РЕШЕНИЕ
№ 1491
гр. Пловдив, 03.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на девети март през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Диляна В. Славова
при участието на секретаря Десислава В. Кръстева
като разгледа докладваното от Диляна В. Славова Гражданско дело №
20225330113660 по описа за 2022 година
Съдът е сезиран с искова молба от Д. С. А., ЕГН **********, против „Сити
кеш“ ООД, ЕИК *********, с която е предявен иск с правна квалификация чл. 26, ал. 1
ЗЗД, вр. с чл. 22, вр. с чл. 11, чл. 19 ЗПК, за прогласяване нищожността на клаузата на
чл. 11, ал. 1 от Договор за кредит от ***** г., сключен между страните, предвиждаща
заплащане на неустойка в размер на 750,62 лева.
В исковата молба се твърди, че на 26.10.2021 г. между страните бил сключен
договор за кредит, по силата на който на ищеца били предоставени заемни средства в
размер на 1300 лева, при фиксиран лихвен процент по заема - 40,05 % и годишен
процент на разходите - 49,81 %. Договорът за потребителски кредит следвало да бъде
обезпечен с поне едно от описаните в чл. 5, ал. 1 от същия обезпечения. В случай на
непредоставяне на обезпечение в тридневен срок от подписване на договора,
кредитополучателят - ищец дължал неустойка в размер на 750,62 лева, която следвало
да се заплати разсрочено, заедно с погасителните вноски, към които се кумулирала.
Ищецът заявява, че е усвоил изцяло заемния ресурс, но счита, че не дължи плащане на
неустойка. Сочи, че чрез предвиждането на неустойка за неосигуряване на
обезпечение, респективно такси, които се събират за осигуряване на фирми - гаранти,
се реализирала допълнителна печалба, която вече била калкулирана с договорената
възнаградителна лихва, като същевременно се преодолявало законовото изискване за
таван на лихвените нива и други разходи по предоставената в заем сума. Счита, че
неустойката за неизпълнение на задължението за осигуряване на поръчители или
представяне на банкова гаранция, в размер на 750,62 лева, е загубила присъщата й
обезщетителна функция, доколкото била над 50 % от заетата сума в размер на 1300
лева, без да зависи от вредите от неизпълнение на договорното задължение, като по
никакъв начин не кореспондирала с последиците от неизпълнението. Твърди, че
кумулирането й към погасителната вноска води до скрито оскъпяване на кредита и
1
създава предпоставки за неоснователно обогатяване на заемодателя за сметка на
потребителя, което е в противоречие със задължението за договаряне съобразно
принципа за спазване на добрите нрави. Поддържа, че недобросъвестно и в ущърб на
потребителя - ищец, ответното дружество е поставило изисквания, за да обоснове
получаването на допълнителна печалба в нарушение на ограниченията на чл. 19, ал. 4
ЗПК. Счита, че разходите на търговеца и печалбата му би следвало да бъдат включени
в посочения в договора фиксиран лихвен процент, чиито стойности не отговаряли на
действителните параметри по договора. От една страна неустойката била включена
като падежно вземане - обезщетение на кредитора, а от друга - същата била предвидена
в размер, който не съответствал на вредите от неизпълнението, тъй като била
съизмерима с предоставената сума по кредита. По този начин се заобикаляло
ограничението в чл. 19, ал. 4 ЗПК при определяне на ГПР, като неустойката
представлявала над 50 % от заетата сума.
Поради изложеното се предявява исковата претенция. Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът не е подал писмен отговор, макар исковата
молба и приложенията да са връчени редовно на същия.
Ответникът е бил редовно призован за първото съдебно заседание, като в
изпратената до същия призовка, изрично е вписано, че при неподаване в срок на
писмен отговор и неявяване в съдебно заседание, без да е направено изрично искане
делото да се гледа в негово отсъствие, насрещната страна може да поиска
постановяване на неприсъствено решение или прекратяване на делото, както и
присъждане на разноски. Ответникът не се е явил, не е изпратил упълномощен
представител, няма и направено искане делото да се гледа в негово отсъствие.
Същевременно ищецът, чрез пълномощника си, изрично е поискал на основание чл.
238, ал. 1 ГПК, да бъде постановено неприсъствено решение срещу него.
Съдът намира, че всички предпоставки за постановяване на неприсъствено
решение са налице. Ответникът не е депозирал писмен отговор на исковата молба в
срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, не изпраща представител в първото по делото заседание,
редовно призован и не е направил искане делото да се разглежда в негово отсъствие.
От писмените доказателства по делото може да се направи извод за вероятна
основателност на исковата претенция. Съгласно чл. 239, ал. 2 ГПК, не следва
неприсъственото решение да се мотивира по същество.
Ето защо, следва да се постанови решение по реда на чл. 239 ГПК, с което
предявените осъдителни искове да бъдат уважени изцяло.
По отговорността за разноски:
При този изход на спора, по арг. от чл. 78 ал.1 ГПК, право на разноски има
ищецът, съобразно представеният списък по чл. 80 ГПК, а именно сумата в размер на
50 лева, представляваща заплатена държавна такса. Следва да бъде определено и
възнаграждение за процесуално представителство от един адвокат в размер на 400 лева
по чл. 38 ЗАдв. съобразно чл. 7, ал. 2, Наредба за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, които следва да се присъдят на адв. С. К. Н..
Представен е ДПЗС, в който е уговорено защитата да бъде осъществена
безплатно, на основание чл. 38, ал.1, т. 2 ЗАдв. Съгласно ал. 2, в случаите по ал. 1, ако
в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има
право на адвокатско възнаграждение. Този размер, съобразно чл. 7, ал.2, т.1 НМРАВ
2
/преди изм., предвид момента на скл. на ДПЗС, която дата съдът приема, че това е най-
късно датата на подаване на исковата молба – 27.09.2022 г./, възлиза на сумата от 300
лева, който следва да се присъди лично на пълномощника.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните Д. С. А., ЕГН:
********** и „Сити Кеш“ ООД, ЕИК: *********, че клаузата на чл. 11, ал. 1,
предвиждаща заплащане на наустойка в размер на 750,62 лева, от сключения помежду
им договор за потребителски кредит № **** към искане № **** от ***** г., е
недействителна.
ОСЪЖДА „Сити Кеш“ ООД, ЕИК: *********, да заплати на Д. С. А., ЕГН:
**********, сумата в размер на 50 лева /петдесет лева/, представляваща разноски в
настоящото производство.
ОСЪЖДА „Сити Кеш“ ООД, ЕИК: *********, да заплати на адв. С. К. Н., АК -
гр. П., със съдебен адрес: гр. П., ул. „Й. Г.“ № **, сумата в размер на 300 лева /триста
лева/, представляваща адвокатско възнаграждение за осъществено на Д. С. А., ЕГН:
**********, безплатно представителство в настоящото производство за един адвокат,
определено от съда по реда на чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата.
Решението не подлежи на обжалване, като ответникът може да търси защита по
реда на чл. 240 ГПК пред Окръжен съд Пловдив в едномесечен срок от връчването му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
3