Р Е Ш Е Н И
Е
№
гр. П., 22.01.2021 Т.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД П., I състав, в публично заседание на петнадесети септември две хиляди
и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТЪР
МИХАЙЛОВ
при секретаря Н. С., като разгледа
докладваното от съдията гр.д. № 42 по описа за 2019 Т. на
Районен съд П., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано въз
основа на искова молба, подадена от М.Й.П., С.Й.И., К.И.Й. и Д.И.Т. против Л.Т.Н..
В исковата молба ищците твърдят,
че всички те са внуци на Т. Д. Н. (П.), поч. 12.04.1959 Т.,
б.ж. на с. З., общ. С., обл. Б.. Като такива, били собственици, на основание
наследяване по закон, на процесиите имоти, а именно: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ № 007020,
находящ се в землището на с. Ч., общ. П., обл. Варна, с ЕКАТТЕ ***, в
местността „К.”; целият с площ: 33.135 дка, с начин на трайно ползване: Нива;
категория на земята при неполивни условия - девета, при граници на имота: имоти
№№ 007019, 000053, 000047, 007034, 000046.;
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ № 011005, находящ се в землището на с. Ч., общ. П., обл.
Варна, с ЕКАТТЕ ***, в местността „М.”; целият с площ: 5.095 дка. с начин на
трайно ползване: Нива: категория на земята при неполивни условия - пета, при
граници на имота: имоти №№ 011008, 000187, 011006,000204.
Имотите са били
предоставени, с Решение № 19112/ 14.05.2002 Т. на ПК гр. П., на наследниците на
Т. Д. П., поч. 12.04.1959 Т., б.ж. на с. З., общ. С., обл. Б., като обезщетение
(на основание влезли в сила съдебни решения).
Общият йм наследодател - Т. Д.
Н. (П.), (роден *** Т., починал на 12.04.1959 Т.), е оставил наследници: С. Т. Н.а
(съпруга), поч. 22.02.1992 Т.; Д. Т. Д.. ЕГН ********** (син) поч. 14.11.2011 Т.,
; Т. Т. К., ЕГН ********** (дъщеря) поч. 29.12.2009 Т.; М. Т. С., ЕГН **********
(дъщеря) поч. 19.01.2004 Т.; И. Т. Д., ЕГН ********** (син) поч. 10.03.1995 Т.
I. С. Т. Н.а
(съпруга), поч. 22.02.1992 Т., е оставила наследници: Д. Т. Д., ЕГН ********** (син) поч. 14.11.2011 Т., ; Т. Т. К., ЕГН **********
(дъщеря) поч. 29.12.2009 Т.; М. Т. С., ЕГН ********** (дъщеря) поч. 19.01.2004 Т.;
И. Т. Д.. ЕГН ********** (син) поч. 10.03.1995 Т.
ІІ. Д.
Т. Л. ЕГН ********** (син), поч. 14.11.2011 Т. е оставил наследниии: С.Й.И., ЕГН **********, (племенница), М.Й.П., ЕГН **********
(племенница), К.И.Й., ЕГН ********** (племенница); Д.И.Т., ЕГН **********
(племенник),
ІІІ. Т. Т. К.. ЕГН ********** (дъщеря) поч. 29.12.2009 Т.. е
оставила наследниии: С.Й.И., ЕГН **********, (дъщеря), М.Й.П., ЕГН ********** (дъщеря),
ІV. М. Т. С.. ЕГН **********
(дъшеря) поч. 19.01.2004 Т. е оставила
наследниии: З С. С., ЕГН **********, (син) поч. 26.12.2004 Т. З. К. С.а-Я., ЕГН **********
(братовчедка на З от бащина страна); Б. К С., ЕГН ********** (братовчед на З от
бащина страна), Д. Т. Д., ЕГН **********, (вуйчо на З) поч. 14.11.2011 Т., Т. Т.
К., ЕГН ********** (леля на З) поч. 29.12.2009 Т.; С.Й.И., ЕГН **********
(братовчедка на З), М.Й.П.. ЕГН ********** (братовчедка на З), К.И.Й., ЕГН **********
(братовчедка на З); Д.И.Т., ЕГН ********** (братовчед на З),
V. И. Т. Д.. ЕГН **********
(син) поч. 10.03.1995 Т. е оставил наследници: З.К.
Д.а, ЕГН ********** (съпруга), поч. 19.12.2007 Т.; К.И.Й., ЕГН **********
(дъщеря); Д.И.Т., ЕГН ********** (син),
По всеобщо споразумение,
вуйчо йм Д. получавал рентата за имотите в с. Ч. (процесиите имоти). Същият
починал на 14.11.2011 Т. През 2018 Т., останалите живи наследници на дядо Т.
решили да разделят наследствените ниви. Отишли в
ОбСлЗ - П., за да поръчат документите за делбата,
но оттам йм отказали да им издадат документи, защото тези ниви вече имали друг
собственик.
Проверили в Агенция по
вписванията и там разбрали, че на 22.01.2014Т.Т. лице с имена Л.Н.
(ответницата) си е направила нотариален акт по давностно владение на процесиите
имоти и е сключила договор за аренда за тях.
Твърди се, че ответницата
със сигурност не е владяла процесиите имоти десет години преди 2014 Т., защото
докато бил жив (14.11.2011 Т.), вуйчо им Д. получавал рентата за тях. Въпреки
това, ответницата Л.Н. се била снабдила с нотариален акт за собственост по
обстоятелствена проверка, без да е владяла имота като свой в продължение на
десет години.
Предвид изложеното, за тях
възниквал правният интерес да потърсят защита на собствените си права по реда
на чл. 108 СЗ, с оглед на което молят съда: Да ги призовете на съд с
ответницата и след като се убеди в достоверността на твърдените от тях факти,
да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на
ответницата, че са собственици на процесиите недвижими имоти, а именно:
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ № 007020, находящ се в землището на с. Ч., общ. П., обл. Варна, с
ЕКАТТЕ ***, в местността „К.”; целият с площ: 33.135 дка. с начин на трайно
ползване: Нива; категория на земята при неполивни условия - девета, при граници
на имота: имоти №№ 007019, 000053, 000047, 007034, 000046. и ПОЗЕМЛЕН ИМОТ №
011005, находящ се в землището на с. Ч., общ. П., обл. Варна, с ЕКАТТЕ ***, в
местността „М.”; целият с площ: 5.095дка, с начин на трайно ползване: Нива;
категория на земята при неполивни условия - пета. при граници на имота: имоти
№№ 011008, 000187, 011006, 000204.
и да я осъди да им предаде владението
им.
На основание чл. 59 ал. 1 ЗЗД молят, ответницата да бъде осъдена да им заплати обезщетение за ползата, от
която ги е лишила, лишавайки ги от възможността да ползват собствените си имоти
в периода от 22.01.2014 Т. до 21.01.2019 Т., в размер на пазарния наем за
ползването на имот (което за землището на с. Ч., общ. П., е 40 лв./дка), а
именно сумата 7 646 лв. /седем хиляди шестстотин четиридесет и шест лева/,
ведно със законната лихва върху нея от датата на завеждане на иска до датата на
окончателното й плащане. Претендират за осъждането на ответницата да заплати
направените по делото разноски.
На основание чл. 431 ал. 2 ГПК молят, при уважаване на иска им за собственост, съдът да отмени нотариален
акт № 115 том I вх.реТ. 310 д. № 112/ 23.01.2014 Т. по описа на СлВп-РС П.,
легитимиращ ответницата като собственик на процесиите имоти, а именно:
В срока по чл.131, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответницата. В него излага съображения, че исковата молба е нередовна по смисъла на
чл. 127 от ГПК, тъй като описаните в обстоятелствената и петитумната части на
исковата молба поземлени имоти са с номера различни от посочения в скицата
идентификатор. Със Заповед № РД- 18-980/22.12.2017г на Изпълнителния директор
на АГКК земеделските земи, находящи се в землището на с. Ч., община П., област
Варна, са били включени в кадастралната карта на населеното място с нови
номера, т.н идентификатори и които след тази дата служели за индивдуализация на
имотите. В случая описването на нивите с номера по предходен план, а не с новия
идентификатор, можело да доведе не само до отказ на съдията по вписвания да
впише исковата молба по предявения иск за защита на собствеността им и
съдебното решение, но и до съмнения относно идентичността им.
Намира, че исковете по чл.
59, ал. 1 от ЗЗД са нередовно предявени, тъй като претендираната сума е
посочена сумарно, а не конкретно за всяка отделна година съобразно
обработваните площи. Всяка претенция в случая следвало да се предяви
самостоятелно, като при отсъствие на основание за присъждане, щяла да бъде
отхвърлена, ведно с последиците от това. Допълнително следвало да отбележи, че
посочения от ищците срок 21.01.2014-21.01.2019Т. не съвпадал със стопанските
години, за срока на която се получавали доходи от ползването на земята, поради
което претендираната сума следвало да бъде посочена точно и за какъв период се
претендира.
Счита предявените от ищците
претенциите по чл. 108 от ЗС и чл. 59 от ЗЗД за неоснователни.
Искът по чл. 108 от ЗС
защитавал правото на собственост от лица, които ги владеят без правно
основание. Описаните в исковата молба недвижими имоти в действителност били
собственост на Д. Т. Д., като първата от тях била племенница на неговата
съпруга С. А. Д.а. Тъй като двамата били бездетни и самотни, изцяло разчитали
на тяхната - нейната и на съпругата й, помощ и подкрепа поради здравословни,
социални и семейни причини. Живеели в едно домакинство повече от 30 години и ги
гледали, като свои родители, като през това време никой от роднините на Д. не
го посещават, не го е търсил, не се е интересувал от него. Като техни
единствени близки се грижили и за техните лични дела, включително и като
съдействали на Д. да предяви иск по съдебен ред за възстановяване правото си на
собственост върху земеделските имоти в с. Ч., община П., предмет на спора, а
след това да реализира и фактическото им ползване, видно от Протокол №3219 за
въвод във владение на ПК П.. И съдебното, и административното производство били
инициирани единствено от Д. Т., който пътувал до държавните институции, подавал
заявления, представял документи, доказващи собствеността, плащал такси и
реализирал разходи във връзка с това, поради което непосредствено след
узаконяване на собствеността си демонстрирал на останалите сънаследници -
братя, сестри и техните деца, че той ще стопанисва еднолично възстановените
земеделски земи и няма да им позволи да имат претенции върху тях. Поради тази
причина сам договорял с арендаторите условията, при които ще се обработват
земите, сключвал договор за ползването им, за срок, цена и с ползвател, каквито
сам прецени. Рентните плащания за двата имота получавал в пълен размер само
той, като не е имал договорка с роднините си да получава полагащите им се
парични суми от тяхно име и да ги ползва. Тъй като с напредване на възрастта на
леля С. и свако Д. се влошавало и здравословното им състояние, респективно
нараствали полаганите от тях грижи за тях, двамата решили да им прехвърлят
имущество си, като по завет на леля дворното място, находящо се в с. Ч., община
П., ведно с жилищната сграда се дарило на сина им Е. С. Н., а свако им предал
процесиите ниви, заявявайки, че те са вече тяхна собственост. Така от края на
2003 година започнали да се грижат за земеделските земи в с. Ч., като те се
срещнали с арендатора, уговаряли по какъв начин да получават рентите - в пари
или натура, кога да бъдат платени, какви добиви са реализирани, по какъв начин
да бъдат обработвани през следващата стопанска година. През 2006 година
ползвателят на земеделските земи поискал да се обвържат с договор за аренда,
който бил по-сигурен и изгоден за страните, поради което предвид формалния му
характер, изискващ нотариална заверка на подписите и вписване в регистрите на
Службата по вписвания, се наложило същият да бъде сключен от Д. Т., действащ
чрез пълномощника си, тъй като те все още не притежавали документ за
собственост, проверката на който се осъществявало от нотариуса. Всички обаче
били наясно, че това е фиктивно и че решенията, касателно имотите, ще ги вземат
те, включително ще получават рентите и ще ги реализират по начина, по който
предпочитат, което фактическо състояние продължавало и до днес. През всичките
тези години демонстрирали на всички, че са собственици на процесиите имоти,
никой не е предявявал претенции по отношение на тях, не е оспорвал правата им.
С оглед изложеното и
доказване на обстоятелствата, посочени от нея, моли съда да отхвърли иска по
чл. 108 от ЗС като неоснователен, тъй като процесиите земеделски имоти са били
придобити от тях по давност поради упражнявана от тях в продължение на повече
от 10 години фактическа власт, постоянно, непрекъснато, спокойно и без
съмнение, че я осъществяват за себе си.
Претендираните искове по чл.
59, ал. 1 от ЗЗД също се явявали неоснователни, поради което моли съда да ги
отхвърли. На първо място получаваните от тях доходи са били като собственици на
процесиите имоти, които им се давали за това, че се ползват. От друга страна
оспорва размера на претендираните суми, тъй като са получавали рента в много
по-нисък размер от посочения от ищците, поради необработваемост на част от
земите, /доколкото рента се получавала само за действително обработваема площ/
и поради по-ниските добиви, които се реализирали в землището на с. Ч.,
отколкото в другите населени места, предвид планинския и скалист релеф на
площите.
Оспорва представената от
ищците и подписана от една от тях декларация, че имената Т. Д. Н. и Т. Д. П. са
имена на едно и също лице.
Съдът,
като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК,
намира за установено следното от фактическа страна:
От удостоверение за наследници на Т. Д. Н., починал на 12.04.1959Т. е
видно, че ищците са наследници на същия и като такива се явяват собственици на
основание наследяване по закон на процесните имоти, а именно: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ № 007020,
находящ се в землището на с. Ч., общ. П., обл. Варна, с ЕКАТТЕ ***, в
местността „К.”; целият с площ: 33.135 дка, с начин на трайно ползване: Нива;
категория на земята при неполивни условия - девета, при граници на имота: имоти
№№ 007019, 000053, 000047, 007034, 000046.;
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ № 011005, находящ се в землището на с. Ч., общ. П., обл.
Варна, с ЕКАТТЕ ***, в местността „М.”; целият с площ: 5.095 дка. с начин на
трайно ползване: Нива: категория на земята при неполивни условия - пета, при
граници на имота: имоти №№ 011008, 000187, 011006,000204.
Имотите са представени с
Решение №19112/14.05.2002Т. на ПК гр.П. на наследниците на Т. Д. П., поч.
12.04.1959 Т., б.ж. на с. З., общ. С., обл. Б., като обезщетение (на основание
влезли в сила съдебни решения).
Общият йм наследодател - Т. Д.
Н. (П.), (роден *** Т., починал на 12.04.1959 Т.), е оставил наследници: С. Т. Н.а
(съпруга), поч. 22.02.1992 Т.; Д. Т. Д.. ЕГН ********** (син) поч. 14.11.2011 Т.,
; Т. Т. К., ЕГН ********** (дъщеря) поч. 29.12.2009 Т.; М. Т. С., ЕГН **********
(дъщеря) поч. 19.01.2004 Т.; И. Т. Д., ЕГН ********** (син) поч. 10.03.1995 Т.
I. С. Т. Н.а
(съпруга), поч. 22.02.1992 Т., е оставила наследници: Д. Т. Д., ЕГН ********** (син) поч. 14.11.2011 Т., ; Т. Т. К., ЕГН **********
(дъщеря) поч. 29.12.2009 Т.; М. Т. С., ЕГН ********** (дъщеря) поч. 19.01.2004 Т.;
И. Т. Д.. ЕГН ********** (син) поч. 10.03.1995 Т.
ІІ. Д.
Т. Л. ЕГН ********** (син), поч. 14.11.2011 Т. е оставил наследниии: С.Й.И., ЕГН **********, (племенница), М.Й.П., ЕГН **********
(племенница), К.И.Й., ЕГН ********** (племенница); Д.И.Т., ЕГН **********
(племенник),
ІІІ. Т. Т. К.. ЕГН ********** (дъщеря) поч. 29.12.2009 Т.. е
оставила наследниии: С.Й.И., ЕГН **********, (дъщеря), М.Й.П., ЕГН ********** (дъщеря),
ІV. М. Т. С.. ЕГН **********
(дъшеря) поч. 19.01.2004 Т. е оставила
наследниии: З С. С., ЕГН **********, (син) поч. 26.12.2004 Т. З. К. С.а-Я., ЕГН **********
(братовчедка на З от бащина страна); Б. К С., ЕГН ********** (братовчед на З от
бащина страна), Д. Т. Д., ЕГН **********, (вуйчо на З) поч. 14.11.2011 Т., Т. Т.
К., ЕГН ********** (леля на З) поч. 29.12.2009 Т.; С.Й.И., ЕГН **********
(братовчедка на З), М.Й.П.. ЕГН ********** (братовчедка на З), К.И.Й., ЕГН **********
(братовчедка на З); Д.И.Т., ЕГН ********** (братовчед на З),
V. И. Т. Д.. ЕГН **********
(син) поч. 10.03.1995 Т. е оставил наследници: З.К.
Д.а, ЕГН ********** (съпруга), поч. 19.12.2007 Т.; К.И.Й., ЕГН **********
(дъщеря); Д.И.Т., ЕГН ********** (син), което е видно от приложените поп делото
удостоверени за наследници.
По всеобщо споразумение, вуйчо им
Д. Т. Д. получавал рентата за имотите в с.Ч., общ.П. за процесните имоти.
Същият починал на 14.11.2011Т. и през 2018Т. останалите живи наследници на Т. Д.
Н. решили да разделят наследствените ниви, когато разбрали, че лице с имена Л.Т.Н.
се е сдобила с нотариален акт по давностно владение на процесните имоти №31,
том І, реТ.№430, по дело №29/2014Т. и е сключила договор за аренда за тях.
Като доказателства по делото са приети и
приложени: Решение № 19112;
Протокол № 3219; Декларация от нотариус К. И., удостоверение за наследници с
изх. № 10.21.44 от 15.11.2018 Т.; удостоверение за наследници с изх. №
10.21.44 от 15.11.2018 Т. удостоверение
за наследници с изх. № 11 от 13.11.2018 Т.; удостоверение за наследници с изх.
№ 11 от 13.11.2018 Т.; удостоверение за наследници с изх. № 1451 от 31.10.2018 Т.;
удостоверение за наследници с изх. № 150 от 02.11.2018 Т.; удостоверение за
наследници с изх. № 10-21-38 от 31.10.2018 Т.;Н.А. № 115 том I, дело №112/2014 Т.;
удостоверение за семейно положение с изх. № ГР12-6/1/ от 01.02.2019 Т.;удостоверение за
наследници с изх. № 10-22-05 от
21.01.2019 Т. удостоверение за наследници
с изх. № 03 от 23.01.2019 Т.; удостоверение за наследници с изх. № 04 от 05.02.2019 Т.; удостоверение
за наследници с изх. № 10-22-04 от 18.01.2019 Т.; скица на поземлен имот №
15-85454-01.02.2019 Т.; удостоверение за данъчна оценка с изх. № ********** от
04.02.2019 Т.; удостоверение за характеристики на поземлен имот с изх. №
25-23774-01.02.2019 Т. скица на поземлен имот с № 15-85457-01.02.2019 Т.;
удостоверение за данъчна оценка с изх. № **********/ 04.02.2019 Т.;
удостоверение за характеристики на поземлен имот с изх. № 25-23775-01.02.2019 Т.;
Решение от 23.01.2002 Т.; молба от Д. Т.
Д.,; протокол № 1 от 14.05.2002 Т.; решение № 19112,; протокол № 3219,; договор
за аренда на земеделска земя вписан под № 30 от 22.03.2006 Т. удостоверение за
родствени връзки с изх. № ГР11-8/1/ от
16.04.2019 Т.; Н.А. № 142, том ХII дело №
2680/2008 Т., както и представените в днешното съдебно заседание удостоверение
за идентичност на лице с различни имена изх. № 10-22-53/24.10.2019 Т. и договор
за аренда вписан под № 70, т. І, вх.реТ. № 72/11.01.2016 Т.
По делото е прието заключение на
съдебно-икономическа експертиза, изготвена от в.л. Ж.Б. със задача, вещото лице,
след като се запознае с материалите по делото, да даде отговор на въпроса: Какъв е размера на пазарния наем за ползването
на процесните имоти за периода от 22.01.2014 Т. до 21.01.2019 Т.. От
изготвеното заключение е видно, че размера на пазарния наем за ползването на
процесните имоти за периода от 22.01.2014Т. до 21.01.2019Т. е както следва: за
периода 22.01.2014Т. до 30.09.2014Т.-300,85 лева; за периода 01.10.2014Т.-30.09.2015Т.-551,60
лева; за периода 01.10.2015Т.-30.09.2016Т.-551,60 лева; за периода 01.10.2016Т.-30.09.2017Т.-571,30
лева, ; за периода 01.10.2017Т.-30.09.2018.-571,30 лева и за периода
01.-10.2018Т.-21.01.2019Т.-210,87 лева или общо 2 757,52 лева.
В хода на делото към доказателствата
бяха приети : Заповед №РД 13-17-159/30.09.2013Т.; Заповед
№РД-14-17-166/30.09.2014Т.; Заповед РД 15-17-166/01.10.2015Т.; Заповед № РД
16-17-166/06.10.2016Т.; Заповед №РД 17-17-166/06.10.2017Т.-; Заповед №РД
18-17-166/01.10.2018Т. на базата на които са били разпределяни масивите за
ползване в землището на с.Ч., ЕКАТТЕ 80073, общ.П., обл.Варна, съгласно
сключено споразумение за ползване за стопанските години 2014/2015Т.; 2015/2016Т.;
2016/2017Т.; 2017/2018Т. и 2018/2019Т.
В хода на делото бе допусната
допълнителна задача поставена от процесуалния представител на ищцовата страна,
съобразно с представените и приети по делото заповеди да бъде посочено коректно
отразяване на действително обработваната площ на процесните имоти и съответно
полагащата се за коректно отразената площ рента и какъв е размера на пазарния
наем за ползването на процесните имоти за периода от 22.01.2014Т. до 21.01.2019Т.
Видно от изготвеното и прието по делото заключение
на вещото лице размера на пазарния наем за ползването на процесните имоти за
периода от 22.01.2014Т. до 21.01.2019Т. е както следва: за периода 22.01.2014Т.
до 30.09.2014Т.-387,85 лева; за периода 01.10.2014Т.-30.09.2015Т.-546,50 лева;
за периода 01.10.2015Т.-30.09.2016Т.-553,11 лева; за периода 01.10.2016Т.-30.09.2017Т.-572,86
лева, ; за периода 01.10.2017Т.-30.09.2018Т.-572,37 лева и за периода 01.10.2018Т.-21.01.2019Т.-211,27
лева или общо 2 843,90 лева.
Съдът прие заключенията на вещото лице
изцяло, като компетентно изготвени и даващи изчерпателен отговор на поставените
въпроси.
С оглед изготвените заключения по
съдебно-икономическите експертизи, съдът допусна изменение на иска, като същия
се счита предявен за сумата от 2843.90 лв., за периода 22.01.2014 Т. до
21.01.2019 Т., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на завеждане
на иска до окончателното изплащане.
В хода на делото по искане на ответника
бяха допуснати двама свидетели при режим на водене- С. Т. Г. и Ф. Ф. Ф..
Видно от показанията на св. С. Т. Г.
същата живеела в с. Ч. от 1992 Т.
Познавала Д. Т.. Към настоящия момент същата заявява, че не е жив. Съпругата му
се казвала С. и същите нямали деца. Те живеели в с. Ч.. Двамата приживе
притежавали къща и ниви. След като се разболяла бабата решили да прехвърлят на Л.Н./ ответницата по делото/
собствените си имоти. Л. изцяло гледала дядото и бабата. Имали около 37-38 дка
ниви. Нивите били на две места. Едната нива била в м-ст. „М.а“ и била около 5
дка., другата в м. „К.“ и била около 33 дка. Л. била съдействала по съдебен ред
да си възстановят нивите. Много отдавна от около 2003-2005Т. баба С. когато била
жива казала, че ще остави нивите на тях за да могат да вземат рента. Това го
знаела от дядо Д. Т. Д.. Често контактувала с него. Питала дядо Д. дали някой
се е интересувал от него, и той й казвал, че „никой не се интересува от тях“.
Не знаела някой да е спорил за тези две ниви на Л.. Д. и С. си живеели
самостоятелно. Когато се разболяла С., Л. я гледала. След като починала С., Л.
взела Д. при себе си да го гледа. Л. и С. гледали Д..
Твърди, че до настоящия
момент нивите са дадени под аренда и Л. получава аренда. Винаги нивите са били
отдадени под аренда.
Заявява, че
живее близо до С. и Д. в с. Ч.. Били близки. Често ходила на гости в тях. Преди
това работила в магазина и Л. й се е обаждала да отиде да занеса нещо на С., като
продукти от първа необходимост. Като починала С., дядо Д. продължил да живее
около една година в с. Ч. и след това го прибрали в П.. Той не можел сам да се
обслужва, тъй като имал различни заболявания. В първите две години можел да
ходи самостоятелно.
Видно от показанията на св. Ф. Ф. Ф.,
същият също познавал Д. Т. от с. Ч.. Той
живеел в горния край на селото. Съпругата му се казвала С.. Те нямали деца.
Когато се разболявали ги гледала Л. и мъжа й С.. С. се явявала леля на Л..
Никой освен Л. и съпруга й не е идвал да ги гледат. Д. е споменавал, че има
сестра. Д. имал като семейство Л. и С.. Имали 5 дка нива и в „М.а“ и 33 дка. в
„К.“. Нивата от 5 дка се намирала към страната на Р., а другите 33 дка към Б.
По документи били на Д. Т., след като починала жена му започнали да вземат рента
тези хора, които ги гледали, а именно ответницата по делото. В момента рентата се
взимала от С. и Л.. Вземали рентата, защото те ги гледали. Св.Ф. бил говорил с Д.
Т. и той му казал „аз ги давам на тях, защото те ни гледат“. Това било преди да
почине жена му. Преди да умре Д., Л. се занимавала с това. Не бил чувал някой
да идва и да спори. Твърди, че бил 15 години тракторист и комбайнер в това село
и знаел на цяло село нивите, знаел даже къде се намират. Нивите била на Д. Т.,
не са били нито на сестра му, нито на някой друТ. Договорите са били сключени
със С. и Д. Т..
Съдът приема
показанията на свидетелите по делото, доколкото същите са живели в едно малко
населено място с Д. Т. Д., поддържали са междусъседски връзки и са се
познавали.
При
така установените правнорелевантни обстоятелства, чрез събраните в настоящата
съдебна инстанция доказателства и доказателствени средства, съдът по правилата
на чл. 235, ал. 2 ГПК приема следното от правна страна:
С
предявяването на иска по чл. 108 ЗС собственикът може да иска своята вещ от
всяко трето лице, което я владее или държи, без да има основание за това. Искът
за ревандикация може да се предяви не само срещу трето лице, но и срещу
съсобственик, който ползва цялата вещ и не допуска ищеца да я ползва съобразно
правата си. За уважаването на иска ищецът следва да докаже, че е собственик на
посочените в исковата молба идеални части от процесните недвижими имоти, както
и че ответникът упражнява фактическата власт върху цялата вещ. Качеството
„собственик” се доказва според твърдяното от ищеца придобивно основание, което
обуславя правнорелевантните факти, подлежащи на установяване в процеса. В
настоящия случай ищецът твърди да е придобил собствеността въз основа на наследяване
по закон на процесните имоти с Решение 19112/ 14.05.2002 Т. на ПК гр. П., на
наследниците на Т. Д. П., поч. 12.04.1959 Т., б.ж. на с. З., общ. С., обл. Б.,
като обезщетение (на основание влезли в сила съдебни решения).
С
това решение са предоставени на наследниците на Т. Д. Н. /П./, бивш жител ***
правото на собственост върху земи по чл.19 от ЗСПЗЗ, както следва: ПОЗЕМЛЕН
ИМОТ № 007020, находящ се в землището на с. Ч., общ. П., обл. Варна, с ЕКАТТЕ ***,
в местността „К.”; целият с площ: 33.135 дка, с начин на трайно ползване: Нива;
категория на земята при неполивни условия - девета, при граници на имота: имоти
№№ 007019, 000053, 000047, 007034, 000046.;
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ № 011005, находящ се в землището на с. Ч., общ. П., обл.
Варна, с ЕКАТТЕ ***, в местността „М.”; целият с площ: 5.095 дка. с начин на
трайно ползване: Нива: категория на земята при неполивни условия - пета, при
граници на имота: имоти №№ 011008, 000187, 011006,000204.
Действията на един от наследниците при
възстановаване правото на собственост на наследствени имоти ползва и останалите
наследници.
Д. Т. Д. е знаел, че това са
наследствени, а не лични негови имоти, и поради тази причина е извършвал
действия по възстановяване право на собственост върху процесните имоти на
наследниците на общия наследодател Т. Д. Н., а не само за себе си. Както е
посочено в искова молба съществувала уговорка между всички наследници във
връзка с ползването на наследствените имоти, а именно нивите които се намират в
землището на с. Ч. да се ползват от вуйчото Д. Т. Д. докато е жив, тъй като той
живее най - близо до това землище и съответно имотите в землището на с. О. да
се ползват от роднините в Б.. Впоследствие в резултат на общо решение имотите в
землището на с. О. са били продадени и парите са били разделени от наследниците
вкл. и Д. Д.. Противно на твърденията на ответната страна обстоятелството, че
вуйчото на ищците и сънаследник на процесните имоти Д. Д. е сключвал договори
за наем или аренда на имотите и е получавал наема за тях, по никакъв начин не
налага извод, че той е придобил правото на собственост. При съсобственост
съсобственикът владее собствената си
част, но държи части на другите съсобственици. Сключването на договор за наем
или договор за аренда не отрича правото на собственост на останалите
наследници. Договорите за наем и аренда са облигационни по повод ползването на
имотите и те могат да бъдат включени от всеки съсобственост при изрично и
мълчаливо съгласие на останалите, като отношенията по повод получените плащания
се уреждат съгласно чл. 30, ал 3 от ЗС. В този смисъл е решение № 8/2014 по
гр.д. 5109/2013 на ІІ гр.отд. на ВКС. Съдебната практика последователно и
непротиворечиво приема, че когато съсобственик вкл. и сънаследник ползва цялата
вещ, той е владелец на своята част и държател на останалите, освен, ако не е
демонстрирал явно и категорично, че е променил държането на частите на
останалите съсобственици във владение за себе си. Щом като във вътрешните
отношения между съсобствениците се счита, че едните са държатели на чуждите ид.
части, владеят ги от тяхно име и за тяхна сметка, собственика който не ползва
имота не трябва да доказва активно поведение, а обратното то трябва да бъде
предприето от този който променя намерението си и от държател става владелец. Преминаването
на тази граница обаче трябва да се докаже, а не да се предполага. По настоящото
производство не се установи другите наследници да са узнали за отричане на
тяхното владение върху сънаследствените имоти. Липсват каквито и да било данни
за манифестирано от страна на Д. Т. Д. пред останалите наследници намерение да
се своят наследствените имоти.
Твърдението на ответниците:“ свако ни
предаде процесните ниви“ заявявайки, че те са наша собственост е абсолютно
несъстоятелно, тъй като Д. Д. не е можел
да прехвърли имотите на ответниците, тъй като не е бил единствен собственик. За
да бъде предмет на транслативна сделка, правото на собственост трябва да е част
от патримониума на прехвърлителя, никой не може да се разпореди с право което
не притежава. От друга страна правото на собственост върху недвижим имот се
прехвърля само и единствено с надлежно вписан нарочен акт.
Що се отнася до издадения на ответницата
нотариален акт за собственост по давностно владение, съдът счита същият за
нищожен, тъй като ответницата не е владяла процесните имоти през задължителните
за добросъвестно владение 10 години. Приживе на 20.03.2006 Т. съсобственикът Д.
Д. е сключил договор за аренда на процесните имоти, чиито срок изтича на
20.03.2013 Т. съгласно чл. 1 от същия договор. В края на 2011 Т. на 14.11.2011 Т.
Д. е починал, две години и два месеца по - късно на 22.01.2014 Т. време, в
което не е изтекъл срока за добросъвестно владение на ответницата е издаден
констативен нотариален акт по давност за процесните имоти. Отделно от
изложеното нотариалния акт за собственост по давностно владение се издава в
охранително производство, в което останалите съсобственици не участват, като
неговото вписване също не е действие за довеждане до намерението да се свои имота
до знанието на останалите сънаследници, тъй като вписването няма такова
действие. За гражданите не съществува задължение да следят за съдържанието на
книгите за вписване, нито в закона е установена презумпция, че те са запознати
със съдържанието на всички вписани по реда на правилника актове. Придобивната давност
за ответниците е прекъсната с предявяване на иска на 21.01.2019 Т. според чл. 117, ал. 1 ЗЗД от
прекъсването на давността почва да тече нова давност, за недвижимите имоти
срокът за придобИ.е на имотите по давност се съобразява със правила на ЗС. По
отношение на процесните имоти следва де се преценява изтичането на давностен
срок при условията на недобросъвестно владение, както е възприето в т. 9 и т.10
от постановлението на Пленума на върховния съд № 6/1974 Т.
За основателността на
иска по чл.59 ЗЗД е необходимо да са налице всички елементи от фактическия
състав на неоснователното обогатяване – да е налице от една страна обогатяване,
а от друга - обедняване, връзка между тях и липса на основание за имущественото
разместване. При ползване на чужд имот и в частност на земеделска земя
обедняването се състои в лишаването на собственика от възможността да реализира
приход от имота чрез отдаването му под наем или аренда. Обогатяването се
изразява в спестяването на средства за заплащане на наем за същия от страна на
ползващото лице.
С договора за аренда
на земеделска земя от 20.03.2006Т. сключен между Д. Т. Д., като арендодател и
арендадорът- ЕТ „Д.“ първият е предоставил самостоятелно на арендаторът
процесната земя в размер на общо 38,230 декара.
Ето защо ответникът
няма правно основание за ползване на целия недвижим имот. На реализираното от
него обогатяване чрез спестяване на разход за плащане на наем или арендна
вноска за процесните ниви кореспондира обедняването на ищеца, който е пропуснал
да реализира приход от тях до размера на притежаваните от последния идеални
части. Предвид изложеното следва да се ангажира отговорността на ответника по
чл. 59, ал. 1 ЗЗД. От съдебно-икономическата експертиза се установява, че
общият размер на средната пазарна цена съобразно посочените в исковата молба
квоти за двата имота за стопанските години от 2014г до 21.09.2019 година
възлиза на 2843,90 лева. С оглед допуснатото изменение на иска от първоначално
предявения и доколкото искът по чл. 59, ал. 1 ЗЗД е предявен за тази сума,
същият следва да бъде изцяло уважен.
По
отношение на разноските:
При
този изход на спора право на разноски има ищеца на основание чл. 78, ал. 1 ГПК,
за които е представен списък по чл. 80 от ГПК /л. 124 от делото/. Същите се
констатираха от съда в размер на: 50,00 лева държавна такса за образуване на
делото, 2,00 лева за справка в Агенция
по вписванията, 1,95 лева-пощенски разноски,309,84 лева държавна такса по иск
за обезщетение, 5,60 лева за административни услуги ( удостоверение за семейно
положение на ответницата), 40,00 лева за данъчна оценка, 100,00 лева за скици и
характеристики, 7,40 лева-преводна такса, 300,00 лева депозит за вещо лице,
20,00 лева за съдебни удостоверения, 4,10 лева за справка в имотен регистър,
14,00 лева за заверени преписи за вписване, 10,00 лева за такса вписване и
800,00 лева - адвокатско възнаграждение или общо в размер на 1664, 89 лева.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на М.Й.П.,
ЕГН ********** с адрес ***, С.Й.И., ЕГН ********** с адрес ***, К.И.Й., ЕГН **********
с адрес *** и Д.И.Т., ЕГН ********** с адрес *** са собственици на основание
наследяване по закон на следните недвижими имоти, а именно: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ № 007020,
находящ се в землището на с. Ч., общ. П., обл. Варна, с ЕКАТТЕ ***, в
местността „К.”; целият с площ: 33.135 дка, с начин на трайно ползване: Нива;
категория на земята при неполивни условия - девета, при граници на имота: имоти
№№ 007019, 000053, 000047, 007034, 000046. и
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ № 011005, находящ се в землището на с. Ч., общ. П., обл.
Варна, с ЕКАТТЕ ***, в местността „М.”; целият с площ: 5.095 дка. с начин на
трайно ползване: Нива: категория на земята при неполивни условия - пета, при
граници на имота: имоти №№ 011008, 000187, 011006,000204.
ОСЪЖДА Л.Т.Н., ЕГН ********** с адрес *** да предаде на М.Й.П., ЕГН **********, С.Й.И., ЕГН **********, К.И.Й., ЕГН **********
и Д.И.Т., ЕГН ********** владението върху следните
недвижими имоти, а именно: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ № 007020, находящ се в землището на с. Ч., общ. П.,
обл. Варна, с ЕКАТТЕ ***, в местността „К.”; целият с площ: 33.135 дка, с начин
на трайно ползване: Нива; категория на земята при неполивни условия - девета,
при граници на имота: имоти №№ 007019, 000053, 000047, 007034, 000046. и ПОЗЕМЛЕН ИМОТ № 011005, находящ се в
землището на с. Ч., общ. П., обл. Варна, с ЕКАТТЕ ***, в местността „М.”;
целият с площ: 5.095 дка. с начин на трайно ползване: Нива: категория на земята
при неполивни условия - пета, при граници на имота: имоти №№ 011008, 000187,
011006,000204.
ОСЪЖДА Л.Т.Н., ЕГН ********** с адрес *** да заплати на М.Й.П., ЕГН **********, С.Й.И., ЕГН **********, К.И.Й., ЕГН **********
и Д.И.Т., ЕГН ********** сумата от общо 2843,90 лева /две хиляди осемстотин
четиридесет и три лева и деветдесет стотинки/, представляваща обезщетение
за неоснователно ползване на ПОЗЕМЛЕН ИМОТ № 007020, находящ се в землището на с. Ч.,
общ. П., обл. Варна, с ЕКАТТЕ ***, в местността „К.”; целият с площ: 33.135
дка, с начин на трайно ползване: Нива; категория на земята при неполивни
условия - девета, при граници на имота: имоти №№ 007019, 000053, 000047,
007034, 000046. и ПОЗЕМЛЕН ИМОТ №
011005, находящ се в землището на с. Ч., общ. П., обл. Варна, с ЕКАТТЕ ***, в
местността „М.”; целият с площ: 5.095 дка. с начин на трайно ползване: Нива:
категория на земята при неполивни условия - пета, при граници на имота: имоти
№№ 011008, 000187, 011006,000204, за периода от 22.01.2014Т. до
30.09.2014Т.
за периода 01.10.2014Т.-30.09.2015Т.; за периода 01.10.2015Т.-30.09.2016г; за
периода 01.10.2016Т.-30.09.2017г; за периода 01.10.2017Т.-30.09.2018Т.- и за
периода 01.10.2018Т.-21.01.2019Т.
ОСЪЖДА Л.Т.Н., ЕГН ********** с адрес *** да заплати на М.Й.П., ЕГН **********, С.Й.И., ЕГН **********, К.И.Й., ЕГН **********
и Д.И.Т., ЕГН ********** сумата от 1664, 89 лева /хиляда
шестстотин шестдесет и четири лева и осемдесет и девет стотинки/ - направени
разноски в производството.
Решението
може да бъде обжалвано от страните в двуседмичен срок от съобщаването му с
въззивна жалба пред Окръжен съд Варна.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: