Р Е Ш
Е Н И
Е № 260099
гр.
Пловдив, 27.11.2020 год.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Пловдивският
апелативен съд, първи търговски състав, в открито заседание на двадесет и осми октомври две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА
ЖЕЛЯЗКОВА
ЧЛЕНОВЕ: СЛАВЕЙКА КОСТАДИНОВА
КРАСИМИРА
ВАНЧЕВА
С участието на секретаря Цветелина Диминова, като разгледа
докладваното от съдията Костадинова в.т.
дело № 423/2020 год. по описа на ПАС, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е въззивно – по
чл. 258 и следващите от ГПК.
С решение № 87 от 23.03.2020
година, постановено по т. дело № 66/2018 година по описа на Окръжен съд – С., е
признато за установено съществуването и дължимостта на предявените от Н.
публични вземания в общ размер на 973,28 лева, от които по декларация №
2028/21.06.2010 година по чл. 14 от ЗМДТ неплатен данък върху недвижим имот за
2015 и 2016 година / за един месец, тъй като имотът е продаден от синдика/ в
размер на 229,48 лева главница и лихва, начислена до 18.06.2019 година в размер
на 123,04 лева, както и по акт за установяване на задължения по декларация №
76/16.05.2015 година, изм. 11.11.2016 година в размер на 175,09 лева неплатен
данък върху превозни средства и лихви в размер на 445,67 лева, начислени до
11.11.2016 година.
Със същото решение е отхвърлен
предявеният от Н. иск за установяване съществуването на публични вземания за
разликата над 404,57 лева до 3687,89 лева главница по ЗМДТ и над 568,71 до 637,33
лева лихви, дължими въз основа на акт за установяване на задължения по
декларация № 76/16.03.2015 година, изм. 11.11.2016 година, издаден от Община С.на
основание решение № 207/29.06.2016 година на Административен съд – С.,
декларация № ****/21.06.2010 година, декларация
№ ********/13.04.2004 година, декларация
№ ****/21.11.2006 година, декларация № *******/15.02.2006 година,
декларация № ****/09.05.2001 година и задължения за данък върху общия доход в
общ размер на 18,93 лева, в това число главница в размер на 8,67 лева и начислени до 20.07.2018 година
лихви в размер на 10,26 лева, дължими по подадени декларации образец 6 с номера
**********, **********, **********, ************* и *************.
Осъден е длъжникът ЕТ „В.П.-П.” /н./ град С., ЕИК ********, да
заплати по сметка на С. окръжен съд ДТ в размер на 10 лева съобразно уважената
част на предявения иск.
Така постановеното решение е
обжалвано с въззивна жалба от ищеца Н. в частта, с която предявеният иск за
установяване съществуването на публични вземания е отхвърлен като неоснователен
и недоказан. Поддържа се, че решението в тази част е необосновано,
немотивирано, несъобразено със събраните доказателства и противоречащо на
императивни правни норми. Изложени са подробни съображения във връзка с тези
оплаквания. Искането, формулирано с въззивната жалба, е да се отмени
първоинстанционното решение в отхвърлителната му част и да се постанови ново
решение, с което да се признае съществуването
и дължимостта на неприети в производството по несъстоятелност публични
вземания в общ размер на 3369,44 лева,
дължими въз основа на акт
за установяване на задължения по декларация № 76/16.03.2015 година, изм.
11.11.2016 година, издаден от Община С.на основание решение № 207/29.06.2016
година на Административен съд – С., декларация по чл. 14 от ЗМДТ № ****/21.06.2010 година, декларация по чл. 54
от ЗМДТ № ********/13.04.2004 година,
декларация по чл. 54 от ЗМДТ № ****/21.11.2006
година, декларация по чл. 54 от ЗМДТ № *******/15.02.2006
година, декларация по чл. 54 от ЗМДТ № ****/09.05.2001 година, декларация
образец 6 номера *************, декларация
образец 6 № *************, декларация
образец 6 № *************, декларация образец 6 № *************и декларация
образец 6 № *************. Претендира се и присъждане на разноски по делото,
включително юрисконсултско възнаграждение.
Срещу въззивната жалба е подаден
писмен отговор от К.П.И. в качеството му на синдик на ЕТ „В.П.-П.“/н./, ЕИК ********, с изразено
становище за нейната неоснователност. Твърди се, претендираните от Н. публични
вземания са погасени чрез плащане, както и че акта за установяване на
задължения по декларация 291/19.06.2019 година е изменен на 16.06.2020 година
след решение по административно дело №
328/2019 година на АС – С., с което се потвърждавала липсата на задължения за
данък върху МПС. Искането е да се потвърди решението в обжалваната част.
Съдът намира, че въззивната жалба е
процесуално допустима, подадена е в срока по чл. 259 от ГПК от лице, имащо правен
интерес да обжалва, а именно от ищеца в първоинстанционното производство Н.
срещу решението в отхвърлителната му част.
Въззивният съд, с оглед правомощията си по чл. 269 от ГПК
намира, че първоинстанционното решение в обжалваната част е недопустимо и
следва да бъде обезсилено, а делото следва да бъде върнато на ОС – С.за
постановяване на съдебен акт по предявения иск.
Изводът си на недопустимост на
първоинстанцинното решение в обжалваната част
/ извън тази, в която искът е уважен частично и решението е влязло в
сила, поради което произнасянето по неговата допустимост е извън правомощията
на въззивната инстанция/ съдът обосновава по следния начин:
Видно от диспозитива на решението
на ОС –С.в отхвърлителната му част, подробно възпроизведен по-горе, в него не се съдържат данни за страните по
предявения иск, освен за ищеца. Не е посочено кой е ответник по иска и по
отношение на кого решението има действие, респ. по отношение на кого се приема
за установено несъществуването на публичните вземания на Н..
Не е видно от диспозитива от кого
Н. има публични вземания. Съобразявайки диспозитива на решението, по никакъв
начин от него не става ясно какъв е предмета на спора, свързан със съществуването
или несъществуването на определени публични вземания на Н.. Има
само конкретизация на публичните вземания чрез изброяване на актовете, въз
основа на които те се дължат.
По никакъв начин от диспозитива не може да се разбере, че става
дума иск по чл. 694 от ТЗ за публични вземания на Н. от ЕТ „В.П.-П.“ /н./,
предявени и неприети в образуваното срещу него производство по несъстоятелност по т. дело №
66/2018 година на ОС - С., чието съществуване се иска да бъде установено със
сила на пресъдено нещо по отношение на длъжника, синдика и всички кредитори в
производството по несъстоятелност.
При този диспозитив въззивният
съд не би могъл да се произнесе по същество
по подадената въззивна жалба, тъй като той няма необходимото съдържание
по чл. 236 ал. 1 т. 4 и т. 5 от ГПК.
Според задължителната съдебна
практика - ТР №
1 от 04.01.2001 година на ВКС по т.гр. дело № 1/2000 на ОСГК, диспозитивът на съдебното решение по чл. 189 б. „г“ от ГПК / отм./ , а по сега
действащия ГПК по чл. 236 ал. 1 т. 5, като
констатация относно спорното право представлява източник на силата на пресъдено
нещо. Мотивите към решението според чл. 189 ал. 2 от отменения ГПК / сега
чл. 236 ал. 2 от ГПК/ не са част от него.
С оглед на това и като се има
предвид, че искът се характеризира със своите страни, предмет, основание и
обхват на търсената защита, а в случая обективираната в решението воля е извън рамките, определени от тези характеристики,
решението е недопустимо и следва да бъде обезсилено.
Делото следва да се върне на
първоинстанционния съд за постановяване на ново решение по предявения иск. Преди постановяване на решението си първоинстанционният
съд следва да извърши преценка на редовността на исковата молба в частта, с която е формурлиран
петитума, очертаващ рамките на търсената защита.
С настоящото решение съдът не
следва да се произнася по въпроса за
дължимостта на Н.равените от жалбоподателя разноски, доколкото с него не се
решава спора по същество.
С оглед цената на иска и разпоредбата на чл. 280 ал. 3 т. 1 от ГПК
решението на въззивния съд е окончателно.
По изложените съображения
Пловдивският апелативен съд
Р Е Ш И:
ОБЕЗСИЛВА решение
№ 87 от 23.03.2020 година, постановено по т. дело № 66/2018 година по описа на
Окръжен съд – С., В ОБЖАЛВАНАТА ЧАСТ, С КОЯТО е отхвърлен предявеният от Н. град С.,
ул. „К. Д.“ № **, иск за установяване съществуването
на публични вземания за разликата над 404,57 лева до 3687,89 лева главница по
ЗМДТ и над 568,71 до 637,33 лева лихви, дължими въз основа на акт за
установяване на задължения по декларация № 76/16.03.2015 година, изм.
11.11.2016 година, издаден от Община С.на основание решение № 207/29.06.2016
година на Административен съд – С., декларация № ****/21.06.2010 година,
декларация № ********/13.04.2004 година,
декларация № ****/21.11.2006 година,
декларация № *******/15.02.2006 година, декларация № ****/09.05.2001 година и
задължения за данък върху общия доход в общ размер на 18,93 лева, в това число
главница в размер на 8,67 лева и
начислени до 20.07.2018 година лихви в размер на 10,26 лева, дължими по
подадени декларации образец 6 с номера *************, *************, *************,
*************и *************.
ВРЪЩА делото на Окръжен съд – С.за произнасяне по
предявения иск.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.