О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е 2602/1.10.2018г.
гр.Ямбол, 01.10.2018 година
ЯМБОЛСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия ,в закрито съдебно заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГАЛЯ РУСЕВА,
като
разгледа докладваното от съдия Русева гр. д. № 3435 по описа на ЯРС за
Производството по делото е образувано по искова молба на „Профи Кредит България“ ЕООД против П.Д.С., с която се иска да бъде прието за установено по отношение на ответницата, че същата дължи на ищеца, солидарно със Севда Д.С., сумите, за които е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 1711/2018 г. по описа на ЯРС, а именно – сумата от 7 818 лв. главница, ведно с лихвата от датата на подаване на заявлението.
В молба-уточнение вх.№ 16052/27.09.2018 г. ищецът е посочил, че всъщност сумата от 7 818 лв. не е цялата главница, а само част от нея в размер на 3 658,37 лв. представлява неизплатена главница по процесния договор за потребителски кредит, като останалите суми са, съответно: договорна лихва /договорно възнаграждение/ в размер на 1 534,72 лв. и неизплатено възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги в размер на 2 6324,91 лв.
С оглед така направените уточнения на иска и при проверката на допустимоста му по реда на чл. 130 от ГПК, и като се запозна със заповедното производство по ч.гр.д. № 1711/2018 г. на ЯРС, настоящият съдебен състав намира, че искът е недопустим за горницата над сумата от 3 658,37 лв. до сумата от 7 818 лв. Правното основание на предявения иск е чл. 422 от ГПК и предмета на делото е строго очертан от издадената вече заповед за изпълнение. Същата е издадена за следните суми: сумата от 7 848 лв., от която 7 818 лв. – главница, 30 лв. такси и 35,41 лв. – лихви за забава /лихвите за забава и таксите не се претендират в производството по чл. 422 от ГПК/. Видно от заповедното производство, заповедта е била издадена в съответствие с претенциите на заявителя в подаденото заявление, които са били конкретизирани по същия начин. За първи път едва в производството по чл. 422 от ГПК ищецът посочва, че всъщност само 3 658,37 лв. от претенцията му е главница по договора за потребителски кредит, а останалите суми са договорна лихва, респ. неизплатено възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги. Подобно изменение на претенцията и въвеждане на нов спорен предмет в иска по чл. 422 от ГПК е недопустимо. Ето защо, производството по чл. 422 от ГПК следва да продължи единствено за установяване дължимост на сумата от 3 658,37 лв., представляваща неизплатена главница по процесния договор за потребителски кредит, като по отношение на останалите суми - договорна лихва /договорно възнаграждение/ в размер на 1 534,72 лв. и неизплатено възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги в размер на 2 6324,91 лв., исковата молба следва да бъде върната, тъй като производството в тазеи част е недопустимо.
Мотивиран от горното и на осн.чл.130 от ГПК, Ямболският районен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ВРЪЩА исковата молба на „Профи Кредит България“ ЕООД против П.Д.С. В ЧАСТТА, с която се иска да бъде прието за установено по отношение на ответницата, че същата дължи на ищеца, солидарно със Севда Д.С., следните суми, а именно – договорна лихва /договорно възнаграждение/ в размер на 1 534,72 лв. и неизплатено възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги в размер на 2 6324,91 лв., и ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 3435/2018 г. по описа на ЯРС в тази част поради недопустимост на предявения иск.
Определението подлежи на обжалване в
едноседмичен срок от връчването му на ищеца пред ЯОС.
Препис от определението да се връчи на
ответницата за сведение.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: