МОТИВИ към НЧХД № 1249/19.. :
Производството е образувано по
тъжба на С.Г.М., с ЕГН ********** ***, с която се повдига обвинение против А.Г.Д., от с.с. за това, че с показанията си като
свидетел по гр. д. № 3813/2018г. по описа на PC п. е приписала, публично, престъпление на тъжителката с твърденията , „
че краде“ .
В съдебно заседание тъжителят,
чрез повереника си, поддържа обвинението и пледира за осъдителна присъда.
Подсъдимата не дава обяснения,
като декларативно не се признава за виновна и моли да бъде оправдана.
Защитникът оспорва
субективната съставомерност на престъплението
пледира за оправдателна присъда.
Районният
съд, като обсъди и прецени поотделно и
в съвкупност събраните по делото доказателства, при спазване на разпоредбите на
чл.299 НПК, ръководейки се от закона и по вътрешно убеждение, прие за
установено следното:
До юли
2018г. тъжителката работила като пакетовчик при ЕТ „Ф.- И.Д.”, собственост на св.
И.Д., която е майка на подсъдимата. Дейността на търговеца се състояла в
производство на тестени закуски, а тази на тъжителката - в това да пакетира
произведените от нейните колеги в съседния цел закуски. Не й били поверявани
продукти, но имала достъп до такива , тъй като те се съхранявали в помещението,
в което тя работила.
Търговецът
осъществявал дейността си, включително с помощта на членове на семейството. Поради това често си
обсъждали проблеми във връзка с тази дейност.
Продуктите,
които се ползвали за замесване на закуските, се доставяли от самата св. Д.,
съпруга й или сина й. Самата тя водила наличностите и поради малките количества
правила ежедневна инвентаризация. Тя
предоставяла, според заявките на служителите, които изработвали закуските
( св. М.и св. Я.) , необходимите им количества в зависимост от броя на
заявените и съобразно вида им.
Известно
време преди юли 2019г. св. Д. забелязала липса на продукти и съмненията й
паднали върху тъжителката. Усъмнила се в нея, тъй като тя оставала сама на
работа дори след като самата свидетелка си тръгвала, а и доколкото
произвеждащите закуските идвали сутрин рано и си тръгвали 13-14ч. , дори преди
самата Д.. Поради подозренията си, Д. започнала по-внимателно да следи
продуктите . споделила на всички членове на семейството си, включително и на
дъщеря си - подсъдимата, че тъжителката изнася продукти от цеха.
На 03.07.2018г. св. Д. и подсъдимата отишли след
обяд в цеха и заварила вътре тъжителката, която си била приготвила тутманик,
който втасвал на печката. Това доубедило свидетелката ,че тъжителката краде от
продуктите , тъй като тя не й била давала разрешение за приготвяне на
тутманика.
Възникнал
скандал във връзка с последното, по повод на който на място пристигал пол.
патрул , в състава на който бил св. К..
Св. Д.
прекратила в качеството си на ЕТ трудовите си правоотношения с тъжителката.
Последната подала искова молба за неизплатени суми по прекратеното
правоотношение и било образувано гр. д.
№ 3813/2018г. по описа на PC п..
На
08.05.2019г. било проведено съдебно заседание по делото, в което като свидетел
била разпитана подсъдимата А.Д. и в което тя заявила, че „ били хванали С. да
краде“ . В протокола от заседанието са отразени следните й твърдения като
свидетел: „Проблема започна така когато една вечер тази жена - въпросната /
ищцата/ я хванахме, че краде. Майка ми я попита - защо прави така, тя
отговорила — Ще отиваме в съда. Тя изнасяше от фирмата олио, брашно салами и
други хранителни продукти. Ние в торбите - чантите на работниците не ровим.
Тутманика, който тя си беше изпекла го изнесе навън и майка ми го взе от ръцете
й.Аз я видях лично как тя си беше направила и сложила за печене тутманик. Голям
тутманик в тава. Тя сама е решила да си направи тутманик. Аз я видях и
майка ми я видя, и майка ми взе тутманика, защото се ядоса жената /майка ми/.С.
започна са крещи и да заплашва. Говоря за случай, който беше от миналата 2018
година.Установихме, че С. краде тъй като започнахме да правим проверки.
Преброявахме стоките, които сутрин бяха получени, и вечерта установявахме, че
има липси.Пред дните, през които установявахме, че има липси, работеше само С..
Ето така установихме, че С. краде. Във фирмата не работеше никой друг освен С.
като общ работник в цеха, ключ си имаше и заключваше и излизаше. Нейната работа
беше да реди закуските, които майка ми и баща ми правеха.”
Според
обвинението депозирането на тези твърдения от подсъдимата като свидетел по
посоченото дело и на посоченото открито съдебно заседание съставляват публично
разгласяване на неверни и позорящи обстоятелства и респ. престъпление по чл.
148, ал.1 т.1 вр. чл. 147, ал.1 пр.1 от НК. Като сезиращ Съда документ с
обвинение за престъпление от частен характер и предвид лимитираното й
съдържание с чл. 81 от НПК, тъжбата не следва да съдържа квалификацията на
престъплението и ако съдържа предложение за такава, то не е задължително и
обвързващо Съда. Като се изхожда от обвинителните факти в тъжбата, с нея Ат. Д.
се предава на съд за това, че публично е приписала на тъжителката неизвършено
от нея престъпление.
Не е
спорно, а се установи и в резултат на проведеното съдебно следствие, че между ЕТ
„Ф.- И.Д.”, собственост на св. И.Д., която е майка на подсъдимата и тъжителката
е имала трудово-правна връзка, като тъжителката пакетирала произведените от
нейните колеги ( Я. и М.) закуски; на тъжителката не били поверявани продукти,
но имала достъп до такива, тъй като те се съхранявали в помещението, в което тя
работила. Продуктите, които се ползвали
за замесване на закуските, се доставяли от самата св. Д., съпруга й или сина й.
Самата тя водила наличностите и поради малките количества правила ежедневна
инвентаризация. Тя предоставяла, според
заявките на служителите, които изработвали закуските ( св. М.и св. Я.) ,
необходимите им количества в зависимост от броя на заявените и съобразно вида
им.
Установи
се също, че търговецът осъществявал дейността си, включително с помощта на членове на семейството. Поради това често си
обсъждали проблеми във връзка с тази дейност.
Няма
спор също така и относно факта, че на посочената горе дата 03,07,19г. св. Д.
заварила в цеха тъжителката, която без нено позволение си била замесила
тутманик, влагайки продукти от цеха. По този повод възникнал скандал, приключил
с преустановяване на трудово-правните отношения между тях.
Установиха
се от ясните и изключително детайлни и убедителни показания на св. Д. нейните
съмнения, че тъжителката още преди този инцидент, е вземала без разрешение от
продуктите, които се съхранявали в цеха.
Установи се също, че споделила това на всички членове на семейството
си,вкл. дъщеря си и изострила вниманието
си и бдителността си.
Установи
се от показанията на св. В. и тези на св. П. ( съдебен секретар) , че на открито съдебно заседание на 08,05,19г.
подсъдимата като свидетел е заявила, че „хванали С. да краде“ . Показанията на
св. В. съдържат твърдение в този смисъл и то е напълно еднозначно и ясно и
категорично заявено в началото. Затова Съдът не възприе за достоверно
отрицанието на този факт , направено от свидетеля по един условен начин („ не си спомням дали А. е казвала, че С. краде ). Освен, че е
условно , това отрицание и направено и в края на разказа , по повод нарочните
въпроси, чрез които свидетелят бе насочен да отговори в този смисъл.
Предвид
горното обсъждане се прие за несъмнено установено заявеното от подсъдимата на
посоченото открито съдебно заседание и по посоченото дело гр.д., че „ са
хванали С. да краде“ .
Тук
следва да отбележи, че самият протокол от съдебно заседание не може да бъде
доказателствен източник за събраните с гласните доказателствени средства
твърдения, респ. за инкриминираните такива. Съгласно чл. 131 от НПК „Протоколите, съставени при условията и по
реда, предвидени в този кодекс, са доказателствени средства за извършване на
съответните действия, за реда, по който са извършени, и за събраните
доказателства“ ( виж и чл. 128 НПК).
В този смисъл именно от твърденията на посочените гое двамата свидетели
- В., който е присъствал на съдебното заседание на 08,05,19г. и от тези на
съставилия протокола от това открито съдебно заседание съдебен секретар св. П.
се установи, че на него са или изречени твърденията, уличаващи тъжителката в
престъпление „кражба“.
Установено
е, че чрез и от своята майка св. Д. подсъдимата е узнавала за съмненията на
последната, че взема без нейно знание и съгласие продукти от цеха . Едва
след св. Д. видяла лично с очите си приготвения тутманик в деня на възникналия
инцидент, тогава тези й съмнения се потвърдили и тя точно това споделила на
дъщеря си. Именно поради това и и
разказът на подсъдимата като свидетел по гражданското дело започнал „проблемът
започна една вечер, когато я хванахме да краде“ .Това, че подсъдимата обобщава така „хванахме“
произтича от факта, че цялото семейство се включва в работата на цеха, на
всички членове се споделят проблемите и тревогите и поради това те се приемат
от всички( вкл. от подсъдимата) за общи . Всички останали твърдения на
подсъдимата като свидетел касаят именно данните, които сподели нейната майка -
за проверките, които правила предвид възникналите си съмнения и за
констатацията, че липсвали продукти само след като С. оставала сама сл. обяд и
до вечерта на работа.
От една страна , показанията на св. В.( л. 80)
, наред с тези на Д.( л.79) , Я. и М.( л. 80)
установиха, че действително е имало констатирани липси на продукти,
които са се дължали на тъжителката и за които св. Д. не е знаела и не е давала
съгласие. Това обаче не предпостави решението по ал.2 на чл. 147 , предвид
следващите изводи:
В
съзнанието на подсъдимата е било формирано убеждение, че споделените от нея
като свидетел факти са настъпили, тоест те са част от обективната
действителност - тоест той не е съзнавала неистинността им. Тя е имала и пълната увереност, че тъжителката е
извършила твърдяната ( от нея като свидетел) кражба . Поради това липсва
изпълнен състав на престъпление по чл. 147, ал.1 от НК от субективна страна. У
подсъдимата е била изградена една обоснована – основана на обективни факти
увереност, че приписаното престъпление е
извършено .
Наред с
това следва да се има предвид и друг довод, който опровергава субективната
съставомерност на процесното престъпление. След инцидента на 03,07,18г., когато
майката и дъщерята Д. заварили в цеха тъжителката с тутманика, до датата на
съдебното заседание 08,05,19г.
подсъдимата по никакъв начин не е разгласявала това обстоятелство .
Съмненията относно кражби от тъжителката били споделяни от бащата в семейството
Д. на неговия приятел и свидетел по настоящото дело св. В., но няма данни това
да е правила тъжителката. Тя се е явила на 08,05,19г. като свидетел по гр.д.
3813/18г., била е предупредена, че следва да говори истината, респ за
отговорността по чл. 290 от НПК и е започнала своя разказ за събитията, които е
възприела. Вярно е, че свидетелят не може безнаказано да клевети и обвинява
чрез показанията си . Но в случая , представите на подсъдимата, че тъжителката
взема продукти без знание и съгласие на майка й , за възникнали от споделеното
от нейната майка. Последната ясно и логично обяснила защо съмненията й падат
именно върху тъжителката ( с оглед
смените на работа и достъп до продукти) , това било дискутирано в семейството,
както и предприетите мерки от св. Д. на
един по-плътен и ефективен контрол върху наличностите. Това, което подсъдимата
възприела лично ( направения от тъжителката тутманик, без знание и съгласие на
св. Д.) само доизградило впечатленията й и фактите,които била вече узнала.
Затова - у подсъдимата е била изградена една обоснована – основана на обективни
факти увереност, че приписаното
престъпление е извършено.
При
липсата на доказана вина на подсъдимата в оклеветяване на тъжителката чрез
приписването на подробно описаното престъпление и на основание чл. 302 от НПК Съдът
призна подсъдимата за невиновна и яоправда по повдигнатото обвинение за
престъпление по чл. 148, ал.2 вр. ал.1, т.1 и 2 вр. чл. 147, ал.1 от НК.
Доколкото
вмененото деяние е несъставомерно по принцип не стои на обсъждане възражението
на защитника на подсъдимия, че разпоредбата на чл. 147, ал.2от НК не намира
приложение в случаите по чл. 148, ал.1 и ал.2 от НК, но си заслужава да се
посочи,че този въпрос е разрешен Тълкувателно решение №12/71г. на ОСНК на ВС в
обратния смисъл.
Липсата
на виновно поведение от страна на подсъдимия обуслови произнасянето по
граждански иск ч( за суча в размер на 2000 лева) , който бе изцяло отхвърлен
като неоснователен.
С оглед
изхода на делото и разпоредбата на чл. 190, ал.1 от НПК тъжителката бе осъден
да заплати на подсъдимата сторените съдебно деловодни разноски в размер на 800 ла(
л. 23 - за адвокатски хонорар ).
По изложените мотиви съдът
постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: