Р Е Ш Е Н И Е
260187/21.12.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският
районен съд, втори състав, на седми
декември през две хиляди и двадесета
година, в публично заседание в следния
състав:
Председател:
Диана Георгиева
при секретаря В. Илиева, като
разгледа докладваното от районния съдия АНД № 2020 по
описа на ШРС за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Настоящото производство е
образувано на основание чл. 59
и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е
наказателно постановление № 20-0869-002851 от 23.09.2020г. на Началник сектор
„Пътна полиция“ към ОД МВР гр. Шумен, с
което на Е.М.Х., ЕГН **********,*** е наложена „глоба” в размер на 1 500
/хиляда и петстотин/ лева на основание чл.177,
ал.4, т.3 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ за нарушение по
чл.177, ал.4, т.3 от ЗДв.П.
Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателното
постановление като незаконосъобразно, като излага доводите си за това в жалбата.
В
съдебно заседание
жалбоподателя, редовно
призован, се явява лично и с
упълномощен представител, който изцяло поддържа жалбата.
Въззиваемата
страна, редовно призована изпраща упълномощен представител, който оспорва
жалбата и моли същата да бъде отхвърлена като неоснователна, а обжалваното
наказателно постановление да бъде потвърдено.
Жалбата
е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на
изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. чл.320 от НПК, поради което се явява
процесуално допустима. Разгледана по
същество жалбата е неоснователна,
поради следните съображения:
ШРС, след
като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на страните,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона,
намира за установено от фактическа
страна следното:
На 22.08.2020г. по обяд свидетелите Т. Я.И. и Н.И.Р.
пътували от с. Наум към гр. Варна. Свидетелите пътували с лек автомобил „Тойота
RAV-4“ с рег. № Н70 07ВС, управляван от свид. Т. И. по път I-7. След
разклона за с. Върбак, преди с. Панайот Волов, свидетелят Т. И. застигнал
товарен автомобил „Волво ФМ“ с рег. № В39 73НТ. Участъкът бил равен, разрешено
било изпреварването и свид. И. пуснал ляв мигач, като имал намерение да
изпревари камиона. Когато приближил автомобила си до камиона и почти бил в
лявата лента за движение, двамата свидетели – Т. И. и Н.Р. видели, че от товара
на камиона, който щели да изпреварват към предното стъкло на автомобила им лети
камък. За да избегне удар по предната стъкло, свид. Т. И. веднага натиснал
спирачки и камъкът паднал в предната дясна част на „Тойота RAV-4“.
Свидетелят И. натиснал клаксона и водача на товарния автомобил преустановил
движението си по-напред по пътното
платно, където имало отбивка. Когато слезли от автомобила, свидетелите И. и Р.
видели, че от удара бил счупен десния халоген, десния мигач и била потрошена дясната страна на предната
броня на лек автомобил „Тойота RAV-4“. Товарния автомобил „Волво ФМ“ бил собственост на
„ОТП Лизинг“ – клон Варна, жалбоподателя Е.М.Х. бил негов водач. Свидетелят Т. И.
провел разговор с жалбоподателя Х. за попълване на двустранен протокол. Тъй
като жалбоподателя Е. Х. твърдял, че не бил виновен и превозвания от него,
товар бил укрепен, свид. И. уведомил компетентните органи. На место пристигнали
свидетелите С.К.К. и С.К.Г. – мл. автоконтрольори в сектор „ПП“ при ОД МВР Шумен.
Свидетелите К.
и Г. провели разговор с жалбоподателя Х. и свид. И., извършили проба за
употреба на алкохол на двамата, проверили документите на двата автомобила и
водачите им. Извършили и оглед на товарния автомобил, от който бил изпаднал
камъка. Констатирали, че товарния автомобил бил натоварен с каменна фракция и
товара бил надлежно покрит, но между основната товарна каросерия и нейното
покривало оставал отвор приблизително около 50 сантиметра, от който явно са
изпаднали камъни. На место на жалбоподателят бил съставен и Акт за
установяване на административно нарушение № 236013. Актосъставителят –
свидетелят С.К. посочил, че с горното деяние от страна на Е.М.Х. е нарушена разпоредбата на чл.177, ал.4, т.3 от ЗДв.П за
това, че на 22.08.2020г. в 13,10 часа управлява МПС с неукрепен товар в
нарушение на изискванията по чл.127, ал.4, като се констатира опасна
неизправност при укрепването, изразяваща се в отвор между товарния отсек и
покривалото му, през който изпадва част от товара /каменна фракция/ и нанася
щети по попътно движещият се зад него, лек автомобил „Тойота RAV-4“ с рег. №
Н70 07ВС. Актът бил подписан от нарушителя без възражения.
Впоследствие не се е възползвал от законното си право и не е депозирал писмени
възражения в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН. Въз основа на така съставения акт и съобразявайки
материалите в административно-наказателната преписка било издадено наказателно постановление № 20-0869-002851 от 23.09.2020г.
на Началник сектор „ПП“ към ОД МВР гр. Шумен, с което на Е.М.Х., ЕГН **********,***
е наложена „глоба” в размер на 1 500 /хиляда и петстотин/ лева на основание
чл.177, ал.4, т.3 от Закона за движение
по пътищата /ЗДвП/ за нарушение по чл.177,
ал.4, т.3 от ЗДв.П.
Така установената
фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени и
гласни доказателства, от разпита в съдебно заседание на актосъставителя С.К.К. и
на свидетелят С.К.Г. - свидетел при установяване на нарушението и при съставяне
на акта, свидетелите Т. Я.И. и Невдживан Ирфан Р., както и от присъединените на
основание чл.283 от НПК писмени доказателства. При преценка на събраните в хода на съдебното производство гласни
доказателства чрез разпита на свидетелите К. и Г. съдът намира, че същите
следва да бъдат кредитирани изцяло, доколкото всеки един от тях е присъствал по
време на извършване на проверката на жалбоподателя и пресъздава пряко
възприетите от него факти и обстоятелства. Освен това показанията им са
еднопосочни, непротиворечиви, кореспондират помежду си и се подкрепят и от
останалия събран по делото доказателствен материал. Още повече, доколкото
посочените свидетели не са се намирали в никакви особени отношения с нарушителя, от които да извличат ползи от
твърденията си, същите не може да се считат за заинтересувани или предубедени,
при което за съда не съществуват основания да не кредитира дадените показания и
приема същите за достоверни и правдиви. Съдът
кредитира изцяло и показанията на свидетелите И. и Р., които са очевидци на
изпадането на част от превозвания товар от товарния автомобил.
Изложената фактическа обстановка се изяснява и от
приложените и приети по делото като
веществено доказателство ксерокопия на 4 броя снимки на
процесното нарушение, направени със служебен таблет на ОД на МВР – Шумен и отразяващи щетите по
лек автомобил „Тойота RAV-4“ и задната част
на товарен автомобил „Волво ФМ“.
Последните не са изготвени по реда на НПК и не представляват
веществени доказателствени средства по смисъла на чл.125,
ал.1 от НПК. Съдебната практика обаче приема, че случайно създадените фотоснимки,
видеозаписи и т. н., които отразяват или съдържат информация за
обстоятелствата, включени в предмета на доказване по чл.102
от НПК, следва да се третират като веществени доказателства по смисъла на чл.109,
ал.1 от НПК, тъй като представляват предмети, върху които има следи от
престъплението /в този смисъл изрично е Решение № 390/02.10.2009 г. по н.д. №
393/2009 г., ІІ н.о. на ВКС/.
При така установената фактическа обстановка съдът приема,
от правна страна следното:
Наказателното
постановление № 20-0869-002851 от 23.09.2020 г. е издадено от компетентен орган
- от Началник на сектор „Пътна полиция“ към ОД МВР гр. Шумен, съгласно заповед Рег. № 812з –
515/14.05.2018 г. на Министъра на вътрешните работи.
Производството е от административно - наказателен характер, при което е необходимо да се установи налице ли е деяние, което представлява административно нарушение по смисъла на чл.6 от ЗАНН, същото извършено ли е от посоченото в акта лице и извършено ли е виновно - предпоставките са абсолютни, като тежестта на доказване лежи върху административно наказващия орган. Според разпоредбата на чл.6 от ЗАНН административно нарушение е това деяние /действие или бездействие/, което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред.
Съобразно разпоредбата на чл.127, ал.1 от Закона за движение по пътищата участниците /ЗДвП/ превозваните товари трябва: 1. да не създават опасност за участниците в движението; 2. да бъдат укрепени и да не се влачат по пътя и 3. да не ограничават видимостта на водача и да не нарушават устойчивостта и управляемостта на пътното превозно средство. Според ал.4 на цитираната правна норма министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията, съгласувано с министъра на вътрешните работи, определя с наредба условията и реда за укрепване на превозваните товари, а именно Наредба № 7 от 27.04.2018 г. за укрепване на превозваните товари обн., ДВ, бр. 39 от 11.05.2018 г., в сила от 20.05.2018 г. Разпоредбата на § 1 от Допълнителните разпоредби на Наредба № 7 от 27.04.2018г. за укрепване на превозваните товари дефинира понятието „товар“ - всички стоки, които обикновено биха се поставили във или върху частта от превозното средство, предназначена за превоз на товари, които не са постоянно прикрепени към него, включително предмети в носители на товари, като касети, подвижни тела или контейнери в превозни средства. С тази наредба също така се определят: 1. задълженията на водачите и превозвачите за укрепване на товарите; 2. изискванията за укрепване на товарите при превоза, товаренето, разтоварването и обработката им; 3. видовете неизправности, свързани с укрепването на товарите и тяхната класификация и 4. контролът за укрепване на товарите съгласно чл.1, ал.1 от същата. Нормата на ал.2 на чл.1 от Наредба № 7 от 27.04.2018 г. регламентира, че укрепването на товарите, превозвани с пътни превозни средства /ППС/, се извършва така, че да не пречи на безопасното управление на превозното средство и да не застрашава живота и здравето на участниците в движението, имуществото им, както и околната среда. Освен това в разпоредбата на чл.3 от посочената наредба е установено задължение за водача преди натоварването да приложи най-подходящите методи за обезопасяване на товарите съгласно изискванията на чл.8 /укрепването на товара се извършва по един или повече от следните стандарти: БДС ЕN 12195-1, БДС ЕN 12195-2, БДС ЕN 12195-3, БДС ЕN 12195, БДС ЕN 12640, БДС ЕN 12642, БДС ЕN 283, ISO 1161 и ISO 1496, приложими към превозвания товар и превозното средство/ и да определи броя и вида и да използва необходимите средства за максимална надеждност на обезопасяването.
Съгласно
разпоредбата на чл.9, ал.5 от Наредба №
7 от 27.04.2018 г. за укрепване на превозваните товари неизправностите, свързани с укрепването на товари се
класифицират в три групи според степента на риска, както следва: 1.
незначителна неизправност – когато товарът е бил обезопасен правилно, но е
целесъобразно да се дадат препоръки за безопасност от проверяващите органи; 2.
значителна неизправност – когато товарът не е бил обезопасен достатъчно и е възможно
значителното му изместване или преобръщане на части от него и 3. опасна
неизправност – когато безопасността на движението е пряко застрашена поради
риск от изсипване, разливане или изпадане на товара или на част от него или
поради опасност, произтичаща пряко от товара и застрашаваща живота или здравето
на хората.
Съобразно разпоредбата на чл.177, ал.4, т.3 от ЗДв.П, който управлява пътно превозно средство с неукрепен товар в нарушение на изискванията на наредбата по чл.127, ал.4, се наказва с глоба от: 1. петстотин лева – при констатирани незначителни неизправности при укрепването на товара; 2. хиляда лева – при констатирани значителни неизправности при укрепването на товара и 3. хиляда и петстотин лева – при констатирани опасни неизправности при укрепването на товара.
Със съставянето на акта за установяване на административно нарушение
на жалбоподателят Е.Х. е вменено нарушение на чл.177, ал.4, т.3 от ЗДв.П
изразяващо се в това, че управлява МПС с неукрепен товар, като е констатирана
опасна неизправност при укрепването, изразяваща се в отвор между товарния отсек
и покривалото му, през който изпадва част от товара – каменна фракция и нанася
щети по попътно движещия се зад него, лек автомобил. Изпълнителното деяние, за
което е повдигнато обвинение се изразява в неизпълнение на задължение за укрепване
и обезопасяване на товари, които могат да
създадат опасност за участниците в движението, каквото изискване е
регламентирано в наредбата по чл.127,
ал.4 от ЗДв.П, а именно Наредба № 7
от 27.04.2018 г. за укрепване на превозваните товари обн., ДВ, бр. 39 от
11.05.2018 г., в сила от 20.05.2018 г.
В случая правилно и
законосъобразно както актосъставителят, така и наказващият орган са приели, че
се касае за неизпълнение на изискването за укриване и
обезопасяване на
товар при констатирани опасни неизправности при укрепването на товара и са посочили действителната нарушена норма, която е и санкционната такава – чл.177,
ал.4, т.3 от ЗДв.П. Няма пречка правната норма да съдържа едновременно
както дължимо правило за поведение, така и санкция за неизпълнение на изискванията.
В случая нарушението е точно посочено както в акта за установяване на
административно нарушение, така и в наказателното
постановление и то се изразява в това, че „управлява МПС, като превозва товар – каменна
фракция,
който не
е укрепен достатъчно, тъй като има отвор между товарния отсек и покривалото, през който отвор
изпада част от него и нанася щети по попътно движещия се зад него, лек
автомобил. Не е задължително административнонаказващия
орган да издирва и цитира всички възможни нормативни
разпоредби, които третират поведението на наказаното лице като противоправно.
Посочването дори само на тази разпоредба, кореспондираща
с фактическото описание на деянието, е напълно достатъчно, за да разбере и
привлеченото към административно наказателна отговорност лице за извършването
на какво по вид нарушение е потърсена такава отговорност. Настоящата инстанция
намира, че в случая по никакъв начин не е нарушено правото на защита на лицето.
В мотивационните си части и актът, и наказателното постановление са достатъчно подробни и ясни, като нарушението и
обстоятелствата, при които е извършено то, са описани достатъчно детайлно,
така, че наказаното лице да разбере какво му се вменява, че е извършило. По този начин е
била осигурена възможност на нарушителя да разбере за извършването на какво
конкретно нарушение е ангажирана административно-наказателната му отговорност,
респективно да организира пълноценно защитата си, което той в крайна сметка е
сторил в развилото се съдебно производство. В
този смисъл е установената практика на Административен съд – гр.Шумен по този
въпрос, по-конкретно Решение № 129/11.04.2016 г.
по КНАХ № 73/ 2016 г.
и др.
Описаното в рамките на наказателното постановление обстоятелство, че част от превозвания товар – каменна фракция е изпаднал от отвора, с което е създал опасности за участник в движението - лекия автомобил, който се е движел зад него, според настоящия съдебен състав е напълно достатъчно основание да се приложи посочената санкционна разпоредба, доколкото всеки предмет, който би се появил внезапно на пътното платно, съставлява опасност за другите участници в движението. В тази насока и от разпита на актосъставителя К. и свидетеля Г. се установява, че тъй като е бил налице отвор между товарния отсек и покривалото на товара, т. е. покривалото не е било плътно, част от товара е изпаднал, както и че изпадналата част е причинила материални щети по движещия се зад него, лек автомобил. Ето защо и съдът не счита, че в случая обстоятелствата по чл.57, ал.1, т.5 от ЗДвП се явяват недостатъчни за направата на извод относно наличието на конкретно нарушение, като не е било нужно за това, посоченото в жалбата установяване на факта по кои критерии нарушението е квалифицирано като „опасна“, а не като друга неизправност при укрепване на товара и как е създавал опасност за движението.
Поради всичко изложеното по-горе съдът намира, че от
материалите по делото се установява по безспорен начин, че описаното в акта за установяване на
административно нарушение и в наказателното постановление поведение на водача
несъмнено покрива белезите на нарушението по чл.177,
ал.4, т.3 от ЗДв.П доколкото товарът, който е превозвал товарния
автомобил – метални решетки изобщо не е бил укрепен и обезопасен и част от тях
са паднали на пътното платно и е създавал опасност за останалите участници в
движението.
За
неизпълнение на това задължение разпоредба на чл.177,
ал.4, т.3 от ЗДв.П предвижда
налагане на “глоба” за водача в размер на 1 500 лева. Съдът намира, че административно-наказващият
орган правилно е квалифицирал нарушението и го е санкционирал законосъобразно
съгласно посочената разпоредба, като се е съобразил и с разпоредбата на чл. 27
от ЗАНН и е наложил наказание в неговия абсолютен размер, съобразявайки
обстоятелството, че законодателят
не е предвидил минимум и максимум и не е предоставил на
административно-наказващият орган възможност за преценка при определяне на
размера, поради което е наложил посоченото наказание в законоустановения му,
фиксиран размер.
Освен това, настоящият съдебен състав споделя доводите на
административно - наказващия орган, че деянието не следва да бъде квалифицирано
като маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН. В конкретния случай
не са установени обстоятелства, сочещи, че въпросното нарушение е с
по-ниска обществена опасност от обичайните. Не е
установено също така наличието на някакво конкретно извинително обстоятелство,
което да е обусловило процесното неизпълнение, поради което и не са налице
основания за приложението на цитираната разпоредба. В случая
деянието, обявено за наказуемо е свързано със спазване на правилата за движение
по пътищата, за които нормативната база предвижда строги правила за
осъществяване, като целта на закона е да се опазват животът и здравето на
участниците в движението по пътищата и
да се улеснява тяхното придвижване. Неспазването на правилата, свързани с движение по
пътищата би застрашило нормалното осъществяване на значими обществени
отношения, свързани с безопасността на движението, съответно здравето и живота
на гражданите. С оглед на изложеното се налага извода, че въпросното деяние не
се отличава с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с други
подобни случаи, поради което не са налице условията същото да бъде квалифицирано,
като маловажен случай, то съдът намира, че в
настоящия случай разпоредбата на чл.28 от ЗАНН не може да бъде приложена,
доколкото нарушението не може да бъде квалифицирано като “маловажен случай” по
смисъла на посочената законова норма.
Ето защо съдът счита, че
административно-наказателното производство по наказателното
постановление е протекло при липса на съществени
процесуални нарушения. По-конкретно, акта за установяване на административно
нарушение е издаден от компетентен орган,
притежава изискуемите съобразно разпоредбата на чл.42 от ЗАНН реквизити,
а при издаването на атакуваното наказателно постановление – тези на чл.57 от ЗАНН. Нарушението е описано достатъчно ясно, като позволява на жалбоподателя да
разбере за какво е санкциониран.
В тази връзка, съдът намира, че атакуваното
наказателно постановление се
явява правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено, а
жалбата в тази част като неоснователна следва да бъде
оставена без уважение.
Предвид направеното
искане от страна на процесуалния представител на административнонаказващия орган за присъждане
на юрисконсултско възнаграждение, съдът съобрази, че
съгласно разпоредбата на чл.
63, ал. 3 от ЗАНН /обн. ДВ, бр.
24/29.11.2019г., в сила от 03.12.2019 г./, в съдебните производства по
обжалване на наказателно постановление страните имат право на разноски по реда
на АПК. Според нормата на чл.
143, ал. 3 от АПК, когато съдът отхвърли оспорването, както е в процесния
случай, тези разноски следва да се възложат в тежест на подателя на жалбата.
Относно размера на разноските разпоредбата на чл.
63, ал. 5 от ЗАНН предвижда, че в полза на юридически лица, които са били
защитавани от юрисконсулт /както е в случая за ОД на МВР – гр. Шумен/, се
присъжда възнаграждение в определен от съда размер, който не може да надхвърля
максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона
за правната помощ /ЗПП/. Доколкото в съпроводителното писмо не е
посочен конкретен размер на поисканото юрисконсултско възнаграждение, а и в съдебно заседание не е представен списък на разноските, то съгласно разпоредбата
на чл.37, ал.1 от ЗПП, във вр.
чл.27а от
Наредбата за заплащане на правната помощ,
съдът определя възнаграждение на юрисконсулта, представляващ
административнонаказващия орган - ОД МВР гр. Шумен по делото, в
размер на 80
/осемдесет/ лева,
която следва да се присъди в тежест на жалбоподателя, която сума следва да се заплати от последната по сметка на ОД МВР гр. Шумен.
Водим от горното
и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №
20-0869-002851 от 23.09.2020г. на Началник сектор „ПП“ към ОД МВР гр. Шумен, с което на Е.М.Х., ЕГН **********,*** е наложена „глоба” в размер на
1 500 /хиляда и петстотин/ лева на основание чл.177, ал.4, т.3 от Закона за движение по пътищата
/ЗДвП/ за нарушение по чл.177, ал.4, т.3
от ЗДв.П като правилно и законосъобразно.
ОСЪЖДА
Е.М.Х., ЕГН **********,***
да заплати по сметка на ОД МВР гр. Шумен сумата в размер на 80 /осемдесет/
лева,
представляваща юрисконсултско възнаграждение, на основание чл.37, ал.1 от ЗПП, вр. чл.27а
от Наредбата за заплащане на правната помощ.
ОСЪЖДА
Е.М.Х., ЕГН **********,***
да заплати по сметка на ШРС сумата в размер на 52,50 /петдесет и два лв. и петдесет ст./ лева,
представляваща заплатени пътни разноски на свидетел.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен съд в 14-дневен
срок от съобщаване на страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: