ 652
гр. София, 02.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито
заседание на втори ноември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Иво Димитров
Членове:Величка Борилова
Зорница Гладилова
като разгледа докладваното от Зорница Гладилова Въззивно търговско дело
№ 20211001000650 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и следващите от ГПК.
С въззивна жалба вх.№ 288226/05.03.2021 г. Министерство на околната среда и
водите обжалва решение № 260082/15.01.2021 г. по т.д. № 1562/2019 г. по описа на СГС,
TO, VI-4 състав, с което са отхвърлени предявените от Министерство на околната среда и
водите срещу „Фокус –Нунти“ ООД, „Витамин Арт“ ЕООД и „Макенроу груп“ ЕООД
искове по чл.55 ал.1, пр.3 ЗЗД и чл.86 ЗЗД, с които се иска солидарното им осъждане да се
заплати сумата от 286 200 лв. – платена по договор за възлагане на обществена поръчка за
услуги N Д-34-50/23.07.2018 г., както и сумата от 6 678 лв. - обезщетение за забава в размер
на законната лихва за периода 17.05.2019 г. – 09.08.2019 г. като Министерство на околната
среда и водите е осъдено да заплати на „Витамин Арт“ ЕООД съдебни разноски в размер на
8700 лв. - за адвокатско възнаграждение.
Въззивникът поддържа, че решението не съответства на изложените в
исковата молба обстоятелства и твърдения на ищеца като съдът е изложил разсъждения
извън предмета на въведения пред него спор - а именно осъждане на ответниците за
връщане на даденото при отпаднало основание. Съдът приел, че изявлението на ищеца за
разваляне на договора е породило правни последици по прекратяване на договорната връзка,
както и че неизпълнената част от задължението по договора не е незначителна с оглед
интереса на кредитора, че договорът за изработка не е договор с продължително или
периодично изпълнение, защото по него поетото от изпълнителя задължение е да предаде на
възложителя готов и краен резултат, а не да изпълнява една и съща престация непрекъснато
през определен период от време. Въпреки това, в противоречие с чл.88, ал.1 ЗЗД е приел, че
договорът е развален частично и договорната обвързаност е отпаднала само по отношение
на работите, които не са били изпълнени до момента на развалянето. Изложените
1
разсъждения по правата и възможностите на кредитора по договор за изработка били извън
въведения спор, доколкото предявеният иск не бил за разваляне на договора, нито за
обезщетение от неизпълнението, нито друг иск свързан с изпълнението на договора. При
разваляне на договор, облигационната връзка между страните отпадала и не било дължимо
изпълнение, а даденото подлежало на връщане по реда на чл.55, ал.1 ЗЗД. Вземането за
връщане на полученото от ответниците не произтичало от договора, а било последица от
развалянето му. С развалянето му отпадало с обратна сила основанието за получаване на
заплатената по договора сума в размер на 286 200 лв. С развалянето на договора, считано от
02.05.2019 г., възникнало задължението на ответниците за връщане на заплатената сума.
Дори да се приемело, че съдът правилно е разглеждал въпроса за последиците
от развалянето спрямо договора за възлагане на обществената поръчка, същият неправилно
и в противоречие с извода за това че неизпълнената част от задължението по договора не е
незначителна с оглед интереса на кредитора приел, че е налице частичен резултат, който е
полезен за възложителя на обществената поръчка. Съдът следвало да съобрази целта на
сключения договор за възлагане на обществена поръчка. Изработването на Български
екологичен алманах не било самоцелно, а с договора се търсел цялостен резултат чрез който
ще се популяризира Оперативна програма „Околна среда 2014-2020 г.“ и ще се подобри
комуникирането на провежданите политики с обществото и европейските партньори на
България. Чрез изданието следвало да се обобщи постигнатото, благодарение на
инвестираните европейски и национални средства, като се покажат резултатите от
реализираните проекти на национално и регионално ниво. В Алманаха следвало да се отчете
напредъкът, който е постигнала България благодарение на тези проекти и същевременно да
се отрази направеното проучване и анализ на бъдещите мерки и политики на база на
стратегически цели и европейски екологични стандарти. Съдът игнорирал съдържанието на
конкретния договор за възлагане на обществена поръчка и техническата спецификация на
поръчката, неразделна част от него. Целта била получаването на цялостен резултат -
отпечатано издание на „Български екологичен алманах - 2018“ и създаването на
интерактивна електронна карта, свързана с него и изпълненото до момента на разваляне на
договора не било полезно за възложителя МОСВ според нея. Обществената поръчка била в
изпълнение на одобрен финансов план за бюджетна линия по приоритетна ос 6 „Техническа
помощ“ на оперативната програма. Разходите за целения с договора за поръчката резултат,
биха били финансирани чрез средства от безвъзмездната финансова помощ, предоставяна на
бенефициента МОСВ само и единствено при факта на реално предоставени услуги т.е.
изпълнение в цялост на договореното с договора за обществена поръчка. Целостта на
резултата била обусловена от условията, при които се предоставя безвъзмездната финансова
помощ по бюджетната линия, в съответствие с разпоредбите на чл. 57, ал. 1 от ЗУСЕСИФ и
на Регламен /ЕС/ № 1303/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013
година за определяне на общоприложими разпоредби за Европейския фонд за регионално
развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд, Европейския земеделски фонд за
развитие на селските райони и Европейския фонд за морско дело и рибарство и за
определяне на общи разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския
социален фонд, Кохезионния фонд и Европейския фонд за морско дело и рибарство, и за
отмяна на Регламент (ЕО) № 1083/2006 на Съвета. Частичният резултат не представлявал
годен за ползване такъв от възложителя, тъй като постигал целта, за която обществената
поръчка е възложена. Извършеното междинно плащане за възстановяване на направени от
бенефициента разходи, като направено при отпаднало основание, е породило задължението
за бенефициента да възстанови в полза на бюджета на оперативната програма платените
средства в размер на 202 200 лв., а с оглед факта на разваляне на договора за обществената
поръчка - другата платена на ДЗЗД „Фокус Арт груп“ сума от 84 000 лв. не била предявена
за възстановяване чрез средства от ОПОС 2014-2020 г. и останала в тежест на МОСВ. Извън
целта на обществената поръчка - популяризиране на ОПОС 2014-2020 г. чрез създаването на
Български екологичен алманах, като дейност в рамките на одобрения финансов план за
бюджетна линия с конкретни както финансови, така и технически параметри - а именно,
изпълнение на проектните дейности в определен срок, МОСВ нямало интерес от
2
изработването на този Алманах.
Договорът бил резултат от проведена процедура за възлагане на обществена
поръчка. Стойността на обществената поръчка задължавала възложителя да проведе открита
процедура с обявяване в Официалния вестник на Европейския съюз т.е. за поръчката е
налице трансграничен интерес от изпълнението й. Провеждането на процедурата било
строго разчетено и обвързано с определено технологично време. Неизпълнението й в цялост
водело до невъзможност за получаване на финансиране чрез средства от БФП и до
невъзможност за извършване на проектната дейност чрез други средства - като нова
процедура за възлагане на обществена поръчка примерно, дори и изработеното до момента
да бе полезно за възложителя. Частично изпълнение, което не може да изпълнява
предвиденото договорно предназначение не се приема за реално извършена услуга по
смисъла на приложимия Регламент№ 1303/2013 г., нито на ЗУСЕСИФ, съответно разходът
не би бил допустим, а това изключвало качеството „полезност“ за възложителя от
получаването му. Интересът на ищеца се обуславял от целта на възложената работа по
изработването на Алманаха - а тя е наличието на завършено и отпечатано издание, съгласно
договорените параметри, разпространението на което да популяризира дейностите,
изпълнението на които се подкрепяло чрез безвъзмездната финансова помощ по ОПОС
2014-2020 г., допълнено чрез създадената интерактивна електронна карта на Алманаха.
Целта не била постигната, поради което липсвала реално предоставена услуга, разходите за
която да се считат за допустими за възстановяване чрез средства от ЕСИФ.
Неизпълнението на поддейност 2.3. и Дейност 3 било съществено от гледна
точка интереса на възложителя по договора, доколкото тяхното изпълнение обективирало
видим, реален резултат от възложените и предоставяни услуги. Само и единствено с
наличието на отпечатан Алманах и създадена интерактивна електронна карта щяло да се
постигне целта на възлаганата обществена поръчка, а именно: популяризиране на
дейностите, финансирани със средства по ОПОС 2014-2020 г. При липсата на видим
резултат, който да осъществи предвиденото с договора предназначение, не могат да бъдат
изпълнени нито общите, нито специфичните цели на прилаганите мерки за информация и
комуникация съгласно Националната комуникационна стратегия. Неизпълнената част от
възложените по процесния договор услуги била значителна с оглед интереса на
възложителя, което пораждало правото му да развали договора при условията на чл. 87 от
ЗЗД, като последиците от развалянето се простирали по отношение на целия договор.
Разпоредбата на чл. 267, ал. 1, изр. 2 от ЗЗД би била приложима в хипотезата на чл. 87, ал. 4
ЗЗД и не би било допустимо развалянето на договора, тъй като неизпълнената част от
задължението е незначителна с оглед интереса на кредитора.
Изпълнителят поел задължение да изработи Български екологичен алманах
2018, при договорени три основни етапа на изпълнението, със задължението да извършва
различни по вид и характер дейности във всеки от тях, като изпълнението се удостоверява
чрез подписването на предвидените в договора констативни протоколи. Поетото задължение
е за изработване на завършено по същество печатно издание — Български екологичен
алманах 2018 и създаване на интерактивна електронна карта към него, което задължение
следва да бъде изпълнено на етапи с оглед естеството на дейността по изработването на
Алманаха и електронната карта, както и с оглед договореното от страните заплащане на
дължимото възнаграждение на части. При настъпило разваляне на договора, по причина, за
която изпълнителят отговоря, развалянето има обратно действие и всяка от страните дължи
връщане на получена междувременно престация.
Възложителят отправил покана към изпълнителя ДЗЗД „Фокус Арт Груп“ за
връщане на получения частичен резултат с писмо изх. №94-00-111/16.05.2019 г. на
министъра на околната среда и водите с приложен към него констативен протокол съгласно
чл. 41 от договора, съответно възстановяване на заплатената сума общо в размер на 286 200
лв. с ДДС.
3
При липса на предоставен уговорен в договора резултат, изпълнителят не само
нарушил свое съществено задължение, но е и предопределил невъзможността на
възложителя да изпълни планирана според финансирания с европейски средства финансов
план за бюджетна линия дейност, при условията на оперативната програма, съответно да
получи безвъзмездната финансова помощ под формата на възстановяване на действително
направени и платени допустими разходи, съгласно чл. 55, ал. 1, т. 1 от ЗУСЕСИФ. Съгласно
чл.25 от Условия за изпълнение на одобрен финансов план за бюджетна линия по процедура
„Техническа помощ за управление и изпълнение на Оперативна програма „Околна среда
2014-2020 г.“ по ОПОС 2014-2020 г., които представляват приложение II - неразделна част
към Заповед №РД-ОП-114/14.11.2017 г., на възстановяване подлежали само направените
допустими разходи. За допустими се считат разходите, които отговарят на изискванията за
допустимост на приложимото право на ЕС и на разпоредбите на националните нормативни
актове. Съгласно чл. 57, ал. 1 от ЗУСЕСИФ, разходите се считали за допустими, ако са
налице едновременно изброените в разпоредбата условия, а липсата на което и да е от тях
водело до недопустимост на разхода. Едно от условията било разходите да са за реално
доставени продукти, извършени услуги и строителни дейности т.е. разходите за
неизвършени услуги представляват недопустими разходи и съгласно условията на
оперативната програма, обективирани в приложение II към заповедта за БФП, независимо
дали са одобрени и платени, оставали за сметка на МОСВ и не подлежали на възстановяване
и финансиране чрез безвъзмездната финансова помощ.
Считано от изтичане на срока за доброволно връщане на дължимата сума,
даден с писмо изх. №94- 00-111/18.04.2019 г. - 14-дневен срок от момента на разваляне на
договора, доколкото между страните не е подписан предвидения в чл.41 от договора
констативен протокол за уреждане на отношенията помежду им при разваляне на договора,
ответниците са изпаднали в забава считано от 17.05.2019 г. за изпълнение на паричното
задължение за сумата от 286 200 лв., представляваща главница по иска на МОСВ, съответно
дължали обезщетение за забавата в размер от 6 678 лв. до датата на завеждане на исковата
молба, както и законната лихва върху претендираната главница, считано от датата на
завеждане на исковата молба до окончателното заплащане на вземането.
Въззивникът моли съда да отмени обжалваното решение и да уважи
предявените искове като претендира и направените разноски.
Въззиваемите „Макенроу груп“ ЕООД и „Витамин Арт“ ЕООД оспорват
въззивната жалба и молят въззивния съд да потвърди обжалваното решение. „Макенроу
груп“ ЕООД поддържа, че процесният договор е с продължително действие. Поддържа се че
е извършена част от възложената работа, за която е дължимо възнаграждение.
Неоснователен бил доводът в жалбата, че изпълнението не е полезно за МОСВ предвид
липсата на финансиране от ЕСИФ на сумата по договора, тъй като облигационната връзка
по конкретния договор била между страните по делото поради което на основание чл.21
действията и бездействията на трети лица били ирелевантни.
Въззиваемият „Фокус-Нунти“ ООД не е подал отговор на въззивната жалба.
Въззивният съд като обсъди преставените по делото доказателства
4
Първоинстанционното производство е образувано по предявени от
Министерство на околната среда и водите срещу „Фокус –Нунти“ ООД, „Витамин Арт“
ЕООД, „Макенроу груп“ ЕООД искове с правно основание чл.55, ал.1, пр.3 от ЗЗД и чл.86
от ЗЗД. Ищецът поддържа, че на 23.07.2018 г. като възложител сключил с гражданското
дружество по ЗЗД „Фокус арт Груп“, със съдружници - ответниците, договор N 34-
50/23.07.2018 г. за възлагане на обществена поръчка, по който гражданското дружество е
поело задължението да създаде „Български екологичен алманах 2018“ за популяризиране на
Оперативна програма „Околна среда 2014 – 2020“, като договорът е със срок на действие
240 дни. Възложените услуги включвали следните основни дейности/поддейности: 1./
Дейност 1 – Проучване, анализ и генериране на текстовото съдържание на Български
екологичен алманах 2018; 2./ Дейност 2 – Превод, предпечатна подготовка, художествено
оформление/дизайн и печат на хартиен носител на Български екологичен алманах 2018 с
включени: поддейност 2.1 – Извършване на превод; поддейност 2.2 – Художествено
оформление/дизайн; поддейност 2.3 – печат на две книжни тела, съответно на български и
на английски език; 3./ Дейност 3 – Създаване на интерактивна електронна карта на
Български екологичен алманах 2018. На 29.10.2018 г. бил съставен Констативен протокол за
приемане на работата по дейност 1 и ищецът платил за тази изпълнена работа сумата от
202 000 лв. На 15.01.2019 г. е съставен протокол № 2, с който са приети работи по
поддейност 2.1 и поддейност 2.2, за изпълнението на които ищецът заплатил сумата от общо
70 000 лв. без ДДС или 84 000 лв. с ДДС. За изпълнените до този момент работи по договора
била платена сумата от общо 286 200 лв. Изпълнението на дейност 2.3 – печат на две
книжни тела на български и английски език следвало да се осъществи в срок от 40 дни от
подписване на констативен протокол № 2 или до 25.02.2019 г., но с писмо от 14.03.2019 г.
дружеството уведомило ищеца, че не е в състояние да продължи изпълнение на договора.
Интересът на ищеца не бил удовлетворен от частичното изпълнение, тъй като бил свързан с
получаване на завършен цялостен продукт за постигане на целите, обусловили сключване на
договора в изпълнение на проект, финансиран по оперативна програма „Околна среда 2014 -
2020 г.“. Нарушавайки задълженията си по договора „Фокус арт Груп“ предопределлило
невъзможността на Министерство на околната среда и водите да изпълни планиран с
европейски средства финансов план за бюджетна линия дейност при условията на
оперативната програма, както и да получи безвъзмездна финансова помощ под формата на
възстановяване на направени разходи по чл.55 ал.1, т.1 ЗУСЕСИФ. Виновното неизпълнение
от страна на изпълнителя на задълженията му по договора довело до възникване в полза на
ищеца, на основание чл.87 ЗЗД на правото да развали договора, което е сторил с писмо от
18.04.2019 г. Ищецът моли съда да осъди ответниците да му заплатят солидарно сумата от
286 200 лв. – платена по разваления договор, както и сумата от 6 678 лв. – обезщетение за
забава в размер на законната лихва за периода 17.05.2019 г. – 09.08.2019 г.
С допълнителните искови молби Министерство на околната среда и водите е
посочило, че създаването на „Български екологичен алманах 2018“ за популяризиране на
Оперативна програма „околна среда 2-2014 -2020 г.“ е целеният резултат и изпълнението на
отделните дейности /подетапи на договора/ не било крайния резултат, преследван с
договора. Отделните дейности по договора не представлявали отделни самостоятелни
резултати. Договорът бил с еднократно действие и развалянето имало обратно действие.
Ищецът оспорва да е извършена дейност 3 по договора, тъй като работата по нея не е била
приета. В писмото на гражданското дружество, с което уведомява, че преустановява
изпълнението на договора, не било посочено, че е изработена работата по дейност 3. Не бил
налице частичен резултат, който да е полезен за ищеца. Налице било неизпълнение на
съществено задължение по договора, което било основание за неговото разваляне. Не е
налице хипотезата на чл.267 ЗЗД, защото с подаване на офертата дружеството е заявило, че
е запознато с условията на поръчката по раздел II.2, т.3 –поддейност 2.3.
5
Ответникът „Макенроу груп“ ЕООД оспорва предявените искове. Поддържа,
че процесният договор е с продължително изпълнение, защото има за предмет извършване
на дейности по график, а сумата за дейност 1, 2.1 и 2.2 е платена за изпълнени по договора
работи, приети от ищеца, поради което тази получена сума не подлежи на връщане, защото
случаят попада в хипотезата на чл.88 ал.1 ЗЗД. Счита, че от клаузата на т.33.1 от договора, в
която е уговорена неустойка за неизпълнение на конкретна дейност или поддейност,
следвало, че договорът е с продължително изпълнение, при което всеки етап има свое
самостоятелно значение. Полученото възнаграждение за изпълнените и приети от
възложителя по договора дейности, не подлежало на връщане.
Ответникът „Фокус –Нунти“ ООД оспорва исковете. Счита, че не е налице
основание за солидарна отговорност, защото всеки от участниците в дружеството следва да
отговаря до размера на своя дял. Поддържа се, че е налице изпълнение на част от договора.
Неизпълнението на част от договора било по причина, че в България няма печатница, която
да отпечата произведението на формат А-3, поради което е налице хипотезата на чл.267
ЗЗД. Изпълнената част от договора била полезна за възложителя и приета без възражения от
него.
Ответникът „Витамин Арт“ ЕООД оспорва исковете. Счита, че с клаузите на
т.42, т.33 и т.41 от договора страните са уредили частичното изпълнение по договора и
неговите последици. Поддържа, че за ищеца е налице интерес от частично изпълнената по
договора работа, която е приета от него. Договорът пораждал за дружеството задължение за
продължителна престация, поради което развалянето му нямало обратно действие. Работата
по дейност 3 от договора също била извършена като била създадена интерактивна
електронна карта на Български екологичен алманах 2018. Работата по тази дейност не била
приета поради неизпълнението на поддейност 2.3, тъй като двете дейности били свързани.
Позовава се на правилата по чл.262 ал.2 и чл.265 ал.2 ЗЗД, поради което приема, че
разваляне не може да настъпи за изпълнената и приета от ответника част от възложената с
договора работа. Прави възражение за погасителна давност.
В допълнителния отговор „Витамин Арт“ ЕООД е посочило, че е изпълнена
основната част от изработката на алманаха – създаден е текст, извършено е проучване и
преводи и дори е създадена интерактивна електронна карта, а останалата неизпълнена част
се изразявала в чисто техническа работа – разпечатване на създадения продукт на хартиен
носител. Поддържа се, че по отношение на изпълнената работа не са налице съществени
недостатъци, че работата да е негодна за нейното договорно или обикновено
предназначение, поради което няма основание за връщане на получено възнаграждение за
приета от ищеца престация.
Представен е договор за възлагане на обществена поръчка за услуги № Д-34-
50/23.07.2018 г., сключен по реда на ЗОП между Министерство на околната среда и водите
като възложител и Обединение „Фокус арт Груп“ като изпълнител, с предмет „Създаване на
Български екологичен алманах 2018 за популяризиране на Оперативна програма „Околна
среда 2014 – 2020“, по силата на в който изпълнителят е приел да извърши следните услуги
за създаване на „Български екологичен алманах 2018“: 1./ Дейност 1 – Проучване, анализ и
генериране на текстовото съдържание на Български екологичен алманах 2018; 2./ Дейност 2
– Превод, предпечатна подготовка, художествено оформление/дизайн и печат на хартиен
носител на Български екологичен алманах 2018 с включени: поддейност 2.1 – Извършване
6
на превод; поддейност 2.2 – Художествено оформление/дизайн; поддейност 2.3 – печат на
две книжни тела, съответно на български и на английски език; 3./ Дейност 3 – Създаване на
интерактивна електронна карта на Български екологичен алманах 2018. Срокът на договора
е 240 дни от влизане в сила на договора като са уговорени сроковете за изпълнение на
отделните дейности. За предоставянето на дейностите възложителят се е задължил да
заплати обща цена в размер 578 500 лв. без ДДС или 694 200 лв. с ДДС като са уговорени и
цените, дължими при изпълнението на отделните етапи. Уговорените цени са дължими в
срок 20 работни дни след получаването на фактура за съответната дейност /чл.10, ал.2 вр.
чл.10, ал.1, т.2 от договора/. С разпоредбата на чл.33 от договора е уговорено, че при
констатирано частично изпълнение, възложителят има право да поиска от изпълнителя да
изпълни изцяло. Задържането на гаранцията, предвидено в този текст касае единствено
некачественото изпълнение. В чл.33, ал.2 е уговорена неустойка за частично неизпълнение.
В чл.41 са уговорени последиците от прекратяване на договора. В чл.42 е предвидено, че
при предсрочно прекратяване на договора възложителят е длъжен да заплати на
изпълнителя реално изпълнените и приети по установения ред услуги. В чл.38 страните са
се съгласили, че всяка от страните може да развали договора при виновно неизпълнение на
съществено задължение на другата страна, при условията и с последиците съгласно чл.87 и
сл. от ЗЗД чрез отправяне на писмено предизвестие до неизправната страна и определяне на
подходящ срок за изпълнение. Посочено е, че разваляне не се допуска, когато неизпълнената
част от задължението е незначителна с оглед интереса на изправната страна.
Представена е техническа спецификация – приложение 1 към договор N 34-
50/23.07.2018 г. с предмет „Създаване на Български екологичен алманах 2018 за
популяризиране на Оперативна програма „Околна среда 2014 – 2020“, в която подробто е
описан дължимият очакван резултат, както на целия договор така и на подетапите му.
Подробно са описани дължимите като резултат по подетап 2.3 книги.
С констативен протокол № 1/29.10.2018 г., съставен от комисията за приемане
на работата по договор N 34-50/23.07.2018 г., е удостоверено, че „Фокус арт Груп“ е
изпълнил напълно, качествено и в срок дейност № 1 „Проучване, анализ и генериране на
текстово съдържание на Български екологичен алманах 2018 и е приел работата по нея.
Издадена е фактура № 001/01.11.2018 г. от ДЗЗД „Фокус арт Груп“ към
Министерство на околната среда и водите за дължимата цена на работата по дейност № 1
„Проучване, анализ и генериране на текстово съдържание на Български екологичен алманах
2018“ в размер на 202 200 лв.
Представено е платежно нареждане от 12.11.2018 г., видно от което ищецът е
наредил заплащане гражданско дружество по ЗЗД „Фокус арт Груп“ на сумата от 202 200 лв.
С констативен протокол № 2/15.01.2019 г., съставен от комисията за приемане
на работата по договор N 34-50/23.07.2018 г., е удостоверено, че „Фокус арт Груп“ е
изпълнил напълно, качествено и в срок поддейност 2.1 – извършване на превод и на
поддейност 2.2 – Художествено оформление/дизайн и е приел работата по тях като е
посочено, че общо дължимата сума е 84 000 лв..
Издадена е фактура № 002/01.02.2019 г. от ДЗЗД „Фокус арт Груп“ към
Министерство на околната среда и водите за дължимата цена на работата по поддейност 2.1
– извършване на превод и на поддейност 2.2 – Художествено оформление/дизайн в размер
на 84 000 лв.
7
С платежно нареждане от 18.02.2019 г. Министерство на околната среда и
водите е наредило на гражданско дружество по ЗЗД „Фокус арт Груп“ сумата от 84 000 лв.
С писмо от 14.03.3019 г. главният секретар на Министерство на околната среда
и водите е уведомил ДЗЗД „Фокус арт Груп“, че е следвало да представи изпълнение на
последващите дейности по договор N 34-50/23.07.2018 г. като е поискал да бъде уведомен за
пода на изпълнение на договора.
С писмо от 14.03.2019 г. ДЗЗД „Фокус арт Груп“ е уведомило Министерство
на околната среда и водите че нито една от действащите в страната печатници не е в
състояние да изпълни заданието съгласно заложените в техническата спецификация на
поръчката параметри, поради което дружеството желае договорът да бъде прекратен.
С писмо от 18.04.2019 г. Министерство на околната среда и водите поради
неизпълнение на задълженията по поддейност 2.3 и на дейност 3 и преустановяване
изпълнението на възложените по договора работи отправил уведомление за разваляне на
договора като е дал на гражданското дружество срок от 7 дни за изпълнение с
предупреждение, че при неизпълнение договорът се разваля.
Представени са : електронно писмо на „Мултипринт“ и оферта за изработка на
полиграфически изделия; Представено е електронно писмо на „Танграм“ ЕООД;
Представено е електронно писмо на „Полиграф Бургас“ ЕООД.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните
правни изводи:
Предявени са обективно и субективно съединени искове с правно основание
чл.88, ал.1 от ЗЗД във вр. чл.55, ал.1, пр.3 от ЗЗД за връщане на сумата заплатена по договор
за изработка.
Предявен е осъдителен иск за заплащане на обезщетение за неоснователно
обогатяване под формата на суми платени на отпаднало основание. Твърди се съществувала
между страните договорна връзка по договор за възлагане на обществена поръчка за услуги
№ Д-34-50/23.07.2018 г., която е развалена от ищеца поради виновно неизпълнение на
задълженията на изпълнителя – гражданско дружество със съдружници - ответниците.
Ищецът поддържа, че е налице неоснователно обогатяване на ответника със сумата,
представляваща заплащане на изпълнените по договора дейности.
Като източник на облигационни задължения, институтът на неоснователното
обогатяване има за цел защита правата и интересите на правните субекти при получаване,
придобиване или спестяване на имущество за чужда сметка, когато такива фактически
действия са лишени от правно основание. В основата на неоснователното обогатяване стои
принципът на справедливостта, който препятства разместването на имущество при липса на
признато от закона основание. В разпоредбите на чл. 55-58 ЗЗД са уредени т.н. "специални"
фактически състави на неоснователното обогатяване. При третия фактически състав на чл.
55, ал. 1 ЗЗД основанието съществува при получаването на престацията, но след това то е
отпаднало с обратна сила.
Основание е онази типична, традиционна, многократно повтаряща се цел,
заради която едно лице се задължава към друго, която цел е общоприета за сключването на
даден вид сделка. Основанието представлява типичната цел, която се преследва при
придобиването на едно имуществено право. Под "основание" в областта на неоснователното
обогатяване се разбира съществуването на валидно правоотношение, което оправдава
8
разместването на имуществени блага. Липсата на основание за престирането представлява
основание на престиралия да търси обратно предмета на престацията.
В производството по иск с правна квалификация чл. 55, ал. 1, предл. 3 вр. чл.
87 ЗЗД по делото следва да се установи кумулативното наличие на предпоставките: валидно
възникнало между страните правоотношение от сключен договор за изработка, по който е
заплатена сума за извършената частично работа; възникнало в полза на възложителя
потестативно право да развали договора; отправено до изпълнителя волеизявление за
разваляне, достигнало до адресата и евентуално възникнало за ответника задължение за
връщане на получената по разваления договор престация.
Не се спори между страните и от представения по делото договор за възлагане
на обществена поръчка за услуги № Д-34-50/23.07.2018 г. се установява, че гражданското
дружество по ЗЗД „Фокус арт Груп“, със съдружници – ответниците, е приело по възлагане
от ищеца задължението да създаде в срок до 240 дни „Български екологичен алманах 2018“,
срещу което ищецът в качеството на възложител е поел насрещното задължение да плати
възнаграждение в общ размер 694 200 лв. Страните са се съгласили изпълнението на
възложената работа да се осъществи на етапи – Дейност 1, Дейност 2 и Дейност 3.
Гражданското дружество не е персонифицирано /не е самостоятелен правен субект/, поради
което възникналите вследствие сключения договор облигационни правоотношения са между
ищеца и ответниците като съдружници в гражданското дружество като всеки от
ответниците има качеството на изпълнител по процесния договор. При липса на изрична
уговорка в противния смисъл, на основание чл.261 ал.3 ЗЗД отговорността на ответниците
за изпълнението на договора е солидарна.
По делото не се спори и от представените протоколи за приемане на работа е
установено, че част от договорните етапи на изпълнение на договора са изпълнени. Ищецът
в качеството на възложител е приел без възражения изпълнението на работата по Дейност 1
и поддейности 2.1 и 2.2. За извършената по тези етапи работа ищецът, в качеството на
възложител е платил на ответниците сумата в размер на общо 286 200 лв. /възнаграждение
за изпълнената работа по Дейност 1, по поддейност 2.1 и по поддейност 2.2./.
Ответниците „Фокус Нунти“ ООД и „Витамин Арт“ ЕООД поддържат, че е
изпълнена и Дейност 3 по договора - създаване на интерактивна електронна карта на
„Български екологичен алманах 2018“. По делото липсват доказателства за установяване на
тези фактически твърдения и съдът приема за недоказано изпълнението на Дейност 3.
Следователно е установено, че ответниците не са изпълнили задълженията да
изпълнят работите по поддейност 2.3 и по Дейност 3, както и общото си задължение по
договора да предоставят готовия продукт Български екологичен алманах 2018, заедно с
интерактивна електронна карта на Български екологичен алманах 2018. Този извод се
подкрепя от направеното с писмо от 14.03.2019 г. от гражданско дружество по ЗЗД „Фокус
арт Груп“ /съответно участниците в него/ извънсъдебно признание, че не е в състояние да
завършат цялата възложена работа.
По делото не се спори, че с едностранно изявление за разваляне на договора
поради неизпълнение на задълженията на изпълнителя гражданско дружество по ЗЗД
„Фокус арт Груп“ договорната връзка между страните е развалена. По делото е установено,
че с извънсъдебно признание изпълнителят по договора е декларирал невъзможността си да
изпълни своите договорни задължения.
Ответникът „Фокус–Нунти“ ООД поддържа, че неизпълнената част от
9
задължението се дължи на липсата на печатница в Република България, която да отпечата
произведението на формат А-3. Дори с това възражение ответникът да оспорва наличието
на вина при неизпълнението на задълженията по процесния договор от страна на
изпълнителя, съдът намира същото неоснователно. Представената от гражданско дружество
по ЗЗД „Фокус арт Груп“ при провеждане на процедурата по възлагане на обществена
поръчка техническа спецификация предвижда именно това отпечатване, за което
дружеството е декларирало, че ще го осъществи. Със сключването на договора ответниците
като изпълнители са поели задължението да изпълнят възложената работа съобразно
посочената в Приложение N 1 техническа спецификация. Проектът, по който ответниците са
изпълнявали своята работа /техническата спецификация/ не е изработен от възложителя, а от
самите тях, което означава, че към сключване на договора същите са декларирали, че
изпълнението ще бъде описаното в техническата спецификация. В този смисъл дори не е
било нужно да отправят предупреждение по реда на чл.260, ал.1 от ЗЗД, тъй като проектът,
по който са изпълнявали заданието не е бил предоставен от възложителя.
В чл. 87, ал. 1 от ЗЗД са уредени елементите от фактическия състав на
развалянето на договор, като общото правило е, че договорът се разваля от изправната
страна с извънсъдебно едностранно изявление до длъжника. Упражняването на това право
се предпоставя от предупреждение, свързано с искане за изпълнение в подходящ срок, както
и с изявление, че договорът се смята за развален в случай на неизпълнение в дадения срок.
Ищецът е отправил такова предупреждение, независимо, че същото не е било необходимо с
оглед изявлението. По делото е установено частично неизпълнение на възложените по
договора работи. Неизпълнената част от задължението по договора не може да бъде
определена като незначителна с оглед интереса на кредитора. Стойността на неизпълнената
част от задължението е 408 000 лв. и надвишава значително 1/5 от стойността на договора,
която се приема за определяща при преценката дали неизпълнената част е незначителна
/решение № 318 от 27.06.2012 г. гр.д. № 273/2012 Г., Г. К., ІV Г. О. на ВКС, решение № 60 от
03.06.2019 г. по т.д. № 1892/2018 г., Т. К., ІІ Т. О. на ВКС/. Същата не може да бъде
определена и като незначителна с оглед на това, че възложителят не получава договорената
престация /изработения продукт/ по договора – изработен Български екологичен алманах
2018 и интерактивна електронна карта на Български екологичен алманах 2018. По тази
причина съдът намира, че упражненото от възложителя право да развали договора е
породило целените правни последици и договорната връзка е развалена.
Страните спорят относно това дали развалянето на процесния договор има
обратно действие, тъй като ответниците поддържат, че договорът е с продължително
действие, поради което развалянето му има сила занапред.
Определянето на договора като такъв с продължително действие се извършва
с оглед престациите на страните по него. Процесният договор е за изработка и неговия
предмет е изработване на Български екологичен алманах 2018 – отпечатването му в две
книжни тела и създаване на интерактивна електронна карта на Български екологичен
алманах 2018. Престацията на изпълнителя по договора е свързана с изработването на готов
материален продукт и предаването му на възложителя, което представлява еднократен акт.
Тази престация не определя договора като такъв с продължително действие, при който една
и съща престация е дължима за продължителен период от време /пр. – договор за лизинг;
договор за наем/. Без значение в случая е това, че с процесния договор страните са
разпределили изработката на материалния продукт Български екологичен алманах 2018 на
етапи, тъй като дължимата престация по договора е готовия продукт.
Следователно развалянето на процесния договор има обратно действие,
поради което направените по него престации се явяват направени на основание, което е
отпаднало, поради което подлежат на възстановяване/връщане.
Въззивният съдебен състав намира, че в процесния случай са неприложими
10
разпоредбите на чл.267 ал.1, изр.2 ЗЗД и чл.268 ЗЗД, тъй като не е налице условие от
хипотезата им, при наличието на което същите са приложими. Приложението на чл.267 ал.1,
изр.2 ЗЗД изисква изпълнението на работата да е невъзможно вследствие причина, за която
никоя от страните не отговаря, а нормата на чл.268 ЗЗД изисква поръчващият да се е
отказал от договора поради основателна причина. В процесния случай не е налице
безвиновна невъзможност страните да изпълнят договора, както и не е налице отказ на
възложителя от договора.
Предвид изложеното съдът намира, че исковете са основателни и ответниците,
в качеството им на страни по разваления договор, дължат връщане на полученото по него.
С предявяването на иск за солидарно осъждане на ответниците, ищецът е
съединил субективно исковете срещу всеки един от ответниците за осъждането му да
заплати процесната сума.
По отношение отговорността на съдружниците в гражданско дружество за
задължения на дружеството следва да се има предвид, че поначало в теорията и съдебната
практика се възприема, че доколкото не следва друго от уговорка между страните и не е
налице предвиден в закона случай на солидарност, съдружниците в гражданско дружество
отговарят към трети лица за съвместно поетите от тях задължения в условията на
разделност. С оглед вида на сключения договор - договор за изработка, съгласно чл.261, ал.3
от ЗЗД е налице солидарна отговорност на задължилите се да извършат общо една работа
лица. Това произтича и от разпоредбата чл. 304 от ТЗ, предвиждащ, че лицата, които при
сключване на търговска сделка поемат общо задължение, се смятат солидарни длъжници,
ако от сделката не следва друго. Съдът намира, че тази солидарност на ответниците касае
единствено ангажирането на тяхната договорна отговорност. В случая, обаче, отговорността
не е договорна, а произтича от неоснователно обогатяване, поради което настоящият състав
намира, че ответниците отговарят при условията на разделност, като всеки от тях и тъй като
не е установено друго отговаря за връщането на равна част от получената на отпаднало
основание сума. Всичко, което е придобито от дружеството е обща собственост на
съдружниците му - чл. 358 от ЗЗД, като всеки от тях участва в печалбите и загубите,
съразмерно с дела си - чл. 361 от ЗЗД, а уговорката за изключването на някой от
съдружниците от участие в печалбите или загубите е недействителна. Следователно
получената от гражданското дружество сума по процесния договор е станала обща на
съдружниците и при липса на друго установено, съдът приема, че дяловете им са равни.
Предвид изложеното съдът намира, че всеки от ответниците дължи сумата
95 400 лв. като исковете спрямо всеки един от тях в останалата им част до пълния предявен
размер от 286 200 лв. са неоснователни и като такива следва да бъдат отхвърлени.
Разделното осъждане на ответниците след преценка за недопустимост на
солидарното им осъждане е допустимо. С решение № 15/26.05.2017 г. по гр.д.№ 40/2016 г.
на ВКС, ГК, III г.о. е посочено, че след като отмени солидарното осъждане по жалба на един
от ответниците, при разделност на дълга въззивният съд е длъжен да разреши спора за
вземането по същество със свой диспозитив. В този случай са приложими изискванията за
разглеждане на обективно и субективно съединените искове.
Съдът намира неоснователно възражението за изтекла погасителна давност.
По отношение на процесните вземания липсва основание да се прилага давността по чл.265,
ал.3 от ЗЗД, тъй като същата е предвидена за вземанията на възложителя за недостатъци на
изработеното. Предмет на настоящото производство е вземане, произтичащо от
неоснователно обогатяване, за което се прилага общата погасителна давност.
11
По отношение на акцесорните искове, с правна квалификация чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Вземането за законна лихва възниква от фактически състав, включващ
елементите: главно парично задължение, настъпила негова изискуемост и неизпълнение на
същото, като предметът на това вземане е обезщетение за вредите, които неизпълнението
обективно и закономерно причинява. Вземането за лихва е акцесорно, но самостоятелно
спрямо главното. В конкретния случай, при наличие на паричен дълг при неизпълнението
му на падежа, възниква право да се търси обезщетение. Задълженията за престиране при
неоснователно обогатяване възникват без срок и за да изпадне задълженото лица в забава, е
необходима покана от страна на кредитора, съгласно чл. 84, ал. 2 ЗЗД. Покана за заплащане
на неустойките е получена от задължените лица на 25.04.2019 г., като със същата им е
предоставен 7-дневен срок за доброволно изпълнение, затова едва от деня, следващ
изтичането му на 03.05.2019 г. е възникнало задължение за заплащане на законна лихва.
Размерът на законната лихва е нормативно определен, на основание чл. 86, ал. 2 ЗЗД -
основният лихвен процент на Българската народна банка за периода, увеличен с 10 пункта
(Постановление № 426 на МС от 18.12.2014 г. за определяне размера на законната лихва по
просрочени парични задължения в сила от 01.01.2015 г.), затова обезщетението за забава
върху главницата от 95 400 лв. възлиза на сумата 2623.50 лв. , изчислено от следващия
падежа ден /03.05.2019 г. до деня, предхождащ предявяването на исковата молба –
09.08.2019 г., поради което исковете са основателни и доказани за сумата 2623.50 лв. и
неоснователен за разликата до пълния предявен размер от 6 678 лева.
При този изход на делото първоинстанционното решение следва да бъде
отменено частично и исковете – уважени в размерите за които въззивният съд е приел, че са
основателни.
По отговорността за разноски по делото:
При този изход на делото отговорността за разноските следва да бъде
разпределена между страните по делото като ищецът носи отговорност за направените от
ответниците разноски - за част от тях, съответна на отхвърлената част от иска, а ответниците
– за част от разноските направени от ищеца за уважената част от исковете.
Процесуалният представител на въззивника е направил възражение за
прекомерност на заплатеното от ответниците „Макенроу груп“ ЕООД и „Витамин Арт“
ЕООД. Съгласно чл.7, ал.2, т.5 от Наредба от 9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения минималният размер на адвокатското възнаграждение при
интерес от 100 000 лв. до 1 000 000 лв. е 3530 лв. плюс 2 % за горницата над 100 000 лв. При
съобразяване на цената на исковете, минималният размер на адвокатското възнаграждение
по делото е 7387.56 лв., с оглед на който заплатения от „Витамин Арт“ ЕООД хонорар от
8700 лв. и заплатеният от „Макенроу груп“ ЕООД хонорар от 1500 лв. решаващият съдебен
състав намира съответни на спора.
С оглед уважената част от исковете всеки от въззиваемите следва да заплати
на ищеца-въззивник 1952.52 лв. за държавна такса и по 150 лв. юрисконсултско
възнаграждение.
С оглед отхвърлената част от предявените искове съдът намира, че Министерство на
околната среда и водите следва да заплати на „Витамин Арт“ ЕООД сумата 5800 лв.
12
разноски за адвокат и на „Макенроу груп“ ЕООД – 1000 лв. разноски за адвокат.
Воден от изложеното съставът на Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 260082/15.01.2021 г. по т.д. № 1562/2019 г. по описа на
СГС, TO, VI-4 състав, В ЧАСТТА МУ, с която са отхвърлени предявените от Министерство
на околната среда и водите срещу „Фокус –Нунти“ ООД, „Витамин Арт“ ЕООД и
„Макенроу груп“ ЕООД искове по чл.55 ал.1, пр.3 ЗЗД и чл.86 ЗЗД, с които се иска
солидарното им осъждане да се заплати сумата от 95 400 лв. – платена по договор за
възлагане на обществена поръчка за услуги N Д-34-50/23.07.2018 г., както и сумата от
2623.50 лв. - обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 17.05.2019 г. –
09.08.2019 г. И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „Фокус –Нунти“ ООД, ЕИК *********, гр.София, Оборище, ул.
Султан тепе № 8, п.к.1505 да заплати на Министерство на околната среда и водите на
основание, БУЛСТАТ *********, със седалище и адрес на управление гр.София, бул. Мария
Луиза № 22 на основание чл.88, ал.1 от ЗЗД във вр. чл.55, ал.1, пр.3 от ЗЗД сумата от 95 400
лв. – платена по договор за възлагане на обществена поръчка за услуги N Д-34-50/23.07.2018
г., ведно със законната лихва върху нея от подаване на исковата молба до окончателното й
изплащане и на основание чл.86 от ЗЗД сумата от 6 678 лв. - обезщетение за забава в размер
на законната лихва за периода 17.05.2019 г. – 09.08.2019 г.
ОСЪЖДА „Фокус –Нунти“ ООД, ЕИК *********, гр.София, Оборище, ул.
Султан тепе № 8, п.к.1505 да заплати на Министерство на околната среда и водите на
основание, БУЛСТАТ *********, със седалище и адрес на управление гр.София, бул. Мария
Луиза № 22 на основание чл.78, ал.1 от ГПК сумата 3905.04 лв. разноски за държавна такса
и на основание чл.78, ал.8 от ГПК сумата 300 лв. за първата инстанция.
ОСЪЖДА „Фокус –Нунти“ ООД, ЕИК *********, гр.София, Оборище, ул.
Султан тепе № 8, п.к.1505 да заплати на Министерство на околната среда и водите на
основание, БУЛСТАТ *********, със седалище и адрес на управление гр.София, бул. Мария
Луиза № 22 на основание чл.78, ал.1 от ГПК сумата 1952.52 лв. държавна такса и на
основание чл.78, ал.8 от ГПК сумата 150 лв. за въззивната инстанция.
ОСЪЖДА „Витамин Арт“ ЕООД, ЕИК *********, гр.София, Оборище, ул.
Васил Друмев № 3, ет.1 да заплати на Министерство на околната среда и водите на
основание, БУЛСТАТ *********, със седалище и адрес на управление гр.София, бул. Мария
Луиза № 22 на основание чл.88, ал.1 от ЗЗД във вр. чл.55, ал.1, пр.3 от ЗЗД сумата от 95 400
лв. – платена по договор за възлагане на обществена поръчка за услуги N Д-34-50/23.07.2018
г., ведно със законната лихва върху нея от подаване на исковата молба до окончателното й
изплащане и на основание чл.86 от ЗЗД сумата от 6 678 лв. - обезщетение за забава в размер
на законната лихва за периода 17.05.2019 г. – 09.08.2019 г.
ОСЪЖДА „Витамин Арт“ ЕООД, ЕИК *********, гр.София, Оборище, ул.
Васил Друмев № 3, ет.1 да заплати на Министерство на околната среда и водите, БУЛСТАТ
*********, със седалище и адрес на управление гр.София, бул. Мария Луиза № 22 на
основание чл.78, ал.1 от ГПК сумата 3905.04 лв. разноски за държавна такса и на основание
13
чл.78, ал.8 от ГПК сумата 300 лв. за първата инстанция.
ОСЪЖДА „Витамин Арт“ ЕООД, ЕИК *********, гр.София, Оборище, ул.
Васил Друмев № 3, ет.1 да заплати на Министерство на околната среда и водите, БУЛСТАТ
*********, със седалище и адрес на управление гр.София, бул. Мария Луиза № 22 на
основание чл.78, ал.1 от ГПК сумата 1952.52 лв. държавна такса и на основание чл.78, ал.8
от ГПК сумата 150 лв. за въззивната инстанция
ОСЪЖДА „Макенроу груп“ ЕООД, ЕИК *********, гр.София, кв.Обеля 2,
бл.257, вх.А, ет.5, ап.15 да заплати на Министерство на околната среда и водите, БУЛСТАТ
*********, със седалище и адрес на управление гр.София, бул. Мария Луиза № 22 на
основание чл.88, ал.1 от ЗЗД във вр. чл.55, ал.1, пр.3 от ЗЗД сумата от 95 400 лв. – платена
по договор за възлагане на обществена поръчка за услуги N Д-34-50/23.07.2018 г., ведно със
законната лихва върху нея от подаване на исковата молба до окончателното й изплащане и
на основание чл.86 от ЗЗД сумата от 6 678 лв. - обезщетение за забава в размер на законната
лихва за периода 17.05.2019 г. – 09.08.2019 г.
ОСЪЖДА „Макенроу груп“ ЕООД, ЕИК *********, гр.София, кв.Обеля 2,
бл.257, вх.А, ет.5, ап.15 да заплати на Министерство на околната среда и водите, БУЛСТАТ
*********, със седалище и адрес на управление гр.София, бул. Мария Луиза № 22 на
основание чл.78, ал.1 от ГПК сумата 3905.04 лв. разноски за държавна такса и на основание
чл.78, ал.8 от ГПК сумата 300 лв. за първата инстанция.
ОСЪЖДА „Макенроу груп“ ЕООД, ЕИК *********, гр.София, кв.Обеля 2,
бл.257, вх.А, ет.5, ап.15 да заплати на Министерство на околната среда и водите, БУЛСТАТ
*********, със седалище и адрес на управление гр.София, бул. Мария Луиза № 22 на
основание чл.78, ал.1 от ГПК сумата 1952.52 лв. държавна такса и на основание чл.78, ал.8
от ГПК сумата 150 лв. за въззивната инстанция.
ОСЪЖДА Министерство на околната среда и водите на основание, БУЛСТАТ
*********, със седалище и адрес на управление гр.София, бул. Мария Луиза № 22 да
заплати на „Витамин Арт“ ЕООД, ЕИК *********, гр.София, Оборище, ул. Васил Друмев
№ 3, ет.1 на основание чл.78, ал.3 от ГПК сумата 5800 лв.
ОСЪЖДА Министерство на околната среда и водите на основание, БУЛСТАТ
*********, със седалище и адрес на управление гр.София, бул. Мария Луиза № 22 да
заплати на „Макенроу груп“ ЕООД, ЕИК *********, гр.София, кв.Обеля 2, бл.257, вх.А,
ет.5, ап.15 на основание чл.78, ал.3 от ГПК сумата 1000 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Върховен касационен
съд в 1-месечен срок от съобщаването му на страните, при условията на чл.280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
14
2._______________________
15